Средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове е 9,05 процента през септември, като в сравнение с август запазва нивото си, съобщават от БНБ в редовния месечен доклад за лихвената статистика. Годишният процент на разходите по тези кредити се понижава с 0,02 процентни пункта до 9,40 процента. При жилищните кредити в левове, средният лихвен процент, както и годишният процент на разходите се повишават с 0,03 процентни пункта - до 2,47 процента и 2,82 процента. Средният лихвен процент по другите кредити в левове нараства с 0,18 процентни пункта до 4,23 процента, а по другите кредити в левове на работодатели и самонаети лица - с 0,13 процентни пункта до 4,19 процента. През септември средният лихвен процент по овърдрафта в левове се увеличава с 0,03 процентни пункта до 13,73 процента, а при кредитите по кредитни карти, извън безлихвен гратисен период, в левове - с 0,13 процентни пункта до 21,30 процента. При кредитирането на бизнеса през септември средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, се понижава с 0,06 процентни пункта до 4 процента, а по тези над 1 млн. евро се повишава до 4,20 процента. При депозитите на домакинствата през септември средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове нараства с 0,02 процентни пункта до 0,81 процента, а по тези в евро - с 0,21 процентни пункта до 1,31 процента. Средните лихвени проценти по овърнайт - депозитите в левове и в евро остават на нива от 0,01 процента. Средният лихвен процент по депозитите, договорен и за ползване след предизвестие в левове се увеличава с 0,03 процентни пункта до 0,27 процента, а по тези в евро намалява с 0,01 процентни пункта до 0,15 процента. През септември в сравнение с август средният лихвен процент по депозитите на бизнеса с договорен матуритет в левове намалява с 0,25 процентни пункта до 1,14 процента, а по тези в евро се увеличава с 0,21 процентни пункта до 1,66 процента. Средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове се увеличава с 0,01 процентни пункта до 0,05 процента, а по тези в евро остава без промяна на ниво от 0,15 процента.

Colliers публикува данните си за пазара на недвижими имоти в София от третото тримесечие на 2025. Според доклада на компанията, инвестиционният обем възлиза на 227.2 милиона евро, а възвръщаемостта в различните сегменти на пазара остава непроменена спрямо предходното тримесечие - 7.75% за офиси и търговски площи, 7.5% за индустриални и 4% за жилищни имоти. Общата квадратура на съществуващите офиси в София е 2,483,300 кв.м., с 306,700 кв.м. в процес на строителство. Свободните площи са 12.0% за клас А и 13.7% за клас Б, като средните офертни наемни нива възлизат съответно на 15 и 10 евро/кв.м на месец. При гъвкавите работни пространства се отчита наличието на 101,300 кв.м., с допълнителни 10,350 кв.м. в строеж. Цените остават същите, както през предходния период - за работно място в споделенo пространство - 160 евро на месец, за фиксирано – 200 евро на месец, а в собствен офис – 280 евро на месец. Съществуващите индустриални и логистични площи в София са 1,436,000 кв.м., като още 144,500 кв.м. са в процес на строителство. Свободните площи при този тип имоти са само 2.1%. Наемните нива са без промяна - 5.5 евро/кв.м./месец за имоти клас А и 4 евро/кв.м./месец – клас Б. Наемните цени в София остават стабилни и в сегмента на търговските площи. Те възлизат на 45 евро/кв.м./месец при търговските центрове, 12 евро/кв.м./месец при ритейл парковете и 58 евро/кв.м./месец на бул. „Витоша“. Нови търговски центрове не са стартирали строителство, а при парковете 62,500 кв.м. са в процес на строеж. Данните на Colliers показват, че делът на свободните площи остават стабилни и възлизат на 3% в моловете и търговските паркове, а на бул. „Витошa“ е 2,4%. В средно-високия и висок сегмент на жилищния пазар в София средните продажни цени с включени ДДС и паркомясто за самостоятелни къщи достигат 700,000 евро, за къща близнак са 620,000 евро, а за редова къща възлизат на 460,000 евро. Предлагането на къщи в комплекси възлиза на 1,910 жилищни единици, а в строеж са още 1,500.

