По данни на Националния статистически институт (НСИ) месечната инфлация в България през ноември 2025 г., измерена чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0,5%, а годишната достига 5,2%. Инфлацията от началото на годината, изчислена като съотношение между ноември 2025 г. и декември 2024 г., е 4,8%, докато средногодишната инфлация за периода декември 2024 – ноември 2025 г. спрямо предходните дванадесет месеца е 4,4%. Измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), месечната инфлация през ноември е по-ниска – 0,2%, а годишната е 3,7%. Инфлацията от началото на годината по ХИПЦ възлиза на 3,3%, а средногодишната за периода декември 2024 – ноември 2025 г. спрямо декември 2023 – ноември 2024 г. е 3,4%. Хармонизираният индекс е ключов показател за сравнение на инфлацията между държавите членки на ЕС и един от критериите за ценова стабилност при присъединяване към еврозоната. Съгласно изискванията, инфлацията в дадена страна не трябва да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта средната инфлация на трите държави членки с най-добри показатели. За сравнение, през ноември 2024 г. месечната инфлация по ИПЦ беше 0,6%, а годишната – 2,1%. Средногодишната инфлация, измерена чрез ХИПЦ за периода декември 2023 – ноември 2024 г. спрямо декември 2022 – ноември 2023 г., възлизаше на 2,8%. Натрупаната инфлация, измерена чрез ИПЦ, за последните три години (ноември 2025 г. спрямо ноември 2022 г.) достига 13,2%, а за последните пет години (ноември 2025 г. спрямо ноември 2020 г.) – 42%. Средногодишната инфлация по хармонизирания индекс следва устойчива тенденция на спад от началото на 2024 г. Тя започна годината със стойност от 7,8% през януари 2024 г., а към края на 2024 г. и началото на 2025 г. вече се движеше около 2,6%. През пролетта на 2025 г. остана близо до 2,7%, през лятото се повиши леко до 2,8–2,9%, а през есента достигна 3,1% през септември и 3,3% през октомври.

България продължава да е сред държавите с най-висока консумация на алкохол в Европа и света. Данните на Световната здравна организация (СЗО) показват, че средният българин над 15-годишна възраст изпива 11,2 литра чист алкохол годишно. Разпределението по категории е показателно за потребителските предпочитания: 4,7 литра се падат на бирата, 1,2 литра – на виното, 5,1 литра – на спиртните напитки, а 0,2 литра – на други алкохолни продукти, според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). По отношение на рисковото пиене статистиката е още по-притеснителна. СЗО очаква през 2025 г. 9,1% от населението над 15 години да попадат в групата на т.нар. heavy continuous drinkers – хора, които ежедневно приемат над 60 мл чист алкохол, еквивалентни на 1,2 литра бира, половин литър вино или 150 мл спиртни напитки. Делът сред мъжете е 16,6%, докато при жените е значително по-нисък – 2,1%. Здравните последици са сериозни. По показателя DALYs – изгубени години живот в добро здраве – България губи средно 6,4 години на човек заради алкохола, като при мъжете това число достига 9,5 години, а при жените е 2,7. През 2019 г. възрастово коригираната смъртност, свързана с алкохол, е 38,9 случая на 100 000 души, като при мъжете достига 70,3, а при жените – 13. При онкологичните заболявания, свързани с употреба на алкохол, смъртността е 18,9 на 100 000 при мъжете и 4,3 при жените. Смъртността от чернодробна цироза е съответно 27,5 и 5, докато при пътните инциденти, предизвикани от употреба на алкохол, нивата са 6,8 при мъжете и 1,4 при жените. Проблемът засяга и най-младите. Според Европейския училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици (ESPAD) за 2024 г. над 40% от българските ученици са опитали алкохол преди навършване на 13 години, а повече от 14% са се напивали поне веднъж още на тази възраст. Почти една четвърт от учениците са консумирали алкохол в повече от десет отделни случая през 2024 г., а над една четвърт – между три и девет пъти. Достъпът до алкохол също остава лесен: над 73% от учениците считат, че могат безпроблемно да се снабдят с бира; над 62% – с вино; и повече от 56% – със спиртни напитки. Това показва, че забраната за продажба на алкохол на непълнолетни се прилага непоследователно. България е сред страните с най-ниски акцизи върху алкохолните напитки в Европейския съюз. В момента акцизът върху стандартен кен бира (5% алк.) е около 9,6 стотинки, а при спиртните напитки е приблизително 3,08 лева на бутилка от 700 мл с 40% съдържание. Виното не се облага с акциз – практика, споделяна още само от девет държави в ЕС. В средносрочна перспектива е вероятно тези нива да се повишат в съответствие с европейските тенденции, което ще доведе до по-високи крайни цени и промени в потреблението.

