Промишленото производство в България през септември продължава да намалява на годишна база за пореден месец, но сега свиването не е толкова голямо като за предходни месеци. В сравнение със септември 2024 г. е регистрирано намаление с 5.5% на календарно изгладения индекс на промишленото производство, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). От друга страна, през септември 2025 г. индексът на промишленото производство се повишава с 3.3% спрямо предходния месец август. Данните са предварителни и сезонно изгладени, уточняват от НСИ. Спад на промишленото производство на годишна база, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 24.7%, както и в добивната промишленост - с 19%. А в преработващата промишленост като цяло, през септември се наблюдава символично повишение с 0.2% спрямо същия месец на 2024 г. В преработващата промишленост съществен ръст спрямо септември 2024 г. е регистриран при производството на: изделия от други неметални минерални суровини - с 30.4%; тютюневи изделия - с 27.1%; мебели - с 25.1%, както и при производство некласифицирано другаде - с 24.4%. От секторите на преработващата промишленост, съществен спад е отчетен при производството на текстил и изделия от текстил (без облекло) - с 38.4%, както и при производството на хартия, картон и изделия от тях - с 25.6%.

Финансовото министерство очаква до края на годината да събере ДДС от 11,056 млрд. евро (21,623 млрд. лева). Само че планът беше 12,697 млрд. евро - което значи 13% разминаване с очакванията в посока надолу или 1,6 млрд. евро дефицит. За първите 9 месеца на годината от ДДС върху внос са събрани 4,794 млрд. лв., което е дори със 74 млн. лв. под нивото от миналата година. Постъпленията от ДДС от сделки в страната и вътреобщностни доставки към края на септември са в размер на 10,594 млрд. лв., което е с близо 2 млрд. лв. повече или 23% от миналата година, но далеч от заложения 33% ръст. Под планираното ще бъдат и приходите от акцизи тази година. Финансовото министерство очаква постъпления от 3,896 млрд. евро при разчетени в бюджета 3,933 млрд. Данните за бюджета към септември показват, че при алкохолните напитки събраните акцизи са по-ниски от миналогодишните - за първите девет месеца в хазната са влезли 252 млн. лв., докато миналата година са били 261 млн. лв.

Правителството планира да осигури държавни гаранции за част от големите енергийни проекти като 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй", вертикалния газов коридор, ПАВЕЦ "Чаира", язовир "Яденица" и др. Амбициозната програма е заложена в проектобюджета за 2026 г., където е записано, че в рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава нови държавни гаранции, както и да ги одобрява и предлага на Народното събрание за ратифициране. Максималният размер през 2026 г. е до 2.05 млн. евро, или около 4 млрд. лева. В края на лятото кабинетът "даде" 1.5 млрд. лв. на Българския енергиен холдинг, като официално целта бе парите да се ползват за финансиране на (почти) същите проекти - ПАВЕЦ "Чаира", "Батак" и "Доспат", 7-и и 8-и блок на АЕЦ "Козлодуй", ВЕЦ-ове и др. Реално обаче това беше счетоводен трик - тази година държавата взе от БЕХ близо 1.6 млрд. лв. под формата на дивиденти - за 2024 г. и авансова сума за 2025 г., т.е. холдингът няма да разполага с повече средства - в бюджета ще постъпи извънреден приход, който след това ще бъде върнат в БЕХ, без това да се отчита като разход за държавните финанси. Най-голямата държавна гаранция се очаква да бъде за проекта в АЕЦ "Козлодуй" - до 1.5 млрд. евро. Отделно са заложени до 207 млн. евро гаранции за разширяването на "Чирен". Държавата ще подкрепи заемни споразумения на "Булгартрансгаз" в размер до 192.2 млн. евро по проекта за Вертикалния газов коридор, както и за повишаването на капацитета за пренос на природен газ в точката Кулата/Сидирокастро в посока от Гърция към България. Гаранциите ще могат да се ползват и за повишаване на капацитета за пренос на природен газ и по точката "Негру Вода/Кардам" в посока от България към Румъния и др. В проектобюджет 2026 се предвиждат и потенциални нови заемни споразумения на НЕК за финансирането на ремонта на авариралата през 2022 г. ПАВЕЦ "Чаира" в размер до 79.2 млн. евро. Такъв тип финансиране, в размер до 38.3 млн. евро, ще може да бъде осигурено и за изграждането на язовир "Яденица", който е пряко свързан с "Чаира" и ако бъде направен ще осигури възможност за 24-часова експлоатация на помпената централа. А това е ключов за обирането на свръхпроизводството или недостига на електроенергия, т.е. за балансирането на системата. Последно до финала по търга за 242.5 млн. лв. без ДДС стигнаха три обединения - ФОИТ-ГБС, "Хидро Андриц хидро" ГмбХ и консорциум "Ваптех - Тошиба - Джи Пи груп", чиито технически оферти трябваше да бъдат отворени през ноември, но от НЕК удължиха срока с няколко седмици до 4 декември. При язовир "Яденица", който трябва да е между Белово и Юндола (част от каскадата "Белмекен - Сестримо - Чаира"), целта е изграждането на реверсивен напорен тунел за връзка с язовир "Чаира". Проектът отчасти е задвижен документално, но основният проблем отново е финансов - очакваната стойност на инвестицията е около 230 млн. евро, с които НЕК не разполага и затова ще търси външно финансиране.

