Демографската криза в България се задълбочава: броят на живородените деца спадна с 33% за последните три десетилетия, от 79 442 през 1994 г. до 53 428 през 2024 г., според данни от Националния статистически институт (НСИ). Коефициентът на раждаемост е 8,3‰, а средният брой деца на жена – 1,72, далеч под необходимите 2,1 за естествено възпроизводство на населението. Средната възраст на майките при първо раждане достигна 27,6 години – ръст от 23,5 през 1994 г., което отразява системна тенденция към отлагане на родителството поради кариерни, икономически и социални фактори. България се нарежда сред лидерите в ЕС по бързина на застаряване: хората над 65 години са 24% от населението, докато децата под 14 години – само 14%. Общата популация намаля с 0,13% през 2024 г., достигайки 6 437 360 души, с естествен прираст от -0,6%. Това е най-бързият спад в света според ООН, с прогноза за 3,5 млн. жители до 2100 г., ако тенденцията продължи. ЕС тенденциите са подобни: средният коефициент на раждаемост е 1,38 през 2023 г., с България на 1,81 – най-високо в блока, следвана от Франция (1,66). Но застаряването е общ проблем: в ЕС над 65-годишните са 21%, а раждаемостта пада с 5,4% годишно. Източник: novini247.com

Държавни ценни книжа (ДЦК) със срочност 7 години в размер на 300 млн. лева ще предложи Министерството на финансите на вътрешния пазар на аукцион, насрочен за 17 ноември тази година. Предложеното количество ще бъде от емисия № BG 20 400 25 210/29.01.2025 година. Към днешна дата Министерството на финансите е набрало нов дълг на вътрешния пазар в размер на 3 млрд. лева след 12 успешно проведени аукциона. Паралелно с това България излезе два пъти на международните капиталови пазари, пласирайки облигации в размер на 4 млрд. евро (7,82 млрд. лева) и 3,2 млрд. евро (6,25 млрд. лева) съответно през април и юли. Ако аукционът, насрочен за 17 ноември, бъде успешен общият размер на поетия нов дълг чрез продажба на ДЦК през 2025 година ще достигне около 17,4 млрд. лева. Максималният размер на новия дълг, който може да пласира България на вътрешния и външния пазар през тази година възлиза на 18,9 милиарда лева. В проекта за бюджет за следващата 2026 г., който беше публикуван за обществено обсъждане в началото на тази седмица, е предвидено таванът за нов дълг през годината да възлиза на 10,4 млрд. евро. В края на 2026 година е заложено в проекта държавният дълг да достигне 37,6 млрд. евро или 31,3 процента от брутния вътрешен продукт.

Инвеститори са внесли в Общинския съвет на Пловдив предложение за промяна на Подробния устройствен план (ПУП) на „Филипово“, където ще се изгради изцяло нов квартал с няколко хиляди апартамента и търговски площи. В карето, заключено между бул. „Дунав“, „Голямонарско шосе“, жп линиите от север и ул. „Победа, всички сгради ще бъдат с височина до 50 метра. Според проектното решение плътността на застрояване ще е 28% - 34 183 кв.м. при максимални 50%, а Кинт ще остане 3.5, което е максимумът - 418 650 кв.м. РЗП. Проектът предвижда изграждане на жилища, офиси, търговски обекти, хотел, детски центрове, медицински център, спортна инфраструктура и други обекти за обществено обслужване. Жилищата са 55% с РЗП от 230 274 кв.м РЗП, останалите - 188 406 кв.м РЗП, а от тях търговските обекти 26 933 кв.м. Озеленяването при минимум 40% - 47 849 кв., се предвижда 60 028 кв.м, а от тях 15 500 кв.м с високо озеленяване. Отделно се предвижда 10 084 кв.м. покривно озеленяване. Паркоместата също са повече от минимално заложените 4 314 броя, ще бъдат направени 5 101 паркоместа. В подземни гаражи ще са 4628 места, както и 473 надземни, които ще се достъпни за всички посетители в комплекса. Общият брой на апартаментите е 2430, от тях 1842 двустайни, 520 тристайни и 68 четиристайни. Прогнозният брой обитатели до 2040 година, когато се завърши целия проект е 5966 души, като от тях се очаква да са 1492 деца до 7 години и 895 до 14 години. Предвиждат се 11 детски центъра, всеки с капацитет от 4 групи по 24 деца, или за 1056 деца. Новият квартал ще бъде изграден върху бившите предприятия на „Обединена млечна компания“, Цех 1 на „Филикон -97“ АД, базата на бившето предприятие „Градски транспорт – Пловдив“ АД, както и други по-малки цехове и бензиностанцията. Имотите с обща площ от близо 130 декара се държат в по-голямата си част от две компании. Първата е „Сити инвестмънт“ ООД с управител Костадин Бояджиев, а собственик на капитала е са фирмите „Галакси Инвестмънт груп“ ООД и „Орбиас“ ЕООД. Тя е закупила през 2024 година имотите на „Обединена млечна компания“ за 8,3 млн. евро, а през 2022 година базата на фалиралата „Градски транспорт – Пловдив “ ЕАД след търг за 5,6 млн. лева през свързана тяхна фирма. Другият крупен собственик е „Пловдив Ритейл Център“ АД, чийто ръководители са израелски граждани. Управители и част от Съвета на директорите са Моше Ашкенази и Ехуд Гат. През 2008 година те закупуват бившия Цех 1 на „Филикон – 97“ за 21 млн. евро. В зоната има още имоти, които бяха собственост на „Хеброс бус“ АД - автогара „Север”, но видно от документите те вече са продадени, като един от купувачите е друг превозвач - Петко Ангелов. Имоти има и държавното предприятие НКЖИ. Между най-големите собственици се подписва и споразумение, с което се уреждат промяна на границите на имотите, както и частта, която е за разширение на уличната мрежа. Източник: trafficnews.bg

