По данни от Агенция миграция през 2025 г. са издадени около 15,6 хил. разрешителни за работа, а според Агенция по заетостта броят им надхвърля 25 хиляди. Алтернативна оценка предлага Евростат – вместо да се разглеждат годишни потоци, европейската статистическа агенция предлага данни за общия брой на разрешителните за пребиваване в края на годината. Въпреки че последните данни са налични за 2024 г., те показват ясна тенденция – докато в края на 2020 г. броят на разрешителните, в които е посочена заетост като причина за пребиваване, е бил 6,2 хил., в края на 2024 г. той достига 20, 9 хил. за граждани на трети страни. Това е сравнително малък дял от всички разрешителни – общо те са малко под 120 хил., като водещи са семейните и „други“ причини. От значение е също и моментът на измерване – тъй като Евростат гледа разрешителните към 31 декември на съответната година, известен брой работници които идват в България за сезонна (краткосрочна) заетост в туризма или земеделието неизбежно ще бъдат пропуснати. Русия заема челното място с над 3 500 работници – двойно повече в сравнение с периода преди пандемията, отчасти и благодарение на квалифицираните работници, които се преместиха в Европа след войната в Украйна. Втори са Турция (3,1 хил. работници) и Узбекистан (3 хил. работници), като Обединеното кралство (2,7 хил. работници) и Непал (1,4 хил. работници) са другите страни с над хиляда разрешителни за работа към края на 2024 година. Узбекските и непалските работници са нови на българския пазар на труда, като през 2020 г. са издадени само 89 разрешения за лица от Узбекистан и 4 за лица от Непал. Подобни тенденции, макар и с по-бавни темпове, се наблюдават и при работниците от Индия, Бангладеш, Виетнам и Киргизстан. Гражданите на Обединеното кралство са специален случай, тъй като преди окончателното излизане на страната от ЕС те не са били считани за работници от трети страни; данните след Брекзит показват, че броят им се е запазил относително стабилен. Същото важи и за работниците от Украйна и Северна Македония. При всички положения, броят на работниците мигранти от трети страни остава много нисък в сравнение с общата заетост в България – дори ако допуснем, че броят им достига най-високата възможна оценка те все още представляват под 1,5% от общо 2,9 млн. заети лица. Това означава, че те задоволяват малък дял от много високото търсене на работна сила и засега притокът на граждани на трети страни не е значима тенденция на българския пазар на труда.

София-град продължава да бъде основният териториален център на националната икономика. Приносът ѝ расте от 40.9 млрд. лв. през 2017 г. до над 79 млрд. лв. през 2023 г., като делът ѝ в общия БВП на страната надхвърля (43%). Това сочат данни от проекта на Националната концепция за регионално и пространствено развитие на Република България за периода 2026-2040 г. на МРРБ. В Югозападния район на страната се съсредоточава над половината от създаваната добавена стойност в България, докато Северозападен и Северен централен район остават със сравнително скромен принос. Областите Видин, Монтана, Силистра, Смолян, Ловеч и Плевен, макар и да отчитат ръст на икономическата си активност, запазват ниски равнища на БВП и ограничена роля в национален мащаб. Сред по-бързо развиващите се центрове извън столицата се открояват Пловдив, който увеличава БВП от 8.2 млрд. до над 14 млрд. лв., и Стара Загора, чийто БВП почти се удвоява. Варна и Бургас също бележат стабилен напредък, като до 2023 г. достигат съответно около 11.6 млрд. и 8.5 млрд. лв., утвърждавайки се като водещи икономически териториални центрове в Източна България. Според данни на НСИ за периода 2013–2023 г. се наблюдават отчетливи промени в подреждането на областите по БВП на човек. През 2013 г. най-ниски стойности са регистрирани в Силистра, Сливен и Перник, докато най-високи са отчетени в София-град, Стара Загора и Варна. През 2023 г. Враца се изкачва до третото място със стойност 27 113 лв. на човек и ръст от 228%. На второ място остава Стара Загора с 36 470 лв., а лидер отново е София-град със 61 833 лв. и увеличение от 124% спрямо 2013 г. В края на класацията се нареждат Силистра, Сливен и Хасково. През целия разглеждан период, всички области отбелязват нарастване на БВП на глава от населението с над 100%. Най-голям ръст се отчита в Софийска област (226%), следвана от Стара Загора (190%), Плевен (165%) и Габрово (163%), докато най-слабо увеличение има в Хасково - със 109%. Тези данни показват, че въпреки общия растеж за страната, различията между водещите и изоставащите области остават съществени.

