Някои от важните индустриални дейности в България отчитат голям двуцифрен спад през октомври спрямо миналата година, показват данните на НСИ. Задълбочава се тенденцията на влошаването на климата в промишлеността. При ремонта и инсталирането на машини и оборудване имаме срив от цели 24,8% спрямо октомври 2024 г., при хранителните продукти - с 22,4%, а при производството на изделията от текстил без облекло е 20,9%. Общият спад при преработващата промишленост е 6,5%, докато този при добивната е цели 10,7%, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ говорим за 10,9%. Растат мебелната промишленост с 27,1%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета с 13%, производството на изделия от други неметални минерални суровини с 11,8% и тютюневата промишленост с 11,2%. Общо календарно изгладеният индекс на промишленото производство пада със 7,7%. На месечна база също има спад - с 2,1%. Селското стопанство у нас е в лошо състояние и това прави хранителната промишленост неконкурентна, докато в същото време нарушени вериги на доставки и скъпа енергия ограничават работата на заводите и в други сфери и така намаляват и нуждите им от ток и газ. Ако приемем 2021-а за еталонна по отношение на индекса на промишленото производство, то октомври 2025 г. е с резултат, който е едва 97,9% от този от преди 4 години, когато все още живеехме и в пандемия. През октомври 2016 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство е бил сравним със сегашния. При добивната промишленост ситуацията е още по-лоша - там през октомври тази година сме на 85,5% от нивата от 2021 г., а при добива на въглища спадът е с цели две трети. Преработващата промишленост е с индекс на промишленото производство, който е 8 пункта над базовата 2021 г., но това е основно с помощта на големи скокове в някои дейности като производството на метални изделия без машини и оборудване (почти 84% над средното за 2021 г.), това на лекарствените вещества и продукти, компютри, електроника и оптични продукти или производството, некласифицирано другаде. Химическата промишленост е на 85% от нивото си през 2021 г., шивашката - на 78%. Сравнението с октомври 2005-а, когато все още членството в ЕС е в бъдеще време, показва доста различна структура на индустрията. Производството в добивната промишленост е с една трета над това през 2021-а, а това на тютюн и облекло е съответно тройно и двойно спрямо референтната година.

През 2024 г. приходите на компаниите, чиято дейност е предимно писане на софтуер, са нараснали с 11,5% до 10 млрд. лв., при прогноза от миналата година 12,4%, сочат данните на годишния доклад "Барометър", който се изготвя от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Секторът остава силно експортно ориентиран - 87% от приходите идват от износ, а общият обем на индустрията се очаква да достигне 11 млрд. лева през 2025 година. По данни на БАСКОМ в сектора работят около 6100 компании, като през 2024 г. са създадени 300 нови фирми и 1197 нови работни места. Общият брой на заетите в индустрията надхвърля 60 000 души. От асоциацията отбелязват, че разликите във възнагражденията между София и страната се свиват до около 5-7 процента, а компаниите в сектора внасят около три пъти повече осигуровки спрямо средното за страната. Перспективите за периода до 2027 г. сочат достигане на над 13 млрд. лева приходи, повече от 3 млрд. лева внесени данъци и осигуровки и 65 000 работни места. Според БАСКОМ това потвърждава умерения, но устойчив растеж на сектора.