Близо 1,5 млрд. лева прехвърлиха от един пенсионен фонд в друг осигурените лица у нас за първите девет месеца на настоящата 2025 година, сочат данните на Комисията за финансов надзор. Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през разглеждания период, са общо 273 679 лица. Общият размер на прехвърлените средства възлиза на 1,485 млрд. лева, като в това число влизат 1,388 млрд. лева в универсалните пенсионни фондове, 93,1 млн. лева в професионалните и 3,85 млн. лева в доброволните фондове. За сравнение, през първите девет месеца на миналата 2024 година общо 276 632 лица са прехвърлили средства от един в друг пенсионен фонд, като общият размер на прехвърлените средства е достигал 1,32 млрд. лева. Относителният дял на лицата, променили участието си през 2025 година, спрямо средния брой осигурени лица в универсалните пенсионни фондове е 6,22 на сто, в професионалните - 5,19 на сто и в доброволните пенсионни фондове - 0,14 на сто. Относителният дял на прехвърлените средства за първите девет месеца на тази година, спрямо средния размер на нетните активи на универсалните пенсионни фондове е 5,64 на сто, на професионалните - 5,05 на сто и на доброволните пенсионни фондове - 0,24 на сто. Към края на септември 2025 година общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на пенсионноосигурителните дружествата е 30,029 млрд. лева, като 29,685 млрд. лева са нетните активи на пенсионните фондове, а 343,6 млн. лева на фондовете за извършване на плащания.

Информационната система за българските предприятия – BEIS приключва една успешна работна година с рекорден брой интерес към представяната услуга - осигуряване на богата и надеждна структурирана корпоративна информация (на български и английски език) за повече от 40 хил. водещи фирми в България. BEIS e инструмент, който вече 28 години подпомога бизнес решенията на български и чуждестранни мениджъри и търговци чрез предоставяне на актуални данни (контактни, представляващи, акционери/съдружници, съучастия, финансови показатели, корпоративни новини и много други) за българските предприятия. Осигурява надежда информация за представянето на българския бизнес в стравата и чужбина. BEIS осигурява: Двуезичност (български и английски език) на данните; Подробни контактни данни - адрес, телефон, електронна поща (e-mail), уебсайт и други възможности за контакт; Публични новини за предприятията - Съобщения, новини, събития, предлагани продукти и услуги от фирмите. Информационната система за българските предприятия e непрекъснато развиваща се система в полза на своите абонати. През 2025 г. BEIS осигури нови функции и услуги: интерактивна връзка с новините от електронното издание на "Бизнес Индустрия Капитали", като позволява на читателите да достигнат безплатно за деня до пълния профил на компаниите включени в дневните новини; разширяване на функционалните възможности за подготовка на класации (по регион, отрасъл, сектор по КИД), от предприятия по оборот, печалба, ДМА, брой служители и др. за последните 3 отчетни години (2024, 2023 и 2022 г.); Своевременно публикуване на финансова информация за резултатите от дейността на предприятията - уникална възможност за абонатите да създават свой собствен набор от фирми (партньори, клиенти или конкуренти), за които да получават персонализирани съобщения за настъпили промени и/или новини. Всичко това ни създава увереността, че Информационната система за българските предприятия (BEIS) се превърна в желания и необходим информационен партньор на всички, които се интересуват от състоянието, динамиката и развитието на българската икономика. Абонаментът за BEIS става лесно от адрес: http://beis.bia-bg.com/index.php?p=fmsubs

