Българите, живеещи и работещи в чужбина, отново са трансферирали повече от 100 млн. евро към свои близки и роднини у нас, става ясно от последните данни на Българска народна банка (БНБ). Сумата за октомври възлиза на 119.2 млн. евро спрямо 119.1 млн. евро за септември и 117.1 млн. евро за година по-рано. Това е 23-и пореден месец, в който официалните преводи надхвърлят 100 млн. евро. За десетте месеца на 2025 г. сумата вече е 1.206 млрд. евро срещу 1.204 млрд. евро за същия период на 2024 г. Към септември най-сериозни суми са отчетени от САЩ (200.4 млн. евро), Германия (196.5 млн. евро) и Великобритания (191.8 млн. евро), докато от Испания те са 105 млн. евро. В топ 10 попадат: Чехия (46.8 млн. евро), Белгия (40.8 млн. евро), Гърция (31.8 млн. евро), Канада (30.1 млн. евро), Италия (24.9 млн. евро) и Франция (21.8 млн. евро). За цялата 2024 г. сумата на емигрантските средства достигна 1.419 млрд. евро, като отново САЩ, Германия и Великобритания бяха в челото.

През 2023 г. се наблюдава значително намаление на енергийните потоци в България, показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ) за Сметките за физическите енергийни потоци. Добивът на природни енергийни суровини от околната среда е намалял с 20,3% до 428 473 ТДж, докато вътрешното производство на енергийни продукти от икономическите дейности спада със 17,3% до 891 627 ТДж. Общото потребление на енергийни продукти от икономическите дейности и домакинствата на резидентен принцип също се понижава с 12,9% до 1 191 615 ТДж. За сравнение, през 2022 г. спрямо 2021 г. се е наблюдавало увеличение на всички тези показатели: добивът на природни енергийни суровини нараства с 8,1%, вътрешното производство – с 19,1%, а общото потребление – с 12,1%. Данните отразяват волатилността на енергийния сектор в страната и колебанията в производството и потреблението на енергийни ресурси.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши под условие фармацевтичният търговец "Фьоникс България" да придобие контрол върху 47 аптеки "Медея". КЗК разрешава сделката под условие, че бъдат изпълнени конкретни мерки за запазване на конкуренцията. В срок до шест месеца от постановяването на решението „Фьоникс Фарма“ ЕООД трябва да представи на КЗК допълнение към "Общи условия за доставка", с което да се гарантира прозрачното и недискриминационно разпределение на количествата лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, за които дружеството е изключителен дистрибутор на българския пазар. КЗК ще упражнява постоянен контрол за коректното изпълнение на поетото задължение. Също в шестмесечен срок ще бъде извършен независим одит на аптечния софтуерен продукт на "Фьоникс Фарма“, за да се гарантира, че чрез него дружеството не получава достъп до чувствителни за конкуренцията данни. "Фьоникс Фарма“ ще се въздържа да увеличава цената за ползване на софтуерния продукт с повече от 10% на годишна база, като увеличението на цената над този лимит ще подлежи на нотификация и одобряване от КЗК. Ако КЗК установи, че одобрените мерки не са изпълнени в указания срок или са само частично изпълнени, ще инициира производство за налагане на поведенчески или структурни мерки, както и имуществени санкции, ако другите мерки се окажат неефективни. Предмет на сделката са 47 аптеки "Медея" в София, две аптеки в Перник, по една в Кюстендил, Плевен и Стара Загора. Сделката предвижда още "Фьоникс" да придобие оборудване, инсталации и принадлежности, хардуер, софтуер, лицензи, автомобили и др. активи, използвани в дейността на аптеките, както и платформата за електронна търговия на "Медея".

