Дефицитът на България в стокообмена през януари тази година се увеличава на годишна база с 5,44% и достига 1,046 млрд. евро, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). През януари изнесените български стоки са на стойност 3,327 млрд. евро, което е с 1,4% по-малко в сравнение с година по-рано. През януари в страната са внесени стоки на стойност 4,373 млрд. евро, или с 0,1% повече спрямо същия месец на миналата година. При търговията със страни от Европейския съюз през януари са изнесени стоки за 2,314 млрд. лева, а вносът е за повече от 2,328 млрд. лева, което води до дефицит от 14 млн. лева. През януари износът на стоки от България за трети страни за една година намалява с 9% и е на стойност 1,012 млрд. евро. Основни търговски партньори на България са Турция, Обединеното кралство, САЩ, Сърбия, Република Северна Македония, Украйна и Алжир, които формират 47,4% от износа за трети страни. При износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отбелязан в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (175%). Найголям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (72,4%). Вносът на стоки в България от трети страни през януари нараства на годишна база с 5,3% и е на стойност 2,044 млрд. евро. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Бразилия и Украйна. При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (57,7%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (46,5%). Външнотърговското салдо на България с трети страни за януари 2026 г. е на минус с 1,031 млрд. евро.

Оборотът от хазарт в България за 2023 г е 44 млрд. лв., като е нараснал на 55 млрд. лв. през 2024 г. и на 66 млрд. лв. през 2025 г. Това сочат официалните данни на Националната агенция за приходите. 44-те милиарда лева (които за две години са нараснали с 50% до 66 млрд. лв.) са общата сума на направените залози в легалните онлайн хазартни игри у нас. Тъй като огромната част от средствата се връщат обратно у играчите под формата на печалба и сумите отново се залагат, милиардите са всъщност многократно превъртане на едни и същи реални пари. Държавата обаче в момента не знае каква е реалната сума, която влиза и излиза от онлайн игрите, защото няма законов текст, който да изисква събирането на такава информация. От данните на НАП става ясно, че от 44-те милиара през 2023 г. като печалби на участниците са изплатени 43 млрд. лева. Тоест, в хазартните оператори е останала разликата от 1 млрд. лв., върху която е платена и дължимата хазартна такса (20%). Подобно е и положението през 2025 г., когато направените онлайн залози са били 66.9 млрд. лв., а изплатените печалби – 65.3 млрд. лв. Тоест, хазартна такса е платена върху разликата от 1.6 млрд. лв. В наземния хазарт също има сериозен ръст на оборота, макар обемите да са значително по-малки. От 384 млн. лв. през 2023 г. наземните залози скачат на 686 млн. лв. през 2024 г. и на 1.06 млрд. лв. през 2025 г. НАП събира информацията за залозите и печалбите в реално време благодарение на обмена на данни и директната връзка със сървърите на приходната агенция. По неофициална информация хората, които играят хазарт у нас, са около 1.4 милиона души (без участниците в държавното тото и лотария).

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор публикува данни за служебно разпределените лица във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване през 2025 г. Служебно се разпределят лицата, за които е възникнало задължението да се осигуряват в универсален или в професионален пенсионен фонд и които не са подали заявление за участие в предвидените за това срокове или са подали заявления за участие в повече от един фонд от съответния вид. През 2025 г. във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване служебно са разпределени общо 103 750 лица, от които 93 858 лица в универсалните фондове и 9 892 лица в професионалните фондове. Служебно разпределените лица през 2025 г. съставляват 88,76 на сто от общия брой постъпили лица (от новоприети заявления и служебно разпределени) в универсалните фондове и 88,04 на сто в професионалните.