Най-големите компании за производство на стъкло и керамика в България са имали не особено успешна 2024 г., като сумарните приходи на топ 10-те предприятия в сектора са малко под 2 млрд. евро и отбелязват 12.2% спад спрямо 2023 г. Лидерът в класацията - производителят на стъклен амбалаж "БиЕй глас България", е част от португалската група BA Glass и е собственик на заводите в София и Пловдив (бившите "Дружба стъкларски заводи"). И двете предприятия произвеждат стъклени бутилки и буркани, които се продават в над 20 държави. В България клиенти са производителите на бира, вино и алкохолни напитки, както и консервни фабрики. "БиЕй глас България" понижава приходите си с 10.9% през 2024 г. до 1.4 млрд. евро. Резултатът отразява продажбите на цялата португалска група BA Glass, които минават през българското дружество. От фирмата отчитат увеличено производство през 2024 г., което е резултат от подобрена ефективност и реновирането на една от старите пещи и на цех в Пловдив. Проектът беше изпълнен през 2023 г. и от февруари 2024 г. пещта работи. През 2022 г. пък беше изградена нова пещ в София. През 2024 г. BA Glass добави три нови фабрики в портфейла си - в Обединеното кралство, Полша и Мексико, но закри производството си в Гърция. Към момента групата има 13 завода за производство на амбалаж - дванайсет в Европа и един в Мексико. Второ, трето и четвърто място в класацията заемат заводите на турската група Sisecam в Търговище. Най-голямата компания от тях е производителят на плоско стъкло "Тракия глас България", чиито продажби през 2024 г. падат с 18.5% до 146 млн. евро. Приходите на производителя на домакинско стъкло "Пашабахче България" също намаляват - с 27.1% до 116.7 млн. евро. Близо 19.7% спад на продажбите отбелязва и производителят на автомобилни стъкла "Шишеджам аутомотив България", който продължава да работи на загуба. С над 63.6 млн. евро продажби производителят на стъклен амбалаж за хранителната индустрия - плевенският "Рубин трейдинг", заема 6-а позиция в класацията. През последните години българското дружество, което не е част от група, изпълнява амбициозна инвестиционна програма за над 400 млн. лв. През 2024 г. относителният дял в нетните приходи от продажби на вътрешния пазар е 12.2%, а на износа - 87.8%. Компанията отчита, че продаденото количество продукция в тонове през 2024 г. е с 44.5% повече, отколкото през 2023 г., а себестойността на тон готово изделие е спаднала с 11.6%. Най-голямо увеличение има при оперативните разходи за персонала - с 28.2%. "Ново стъкло" - Нови пазар заема девето място с над 27.4 млн. евро приходи за 2024 г. Фирмата има дълга история, водеща началото си от някогашния завод "Китка". След няколко приватизационни сделки днес тя е част от гръцката Helleinic Glass Industries - лидер в областта на стъклопроизводството с над 60 години традиции в този бранш. Българското дружество е единствено в групата с предмет на дейност производство на домакинско стъкло. Най-големият производител в страната на фаянс, теракота и гранитогрес - "Хан Аспарух", Исперих, част от "КАИ груп", е на пета позиция с приходи, които през 2024 г. надхвърлят 74.6 млн. евро, но намаляват с малко над 10%. Историята на фирмата започва през 1973 г. През 1998 г. е приватизирана и в управлението й влиза фондът ECM (Europe Capital Management) като мажоритарен акционер. През 2004 г. "Хан Аспарух" придоби "Хан Омуртаг" в Шумен (8-и в класацията) и започна изпълнението на проект за модернизация и разширяване на двете фабрики. Серия от инвестиции доведе до 24-часов цикъл на производство, а двата завода достигат до инсталиран капацитет около 28 млн. кв.м годишно. През 2007 г. в групата влезе нов мажоритарен акционер - базираният в САЩ фонд за дялови инвестиции Advent International. След излизането му през 2015 г. в сделка за около 195 млн. евро KAI стана част от Mohawk Industries - най-големият производител на подови настилки в света и мултинационална група, листвана на Нюйоркската фондова борса. Над 77% от продукцията на "KAI груп" се продава зад граница. А от "Хан Омуртаг" посочват, че 51.5% от произведеното се продава извън страната. Производителят на санитарен фаянс "Рока България" (7-о място), който е собственик на бившия завод "Фаянс" в Каспичан и част от испанската група Roca, отчита двуцифрен ръст на продажбите, които надхвърлят 43 млн. евро през 2024 г. Дружеството продава продукцията си под марките Roca, Laufen и Fayans. През 2024 г. продажбите и към групови компании, и към несвързани лица регистрират ръст. Силно увеличение на доставките има към Централна Европа и специално в Чехия. На десето място с 24.8 млн. евро продажби през 2024 г. се нарежда пловдивската "Робъртшоу", която произвежда керамични компоненти за бяла техника (запалими електроди за горелки, механични и електромеханични части за печки, керамични материали). Преди време компанията се казваше "Каст футура - БГ" и беше част от италианската CastFutura, която в края на 2018 г. беше придобита от американската Robertshaw. Дружеството е собственост на Robertshaw Italy. Българската фирма е създадена през 2003 г. като малък цех в село Горна Малина, община Елин Пелин, а по-късно разширява производството си с фабрика в Пловдив, където държи помещения под наем.