Летището в Горна Оряховица на практика е с нов концесионер, след като на 15 септември т. г. напълно е бил сменен Бордът на директорите, начело на който вече е Кирил Кленовски. Той става действителният собственик на концесията и поема нейните активи и пасиви, за което вече се е договорил с Румен Гайтански – Вълка. Дори миналата седмица е платил над 40 000 лв. данък сгради за 2025 г. за летището в Община Горна Оряховица. Разплатени са и задълженията към служителите. В правния и търговския мир аеропортът ще продължи работа под сегашната фирма „Гражданско летище Горна Оряховица 2016” АД. Промените в концесията бяха загатнати още през юли, когато синът на Кирил Кленовски – Джордан, смени досегашния изпълнителен директор Анастасия Йовева и това беше отразено в Търговския регистър. Измести се и седалището на управление – от пл. „Георги Измирлиев” 4 в железничарския град на пл. „Народно събрание” 11 в столицата. На този адрес се водят още 4 фирми с участието на Кленовски, регистрирани през 2025 г. Кирил Кленовски е син на представител на външнотърговски дружества в Швейцария и Австрия по времето на Тодор Живков, а в зората на демокрацията – приятел и съдружник на босовете на ВИС. .Имали са общ бизнес чрез фирмата „Ви Кей Джи Груп”, известна като фирма на ВИС-2, регистрирана през 1994 г. и приватизирала дискотека „Русалка – Айсберг” в „Слънчев бряг”. През 2021 г. чрез фирмите си „Уотър Стоун” и „Риарм” Кленовски изнася оръжие и боеприпаси. В момента се разработва планът за изваждане от дерогация (частична отмяна на определен закон) на пътническия терминал. Ще се правят нови хангари за ремонт на самолетите. Очаква се в близките месеци всичко да стане официално, тогава и новият концесионер ще обяви инвестициите в летището. Община Горна Оряховица също ще има сериозно участие.

Комисията за финансов надзор (КФН) определи минималната доходност за задължителните пенсионни фондове за периода от 29.09.2023 г. до 30.09.2025 г на заседание на 23.10.2025 г. Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд, сочат данните на КФН. С най-висока доходност при универсалните пенсионни фондове е УПФ "Топлина" с 8,95%. На второ и трето място са "УПФ ОББ" с 8,94% и "ЗУПФ Алианц България" с 8,51%. На следващо място се нарежда фонд "ДаллБогг: Живот и Здраве" с 8,39%, следван от УПФ "ДСК-Родина" - 8,28%. УПФ "Доверие" е с доходност от 8,14%. На следваща позиция е "УПФ - Бъдеще" с 6,44%, следван от УПФ "ЦКБ-Сила" с 5,87%, УПФ "Съгласие" - 5,78%. С най-ниска е УПФ "ПОИ" – 5,45% при среднопретеглена доходност от 7,87% и горна – 11,02%. Минималната доходност от управлението на активите на универсалните пенсионни фондове за периода от 29.09.2023 г. до 30.09.2025 г. е в размер на 4.72%. на годишна база. От професионалните пенсионни фондове с най-висока доходност е ППФ „Топлина“ – 9,78%, а с най-ниска е ППФ „ЦКБ-Сила“ – 4,79% при среднопретеглена доходност от 7,72% и максимална – 10,81%. Минималната доходност от управлението на активите на професионалните пенсионни фондове за периода от 29.09.2023 г. до 30.09.2025 г. е в размер на 4,63% на годишна база, посочват от КФН. "ППФ ОББ" е на второ място с 9,71%, а ППФ "ДСК-Родина" на трето с 8,76%. На следваща позиция е "ЗППФ Алианц България" с 8,70%, следвана от ППФ "ДаллБогг: Живот и Здраве" - 8,40%, "ППФ - Бъдеще" - 8,18%, а ППФ "Доверие" е с 7,93%. Доходността за предходните 24 месеца на ППФ "ПОИ" е 5,91%, а ППФ "Съгласие" - 4,81%. ДПФ "Топлина" е с най-висока доходност за периода от 29.09.2023 г. до 30.09.2025 г. и при доброволните фондове с 12,53%, а най-ниска е постигнатата доходност за посочения двугодишен период на ДПФ „Съгласие“ – 5,95%. Среднопретеглената доходност на доброволните пенсионни фондове за периода е 8,73%. На второ и трето място са "ДПФ ОББ" с 10,37% и ДПФ "ДаллБогг: Живот и Здраве" с 9,33%, следван от ДПФ "ДСК-Родина" - 9,17%. Доходността за последния 24-месечен период на годишна база на "ДПФ Алианц България" е 9,07%, а на ДПФ "Доверие" - 8,72%. На следваща позиция е "ДПФ - Бъдеще" с 8,41%, ДПФ "ЦКБ-Сила" с 6,76% и ДПФ "ПОИ" с 6,62%.

