Business Industry Capital
|
България
|
|  | |
|
Валутни курсове
(05.02.2026) |
| |
GBP |
|
1.16060 |
|
| USD |
|
0.84600 |
| CHF |
|
1.09080 |
| EUR/USD |
|
1.1820* |
|
* определен от ЕЦБ |
|
ОЛП |
| |
от 01.12 |
|
1.81% |
|
|

|
 |
Финансови новини |
 |
Министерството на финансите публикува данните за изпълнението на бюджета към края на 2025 г. с коментар че е успяло да приключи година с дефицит, който е само 6.83 млрд. лв., или 3.1% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Всъщност, без външна помощ и еднократни ефекти, дефицитът е над 5%. Ако се абстрахираме от европарите, включително вноската на България и в бюджета на ЕС (за да сме коректни от страна на разходите), тогава дефицитът набъбва до 11.3 млрд. лв., което е близо 5.2% от БВП Защото е резултат от нетирането само на собствените приходи и разходи на българската държава, без да се отчитат външни помощи, дарения и вноски/приходи, свързани с общи за Европейския съюз средства. Накратко – това е бюджетният дефицит на България сам по себе си. Сходен и още по-структурно важен показател е балансът между приходите от данъци и текущите разходи на държавата (за заплати, социални плащания и издръжка) плюс лихвените разходи за обслужване на дълга. Това е своеобразен „оперативен баланс“, който показва какъв е дефицитът (или излишъкът) след нетиране на тези приходи и разходи, които са в най-голяма степен свързани с основните оперативни функции на държавния апарат – събирането на данъци в приходната част и финансирането на държавната администрация и социалната система в разходната. Оперативният баланс на държавата към края на 2025 г. е дълбоко отрицателен. Текущите разходи плюс лихвите далеч надхвърлят данъчните приходи. Точната разлика е 11.95 млрд. лв., което се равнява на 5.27% от прогнозния БВП. Справката на фискалните показатели назад във времето показва, че оперативният дефицит на България варира между 5 и 6% от БВП през всяка една от последните три години. По-назад във времето се вижда, че е над 3% от БВП през всяка една година от 2020-а насам, най-ниската му стойност е 3.3% през 2022-ра. По-широкообхватният структурен дефицит има леко по-различна динамика. Като дял от БВП е най-висок през 2023 г., когато достига 6.73%, но все пак през нито една от последните 6 години не е под 3.5%. Това, което е още по-притеснително, е колко често оперативният дефицит надвишава държавните капиталови разходи (инвестиции) като дял от БВП. За последните шест години той е по-висок през пет от тях. Трябва да се подчертае, че в тази сметка капиталовите разходи включват европейските средства. И дори с големия скок на парите по ПВУ през 2025 г., делът на капиталовите разходи се равнява на 5.23% от БВП, което остава леко под оперативния дефицит (5.27%). Единствената година , в която оперативният дефицит е леко по-нисък, е 2022-ра, когато той е 3.3% от БВП, а капиталовите разходи се равняват на 3.38%. Но 2022 г. е специфична с това, че имаше рекордно висока инфлация, която напомпа данъчните приходи (от ДДС особено) и тогавашното правителство тепърва беше започнало да залага много от политиките, които в следващите години доведоха до много съществено и трайно увеличаване на текущите държавни разходи, основно за заплати и пенсии. В останалите години България има огромна разлика между оперативния дефицит и капиталовите разходи – през 2023 г. той е с 1 пр. пункт по-висок, през 2024 г. – с близо 1.5 пр. пункта. През годините на пандемията (2020-а и 2021-ва) разликата е още по-голяма. Това показва, че от 2020 г. насам нашата държава вместо да инвестира в капитала на страната, го консумира. Това, освен че обременява бъдещите данъкоплатци с по-висок държавен дълг, но и вреди на бъдещия продуктивен потенциал на българската икономика, което, от своя страна, намалява шанса този дълг да бъде компенсиран с растеж. Също така гарантира, че той ще трябва да бъде покрит чрез вдигане на данъци. Единственото, което спасява за сега България, е все още сравнително ниското дългово бреме. Но и това започва бързо да се променя. Разходите за лихви в държавния бюджет са скочили с 43% през 2025 г. И ще продължат да растат, ако не се вземат спешни мерки. В средносрочната бюджетна прогноза, която беше изготвена от правителството в оставка, се предвиждаше разходите за лихви да достигнат 1.3% от БВП през 2028 г. (от 0.7% през 2025 г.), а държавният дълг да достигне около 37% от БВП през 2028 