Министерство на финансите (МФ) избра изпълнител на третата фаза от информационната кампания за приемането на България в еврозоната. Дигиталната агенция Digital ID ще отговаря за създаването и разпространението на онлайн съдържание във връзка с новата валута. Агенцията ще изпълни обществената поръчка на предложената от нея стойност - 1.36 млн. лв. За поръчката оферти подадоха общо четири кандидата, като Digital ID е избрана съгласно обявения критерий за възлагане, а именно най-ниска цена. В края на октомври МФ обяви обществената поръчка за онлайн кампания за еврото, като вместо с отворен конкурс реши да я проведе чрез пряко договаряне, което предизвика негативни реакции от браншовите организации в комуникационния сектор. Сред тях бяха дружествата "Диджитал Ай Ди", "Диджитейл", "Аи Ти Дизайн 2020", "Дир.БГ" и "Агенция Вила", от които всички с изключение на "Ай Ти Дизайн 2020" дадоха оферти. Digital ID е регистрирана през 2008 г., а неин изпълнителен директор е Чавдар Платиканов. В съвета на директорите влизат още Мартин Петров и Стилян Шишков, който е също изпълнителен директор и основател на медийната група около Sportal. В нея влизат още дигиталната агенция 360 all digital, медийната XL Media, BTL агенцията The Locals, сайтовете Novini.bg, Profit.bg и други. За 2024 г. "Диджитал Ай Ди" отчита приходи 11.1 млн. лв. Кампанията, за която е избрана, е част от третата фаза от националната комуникационната стратегия за въвеждането на еврото в България. Тя ще стартира месец след фактическото приемане на валутата и ще продължи половин година. Фокусът й ще бъде утвърждаването на новата валута и повишаване на доверието на гражданите в институциите, като за целта ще използва основно дигитални канали за разпространение. Тя ще включва и регулярна информация за формирането на цените и инфлацията в страната и следене срещу злоупотреби и измами.

Министерски съвет (МС) предостави 53,0 млн. лв. на Столична община за разширение на метрото и за покриване на разходи за охраната му. Част от средствата - 40 млн. лв., са за изграждане на разширението на Метро „София“, Линия 3, Етап 3: участък ул. „Шипка“ - ж.к. „Гео Милев“ (район „Слатина“) - Зала „Арена София“/„София Тех парк“ - бул. „Цариградско шосе“ с дължина 6 км и 6 метростанции. С ресурса ще се обезпечи и строителството на метростанция до ж.п. гара „Обеля“ на линия „София-Кюстендил“, като е предвидена тунелна връзка с метродепо „Обеля“. А другата част от средствата - 13,0 млн. лв., са за покриване на разходи за полицейската охрана на метрото за 2025 г„ което е Стратегически обект за националната сигурност „Метрополитен - София“. Необходимите средства ще се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2025 г. Строителството на метрото е най-големият транспортен и екологичен проект на столицата, като ползите от него за подобряване условията на живот чрез облекчаване на трафика, намаляване на въглеродните емисии, шума и времето за придвижване, са значителни. Метрото е основна транспортна система в София, превозваща значителен брой пътници на масовия градски транспорт и допринася за изпълнението на ключови цели за развитие на града.

