Привидно българската индустрия отчита ръст в оборотите, но според последния анализ на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (PARAi), се крие една далеч по-сурова реалност. Българското производство не е в подем; то е в състояние на сложна метаморфоза, притиснато между изчезващата евтина работна ръка и енергийната несигурност. Под повърхността на числата в отчетите се крие тревожна реалност: физическото производство се срива, старите двигатели на растежа са изчерпани, а страната все по-трудно се конкурира с европейските си партньори. Големият капан на периода 2021 – 2025 г. се оказа „ножицата“ между оборотите и реалното количество на произведена стока. През 2022 г. сектори като енергетиката и производството на междинни стоки отчетоха космически ръстове в приходите, но те не се дължаха на повече работа, а на драстично поскъпналите суровини и енергия. Ако се погледнат само оборотите на българската промишленост, картината изглежда приемлива. Индексът на оборотите за 2025 г. стои на 122.2 пункта спрямо базовата 2021 г. Но именно тук се крие парадоксът – физическият обем на производството е паднал до 92.6 пункта или България произвежда по-малко, но продава на по-висока цена. През 2022 г. оборотът в индустрията отбеляза безпрецедентен скок с близо 57% спрямо 2021 г., докато реалното производство нарасна с едва 13.3%. Този дисбаланс доказва, че над 70% от номиналния ръст на приходите се дължеше на ценови ефекти (инфлация), а не на увеличен обем на продадената продукция“. Разривът между обем и стойност се е задълбочил в края на периода. Предприятията са хванати в класическа ножица: разходите за суровини и труд растат, но международните купувачи не са готови да плащат неограничено повече. Резултатът е свиване на маржовете и обемите. Ако се извади инфлационният фактор, се вижда, че физическият обем на българската продукция започва да се свива. България вече не може да разчита на стария модел – да бъде „евтиният цех на Европа“. Данните разкриват рязко разделение между две групи сектори. От едната страна са металообработването, машиностроенето, аутомотив и електрониката – отрасли, които не само устояват, но и намират начини да увеличат износния си капацитет и да неутрализират инфлационния натиск чрез по-висока ефективност. Секторът на инвестиционните стоки е единственият, показал растеж дори в трудните 2023 и 2025 г. От другата страна са текстилът, облеклото и обработката на кожи. Тези традиционни производства губят битката с нарастващите оперативни разходи и агресивната международна конкуренция. При нетрайните потребителски стоки спадът достига -9.38% само за 2025 г. Най-драматичната промяна за петте години е в енергийния сектор. През 2022 г. страната произведе рекордните 50 385 GWh и изнесе 13 665 GWh. Само три години по-късно, през 2025 г., производството е паднало до 36 121 GWh – спад от близо 28%. Износът се е сринал с 52%, докато вносът се е утроил, изтъкват от PARAi. България губи конкурентоспособността си като регионален енергиен лидер. По-евтината енергия от съседни пазари (или от ВЕИ източници в Гърция/Румъния) измества българското производство, което е натоварено с високи цени на въглища и въглеродни квоти.“ Цената на въглищата е скочила над два пъти (2025 г. спрямо 2021 г.), а производството на ток от ТЕЦ е станало неконкурентно. Следствието е директно: енергоинтензивните производства вече не могат да разчитат на евтина местна енергия – едно от малкото конкурентни предимства, на което разчиташе родната промишленост. Три структурни проблема блокират инвестициите: Несигурна икономическа среда: 46.8% от предприятията посочват несигурната икономическа среда като главна пречка пред инвестициите; Демографската криза като производствен проблем: 34.5% страдат от остър недостиг на квалифицирана работна сила – дори при свито производство; Слабо търсене отвън и отвътре: 24% нямат достатъчно поръчки от чужбина, следствие от забавянето в Еврозоната. Натоварването на мощностите стои на 74 – 75% – под оптималните 80%, не толкова защото машините липсват, а по-скоро защото поръчките и хората ги няма.

