През 2025 г. общо 109 418 лица в България са се пенсионирали с пенсии от държавното обществено осигуряване, което представлява намаление от 0,2% спрямо предходната година. Лични пенсии са получили 97 958 души, което е ръст от 0,9% спрямо 2024 г., а наследствени пенсии - 11 460 лица, отчитайки спад от 8,2%. Повече от половината от новите лични пенсии са за осигурителен стаж и възраст. Анализът по видове показва следното: Пълни условия: 26 456 лица са се пенсионирали при изпълнени пълни законови изисквания, което е ръст от 4,5%. Непълен стаж: 13 073 души са се възползвали от тази възможност при среден стаж от едва 21,8 години. Ранно пенсиониране: Наблюдава се засилен интерес към пенсионирането до една година по-рано – ръст от 10,8% до 8 725 лица. Средно на тези хора не са им достигали 11 месеца до редовната възраст. Една от най-осезаемите тенденции е нарастването на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване. Те вече достигат 41,9% от всички нови лични пенсии. През 2025 г. такива пенсии са отпуснати на 41 031 лица, което е ръст от 3,3%. Увеличението се дължи основно на променената методика за определяне на работоспособността, при която към най-високия процент се прибавят 20% от сбора на съпътстващите увреждания. Средната възраст при тези пенсии е 54,8 години. Под законоустановената възраст: 35,6% от новите пенсионери са се пенсионирали по-рано заради работа при тежки условия или ранно пенсиониране. Делът на лицата в тази групата над 67 години се е увеличил до 10,7%, което се обяснява с по-трудното изпълнение на условията за стаж и по-висока заболеваемост.

Средствата в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, известен като Сребърен фонд, в края на март са в размер на 2,296 млрд. евро. От началото на годината сумата във фонда е нараснала с 40 млн. евро, показват данни на Министерството на финансите. Сребърният фонд беше създаден през 2007 г. с цел в него да бъдат натрупани пари, които да подкрепят изплащането на пенсии в годините, когато съотношението на работещите българи към пенсионерите бъде такова, че младите хора не биха могли да изработят достойни пенсии за възрастните си съграждани. Прогнозите са, че през 2070 г. пенсионерите ще са над 30% от населението на страната. Ако през 2018 г. на 100 души между 15 и 64 години се падат 33-ма над 65-годишна възраст, то през 2070 г. делът им ще нарасне до 56 на 100 души. Средствата в Сребърния фонд обаче са достатъчни за изплащането на пенсиите само за около два месеца. През януари за изплащане на пенсиите бяха похарчени 1,074 млрд. евро. По закон парите в Сребърния фонд са от излишъците в бюджета, от приходите от концесии и от приватизация. Натрупаната сума се съхранява на депозит в БНБ. Реално лихвите по тези депозити са нулеви.

През февруари 2026 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ в България се повишава с 3,1 на сто спрямо предходния месец, показват предварителни и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). Календарно изгладените данни показват увеличение с 8 на сто на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2025 година. През февруари 2026 г. в сравнение със същия месец на 2025 г. е регистриран ръст с 16,8 на сто при продукцията от строителство на сгради и със 7,7 на сто при строителството на съоръжения. Намаление с 1,2 на сто е отчетено при специализираните строителни дейности.

През миналата година активите на 150-те български взаимни фондове са се увеличили с над 250 млн. евро и за първи път преминават 2 млрд. евро - 2.165 млрд. евро по последни данни на БНБ. Силно застъпен от сектора на енергетиката е лидерът по доходност - борсовият фонд на "Експат", който следи водещия индекс на борсата в Букурещ - BET 20. За първото тримесечие тя е над 13%. Индексът BET е доминиран от финансовия и енергийния сектор, като има няколко държавни компании, които са в него и предизвикват силен местен и международен интерес, като "Хидроелектрика", държавния оператор на АЕЦ "Черна гора" и други. Единственото друго дружество, което прилага пасивна стратегия, извън фондовете на "Експат" е "Златен лев капитал" - с един от своите фондове "Златен лев 30" той инвестира в индекса BGTR30 и реализира доходност над 8%, което му отрежда петото място. Второ и трето място също се заемат от компании, залагащи на природните ресурси, като благодарение на тях в челото се промъква и нов претендент - "Тексим комодити стратеджи", малък фонд на управляващото дружество на Тексимбанк. Балансираните стратегии също успяват да донесат добра доходност за тримесечие, като лидер в тази категория е "С-Микс", който се управлява от "Капман капитал". В портфейла му преобладават инвестиции в български акции, малка част в чужди, а останалата е в други дялове и облигации. През последните 10 години фондът винаги е бил на годишна печалба, която варира между 0.5% (в най-лошата година след ковид - 2022) до 9.1% през следващата. Интересно е, че пет от шестте фонда на управляващото дружество попадат в класациите, още два са при балансираните схеми, а другите са на второ и трето място при тези в бондове. Според данните на БНБ местните фондове са инвестирали в България едва 1 млрд. евро, което е половината от активите им.