Младен Михалев - Маджо вече официално и еднолично притежава сградата, в която се помещава централата на Интернешънъл асет банк на столичния бул. "Тодор Александров". Това става чрез придобиване на "ДЛА реал естейтс", което досега беше притежание на кипърското DLA Industries. Още при построяването си през 2002 г. сградата с 10.4 хил. кв. м площ е разделена на две части. Собственик на едната е испанския фонд Litexco, а на другата - Първа източна международна банка, която няколко години по-късно се преименува на Интернешънъл асет банк. През 2015 г. банката прехвърля своята част в сградата на наскоро създаденото "ДЛА реал естейтс". Тогава сделката е за близо 25 млн. лв. Според краткия баланс на ДЛА за 2024 г. имотът в активите му е оценен на 20.8 млн. лв., като дружеството има 13 млн. лв. задължения. През юни 2025 г. ДЛА придобива и останалата част от сградата. Продавач е "Литекско България", а цената, декларирана в Имотния регистър, е малко над 11 млн. лв. Сделката е финансирана с ипотечен заем за над 10 млн. лв. от Интернешънъл асет банк. Така вече окрупненият имот става собственост на Маджо. С договор от 3 декември той закупува от кипърското DLA Industries 100% от българското "ДЛА реал естейт". Цената не се съобщава в договора, а управителят на дружеството си остава Теодора Василева-Златанова, която е била представител и на кипърското дружество. Самият Михалев пряко никога не е фигурирал като акционер в Интернешънъл асет банк, а повечето акционери имат по под 10%. Сред тях е и съпругата на Маджо Елена Михалева. Единствен акционер с по-голям дял - 25%, е "Динатрейд интернешънъл", за чийто действителен собственик е деклариран шампионът по борба от 90-те Валентин Йорданов. По-пряка е връзката на Михалев със свързаната застрахователна компания "Асет иншурънс", където дъщеря му Йоана е член на борда. Тук банката има 9%, като контролът е чрез други, свързвани с него компании като "Бент ойл" (43%) и "Стара планина холд" (20%) и "Хидравлични елементи и системи" (20%). Интернешънъл асет банк е от по-малките играчи на пазара - 11-а по размер с 3.4 млрд. лв. активи към септември, което й отрежда около 1.6% пазарен дял. За деветмесечието отчита 37.6 млн. лв. печалба.

Новият завод „Индекс 11“ е част от семейството на българската петролна компания „Инса ойл“. Той поставя нов етап в развитието на биотехнологиите у нас, като превръща българско научно откритие в бизнес от високо ниво. Една година продължи изграждането на първия в Европейския съюз завод за производство на бета каротин от микроорганизми - проект, който съчетава научна иновация, високотехнологично производство и стратегическа индустриална визия. Технологията, залегнала в основата на производството на “Индекс 11”, е изцяло българска разработка, реализирана в тясно партньорство между “Инса ойл” и Катедра „Биотехнология“ при Университета по хранителни технологии (УХТ) – Пловдив. Дрождите, които произвеждат бета каротина, са изолирани и депонирани в Националната банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури (НБПМКК). В световен план в този момент съществуват едва два завода, произвеждащи бета каротин чрез биотехнологични методи. Единият се намира в Австралия и технологията му е базирана на едноклетъчни водорасли, а другия завод е в САЩ и е разработен въз основа на вид плесенна гъба. Българският завод ще бъде третият в света и единственият в Европа. Технологичния процес е патентован и заводът вече притежава необходимите европейски сертификати за продукцията. За много хора бета каротина е просто Витамин А, но продукцията на “Индекс 11” ще намира разнообразно приложение в икономиката. Например, в хранително-вкусовата промишленост той може да се използва като оцветител и антиоксидант. За козметичната индустрия може да е основа за производство на слънцезащитни и подмладяващи продукти - кремове, серуми и тоници. В същото време в животновъдството сухото вещество, което ще се произвежда в “Индекс 11”, ще бъде безценна хранителна добавка, включително при отглеждането на сьомгови и есетрови риби. Дрождите, използвани в процеса, са богат източник на едноклетъчни мазнини и съдържат над 40% омега-3 мастни киселини и минимални количества омега-6, което ги прави ценна суровина за функционални храни и нутрацевтици. От остатъчната биомаса обезмаслените сухи дрожди може да се изолира над 70% високоусвоим протеин, сравним с този на яйцето, което открива възможност за разработване на ново поколение едноклетъчни протеини. Едноклетъчните протеини са в основата на разрешаването на глобалният проблем по изхранване населението, премахвайки зависимостта от климатични условия и промени, сезонност, обработваема земя и т.н. Инвестицията възлиза на 25 милиона евро, а с откриването на завода ще бъдат разкрити около 70 нови работни места.

Столичният общински съвет (СОС) реши теренът на ъгъла между бул."България" и бул."Пейо Тодоров" да бъде запазен за озеленяване, а проектът за 44-етажен небостъргач да бъде "преместен" в "Младост", където инвеститорът ще бъде обезщетен с общински имот. Имотът в кв. "Стрелбище" е собственност на строителната компания НИКМИ. В замяна НИКМИ да получи два урегулирани поземлени имота, частна общинска собственост, в район "Младост". Те се намират в местността "Къро/ НЗП Изток" и са с обща площ 10 425 кв.м, което е над два пъти повече от площта на имота в район "Триадица", който е 3786 кв.м.

tbi bank изплати една година по-рано емисия облигации на стойност 20 млн. евро, издадена през юни 2024 г. (9,0% годишна лихва). През септември тази година банката реши да упражни правото си на предсрочно изкупуване на още една емисия облигации за 10 млн. евро (издадена през декември 2023 г., с 9,5% годишна лихва). В резултат на това, инвеститорите получиха общо 30 млн. евро, а отделно през 2025 г. tbi bank изплати 5.3 млн. евро лихви на облигационери в емисии на банката. През тази година банката издаде две нови емисии облигации, с които привлече близо 100 млн. евро инвестиции.