Столична община представи план за изграждане на първите девет многоетажни квартални паркинга в София, които ще бъдат реализирани чрез публично-частно партньорство. Проектът предвижда осигуряването на над 2 000 нови паркоместа в райони с най-сериозен недостиг. Паркингите са разпределени в седем района на града: район „Овча купел“ с три паркинга и общо около 712 паркоместа, район „Илинден“ с един паркинг с капацитет 394 места, район „Сердика“ с един паркинг с около 290 места, район „Младост“ с един паркинг с приблизително 245 места, район „Подуяне“ с един паркинг с около 230 места, район „Надежда“ с един паркинг с приблизително 113 места, както и район „Красно село“ с един по-малък паркинг с около 70 места. Представените имоти са общинска собственост и са преминали пълна техническа и устройствена оценка, която позволява реализация на проектите в рамките на 12 до 18 месеца. Планът е резултат от мащабен анализ на 269 потенциални общински терена в различни части на София, извършен с цел да бъдат идентифицирани обекти с реален потенциал за бързо и ефективно изграждане на многоетажни паркинги. Към момента в София ежедневно се движат над 1,1 млн. автомобила, като приблизително 762 автомобила се падат на 1000 жители – ниво на моторизация, което поставя града сред най-натоварените в Европа, информират от Столична община. По данни за 2024 г. регистрираните моторни превозни средства със софийска регистрация са около 800 000, като към тях следва да се добави и значителен брой автомобили с регистрация в други области, които ежедневно влизат, движат се и паркират в града. Реалното натоварване се оценява на приблизително още 200 000 приходящи автомобила. Само за да бъдат подредени около 1 млн. автомобила в паркоместа, София би имала нужда от минимум 12,5 млн. кв.м площ, при консервативно изчисление от 12,5 кв.м на автомобил. Това означава приблизително 10 млн. кв.м за регистрираните в града автомобили и още 2,5 млн. кв.м за приходящия трафик – площ, еквивалентна на около 1 750 футболни игрища. Очевидно е, че подобен обем не може да бъде поет от уличното и междублоковото пространство, без това да води до системно паркиране върху тротоари, навлизане в зелени площи, блокиране на вътрешноквартални улици и повишени рискове за пешеходци, включително деца и възрастни хора.

Извънредно заседание на правителството се превърна в едно от най-големите еднодневни събития за харчене на извънредни бюджетни средства праз тази година. С 20-тина постановления отиващият си кабинет „Желязков“ раздаде на министерства, агенции и държавни дружества близо 500 млн. лв. 10 211 164 лв. са допълнителни разходи по бюджета на МВнР (2025) за покриване на вече извършено от МВнР плащане за националната вноска на България по ангажиментите към Европейския механизъм за подкрепа на мира + осигуряване на представителството в Комитета на механизма (инструмент на ЕС за мисии/операции и мерки за помощ с военни/отбранителни последици). На Министерството на иновациите и растежа - до 4 865 279 лв. (с ДДС) от бюджета на МИР към Община Кърджали за публична общинска инфраструктура към сертифициран проект по ЗНИ на „Монек България“ АД (инвестиция над 11 млн. лв.); аргумент – стимулиране на икономическо развитие и привличане на инвестиции. До 3 852 321 лв. (с ДДС) от бюджета на МИР към Община Бургас. за инфраструктура към сертифициран проект по ЗНИ на „ВЕМУС ИНВЕСГ“ ЕООД и „М КАБЕЛ“ ООД (инвестиция 8 млн. лв., 25 работни места). Министерство на транспорта и съобщенията. 40 000 000 лв. – допълнителни разходи по бюджета на МТС за „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД. Става въпрос за възмездна финансова помощ, подлежи на възстановяване до 30.09.2026 г. Парите са необходими за „нормално функциониране до края на годината и обезпечаване на обществената услуга през зимните месеци“. 1 186 703 лв. допълнителни средства за персонал за 3 агенции към МТС (2025). ИА „Автомобилна администрация“ ще получи 991 703 лв., тъй като имало недостиг за заплати заради допълнително възложени дейности. ИА „Железопътна администрация“ получава 75 000 лв. за стабилизиране на експертен капацитет + препоръки на ЕАЖТ. ИА „Проучване и поддържане на река Дунав“ получава 120 000 лв. за екипажи на специализирани плавателни средства за безопасно корабоплаване. 15 500 000 лв. допълнителни разходи по централния бюджет (2025) за окончателно плащане на вноската в бюджета на ЕС за увеличена вноска поради развития в приходната/разходната част на бюджета на ЕС (актуализирани прогнози за приходи и нарастване на разходи). 2 933 400 лв. за увеличение на капитала на МБАЛ „Лозенец“ ЕАД за хибридна зала + мобилна хибридна рентгенова система тип C-рамо и интраоперативна навигация (съдова хирургия). 1 049 885 лв. за увеличение на капитала на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД за инженеринг/СМР за сигурност и непрекъсваемост на електрозахранването; привеждане към изискванията за „обект нулева категория“. 815 400 лв. за увеличение на капитала на УСБ по ортопедия „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД за 2 медицински парови стерилизатора (автоклави). 2 608 882 лв. за увеличение на капитала на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД за преустройство на части от сградата на спешното приемно-консултативно отделение; аргумент – съвременни условия за диагностика/лечение и съответствие със стратегическите документи.