Нa пaзapa нa ĸypиepcĸи ycлyги в България стартира нoвaтa ĸoмпaния Ріgеоn Ехрrеѕѕ. Упpaвитeл нa Ріgеоn Ехрrеѕѕ e ocнoвaтeлят нa плoвдивcĸaтa oxpaнитeлнa фиpмa Тrаffіс Ѕесurіtу Aлeĸcaндъp Aпocтoлoв. Ріgеоn Ехрrеѕѕ възнамерява да изгради мpeжa от нaд 750 aвтoмaтa, cвъpзaни c пpилoжeниe зa ĸлиeнти, нaд 250 oфиca и пyнĸтa c paбoтнo вpeмe дo cлeд 18:00 чaca 7 дни в ceдмицaтa и пoвeчe oт 300 мoбилни ĸypиepи, ĸoитo paбoтят и в нeдeля и пo пpaзници. Ріgеоn Ехрrеѕѕ зaлaгa cилнo нa изпpaщaнeтo нa пpaтĸи oт и дo aвтoмaтични пoщeнcĸи cтaнции, a дocтaвĸaтa дo aдpec ce paзглeждa ĸaтo дoпълнeниe нa aвтoмaтитe и oфиcитe. Ріgеоn Ехрrеѕѕ имa пpeд ceбe cи cepиoзнa битĸa зa нaлaгaнeтo cи. Ѕрееdу и Вох Nоw имaт пo нaд 700 aвтoмaтa, тeзи нa Ѕаmеdау oщe пpeз 2024-a бяxa близo 1000, a ceгa e яcнo, чe и лидepът нa пaзapa "Eĸoнт" щe инвecтиpa мнoгo в тoвa нaпpaвлeниe.

Голямата фабрика за производство на растително олио в град Първомай, която дълго време беше продавана от частните съдебни изпълнители, вече се продава от Националната агенция за приходите. Индустриалният комплекс е бил обект на най-малко три неуспешни опита за публична продан от страна на ЧСИ през 2024 и 2025 г., тъй като тъне в дългове и постепенно се руши. Индустриалният комплекс е собственост на фирма „МАКРИ 7“ ЕООД, чийто едноличен собственик е бизнес дамата Мариана Кръндарова. Върху имота са наложени две ипотеки към Обединена българска банка (понастоящем правоприемник на Райфайзенбанк) на обща стойност около 1,6 млн. лева. В допълнение, в Службата по вписванията са регистрирани множество възбрани в периода от края на 2023 г. до август 2024 г.. Освен огромните задължения към банки и частни контрагенти, дружеството е натрупало и неплатени данъци към НАП, което е и основната причина държавната агенция да организира настоящия търг. Поради липсата на инвеститорски интерес и оферти през годините, стартовата цена на индустриалния комплекс е паднала драстично. Хронологията на търговете ясно показва срива в стойността на актива. През февруари 2024 г. първоначалната цена при ЧСИ е била 1 588 019 лв. Само няколко месеца по-късно през юни същата година цената е намалена на 1 429 217 лв. През 2025 година имотът отново излиза на търг. Тогава стартовата цена е вече с близо половин милион по-малко от първоначалната - 1,3 млн. лева, а днес цената е под 1 млн. лева (точно 497 167 евро). Комплексът се намира в бивш стопански двор в кв. Дебър (местността „ГОР. КОМСАЛ. СТ. ГРОБ.“) и обхваща терен от 7601 кв.м., макар в по-стари обяви площта да е била посочвана като 8297 кв.м.,. В него са включени общо 8 сгради, сред които основен цех за производство на олио, цех за бутилиране, няколко складови бази и две сгради за енергопроизводство (парокотелни помещения). Около половината от селскостопанската сграда (работилницата) вече е съборена до основи. Имотът се продава без намиращите се в него движими вещи, което означава, че евентуалният купувач няма да получи наличното производствено оборудване.Източник: Трафик Нюз