Към 31 декември 2025 г. 23 банки оперират в банковия сектор на България, като 6 от тях са клонове на чуждестранни кредитни институции. През януари 2026-та Българо-американска кредитна банка АД (БАКБ) финализира придобиването на Токуда Банк АД. На 13 февруари тази година Европейската централна банка издаде одобрение за придобиването от страна на фонда за дялови инвестиции Адвент Интернешънъл (чрез дъщерната си компания Баго (Люксембург) С.а.р.л.) на мажоритарен дял на Ти Би Ай Банк ЕАД от 4finance Holding S.A. Сделката бе финализирана на 2 март 2026 година. Общо активите на банковата система към 31 декември 2025 г. възлизат на 116.1 млрд. евро, като отбелязват ръст от 8.07% спрямо 30 септември 2025-та. Делът на петте най-големи банки на база общо активи в банковата система възлиза на 76.30% към 31 декември 2025 г., като няма разместване в позициите им спрямо 30 септември същата година. Обединена Българска Банка АД запазва челната позиция с активи в размер на 22.8 млрд. евро или 19.60% пазарен дял, като бележи ръст от 6.34% в активите спрямо 30 септември 2025-та. Банка ДСК АД запазва втора позиция с 18.93% пазарен дял и ръст в активите от 9.07% спрямо края на деветмесечието на 2025 година. На трета позиция остава Уникредит Булбанк АД с пазарен дял от 18.07% и ръст в активите от 5.96% спрямо 30 септември 2025-та. Четвърта и пета позиция се заемат съответно от Юробанк България АД и Първа Инвестиционна Банка АД. Нетната печалба на банковата система отбелязва спад от 1.81%, като достига 1.9 млрд. евро за 2025 година. Банка ДСК АД отново заема челната позиция с печалба от 513 млн. евро или 27.65% дял от печалбите в сектора за миналата година, като отчита ръст на печалбата си от 2.76% спрямо същия период на 2024-та. Уникредит Булбанк АД е на втора позиция по дял на печалбата в сектора, а именно 24.89%, отчитайки спад от 4.65% и регистрирайки печалба от 462 млн. евро за 2025 г. спрямо 484 млн. евро за 2024 година. Обединена Българска Банка АД регистрира спад от 1.15% в печалбата си в сравнение със същия период на 2024 г., като достига 251 млн. евро за 2025-та и остава на третата позиция с 13.52% дял в печалбите на сектора. Юробанк България АД запазва четвъртата позиция с печалба от 227 млн. евро и пазарен дял от 12.23% за 2025 г., като отчита ръст от 7.67% спрямо същия период на 2024-та. На пета позиция е Първа Инвестиционна Банка АД с печалба от 84 млн. евро, като регистрира значително увеличение в печалбата си от 32.67% спрямо същия период на 2024 година. Нетният доход от такси и комисиони (изчислен на база Приходи от такси и комисиони – Разходи за такси и комисиони) за сектора за 2025 г. възлиза на 912 млн. евро., бележейки ръст от 10.11% спрямо 828 млн. евро за 2024-та. Банка ДСК АД запазва първа позиция с ръст от 10.70%, отчитайки нетен доход от такси и комисионни на стойност 204 млн. евро за 2025 година. Уникредит Булбанк АД заема втората позиция с нетен доход от такси и комисионни от 178 млн. евро, представляващ 19.57% от общите доходи в сектора, като бележи 10.68% ръст спрямо предходната година. На трета позиция по размер на нетни доходи от такси и комисиони за 2025-та остава Обединена Българска Банка АД с доходи в размер на 160 млн. евро, бележейки ръст от 8.55% спрямо предходната година. Първа Инвестиционна Банка АД остава на четвърта позиция с нетни доходи от такси и комисиони от 89 млн. евро и 5.73% ръст спрямо 2024-та. Пета позиция продължава да се заема от Юробанк България АД с нетни доходи от такси и комисионни от 78 млн. евро, бележейки ръст от 12.57% спрямо 2024 година.