г. (от 28% през 2025 г.). Това е много съществено увеличение, и то при много оптимистични прогнози за развоя на приходите и разходите през следващите години. В крайна сметка всичко опира до огромния дефицит между собствените приходи от данъци на българската държава и текущите разходи за заплати, издръжка и социални плащания. Ако този дефицит не бъде коригиран, изпадането в дългова криза е просто въпрос на време. Има само два начина за корекция – рязане на разходи или вдигане на данъци. Първият вариант е за предпочитане по ред причини, но най-вече защото разходите на държавата зависят само и единствено от решенията на управляващите. В този смисъл те са много по-предвидими от данъчните приходи, които зависят и от общата икономическа конюнктура, която в случая на малка и отворена икономика, като България, се влияе и от международни фактори, изцяло извън контрола на местното правителство. На следващото редовно правителство му предстоят много тежки решения в сферата на фискалната политика. Потенциалът за съществено пренареждане на политическия терен в парламента е може би повод за надежда, че на хоризонта най-сетне ще се появи управление, което е способно да проведе необходимите структурни реформи в бюджетната сфера, да съкрати раздутата бюрокрация и да реши проблема с дефицита по начин, който не ощетява българските данъкоплатци и не задушава икономическия растеж. Това може да се окаже пожелателно мислене, взимайки предвид поредицата разочароващи правителства, които се изредиха през последните години. Но с оглед на успеха на масовите протести през декември, тази надежда все още си струва да се поддържа.
Цените на производител в промишлеността намаляват с 0,4 на сто в Европейския съюз и с 0,3 на сто в еврозоната през декември 2025 г. спрямо предходния месец след ръст със съответно 0,8 на сто и 0,7 на сто, отчетен за ноември. Това сочат най-новите първоначални оценки на европейската статистическа агенция Евростат. На годишна база – през декември спрямо същия месец на 2024 г., производствените цени и в ЕС, и във валутната зона също са се понижили – със съответно 1,9 и 2,1 на сто. Средногодишната стойност на цените на промишлените производители за 2025 г., в сравнение с 2024 г., се е увеличила с 0,5 на сто в ЕС и с 0,3 на сто в еврозоната. В България цените на производител в промишления сектор нарастват с 1,4 на сто през декември, отнесено към предходния месец, след като отбелязаха месечен ръст с 1,6 на сто през ноември и 4,6 на сто през октомври. Така страната ни регистрира най-голям растеж на цените на промишлен производител на месечна база през последния месец на миналата година. На годишна основа обаче родните производствени цени в промишлеността са нагоре с 9,8 на сто през декември, което представлява най-значителният годишен темп на покачване сред страните членки на ЕС. По този начин България регистрира най-голям растеж на цените на промишлен производител в ЕС за единадесети пореден месец на годишна основа. По отношение на годишния ценови темп на продукцията на българския промишлен сектор, Евростат отчита забавяне. Докато през октомври спрямо същия месец на 2024 г. производствената инфлацията в българската промишленост достигна 17,6 на сто, през ноември показателят отслабва до 13,8 на сто. На годишна основа цените на производител в промишлеността в ЕС през декември 2025 г. спрямо същия месец на 2024 г. нарастват с 0,6 на сто за междинните стоки, намаляват със 7,7 на сто за енергоносителите, нарастват с 1,6 на сто за капиталовите стоки, с 1,7 на сто за трайните потребителски стоки и с 1 на сто за нетрайните потребителски стоки. В еврозоната през декември 2025 г. спрямо същия месец на 2024 г. цените на производител в промишлеността нарастват с 0,8 на сто за междинните стоки, намаляват с 8,8 на сто за енергоносителите, нарастват с 1,7 на сто за капиталовите стоки, с 2 на сто за трайните потребителски стоки и с 0,98 на сто за нетрайните потребителски стоки. Най-висок годишен ръст на производствените цени на промишлеността е отчетен в България (9,8 на сто), Румъния (6,6 на сто) и Швеция (1,3 на сто). Най-голям спад се наблюдава в Люксембург (-5,6 на сто), Ирландия (-4,9 на сто) и Португалия (-3,7 на сто). Източник: investor.bg
| |

Запишете се за квалификационния REFA-курс:
Организация и управление на фирмата и оптимизация на производствените процеси
Модул 1: 09.03 - 20.03.2026 г. Модул 2: 30.03 - 09.04.2026 г.