Според проучване на Good Food Institute Europe в шест европейски страни (Германия, Италия, Испания, Нидерландия, Обединеното кралство и Франция) за периода 2022-2024 г. пазарът на растителни алтернативи на храни като месо, сирене и мляко се увеличава. През 2024 г. той е достигнал стойност от около 5 млрд. евро. Близо 44% от продажбите са растително (ядково) мляко, на второ място с 37% са растителните алтернативи на месото. Продажбите на растително мляко са се увеличили с около 5% през 2024 г. на годишна база. Пазарът на напитки на растителна основа в България се оценява на около 8.5 млн. евро по данни на Nielsen за 2025. Само за последната година той е нараснал с около 15% в стойност, а спрямо 2020 г. се е утроил. От 2019 г. "Данон България" предлага на българския пазар продукти с марка Alpro ("Алпро") в различни категории - напитки, десерти, заквасени продукти, кафе напитки и продукти за готвене, както и серията Alpro KIDS за деца над 3 години. Продуктите Alpro се произвеждат в заводите на "Данон" в Белгия и Франция. "Alpro" е пазарен лидер на българския пазар с над 42% дял в стойност. На българския пазар "Обединена млечна компания" ("Верея") предложи портфолио напитки от семена и ядки през 2020 г. Растителните продукти на ОМК се произвеждат в Гърция и заемат малко под 10% пазарен дял в обем. Най-търсени са бадем, овес и лешник, овес с три суперсемена и шамфъстък. Марката ядкови напитки Just Plants се произвежда в Полша и се разпространява на българския пазар от "Тимбарк България" от март 2025 г. Напитките от ядки и семена са подходящи както за директна консумация, така и като добавка към закуска, кафе или за консумация "на път". Много от напитките съдържат комбинация от основни хранителни вещества като протеини, витамини и минерали. Сегментирането на категорията е според основната съставка - соя, овес, бадем, кокос и ориз, както и по-нишови предложения като кашу и лешник. Категорията се разделя основно на два подсегмента - неовкусени (натурални, тип бадем, кокос, овес и т.н.) и овкусени (например бадем с шоколад, овес с ванилия) напитки от семена и ядки.

Нетната печалба на „Българска банка за развитие“ през четвъртото тримесечие е в размер на 40 329 000 лева. Нетният оперативен доход от дейността възлиза на 70 033 000 лева. Приходите на банката от лихви са 100 230 000 лв., от дивиденти – 188 000 лв., а от такси и комисионни – 5 005 000 лева. В същото време разходите за лихви са общо 37 146 000 лв., а за такси и комисионни са платени 818 000 лева. От банката отчитат и административни разходи за 25 847 000 лева. Кредитите и аванси, които е отпуснала банката, възлизат на 1 864 339 000 лева, като от тях 666 369 000 са левови заеми, а 1 131 470 000 – са в евро. Приходите на кредитната институция от лихви са на сотйност 87 169 000 лева. На нефинансови предприятия са отпуснати 1 078 014 000 лева заеми. От тях 458 457 000 са левови кредити, докато 619 557 000 – са в евро. Домакинствата са изтеглили заеми за 9 367 000 лева, като всички те са в лева. Общо 260 000 лева са платени като лихви от домакинствата за ползваните заемни средства. Кредитите, обезпечени с жилищен имот, са в размер на 3 277 000 лева, а потребителските – 3 300 000 лева. „Българска банка за развитие“ е привлякла депозити за 1 451 804 000 лева, като 445 602 000 от тях са в левови влогове, а 937 055 000 – в евро. Разходи за лихви, които банката е платила на клиентите си, възлизат на 37 146 000 лева. Нефинансови предприятия са вложили в банкови депозити общо 586 038 000 лева, а отях 301 795 000 са в левови влогове и 243 671 000 – в еврови депозити. Домакинства са направили депозити за 12 596 000 лева, като 10 649 000 от тях са в лева, а 1 800 000 – в евро. „Българска банка за развитие“ има двустепенна система на управление. Надзорният ѝ съвет е в състав Деляна Валериева Иванова – председател, Лъчезар Димитров Борисов, Горица Николова Грънчарова-Кожарева и Димитър Иванов Митев. В Управителния съвет влизат Ивайло Ангелов Московски – председател и изпълнителен директор, Цанко Руменов Арабаджиев – изпълнителен директор, и Теодора Петрова Пешева. „Българска банка за развитие“ е кредитна институция, 100% собственост на българската държава, като нейн принципал е Министерството на финансите.