"ВТ Булпласт" (част от "Видеотон България") представи обновената си производствена база за производство на термопластични и термореактивни детайли и инструментална екипировка в Стара Загора. Инвестицията е за над 2,1 млн. евро и обхваща цялостното обновяване на обща площ от 10 500 квадратни метра. Подобренията в базата включват производствени халета, офиси и паркинг зона, което ще допринесе за допълнителната оптимизация, автоматизация и значително повишена ефективност на процесите в производството на пластмасови детайли, както и за подобряване на цялостния облик на индустриалния парк на групата. Към момента заводът за шприцване на пластмаси има капацитет да произвежда над 2000 вариации на детайли от термопластични пластмаси, предназначени за влагане в продукти с индустриално и битово приложение на редица световни брандове, както и повече от 600 вида детайли от термореактивни пластмаси за продукти с техническа насоченост. Заетите работни места в това производтво към момента са близо 200. Производството е с насоченост към битовата електроника и индустрията и е предназначено за световноизвестни марки в тези области. Компанията работи с над 15 водещи компании, сред които и трите най-големи световни производители на такъв тип детайли – „Легранд“, „Шнайдер“ и „АББ“. Миналата година бе представена инвестиция за 2,4 милиона евро в завода за електроника на "ВЕАС България". Средствата за разширяване на капацитета и внедряване на производствени решения в завода бяха реализирани с финансовата подкрепа на Унгарската агенция за насърчаване на износа” (HEPA) по проект "Стимулиране растежа на външните пазари". "ВИДЕОТОН България" обединява четири компании – "ВТ ДЗУ" АД, "ВЕАС България" ЕООД, "ВИДЕОТОН Бългериан Ходлингс" ЕООД и "ВТ Булпласт" ЕООД. Групата е наследник на "ДЗУ" – Стара Загора и е част от унгарската "Видеотон Холдингс", един от водещите доставчици на услуги за производство на електроника в Европа с над 8500 служители, като 1300 от тях работят във "ВИДЕОТОН България" в Стара Загора.

Служебният кабинет приема две ключови решения за 5-процентно увеличение на субсидиите за извънбюджетни организации, които получават държавно финансиране. Решението засяга стратегически дружества като „БДЖ-Пътнически превози“, Национална компания „Железопътна инфраструктура“, „Български пощи“, както и системите на градския транспорт във всички общини в страната. Общият размер на целевите средства възлиза на приблизително 31,3 млн. евро. Сумата е еднократна и е в рамките на действащия удължителен закон за бюджета. Средствата са разчетени така, че да покрият повишението на възнагражденията за цялата 12-месечна календарна година. С гласуването на актовете от Министерския съвет и тяхното обнародване, ресурсът ще бъде преведен директно към общините и съответните държавни дружества.

Шуменският производител на алуминиеви изделия "Алкомет" приключи ключов проект от инвестиционната си програма за 70 млн. евро, която започна през 2023 г. В завода вече е инстарирана нова преса, като преди ден беше направена първата екструзия. С въвжедането й в експлоатация капацитетът на пресовото производство достига 45 хил. тона годишно. Новото оборудване позволява на компанията да произвежда по-специални изделия и значително да разшири портфейла си от продукти. Новата 10-инчова преса е доставена от италианската Presezzi и използва технология за подгряване на заготовките, която е с нулево замърсяване. Тя разполага и с комбинирана водно-въздушна система за презицно охлаждане на профилите, както и със системи за контрол, които следят процесът да се спазва стриктно и да се гарантира качеството. Това е шестата преса в завода, която добавя 10 хил. тона капацитет. Новото оборудване позволява да се произвеждат профили със сложни форми и максимална дължина 14 хил. мм - възможност, която за първи път се внедрява в предприятието. Това значително разширява технологичните възможности и продуктовото портфолио на компанията. Основното приложение на тези изделия, които имат висока добавена стойност, е в автомобилната индустрия, както и в соларни паркове и сектора на строителството. Почти цялата продукция на "Алкомет" традиционно е за износ. На финала е и друг основен проект от тригодишната инвестиционна програма на дружеството - монтирането на нов валцов стан, което се очаква да приключи скоро. Разширението на валцовото производството е и основната част от инвестицията, като по първоначални данни в него ще бъдат вложени над 30 млн. евро. Това ще увеличи капацитета за производство на фолиеви проудкти с около 40%. Програмата предвижда още инвестиции в леярните цехове, които осигуряват заготовки за пресовото и валцовото производство. По предварителни данни оборотът на "Алкомет" за 2025 г. нараства с близо 8% до 288.1 млн. евро.

Инвеститор е готов да построи с ресурс от 13 000 000 евро нов завод за гъвкави съединения и аксесоари за санитарна техника в Добрич. Българо-испанското дружество "Булмат" от групата "MATEU" е депозирало искане за закупуване на терен от 35 000 квадратни метра в бизнес зоната в Добрич. Инвеститорът възнамерява да разкрие най-малко 100 работни места. Производствената база ще бъде изградена на два етапа в следващите пет години. На първия етап ще бъдат застроени 10 000 квадратни метра като бъдат вложени 7 000 000 евро. Според инвестиционните намерения на втория етап ще бъдат застроени още 10 000-15 000 квадратни метра и ще бъдат изразходвани още 6 000 000 евро. Исканата площадка е в бившето военно поделение в Добрич, чиито сгради и терени общината получи безвъзмездно от Министерството на отбраната. Има разработен подробен устройствен план за превръщането на имота в бизнес зона. Парцелът за бъдещия завод вече е оценен от вещо лице на 1 228 000 лева. Общинският съвет трябва да вземе решение за продажбата на имота на публичен търг на предстоящото си заседание на 25 март.