„Адванс Терафонд“ АДСИЦ – най-голямото публично дружество, собственик на земеделска земя в страната, е добавило още 782 дка към инвестиционния си портфейл през ноември. Агрофондът е продал през ноември 23 дка земеделска земя и е получил окончателно плащане по договор за продажба на разсрочено плащане от 2020 г. за 358 дка земеделски земи. През единадесетия месец са сключени предварителни договори за продажба на разсрочено плащане на земеделски земи за 2948 дка. Така към края на ноември „Адванс Терафонд“ притежава 181 463 дка земеделска земя и 60.8 дка земя в урбанизирани територии. По закон дружеството със специална инвестиционна цел няма право да обработва само своите имоти. Под наем през стопанската 2024-2025 година са отдадени общо 150 967 дка земеделски земи или 84.5% от земята, която може да се дава под аренда. Фондът, чиято дейност е свързана с купуване, отдаване под наем/аренда, окрупняване и продажба земеделски и урбанизирани земи в България, е подписало договори с 392 земеделски производители, които обработват и отглеждат зърнени и маслодайни култури. От 1 октомври 2025 г. започна новата стопанска година. Очакваните приходи за стопанската 2025-2026 г. са в размер на 8 729 510 лв., от които авансово са събрани 16.5 процента. За земеделската 2024-2025 г. са събрани приходи от ренти за 9 045 550 лева. От тях авансово са влезли във фирмета каса 75.8% от тази сума. За стопанската 2023-2024 г. са акумулирани 9 585 557 лв. (99.4%) от дължимите вземания от фермерите. Средната договорена рента в момента е в размер на 57.82 лв./дка при 59.16 лв./дка през земеделската 2024/2025 година, но 64.34 лева през стопанската 2023-2024 година.

Политиците харесват повишаването на минималната заплата. Изправени пред недостиг на средства, но решени да се борят с неравенството, те се обръщат към инструмент за преразпределение, който струва малко на държавата и носи електорални дивиденти. В бюджета си на 26 ноември Великобритания повиши минималната заплата, която в момента възлиза на 61% от медианния доход спрямо 48% преди десетилетие - до 12.71 паунда на час. Германия въведе минимална заплата едва през 2015 г.; до 2023 г. тя вече надхвърляше 50%. И макар федералният минимум в Америка от 7.25 долара на час да не е променян от 2009 г., много щати и градове под контрола на демократите са повишили значително своите прагове. Средната ефективна минимална заплата е около 12 долара на час, а най-високата надхвърля 21. Проблемът е, че минималната заплата изкривява икономиката по начини, които не се виждат веднага в данните за заетостта. Една от тревогите е, че отнема време, преди минималната заплата да започне да унищожава работни места. Данни от значителното повишение на прага на заплатите в Сиатъл през 2015-2016 г. сочат, че наемането на най-ниските нива на пазара на труда се е забавило с 10%, въпреки че съществуващите работници обикновено не са били съкращавани. Друга тревога е, че по-високите минимални заплати понижават качеството на работните места, вместо да ги елиминират. Когато работодателите са длъжни да плащат повече, но все още могат лесно да наемат, те може да започнат да правят компромиси другаде. Нови изследвания установяват, че големите увеличения на минималната заплата се свързват с по-кратки или по-непредвидими смени, повече трудови злополуки и по-малко придобивки като здравно осигуряване. Последният риск е, че ранните успехи пораждат свръхувереност. Умерената минимална заплата може, противно на интуицията, да увеличи броя на работните места, като компенсира преговорната сила на големи работодатели, които иначе биха ограничавали наемането, за да задържат ниско заплащането. Но колкото повече правителствата предприемат големи нараствания на минималните заплати, толкова по-вероятно е да унищожат работни места - точно както прекалено голямото увеличение на данъците намалява приходите. Наскоро публикувана рецензирана оценка поставя средното ниво на американската минимална заплата, което коригира пазарната сила на работодателите, под 8 долара. Отвъд това минималната заплата е груб и неефективен инструмент за преразпределение. Много работници на минимална заплата не са бедни, а живеят в домакинства с по-високи доходи. А когато фирмите повишават цените, за да компенсират по-високите си разходи, най-много страдат бедните - повече дори, отколкото от данъците върху продажбите, според