„Информационно обслужване“ АД удължи срока за обратно изкупуване на акциите, притежавани от частни лица до 31 декември 2026 година. Общият брой книжа, които компанията иска да събере, е 11 598, като определената цена е 12.91 евро за акция. До момента националният системен интегратор е придобил 60% от предвидените акции за обратно изкупуване. „Информационно обслужване“ направи оферта на всички акционери и наследници. С покупката на тези акции се допринася за консолидирането на капиталовата структура на компанията и отговарянето на изискванията на Европейската комисия. Останалите акционери, които желаят да продадат акциите си, могат да го направят в офисите на лицензираните инвестиционни посредници „УниКредит Булбанк“, „Елана трейдинг“ АД и „Карол“ АД, съгласно разпоредбите на действащото законодателство и Правилника и процедурите, приети от „Централен депозитар“ АД. Капиталът на „Информационно обслужване“ е в размер на 1172232.45 евро. Той е разпределен в 2 298 495 безналични поименни акции, всяка с номинална стойност от по 0.51 евро. Компанията е националният системен интегратор на България и партньор на държавната администрация. Тя изпълнява ключови проекти със стратегическо значение за страната ни и е лидер в разработването, внедряването и поддръжката на нови технологични решения за централна и местна администрация. Компанията оперира на територията на цялата страна с клонова мрежа във всички областни градове на страната. В Информационно обслужване работят над 640 висококвалифицирани експерти в различни области на ИКТ сектора.

4 допълнения внесе към инвестиционното си намерение за разширяване на ски център „Картала” фирма „Прима инвест БГ“ ООД, която планира изграждане на 5 въжени линии с обща дължина 4620 м и 8960 м ски писти. Едното допълнение касае новия хотел, който „Прима Инвест“ ще строи в „Картала“ и който липсваше от основното уведомление. На места в документацията същият е описан като хотел с 300 легла, в който ще има ресторант със 150 места, на друго леглата са 200, но става ясно, че застроената част на хотелския комплекс с ресторант, лоби бар и паркинг ще е 8 дка. Подробности са дадени и за бъдещата пречиствателна станция за отпадните води, която трябва за обслужва настоящия и бъдещия хотел заедно с посетителите в ресторантите, 50-членния персонал и по 1000 преминаващи туристи дневно. „Прима Инвест“ възнамерява да прави законно водовземане от р. Кривият улук за питейно-битово водоснабдяване на хотелите и чайната. Там още от 1970 г. има изградено водохващане, направено за осигуряване на вода за чайната. За нуждите на един човек фирмата планира по 200 литра вода на ден, което прави 8481 куб.м годишно. Предстои Басейнова дирекция да прецени има ли достатъчно вода в реката и да издаде разрешение за водовземане. Плановете на фирмата са центърът да бъде разширен още с ледена пързалка и улична мрежа от 20 дка, игрища за волейбол, за тенис и др. Проектът на ПУП-ПЗ е разработен за площ от 133 492 кв.м, собственост на „Прима инвест БГ” ООД с управител Илия Ризов и община Благоевград, от тях 14 729 кв.м са горски територии – държавна собственост. Проектът подлежи на задължителна оценка на въздействието върху околната среда, тъй като теренът попада изцяло в границите на „Натура 2000” – защитена зона Рила буфер за опазване на дивите птици.

Служебният спортен министър Димитър Илиев подмени ръководствата в трите дружества за спортни имоти на ММС. След като подмени 4-ма от петимата членове на УС на тотализатора, сега той е уволнил повечето управници на "Национална спортна база" ЕАД, "Сердика спортни имоти" ЕАД и "Академика 2011" ЕАД, които стопанисват практически всички големи спортни обекти. Те работят на загуба, като според годишните им финансови отчети за 2024 г. (за 2025-а още не са публикувани) те бяха загубили общо 87.1 млн. лв. В "Национална спортна база", което управлява най-много и най-големи съоръжения Димитър Илиев маха трима от петимата в Съвета на директорита - Антон Попов, Анатоли Илиев и Петко Димитров (назначен от съпартиеца си в БСП Иван Пешев през април 2025 г.). Заместват ги Велислав Йонев (независим член), Филип Шавов и Стоян Ташев (представители на държавата). Макар НСБ да работи на минус и да е рекордьор обща загуба с над 64 млн. лв. изп.-директор остава Пламен Манолов. Остава и бившият гимнастик Йордан Йовчев. В "Академика 2011", прочуло се покрай скандалните поръчки за "Арена Бургас", е махнат целият Съвет на директорите - Петър Петров, Альоша Даков и Кръстин Чепилов. При оперативното управление на Петров "Академика 2011" работи на минус, който само за 2023 и 2024 г. е общо 1.759 млн. лв. Нов председател е Весела Цветанова (53 г.), другия нов представител на държавата е Ивайло Енчев . Новият независим член на УС е Филип Лазаров . "Сердика спортни имоти" до 31 декември 2024-а е натрупало близо 13.7 млн. лв. загуба. Отстранени са председателят на Съвета на директорите Александра Левянска, която е в ССИ от самото начало, и един от членовете - Димитър Главинов (БСП, назначен от Иван Пешев миналия април). Остава само бившият баскетболен национал и баща на звездата Александър Везенков - Сашко Везенков. Новият оперативен началник е Николай Стайков. Независим член на Съвета става Стефан Радев .