Румънската инвестиционна компания Infinity Capital Investments, която е мажоритарен акционер в производителя на растителни масла Argus Constanţa, обяви приключването на сделката за продажба на своя дял от 91.42% на българската компания Билдком ЕООД. Споразумението за прехвърляне на дела беше подписано на 25 август 2025 г., а пазарът беше информиран ден по-късно - на 26 август. Междувременно, бяха изпълнени отлагателните условия, посочени в документа, в това число регулаторни одобрения от страна на румънските власти, което позволи на двете страни да пристъпят към финализиране на сделката. Крайната покупна цена ще бъде определена в съответствие с предварително обявения механизъм, съобщиха компаниите. Пазарната капитализация на Argus е 61 млн. румънски леи (12 млн. евро). Чрез тази сделка Билдком ЕООД индиректно става мажоритарен акционер в Comcereal Tulcea - компания, в която Argus притежава 95.36%. В същото време, в контекста на промяната в акционерното участие, Argus (като кредитополучател) и Билдком (като кредитор) ще сключат споразумение за заем в размер на до 100 милиона румънски леи (20 млн. евро), предназначено за рефинансиране на съществуващи заеми и подкрепа на оборотния капитал. Финансирането беше одобрено предварително от извънредното общо събрание на акционерите на Argus на 9 октомври 2025 г. Един от най-старите румънски производители на растителни масла и мазнини Argus, със седалище в Констанца, е един от най-старите румънски производители на растителни масла и мазнини, чиято история започва през 1943 г. Компанията произвежда и продава сурови и рафинирани слънчогледови масла, фуражно брашно и мастни киселини, като е една от най-известните румънски марки в хранителния сектор. След национализацията през 1948 г. тя е преструктурирана през 1990 г. като акционерно дружество, а през 1994 г. става изцяло частна. „Билдком“ ЕООД - основана през 1994 г., е една от най-големите български компании, занимаващи се с международна търговия със селскостопански продукти, като пшеница, царевица, ечемик, рапица и слънчоглед. Тя е свързана с групата „Олива“ АД - най-големия производител на сурово и рафинирано слънчогледово олио в България.

Ремонтът на една от емблематичните сгради на София - прочутият "Гранд хотел България" в столицата е в ход. Собственик на "Гранд хотел България" е бизнесменът Мирослав Печев. Той купи сградата през септември 2016 г. за около 15 млн. евро от наследниците на убития Илия Павлов, шеф на бизнес империята "Мултигруп" в зората на демокрацията. Комплексът хотел и зала "България" е построен в периода 1935 - 1937 г. от архитектурното бюро на Станчо Белковски и Иван Данчов. Те печелят конкурса на Чиновническото застрахователно дружество, което е било собственик на обширния имот и чиято сграда се е намирала в съседство. Самото строителство е поверено на фирма "Циклоп". Хотелът се състои от две части с обща разгъната застроена площ от 7887 кв. метра. В хотелската (4720 кв. м) се включват рецепция, мецанин, пет етажа със стаи и апартаменти, плюс последен административен етаж с 20 помещения. Тази част не работи от години, след като беше затворена за реновация, която така и не се случи. Докато приемаше гости, обектът предлагаше 80 стаи и 11 апартамента.