едно изследване. Политиците трябва да се пазят от тези ефекти. Макар че повишаването на минималните заплати неизменно е популярна мярка, избирателите навсякъде са също така ядосани от растящите цени и кризата на достъпността. Съществува опасност от порочен кръг, в който по-високите разходи на работодателите се прехвърлят върху потребителите, правейки живота още по-скъп - включително за самите работници, които правителствата се опитват да подпомогнат. Съществуват по-добри начини да се подпомогнат нископлатените работници. Данъчните кредити за работещи са по-добре насочени към бедните и ако се финансират чрез данъци, насърчаващи растежа, са по-малко вредни за икономиката. Може и да им липсва привлекателността на минималните заплати, чиито разходи са добре прикрити. Но след десетилетие на агресивни увеличения отговорният подход не е да се продължава нагоре, а да се спре.

Според Световния съвет по златото, централните банки на страните от БРИКС са закупили общо 663 тона злато на стойност около 91 милиарда долара през първите девет месеца на 2025 г. Масовото изкупуване, което продължи дори и когато цените на златото достигнаха исторически върхове, е сигнал за засилваща се тенденция към отказ от резервите в долари сред нововъзникващите икономики. Блокът БРИКС, състоящ се от Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка и наскоро добавените членове, включително Египет, Етиопия, Иран и ОАЕ, понастоящем притежава общо 6026 тона злато към третото тримесечие на 2025 г. Русия е начело на класацията на БРИКС с 2336 тона, следвана от Китай с 2298 тона, Индия с 880 тона и Бразилия с 145,1 тона. Въпреки това, алиансът все още изостава от САЩ, които поддържат 8133 тона в резервите си. Златото е поскъпнало с приблизително 60% от началото на годината, което е едно от най-силните му годишни представяния от 1979 г. насам. Страните от БРИКС са увеличили дела на златото в общите си резерви с 102% между третото тримесечие на 2020 г. и третото тримесечие на 2025 г., като той е нараснал от 6,4% на 12,9% от общите резерви, според данни, цитирани от Times Now. Скокът се дължи на агресивните покупки на централните банки на фона на нарастващата геополитическа несигурност. За разлика от тях, западните икономики са успели да увеличат дела на златото само с 12% за същия период, като той е нараснал от 62,7% на 70,2% - ръст, който се дължи по-скоро на поскъпването на цената, отколкото на значителни нови покупки. САЩ, Германия, Италия и Франция отбелязват незначителен ръст или никакъв ръст в физическите си запаси. "Златото се разглежда като чист хедж за САЩ", заяви Ники Шийлс, ръководител на стратегията за метали в MKS Pamp, като отбеляза "антидоларовата" привлекателност на златото през 2025 г. Проучването на Световния съвет по златото сред централните банки за 2025 г. разкри, че 73% от централните банкери по света смятат, че делът на американския долар в глобалните резерви ще намалее през следващите пет години. Ускореното натрупване на злато набра скорост след западните санкции срещу Русия след нейната инвазия в Украйна през 2022 г. Санкциите подтикнаха развиващите се страни да търсят алтернативи на зависимостта от долара, което подхрани дискусиите за дедоларизация в рамките на БРИКС. Президентът Доналд Тръмп многократно заплашваше членовете на БРИКС с мита от 10% до 100%, ако търсят алтернативи на долара. "Всяка страна, която се присъедини към антиамериканската политика на БРИКС, ще бъде обложена с ДОПЪЛНИТЕЛНО 10% мито", написа Тръмп през юли 2025 г. Въпреки заплахите, делът на американския долар в глобалните валутни резерви спадна до 56,32% през второто тримесечие на 2025 г. - най-ниското ниво от поне 30 години и спад от над 70% в началото на 2000-те години. Междувременно централните банки закупиха нетни 53 тона само през октомври 2025 г., с което отчетените покупки от началото на годината до октомври достигнаха 254 тона. Факт е обаче и че Русия, която води БРИКС по златни резерви, започна да продава част от златото си, а освен това страната спря износа на кюлчета - ясен знак за проблеми в държавната хазна на фона на война и санкции, а и на нужда от борба с неизбежно избуяващата в такива ситуации сива икономика. Goldman Sachs повиши прогнозата си за цената на златото през декември 2026 г. до 4900 долара за унция, а JPMorgan прогнозира, че цените могат да достигнат 5000-5200 долара до 2026 г. 