„Ай Ти Еф Груп“ АД ще разпредели една четвърт от печалбата си за 2025 г. като дивидент на акционерите на насрочено за 10 ч. на 21 май 2026 г. Общо събрание на акционерите. Акционерите ще гласуват 0,2045168 евро дивидент на акция. Общата сума възлиза на 715,8 хил. евро и е малко над 25% от печалбата за миналата година в размер на почти 5,46 млн. лева (2,79 млн. евро). Дружеството е запълнило фонд „Резервен“ и няма да отделя средства от печалбата за резерви. Акционерите ще решат също така дали да дадат разрешение на съвета на директорите на компанията да емитира още облигации. „Ай Ти Еф Груп“ има три емисии облигации, които се търгуват на БФБ. Наскоро компанията набра още 3 млн. евро от четвърта емисия, която също продаде на предварително подбрани инвеститори. Очаква се регистрирането ѝ за търговия на БФБ.

През 2023 г. са изразходвани 38,16 млрд. евро за преки плащания към земеделските стопани, а други 12,95 млрд. евро са подпомогнали развитието на селските райони. Допълнителни 2,67 млрд. евро са подкрепили пазара на селскостопанска продукция. Франция е получила най-голям дял от средствата - общо 9,5 млрд. евро от двата фонда (Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони), следвана от Испания (7,1 млрд. евро), Германия (6,4 млрд. евро), Италия (6,1 млрд. евро) и Полша (5,1 млрд. евро). България е получила 838,3 млн. евро от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и 291,5 млн. евро от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.  Общата селскостопанска политика за текущия финансов период за 2021-2027 г осигурява финансиране от общо 387 млрд. евро. Средствата за селско стопанство са се равнявали на една четвърт от общите разходи на ЕС за 2023 г. Две трети (67%) от тези средства са били използвани за пряко подпомагане на производителите, 28% са били инвестирани в развитие на селските райони и 5% са били използвани за намеси на пазара на селскостопански продукти. Над 5,9 млн. фермери получават подкрепа за доходите от Общата селскостопанска политика на ЕС. Освен базисната сума ЕС предлага плащания и за насърчаване на устойчиви селскостопански практики, които подпомагат мерките относно климата и защитават околната среда и животните. Участието на производителите в такива екосхеми е доброволно. Около 3,5 милиона души получили средства по проекти, свързани с развитието на селските райони. Около 110 000 участници на пазара също са получили подкрепа. Пазарните мерки са целели стабилизиране на пазара на селскостопански стоки, овладяване на кризи, насърчаване на търсенето и подпомагане на адаптирането на сектора към пазарни промени. Стойността на европейското селскостопанско производство е била 532 млрд. евро през 2024 г. Земеделските култури (включващи зеленчуци, градински растения, зърнени култури, плодове и други) са отговаряли за половината от общото производство, а животинските продукти (главно месни и млечни продукти и яйца) - за други 40%. Европейският парламент одобри своята позиция за бъдещето на селскостопанската политика на ЕС през септември 2025 г. Депутатите се противопоставят на предложението на Европейската комисия за вливане на средствата за селско стопанство в по-големи фондове, обхващащи и други сектори, и вместо това настояват за по-голям самостоятелен бюджет. Те искат да бъде гарантирано подпомагането на всички действащи селскостопански производители по професия и намаляване на административните изисквания към тях. Депутатите в Европейския парламент искат да се намали и използването на пестициди, за да се защитят насекомите, които опрашват растенията, и биоразнообразието като цяло. Освен това те се обявяват за увеличаване на площите за биоземеделие до 2030 г. и премахване на клетките в животновъдството.

