Инфлацията в България продължава да забавя темпа си на растеж през декември 2025 г. до 5,0 на сто спрямо 5,2 на сто през ноември. Това показват даннитe на Националния статистически институт (НСИ) за последния месец преди влизането на България в еврозоната. На месечна база потребителските цени, измерени през индекса на потребителските цени (ИПЦ) са се повишили с 0,1 на сто спрямо ноември, когато се покачиха с 0,5 на сто. Средногодишната инфлация за периода януари 2025 - декември 2025 г. спрямо периода януари 2024 - декември 2024 г. е 3,5 на сто. През декември 2025 г. месечната инфлация, измерена през хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 0,1 на сто, а годишната инфлация за декември 2025 г. спрямо декември 2024 г. е 3,5 на сто. Средногодишната инфлация за периода януари 2025 - декември 2025 г. спрямо периода януари 2024 - декември 2024 г. е 3,5 на сто. Натрупаната инфлация, измерена с ИПЦ, за последните три години (декември 2025 г. спрямо декември 2022 г.), е 12,3 на сто, а за последните пет години (декември 2025 г. спрямо декември 2020 г.) е 41,4 на сто. През декември 2025 г. цените на стоките и услугите са намалели в следните потребителски групи: Облекло и обувки - с 2,3 на сто; Съобщения - с 0,9 на сто; Разнообразни стоки и услуги - с 0,1 на сто. По-високи са цените на стоките и услугите в следните потребителски групи: Развлечения и култура - с 2,2 на сто; Транспорт - с 0,8 на сто; Ресторанти и хотели - с 0,4 на сто; Алкохолни напитки и тютюневи изделия - с 0,3 на сто; Образование - с 0,1 на сто; Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома - с 0,1 на сто; Здравеопазване - с 0,1 на сто. Без промяна остават цените на стоките и услугите в групите: Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива и Хранителни продукти и безалкохолни напитки.

Световната банка повиши прогнозата си за икономическия растеж на България през 2025, 2026 и 2027 г. Оценката е част от редовния анализ на международната финансова институция, който излиза на всеки шест месеца, озаглавен „Глобални икономически перспективи“. В изданието се посочва, че през 2025 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ни ще нарасне с 3 на сто. Спрямо очакванията, поместени в изданието от юни 2025 г., Световната банка ревизира нагоре прогнозата си с 1 процентен пункт. За 2026 г. базираната във Вашингтон финансова институция очаква икономиката ни да нарасне с 2,9 на сто вместо с 2,2 на сто, каквито бяха очакванията през юни или ръст с 0,7 процентни пункта. Световната банка прогнозира за страната ни за 2027 г. икономически ръст от 3,1 на сто в най-новата си прогноза, което също е ръст спрямо очакваните през юни миналата година 2,4 на сто – също ръст с 0,7 процентни пункта. Българската народна банка също ревизира прогнозата си за растеж на българската икономика във възходяща посока през периода 2025 - 2027 г. спрямо прогнозата си от юни 2025 г. БНБ прогнозира, че растежът на реалния БВП в България през периода 2025 - 2027 г. се очаква да остане близо до този от 2024 г., като се прогнозира той да възлезе на 3,2 процента през 2025 г., след което слабо да се забави до 3,1 процента през 2026 г. и 2027 г. В прогнозата на БНБ от 26 юни 2025 г. централната банка очакваше реалният БВП да възлезе на 2,9 процента през 2025 г. и на 2,7 процента през 2026 г. и 2027 г.