Enery осигури зелено финансиране от Банка ДСК за своя водещ проект за съхранение на електроенергия с капацитет 600 MWh в Нова Загора. Финансирането ще позволи изграждането и експлоатацията на самостоятелно съоръжение с мощност 150 MW и капацитет за съхранение 600 MWh, като въвеждането му в експлоатация е планирано за март 2026. Съществен елемент на сделката е иновативно виртуално споразумение за изкупуване на електроенергия (Virtual PPA) с Vitol, което осигурява дългосрочни и предвидими приходи за проекта. Проектът разполага със собствена подстанция и ще бъде присъединен към нова подстанция 33/110 kV, част от преносната електропреносна мрежа. Проектът в Нова Загора създава добра основа за прилагане на подобни решения за съхранение на енергия и комбинирани търговски модели в Югоизточна Европа.

Акционерите на платформата за онлайн продажба на застраховки „Болерон“ АД са одобрили емитирането на конвертируеми облигации, от които компанията да набере малко под 5 млн. евро. Гласуването на емисията облигации е станало на проведеното на 19 декември 2025 г. извънредно общо събрание. Постъпленията от емисията ще бъдат използвани първо за пълно погасяване на всички съществуващи задължения по отпуснат заем на дружеството от „АБФА Инвестмънтс“ АД. „Болерон“ ще предложи на инвеститорите 4950 облигации по 1000 евро всяка и с фиксирана годишна лихва от 8%, т.е. търси до 4,95 млн. евро. Емисията се предвижда да падежира и да се погаси еднократно на втората годишнина от издаването ѝ. Облигационерите могат да приемат пълно погасяване или конвертиране на всяка една облигация в 495 обикновени акции на „Болерон“ от увеличение на капитала на дружеството, което ще бъде извършено на датата на падежа на емисията. Няма да се допуска обаче частично конвертиране, т.е. акционер да избере погасяване по някакъв брой притежавани облигации и конвертиране за останалите. Първичното публично предлагане на конвертируемите облигации ще се обслужва от ИП „София Интернешънъл Секюритиз“ АД. Предвижда се емисията да се пласира чрез пазара за растеж beam на БФБ. Срещу една притежавана акция от капитала на „Болерон“ ще се издава едно право. С 999,406263 броя права ще може да се запише 1 конвертируема облигация при емисионна стойност 1000 евро. Акционерите са гласували и промени в устава, според които, ако купувач запише и заплати облигации за поне 4 млн. евро, общото събрание ще освободи Симеон Костов от съвета на директорите и ще назначи на негово място Иван Церовски.

През първите девет месеца на 2025 г. средният месечен внос на петрол в Европейския съюз е намалял с 18,3 на сто по стойност и с 6,6 на сто по обем в сравнение със средния месечен внос за 2024 г., според публикуваните най-нови данни на Евростат. За сметка на това стойността на вноса на втечнен природен газ е нараснала с 36,1 на сто, а обемът - с 25,9 на сто. Стойността на вноса на природен газ в газообразно състояние се е увеличила с 3,1 на сто, докато обемът му е намалял с 4,9 на сто. През третото тримесечие на 2025 г. основните доставчици на петрол за Европейския съюз са били Норвегия с дял от 14,6 на сто, Съединените щати - 14,5 на сто, и Казахстан - 12,2 на сто.  По-голямата част от вноса на втечнен природен газ в ЕС - 59,9 на сто - е дошла от Съединените щати. Русия е осигурила 12,7 на сто от доставките, а Алжир - 7,7 на сто. Норвегия остава основният доставчик на природен газ в газообразно състояние за ЕС с дял от 51,8 на сто. Алжир е вторият по големина доставчик с 14,6 на сто, следван от Обединеното кралство с 13,4 на сто.