Държавни ценни книжа (ДЦК) в размер на 150 млн. евро ще бъдат предложени от Министерството на финансите на аукцион, насрочен за 23 март тази година. На аукциона ще бъдат предложени 2-годишни ДЦК от емисия № BG 20 300 26 111/21.01.2026 г. с фиксиран годишен лихвен процент от 2,25 на сто. Това ще бъде шести аукцион за набиране на нов дълг на вътрешния пазар от началото на 2026 година. През тази година страната ни е поела нов дълг в общ размер на 750 млн. евро. Ако акционът, насрочен за началото на следващата седмица бъде успешен, то новият дълг, набран през 2026 година, ще достигне 900 млн. евро.

Застрахователните компании в България управляват все по-голям финансов ресурс. Данните на БНБ показват, че към края на 2025 г. активите на сектора достигат близо 6,74 млрд. евро. Това е увеличение с 14,4% спрямо година по-рано. Две трети от парите обаче са инвестирани извън България. Според статистиката към края на 2025 г. инвестициите на застрахователните компании в България са 2,31 млрд. евро, което е 34,2% от всички активи на сектора. Останалата част са извън страната ни. Най-големият дял е в други държави от Европейския съюз. Там застрахователите държат активи за 3,78 млрд. евро, или 56,1% от всички. Като се добавят инвестициите в САЩ и други държави, общата сума на средствата, вложени извън България, достига приблизително 4,4 млрд. евро. Структурата на инвестициите показва ясно предпочитание към по-консервативни финансови инструменти. Към края на 2025 г. парите са вложени основно в ценни книжа и облигации, в акции и депозити. Валутната структура на портфейлите също показва силна европейска ориентация. Към края на 2025 г. 46,9% от активите са в евро, 29,9% са в левове, останалите са в долари и други валути.