Международно признат сертификат от REFA-Германия.
|
Модул 1: “Организация на работни системи и процеси”:
- Организация на работното място, Ергономичен труд,Управление на процесни данни, Организация на материалния поток, Групова работа и др.
Модул 2: “Управление на производствени данни”:
- Организация в производството, Хронометриране на работно време, Нормиране, Задаване на планови времена, Проектиране на системи за възнаграждение на база производителност и др.
|
|
| http://refa.bia-bg.com/, тел. 02/ 981-45-67, 0888 924185 София |
 |
Дружества |
 |
|
|
|
 |
| |
През последните десетина години сме свидетели на непрестанно поскъпване на цените на банковите услуги и особено на тези, които са най-търсени от потребителите. По данни на БНБ през 2025 г. банките са събрали от своите клиенти - физически лица и фирми, над 2.3 млрд. лева от такси и комисиони, което е нарастване от 12% на годишна база. Расте и делът на тези приходи в общия нетен оперативен доход на банките, като надхвърля 20%. Таксите, които събират банките, са най-разнообразни и много на брой, няма единен формат на банковите тарифи и съпоставянето на цените на отделни банкови услуги е изключително трудно. Това ограничава възможностите на потребителите да правят рационален избор и намалява конкуренцията, отбелязват от "Активни потребители". Неправителствената организация публикува изключително интересно проучване на таксите на най-използваните банкови услуги, а именно: месечното поддържане на банкова сметка, кредитен превод в същата или в друга банка онлайн и на каса, теглене и внасяне на пари на каса, както и теглене от банкомат. Повечето банки са повишили месечната такса за поддръжка на сметка в този период. Без промяна е таксата при БАКБ, ОББ, ПИБ, Токуда банк, ЦКБ и Пощенска банка, а Инвестбанк дори е направила леко намаление, но да не забравяме, че предни години тези банки също са вдигнали тарифата си не веднъж. Само две са банките, които все още не взимат такса за месечна поддръжка, ако сметката е в пакет с дебитна карта - Интернешънъл Асет банк и Общинска банка. По-различна е картината, когато банковата сметка не е в пакет с дебитна карта, т.е. титулярът няма дебитна карта на съответната банка - тогава месечната такса за поддържане е с 30 до 50% по-висока. Друга услуга включена в проучването е извършването на банков превод. По принцип е ясно, че ако правим парични преводи в банков офис (с платежно нареждане), тази услуга се таксува многократно по-скъпо спрямо другите алтернативи като плащане с карта или банков превод онлайн. От този тип високи такси се възползват най-много банките, обслужващи държавни служби, където хората трябва да внасят такси или глоби по банков път (напр. МВР, ДНСК, съдилища, общини и др.). След приемането на еврото междубанковите преводи вече се осъществяват през европейската система SEPA, а не през национален оператор, както беше доскоро. Разходите на банките за преводи по SEPA са вероятно по-ниски и е уместно БНБ като регулатор да даде разяснения дали има предпоставки за намаляване на таксите при онлайн преводи. В последните два години по-голямата част от банките са повишили съществено таксите за преводи към същата банка, като са ги изравнили с таксите за преводи към други банки. ОББ, Уникредит Булбанк и Банка ДСК са с най-многобройни АТМ-устройства - над 700, ПИБ, ЦКБ и Пощенска са с над 500, а останалите банки са доста с под 100. По-скъпо е тегленето на суми на каса в банков салон, като масово банките са повишили тази такса в последните две години. Източник: Сега
Американският технологичен гигант DXC Technology официално откри новото си работно пространство в Бизнес парк София. Обектът ще съвместява функциите на модерен офис и специализиран център за изкуствен интелект (AI), затвърждавайки позицията на компанията като най-големия работодател в IT сектора в България с екип от над 3500 служители (по данни към 2025 г.). Новият център в София става част от европейската AI мрежа на DXC, която включва локации във Варшава (Полша), Боблинген (Германия) и Сарагоса (Испания). В софийското звено ще работят над 200 експерти, чийто фокус е внедряването на платформата DXC Xponential – модел за ускорено операционализиране на изкуствения интелект в бизнес процесите. Центърът ще обслужва глобални клиенти в ключови индустрии, сред които автомобилен сектор, застрахователни услуги и финансови услуги. Преместването в новата сграда съвпада с 20-годишнината от стъпването на компанията в България. През 2005 г. DXC (тогава като част от предшестващите я структури) откри първия си глобален център за доставки в страната.