До края на настоящия месец във Враца предстои да бъде открит най-големият ритейл парк на територията на Северозападна България и ще създаде 200 нови работни места. Първа копка на новия комплекс от марката HOLIDAY PARK, притежавана от Видеолукс Холдинг беше направена на 6 декември 2024 г. Ритейл паркът ще се намира на бул. “2-ри юни” в пространството до вече съществуващите хипермаркети Технополис и Практикер. Комплексът ще предложи на своите посетители: Над 20 различни търговски обекта и специализирани зони за хранене, Модерни детски пространства за най-малките посетители, 300 напълно безплатни паркоместа, Зарядни станции, предназначени за електрически автомобили, Интегрирани соларни панели за повишаване на енергийната ефективност.

Хисаря е един от най-старите и популярни балнеологични центрове в България, в който по данни на туристическото министерство има 141 места за настаняване. Хотелите са 14, като допреди по-малко от две години най-луксозните два притежаваха 4 звезди, но липсваше представител с 5. Това се промени от лятото на 2024 г., когато врати отвори Empire Balneo&Spa. Освен че е най-високата категория звезди в града, той е на второ място по брой места за настаняване - 520, като пред него е само тризвездният "Аугуста", който е с 550 легла. Дружеството зад Empire Balneo&Spa се казва "Сенид" и през през 2020 г. то обяви, че ще изгради медицински и балнео рехабилитационен център в Хисаря, и получи инвестиционен сертификат от държавата за реализация на проекта си. Така след няколко години работа през 2024 г. компанията откри петзвездния хотел в Хисаря. Той има 260 стаи и апартаменти, вътрешни и външни минерални басейни, спа зона, фитнес, ресторанти. В групата "Сенид" е и четиризвездният хотел Izola Paradise в Слънчев бряг с 236 стаи и апартаменти. Инвестицията в Хисаря се оценява на 41.5 млн. лв. (21.21 млн. евро), като една част е финансирана със заем близо 33 млн. лв. (16.87 млн. евро) от Уникредит Булбанк. Това обяснява и големия дял на разходите за лихви в общите - 970 хил. лв. (496 хил. евро). Приходите на компанията са малко над 4 млн. евро, но са нараснали с повече 2600%, след като е заработил хотелът в Хисаря. Основната фирма в групата собственик "Сенид" е "Изола Петров", която произвежда битумни хидроизолационни мембрани и керемиди и има годишни приходи между 15 и 20 млн. лв. Бизнесът е основан от Иван Петров, а от 2020 г. е наследен от децата му Димитър, Снежана и Елисавета Петрови.