"Фaнтacтиĸo" дaдe cтapт нa изгpaждaнeтo нa нoв тъpгoвcĸи цeнтъp, ĸoйтo щe бъдe нaй-гoлeмият и мoдepeн в пpoтфoлиoтo нa бългapcĸaтa ceмeйнa вepигa. Инвecтициятa в пpoeĸтa e нa cтойнocт €31,2 милиoнa, a пъpвaтa ĸoпĸa вeчe e фaĸт. Moдepният ĸoмплeĸc щe ce нaмиpa нa бyл. "Цapигpaдcĸo шoce" в cтoлицaтa и щe бъдe c paзгънaтa зacтpoeнa плoщ oт нaд 16 700 ĸв. м, oбявиxa oт ĸoмпaниятa. B cyпepмapĸeт "Фaнтacтиĸo" щe бъдaт oтĸpити нaд 100 paбoтни мecтa. Πpeдвидeнo е изгpaждaнe нa фoтoвoлтaичнa инcтaлaция въpxy цeлия пoĸpив нa cгpaдaтa, ĸaĸтo и звyĸoизoлaция нa вcичĸи външни тexничecĸи aгpeгaти.

Американската Digital Realty купи българска компания за центрове за данни Американският гигант Digital Realty е купил българската компания "Телепоинт". Digital Realty специализира в придобиването и разработването на центрове за данни, а българската компания разполага с три такива - два в София и един в Монтана. Така реално двата най-големи самостоятелни оператора на такива съоръжения, създадени от местни инвеститори - "Телепоинт" и "Екуиникс (България) дейта сентърс", са американски. Едноличен собственик на капитала на българското дружество вече е "Диджитал Нидерландс холдинг". "Телепоинт" е основана през 2008 г. от Андон Златев, който и в момента е управител на дружеството. През 2011 г. мажоритарният дял от компанията е придобит от словенския фонд P&S Capital. Преди придобиването от Digital Realty P&S Capital държи дял от около 76% в компанията през люксембургското си дружество P&S Growth, а миноритарни дялове имат дружествата "Телехаус" (на Андон Златев) и "Бояр инвест". Двата софийски центъра за данни на компанията са изградени през 2009 и 2018 г., а този в Монтана - през 2017 г. Трите центъра имат обща мощност 14.8 MW. Приходите на "Телепоинт" за 2024 г. са 12.1 млн. евро, а печалбата - малко над 3 млн. евро. В българското дружество работят 34 души към края на 2025 г. Придобиването на "Телепоинт" от Digital Realty е навлизането на българския пазар, който американската компания намира за особено важен, защото през София минават над 200 уникални мрежи и 340 отделни точки на връзка с мрежата, с което се нарежда сред водещите пазари в Югоизточна Европа по отношение на интернет свързаност и ръст на трафика. Друга важна причина е връзката с други центрове за данни, които вече са нейна собственост - като тези в Атина, Ираклио (на остров Крит) и в Загреб. Допълнително българската придобивка ще оптимизира и свързаността през гръцки морски кабели, свързващи Европа и Близкия изток, които преминават наземно през София. Купувачът Digital Realty е с център на управление Остин, Тексас. Компанията е листната на Нюйоркската фондова борса и има пазарна капитализация 60 млрд. долара. Тя е основана през 2004 г., когато купува 21 центъра за данни от фалирали дружества през аукциони. Към днешна дата тя разполага с над 300 центъра за данни в 30 страни. Сред играчите на българския пазар тя може да се сравнява само с друга американска компания - Equinix, която има два центъра за данни в София и пазарна капитализация 90 млрд. долара. В началото на март американската компания Digital Realty обяви, че е придобила и център за данни с мощност 2.4 MW в Лисабон, Португалия, където минават подводни кабели, които преплитат трафика между Европа, Северна Америка, Южна Америка, Африка, Близкия изток и Азия.