Паметникът на свободата, по-известен като паметника "Шипка" на връх Свети Никола, ще бъде реставриран от фирма "Билдинг комфорт". В обществената поръчка за реставрация и консервация на фасадите и интериора на паметника "Шипка" имаше шест кандидата, но само ценовото предложение на търновската фирма е отворено. Възложител е Национален парк музей "Шипка - Бузлуджа". "Билдинг комфорт" е избрана да реставрира обекта срещу 13.5 млн. лв., или около 500 хил. лв. под прогнозната стойност. Фирмата има около 40 души персонал, като работниците са 20, и над 10 млн. лв. приходи за 2024 г., като оборотът пада от 45 млн. лв. през 2023 г. Дружеството е създадено през 2012 г., като първият му собственик е Иван Епихов, сменен през 2014 г. от Борислав Атанасов. На 6 октомври 2023 г. в компанията е вписана като съсобственик Венета Костадинова с 60% дял. Тя е съпруга на покойния Камен Костадинов, бивш депутат и дългогодишен член на Централното оперативно бюро на ДПС, член на ИК на Българския футболен съюз. През годините "Билдинг комфорт" печели обществени поръчки из различни точки на страната, но най-много във Велико Търново - например търг за нов корпус на болницата в Търново за над 6 млн. лв, детски градини и училища и т.н. Една от най-едрите й поръчки е от 2020 г - за 56 млн. лв. за довеждащия водопровод в Шумен като част от обединение заедно с "Джи Пи груп". Преди месеци стана ясно, че водопроводът аварира малко след като е завършен, съобщи сайтът "За истината". През 2022 г. МВР извърши претърсване в община Поморие във връзка с проект за рибарско пристанище. "Билдинг комфорт" бе една от фирмите, изпълняващи договора. Сред другите й по-едри спечелени обществени поръчки са търгове на НКЖИ за общо 1.5 млн. лв. в обединение с друга търновска фирма, "Джамбо 33", поръчки на "Напоителни системи", търг за ремонт на крайдунавски парк и изграждане на велоалеи във Видин за 14.4 млн. лв., а една от последните й спечелени поръчки - от юни 2025 г., е по договор за саниране на сгради във Велико Търново за 2.8 млн. лв. Дружеството има опит в паметниците на културата, тъй като беше водеща фирма в обединението, което ремонтира и синагогата във Видин. Тогава фирмата печели с убедителен резултат пред конкурентите в хода на търга. От три кандидата в търга само един дава по-ниска цена - "Камо билд груп", но има доста ниска техническа оценка, затова и попада на последно място. "Камо билд груп" е работила по реставрацията на Епископската базилика в Пловдив. В състезанието за реставрация на паметника "Шипка" първоначално "Билдинг комфорт" има пет конкурента, но всички те са отстранени при разглеждането на техническите им предложения. Великотърновската "Хемус 2000", която е партньор на "Биад-С" в обединението "Реставрация Шипка", например не покрива изискването в последните три финансови години да има оборот 10 млн. лв. в сферата, в която попада обхватът на поръчка. Обединението "Вертикал Лимк" също не покрива изискването за оборот и е допуснато до разглеждане на техническо предложение. В него влизат фирмите "Вертикал 90" и "Лимк". Пи Ес Пи е отстранена, защото е представила декларация за съответствие на камъка доломит, който ще се използва за фасадата, на английски език. За "Геострой" комисията също отбелязва, че има пропуски в линейния график. Обединението "Реставратори на Паметника на Свободата "Шипка" с участници "Шлос" и "Бигла-III" е подало декларация, че ще доставят доломита за вграждане в паметника от находището от Земен, но комисията установява, че там не се добиват достатъчно големи каменни блокове от правилния цвят и затова консорциумът е отстранен. Ремонт на паметника не е правен от 1982 г., въпреки че той е на повече от 90 години и е изложен на екстремни климатични условия - сняг и студ през зимата и дъжд и гръмотевични бури през лятото. Цената на ремонта е изчислена на 18 млн. лв. с ДДС през 2022 г. Тя обаче може да набъбне до започването на ремонта, което се предвижда за 2026 г. Парите трябва да бъдат осигурени с постановление на Министерския съвет, когато бъде подписан договор. Имената на Венета и Камен Костадинова изникнаха и около история за производител за дезинфектанти пак във Велико Търново от 2020 г. Дружеството на Венета Костадинова "Геб проджектс" влезе в собствеността на предприятието ХМИ. Тогава имаше подозрения за политико-икономически натиск за смяната в собствеността сред местните политически и бизнес кръгове, но конкретни доказателства не бяха представени.