Компанията Easy Credit (Изи Кредит), част от MFG Group, работи на девет пазара – от Балканите до Западна Европа, а последната експанзия е насочена към пазарите в Кения и Перу. В рамките на MFG Group кредитният бизнес е разделен на две основни направления. Едното е картовата дивизия, която работи с лицензи за електронни пари и предлага картови решения на международните пазари (сред тях САЩ и Мексико). Другото е дивизията за т.нар. домашно кредитиране – моделът, с който Easy Credit са най-позната в България. Испания е огромен пазар, но там почти всички компании работят изцяло онлайн. Няма традиционни кредитори с физическо присъствие като това на българската компания. Заради тези особености Испания се превръща и в най-голямата инвестиция на Easy Credit извън България. До момента в страната са вложени над 10 млн. евро. Моделът на Easy Credit разчита на широка мрежа от консултанти, които работят директно с клиентите. Само в България компанията има около 3000 наети лица – част от тях служители на пълен работен ден, а други работят почасово като кредитни консултанти. Този модел на близък контакт с клиента е и причината компанията да продължава да поддържа офлайн присъствие дори в ерата на дигиталните услуги. Следващата фаза от експанзията на компанията е насочена към по-слабо развити финансови пазари. Кения и Перу са първите стъпки в Африка и Латинска Америка – региони, където достъпът до кредитиране остава ограничен за голяма част от населението. Стратегията на компанията е да използва тези пазари като регионални хъбове. Испания и Перу ще служат като база за разширяване в испаноговорящите държави в Латинска Америка, докато Кения може да се превърне в отправна точка за други африкански пазари.

Със заповеди на служебния министър на земеделието и храните, за директор на Североизточното държавно предприятие (СИДП) е назначен инж. Цветелин Миланов, а за председател на Управителния съвет - инж. Йорданка Найденова. Досега на тези постове бяха съответно инж. Ивелин Тодоров и Илтер Бейзатов. В Управителния съвет на предприятието е назначен и инж. Кирил Колев - директор на ДЛС "Воден-Ирихисар".

На заседанието си от 12.03.2026 г. КФН реши: 1. Приема на второ гласуване Наредба № 77 от 12 март 2026 г. за условията и реда за лицензиране и осъществяване на дейност от издателите на токени, обезпечени с активи и от доставчиците на услуги за криптоактиви. Предстои обнародване в „Държавен вестник“. 2. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Състейнабъл Енерджи Фънд” АД, гр. София. Емисията е в размер на 25 000 000 евро, разпределени в 25 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 евро, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR с надбавка от 4,50%, но общо не повече от 7,50% годишно, и допълнителен негарантиран инвестиционен доход, формиран на база 20,00% от постъпилите през базовия период нетни парични потоци, в които са инвестирани средства от облигационната емисия, платими на 6-месечен период, с дата на емитиране 13.10.2025 г. и дата на падеж 13.10.2032 г., с ISIN код BG2100034250. Вписва „Състейнабъл Енерджи Фънд” АД като емитент и посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. 3. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Сила Холдинг“ АД, гр. София. Емисията е в размер на 3 323 397,23 евро, разпределени в 6 500 броя обикновени, поименни, лихвоносни, безналични, свободно прехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 511,29188 евро, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR, увеличен с надбавка от 1,00%, но общо не по-малко от 2,75% и общо не повече от 5,00% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 11.09.2025 г. и дата на падеж 11.09.2034 г., с ISIN код BG2100030258. Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. 4. Издава на „Застрахователна компания „Феникс Иншурънс” ЕАД лиценз за разширяване обхвата на лиценза на застрахователя с нови класове застраховки съгласно Приложение № 1, Раздел II, буква „А“ от КЗ: клас 4 „Релсови превозни средства” – Всяка вреда или загуба, нанесена на релсови превозни средства; клас 5 „Летателни апарати” – Всяка вреда или загуба, нанесена на летателни апарати; клас 6 „Плавателни съдове (морски, езерни, речни и плавателни по канали съдове)” – Всяка вреда или загуба, нанесена на: речни и плавателни по канали съдове; езерни плавателни съдове; морски плавателни съдове; клас 7 „Товари по време на превоз (включително стоки, багажи и др.)” – Всяка вреда или загуба, нанесена на товари по време на превоз или на багажи, независимо от вида на превоза; клас 10 „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство”: клас 10.1 „Всяка отговорност за вреди, възникваща при използването на сухопътни моторни превозни средства”; клас 10.2 „Гражданска отговорност на превозвача с моторни превозни средства по суша”; клас 11 „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на летателни апарати”: клас 11.1 „Всяка отговорност за вреди, възникваща при използването на летателни апарати”; клас 11.2 „Гражданска отговорност на превозвача с летателни апарати”; клас 12 „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на плавателни съдове (морски, езерни, речни и плавателни по канали съдове)”: клас 12.1 „Всяка отговорност за вреди, възникваща при използването на кораби, лодки или други плавателни съдове по море, река, канал или езеро”; клас 12.2 „Гражданска отговорност на превозвача с плавателни съдове”; клас 13 „Обща гражданска отговорност” – Всяка отговорност за вреди освен посочените в т. 10, 11 и 12; клас 14 „Кредити” – несъстоятелност (обща); експортен кредит; кредит на вноски; ипотеки, земеделски (селскостопански) кредит; клас 15 „Гаранции” – преки гаранции; косвени гаранции; клас 17 „Правни разноски” – Правни разноски и разходи за водене на съдебни спорове. 5. Вписва „Кейт фин“ ЕООД в регистъра на обвързаните агенти. 6. Вписва „НИТ-НОВИ ИНТЕРНЕТ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД в регистъра на организациите за провеждане на професионално обучение на служителите на застрахователните брокери. 7. Заличава „ЕЙЧ ЕНД ПИ ИНШУРЪНС БРОКЕР“ ООД от регистъра за застрахователните брокери. 8. Прекратява производство във връзка с издаване на лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник на „Моите пари Инвест“ ЕООД.

