Между 19 януари и 23 март в шест аукциона Министерството на финансите продаде държавни ценни книжа (ДЦК) от три емисии облигации, деноминирани в евро. В тях беше привлечен дълг за 900 млн. евро, показват данните от БНБ. Министерството на финансите започна емисионната си програма през тази година, като пусна в обращение нова емисия двегодишни ДЦК, деноминирана в евро, с падеж 21 януари 2028 г. и годишен лихвен купон от 2.25 процента. На първия за годината аукцион – на 19 януари, облигации дългово финансиране дълг бяха пласирани успешно част от двегодишни съкровищни облигации от емисия № BG 20 300 26 111/21.01.2026 г. за 150 млн. евро съвкупна номинална стойност. Постигнатата среднопретеглена годишна доходност е в размер на 2.33 на сто. На 23 февруари и 23 март Министерството на финансите преотвори на два пъти емисията № BG 20 300 26 111. Обемът й в обращение беше увеличен с 300 млн. евро, с което достигна 450 млн. евро номинална стойност. На 26 януари и на 9 март БНБ проведе аукциони за продажба на част от втората емисия № BG 20 301 26 119/28.01.2026 г. (петгодишни лихвоносни съкровищни облигации*) с падеж 28 януари 2031 г., деноминирана в евро. В тях беше привлечен дълг от 300 млн. евро. На 9 февруари Българската народна банка проведе аукцион за продажба на част от трета емисия № BG 20 400 26 218/11.02.2026 г. (десетгодишни лихвоносни съкровищни облигации) с падеж 11 февруари 2036 г., деноминирани в евро и с годишен лихвен купон от 3.50 процента. Съгласно взетото от Министерството на финансите решение, бяха одобрени поръчки в размер на 150 000 000 евро номинална стойност, в т.ч. несъстезателни поръчки в размер на 34 380 000 евро при среднопретеглена годишна доходност в размер на 3.84 процента. Общият обем на предложените от Министерството на финансите ДЦК ще се увеличава чрез продажба на допълнителни количества от всяка от трите емисии облигации. В тринадесет аукциона между 20 януари и 19 ноември миналата година Министерството на финансите е продавало държавни ценни книжа от две емисии облигации в лева. В тях беше привлечен дълг за общо 3.3 млрд. лева. В тези аукциони банките са придобили най-голям дял от предложените облигации. Сред участниците имаше и гаранционни фондове, застрахователни дружества, пенсионни фондове и други инвеститори.

Цените на жилищата в България са се увеличили с 0,3 на сто през четвъртото тримесечие на 2025 г. спрямо предходното тримесечие (трето тримесечие на 2025 година), съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Най-голямо увеличение е регистрирано в град Бургас (4,4 на сто), следван от градовете Варна (1,7 на сто) и Пловдив (1,4 на сто). Най-голямо намаление е регистрирано в град Русе (1,7 на сто) и град Стара Загора (1,7 на сто). През четвъртото тримесечие на 2025 г. цените на жилищата в страната са се увеличили с 12,6 на сто в сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 година. Справка в НСИ сочи, че 2025 г. започна с годишен ръст на цените на жилищата от 15,1 на сто. Второто тримесечие тенденцията се запази с минимален ръст до 15,5 на сто, а през третото бе отчетено незначително отклонение на ръста надолу до 15,4 на сто.

Китайска компания с производство в Тракия икономическа зона (ТИЗ) край Пловдив има намерение да разширява производството си.Съвместното дружество „Финикс Байсикъл Юръп“, което произвежда електрически велосипеди в подзона „Марица“ на ТИЗ. Дружеството е резултат от партньорството между българската компания „ПД1 Инвест“ ЕООД и китайскиs производител Shanghai Phoenix Bicycle Co. Ltd. Регистрирано е през август 2025 г, а от началото на тази година стартира и производството. „Финикс Байсикъл Юръп“ има амбицията да се превърне в ключов производствен и експортен център за електрически велосипеди в Европа. Компанията има годишен капацитет от 100 000 е-байка в средния и високия клас, като основните пазари са Германия, Нидерландия, Белгия и Швеция. Shanghai Phoenix Bicycle Co. Ltd., основана още през 1897 г., е сред водещите производители на велосипеди в света. Компанията, в която участва и китайската държава, притежава 55% от съвместното дружество в България. Само през 2024 г. тя е реализирала производствен обем от около 12 милиона велосипеда.