Кметът на София Васил Терзиев и екипът му избраха да не подпишат договори с кандидатите в търга за общо 219 млн. евро за почистване на по-голямата част от София следващите 5 години. И с основателна причина: офертите бяха в пъти над прогнозните, а дружествата бяха свързани с "хора с прякори" като Румен Гайтански- Вълка и Христофорос Аманатидис - Таки. Така се стигна до преливащите контейнери за боклук в някои райони, политически атаки, временни решения. Столична община засега избегна скъпи договори и зависимост от хората с прякори. Но попадна в деликатната и уязвима ситуация над две трети от почистването на града в момента да зависи от една компания и то с далече от безукорен имидж - "Титан". В двете зони пък, където дейността извънредно поеха общинското дружество "Софекострой" и столичния завод за боклук (СПТО), изпълнението е още далече от задоволително. След като част от старите договори за почистване изтекоха в края на 2025 г.и началото на 2026 г., общината подписа анекси за голяма част от зоните на София. Големият победител са дружествата от орбитата около групата "Титан" и братята Домусчиеви, които или печелят нови поръчки (но още нямат договори заради обжалвания), или подписаха безсрочни анекси, докато се произнесе съдът по жалбите и общината открие нови изпълнители в някои от районите. В една зона поеха и временното почистване. Така дружеството днес почиства 5 от 9 зони, които като площ покриват ¾ от града. По една зона поеха СПТО - временно до нов търг, и общинското дружество "Софекострой" - с инхаус договор до 2030 г, подписан на 23 декември. Дружеството е под контрола на Столичния общински съвет и досега чистеше само "Красна поляна", но се наложи отговорностите му да се увеличат. През 2027 г. изтичат и последните завещани договори от управлението на ГЕРБ. Единият е с фирми, близки до Христофорос Аманатидис - Таки, в зона 9. Другият е за Зона 8 - със ЗМБГ. Предстои да се обявят нови поръчки за три зони, както и да се подпишат три договора с вече избрани изпълнители, които се обжалват и да заседнали в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховния административен съд. За пета зона няма обжалване, но там общината преговаря, за да свали високата цена, предложена от кандидата "БКС Чистота" - свързан с "Титан". За да обезпечи почистването на града, общината удължи действащите договори в зони 1, 2, 5 и 7. Анексите са с двете обединения около групата "Титан" и "Търговски център Тракия" на братята Кирил и Георги Домусчиеви, които досега чистеха четирите зони. След първоначалния шок започна и укрепване на капацитета със закупуване на техника и наемане на хора в "Софекострой" и СПТО, както и в звената "Благоустройство и комунално стопанство" към районните администрации, които са алтернативата на частните компании.

САЩ удължи до 28 февруари 2026 г. лиценза, който позволява операции, свързани с продажбата на чуждестранните активи на руския петролен гигант „Лукойл“ с официален документ на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ. Лицензът дава право на преговори и действия по „продажба, разпореждане или прехвърляне“ на Lukoil International GmbH – базираното в Австрия дъщерно дружество на „Лукойл“, което управлява активите на групата извън Русия, включително тези в България. Досегашното разрешение изтичаше на 17 януари. През октомври Министерството на финансите на САЩ включи „Лукойл“, „Роснефт“ и още 34 техни дъщерни дружества в нов пакет от санкции. Впоследствие, на 4 декември, американските власти разрешиха операции за закупуване на стоки и услуги в съоръжения на „Лукойл“ извън Русия до 29 април 2026 г., като преди това срокът на този лиценз беше до 13 декември. OFAC изрично подчертава, че удълженият лиценз не допуска прехвърляне на средства към лица или банкови сметки на територията на Руската федерация, независимо от характера на сделките.

България отделя все повече средства за болнично лечение, болничната мрежа е огромна, но това не "произвежда" повече здраве тъй като системата работи с погрешните стимули - отчитане на повече клинични пътеки, произвежда по-голям обем неефективност. България съвсем не е държавата с най-ниски публични разходи за болнично лечение в ЕС. След нея като дял от БВП се нареждат Унгария, Гърция, Румъния, Словакия, Ирландия и др. През 2025 г. България е отделяла 1.9% от БВП само за болнично лечение, което представлява равностойността на 2.81 млрд. евро. Само за лечение в клиника България е лидер по публични плащания в ЕС. При средно ниво от парите за здраве 40-50%, в България то е 53%. Освен това пациентите издържат 340-350 болници, като през миналата година са отчетени 2.055 млн. хоспитализации, от които 1.3 млн. по спешност. В 36 от 72 общински болници не е имало нито едно раждане през 2024 г., а само в три от тях ражданията са повече от 300, тоест - поне едно дете на ден. В анализ на ИПИ са разгледани данните на 17-те университетски държавни болници, 20 многопрофилни (областни болници) и 72 общински клиники. Той съпоставя броя лекари, специалисти по здравни грижи и брой легла с броя пациенти. Средното равнище на ефективност, достигнато от 17-те университетски болници, е 80.7%. На границата на ефективността (100%) се намират три лечебни заведения - УМБАЛ "Св. Иван Рилски", УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив и УМБАЛ "Лозенец". В другия край се намират две болници - "Св. Екатерина" и Националната кардиологична болница, която са специализирани в лечение на сърдечно-съдови болести, които често изискват по-голям от средния ресурс и по-дълъг болничен престой. Дори те да бъдат изключени, има няколко университетски болници с по-ниска ефективност от другите. "Ст. Киркович" - Стара Загора, "Св. Анна - Варна", "Св. Анна - София" и "Царица Йоанна ИСУЛ" са с ефективност между 52 и 82% спрямо границата. От областните болници най-ниска ефективност има болницата в Перник. Тъй като България е на последно място по легла за продължително лечение и долекуване, би трябвало да се преразгледат клиничните пътеки и справедливо да се остойностят тези услуги.