„Адванс Терафонд“ АДСИЦ е купило 940 дка земеделски земи през февруари. Така за първите два месеца на годината дружеството е придобило общо 1123 дка, след като през януари купи 223 дка. И през февруари продадените площи са по-малко от купените, макар че продажбите са значително повече в сравнение с януари. Компанията е продава 862 дка земя през втория месец на годината при само 32 дка през първия. През февруари са сключени и предварителни договори за продажба на разсрочено плащане на земеделски земи за 181 дка. Дружеството отчита, че е събрало авансово малко над една пета от очакваните приходи за текущата стопанска година (октомври 2025-септември 2026 г.), т.е. малко под 1 млн. евро. За стопанската 2024-2025 г. са събрани 81% от дължимите вземания, a за 2023-2024 г. – 99,4%. „Адванс Терафонд“ за втора поредна стопанска година намали рентите на дка площ. Компанията отчете 5% ръст на нетната печалба до 7,06 млн. лева за 2025 г. спрямо 1,45 млн. лв. за 2024 г., съгласно финансовия ѝ отчет към края на 2025 г. През миналата година дружеството е продало над 7200 дка, а е купило почти 5100 дка земи. Към края на февруари то притежава 182 128 дка земеделска земя и 60,8 дка земя в урбанизирани територии.

Страните от Европейския съюз са изнесли през 2024 г. транспортни услуги на стойност 258,7 млрд. евро, докато вносът на тези услуги е възлизал на 222,4 млрд. евро, сочат най-новите данни на европейската статистическа служба Евростат. Това е довело до търговски излишък в размер на 36,3 млрд. евро за ЕС. В сравнение с 2023 г. е налице увеличение както на износа, така и на вноса на транспортни услуги - съответно с 3,6 на сто и 4,7 на сто. Данните показват период на стабилизиране след рязкото поскъпване на транспортните услуги през 2022 г., обусловено от значителния ръст на цените на енергията. За периода 2014-2024 г. ЕС поддържа устойчив излишък при търговията с транспортни услуги, което свидетелства за ролята му на важен участник в сектора на международните транспортни услуги.  Най-голям дял в търговията с транспортни услуги има морският транспорт, който осигурява 52,4 на сто от износа и 44,6 на сто от вноса в ЕС. Следва въздушният транспорт с 27,7 на сто от износа и 29,7 на сто от вноса. Другите транспортни услуги представляват 15,3 на сто от износа и 21,6 на сто от вноса, а пощенските и куриерските услуги - съответно 4,6 на сто и 4,1 на сто. По-голяма част от износа на транспортни услуги на ЕС през 2024 г. е насочен към САЩ  (45,9 млрд. евро или 17,8 на сто от общия износ), следвани от Великобритания с 35,6 млрд. евро или 13,7 на сто и Швейцария с 21,4 млрд. евро или 8,3 на сто.  В първата петица попадат още Китай (без данни за Хонконг) с 20,5 млрд. евро или 7,9 на сто и Сингапур с 11,2 млрд. евро или 4,3 на сто. Същите пет страни са и сред водещите доставчици на транспортни услуги за ЕС. На първо място са САЩ с 35,6 млрд. евро или 16 на сто от вноса, следвани от Великобритания с 24,1 млрд. евро или 10,8 на сто и Китай (без данни за Хонконг) с 16,9 млрд. евро или 7,6 на сто. Челната петица се допълва от Швейцария с 15,1 млрд. евро или 6,8 на сто и Сингапур с 11,9 млрд. евро или 5,3 на сто.