Глобалният лидер на пазара на електромобили BYD обяви официалния старт на бизнеса си в България. България е 36-ата в Европа, в която BYD навлиза. Първото дилърство на компанията вече е отворено - на бул. "Христофор Колумб" преди летището в сградата на "Еврохолд". То е собственост на автомобилната група "Авто Юнион", която е част от холдинга. Следващото представителство също ще е в София и ще е на "Дару Кар", също част от "Авто Юнион". Предстои отварянето на още три обекта в Пловдив, Варна и Бургас. Сред седемте модела, които ще се предлагат на българския пазар, има както електромобили (BEV), така и плъгин хибриди от различни класове. 

Хотел „Рачев Резидънс“ в Арбанаси преминава под управлението на търновската бизнесдама и зам.-председател на Общинския съвет Калина Широкова. Имотът беше обявен на търг за 5,6 млн. евро от частен съдебен изпълнител през юли м.г., но тогава не се стигна до продажба. В края на 2025 г. цената му падна до над 4 млн. евро. Комплексът е с ново име – „А & N Residence Bolyarka”. В Търговския регистър е вписано дружеството „А&Н РЕЗИДЪНС БОЛЯРКА“ с управител Калина Широкова. Сделката се реализира чрез придобиване на вземания, обезпечени с ипотека. По този начин новият инвеститор влиза в ролята на кредитор и придобива правата на досегашната банка спрямо стария собственик. Хотелският комплекс е с площ 6 дка и разполага с отлично развита база за нощувки и отдих. В пределите му има басейни, ресторант, лоби бар, винарна, конферентни зали и др. Калина Широкова е собственик на най-голямата птицеферма във Великотърновско, а паралелно с това е общински съветник в Общинския съвет и негов зам.-председател.

Общинският съвет (ОбС) в Перник ще реши дали Община Перник да придобие нови акции на стойност 505 456 евро по реда и изискванията на Търговския закон от капитала на пернишката Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Рахила Ангелова“. Източник: perniknews

tbi bank представя нови членове в Надзорния си съвет - Чонгор Немет, бивш CEO на групата Addiko Bank AG, с предишен лидерски опит в Intesa Sanpaolo Group и GE Money, и Маркус Краузе, бивш CRO и CFO в Addiko Bank, с опит в банковия сектор от UniCredit Group, Citibank и др. В Надзорния съвет на tbi bank те заменят Готие Ван Вединген и Кийрън Донъли. Промените са одобрени от Европейската централна банка (ЕЦБ) и вписани в Търговския регистър. Заедно с Ариел Хасон, Чонгор Немет и Маркус Краузе формират екип, съчетаващ богат опит с глобална експертност. Назначенията в Надзорния съвет са следствие на придобиването на tbi bank от Advent International (САЩ) – един от най-големите глобални инвеститори в частен капитал, управляващ активи на стойност 100 милиарда долара.

Производителят на козметика „Българска роза“ АД предлага 0,02105 евро брутен дивидент от печалбата за 2025 г. Това е записано в поканата за свикване на редовно годишно общо събрание на акционерите на дружеството, което ще се проведе на 4 юни 2026 г. в Карлово. Общата сума, която „Българска роза“ ще изплати на акционерите, възлиза на 112,65 хил. евро. Тя се формира от нетната печалба на дружеството за 2025 г. в размер на 22 329,26 евро и 90 322,96 евро от общите резерви. Предвижда се дивидентът да започне да се изплаща от 27 юли т.г. Срокът за изплащането му е 6 месеца. Акционерите ще си получат дивидента чрез инвестиционните посредници и „Интернешънъл Асет банк” АД.