Българската компания, която произвежда стени за катерене "Уолтопия" обмисля да напусне България, съобщи собственикът й Ивайло Пенчев. Освен седалището си в България има много голям клон в САЩ. "Бюджетът - всеки бюджет, който предлага увеличение на данъците на всеки предприемач изглежда зле. Предприемачите са хората, които създават стойност, която се консумира от останалите", каза Пенчев. Предприемачът обясни, че държавата като институция "е брутално неефективна" и остава без конкурентни предимства - по-евтина работна ръка, проста данъчна система. "В България се плаща повече за работник отколкото в Испания. Насочваме се към Китай", съобщи Пенчев.

Полската група Maspex, която притежава и значими операции в България, получи на 5 ноември окончателните разрешения от комисиите по конкуренцията в България, Румъния и Молдова за придобиването на Purcari Wineries - един от най-големите производители на вино и бренди в региона. Сделката бе обявена след публичното търгово предложение, стартирано по-рано тази година. Последната административна стъпка преди пълното ѝ приключване остава одобрението на Комисията за разглеждане на чуждестранните инвестиции в Румъния (CEISD), предава Romania Insider. След приключване на процеса Maspex Group ще стане мажоритарен собственик на Purcari - компания с над 2000 хектара лозя и шест изби в Молдова, Румъния и България. Maspex е най-големият полски инвеститор в Румъния, а портфолиото му включва познати марки като Tymbark, Tedi, Bucovina, Nestea, Alcalia, La Festa, Salatini, Arnos, Vălenii de Munte и Żubrówka. Само в Румъния групата има вече четири придобивания, а сделката с Purcari е 22-та в историята ѝ. Purcari Wineries, листната на Букурещката фондова борса от 2018 г., обединява традициите на винопроизводството в Молдова, Румъния и България и е сред най-разпознаваемите премиум брандове от региона. Maspex присъства в България от 2005 г., когато придобива марката сокове Queen's от Гриша Ганчев и създава дружеството "Тимбарк България" със седалище в село Казачево, област Ловеч. Компанията произвежда и дистрибутира напитки под марките Queen's, Dr Witt, Nestea, Tedi, Ciao, Tiger, Ekland, La festa, Coffeeta, водка и други алкохолни напитки с марката Zubrowka. Осигурява заетост на близо 270 души и през 2024 г. реализирала над 114 млн. лв. приходи при печалба от 8,1 млн. лв. През 2017 г. Maspex разшири портфолиото си у нас с покупката на минералната вода "Велинград". От своя страна Purcari Wineries навлезе на българския пазар през 2022 г., когато придоби Angel's Estate - една от водещите български изби. Компанията притежава и лозови масиви в страната като част от общите си над 2000 хектара в региона.

Най-големият производител на минерални торове в България - дружеството "Агрополихим", инвестира в чисто производство с нова доставка на "син" амоняк. Корабът LPG/C Green Power v.2 достави на пристанище Варна-Запад нови 5000 тона "син" амоняк от САЩ. Количеството ще бъде използвано за производството на торове с по-нисък въглероден отпечатък, предават местните медии. Декарбонизираните продукти за наторяване ще бъдат дистрибутирани с приоритет до фермери, прилагащи регенеративни земеделски практики в своите стопанства, както и до онези, които доставят биомаса с устойчив произход за производствените нужди на "Агрополихим" АД, благодарение на което торовият производител поддържа почти пълна енергийна независимост от природен газ. Междувременно от компанията призовават за открит диалог по CBAM механизма на ЕС за корекции на въглеродни емисии, който би поставил българските фермери пред сериозни изпитания. Благодарение на новата доставка на "син" амоняк, "Агрополихим" АД намалява въглеродния си отпечатък с приблизително 5450 тона CO₂ емисии - количество, което природата би компенсирала едва след десетилетия. Въпреки позитивните стъпки в посока на декарбонизация, секторът е изправен пред сериозно изпитание - предстоящото въвеждане на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) от 1 януари 2026 година, коментират от "Агрополихим". Според производителя на минерални торове, въпреки че основната цел да е равнопоставеност между производителите в ЕС и вносителите от страни без въглеродни налози, реалното прилагане на Механизма поражда редица въпроси и притеснения. Опасенията са, че Европа ще заплаща все по-високи въглеродни квоти за своето производство, както и въглеродни такси за внос, което ще направи европейските торове едни от най-скъпите в света. За държави като България, в които земеделието е силно износно ориентирано, това може да означава по-високи производствени разходи, повишени цени по цялата верига и намалена конкурентоспособност на глобалния пазар на зърно.