Размерът на приходите на водещите българсккомпании в сектор "Химия" е близо 8% от БВП. През 2024 г. десетте най-големи дружества регистрират спад с над 8% до 7.9 млрд. евро. В сектор "Химия" попадат компании, които произвеждат вещества и материали като нефтохимия, агрохимия и пластмаси и препарати. Лидерите в България са предимно нефтопреработватели и производители на торове. Най-голямата компания в сектора продължава да бъде "Лукойл Нефтохим" с оборот над 4.6 млрд. евро през 2024 г. (ръст около 5% спрямо предходната година) - повече от останалите девет компании в класацията, взети заедно. Компанията регистрира най-слабия финансов резултат от всички фирми в сектора с над 109 млн. евро загуба. Към настоящия момент собственик на компанията продължава да бъде руската "Лукойл", но от ноември за особен управител е назначен Румен Спецов, което спаси рафинерията от санкциите на САЩ поне временно. Производителят на биодизел и масла "Астра биоплант" запазва второто си място в класацията, но отчита най-големия спад в приходите през 2024 г. - над 43% до около 1.2 млрд. евро. Преди две години компанията прехвърли самото производство в новосъздадено дружество - "Астра грийнплант", където отиде и производственият персонал - около 140 души, а тя се концентрира върху търговската дейност. Трите най-големи клиента са "Оберьостерайхише биодизел България", "Хай протеин" и "Олео протеин". И трите дружества са собственост на "Астра-финанс" - дружеството на Станко Станков, което също така е и едноличен собственик на "Астра биоплант". Спадът в приходите се дължи основно на намалените продажби на биодизел с над 63%. Въпреки това компанията излиза на печалба над 9 млн. евро. Третото място продължава да бъде на производителя на горива "Инса ойл". Компанията също отчита спад на приходите през 2024 г. с над 14% спрямо година по-рано до 510 млн. евро, което се дължи на по-малкото продажби на продукция. Печалбата е едва 5.6 млн. евро. Дружеството е собственик и на втората рафинерия в България. Клиентите на "Инса ойл" са над 200 компании в България. Собственик на компанията е Георги Самуилов през дружеството "Инса ойл България". Девненският производител на азотни и фосфорни торове "Агрополихим". Дружеството, което е собственост на Филип Ромбаут и Искър Искров, също регистрира спад в приходите с близо 6% спрямо година по-рано до 408 млн. евро, но регистрира най-голямата нетна печалба - над 36 млн. евро. Спадът на приходите се дължи основно на по-ниските средни продажни цени на продукцията въпреки ръста в обема на продажбите. Производителят на полипропиленово фолио и пластмасови опаковки "Пластхим - Т" е с приходи близо 350 млн. евро за 2024 г. - ръст над 70% за година. Печалбата на компанията расте с по-голям темп - близо 10 пъти повече спрямо 2023 г., и надхвърля 6.2 млн. евро. Компанията на Айдън Фаик Адем и синовете му придоби през 2024 г. италианския производител на фолио Manucor, както и останалите 50%, които не държеше, в Plastchim Ukraine. "Солвей Соди" понижава с близо 30% оборотът си от производство на калцинирана сода и сода бикарбонат за 2024 г. до 264 млн. евро. През 2024 г. заводът на компанията е произвел повече тежка (на гранули) и лека (на прах) калцинирана сода от предходната година, което подсказва, че спадът в приходите се дължи предимно на понижение в цените. Печалбата на компанията също поема удар и се свива с близо 75% до малко над 30 млн. евро. Компанията е собственост на белгийската Solvay, чиито акции се търгуват на борсата в Брюксел, миноритарен дял има турската Sisecam. Шуменският производител на почистващи, перилни и козметични препарати "Фикосота" отчита повешение на оборотя от около 2% спрямо 2023 г. и регистрира над 156 млн. евро приходи и печалба от близо 23 млн. евро . В групата на компанията, която е собственост на Жечко и Красен Кюркчиеви, влиза и производителят на снаксове "Фикосота фууд". Производителят на амоняк, азотна киселина и амониев нитрат "Неохим" - Димитровград продължава да работи на загуба и през 2024 г. Тя обаче намалява до под 2 млн. евро в сравнение с 18 млн. евро година по-рано. Това е на фона на спад в оборота от близо 9% до 143 млн. евро. И в трите производствени цеха обемът на производството нараства през 2024 г., което означава, че спадът в приходите се дължи основно на понижение на цените. Дружеството няма мажоритарен акционер. Най-голям дял от "Неохим" притежават "Еко тех" на Димчо Георгиев (около 24%), "Евро ферт" на Петър Кръстев (около 24%), а от януари миналата година с голям миноритарен дял (също около 24%) е и "Агрополихим" чрез фирмите "Рея венчърс" и "Феборан". Оборотът на компанията за пластмасови капачки и бутилки от град Съединение "Готмар" нараства през 2024 г. до 117 млн. евро и печалба от близо 6 млн. евро. Близо две трети от оборота са от продажби на бутилки за минерална вода, следвани от опаковки за мляко и млечни продукти (около 13% от приходите) и олио и растителни масла (около 9%). Компанията - собственик на марките "Бачково" и Derby, реализира близо 48% от приходите си в България и още 41% в страни от ЕС. Производителят на седалки за тоалетни чинии от Севлиево "Хамбергер" е с оборот от 96 млн. евро и печалба от 9 млн. евро. Компанията е изцяло собственост на германската Hamberger Industriewerke GmbH и има над 1000 служители в България.