Гръцката компания за съхранение на въглерод EnEarth е започнала преговори с българския циментов производител Heidelberg Materials Devnya за сключване на ексклузивно споразумение за транспортиране и съхранение на въглероден диоксид на територията на завода в Девня. Проектът е част от по-широката инициатива за улавяне, оползотворяване и съхранение на въглерод (CCUS), стартирана от германската компания майка Heidelberg Materials. Целта е ежегодно да бъдат улавяни, транспортирани и трайно съхранявани до 800 000 тона въглероден диоксид от циментовото производство в Девня, съобщават от EnEarth. Проектът вече е осигурил европейско финансиране в размер на 190 млн. евро, от които 38 млн. евро са предназначени за изграждане на самото съоръжение за съхранение. EnEarth е част от базираната във Великобритания компания за проучване и добив на въглеводороди Energean. Дружеството има за цел да развива т.нар. „зелени хъбове“, като трансформира изчерпани нефтени и газови находища в устойчиви съоръжения за съхранение на въглерод. Heidelberg Materials е сред водещите световни производители на строителни материали с дейност в над 50 държави и повече от 3000 производствени обекта. В България компанията оперира чрез циментовия завод в Девня, както и чрез два циментови терминала и бетонов възел във Варна.

На търг с тайно наддаване общината в Ямбол ще продаде седем общински терена в жилищен комплекс „Христо Смирненски“, обособен в района на бившите пехотински казарми в града. Имотите са в близост до кръстовището с кръгово движение на ул. „Търговска“ и бул. „Крайречен“, с лице към главния път, посочват местните власти. Шест от тях са предназначени за жилищно строителство или комплексно обществено обслужване, като са с площ от 1380 до 1727 кв. м. Началните тръжни цени, изготвени от лицензиран оценител и утвърдени от Общинския съвет, са между 733 800 и 911 100 лв. (375 185.98 и 465 838.03 евро). Седмият терен е с площ 5573 кв. м и е отреден за комплексно обществено обслужване. Началната тръжна цена за него е 2 543 800 лв. (1 300 624.29 евро). В три от имотите съществуват негодни за ползване сгради от бившите военни поделения. Общината поема ангажимент да ги премахне след продажбата на терените.

Международната финтех компания UEB3 Ventures, лицензирана и специализирана в управление на дигитални активи, открива своя четвърти международен офис – този път в София. След стратегическо присъствие в Дубай и Азия, България е избрана като естествена следваща стъпка в амбицията на компанията да се утвърди като водеща сила в Web3 търговията в Централна и Източна Европа. С новия офис в София и предстоящия във Франкфурт – ключов финансов хъб за Европейския съюз, UEB3 Ventures затвърждава своя ангажимент към европейските пазари и демонстрира готовност да предоставя консервативно, сигурно и прозрачно управление на дигитални активи в една динамична среда. Само за 11 месеца компанията привлича над 2200 инвеститори и достига 24 милиона долара активи под управление (Assets Under Management), което потвърждава доверието към нейния модел и стратегически фокус върху устойчив растеж и институционални стандарти. UEB3 Ventures е основана от Виктор Узунов, бивш вицепрезидент на инвестиционната банка Jefferies. UEB3 Ventures избира да работи с експертиза, вместо да разчита на трейдинг ботове и алгоритмична търговия. Моделът ѝ е базиран на процеси, екип с опит и стриктно управление на риска. Така компанията се позиционира като предпочитан партньор за инвеститори, търсещи дългосрочна стабилност и прозрачност в управлението на дигитални активи.

От десетилетия едно свлачище при участък, дълъг около 300 метра на първокласния път между Ботевград и София, създава проблеми. То е в землището на село Врачеш близо до магистрала "Хемус". Сега Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) е избрала изпълнител в търга за укрепването му - обединение между две фирми от холдинга на ГБС, като е отворила само тяхната ценова оферта. Иначе участниците в търга бяха общо пет. Предстои да се подпише и договорът. Освен победителя сред кандидатите бяха и обединение между "Геострой" и "Пътстрой - 92" от групата "Геотехмин", "Грома холд", "Валмекс" и неизвестната за строителния бранш "Фууд енд фън микс център". Тези четири кандидата са отпаднали още на етапа с технически оферти, затова в последствие е отворено само ценовото предложение на "ГБС - Инфраструктурно строителство" и "ГБС Глобал кънстракшън". То е 18.997 млн. лв. при прогнозна стойност 19.5 млн. лв. без ДДС. Срокът за изпълнение на настоящата поръчка е 470 дни, или близо 16 месеца. Компанията изпълнява някои знакови обекти като ремонта на столичната ул. "Филип Кутев" от ул. "Сребърна" до бул. "Симеоновско шосе", надлеза при "Бакърена фабрика" пак в София, участък от магистрала "Европа" между Сливница и столицата и модернизация на Трета авиационна база "Граф Игнатиево". Втората фирма - "ГБС Глобал кънстракшън", е част от холдинга по-отскоро. Тя е регистрирана през 2020 г. с името "Глобал кънстръкшън" и с внесен капитал 100 хил. лв., сочи справка на "Капитал". До 2023 г. официален собственик е Мирослав Миронов, а след това като действителни собственици пред "Главболгарстрой интернешънъл" са посочени Калин и Камен Пешови, които са начело на холдинга. Същата година дружеството сменя името си на "ГБС Глобал кънстръкшън". Компанията е била част от консорциума "АМ Струма тунел 2018", в който заедно с "Джи Пи груп" и "Виа план" изпълни строителство на тунел "Железница".