Елена Еленкова е новият CEO на Сиском Инженеринг АД. Еленкова има дългогодишен управленски и търговски опит в компанията и познава в дълбочина бизнеса, екипите и ключовите технологични направления, в които Syscom Engineering развива дейност. Професионалният ѝ профил съчетава експертиза в бизнес развитието, партньорствата и управлението на комплексни проекти в сфери като дигитална трансформация, киберсигурност, телекомуникации и smart city решения.

Българският лидер в световната хидравлика M+С Хидравлик е одобрен за финансова помощ по Фонда за справедлив преход. Компанията ще получи безвъзмездно близо 10 млн. 190 хил. евро и ще участва със съфинансиране в размер на 8,4 млн.евро. Проектът е насочен изцяло към реализиране на производствени инвестиции в току що изграденото модерно предприятие на компанията в Казанлък. Наскоро завърши изграждането на новото предприятие на M+С Хидравлик в Казанлък. Инвестицията в строителството и оборудването на новия завод ще достигне 55 млн.лева. Очаква се новият завод на компанията да бъде сред най-модерните машиностроителни предприятия в България. Проектът изисква да се назначат допълнително 50 души на работа. Новото предприятие Производствена сграда на новия завод в Казанлък е с РЗП малко над 18 дка, включва административно-битова сграда с РЗП 716 кв.м. Освен тях в имота ще се построят и допълващи постройки: контролно-пропускателен пункт, навес за паркиране на 46 бр. велосипеди, паркинг за 60 автомобила, навес за временно съхраняване на контейнери с технологични отпадъци. Казанлъшкото хидравлично предприятие е водещ производител на хидравлични мотори, хидростатични сервоуправления, клапани, спирачки и аксесоари за тях. То изнася около 70% от продукцията си в Европа. Износът в САЩ е около 6% от общия износ. Чрез двете си дъщерни дружества – в Италия и Германия, M+С Хидравлик продава малко над 25 % от продукцията си. За 2025 година казанлъшкото предприятие M+С Хидравлик отбелязва ръст на оборота от 6%. Новата 2026 година засега се очертава добра. Първите месеци на годината отбелязват ръст от предходната година от 8-9%. Divident.EU

Цената за превоз на стоки в контейнери до Европа от Китай скочи през последната седмица, тъй като войната в Близкия изток нарушава един от най-натоварените корабни маршрути в света и удължава сроковете за доставка, съобщава Блумбърг. Според данни от Drewry World Container Index, спот цената за 40-футов контейнер до Ротердам от Шанхай се е увеличила с 19% до 2443 щатски долара през последната седмица, което е най-стръмното седмично увеличение в процентно изражение от юни 2025 г. Превозната услуга от Шанхай до Генуа, Италия, пък скочи с почти 10% до 3120 щатски долара. От Шанхай до Лос Анджелис цената е с 4,2% по-висока от седмица по-рано и е достигнал 2503 щатски долара, показват още данните на Drewry.  Основните контейнерни превозвачи в света добавиха такси за извънредни ситуации и горивни надценки към своите тарифи за дълги разстояния, откакто САЩ и Израел нападнаха Иран на 28 февруари. Корабните линии спряха да преминават през Ормузкия проток, ограничавайки достъпа си до Джебел Али в Дубай, най-натовареното контейнерно пристанище извън Азия, и до голяма степен избягват Червено море, избирайки вместо това по-дългия маршрут около Южна Африка.