"ПИМК Рейл Експрес" планира да пусне бързи влакове от София до Бургас, които ще спират само в Пловдив и Стара Загора. За целта в момента се правят тестове, като е нает пътнически вагон от германската компания "Дойче Бан Карго" (DB Cargo), съобщи Пенко Несторов - управляващ партньор в "ПИМК Холдинг Груп". Стартът на експресните влакове на частния превозвач по релсите, зависи от регулаторната рамка и условията, които държавата предлага. "ПИМК Рейл Експрес" подаде заявление да обслужва жп линията София - Пловдив - Стара Загора - Бургас още в края на май 2024 г. в рамките на пазарните консултации по поръчката за избор на нов обществен железопътен превозвач за следващите 15 години. Компанията обаче не участва в обществената поръчка, която приключи в края на 2025 г. Най-атрактивният лот беше спечелен от "БДЖ Пътнически превози" и така държавният превозвач запази монопола си на пазара. Другите два отидоха за новосъздадената "Ивкони Експрес". Двете компании ще получават субсидия от държавата за услугата, която за миналата година беше около 220 млн. лв. В добавка ще си поделят и новите влакове, които държавата купи от "Шкода". "ПИМК Рейл Експрес" ще предлага частен пътнически транспорт на пазарен принцип и това е причината да не участва в търга, обясни Пенко Несторов. Идеята на ПИМК е да създаде "несубсидиран частен пътнически транспорт, който предлага по-високо качество, по-бързо пътуване и удобства, които липсват в сегашния стандартен модел на БДЖ". Освен за пътнически експреси по жп линията София - Пловдив - Бургас, "ПИМК Рейл Експрес" поиска от държавата да ѝ разреши да води пътници и още четири маршрута от 13 декември 2026 г.

Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) официално е сключила договора, който оставя управлението на тол системата в ръцете на консорциум „Капш Трафик Солюшънс“ до края на 2030 г. Подписите под документа са положени още на 19 декември миналата година и той влиза в сила от 24 декември. До момента АПИ не е обявила официално, че е сключила нов договор за близо 65.2 млн. евро (над 127.5 млн. лв.) без ДДС, въпреки че тол системата и нейното поддържане са част от списъка на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност. Всичко между държавата и австрийския технологичен гигант се случва в условията на пълна липса на конкуренция и при информационно затъмнение относно ключови приложения в договора, които биха дали яснота за какво точно ще се разходват милионите на данъкоплатците. До подписването на новия, трети пореден договор с „Капш“, се стигна, след като през ноември миналата година АПИ откри процедура за „договаряне без предварително обявление“. Аргументът на държавата бе техническата зависимост от австрийския консорциум, който изгради системата през 2018 г. по договор за близо 92 млн. евро (180 млн. лв.). През 2021 г. (в края на мандата на кабинета „Борисов 3“) компанията получи и договор за „проактивен мониторинг“ на стойност над 60.2 млн. евро без ДДС (117.7 млн. лв.) – контракт, който по-късно Сметната палата подложи на остри критики. Сега новото следгаранционно поддържане от „Капш“ поскъпва с 5 млн. евро (над 9.7 млн. лв.). Докато в договора от 2020 г. предмета на дейностите бяха назовани с истинските им имена – интеграция на национални доставчици, надграждане на системата, проактивен мониторинг – сега АПИ и „Капш“ са заложили на сухи препратки към точки и алинеи. Общата сума на новия договор е разчетена за 60 месеца, но механизмът на усвояване не е особено ясен. Тази обща сума на практика се формира от различни компоненти: Базова поддръжка: За нея са отделени 50.2 млн. евро (над 98.2 млн. лв.). Държавата ще плаща по около 837 хил. евро (над 1.6 млн. лв.) на месец. Допълнителни 15 млн. евро (над 29.3 млн. лв.) са заложени за надграждане и интеграция.