Българския производител на матраци "ТЕД бед" в Пловдив въведе безотпадна технология, предоставена от лидери в производство на машини - Masias Maquinaria (Испания) и Mammut (Германия). Размерът на инвестицията е над 2 млн. евро, а резултатът от въвеждането й са спестените над 2.5 млн. кг вата и полиуретанова пяна. Оборудването за безотпадната технология "ТЕД - Масиас - Мамут" е уникално, изработено специално за "ТЕД бед" по задание на собствениците на българската компания. Чрез тази система фирмата успява да преработва 95% от отпадните материали и да ги влага в производствения процес. Остатъчни текстилни материали първо се раздробяват, след което се влагат в прошивките (външната обвивка на матрака) чрез автоматизирана система за развлачване и пълнене. За съжаление в Европа инсталациите за рециклиране на матраци са единици. Част от фирмената стратегия на "ТЕД бед" е към внедряване на технологии, които оставят по-малко отпечатък в околната среда, отбелязват от българската компания. За целта мениджмънтът взема решение за преместване на цеха за производство на пружини (част от свързано дружество - "Ред спрингс") в непосредствена близост до основната фабрика за матраци. Новата сграда е с 3863 кв.м РЗП, оборудвана е с автоматизирани високопроизводителни машини за покет пружинни системи, а производствените мощности се захранват със соларна енергия. В "ТЕД бед" е изградена фотоволтаична централа с мощност 5.6 MW, която изцяло захранва производството и осигурява 100% независимост от енергийната мрежа на страната. Общата инвестиция в централата и батерията е над 15 млн. лв. ТЕД стартира своята дейност през 1994 г. Наименованието на фирмата е образувано от първите букви в имената на собствениците - Тодор, Елин и Димитър Тодорови (баща и синове). Днес пловдивската компания произвежда всеки ден по 1200 матрака, бокс спринг легла, възглавници, завивки и спално бельо, които предлага в над 1500 точки на продажба. Сред тях са и 25 фирмени магазина, част от които са на франчайз. За износ в 30 държави се отправя 41% от произведеното, а около 8% от оборота се дължи на онлайн продажбите. По данни на компанията "ТЕД бед" е пазарен лидер при матраците и има около 32% дял в стойност. За 2024 г. "ТЕД бед" отчита 70.5 млн. лв. приходи от продажби, или 5% ръст спрямо предходната година, и 5 млн. лв. печалба. За 2024 г. компанията отчита и над 10% скок на произведените бройки изделия, които през 2023 г. са 650 хиляди. "ТЕД бед" е част от холдинга "ТЕД капитал", в който влизат 10 компании, опериращи в различни бизнес области - производство на матраци, пружини, машиностроене, търговия с керамични продукти, карго транспорт, строителство, верига магазини и медийна агенция. Част от компаниите в холдинга са: "ТЕД керамика", "Ред спрингс", "Виа логистик", "Доверие", "ТЕД инвест", "Бенефит трейд", "Бранд билдинг кампъни", като "ТЕД бед" е най-голямата.

Над 200 нови сътрудници са назначени на работа в „Либхер-Хаусгерете Марица” от 1 юни 2025 г. до днес. Разширяването на екипа е пряко свързано с пускането в серийно производство на нови модели хладилници с френски врати – French Door, една от най-високотехнологичните продуктови линии на компанията. Новите уреди се произвеждат в завода на „Либхер-Хаусгерете Марица“ в подзона „Марица“ на Тракия икономическа зона (ТИЗ), а от 1 септември вече са официално на пазара. Системата FlexDoorSystem обезпечава изключително тихо и плавно отваряне и затваряне поотделно на вратите, като гарантира 100% уплътнение и оптимална енергийна ефективност. С разширяването на производството, заводът край Радиново затвърждава ролята си на водещ индустриален и технологичен център в България, на голям работодател с над 1900 човека работещи в него и на стратегически обект в глобалната производствена мрежа на Liebherr.