Правителството в оставка предостави дерогация на АЕЦ "Козлодуй", с което се дава разрешение на централата да сключи договор за внос на продукти от желязо и стомана от Русия. Голяма част от системите и оборудването в АЕЦ "Козлодуй" са с руски произход, някои от договорите за доставки на стоки, свързани с надеждната и безопасна експлоатация на блокове 5 и 6 на централата, са сключени или се налага да бъдат сключени с руски изпълнители. АЕЦ „Козлодуй“ ключова за енергийната система и за енергийната сигурност на страната. Централата осигурява повече от 1/3 от националното годишно производство на електроенергия. Източник: Стандарт
„Български пощи“ ЕАД ще получава пълна компенсация за разходите по предоставянето на универсалната пощенска услуга, след като правителството в оставка актуализира Методиката за изчисляване на нетните разходи за тази дейност. С направените промени се създава възможност дружеството да бъде компенсирано в пълен размер за разходите, които прави при изпълнението на универсалната пощенска услуга. Държавата гарантира правото на всеки гражданин, независимо от социален статус, покупателна способност или местоживеене, да има равен достъп до основен пакет пощенски услуги с определено качество и на достъпна цена. Поради обществения характер на универсалната пощенска услуга, нейното предоставяне дава право на „Български пощи“ ЕАД да получава компенсация в съответствие с националната и европейската правна рамка. През миналата година парламентът удължи с пет години срока, за който на „Български пощи“ ЕАД се възлага задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, считано от 30 декември 2025 г. Според измененията, извършването на универсалната пощенска услуга представлява несправедлива финансова тежест за „Български пощи“ ЕАД, за което дружеството ще се компенсира от държавата. Източник: БТА
Най-голямата българска верига лечебни заведения "Булфарма" е инвестирала 19.4 млн. евро за апаратура в шест града за периода 2024-2025 г. Последната инвестиция е в нов ядрено-магнитен резонанс MAGNETOM Flow.Plus на технологичния гигант Siemens Hеаlthineers и той вече работи в столицата - в отделението по образна диагностика в ДКЦ "Софиямед" - Люлин. Благодарение на иновативния софтуер изследванията отнемат максимално кратко време, за което се постигат образи с висока прецизност за потвърждаване или отхвърляне на диагноза. Апаратът притежава система за реконструкция на изображения, базирана на изкуствен интелект, използваща дълбоки невронни мрежи за суперрезолюция на изображенията, което осигурява по-прецизен, по-добър и по-качествен образ.