Спестяванията на домакинствата в еврозоната, представени като съотношение от брутния разполагаем доход, са се понижили до 14,4 на сто през четвъртото тримесечие на 2025 г. спрямо 14,8 на сто през предходното тримесечие, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Спадът се обяснява с по-бързото нарастване на потреблението спрямо брутния разполагаем доход - съответно с 1,2 на сто и 0,8 на сто. В същото време нивото на инвестициите на домакинствата в еврозоната се е увеличило от 8,7 на сто до 8,8 на сто през четвъртото тримесечие, тъй като брутните инвестиции в основен капитал са нараснали с 1,8 на сто, изпреварвайки ръста на доходите. Делът на печалбата на предприятията (нефинансови корпорации) в еврозоната е останал на стабилно равнище от 39,5 на сто. Това се дължи на сходния темп на увеличение както на възнагражденията на служителите и нетните данъци върху производството, така и на брутната добавена стойност - и двата показателя са нараснали с 0,8 на сто. За разлика от домакинствата, инвестиционната активност на предприятията се е понижила. Коефициентът на бизнес инвестициите е спаднал от 21,9 на сто до 21,4 на сто - най-ниското равнище от третото тримесечие на 2015 г. Причината е намаление на брутните инвестиции в основен капитал с 1,7 на сто при едновременно увеличение на брутната добавена стойност. Европейската централна банка прогнозира спестяванията в еврозоната да спаднат до около 14,7 на сто през 2026 г., като се очаква тенденцията към понижение да продължи и през следващите години.

Войната на Доналд Тръмп с Иран доведе до покачване на инфлацията в САЩ до най-високото равнище от две години през март. Рязкото поскъпване на горивата покачи индекса на потребителските цени до 3.3% през март - най-високото ниво от май 2024 г., и значително над годишния ръст от 2.4% през февруари. Докладът на Бюрото по трудова статистика показа, че цените на бензина в САЩ са се повишили с 21.2% през март спрямо февруари, което е най-големият месечен ръст поне от 1967 г.Влиянието е особено видимо в щати като Калифорния, където цените на горивата и без това бяха по-високи в сравнение с останалата част на САЩ. По-високите цени на горивата са допринесли за почти три четвърти от увеличението на инфлацията между февруари и март. Индексът на потребителското доверие на Университета на Мичиган спадна до рекордно ниско ниво от 47.6 през април, спрямо 53.3 през март. Индексът на инфлационните очаквания показва, че американците очакват цените да се повишат с 4.8% през следващата година, спрямо 3,8% месец по-рано. Основната инфлация, която изключва волатилните цени на храните и енергията, се повиши малко по-малко от очакваното до 2.6% спрямо 2.5% през предходния месец, което е сигнал, че ефектът от по-високите енергийни цени все още не се е пренесъл напълно върху останалите сектори на икономиката.

С публикуването на „Общия план за експерименталната зона за свободна търговия в Китай (Вътрешна Монголия)" общият брой на експерименталните зони за свободна търговия в Китай достигна 23, съобщи Китайската медийна група. Международната общественост счита, че в началото на периода на 15-тия петгодишен план новите зони за свободна търговия в Китай допълват отворената структура на взаимодействие между сушата и морето, както и между изтока и запада, като не само дават силен тласък на висококачественото развитие, но и внасят повече сигурност в един свят, белязан от промени и нестабилност, демонстрирайки решимостта и отговорността на Китай да разшири отвореността си към света на високо ниво. Данните показват, че през 2025 г. общият обем на вноса и износа на Вътрешна Монголия достигна 220,67 млрд. юана, което е рекорд, а темпът на растеж надвиши средния за страната с 2,6 процентни пункта. Понастоящем Вътрешна Монголия поддържа търговски отношения с 201 държави и региони по света, като вносът и износът с държавите, участващи в инициативата „Един пояс, един път", съставляват 78,6% от общата стойност на външната търговия. На фона на засилващите се геополитически конфликти и нарастващите рискове за глобалната логистика, през 2025 г. през Вътрешна Монголия са преминали 9557 влака от линията Китай–Европа, което представлява ръст от 16,9% спрямо предходната година и съставлява близо половината от общия брой за страната. След създаването на пилотната зона за свободна търговия в Вътрешна Монголия ще се задълбочи икономическото и търговското сътрудничество със съседните страни чрез институционално отваряне, като се улесни още повече „златният коридор", свързващ Китай, Монголия, Русия и Европа, и ще се предостави на света по-устойчив търговски маршрут.