Най‑богатите страни не са непременно онези с най‑голяма икономика, а онези в които средният доход на човек е най‑висок. За 2025 г. Международният валутен фонд (МВФ), Световната банка и други организации използват БВП на глава от населението, коригиран за паритет на покупателна способност (ППС) — мярка, която показва колко реална стойност имат доходите спрямо цените в съответните държави и колко „богат“ е средният човек.
Според последните данни за 2025 г. най‑богатите 10 държави/територии в света по БВП на глава от населението включват: Сингапур, Люксембург, Макао (Китай), Ирландия, Катар, Норвегия, Швейцария, Бруней, Гвиана и САЩ.
На първо място по този показател често е Сингапур, който се позиционира преди дори Люксембург — традиционен лидер според много класации. Това е изненадващо, защото Сингапур няма природни ресурси и разчита на финансови услуги, търговия, логистика и високи технологии.
Люксембург остава сред топ държавите не само заради своя финансов сектор, но и заради малкото население и големите приходи от инвестиционните фондове и банкова дейност, които „повдигат“ средния показател значително.
Макао, административно подразделение на Китай, е пример за това как туризмът и хазартът могат да създадат огромни приходи, позиционирайки го сред най‑богатите по глава от населението.
Ирландия пък се възползва от чуждестранни инвестиции в технологии и фармацевтика, което увеличава производителността и доходите на работниците, въпреки че част от богатството се създава от мултинационални корпорации.
Имена като Катар и Норвегия доказват друга логика: страни, богати на енергийни ресурси (природен газ и нефт), поддържат висока икономическа стойност на глава от населението, дори ако населението е относително малко.
Швейцария е известна с банковата си система, фармацевтични компании и иновации, които подпомагат високите доходи на жителите. Бруней, подобно на Катар, се отличава със значителни приходи от нефт и газ, които подкрепят високи средни доходи.
Една от най‑изненадващите държави в топ 10 е Гвиана. Тя е малка страна в Южна Америка, но благодарение на откриването на значителни петролни ресурси, икономиката ѝ нараства бързо и повлиява рязко показателя за БВП на глава от населението.
Впечатляващо е, че Съединените щати, въпреки че са най‑голямата икономика в света по абсолютен БВП, не са на първо място по БВП на глава от населението. Това показва, че големите икономики не винаги гарантират най‑висок стандарт на живот за всеки гражданин според този показател.
Докато САЩ и Китай генерират огромни стойности в общия БВП, те не доминират в богатство на глава от населението – този показател зависи повече от населението, структурата на икономиката и сектора, който носи стойност.
Малки държави често доминират в богатството на човек. Лихтенщайн, например, според други измервания на богатство, достига още по‑високи нива, но често не се включва в официалните топ класации, защото е микродържава с много специфична икономическа структура.
Секторите са важни: финансови услуги, технологии, енергетика и туризъм/хазарт понякога носят повече доходи на глава от населението отколкото традиционни индустрии, което променя представата за „богатство“.
Тази класация по БВП на глава от населението дава представа за средното благосъстояние, но има и ограничения: Не отчита неравенството в доходите;    Малки, богати групи могат „изкуствено“ да повдигат средните стойности; Други показатели като индекс за човешко развитие и медианен доход дават допълнителна картина.
Въпреки това, разликите между страните показват, че богатството зависи от структура, размер на населението, глобална специализация и икономически политики, а не само от големината на икономиката като цяло.

Японската централната банка повиши основния си лихвен процент до нива, невиждани от три десетилетия, и даде сигнал за готовност за по-нататъшни увеличения, с което направи нова стъпка към прекратяване на дългогодишната си парична политика на ултра ниски лихви. Bank of Japan увеличи краткосрочния лихвен процент от 0,5 на 0,75 процента – първото повишение от януари насам. Решението беше взето с единодушно гласуване. С този ход лихвите в Япония достигат най-високото си равнище от 1995 година. В изявление Bank of Japan посочи, че има висока вероятност механизмът на умерен едновременен ръст на заплатите и инфлацията да се запази. Според централната банка при положение че икономическите и ценовите прогнози се реализират, ще последват допълнителни повишения на лихвените проценти, тъй като реалните лихви остават на много ниски нива. Bank of Japan поддържа оценката си, че основната инфлация ще се доближи устойчиво до целта от 2 процента през втората половина на прогнозния период до фискалната 2027 година. Данните показаха, че основната потребителска инфлация през ноември е 3,0 процента – значително над целта на централната банка. Така наречената базова инфлация, която изключва храните и енергията, се е понижила леко до 3,0 процента спрямо 3,1 процента месец по-рано. Анализатори отбелязват, че централната банка вероятно ще запази предпазлив и постепенен подход при по-нататъшното затягане на паричната политика. След обявяването на решението японската йена поевтиня с над 0,3 процента до около 156 йени за долар, а доходността по 10-годишните японски държавни облигации се повиши с 3,5 базисни пункта до 2,0 процента – най-високото ѝ равнище от май 2006 година.