Община Пловдив избра старозагорското дружество „Рудин“ ООД за изграждане на новото енергоефективно изкуствено осветление на футболното игрище на стадион „Локомотив“. Предвижда се то да бъде монтирано по козирките на новоизградените трибуни, както и да отговаря на изискванията на УЕФА за категория “А”. Обектът се изгражда с държавно финансиране от 33 965 237.35 лв. без ДДС, а изпълнител е консорциум ДЗЗД „Домът на Локомотив“. Срокът на изпълнение е 480 календарни дни. Източник: Дарик радио
Ивайло Славов и Торстен Вегенер застават начело на българския IT холдинг Wiser Technology. Славов става изпълнителен директор, а Вегенер управляващ директор. Фокусът на холдинга ще бъде върху международното разрастване, по-висока оперативна ефективност и изграждането на технологична компания, ориентирана към устойчив дългосрочен растеж. Ивайло Славов и Торстен Вегенер са членове на Съвета на директорите на Wiser Technology от близо година. Това им дава задълбочено познаване на бизнеса, стратегията и оперативния модел на компанията. В комбинация с техния предприемачески и управленски опит, това създава предпоставки за бързи, информирани решения и уверено лидерство в следващата фаза на растеж. Ивайло Славов е сериен предприемач и утвърден бизнес лидер с над 30 години международен опит в IT, финансовите и бизнес услугите. В кариерата си той успешно изгражда и развива както стартъп компании, така и утвърдени организации, с ясен фокус върху международната експанзия. Торстен Вегенер е утвърден технологичен предприемач и мениджър с над 30 години международен опит в дигиталните услуги и корпоративните технологии. Той е основал, развил и трансформирал редица технологични компании, съчетавайки предприемачески подход с управление на бизнеси в голям мащаб, включително международна експанзия и сделки по сливания и придобивания. Източник: money.bg
Към края на декември “София хотел Балкан” АД отчита общо приходи в размер на 20.49 млн. лв. при 17.83 млн. лв. за 2024 година. Дейността на “София хотел Балкан” е свързана с хотелиерство, ресторантьорство, съпътстващи туристически дейности като бизнес услуги, фитнес, телефон, продажба на валута, отдаване под наем на търговски и рекламни площи, провеждане на конгресни мероприятия и други видове допълнителни услуги свързани с международния и вътрешен туризъм. В приходите от основна дейност, водещата роля е на паричните постъпления от нощувки, следвани от приходите от отдел „Хранене“ и след това тези от наеми. При приходите от основна дейност спрямо същия период на 2024 г. увеличение има при всички видове оперативни приходи – нощувки, отдел „Хранене“, наеми. При хотелската дейност, това се случва в условията на осезаемо по-висок брой налични стаи за гости в хотела през 2025 г. в сравнение с 2024 г., отбелязват от дружестото. А това е вследствие на т.нар. „лека“ реновация и увеличение на наличните стаи за продажба. Нивото на приходите, обаче се е увеличило и вследствие на завишените цените на предлаганите услуги, като хотелът бележи ръст от 5.07 евро в средната цена на стая през миналата година спрямо 2024-а. Приходите от наемите поддържат стабилно ниво от 822 хил. за 2025 г. и 749 хил. лв. през 2024 година. Общата сума на разходите в края на декември е в размер на 21.04 млн. лв. при 19.76 млн. лв. година по-рано. Финансовият резултат на „София хотел Балкан“ към края на декември е загуба преди данъци в размер на 552 хил. лв. при загуба от 1.94 млн. лв. за 2024-а, като комбиниран ефект от посочените фактори. ,,Потамиро“ Лимитид – Кипър е мажоритален акционер с 4 605 776 акции, представляващи 87.50% от капитала на ,,София Хотел Балкан“. Акциите на „София хотел Балкан“ се търгуват на Неофициален пазар на акции, сегмент „В”, на „Българска фондова борса“. В последните дванадесет месеца цената им остава без промяна – 23.008 евро за един брой. Това оценява дружеството на над 121 млн. евро пазарна капитализация. Източник: Банкеръ