Растежът на промишленото производство в Китай се е забавил през ноември до най-ниското си равнище от 15 месеца, а продажбите на дребно са отчели най-слабия си резултат от края на 2022 г., когато страната внезапно прекрати строгите ограничения по политиката за "нулев Ковид“. Данните подчертават нарастващата необходимост от намиране на нови двигатели на икономическия растеж в навечерието на 2026 г., пише Ройтерс. На фона на изчерпването на субсидиите за търговия с потребителски стоки в Пекин, продължаващата криза в сектора на недвижимите имоти, която ограничава разходите на домакинствата, както и риска от по-нататъшна дефлация в индустриалните инвестиции, китайските власти разчитат все повече на износа като основен източник на подкрепа за икономическия растеж. Промишленото производство в Китай е нараснало с 4,8 на сто на годишна база през ноември, сочат публикуваните днес данни на Националната статистическа служба на Китай. Това представлява забавяне спрямо ръста от 4,9 на сто през октомври и е най-слабият темп от август 2024 г. Показателят остава под очакванията на анкетирани от Ройтерс анализатори за увеличение от 5,0 на сто. Продажбите на дребно, които са ключов индикатор за вътрешното потребление, са се увеличили с едва 1,3 на сто на годишна база. Това е най-слабият темп от декември 2022 г., когато втората по големина икономика в света отмени пандемичните ограничения, и значително под отчетените 2,9 на сто през октомври, както и под пазарните прогнози за ръст от 2,8 на сто. Слабите макроикономически данни оказаха натиск върху китайските фондови пазари, които бяха засегнати и от нови притеснения в сектора на недвижимите имоти, след като строителният предприемач China Vanke предприе опити да избегне фалит. Икономисти коментират, че китайската икономика е достигнала етап, в който допълнителни краткосрочни стимули биха имали ограничен ефект. През миналата седмица Международният валутен фонд (МВФ) призова Пекин да ускори структурните реформи и да предприеме по-решителни мерки за стабилизиране на сектора на недвижимите имоти, като около 70 на сто от богатството на китайските домакинства е обвързано именно с този сектор. По оценки на МВФ решаването на проблемите в сектора на недвижимите имоти през следващите три години би струвало еквивалента на около 5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Спадът от 2,6 на сто в инвестициите в дълготрайни активи през периода януари–ноември се дължи основно на 15,9-процентното понижение на инвестициите в недвижими имоти. Строителните предприемачи срещат сериозни затруднения да убедят инвеститорите, че има достатъчно търсене за непродадените жилища, дори и при по-ниски цени. В пика си секторът на недвижимите имоти е формирал около една четвърт от брутния вътрешен продукт на Китай. Допълнителен сигнал за нарастващо напрежение е отчетеният спад от 8,5 на сто в годишните продажби на автомобили – най-рязкото понижение за последните 10 месеца. Това отслабва надеждите за възстановяване в края на годината в сектор, който традиционно отчита силни продажби през последните месеци.