Община град Добрич работи приоритетно по изграждането на Индустриален парк „Добрич“, който се очаква да се превърне в едно от най-мащабните инвестиционни начинания в региона. Към настоящия момент „Индустриален парк Добрич“ ЕООД е собственик на всички имоти, предвидени за реализация на проекта, след като те бяха внесени поетапно като непарична вноска в капитала на дружеството. Сега обаче Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) изисква имотите да станат отново общинска собственост, за да бъде осигурено държавното финансиране за строителството. Община Добрич е едноличен собственик на капитала на дружеството, което позволява имотите да бъдат извадени от активите му и върнати в патримониума на Общината. Съгласно Закона за държавния бюджет за 2025 г. за Община Добрич е нормативно определена възможност за изграждане на Индустриален парк, включително довеждаща и вътрешна техническа инфраструктура, с предвидено държавно финансиране в размер на 61 614 300 лева. Записаният капитал на дружеството в момента е 12 741 100 лева, формиран изцяло чрез непарична вноска на Общината. За да се изпълнят изискванията на МРРБ, кметът Йордан Йорданов предлага Общинският съвет да намали капитала на „Индустриален парк Добрич“ ЕООД от 12 741 100 лв. на 100 000 лв., като недвижимите имоти на стойност 12 641 100 лв. се извадят от активите на дружеството и преминат обратно в собственост на Общината. След приемането на това решение ще бъде възможно подписването на споразумението за държавно финансиране, което ще осигури изпълнението на проекта за изграждане на Индустриалния парк и прилежащата му инфраструктура. Проектът е част от вече одобрената и финансирана концепция за интегрирани териториални инвестиции, а финансирането е в размер на 100%. Източник: pronewsdobrich.bg

ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ няма да успее да изпълни в срок (до 31 март 2026 г.) фотоволтаичния си проект, финансиран по Плана за възстановяване и устойчивост. Поради тази причина проектната фирма „КонтурГлобал Марица Солар“ е поискала от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да прекрати лицензията ѝ за производство на електрическа енергия. Проектът за ФЕЦ с мощност 75.3 MW, съчетана с 25 MW батерии за съхранение (BESS) трябваше да бъде финансиран със 7.5 млн. лв. по ПВУ. Лицензията за изграждането на фотоволтаична централа с мощност 75.3 MW в землищата на селата Искрица и Медникарово, община Гълъбово, беше издадена през юли 2024 г. На 10 октомври самата фирма е поискала оттегляне на разрешителното, което се разглежда по реда на Закона за енергетиката. Фирмата мотивира решението си с това, че централата не може да бъде въведена в експлоатация до 31 март 2026 г. поради много високите разходи за присъединяване към електропреносната мрежа, произтичащи от мащаба на заложените строително-технически дейности в подписания с „Електроенергиен системен оператор“ (ЕСО) предварителен договор. Той предвижда не само свързването на централата, но и изграждането на нова повишаваща подстанция 33/400 kV за присъединяване към мрежата на ниво 400 kV. Според Изпълнителният директор на ТЕЦ-а Васил Щонов, дружеството не се отказва от проекта, а ще продължи да го развива, но със собствени средства. Лицензията беше за срок от 25 години и предвиждаше проектът да бъде реализиран на площ близо 780 декара. ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ е сред големите бенефициенти по програмата RESTORE в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и Щонов допълни, че по нея проектът за батерия върви по график и скоро ще е готов. Плановете на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ са да инвестира общо 145 млн. лв. в съоръжения за съхранение на енергия – 87 млн. лв. собствени средства и еврофинансиране от близо 58 млн. лв.

На заседанието си от 23.10.2025 г. КФН реши да не издава забрана за увеличение на непрякото квалифицирано участие на Драгомир Великов в капитала на управляващо дружество (УД) „Импакт Капитал“ АД и в капитала на УД „Компас Инвест“ АД, в резултат на увеличение на прякото участие на лицето в капитала на „Компас Капитал“ АД.