Най-големият комплекс за втечнен природен газ в света, намиращ се в Катар, беше затворен миналата седмица, след като беше ударен от ирански дронове. Това създаде огромна възможност за бързо развиващата се компания Venture Global и нейните собственици милиардери. Двама от най-големите вероятни бенефициенти на това развитие на войната в случая са Робърт Пендър и Майк Сабел - съоснователите на Venture Global, коментира изданието Forbes. Тяхната компания скоро ще се превърне в най-големия износител на втечнен природен газ в Америка. Само четири години след първата си доставка Venture Global е на път да изнесе около половината от това, което пионерът в производството на втечнен природен газ Катар ще изнесе тази година, или около 40 милиона тона втечнен природен газ, охладен до -260 градуса. Това е огромно количество, енергийно еквивалентно на 16 милиарда галона бензин, достатъчно да напълни 500 танкера, които да бъдат транспортирани по целия свят. Двамата милиардери, които притежават 80% от акциите на Venture Global, вече са видели състоянието си да скочи с почти 29% до над 12 милиарда долара на човек, откакто САЩ атакуваха Иран. (За сравнение, акциите на най-големия производител на LNG в Америка, Cheniere Energy, са се повишили с 9% за същия период). През изминалото десетилетие Pender и Sabel се занимаваха с проучване, проектиране, финансиране и изграждане на двата си мегапроекта за втечнен природен газ, които вече функционират на брега на Луизиана в Calcasieu Pass на брега на Мексиканския залив източно от Beaumont и в Plaquemines Parish близо до Ню Орлиънс. Вторият, построен на стойност 23 милиарда долара на западния бряг на Мисисипи, на 55 мили нагоре по реката от Мексиканския залив, изпрати първия си товар в края на 2024 г. Въпреки че нямаха опит в областта на втечнения природен газ, Сабел, инвестиционен банкер, и Пендер, адвокат от Вашингтон, който представляваше Индия, Китай и Гвиана при финансирането на мегапроекти в областта на енергетиката (и е женен за племенницата на Джон Кенеди), видяха огромно бъдещо търсене на износ на втечнен природен газ от САЩ. Затова през 2010 г. измислиха план за изграждане на съоръжения за втечняване на природен газ, които да са по-големи и по-бързи от тези на конкурентите. Докато много по-стари заводи за втечнен природен газ могат да произвеждат 5 милиона тона годишно от всеки отделен гигантски „влак“ за втечняване, VG реши да заложи на по-малки влакове, произведени в завод на Baker Hughes. Тези единици ще произвеждат само по 700 000 тона годишно, но ще бъдат много повече на брой. Проектът Calcasieu Pass LNG – първият, в който тези машини се използват в голям мащаб – разполага с 18 модула, които произвеждат 12 милиона тона годишно. Вторият проект Plaquemines LNG, който разполага с 36 влака, се очаква да достигне капацитет от 28 милиона тона тази година. VG, както често го наричат, вече има силен старт: дори преди последните развития, приходите за 2025 г. достигнаха 13,6 милиарда долара, спрямо 7,9 милиарда долара през 2024 г. Нетната печалба достигна 2,2 милиарда долара, което е увеличение спрямо 1,5 милиарда долара през 2024 г. Плановете за растеж на VG предвиждат удвояване на размера на всеки обект за добив.Друга причина, поради която тези основатели вероятно ще спечелят, е явната им готовност да раздразнят важни клиенти. Още преди да могат да финансират строителството на тези заводи, VG трябваше да намери дългосрочни „окупатори“, които да се съгласят да купуват определени количества втечнен природен газ в продължение на 20 години, след като новите заводи започнат да функционират на пълни обороти. Сред тези, които се записаха, бяха петролните гиганти Shell, BP и Chevron. Но дори и след като Calcasieu Pass започна да функционира, Venture Global настояваше да продава продукта на спот пазара за своя сметка, като се позоваваше на продължителен процес на „въвеждане в експлоатация“ (предкомерсиалните доставки на втечнен природен газ трябва да преминат през окончателни тестове и инспекции за безопасност, преди да започнат да функционират напълно). Shell, BP и други компании подадоха арбитражни искове в началото на 2023 г., като поискаха да им бъдат изплатени 8 милиарда долара печалба от 350 пускови товари, изпратени от Calcasieu по време на рекордно високите цени. Shell, която искаше 3,5 милиарда долара, загуби както в арбитража, така и в обжалването. Междувременно BP спечели арбитража през октомври миналата година, което означава, че VG може да бъде осъдена да плати обезщетения в размер на 3,7 милиарда долара. Новината за BP доведе до срив на акциите на VG с 50%, но оттогава те са се възстановили с повече от половината от тази сума благодарение на войната. Непоколебими, Пендер и Сабел вече са изпратили стотици предкомерсиални товари от Плакеминс и очакват още стотици да бъдат изпратени, преди големите петролни клиенти да започнат да получават обещаните доставки. В края на краищата, икономическите условия в момента са изключително благоприятни за американския износ на втечнен природен газ, особено за компании като VG, която притежава собствени заводи и танкери (девет на брой). При средна печалба от около 40 милиона долара на пратка, „всички ще се опитат да извлекат максимална ефективност“ от оборудването си, казва Фиър. „Venture Global очевидно ще бъде най-големият бенефициент от това.“ Анализаторите изчисляват, че за всеки допълнителен долар на mmbtu, който VG може да добави към таксите или реализираните цени тази година, ще генерира 600 милиона долара допълнителна EBITDA или до 8 милиарда долара EBITDA, в сравнение с 6,3 милиарда долара миналата година. Сравнете това с Cheniere Energy, която в момента е най-големият износител на втечнен природен газ в САЩ, която разполага с много по-малко неконтрактни товари тази година и вероятно ще спечели само още 50 милиона долара на долар. Venture Global е сключила договори за 70% от очакваните около 500 товари за тази година. И че въпреки несигурността, свързана с войната, те не удължават срока за въвеждане в експлоатация на Plaquemines и възнамеряват да обявят търговската експлоатация в рамките на договорно задължителния „прозорец“ от четвъртото тримесечие на 2026 г. за фаза 1 на Plaquemines и средата на 2027 г. за фаза 2.  Venture Global е отговорна за повече от половината от новите мощности за втечнен природен газ, добавени в световен мащаб през изминалата година, и знае, че купувачите на втечнен природен газ няма да имат много други опции, докато проливът Хормуз не бъде отворен отново. Пендер и Сабел, които миналата година прибраха по над 50 милиона долара под формата на заплати, бонуси и дивиденти, вероятно ще се насладят на хубава изплащане – част от което вероятно ще отиде за подкрепа на политици, подкрепящи втечнения природен газ, като президента Доналд Тръмп, който отмени президентската пауза на Джо Байдън за разрешаване на втечнения природен газ. (Сабел посети Mar-a-Lago през 2024 г. и дари 1 милион долара за кампанията за встъпване в длъжност на Тръмп). В противен случай, Сабел казва, че ще продължат да реинвестират печалбите в следващите 20 милиарда долара за разширяване на проектите. Ако поддържат темпото на строителството, до момента, в който всички текущи проекти бъдат завършени след няколко години, Пендер и Сабел ще разполагат с капацитет от 81 милиона тона LNG годишно, което е дори повече от Катар в добър ден. 