Съоръжение за съхранение на електрическа енергия изграждат в Разград. Проектът се изпълнява от „Токи Сторидж” ЕАД, като ще разполага с инсталирана мощност 10 MW и капацитет 40 MWh, съобщават от Областния информационен център в Разград. Общата стойност на проекта е 11.73 млн. лв., от които 3.98 млн. лева са безвъзмездна финансова помощ от Националния план за възстановяване и устойчивост, а останалите 7.74 млн. лева са собствено участие на бенефициента. Основната цел е намаляване на претоварването на електропреносната и електроразпределителната мрежи, балансиране на електроенергийната система и гарантиране на сигурност и стабилност. Проектът ще се изпълнява до края на март 2026 г.

Стартира изграждането на осмия HOLIDAY PARK в страната. Новият търговски парк ще се намира на бул. „Липник“ 73 в гр. Русе. Инвеститор на HOLIDAY PARK Русе е „Видеолукс Холдинг“, а изпълнението на строителните дейности е възложено на строителна фирма МСК. Търговският комплекс HOLIDAY PARK Русе ще включва повече от 20 магазина и заведения. Сред тях ще бъдат популярни вериги като Billa, Decathlon, Pepco, Ciela, Subra, Opticlasa и други, които ще предложат разнообразие от стоки и услуги. Комплексът ще разполага с повече от 11 000 кв.м търговска площ, като се очаква неговото изграждане да създаде над 100 нови работни места и да подпомогне местната икономика. HOLIDAY PARK Русе ще разполага с над 300 безплатни паркоместа. Проектът предвижда изграждане на зарядни станции за електрически автомобили, както и инсталиране на соларни панели върху покривите на търговските обекти. HOLIDAY PARK Русе е част от мащабното портфолио на „Видеолукс Холдинг“ – компания с богат опит в изграждането и управлението на модерни ритейл паркове в редица големи български градове като София, Перник, Стара Загора, Пазарджик, Шумен и Хасково. Очаква се търговският комплекс да отвори врати през есента на 2026 г., като с това да се превърне в нова притегателна точка за жителите на Русе и региона.

Вторият завод на ZS Europe, чието изграждане в Тракия икономическа зона е в изключително напреднала фаза, ще работи изцяло за германския автомобилостроител Volkswagen, обяви изпълнителният директор и съосновател на Тракия икономическа зона (ТИЗ) и председател на "Клъстер Тракия икономическа зона" инж. Пламен Панчев. До края на годината се предвижда в завода да започне монтирането на оборудването,. В края на миналия месец в Tpaĸия иĸoнoмичecĸa зoнa беше открит първият завод за авточасти на ZЅ Еurоре, чacт oт ĸитaйcĸaтa гpyпa Ѕhаnghаі Unіѕоn Аlumіnіum Рrоduсtѕ. Размерът на инвестицията е близо 19 млн. лв., а откритите нови работни места са 100. Компанията произвежда алуминиеви компоненти за автомобили. Втората производствена база на ZЅ Еurоре в Тракия Икономическа зона се очаква да отвори в началото на 2026 г. Тя ще се простира на 10 000 кв. м. Първият завод беше построен за по-малко от година върху производствена площ от 12 000 кв. м. Изпълнител и на двата обекта е „СИЕНИТ СТРОИТЕЛНА ГРУПА“ АД.