Българската финтех компания „Ай Ти Еф Груп“ (ITF Group) издаде успешно четвърта емисия облигации за 3 млн. евро. Компанията, специализирана в небанково потребителско и бизнес кредитиране, оперира на пазара у нас с онлайн кредитите „Смайл Кредит“ (SmileCredit), както и с първата българска платформа за директно кредитиране (peer-to-peer) „Клиър“ (Klear), която придоби през миналата година. Емисията е четвърта по ред на издаване и трета необезпечена за компанията, която след нужните регистрации и одобрения също ще бъде приета за търговия на Българската фондова борса (БФБ), където се търгуват и другите книжа на компанията. Мениджър на предлагането беше „ЕЛАНА трейдинг“. Книжата носят 11 процента годишна лихва, платима на всеки шест месеца, срок до падеж 24 месеца и амортизация на главницата еднократно на падеж. През 2025 г. компанията е раздала финансиране за близо 75 млн. лв., а портфейлът й е нараснал до над 48 млн. лв. През последните три години приходите й се увеличават над 2 пъти до 35,5 млн. лв., а нетната печалба расте почти три пъти до 6,1 млн. лв. в края на 2025 г., отчитат от компанията. До момента компанията е емитирала успешно три емисии облигации - през 2019 г., 2024 г. и 2025 г. с размери 5 млн. лева, 3,9 млн. евро и 8 млн. евро. И трите емисии се търгуват на БФБ. С настоящата емисия общо привлеченият ресурс от компанията на българския капиталов пазар надхвърля 18 млн. евро.

Излишъкът на Европейския съюз при търговията със стоки е бил в размер на 128 милиарда евро през 2025 г. – с 8 милиарда евро по-малко спрямо отчетения през предходната година положителен баланс от 136 милиарда евро, съобщи европейската статистическа агенция Евростат. ЕС е регистрирал излишъци при търговията си със стоки с останалия свят през всяка от годините от 2015 до 2025 г., с изключение на 2022 г., когато отрицателното търговско салдо се е дължало на значителния дефицит при търговията с енергия. През всички останали години през посочения период отчетените търговски излишъци при търговията с машини, превозни средства, химикали и свързаните с тях продукти компенсират дефицитите при търговията с енергоносители. Търговията с химикали и свързаните с тях продукти е отбелязала най-голямо увеличение през последното десетилетие, като излишъкът, наблюдаван през 2015 г., се е удвоил през 2025 г. – от 128,3 млрд. евро на 256,7 млрд. евро. При храните и напитките излишъкът също е нараснал, но по-умерено  – от 32 млрд. евро през 2015 г. до 39,7 млрд. евро през миналата година. Противно на тази тенденция, търговията с промишлени стоки, с изключение на машините и автомобилите, която е отбелязала излишък от 11,3 млрд. евро през 2015 г., е регистрирала дефицит от 37,6 млрд. евро през миналата година. За същия период търговският дефицит на ЕС в енергийния сектор се е увеличил от 226,4 млрд. евро през 2015 г. до 298,9 млрд. евро през 2025 г. Колебанията на цените са оказали голямо влияние върху показателя, който е бил на най-ниската си точка през 2020 г. (157,2 млрд. евро), а на най-висока през 2022 г. (649,5 млрд. евро). Що се отнася до основните търговски партньори на ЕС, през 2025 г. Съединените щати са били основната дестинация за европейския износ, от който 21 процента са отивали именно натам. Износът на ЕС за САЩ е възлизал на 554,9 млрд. евро през миналата година, което съответства на годишен ръст с 3,6  на сто. Така европейският износ за Съединените щати достига най-високата си стойност, откакто Евростат има налични данни – 2002 г. За сравнение, през 2015 г. износът на ЕС за САЩ е възлизал на 310,8 млрд. евро, а вносът – 197,3 млрд. евро. След САЩ най-големи търговски партньори на Евросъюза през миналата година са били Обединеното кралство (345,5 млрд. евро или дял от 13,1 на сто) и Швейцария (219,5 млрд. евро или 8,3 на сто).