Има загуба на инерция в икономическия растеж на страните от Г-20, сочат предварителните оценки за последното тримесечие на 2025 година на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) на страните от Г-20 се забавя до 0,7 процента през четвъртото тримесечие на 2025 година спрямо предходното тримесечие, съгласно предварителните оценки. Това означава загуба на инерция спрямо отчетените 0,9 процента в предходното тримесечие. Канада и Южна Корея отчетоха свиване на БВП с 0,2 и 0,4 процента съответно при регистриран ръст от 0,6 и 1,3 процента съответно в месеците от юли до септември 2025 година. Растежа в САЩ е намалял от 1,1 процента през трето тримесечие на 0,2 на процента през четвъртото тримесечие на миналата година, отчасти в резултат на прекъсването на работата на федералното правителство. Растежът се забавя и в Турция (от 1,0 процент на 0,4 процента), както и в по-малка степен във Франция (от 0,5 на 0,2 процента) и в Индия (от 2,1 процента на 1,8 процента). За разлика от посочените примери други страни от Г-20, чието икономическо представяне през отчетния период контрастира. Така например Япония бележи съществено подобрение (от спад с 0,7 процента през третото тримесечие до ръст от 0,3 процента) и Мексико (от 0,1 на 0,9 процента). По-умерено ускорение се наблюдава в Австралия (от 0,5 на 0,8 процента); Бразилия (от 0 процента на 0,1 процента); Китай (от 1,1 процента на 1,2 процента); Германия (от 0 процента на 0,3 процента); Италия (от 0,2 процента на 0,3 процента); Саудитска Арабия (от 1,2 на 1,4 процента) и Южна Африка (от 0,3 на 0,4 процента). Индонезия и Великобритания не отчитат промяна в траекторията на своя БВП в края на миналата година, спрямо третото тримесечие - съответно 1,3 и 0,1 процента. В сравнение със същия период на 2024 г., БВП на страните от Г-20 е с 3,2 процента по-голям през четвъртото тримесечие на миналата година. Сред икономиките от Г-20, за които има налични данни, Индия е страната с най-висок растеж на годишна база - 7,6 процента, а Германия с най-малък растеж - 0,4 процента. Индийската икономика бележи най-силно разширяване - със 7,5 процента, спрямо останалите страни в Г-20. На второ място се нарежда Индонезия с годишен ръст през 2025 от 5,1 процента и Китай (5,0 процента). За разлика от тях Италия (0,2 процента) и Германия (0,5 процента) записват най-слабото икономическо представяне в Г-20. Растежът на икономиката на страните от ОИСР като цяло остава стабилен - на ниво от 1,8 процента през миналата година.

През последните четири години броят на китайските компании (с китайски основатели или съоснователи), работещи в Русия, се е увеличил повече от десетократно - от 1434 организации през декември 2021 г. до 14 798 регистрирани до февруари 2026 г. През този период делът на предприятията с китайско участие в общия брой компании с чуждестранен капитал, работещи в Русия, се е увеличил от 3,6% на 22,3%. Рекордният брой регистрации е поставен през 2025 г., когато са създадени 4317 китайски компании (през 2024 г. това число е било 2948). Този бърз растеж се дължи отчасти на оттеглянето на много западни играчи от руския пазар, но и на нарастващата преориентация на външната търговия на Русия към Китай. Освен това, фирмите от Китай започнаха активно да регистрират местни юридически лица, за да управляват директно продажбите и логистиката, както и да изграждат взаимоотношения с руски партньори, предимно в областта на електронната търговия. Най-широко представеният сегмент сред предприятията с китайско участие е търговията на дребно чрез интернет и по пощата (регистрирани почти 3000 компании). Следва търговията на едро. Основните области на дейност на китайския бизнес в Русия включват строителство, кетъринг и доставка на храна. През 2025 г. на всеки три нови компании, открити от китайски инвеститори в Русия, е имало по една сделка за придобиване на съществуващ бизнес. Анализаторите също така отбелязват ускоряване на темпа на растеж на офлайн търговията на дребно през 2025 г. - за първи път тя надмина електронната търговия по отношение на темпа на растеж на новите предприятия с китайско участие. Китай сега представлява около 80% от трансграничната търговия на руските пазари, а на някои платформи един на всеки пет продавачи е от Китай. Но най-важното е, че китайските предприятия не се ограничават само с откриването на нови фирми – те все по-често купуват съществуващи руски компании и поемат контрол.