На заседанието си от 3.02.2026 г. КФН реши: 1. Вписва „ОЛИВА КОНСУЛТИНГ“ ЕООД в регистъра на обвързаните агенти. 2. Вписва УНИВЕРСИТЕТ ПО ЗАСТРАХОВАНЕ И ФИНАНСИ, „ВИФИ БЪЛГАРИЯ“ ООД, „СОЛВИО“ ЕООД, „МОБИ2 БЪЛГАРИЯ“ ООД, „ЕС ДИ АЙ ГРУП“ ЕАД, БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ, „АЙ ЕНД ДЖИ ИНШУРЪНС БРОКЕРС“ ЕООД и Стопанска академия „Димитър А. Ценов“, гр. Свищов, в регистъра на организациите за провеждане на професионално обучение на застрахователни брокери. 3. Отписва издадената от договорен фонд (ДФ) „Адванс Възможности в Нова Европа” емисия дялове, както и ДФ „Адванс Възможности в Нова Европа” от водените от Комисията за финансов надзор регистри. Източник: Фирмена информация
|
|
Инвестиции
|
|  |
|
|
| |
 |
Продажби |
 |
|
|
|
 |
Област Плевен
Обща площ 34 дка, 2 халета (с обща площ 8510 кв.м) и адм. сграда (3 етажа, РЗП 2217 кв.м), работещ бизнес, добра локация, кранове за товарно-разтоварна дейност (подемност 2х1 т, 3, 5 и 12 т.)., ел.свързаност - 110/20 kV с два подземни електропровода на 20 kV, трафопос
|
 |
Общини: Чирпан, Братя Даскалови, Брезово, Панагюрище и Първомай
Обща площ: около 40 декара собствена земя в областите на град Пловдив и Стара Загора, 29 инсталирани ФЕЦ-а, всеки с капацитет 29 700 Wp, 3 допълнителни имота, с възможност за развитие
|
 |
София
Работещо предприятие с отлични финансови резултати, 14.6 дка обща площ с атрактивна локация, 3 халета (с обща площ 1600 кв.м и височина 11 м.), кранове за товарно-разтоварна дейност (подемност 13 т.). адм. сграда (360 кв.м), складове и действащ магазин
|
 |
София център
500 кв.м, функционално разпределени между open space зона, самостоятелни кабинети, зала за срещи, сървърно помещение и санитарен възел
|
|
|
Българска стопанска камара
|
|  |
|
Светът
|
|  |
 |
Европа |
 |
През 2024 г. средната цена на 1 хектар обработваема земя в Европейския съюз (ЕС) е 15 224 евро, което представлява ръст от 6,1% спрямо 2023 г. (14 343 евро). Средната годишна цена за отдаване под аренда на земеделски земи и постоянно затревени площи се оценява на 295 евро на хектар, което е увеличение от 6,4% спрямо предходната година (277 евро), показват данни на Евростат. Сред страните в ЕС най-високите средни цени на обработваема земя през 2024 г. са регистрирани в Малта (201 263 евро/ха), следвана от Нидерландия (96 608 евро/ха) и Португалия (76 556 евро/ха). Най-ниски са цените в Латвия (4 825 евро/ха), Литва (5 590 евро/ха) и Словакия (5 823 евро/ха). В България средната цена достига 8 679 евро за хектар. При наемането на земя, най-скъпо е в Нидерландия – средно 941 евро на хектар годишно, следвана от Дания (580 евро) и Гърция (509 евро). Най-ниски са арендните ставки в Словакия (69 евро), Хърватия (76 евро) и Малта (92 евро). В България наемът на 1 хектар земеделска земя през 2024 г. е 303 евро. Източник: БТА
 |
Америка |
 |
Австрийският стоманодобивен концерн „Фьосталпине“ (voestalpine) със седалище в Линц продава дъщерното си дружество „Бьолер Профил“ (Böhler Profil GmbH), базирано в Брукбах, провинция Долна Австрия. Купувач е американската компания „Кадант“ (Kadant Inc.), която поема завода в Ибс, Долна Австрия, както и около 150-те служители, работещи в предприятието. Продажбата е част от реорганизацията на направлението High Performance Metals Division. „В рамките на този процес стана ясно, че „Бьолер Профил“ вече не представлява стратегически основен бизнес за групата поради своята структура, дистрибуторски канали и процеси“, заяви председателят на Управителния съвет на „Фьосталпине“ Херберт Айбенщайнер. По думите му „Кадант“ неколкократно е проявявала интерес към дружеството, като за австрийския концерн е било важно, че бъдещият собственик високо оценява експертизата на служителите, както и използваните производствени технологии и капацитет. Сделката следва да бъде финализирана до март, като с нея „Фьосталпине“ приключва преструктурирането на портфолиото в направлението. „Бьолер Профил“ е печеливша компания, която и в миналото е постигала стабилни финансови резултати. „Кадант“ поема добре позиционирано дружество и е изразила силен интерес към по-нататъшното му развитие и разширяване на продуктовото портфолио“, посочи Райнхард Ньобауер, член на управителния съвет на „Фьосталпине“, отговарящ за дивизията. По данни на компанията „Бьолер Профил“ е реализирала приходи от 51,5 млн. евро през финансовата 2024/25 година. „Кадант“, със седалище в Уестфорд, щата Масачузетс, е отделена от „Термо Елекшън“ (Thermo Electron) – предшественик на „Термо Фишер Сайентифик“ (Thermo Fisher Scientific). Компанията има около 3900 служители в 22 държави и се търгува на Нюйоркската фондова борса. Източник: БТА
