Ръст при отпуснатите нови пенсии за инвалидност през първите 9 месеца на миналата година отчете в последния си статистически бюлетин Националният осигурителен институт. 20 000 повече са те спрямо септември 2024 година. 27 700 са отпуснатите през третото тримесечие нови пенсии, от тях повече от половината 13 хиляди са инвалидните. 12 хиляди и 500 са тези за осигурителен стаж. Тенденцията важи за целия период януари - септември, от общо 80 121 - 37 700 са инвалидни, 36 400 за стаж и възраст. От всички инвалидни пенсии плащани от НОИ малко над 469 000, най-много са тези за ТЕЛК между 50 и 70,99 процента над 192 000. За деветте месеца НОИ е прекратил 79 543 пенсии, най често поради смърт. Към края на септември броят пенсионерите у нас е 2 059 658. Хората с пенсия отпусната без необходимия стаж са 178 600, те обаче са навършили пределната възраст от 67 години. 57 000 са пък хората излезли в пенсия година преди изискваната възраст. Средната пенсия към края на септември е 961 лева, а за работилите в МВР и сектор "Отбрана" тя е 1700 лева. В шест от областите средната пенсия е над 1000 лева. София – град 1 173, Бургас – 1056, Варна – 1020, Перник - 1046, Стара Загора – 1019 и Кюстендил - 1000 лева. Най-ниски са били средните пенсии в Разград – 793 лева, Силистра – 798, Кърджали - 800 лева.

Общият обем на платежните операции в България нараства с 35 на сто на годишна база до 345,7 млрд. евро през 2025 година, съобщават от „Борика“. Общият брой на платежните операции отчита ръст от 12 на сто до 139,8 млн. трансакции. Средната стойност на една платежна операция нараства от 2051 евро през 2024 г. до 2472 евро през 2025 г. (ръст от 21 на сто). Компанията отбелязва, че най-динамичният сегмент от всички банкови плащания са незабавните преводи. Те отбелязват ръст от 69 на сто и достигат 38,3 млн. броя. Делът им в общия брой преводи нараства до 27 процента, спрямо 18 процента година по-рано. Обемът на незабавните преводи нарастват с цели 87 на сто и достигат 35,3 млрд. евро, като вече формира 10 процента от стойността на всички банкови трансфери. Средната им стойност достига 922 евро, увеличение с 11 на сто на годишна база. От „Борика“ посочват, че ръстът в дела на незабавните преводи им както по брой, така и по обем, показва устойчива промяна - все повече физически лица и компании очакват осигуряването на сигурни незабавни плащания като стандартна услуга. По данни на „Национална картова и платежна схема“ (НКПС) през 2025 г. чрез услугата за незабавните blink преводи по мобилен номер (P2P) за физически лица са направени 2,7 млн. превода, което е ръст от 98 на сто, а обемът им е на стойност 424 млн. евро, отбелязвайки значително увеличение от 125 на сто на годишна база. Средната стойност на превода „blink по мобилен номер“ достига 154 евро, което представлява годишен ръст от 14 на сто.