Ръст на кредитирането на домакинствата и бизнеса в еврозоната отчита Европейската централна банка (ЕЦБ) за септември. На коригирана основа заемите към домакинствата бележат леко ускорение – от 2,5 на сто през август до 2,6 на сто през септември спрямо същия месец на предходната година, показват данните на ЕЦБ. Заемите към бизнеса продължават да нарастват - с 2,9 на сто на годишна база, което е леко забавяне спрямо темпа от 3,0 на сто регистриран през август. Темпът на нарастване на обема на т. нар. широки пари (агрегатът М3), се е забавил до 2,8 на сто на годишна основа през септември 2025 г. спрямо 2,9 на сто през август. М3 е индикаторът, който измерва наличните пари в обращение, сумите по разплащателните сметки, депозитите с матуритет до 2 г., депозитите, предвидени за ползване след предизвестие до три месеца и търгуемите инструменти (издадени дългови ценни книжа до 2 години, акции/дялове на фондовете на паричния пазар и репо-сделки). Годишният темп на растеж на по-тесния паричен агрегат М1 ("тесните пари"), включващ парите в обращение и овърнайт депозитите, възлиза на 5,1 на сто през септември в сравнение с 5,0% на сто през август.

Дългът на правителството на САЩ към БВП на страната е напът да надхвърли нивата както в Италия, така и в Гърция за първи път през този век, сочат прогнози на МВФ, които подчертава тежкото състояние на американските публични финанси. Брутният държавен дълг в САЩ ще се увеличи с повече от 20 процентни пункта отсега нататък, за да достигне 143,4% от БВП на страната до последната година на десетилетието, показват прогнозите на МВФ, надхвърляйки предишните рекорди, поставени след коронависуната пандемия. Това се случва, след като МВФ прогнозира, че бюджетният дефицит на САЩ ще се колебае над 7% от БВП през всяка една година до 2030 г. - най-високият дефицит сред всички силно развити държави, оценявани от Фонда за тази година и останалата част от десетилетието. Италия и Гърция отдавна са откроявани от икономистите заради крехките си публични финанси. И двете страни бяха в центъра на кризата с държавния дълг в еврозоната от 2010-2012 г., като Гърция се нуждаеше от спасителен план и преструктуриране, наблюдавани от МВФ и ЕС. Съотношението дълг към БВП на САЩ ще продължи да нараства през 2030 г., според данни на МВФ, публикувани този месец, като Бюджетната служба на Конгреса очаква това отношение да се увеличава и десетилетия след това.

Печалбата на китайския промишлен сектор се е увеличила с 21,6 на сто през септември спрямо същия период на предходната година, съобщи Националната статистическа служба. Този рязък скок продължава възходящата тенденция, започнала през август с увеличение с 20,4 на сто на годишна база на печалбата в промишления сектор. Това е най-голямото повишение от ноември 2023 г. За първите девет месеца на годината печалбите на големите промишлени фирми са нараснали с 3,2 на сто, сочат официалните данни, което е ускорение спрямо 0,9 на сто през периода януари-август. Възстановяването на корпоративната рентабилност до голяма степен се дължи на  политиките на Пекин, насочени към ограничаване на ожесточената ценова конкуренция в различните промишлени сектори на фона на продължаващата вече трета година дефлация на цените на производителите. Потребителските цени в Китай са се понижили повече от очакваното през септември, спадайки с  0,3 на сто спрямо предходната година, докато индексът на цените на производител се е понижил с  2,3 на сто. Печалбите в производствения сектор са скочили с 9,9 на сто спрямо предходната година в периода януари-септември, а печалбите на компаниите за доставка на електроенергия, отопление, горива и водоснабдяване са се повишили с 10,3 на сто. В минния сектор обаче печалбите са спаднали с 29,3 на сто. Сред промишлените компании печалбите на държавните предприятия са намалели с 0,3 на сто в сравнение с ръст от 4,9 на сто за чуждестранните индустриални фирми - включително тези с инвестиции от Хонконг, Макао и Тайван  и с 5,1 на сто  за частните компании. Китайската икономика е нараснала с 4,8 на сто през третото тримесечие, което е най-бавният темп за една година. Инвестициите в дълготрайни активи неочаквано са се свили с 0,5 на сто  през първите девет месеца на годината - първият подобен спад от 2020 г. по време на пандемията - според данни на "Уинд информейшън" (Wind Information). Индустриалното производство е нараснало по-бързо от очакваното през септември, като се е покачило с 6,5 на сто спрямо предходната година и ръст от 5,2 на сто т през предходния месец.