На заседанието си от 9.12.2025 г. КФН реши: 1. Одобрява Петър Дочев за прокурист на инвестиционен посредник „Евър Файненшъл“ АД. 6. Вписва емисия акции, издадена от „Фючър Кепитъл Холдинг“ АД, гр. София, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. Емисията е в размер на 1 167 844 броя обикновени, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев всяка, с ISIN код BG11VEPLAT12. 7. Вписва емисия акции, издадена от „Тексим банк“ АД, гр. София, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. Емисията е в размер на 6 999 991 броя обикновени, поименни, безналични, свободно прехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев, с ISIN код BG1100001921. 8. Открива административно производство по издаване на индивидуален административен акт за заличаване на застрахователен брокер „ВИА НОТА“ ООД от регистъра на застрахователните брокери. 9. Изпраща уведомление до компетентния орган на Република Гърция във връзка с намерението на застрахователен агент „Болкан Дженерал Рискс Глобал“ ООД да извършва дейност по застрахователно посредничество при условията на свобода на предоставяне на услуги на територията на съответната държава.

Трейдърите залагат на повече от 50% вероятност Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши лихвите през 2026 г., след като тази седмица „ястребовите“* коментари на члена на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел оказаха сериозно влияние върху пазарните настроения, предава Bloomberg. Инвеститорите сега очакват затягане на паричната политика на ЕЦБ с 13 базисни пункта до декември следващата година. Това е обрат спрямо очакванията за понижаване на лихвите миналата седмица преди Шнабел да заяви, че би се чувствала комфортно, ако следващото движение на ЕЦБ бъде насочено към повишение на разходите по заемите. Последното заседание на ЕЦБ за тази година ще се проведе на 18 декември, като наблюдателите не очакват промяна на паричната политика. Трейдърите също така очакват към решението на Федералния резерв на САЩ за лихвите по-късно в сряда, като според прогнозите централната банка ще понижи разходите по заемите за трети път тази година. Въпреки това опасенията за упоритата инфлация могат да попречат на председателя Джером Пауъл да сигнализира за допълнителни намаления в началото на следващата година.