Почти държавната компания "Информационно обслужване" издирва частните си акционери, за да изкупи акциите им до края на годината. Причината - дружеството, което е национален системен интегратор и поддържа информационните и комуникационните системи на страната, трябва да е 100% държавно. В противен случай има риск за киберсигурността и не може да се възползва от инхаус възлагането. По тази причина Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България заради нарушаване на правилата за обществените поръчки при директното възлагане на дейности на "Информационно обслужване". След откриването на наказателната процедура през лятото на 2025 г."Информационно обслужване" предприе безпрецедентно издирване на 2692-ма собственици и техните наследници, които държат 11 598 акции - 0.5% от капитала, за да ги изкупи на цена от 12.91 евро. До момента националният системен интегратор е успял да придобие 60% от предвидените акции за обратно изкупуване. С цел да бъдат изкупени всички акции срокът е удължен до края на 2026 г. Останалите акционери, които желаят да продадат акциите си, могат да го направят в офисите на лицензираните инвестиционни посредници "УниКредит Булбанк", "Елана трейдинг" и "Карол". Всички разходи по прехвърлянето на акциите, включително таксите и разходите на акционери и наследници, свързани с набавянето на необходимите документи за осъществяване на обратното изкупуване, са за сметка на "Информационно обслужване". В момента компанията е ангажирана с предстоящите парламентарни избори на 19 април, тъй като тя отговаря за обработването на изборните резултати.

В Търговския регистър е вписана промяна на едноличния собственик на капитала на „ТИ БИ АЙ Банк“, както и на членовете на Надзорния съвет на кредитната институция. „Баго“ (Люксембург) С.à.р.л. придоби 100% от акционерния капитал на банката, което е вписано на 13 март. В Надзорния съвет на „ТИ БИ АЙ Банк“ са заличени са като членове г-н Готие Ван Вединген и г-н Кийрън Патрик Донъли. На тяхно място са вписани г-н Маркус Бодо Краусе и г-н Чонгор Булчу Немет. На 13 февруари тази година Европейската централна банка издаде одобрение за придобиването от страна на фонда за дялови инвестиции „Адвент Интернешънъл“ (чрез дъщерната си компания „Баго“ (Люксембург) С.а.р.л. на мажоритарен дял на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД от 4finance Holding S.A. Сделката бе финализирана на 2 март 2026 година.

Фирмата за проектиране на инсталации за възобновяема енергия „Ток инвест“ АД прави рязък завой към биологичното животновъдство, което отскоро влиза като самостоятелна интервенция в Стратегическия план. РИОСВ Варна е одобрила инвестиционното намерение на дружеството да изгради кравеферма за биологично отглеждане и репродукция на 818 крави и телета в нива от близо 56 декара в землището на село Аспарухово в област Варна. Структурата на кравефермата е планирана според правилата – обор за крави, обор за родилно и болни животни, телчарник, в който телетата няма да са в клетки, а в групови боксове, друг обор за телета между 4 и 28 месеца, доилна зала, селекционно отделение за работата на ветеринаря, фиражни складове, лагуна и други. „Ток инвест“ АД е със седалище в Благоевград и е с основна дейност проектиране, изграждане и експлоатация на електроцентрали, в това число и ВЕИ. Фирмата е свързана чрез собствениците си със „С и Г солар“ ООД, която е изпълнител на енергийни проекти. Източник: sinor.bg

„Ейч Ар Кепитъл“ издаде първата конвертируема емисия облигации на пазар ВЕАМ на „Българска фондова борса“. Дружеството набра над 5 млн. евро чрез публично предлагане. Набраните средства чрез облигации ще бъдат използвани за увеличаване на участието на „Ейч Ар Кепитъл“ в компанията eBag – един от водещите български технологични и логистични бизнеси в сектора на електронната търговия. Сделката за придобиване на акции в eBag беше обявена през ноември 2025 година.