През 2025 г. доходностите на много от българските взаимни фондове са двуцифрени, а при 30-те фонда, инвестиращи в акции, носят между 57 и 11% на своите инвеститори. Добре се представят също балансираните и консервативните, които залагат на облигации. Нарастват и активите на фондовете - през миналата година те минаха за първи път 4 млрд. лв. (2.045 млрд. евро), като това до голяма степен се дължи повече на ръста на пазарите, а останалата - на нови клиенти. Отделно в България се предлагат и чужди фондове, чиито активи са над 9 мрлд. лв. (4.6 млрд. евро). Българските са около 170. При най-печелившите от тях основен фактор са регионалните и европейските борси, както и златото и ресурсите, които бяха сред най-печелившите борсово търгувани активи на 2025 г. - това се отнася както за пасивните стратегии (индексни ETF), така и за активно управляваните фондове. На първо място е пасивен фонд на "Експат" - Expat Czech PX UCITS ETF, който следи основния индекс на чешката борса, но в топ 10 има още няколко борсово търгувани фонда на дружеството на Никола Янков и Николай Василев, които покриват още регионални борси, но и злато и ресурси. Чешкият индекс е на историческо високо ниво през 2025 г., като пореден рекорд беше реализиран през декември. Повишението му за година е 52.6%, докато на фонда е 57.3%, или положителен tracking error. В края на миналата година The Economist постави чешката икономика на 6-о място сред най-добре представящите се, като един от критериите е представянето на фондовата борса. В класацията на The Economist в топ 10 са още няколко държави от региона на Югоизточна и Централна Европа - Гърция, Словения и Полша. Техните борси също се представиха впечатляващо през миналата година, което си личи и от дохода на борсовите фондове, които ги следят. Монополът на пасивните ETF-и на компанията в челото, който те държаха последната година-две, е разбит от активната стратегия на "Скай финанси" - фонд на управляващото дружество с мажоритарен собственик Владислав Панев, който също залага на регионалните пазари наред с тези от Западна Европа. И макар най-голямата регионална експозиция да е към финансови инструменти в Италия (13.7%), има значителен дял в такива от Словения (9%) и Румъния (10.4%). Малко над 8% от активите са инвестирани и в България, а както личи от името на фонда - по сектори над половината инвестиции са в банковия сектор, следван от застраховането. За последните 3 години фондът има реализирана доходност над 110%, а от управляващото дружество са оптимисти за Югоизточна Европа. С по-силно изразен регионален характер е и другият фонд на "Скай" - "Нови акции", с най-големи вложения в Словения, Румъния и България, както и четвъртият в подреждането - фондът на "Карол капитал мениджмънт" - "Адванс Възможности в Нова Европа". В челото са и два фонда, които се възползват от ръста на златото и суровините - "Експат голд" и "Природни ресурси" на същото управляващо дружество. Жълтият благороден метал преживя най-успешната си година, а рекордите не спират и в началото на тази, когато за първи път премина 5000 долара. На него, както и на минни компании и борсови фондове в сектора залага и "Експат природни ресурси", който се структурира и консултира от Боян Рашев. Интересното е, че към края на септември той беше на 7-о място, а към края на 2025 г. вече е претендент и за второто. Лидерът при балансираните смесени фондове - "ДСК Динамика", също се е възползвал от златния растеж. С най-голям дял в портфолиото му е iSh Gold Prod, но като цяло са акции, търгувани на Deutsche Boerse, следвани от Nasdaq и БФБ. При консервативните фондове с най-висока доходност е "Аларик хибриден депозит", който инвестира в краткосрочни ДЦК до 12 месеца, корпоративни облигации и депозити, издадени от държави и компании в ЕС и трети страни.

Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) инвестира 500 хил. евро в ново оборудване за автоматизация и екологични технологии, като средствата са изцяло собствени. Инвестицията е свързана със сключени и очаквани поръчки за поддръжка на големи енергийни обекти в България и Гърция. Основен акцент в програмата е внедряването на нова машина за спояване със сребърен припой, която работи с дестилирана вода вместо с технически газ. Водата се произвежда в лабораторията на предприятието, а самата машина не отделя вредни емисии и позволява едновременно обслужване на до 15 работни места, което значително съкращава времето за ремонт. Втората въведена технология е машина за почистване на статори с лазерен лъч. Досега подобни дейности са се извършвали основно чрез сухо пясъкоструене, при което след всяка операция се изхвърлят големи количества пясък. Лазерната технология елиминира този отпадък и намалява екологичния ефект от процеса. Третото ново оборудване използва AI технология, която автоматизира производствения процес и позволява работа с по-нискоквалифициран персонал. Инженерът извършва първоначалната настройка, компютърът моделира формата, а операторът поставя заготовката и изважда готовия детайл, като целият процес отнема само няколко минути. По инвестиционната програма на ЦЕРБ се очаква доставка и на още три машини. Едната ще замени четири стари съоръжения и ще се обслужва от един оператор вместо от двама работници. Втората е мобилен уред за специализирани електрически измервания, който ще позволи на инженерите да извършват тестове директно на обектите на клиентите, без необходимост от транспортиране на оборудване до базата в България. Третата машина ще автоматизира процеси, които досега са се изпълнявали почти изцяло ръчно. ЦЕРБ през 1948 г. и е най-голямото българско предприятие за диагностика, ремонт и модернизация на съоръжения в енергетиката, като поддържа стратегически енергийни обекти в Югоизточна Европа.