Районният съд в Дупница е отменил глоба в размер на 150 хил. лв., наложена на ТЕЦ "Бобов дол" от регионалната екоинспекция (РИОСВ) в София. Глобата беше наложена след извънредна проверка на служители на екоинспекцията. Проверяващите са установили неорганизирани емисии в тъмнокафяв цвят. Констатирано е запрашаване около и в района на централата, чиято собственост се свързва с Христо Ковачки. Установено е било, че на място не са предприети каквито и да било подходящи мерки за ограничаване на емисиите на прах. Според дупнишния съд постановлението на екоинспекцията е незаконно и не било предявено по надлежния ред на ТЕЦ-а. Решението може да бъде обжалвано.

Към края на септември нетният финансов резултат, реализиран от „Българска фондова борса“ АД е печалба в размер на 17.14 млн. лв. при 5.03 млн. лв. година по-рано. Финансовите приходи нарастват с 12.13 млн. лв. (+235%) на годишна база и възлизат на 17.3 млн. лева. Увеличението идва от повишението по позиция „Приходи от дивиденти“ с 12.06 млн. лв. (+236%), както и на ръст по позиция „Приходи от лихви по срочни депозити в банки“ – с 69 хил. лв. (+493%). Към края на септември дружеството е реализирало приходи от български клиенти в размер на 2.4 млн. лв. при 2.006 млн. лв. година по-рано. За 25 ноември е насрочено извънредно общо събрание на акционерите в София, което трябва да приеме 6-месечния финансов отчет на БФБ за първото полугодие и да вземе решение за изплащане на 6-месечен дивидент. Предвижда се от печалбата за първото полугодие, в размер на 17 127 000 лева, сума в размер на 16 600 000 лева, да се разпредели като дивидент на акционерите, съответно по 1.26 лева на акция.

tbi bank издаде успешно най-голямата емисия MREL облигации на българския пазарна стойност 60 млн. евро (3-годишен падеж, с опция за изплащане след втората година). Банката изпълни поръчки, предложили лихва равна или по-малка от 7.0% (диапазон на подаване на заявките 6.5-7.5%). Всички инвеститори ще получат годишна лихва от 7.0%, изплащана веднъж годишно. По-рано тази година банката успешно издаде 3,5-годишни облигации, отговарящи на изискванията за MREL, на стойност 34 млн. евро. Само през 2025 г. tbi bank набра близо 100 млн. евро от местния публичен пазар. Новите облигации ще бъдат регистрирани за търговия на Българската фондова борса в близките седмици.

Членството в ЕС се радва на силно одобрение сред повечето хора в по-новите държави членки, до голяма степен благодарение на икономическата мощ, която те са придобили. Euronews Business разглежда по-отблизо историята на растежа на БВП в новите присъединили се държави след историческото разширяване на блока през 2004 година. Близо три четвърти (74%) от гражданите на ЕС смятат, че страната им е спечелила от членството в блока, според проучване на Евробарометър, проведено в началото на 2025 г., което е най-високият резултат, регистриран откакто въпросът е зададен за първи път през 1983 година. Респондентите посочват икономическия растеж (28%) и новите възможности за работа (26%) като основни ползи за страната им от членството в ЕС. БВП на глава от населението в Чехия се е увеличил от 45% от средния за ЕС през 2004 г. до 74% през 2024 г., скачайки от 9 490 евро на 29 940 евро. В Литва този показател се е увеличил от 26% на 68% за същия период, от 4 960 евро на 27 350 евро. Индексирането предлага друг начин за отчитане на промяната. Определянето на БВП на човек в евро на 100 през 2004 г. за всяка държава позволява ясно сравнение на това как са се променили доходите оттогава. Покачване до 120 сигнализира, че средният просперитет е с 20% по-висок, отколкото през 2004 г.; спад до 90 показва, че е с 10% по-нисък от тази базова линия. През последните 20 години, от 2004 до 2024 г., докато БВП на глава от населението в ЕС нарасна с респектиращите 88%, като индексът се повиши от 100 на 188 пункта, растежът в 13-те нови държави членки отбеляза положителен бум. Румъния и България регистрираха най-силен растеж, съответно от 558% и 500%, а индексът достигна 600 и в двете страни. През този период БВП на глава от населението в Румъния се покачи от 2820 евро на 18 560 евро, а в България - от 2710 евро на 16 260 евро. Подобни тенденции на растеж бяха регистрирани и в балтийските държави през последните две десетилетия, като БВП на глава от населението се увеличи с 405% в Литва, 336% в Латвия и 305% в Естония. Стандартът на покупателната способност (СПС) хвърля допълнителна светлина върху историите за икономически растеж на новите държави членки. На теория, един СПС може да купи същото количество стоки и услуги във всяка страна. БВП на глава от населението в СПС в ЕС е индексиран на 100. През 2004 г. Румъния и България имаха най-ниските резултати от по 35, или с 65% под средното за ЕС. Но две десетилетия по-късно покупателната способност на Румъния се е увеличила повече от два пъти, достигайки 78 в индекса, докато тази на България се е повишила до 66. Индексът се е повишил от 50 на 88 в Литва, от 45 на 71 в Латвия, от 52 на 79 в Полша и от 56 на 79 в Естония. Всяко приближаване към средното за ЕС от 100 означава, че тези страни догонват стандарта на ЕС. По-скромни увеличения са регистрирани в Словения, от 87 на 91, и в Чехия, от 81 на 91 за същия период. Европейската комисия настоява, че разширяването през 2004 г. "е донесло широк спектър от значителни ползи и впечатляващ икономически растеж на новите членове и на ЕС като цяло". 