„Български транспортен холдинг“ АД – Пловдив ще разпредели като дивидент част от сумата от натрупаните “Допълнителни резерви” в размер на 985 569 лева. Брутна сума на една акция е 3 лв., а нетната (след приспадане 5% данък) – 2.85 лева. Решение за това разпределение ще се гласува от извънредното общо събрание на акционерите, което ще се проведе на 12 декември в Пловдив. Изплащането на дивидента ще започне от 9 февруари 2026 година и ще продължи три месеца. То ще се извършва с посредничеството на „Централен депозитар” АД и чрез клоновете на „Уникредит Булбанк” АД. „Български транспортен холдинг“ АД е учреден на 28 септември 1996 г. под името Национален приватизационен фонд „Транспорт“. Дружеството се включи в процеса на масова приватизация и до 2002 година изгради напълно инвестиционния си пакет, който включва предприятия предимно от сектор „Транспорт“. След проведеното на 6 февруари 1998 г. общо събрание на акционерите в Търговския регистър е вписано преуреждането на дейността на НПФ „Транспорт” АД в „Български транспортен холдинг” АД. Участието в други дружества или в управлението на компании е основна цел на инвестиционната дейност на холдинга. „Български транспортен холдинг” АД участва в управлението на 18 дъщерни компании и притежава инвестиции в пет други предприятия. „Български транспортен холдинг” АД разпредели част от печалбата на дружеството, реализирана през 2024 година. Брутният дивидент е 0.37 лв. за акция. Част от положителния финансов резултат за 2023 г., в размер на 328 523 лв., също се изплаща като дивидент с брутна сума от 1 лв. на акция. Сумите се изплащат в офиса на дружеството в Пловдив.

На заседанието си от 6.11.2025 г. КФН реши да впише последваща емисия акции, издадена от „Република Холдинг“ АД, гр. София, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. Емисията е в размер на 5 320 086 броя обикновени, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев всяка една, с ISIN код BG1100059986.

Данни от Eurostat, OECD и Pension Adequacy Report 2024 очертават тревожна реалност: макар Европа като цяло да застарява, само малка част от нея старее достойно. Средната годишна пенсия в ЕС възлиза на 16 138 евро (около 1 345 евро месечно), но под тази средна стойност се крие пропаст. В Люксембург пенсионерите получават над 31 000 евро годишно, в Нидерландия и Дания — над 30 000 евро, докато в България сумата е 3 611 евро — почти десет пъти по-малко.  България е на дъното на ЕС по размер на пенсиите, като само няколко балкански страни извън Съюза (като Албания, Босна и Херцеговина и Сърбия) показват по-ниски стойности. Разликата се запазва дори след корекция по покупателна способност (PPS), при която България отново е в долния край — около 7 000 PPS годишно, докато в Австрия е 21 162 PPS, а в Нидерландия над 20 000 PPS. Това означава, че дори и след отчитане на по-ниските цени у нас, реалната покупателна способност на пенсионерите е едва една трета от тази на западноевропейците. Причината е системна. България разчита основно на първия стълб - държавното обществено осигуряване. В момента около 70% от доходите на пенсионерите идват от НОИ, а едва 30% от работещите участват активно в допълнителни пенсионни схеми. В Нидерландия този дял е над 90%, в Германия - 65%, а във Франция - 42%. Резултатът е ясен: държавите с най-високо участие в доброволни фондове осигуряват и най-висока финансова независимост в третата възраст. Българската пенсионна система стои на нестабилна демографска основа. През 1990 г. съотношението работещи към пенсионери беше 3:1. Днес то е 1,6:1, а до 2035 г. се очаква да падне под 1,4. За сравнение, в Германия то е 2,8:1, а в Дания — 3:1. Това означава, че всеки нов пенсионер ще бъде издържан от все по-малък брой активни данъкоплатци, докато бюджетът на НОИ вече разчита на над 45% трансфери от държавата. В номинален план България бележи внушителен ръст - +33% увеличение на пенсиите между 2021 и 2022 г., най-високият в ЕС. Но това не е резултат от устойчив икономически растеж, а реакция на инфлацията и политическия натиск. Реално покупателната способност на пенсионерите се повиши с едва 6% за същия период, което показва колко крехка е тази "статистика на догонването". Паралелът с Vanguard Retirement Outlook за САЩ е поразителен. Там 6 от 10 американци не са готови за пенсия, в България — 7 от 10. И в двата случая по-възрастните поколения (бейби-бумърите и Gen X) разчитат на държавата, докато по-младите (милениали и Gen Z) започват да откриват потенциала на автоматизираното спестяване и технологиите. Разликата е, че в България финансовата култура изостава. Повечето хора все още смятат депозита за "инвестиция", а жилището - за "пенсия". Имотният капитал обаче не е ликвиден. България има един от най-високите проценти на собствено жилище в ЕС (над 84%), но ниска способност за трансформиране на този актив в доход. В западните държави се развиват reverse mortgage програми - обратни ипотеки, които позволяват на пенсионерите да "осребрят" част от жилището си без да го продават. У нас подобни механизми липсват, макар че биха могли да облекчат десетки хиляди домакинства в малките градове. Към това се добавя рискът от бедност, който засяга над 30% от българите над 65 години - почти два пъти повече от средното за ЕС (16%). Във Франция този показател е 15%, в Германия - 18%, а в Нидерландия - едва 11%. И тук жените са по-силно засегнати: в ЕС пенсионният gender gap е 26%, у нас вероятно над 30%, предвид по-ниските заплати и по-честите прекъсвания в кариерата.Младите поколения в България имат възможност да започнат "от нула, но по-умно". Финтех компаниите, доброволните фондове и ETF инвестициите отварят път към нов тип финансово поведение - автоматично, дългосрочно, без посредници. Ако държавата приложи автоматично включване (auto-enrolment) в частните схеми, дори с минимална вноска от 5% от дохода, пенсионната готовност на следващото поколение може да се удвои. Има и още една ключова промяна: работата в третата възраст вече не е изключение, а тенденция. В България близо 18% от хората над 65 години  продължават да работят, главно поради нужда, но постепенно и поради възможност. Удължаването на трудовия живот с 2 години би увеличило финансовата готовност за пенсия с около 15%, според изчисленията на Vanguard. Европейската комисия вече предупреждава: през следващите 40 години заместващите проценти ще намалеят. Това означава, че бъдещите пенсионери ще получават по-нисък процент от последния си доход, дори при стабилни вноски. В страни като България това би задълбочило неравенствата. 