От семейна компания до лидер на пазара - това е историята на основаната през 1996 г. в Търговище компания “Индустриални батерии”. Тя е специализирана в производството и търговията на литиево-йонни и оловно-киселинни тягови, стационарни, стартерни и специални акумулатори, зарядни устройства, допълнително оборудване и консумативи. Симона и Георги Банкови започват да се занимават с дистрибуция на произведените акумулаторни батерии в несъществуващия вече завод “Енергия” в Търговище. Откриват лицензиран сервиз в Търговище, а през 2009 г. започват да произвеждат и собствена марка тягови батерии Perpetuum. През 2011 г. компанията открива собствено представителство в Румъния. От 2015 г. става партньор и дистрибутор на завод за акумулатори TAB, Словения, и към днешна дата са техен основен партньор за България и Румъния. През 2023 г. допълват дейностите си с ново производство - метални сандъци и стелажи за акумулаторни батерии. Тази година фирмата закупува нови производствени и складови площи, където планира да обедини всички дейности. Тази година фирмата закупува нови производствени и складови площи, където планира да обедини всички дейности, за да постигне устойчиво развитие на компанията чрез внедряване на иновативни продукти и решения. За целта инвестира в техническо оборудване и автоматизиране на производствените процеси. А големите складови площи позволяват съхранение на продукция и готовност за експресна реализация на поръчките. В момента производственият капацитет е 50 хил. клетки годишно, а заетите служители са 10. Това е десетократно увеличение на капацитета. Над 40% от приходите са от собствена продукция, а над 30% от стойността на продажбите е реализирана извън България. Част от портфолиото им са и батерии, предназначени за съхраняване на енергия от подстанции и възобновяеми източници като фотоволтаици. А 99% от всичките им продукти се рециклират и използват наново.

Кметът на Лясковец Васил Христов връчи на представителя на „Абсолют плюс пропъртис“ ООД Венцислав Георгиев документите за одобрения ПУП на територията, на която ще бъде разположен търговският им обект“. Дружеството заяви инвестиционното си намерение още в средата на 2024 г. и предстои издаване на строително разрешение и одобряване на инвестиционните проекти от главния архитект на Община Лясковец. Веригата „Абсолют+“ избра локацията на магазина й да е над „Строймаркет”, до разклона с околовръстния път на Лясковец и на стотина метра от болницата на Горна Оряховица, така че търговският обект ще обслужва и двата града. За целта фирмата изкупи десетина парцела, оформяйки терен от около 10 декара. В магазините на „Абсолют+” се залага на българските стоки и се работи с над 150 производители и доставчици. Освен супермаркет и прилежащи търговски обекти на терена ще има фермерски пазар със свободен достъп, детска площадка, уличен фитнес, зелени площи и паркинг, включително и такъв със зарядни станции за електрически автомобили. Инвестициите са за над 10 млн. лева. Плановете са да бъдат разкрити над 80 работни места.

Индустриална зона "Загоре" обяви търг за продажбата на поземлен имот с площ 2000 кв. м, предназначен за изграждане на производствен и/или складов обект. Минималната тръжна цена е в размер на 98 673,33 евро без ДДС. Кандидат купувачите трябва да поемат ангажимента да не променят предназначението за ползване на имота в срок от 10 години и да започнат строителство в него не по-късно от 12 месеца от датата на сключване на договора. Минималната плътност на застрояване е до 60%. Въвеждането в експлоатация на новоизградения обект трябва да се извърши в срок до 60 месеца от подписването на договора. Инвестицията в имота трябва да е минимум 1 022 583,76 евро без ДДС и да бъдат създадени не по-малко от 20 нови работни места.