Многопрофилната болница за активно лечение „Рахила Ангелова" (МБАЛ) в Перник е осъдена на втора инстанция да плати над 800 хил. лева по дело за починал пациент, съобщи директорът на лечебното заведение д-р Явор Дренски. Случаят е от 2017 г. и се отнася до пациент в сравнително млада възраст, който е бил с инфаркт. Според съда е имало пропуск в лечението му. Пациентът е бил подготвен от медицинска сестра за последващо лечение, но е попаднал в период между две лекарски смени. Близките му сами са решили да го транспортират до УМБАЛСМ „Пирогов" в София, където по-късно той е починал. Първоначалният иск е бил за 400 хил. лева, но с лихвите и адвокатските разноски сумата вече надхвърля 800 хил. лева. Ръководството на болницата води преговори с близките на пациента за разсрочено плащане и обсъжда възможност за банков кредит, тъй като сумата е твърде голяма, за да бъде платена наведнъж.

Оборотът на БФБ за 2025 г. е достигнал 611 млн. евро, набраните средства възлизат на 710 млн. евро. Наградата за „Инвестиционен посредник с най-голям оборот през 2025 г.“ бе връчена на ИП "АБВ Инвестиции" ООД (242,5 млн. лева оборот за годината), като подгласници на победителя станаха ИП "Евро - Финанс" АД (229,1 млн. лева оборот) и ТБ "Централна Кооперативна Банка" АД (228,8 млн. лева оборот). Отличието „Инвестиционен посредник с най-голям брой сделки през 2025 г.“ получи ИП „Карол“ АД (64 902 бр. сделки за периода), а наградите за второ и трето място отидоха при "Елана Трейдинг" АД (31 425 сделки) и ИП "БенчМарк Финанс" АД (17 516 сделки). Наградите „Инвестиционен посредник с най-голям оборот и сделки на пазар beam през 2025 г.“ и „Инвестиционен посредник с най-висок оборот и най-голям брой сделки на пазар MTF BSE INTERNATIONAL през 2025 г.“ бяха връчени на ИП "Карол" АД, след като инвестиционни посредник отчита 10,8 млн. лева оборот и 7870 броя сделки на пазар beam и 38,6 млн. лева оборот и 3540 сделки на пазара MTF BSE INTERNATIONAL. За „Инвестиционен посредник с най-висока активност при работата с емитенти през 2025 г.“ бяха отличени ИП „Юг Маркет“ ЕАД, ИП „Фоукал пойнт инвестмънтс“ АД и ИП „София интернешънъл секюритиз“ АД. Наградата за „Най-ликвиден емитент на БФБ през 2025 г.“ получи „Шелли Груп“ АД (7081 броя сделки за периода), а отличията за второ и трето място отидоха при „Софарма“ АД (6570 сделки) и „Българска фондова борса“ АД (4139 сделки). Отличието „Най-ликвиден емитент на сегмент Standard на основния пазар през 2025 г.“ бе връчено на „Доверие Обединен Холдинг“ АД, а подгласници в тази категория останаха „Илевън кепитъл“ АД и „Смарт органик“ АД. Наградата за „Емитент, набрал най-голям капитал на пазар beam през 2025 г.“ получи „Уебит инвестмънт нетуърк“ АД с набрани 12,1 млн. лева. За „Емитент на облигации с най-висока стойност, допуснати до търговия на регулирания пазар на БФБ през 2025 г.“ беше отличена „Ти Би Ай Банк“ АД с емисии на стойност 94 млн. евро. С наградата за „Емитент от индекса SOFIX с най-голям ръст в цената през 2025 г.“ беше удостоена „Сирма Груп Холдинг“ АД, отчела ръст от 90 на сто за периода.

Общинската болница “Св. Мина” в Пловдив за пореден път е спасена от фалит. Общинският съвет одобри с част от банковия кредит, договорен за инвестиции в ремонта и медицинска апаратура, да се платят задълженията за заплати и лекарства. Управителят на болницата д- р Красимир Вальов поиска 255 654 евро /половин милион лева/ от заема за текущи нужди. Общият размер на кредита е в размер на 4 млн. лева. Договорът за 4 млн лева кредит е сключен между МБАЛ „Св. Мина” и Българска банка за развитие /ББР/ на 19 декември 2025 г. след решение на местния парламент. Средствата са предназначени за инвестиции – закупуване на медицинска апаратура, проектиране и реконструкция на АГО и Хирургично отделение на ул. „Весела” и ремонт на фоайе в основната болнична сграда на ул. „Иван Вазов”. Със същото решение на Общинския съвет е дадена възможност за ползване на кредитна линия до 500 000 лева. Заемът от 4 млн. лева се обезпечава срещу залог върху вземания на болницата по всички сключени и бъдещи договори по клинични пътеки, а също така и чрез сметките на МБАЛ „Св. Мина” в ББР.