През 2025 г. световната търговия ще надхвърли 35 трилиона долара за първи път, обяви Агенцията за търговия и развитие на ООН, цитирана от "Ройтерс". Имаме 7% увеличение на годишна база, което добавя приблизително 2,2 трилиона долара към световната търговия. Това се случва въпреки геополитическото напрежение, ръстът на правителствените харчове по света и неравномерното търсене, което удари по растежа на голяма част от най-развитите икономики през последните месеци. Източна Азия се оказа най-силно представящата се, с ръст на износа от 9% през последните четири тримесечия и увеличение на вътрешнорегионалната търговия с 10%. Китай и Южна Корея водеха ръста в региона, докато търговията Юг-Юг - търговията между развиващите се икономики, се разшири с приблизително 8%, т.е. с темпо, по-високо от средното за света. Африка отбеляза силен ръст на вноса от 10% през последните четири тримесечия, като износът се увеличи с 6% през същия период. Резултатите на континента отразяват засилващата се регионална интеграция и подобрените логистични възможности. Южна Америка също показа устойчивост, като вътрешнорегионалната търговия се увеличи с 7% през четирите тримесечия. Производството, и по-специално електрониката, остана основният двигател на растежа, като секторът отбеляза ръст от 14% през изминалата година, благодарение на нарастващото търсене на компоненти, свързани с изкуствения интелект. Автомобилният сектор обаче изпитваше затруднения, като търговията отбеляза спад от 4% през четирите тримесечия на фона на несигурността по отношение на митата и прекъсванията в веригата на доставки. Прогнозира се, че търговията с услуги ще добави около 750 милиарда долара към глобалния обем, като отбележи ръст от почти 9%. Индия и Китай отбелязаха едни от най-силните ръстове сред развиващите се страни, като износът на услуги се увеличи съответно с 10% и 17% през второто тримесечие на 2025 г. Растежът на Индия се дължи предимно на търговските услуги, свързани с финансите, телекомуникациите, компютрите и информационните технологии, докато увеличението в Китай се дължи на 50% скок в износа на пътувания и туризъм. Въпреки рекордната година, агенцията на ООН очаква по-слаб растеж през 2026 г., тъй като забавянето на глобалната икономическа активност, нарастващото дългово бреме, по-високите търговски разходи и продължаващата несигурност оказват натиск върху резултатите. Между юли и септември 2025 г. световната търговия нарасна с 2,5% в сравнение с предходното тримесечие, но се очаква растежът да се забави до едва 0,5% за стоките и 2% за услугите през последното тримесечие. Налице е ключова промяна в динамиката на цените. След две тримесечия, през които стойността на търговията се повиши отчасти поради по-високите цени, сега се очаква разходите да намалеят, което означава, че увеличението в края на годината се дължи по-скоро на по-големите обеми, отколкото на инфлацията. Търговските дисбаланси остават високи, като излишъкът на стоки на Китай се свива през третото тримесечие, но все още е с около 30 милиарда долара по-висок от предходната година.

Медта достигна рекордни нива след като Китай обяви вътрешния растеж за основен икономически приоритет за следващата година на фона на масово натрупване на запаси в Съединените щати, съобщават световните агенции. Индустриалният метал скочи с 1,3% до 11 771 долара за тон, надминавайки рекорда, поставен по време на предишната сесия. Най-новият скок последва след като Пекин обяви в понеделник, че ще приложи "по-проактивен" фискален подход и ще поддържа "умерено мека" парична политика за втората по големина световна икономика. Търговските данни от Китай също бяха благоприятни - износът през миналия месец се възстанови и надхвърли прогнозите, издигайки търговския излишък на страната над 1 трилион долара за първи път в историята. Цената на медта - метал от ключово значение за електрификацията и енергийния преход, нарасна с над 30% тази година на Лондонската борса за метали. Новото търсене, стимулирано от центровете за данни и електрическите автомобили, се сблъска с ограничена глобална доставка. Капацитетите за топене растат по-бързо, отколкото мините могат да осигурят суровини. Редица прекъсвания в работата на рудниците влошиха недостига. Ръстът се ускори през последните седмици поради опасенията, че металът масово се изнася към САЩ в очакване на митата, които президентът Доналд Тръмп възнамерява да въведе следващата година. Това изчерпи запасите и изстреля надценките другаде до невиждани висоти, като същевременно доведе до скок на фючърсните договори в Ню Йорк над тези на LME. Глобалното предлагане на рафинирана мед може да изпита дефицит от 450 000 тона през 2026 година, отчасти заради натрупването на запаси в Америка, отбелязаха анализатори от китайската брокерска компания Citic Securities Co. Цените трябва средно да надхвърлят 12 000 долара за тон следващата година, за да привлекат необходимите инвестиции в нови минни мощности и да осигурят достатъчно предлагане в средносрочен и дългосрочен план, посочиха анализаторите на Citic, водени от Ао Чонг. България също е фактор в глобалната верига на доставки. В нашата страна се произвеждат около 14% от европейската мед и в добива и преработката на мед у нас са заети хиляди. Най-голямата компания в сектора в световен мащаб - Aurubis, има огромен медодобивен завод в Пирдоп. Тя инвестира стотици милиони евро в модернизация и увеличаване на капацитета му - ясен знак, че очакванията са търсенето да не стихва скоро.