За пореден скандален договор, сключен от общинското дружество "Столичен автотранспорт" ЕАД, алармира общинският съветник от ПП-ДБ Симеон Ставрев. В края на мината година (на 10 декември 2025 г.) то е подписало тригодишен договор за доставка на природен газ чрез посредник, който ще струва до 63 млн. лв. без ДДС (32.2 млн. евро) и ще действа до 1 януари 2029 г. "Цената се формира като среднопретеглената цена "Ден напред" на Газов хъб Балкан плюс фиксирана надбавка от 7.80 евро за всеки мегаватчас. При прогнозно количество от 529 830 МВтч това означава над 4 млн. евро директно плащане за посредничество – при положение че дружеството има лиценз и може да купува газ самостоятелно", обясни Симеон Ставрев. Договорът е сключен чрез "Софийска стокова борса" с участието на два брокера и търговец – "Дексиа България" ООД, като надбавката от 7.80 евро/МВтч е единственият показател за оценка. "Това не е пазарна случайност, а целенасочен избор - купуване от хъб с фиксиран марж, вместо директна доставка без посредник. Само тази надбавка оскъпява газа с десетки милиони левове за срока на договора и директно вдига разходите на общинския транспорт", категоричен е общинският съветник. Особено притеснителен според него е срокът на договора - започва на 1 януари 2026 г. и изтича на 1 януари 2029 г. , което надхвърля мандата на настоящия СОС, който приключва есента на 2027 г.

МБАЛ – Видин е осъдена да заплати обезщетение в размер на над 1 250 000 лв. с лихвите на три малолетни деца, загубили майка си. Жената е починала в болницата при раждането на третото си дете. Това е станало при планово секцио. Случаят е от 2014 г. Според съда е налице "немарливо осъществяване на правнорегламентирана активност, представляваща източник на нараснала заплаха ". По случая са заведени две дела - наказателно и гражданско. Първото е било против самия доктор, който е водил раждането и то е завършило. Гражданското дело обаче е финализирано едва сега от Върховния касационен съд (ВКС).

Управителният съвет на "Пенсионноосигурителен институт" АД свиква изнредно Общо събрание на акционерите на 27.2.2026 г., на което да бъде променено наименованието на дружеството на "Лев Инс Пенсионно Осигуряване" АД.

Държавите от ЕС са се отказали от възможността да получат 74 млрд. евро под формата на заеми за възстановяване на икономиките си след пандемията, тъй като трудностите с изразходване на парични средства и по-ниските лихвени диференциали намалиха привлекателността на инициативата за стимулиране на растежа, предприета след ковид, пише Financial Times. По данни на Европейската комисия само половината от заемите са отпуснати, като до крайния срок за изразходване на средствата остават по-малко от 7 месеца, а осем държави са намалили значително планираните заеми. Испания, вторият по големина след Италия бенефициер на фонда на ЕС за възстановяване след пандемията, е отказала 60.5 млрд. евро от предоставените ѝ заеми в размер на 83 млрд. евро. Румъния, Полша, Чехия, Португалия, Кипър, Словения и Белгия са решили да се откажат от общо 13 млрд. евро от отпуснатите им заеми. По този начин общият размер на заемите, които държавите ще вземат по инструмента, се понижава до 217 млрд. евро, или около 65% от първоначално предложените 385 млрд. евро. Договореният през 2020 г. фонд представлява еднократен съвместен дългов инструмент на стойност 800 млрд. евро, който отпуска парични средства в замяна на инвестиции и реформи, разделени приблизително поравно между заеми и безвъзмездни средства. Страните са по-ентусиазирани да вземат общо 359 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства от инициативата на NextGeneration EU. Пониженото търсене на заеми отчасти отразява трудностите, с които се сблъскаха някои държави при намирането на проекти в публичния или частния сектор, отговарящи на критериите за получаване на финансиране. Страните отказват заеми и заради повишаването на лихвените проценти и намаляването на разликите в разходите по заемите между страните от ЕС и Европейската комисия. Разходите по държавните заеми в Испания и Италия наскоро спаднаха до най-ниското си равнище спрямо Германия от 16 години. Страните, които все още са изправени пред по-високи разходи по заеми от тези на комисията, включително Испания, смятат, че незначителните икономии, генерирани от AAА рейтинга на ЕС, не са достатъчно привлекателни, за да оправдаят тежките условия, свързани със заемите. "Няма финансово предимство в искането на пълния пакет от заеми, тъй като Испания може да емитира собствен дълг на подобна цена, без да се сблъсква с крайния срок през август 2026 г. или с допълнителните административни изисквания, свързани с финансирането от ЕС", заяви испанското министерство на икономиката. Испания избра да използва 10.5 млрд. евро от оставащия пакет заеми, за да създаде суверенен инвестиционен фонд, който да набере 120 млрд. евро частен дълг, който да бъде инвестиран в жилищно строителство, възобновяема енергия, цифровизация, изкуствен интелект, реиндустриализация, инфраструктура, вода, здравеопазване, кръгова икономика и сигурност, обяви правителството миналата седмица. Страните все още се опитват да усвоят и голям обем безвъзмездни средства - както под формата на безвъзмездни средства за възстановяване след пандемията в рамките на същия инструмент, така и по редовните бюджетни програми на ЕС. За да избегнат загубата на свободните парични средства до крайния срок през август, страните дадоха приоритет на финансираните с безвъзмездни средства проекти, което доведе до забавяне на изпълнението на финансираните със заеми проекти.