Промишленото производство в еврозоната и Европейския съюз отчете ръст на годишна база през ноември 2025 г. Това показват първите оценки на Евростат, статистическата служба на ЕС. На този фон обаче, в България то отново се понижи рязко, като спадът му на годишна база продължава да бъде най-голям в рамките на целия Европейския съюз, като това се случва за шести пореден месец. Най-голям годишен ръст на промишленото производство е регистриран в Ирландия (10,6 на сто), Кипър (10,5 на сто) и Хърватия (8,8 на сто). Най-значителни понижения са отчетени в България (9,3 на сто), Малта (8,2 на сто) и Унгария (5,5 на сто). През ноември 2025 г. спрямо ноември 2024 г. промишленото производство в еврозоната се е увеличило с 2,5 на сто, а в ЕС – с 2,2 на сто. В еврозоната на годишна база е отчетен ръст при междинните стоки с 1,1 на сто, при енергията с 0,5 на сто, при капиталовите стоки с 3,6 на сто и при нетрайните потребителски стоки – с 3,4 на сто. В същото време производството на дълготрайни потребителски стоки е намаляло с 2,1 на сто. В ЕС промишленото производство на годишна база е нараснало при междинните стоки с 0,9 на сто, при капиталовите стоки с 4,0 на сто и при нетрайните потребителски стоки – с 2,6 на сто. Спад е отчетен при енергията – с 0,3 на сто, както и при дълготрайните потребителски стоки – с 2,9 на сто.

През изминалата 2025 година, Русия е внесла замразено говеждо месо от Бразилия на обща стойност почти 473 милиона долара, което е рекорд от 2015 г. насам. Русия увеличава покупките си на месо от Бразилия за четвърта поредна година, като вносът за 2025 г. спрямо предходната, е скочил с впечатляващите 80%.Така показателят за миналата година е най-високият за последните 10 години, тъй като вносът през 2015 г. е достигнал във финансово изражение 546 милиона долара. През 2025 г., Бразилия е увеличила общия си износ на замразено говеждо месо с 43% спрямо предходната година, достигайки в парично изражение 14,4 милиарда долара. Така Русия, заедно с Мексико, се нареждат на трето място сред най-големите вносители на говеждо месо от държавата, произвеждаща и изнасяща най-много в света от този основен хранителен продукт. Както Русия, така и Мексико, за закупили по 3% от целия износ на този продукт. Най-голям обем бразилско говеждо  във физическо и финансово изражение обаче, е закупила държавата Китай. Огромните 61% от доставките на бразилско говеждо през миналата година са отишли само в страната с втората по размер икономика в света. Втора по обем на покупките на бразилско говеждо е страната с най-голямата икономика в света, САЩ. По това направление е отишло 8% от изнасяното в чужбина говеждо месо от Бразилия.

Търговският поток между Русия и Китай се сви за първи път от пет години през 2025 г. на фона на намаляващото търсене на китайски автомобили в Русия и спад в стойността на руския суров нефт, изнасян за азиатската страна. Това съобщи Reuters, позовавайки се на официални данни от Генералната администрация на митниците на Китай. Стойността на общия внос и износ между двете държави през изминалата година е достигнала 228.1 милиарда долара. Това представлява намаление от 6.9% в сравнение с рекордните 244.8 милиарда долара, отчетени през 2024 г. Според анализа на данните, няколко ключови фактора допринасят за годишния спад. Китайският износ за Русия е намалял с 9.9% на годишна база, като основна причина за това е значителното свиване в износа на автомобили. В същото време стойността на вноса от Русия в Китай е намаляла с 3.4%, което се дължи предимно на спадащите цени на петрола на международните пазари.
Ето и разбивка на основните показатели:  Китайски износ за Русия: спад от 9.9%, Износ на автомобили (януари-ноември 2025 г.): спад от 46%, Внос от Русия: спад от 3.4% Въпреки общия годишен спад, търговските отношения показват признаци на съживяване в края на годината. Данните за декември 2025 г. сочат, че китайският износ за Русия се е увеличил с 2.2%, а вносът от Русия е скочил със 17.1% на годишна база. На глобално ниво Генералната администрация на митниците на Китай отчете рекорден обем на търговията от 6.48 трилиона долара през 2025 г., което е ръст от 3.8% на годишна база. Износът на страната се е увеличил с 6.1%, главно благодарение на пазари извън САЩ, докато вносът остава почти без промяна, отбелязвайки минимален растеж от 0.5%.