Африканският континент е богат на редки минерали и метали като литий, редкоземни елементи, кобалт и волфрам, които са необходими за производството и работата на нашите лични технологии. Такива материали са от съществено значение и за всичко - от електрически превозни средства до центрове за данни с изкуствен интелект и оръжейни системи. Китай отдавна е най-големият играч на световния пазар на критични минерали и метали. Той има значителни резерви у дома и достъп до доставки от чужбина благодарение на големите инвестиции в чуждестранни минни операции - особено в Африка. Това придаде допълнителна спешност на действията на САЩ за увеличаване на достъпа им до критични минерали и метали, като африканските резерви се разглеждат като ключови за тази мисия. Това е дотолкова вярно, че САЩ всъщност тихомълком са изпреварили Китай като най-големия чуждестранен инвеститор в Африка, според последните годишни данни. САЩ са инвестирали 7,8 милиарда долара (6 милиарда британски лири) в цяла Африка през 2023 г., в сравнение с 4 милиарда долара от Китай, според Инициативата за изследване на Китай и Африка към университета Джонс Хопкинс, която е получила достъп до официални данни. Това е първият път от 2012 г. насам, в който САЩ си възвърнаха лидерството. Тази американска инвестиция се ръководи от правителствена агенция, наречена Американска корпорация за международно финансиране на развитието (DFC), която е създадена през 2019 г. по време на първия мандат на президента Тръмп.

Комбинираната нетна печалба на седемте най-големи японски автомобилни компании за периода април – септември 2025 г. е намаляла с 27,2 на сто спрямо същия период на предходната година, показват данни, събрани от Киодо. Основната причина е увеличените мита, наложени от Съединените щати, както и продължаващите предизвикателства в сектора. Общата нетна печалба на "Тойота мотър" ( Toyota Motor), "Хонда мотър" (Honda Motor), "Нисан мотър" (Nissan Motor), "Мазда мотър" (Mazda Motor)., "Мицубиши мотърс" (Mitsubishi Motors), "Субару корпорейшън" (Subaru Corp) и "Судзуки мотър корпорейшън" (Suzuki Motor Corp) възлиза на 2, 092 милиарда йени (13,6 милиарда долара) през шестте месеца. Високите мита върху японския автомобилен износ за САЩ са оказали най-силен натиск върху резултатите на "Нисан", "Мазда" и „Мицубиши", които са отчели загуби за отчетния период. Допълнителни трудности за сектора идват от глобалния недостиг на полупроводници и забавянето на пазара на електрически превозни средства, което засилва несигурността около бъдещите бизнес перспективи. По силата на ново двустранно митническо споразумение между Вашингтон и Токио митата върху японския автомобилен внос в САЩ бяха намалени през септември от 27,5 на сто на 15 на сто. Въпреки това ставката остава шест пъти по-висока от 2,5-те на сто, които се прилагаха преди април 2025 г., и продължава да намалява печалбите на японските автомобилостроители. "Тойота" съобщи, че митата, въведени от американския президент Доналд Тръмп, са намалили оперативната ѝ печалба с около 900 милиарда йени, което е довело до отрицателен резултат на северноамериканския пазар.