Китайската компания за добив на злато Zijin ще придобие канадския си конкурент Allied Gold за приблизително 5,5 млрд. канадски долара (4,02 млрд. щатски долара) в брой. Сделката е част от ускорената световна експанзия на китайския миннодобивен концерн на фона на рекордно високите цени на златото, предаде Ройтерс. Рязкото поскъпване на благородния метал увеличи маржовете на печалба и паричните потоци на минните компании, като подхранва консолидацията в сектора. Големите производители все по-често се стремят да осигурят дългосрочни активи и да увеличат добива си чрез придобивания, а не чрез разработване на нови мини, посочва Ройтерс. Сделката идва и в момент, когато Канада и Китай се стремят да поправят отношенията си, след като по-рано този месец Отава и Пекин постигнаха предварително търговско споразумение, засягащо намаляване на наложените една на друга митата върху вноса на електромобили и рапица, като същевременно обещаха „да облекчат търговските бариери и да засилят стратегическото сътрудничество“. Китайската Zijin ще изплати по 44 канадски долара за акция, което представлява премия от около 5,4 на сто спрямо последната търгувана цена на акциите на Allied Gold. Книжата на канадската минна компания, търгувани в САЩ, поскъпнаха с близо 4 на сто в предпазарната търговия. Zijin е една от най-големите златодобивни компании в света с дейност в девет държави, отчете силен борсов дебют в борсата в Хонконг миналата година на фона на продължителното поскъпване на златото и активното набиране на капитал през септември.

Търговското споразумение между Европейския съюз и Индия ще отвори пазар от 1.4 млрд. души за европейския износ и услуги. Целта на споразумението е да намали високите мита за европейските компании на един от най-бързо растящите, но силно защитени пазари в света. Индия поддържа мита, достигащи до 150% в някои сектори, което на практика изключва европейските износители от големи части на икономиката. В някои сектори Индия има мита, достигащи до 150%. И поради това големи части от икономиката бяха напълно затворени за европейските износители. Ако бъде сключено, споразумението ще създаде зона за свободна търговия, обхващаща 2 млрд. души, и ще доведе до премахване на индийските митнически тарифи върху вноса от Европа. В момента около 6 000 европейски компании оперират в Индия. Търговията със стоки между ЕС и Индия е нараснала с почти 90% през последното десетилетие, показват данни на Комисията, като през 2024 г. са изнесени продукти на стойност 48.8 млрд. евро. В момента Индия е обект на забранителни мита от 50% при управлението на Тръмп, който миналата година добави допълнителна ставка от 25% като наказание за покупките на руски петрол от страна на Ню Делхи. За Брюксел сделката би била и сигнал към други партньори на фона на опасенията, че забавянията при ратифицирането на споразумението с Меркосур подкопават доверието в ЕС като търговска сила. Споразумението за свободна търговия може да бъде обявено във вторник, по време на срещата на върха ЕС – Индия в Ню Делхи.