Кризата в Близкия изток ще доведе до ускоряване на инфлацията в САЩ до 4,2% тази година – най-високото ниво сред страните от Г-7, сочи прогноза на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която подчертава цената на войната между САЩ, Израел и Иран. Базираната в Париж организация прогнозира, че ръстът на цените на енергията ще ускори инфлацията в глобален мащаб, като предупреждава за „съществени рискове в посока надолу“ за икономическия растеж, ако прекъсванията на енергийните доставки се задълбочат. Въпреки че ОИСР очаква инфлацията в САЩ да се повиши от 2,6% през 2025 г., страни като Китай, Южна Корея и Индия също са изправени пред рязко ускоряване на ценовия ръст заради енергийния шок. Нарастващият натиск върху потребителите ще се отрази негативно върху икономическия растеж в САЩ, който се очаква да се забави до 2% тази година и до 1,7% през 2027 г. В глобален план растежът се очаква да се понижи от 3,3% миналата година до 2,9% през 2026 г., преди да се възстанови до 3% през следващата година. В началото на годината икономическите индикатори сочеха възможно повишение на прогнозите за глобалния БВП с 0,3%, но конфликтът в Близкия изток напълно е заличил този положителен ефект. Общата инфлация в страните от Г-20 е ревизирана нагоре с 1,2% до 4% през 2026 г., както и с 0,2% до 2,7% през следващата година спрямо прогнозата от декември. Икономическият растеж в еврозоната се очаква да бъде значително по-слаб – около 0,8% тази година, преди да се ускори до 1,2% през следващата. В САЩ забавянето на потребителските разходи ще отслаби икономическата динамика в навечерието на 2026 г., прогнозира ОИСР. Прогнозата на ОИСР за инфлацията в САЩ е значително по-висока от тази на Фед и на много частни анализатори, отчасти защото организацията очаква по-продължителен енергиен шок и продължаващ ефект от митата, въведени миналата година. Освен това тя оценява американската икономика като вече „прегрята“ заради по-ниската имиграция. ОИСР използва средногодишни стойности за инфлацията, за разлика от някои икономисти, които се фокусират върху данните за четвъртото тримесечие. Организацията предупреждава, че при „негативен сценарий“, при който цената на петрола се задържи около 135 долара за барел през второто тримесечие, глобалното производство може да бъде с 0,5% по-слабо от базовата прогноза, докато потребителските цени ще бъдат с близо 1% по-високи.

Глобалните инвеститори са напът да изтеглят рекордна сума капитал от акциите на развиващите се азиатски пазари, с изключение на Китай, на фона на рязкото поскъпване на петрола вследствие на конфликта в Близкия изток, съобщи Блумбърг. От началото на войната в Иран чуждестранните инвеститори са продали акции в региона за около 52 млрд. долара, което го поставя напът към най-големия месечен отлив на капитали според наличните данни от 2009 г. насам. Най-силно засегнати са пазарите, зависими от вноса на енергия, сред които Тайван, Южна Корея и Индия. Повишените цени на петрола оказват сериозен натиск върху икономиките на нетните вносители на енергийни ресурси, каквито са повечето азиатски държави. Настоящият отлив надхвърля този от пандемията през март 2020 г. и е повече от два пъти по-голям от изтеглянията на капитали след началото на войната в Украйна през юни 2022 г. Азия формира около 80 на сто от търсенето на суров петрол, преминаващо през Ормузкия проток, което прави региона особено уязвим към евентуални прекъсвания на доставките и съответно – към инфлационен натиск и забавяне на растежа. Азиатските акции се представят по-слабо от американските през този месец, като пазарите в САЩ остават относително устойчиви, подпомогнати от статута на страната като нетен износител на енергия. Допълнителен натиск оказват по-силният долар и реализирането на печалби при акциите на производителите на чипове. Стратезите на „Морган Стенли" (Morgan Stanley) вече препоръчаха на инвеститорите да продават при покачване на цените на азиатските акции, предупреждавайки за уязвимостта на региона към продължителни смущения в доставките на петрол. Инвеститорите остават предпазливи и по отношение на възможностите за деескалация на напрежението между САЩ и Иран, след като Техеран отхвърли предложенията за диалог въпреки сигналите от Вашингтон за продължаващи преговори.