В България делът на населението в домакинства притежаващо собствено жилище е 86% - значително над средния (68%) за ЕС по данни за 2024 г. (Остатъкът до 100% живее под наем - съответно 14% за България и 32% средно за ЕС). По показателя собствени жилища страната е на седма позиция в евросъюза. Най-високи дялове на собственост всъщност има в Румъния (94% от населението), Словакия (93%), Унгария (92%) и Хърватия (91%). Преди България са също Литва и Полша. В една-единствена държава в ЕС наемателите преобладават - в Германия те са 53% от всички. По дял на наемателите следват Австрия (46%) и Дания (39%). Средностатистически населението в България живее относително на тясно. На човек се падат по 1.4 стаи при 1.7 стаи средно за ЕС през 2024 г. Това поставя страната на седмо място отзад напред. Най-нашироко живеят в Малта (2.2 стаи на човек), а най-натясно - в Словакия и Румъния (по 1.1 стаи на човек), следвани от Полша и Латвия (по 1.2 стаи средно на човек). В България средното домакинство е от 2.3 души - точно колкото средният показател за ЕС. Най-многолюдни са домакинствата в Словакия - 3.1 души, а най-малки - във Финландия и Литва - по 1.9 души. В България 34% от населението живее в пренаселени домове. Това е двойно повече от средното за ЕС през 2024 г. - 17%. По този показател страната е на трето място в ЕС след Румъния (41%) и Латвия (39%). Най-малък е този проблем в Кипър (2% от населението живее в пренаселени домове), Малта (4%) и Нидерландия (5%). На другия полюс - около 14.3% от населението в страната живее в домове, твърде големи за нуждите на домакинството. От Eurostat наричат това "недостатъчно обитавани жилища" и обясняват явлението най-вече със случаите, в които децата са пораснали и напуснали дома, а в него са останали по-възрастните генерации. (Явно в тази статистика не влизат празните жилища.) В недостатъчно обитаван дом живеят една трета от населението в ЕС (33%) и този процент се запазва относително стабилен през последните петнадесет години. Най-ниски са нивата в Румъния (7%), Латвия (10%) и Гърция (13%), а най-високи - в Кипър (70%), Ирландия (67%) и Малта (64%). Недостатъчно обитаваните домове явно не са обвързани с това дали семейството живее в къща или в апартамент. Ирландия например е страната с най-висок дял на живеещите в къщи в ЕС - 90%, докато Малта е сред трите държави с най-голям дял на населението, живеещо в апартамент (63%). По този критерий България е близо до средното за ЕС - в къща живеят 52.9% от населението в страната, в апартамент - 46.7%, и едва 0.4% в нещо друго. За сравнение - през 2024 г. 51% от населението на ЕС живее в къща, 48% в апартамент, а 1% ползва алтернативно настаняване - лодки, микробуси и пр. В две трети от държавите в ЕС преобладаващото настаняване е в къща. България е с най-нисък дял на жилищните разходи (вкл. вода, ток, газ и др.) от всички държави в ЕС, сочат данните на Eurostat. През 2024 г. тези разходи са 38% от средните за евросъюза. Най-високи са жилищните разходи в Ирландия (87% над средните стойности за ЕС), Дания (+86%) и Люксембург (+78%). Над България по дял на разходите са Хърватия (44 %) и Полша (49%). За периода 2010 - 2024 г. делът на жилищните разходи спрямо средните за ЕС е нараснал в 17 държави и е намалял в 10. В България ръстът е с 1.2 процентни пункта. Проблем с прекомерни жилищни разходи в България имат 6.6% от жителите в градовете и 9.3% в селата. За сравнение - в ЕС през 2024 г. в такава ситуация са 10% от градското и 6% от селското население. Най-високи равнища на прекомерни жилищни разходи в градовете се наблюдават в Гърция (29% от населението) и Дания (23%), а най-ниски - в Кипър и Хърватия (по 3%). В селските райони делът отново е най-висок в Гърция (28%), в Германия е 11%, а най-нисък е в Кипър (1%). Средно през 2024 г. домакинствата в България са изразходвали 19.3% от разполагаемите си доходи за жилищно настаняване. Това е много близко до средното за ЕС - 19%. Най-голяма част от средствата си дават за дома в Гърция (36%), Дания (26%), Швеция и Германия (по 25%). Най-нисък е този дял в Кипър (11%). В същото време България е втора в ЕС по дял на домакинствата с просрочени задължения по ипотечни кредити, наеми или сметки за комунални услуги с дял от 19% при 9% средно за ЕС. Най-голям е този дял в Гърция (43%), а на трето място е Румъния (15%). Най-изрядно по отношение на задълженията си е населението в Чехия (3%), следвано от това на Нидерландия и Полша (4%). Въпреки че цените на жилищата в ЕС са се увеличили през периода 2010 - 2024 г., делът на хората, живеещи в домакинства с просрочени задължения в евросъюза, е намалял от 12% през 2010 г. на 9% през 2024 г. Задлъжнелите в просрочие са намалели в 20 държави от ЕС и са се увеличили в седем. Най-голямо намаление се наблюдава в Хърватия, а най-голямо увеличение - в Гърция. В България делът на проблемните длъжници намалява от 33.8% до 18.7% през периода. Жилищата в България са в топ три по поскъпване в ЕС за последните девет тримесечия, за които има данни. Въпреки това, ако се погледне в по-дълъг период, страната е изпреварена от ръст на цените от други държави. По данни на Евростат в периода 2015 - 2024 г. най-големите увеличения са в Унгария (+231%), Естония (+228%) и Литва (+179%). За България ръстът е 117.5%, при средно за ЕС 53%. Цените се вдигат във всички държави на евросъюза с изключение на Италия и Кипър. За ЕС възходящата тенденция при цените започва през 2013 г. и продължава до 2022 г., като през 2021 и 2022 г. годишните увеличения са значителни - от по 8%. През 2023 г. цените спадат с 0.3%, а през 2024 г. отново се покачват с 3%. За България през 2015 г. растежът на жилищните цени започва да изпреварва средноевропейския, а през 2021 г. рязко се откъсва от европейската тенденция, като тръгва в посока нагоре. Между 2015 и 2024 г. наемите в ЕС нарастват с 16.8%, докато в България ръстът е 35.6%. Същевременно натрупаната инфлация в ЕС е почти 28%, а в България - 37.6%.