10.7% от европейците на 16 или повече години са използвали някакъв вид обществен транспорт всеки ден, а 11.6% са го използвали всяка седмица. Това сочат данните на европейската статистическа служба Евростат за 2024 г. Според тях, 10% от живеещите в рамките на ЕС са използвали обществен транспорт всеки месец и 17.1% са го използвали по-рядко от веднъж месечно. Сред страните от ЕС делът на хората, които не са използвали обществен транспорт през 2024 г., е бил най-висок в Кипър - 85% от населението, следван от Италия (68.0%), Португалия (67.8%), Франция (65.1%), Словения (61.6%) и Гърция (61.3%). В другия край на скалата са Люксембург, където 15.7% от хората не са използвали обществен транспорт през 2024 г., Естония (26.6%) и Швеция (26.7%). Що се отнася до използвалите обществен транспорт всяка седмица, Люксембург регистрира най-висок дял с 23.1% от хората, следван от Латвия (19.2%) и Естония (18.2%). Данните на Евростат за България сочат, че през 2024 г.:  15.3% от българите са ползвали обществен транспорт всеки ден, 11.8% са го използвали всяка седмица, 7.6% са го ползвали всеки месец, 9.8% са ползвали обществен транспорт по-малко от веднъж на месец.

Швейцарската национална банка (SNB, централната банка на страната) значително е увеличила валутните си интервенции през 2025 г., като е закупила чуждестранни валути на стойност 5,2 млрд. швейцарски франка (около 5,75 млрд. евро). За сравнение, през 2024 г. централната банка е придобила валута на нетна стойност 1,2 млрд. франка, което подчертава рязкото засилване на намесата ѝ на валутните пазари. Интервенциите са били насочени към поддържане на „подходящи парични условия" и ограничаване на прекомерното поскъпване на швейцарския франк. Националната валута традиционно се разглежда като „сигурно убежище" в периоди на глобална несигурност, което води до засилено търсене и натиск за поскъпване. Прекомерно силният франк обаче може да има негативен ефект върху швейцарската икономика, като намалява конкурентоспособността на износа и оказва натиск върху цените. С увеличените валутни покупки централната банка сигнализира за готовност да се намесва активно на пазара, за да ограничи ефектите от глобалните сътресения и да стабилизира вътрешната икономическа среда.

Промишленото производство в САЩ е отбелязало умерено повишение през февруари, подкрепено от ръст в производството и добива в минното дело за втори пореден месец, предава Bloomberg. Увеличението от 0,2% в производството на фабриките, мините и комуналните услуги следва ръст от 0,7% месец по-рано, сочат данните на Федералния резерв, публикувани в понеделник. Средната прогноза в анкета на Bloomberg сред икономисти беше за увеличение от 0,1%. Производството в преработвателната промишленост, което съставлява три четвърти от общото промишлено производство, е нараснало с 0,2% благодарение на по-високата активност в сглобяването на моторни превозни средства. Добивът в минното дело и енергетиката се е увеличил с 0,8%, докато производството в комуналните услуги е отбелязало спад за първи път от три месеца насам. В същото време заетостта във фабриките е намалявала почти всеки месец през последните две години, а секторът остава затруднен от високите разходи за суровини, свързани с митата на президента Доналд Тръмп. През последните дни войната в Иран доведе до сериозно повишение на цените на енергоносителите. Докладът сочи също, че очакванията за капиталовите разходи са най-оптимистичните от повече от три години насам.