Китай разпореди незабавна забрана на износа на рафинирани горива през март като превантивна мярка срещу възможен недостиг на вътрешния пазар заради войната между САЩ и Израел срещу Иран, съобщи Ройтерс, позовавайки се на четири свои информирани източници. Забраната е издадена от Държавната комисия за развитие и реформи на Китай (NDRC) и включва доставки на бензин, дизелово и авиационно гориво. Мярката се отнася за товари, които към 11 март все още не са преминали митническо оформяне. Ограничението върху износа надхвърля предприетата миналата седмица стъпка на Пекин, когато рафинериите бяха призовани да не сключват нови договори за износ и да направят опити да отменят вече договорени доставки. Авиационното гориво, предназначено за зареждане на самолети в международни авиационни центрове, не попада в обхвата на забраната, уточняват двама от източниците. От Държавната комисия за развитие и реформи на Китай не отговориха веднага на искане на Ройтерс за коментар. Китай е най-големият вносител на петрол в света и същевременно основен износител на горива. По данни на търговци големите китайски петролни компании са планирали да увеличат износа на горива през февруари и март, за да се възползват от по-високите маржове на печалба на фона на сезонното отслабване на вътрешното търсене по време на празниците около Китайската Лунна нова година. Търговци по-рано прогнозираха, че износът на горива през март ще достигне между 2,2 и 2,3 милиона тона бензин, дизел и авиационно гориво (без количествата за авиационно зареждане), което е с 300 000 до 400 000 тона повече спрямо оценките за февруари. Данни от системи за проследяване на кораби и търговски източници показват, че до момента през март Китай е изнесъл едва около 50 000 метрични тона бензин (приблизително 422 500 барела), 300 000 тона дизелово гориво (около 2,24 милиона барела) и 300 000 тона морски доставки на авиационно гориво (около 2,36 милиона барела).