На 1 януари 2026 г. България успешно завърши внедряването си към Системата за управление на обезпеченията на Евросистемата (ECMS), като по този начин получи достъп до пълния набор от услуги на TARGET, съобщи Европейската централна банка (ЕЦБ). Услугите на TARGET са платежни услуги, управлявани от Евросистемата за еврозоната и извън нейните собствени инфраструктури на финансовия пазар. Българските банки вече могат да извършват сетълмент на парични средства, ценни книжа и обезпечения в евро. Тази важна стъпка съвпада с приемането на еврото от България за официална валута на същата дата, с което тя става 21-вата държава членка на еврозоната, посочи още ЕЦБ на своя уебсайт. Пълното внедряване на България към всички услуги на TARGET включва няколко ключови развития: Първо, Българска народна банка става национална централна банка на еврозоната в T2, TARGET Instant Payment Settlement (TIPS) и TARGET2-Securities (T2S). Всички български банки вече са свързани към T2, което позволява сетълмент на плащания на голяма стойност чрез системата и сетълмент на незабавни плащания на дребно чрез TIPS. Второ, българските централни депозитари на ценни книжа вече сетълментират всички български ценни книжа в T2S. Това улеснява безпроблемното трансгранично сетълментиране на ценни книжа в пари на централната банка. Трето, участието на България в Системата за управление на обезпеченията на Евросистемата хармонизира услугите ѝ за управление на обезпечения за активи, използвани като обезпечение в кредитните операции на Евросистемата. Докато сетълментът в евро е възможен за българския пазар чрез TARGET2/T2 от 2010 г., T2S от 2023 г. и TIPS от 2024 г., приемането на еврото като официална валута на България и пълната интеграция на страната в услугите на TARGET представляват историческа стъпка, посочва още ЕЦБ.