Присъствието на китайския бизнес в чужбина се засилва - както в богати, така и в бедни държави, и в нарастващ брой индустрии. Тази най-нова вълна на международна експанзия се отличава както по скорост, така и по мащаб. През 2024 г. публично търгуваните китайски компании генерираха 15 трлн. юана (2.1 трлн. долара) продажби в чужбина, спрямо 11.6 трлн. юана през 2021 г. Китайските компании вече инвестират повече в чужбина, отколкото чуждите компании в Китай. Още по-забележителни обаче са промените в начина, по който китайските компании подхождат към международната експанзия, стремейки се да изграждат по-голямо физическо присъствие в чужбина на фона на напрегната геополитическа обстановка. Последната вълна, започнала с повторното отваряне на Китай след пандемията, отчасти е следствие от мрачните икономически условия в страната. Растежът се забавя, а ожесточени ценови войни са често явление. Между 2019 и 2024 г. средният оперативен марж на публичните китайски компании намалява от 12.4% до 11.2%. Анализатори от инвестиционната банка Goldman Sachs смятат, че маржовете, които китайските фирми постигат в чужбина, обикновено са по-високи от тези у дома. След като внимателно наблюдаваха чуждите многонационални компании да оперират на домашния им пазар, китайските фирми се научиха да произвеждат всякакви усъвършенствани продукти - от индустриални роботи до медицинска апаратура. За да процъфтяват в чужбина, китайските компании откриват, че трябва да преосмислят начина, по който правят бизнес. Повечето от тях доскоро се стремяха да задържат колкото се може повече от дейността си в Китай. Това обяснява защо през 2024 г. обемът на преките инвестиции в чужбина (FDI) на страната възлизаше на едва 17% от БВП - голяма част от тях насочени към инфраструктурни и ресурсни проекти в развиващите се държави - в сравнение с 38% за Америка и 57% за Япония, по данни на Institute of International Finance, мозъчен тръст с централа във Вашингтон. Китайският дял от глобалните FDI е едва 4% от световния общ обем - приблизително наполовина спрямо този на Нидерландия. Това започва да се променя. Подтиквани от нарастващите разходи за труд и западните мита, китайските компании активно строят заводи в чужбина, много от тях в глобалния юг. Доставчици на облачни услуги като Alibaba, които обслужват непрекъснато растящи чуждестранни клиенти, включително международните подразделения на други китайски фирми, изграждат все повече центрове за данни зад граница. За да повишат разпознаваемостта на своите марки, китайските предприятия също все по-често откриват магазини в чужбина. Те усвояват и местни мрежи за дистрибуция и снабдяване. Всичко това изисква нов подход към наемането на служители. Китайските компании с операции в чужбина доскоро имаха навика да изпращат свои работници, вместо да наемат местни кадри. Това понякога пораждаше недоволство в страните домакини, тъй като означаваше по-малко нови работни места на място. Сега обаче фирмите наемат повече местни специалисти за позиции в сфери като продажби, обслужване на клиенти, връзки с обществеността и дори управление, отбелязва партньор в глобална консултантска компания (макар да добавя, че висшите финансови роли често се считат за прекалено чувствителни, за да бъдат поверявани на чужденци). Появява се и екосистема от консултанти, които са способни да подпомагат китайските компании в международната експанзия. Много от водещите световни фирми за професионални услуги произхождат от Запада и традиционно са се фокусирали върху подпомагането на компании от Америка, Европа и Япония да навлизат в Китай, а не обратното. 
Китайските мултинационални компании трябва да се ориентират и в подозрителното отношение на собственото си правителство. Китайски служители се оплакват от сложни трансгранични структури, при които само части от бизнеса попадат под тяхната юрисдикция. Местните данъчни власти вече са забелязали, че много компании, които, изглежда, се борят на китайския пазар и плащат малко данъци, всъщност процъфтяват в чужбина и задържат печалбите си зад граница. В някои случаи те настояват за повече данъчни трансфери. Китайското правителство е особено предпазливо към компании, които внезапно преместват персонала си и създават централи в места като Сингапур. Manus, популярна компания в областта на изкуствения интелект, която се премести в града-държава миналата година, е един такъв пример. Регулаторите в Пекин разследват предложеното ѝ придобиване от американския гигант в социалните медии Meta и може да блокират сделката. Въпреки това много китайски фирми, стремящи се да излязат на световния пазар, вероятно ще получат подкрепа от държавата, особено тези, чиито дейности не се смятат за рискови. Изглежда, че официалните представители осъзнават значението на глобалните брандове. Държавните медии вече представят Labubus - плюшени играчки, създадени от PopMart, китайска компания, които завладяват света - като доказателство за растяща културна сила. Централното правителство може да започне да разхлабва изискванията за одобрения на чуждестранни инвестиции, които в момента са изключително строги, казва Денис Депу от Roland Berger, консултантска фирма. Потребителите по света могат да разчитат, че през следващата година ще попадат на още повече нашумели китайски марки.