Инвестициите в алтернативни активи се очаква да достигнат 32 трилиона долара до 2030 г., подпомогнати в голяма степен от растежа сред заможни инвеститори, показва доклад на Preqin, цитиран от CNBC. Общите активи под управление в алтернативни инвестиции - включително частен капитал, хедж фондове, недвижими имоти, рисков капитал, инфраструктура, природни ресурси и частен кредит, се прогнозира да нараснат с 60% през следващите пет години според фирмата за изследване на частни пазари. Възстановяването на IPO-тата и сливанията, падащите лихвени проценти и бумът на изкуствения интелект ще стимулират нов цикъл на растеж на частните пазари, пише още в доклада. Активите в частния кредит се очаква да се удвоят до 4,5 трилиона долара до 2030 г. Въпреки че активността по сделките и изходите започват да нарастват, набирането на средства от институционални инвеститори продължава да пада поради липса на разпределения и лоши резултати в много фондове. Общото набиране на средства за частен капитал се срина от пик от 676 милиарда долара през 2023 г. до под 500 милиарда долара тази година, посочва докладът. За да захранят следващата вълна на растеж, индустрията на частния капитал залага на заможни инвеститори. Докладът казва, че лица с ултрависоко лично състояние (обикновено дефинирани като инвеститори с 30 милиона долара или повече), семейни офиси и мениджъри на частно богатство ще представляват поне 30% до 40% от капитала на водещите фондове "в бъдещи цикли". Разпределенията на семейните офиси към частен капитал паднаха от 26% от портфейлите им през 2023 г. на 23% през 2025 г., според проучване на Goldman Sachs. Същевременно семейните офиси увеличиха разпределението си към публични акции и се фокусират повече върху директни инвестиции, заобикаляйки фондовете и купувайки дялове в компании директно. С връщането на сделките, някои проучвания предполагат, че семейните офиси и свръхзаможните инвеститори планират да започнат да инвестират повече. Проучване на BNY Wealth показа, че 55% от анкетираните семейни офиси планират да увеличат разпределението си към фондове за частен капитал през следващите 12 месеца - най-високият процент сред всички класове активи.

Инфраструктурата за зареждане на електромобили в Китай запазва силна динамика. Към септември броят на зарядните съоръжения достига 18,06 млн., което е ръст от 54,5% на годишна база и обслужва около 40 млн. превозни средства с нови енергийни източници. Електрическата мощност на публичните станции е достигнала около 200 млн. киловата, увеличение от 59,2% спрямо началото на годината, съобщи КМГ. Страната ускорява внедряването на интелигентни зарядни системи с висока мощност. Освен това, нов тригодишен план предвижда достигане на 28 млн. зарядни съоръжения до 2027 г., стимулирайки частния сектор – който вече държи над 70% от пазара на публични зарядни услуги.