 |
Азия |
 |
Миналата година бюджетният дефицит на правителствата е бил средно 4,6% в развитите икономики и 6,3% в нововъзникващите пазари, което е увеличение спрямо 2,6% и 4% съответно десет години по-рано. Превъоръжаването, застаряването на населението, технологичните промени и страхът от избирателите подхранват рисковата тенденция към дефицитно финансиране в целия свят. Тази година глобалният растеж се дължи на правителствата, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“. Разтърсени от лавина от сътресения, които подкопават растежа, страните по целия свят развалят плановете си за спестявания и въвеждат големи пакети от фискални стимули, финансирани от огромни бюджетни дефицити. От бавно растящата Европа до САЩ и части от Азия, където инвестиции в изкуствен интелект на стойност няколко трилиона долара стимулират търсенето, се очаква разходите да стимулират икономическия растеж и заетостта в краткосрочен план. Според JPMorgan в резултат на това глобалният растеж може да се ускори до 3% годишно през следващите шест месеца. Икономистите смятат, че това може да бъде рискована стратегия в момент на ниска безработица и по-високи лихвени проценти. В Япония доходността на дългосрочния държавен дълг достигна рекордни нива миналата седмица, след като премиерът Санае Такаичи обяви план за увеличаване на разходите и намаляване на данъка върху потреблението преди предсрочните избори следващия месец. Разпродажбата се разпространи и на глобалните пазари, което доведе до повишаване на доходността на американските държавни облигации. Стената от държавни средства има за цел да се справи с нарастващите предизвикателства. Политиците се стремят да подкрепят компании, чиито бизнес модели са застрашени от изкуствения интелект, американските мита и субсидирания износ на Китай. Много страни също така харчат значителни средства за превъоръжаване в един по-несигурен свят, за финансиране на прехода към по-чиста енергия или за грижи за бързо застаряващото население. В миналото това би означавало по-високи данъци, а не само по-високи дефицити. Но днешните лидери са несклонни да прехвърлят сметката на избирателите. Според данни на МВФ, миналата година бюджетният дефицит на правителствата е бил средно 4,6% в развитите икономики и 6,3% в нововъзникващите пазари, което е увеличение спрямо 2,6% и 4% съответно десет години по-рано. В САЩ очакваният за тази година бюджетен дефицит от 6% от БВП отчасти отразява усилията за поддържане на ниски данъчни ставки. „Голдман Сакс“ очаква американската икономика да нарасне с 2,5% тази година, спрямо около 2% миналата година, тъй като забавянето от митата отстъпва място на тласъка от данъчните облекчения, според бележка от 16 януари. Източник: БГНес
|
|
Индекси на фондови борси 04.02.2026 |
| Dow Jones Industrial |
| 49 403.50 |
(-49.50) |
| Nasdaq Composite |
| 22 904.60 |
(-350.60) |
Стокови борси 04.02.2026 |
| |
Стока |
Цена |
|
| Light crude ($US/bbl.) | 63.44 |
| Heating oil ($US/gal.) | 2.3859 |
| Natural gas ($US/mmbtu) | 3.3895 |
| Unleaded gas ($US/gal.) | 1.9918 |
| Gold ($US/Troy Oz.) | 4 853.34 |
| Silver ($US/Troy Oz.) | 75.83 |
| Platinum ($US/Troy Oz.) | 2 072.27 |
| Hogs (cents/lb.) | 99.26 |
| Live cattle (cents/lb.) | 24 203.80 |
|
|
 |
Гробна могила Светицата |
 |
Златната маска от Долината на тракийските владетели, намерена в могила Светицата, е изработена от масивно 23-каратово злато и тежи около 670 грама. Предполага се, че тя е принадлежала на царя на племето одриси Терес, живял през V век пр. Хр. Масивната златна маска няма паралел включително и сред микенските златни посмъртни маски от късната бронзова епоха. Освен нея в могилата е намерен боен комплект на тежковъоръжен конник с броня от бронз и сензационни железни части- яка, ръкави, надкоремни предпазни части и свързващи елементи от халки. Възможно е това да е най-ранната броня от известните ни плетени ризници, които се предполага, че са измислени през Средновековието.
|
Архив Бизнес Индустрия Капитали |
|