Българският шивашки бизнес продължава да се смалява. Свитото потребление в Западна Европа, по-бързите доставки и по-ниските цени от далечни производители изяждат поръчките, заради които години наред България беше предпочитана дестинация за по-скъпи и по-малки серии. Данните за топ 45 в сектора са ясни, общите приходи за 2024 г. са близо 9% по-ниски спрямо 2023 г., а само една трета от компаниите успяват да растат. При останалите спадът стига до 43%, а осем дружества завършват годината на загуба. На този фон Югозападът изглежда като любопитно изключение. В Петрич и Благоевград има фирми, които попадат в топ 45 и показват два различни модела за оцеляване, единият е дисциплинирана работа по поръчки с висока рентабилност, другият е мащабно производство с две фабрики и сериозен капацитет. Голямата промяна е в поведението на възложителите. Според Радина Банкова, председател на браншовата асоциация и мениджър в компания от сектора, рецесията се усеща най-силно в Германия, Франция и Италия, които са ключови партньори. Потреблението е слабо, складовете са пълни с непродадени дрехи и има отлив на големи клиенти. Когато към това се добави напредъкът в логистиката, аргументът, че далечните дестинации са бавни, започва да изчезва. Възложителите прехвърлят поръчки към Северна Африка и Югоизточна Азия, защото там цената излиза по-ниска, а сроковете вече са конкурентни. Инфлационният натиск не е приключил, горива, електроенергия и газ поскъпват, а натискът върху заплатите расте. В Петрич, компанията с най-висока рентабилност в секторната класация е „Континентал къмпани“. Фирмата работи по поръчка на възложители, произвежда спортни панталони и горно облекло и използва подизпълнители. Основните ѝ пазари са Европейският съюз и САЩ. Този профил подсказва бизнес с по-гъвкава структура, при която част от капацитета се управлява чрез партньори, а разходите се държат стегнати. В Петрич е и „Омега-текстил“, посочена като чуждестранна инвестиция с германска собственост. Това е друг тип стабилност, принадлежността към група и връзката с външни пазари дават поръчки, но носят и зависимост. Когато Европа свие обема, първият рефлекс на големите групи е оптимизация на веригата, прехвърляне на поръчки, натиск за цена и преговори за условия. Благоевград е различна история. Там „Воя фешън“ е в топ 45 и показва индустриален мащаб, който не се среща често извън големите центрове. Фирмата е собственост на гръцки предприемачи, специализирана е в модни и спортни връхни дрехи и трикотаж, и разполага с две собствени фабрики, в Благоевград и в Сандански. Посоченият капацитет е 200 хиляди броя облекла на месец. Югозападът остава на картата на шивашкия бизнес, но вече не като „евтина алтернатива близо до Европа“. Петрич изпъква с рентабилност и дисциплиниран модел на работа по поръчки, Благоевград с производствен мащаб и две фабрики, които могат да държат заетост, ако потокът от поръчки не се прекъсне. Общият риск е, че играта се мести към все по-ниска цена и все по-бърза логистика, а България не може да компенсира това само с труд и традиция. Източник: toppresa.com

България прави крачка напред към израждането и внедряването на малки модулни реактори, които ще осигурят беземисионна електроенергия за индустрията. Българската енергийна и технологична компания Blue Bird Energy, с акционери „Главболгарстрой", „Асарел Медет", и полският разработчик и инвеститор в SMR проекти, SGE S.A., подписаха документ, изразяващ готовността на страните да създадат съвместно дружество, чиято цел е да изгради малки модулни реактори BWRX-300 по технологията на GE-Hitachi в страната. Проектът ще осигури беземисионна, достъпна базова електроенергия за индустрията, ще подпомогне AI и други центрове за данни и ще допринесе за декарбонизацията на централното топлоснабдяване, посочват от SGE в своето съобщение. Съвместното дружество ще има задачата да избере и подготви площадки за внедряване на технологията, като то ще ръководи и цялостното развитие на проекта. България се присъединява към САЩ, Канада, Полша, Унгария и други държави, които са в процес на внедряване на тази водеща в света американска технология. BWRX-300 е малък модулен реактор от следващо поколение, който осигурява беземисионна и надеждна енергия, като заема площ не по-голяма от футболно игрище. Проектиран от GE Vernova Hitachi – лидер с близо 65 години ядрен опит – този дизайн от 10-о поколение съчетава доказани технологии с иновативно опростяване. Благодарение на пасивните системи за безопасност, модулното строителство и очакваното намаление на капиталовите разходи до 60% на мегават, BWRX-300 се очертава като най-конкурентния и най-бързо внедряем SMR на пазара. Компактен, безопасен и ефективен, той представлява значителна стъпка напред към достъпна и чиста енергия.

11 печатници в Европа произвеждат евробанкноти, след което те се разпределят между различните национални банки, като всяка година заедно с ЕЦБ се изчислява необходимият брой банкноти, които влизат в обращение. Евромонети произвежда всяка страна членка на еврозоната. Българските в момента се отсичат от Монетния двор и този на Словакия. "Серия "Европа", която основно ще бъде в обръщение у нас, има по-наситен цвят от първата, отпечатана през 2002 година. Погледнати на светлина, банкнотите имат вграден в хартията образ на богинята Европа, която присъства и в холограмната лента от двете страни на всяко евро. Освен портретния воден знак на богинята Европа, може да се види също и номиналната стойност, също така и основното изображение на банкнотата, което в случая са прозорци и врати.

Монек България, производител на метални конструкции, инвестира над 11 млн. лв. в разширяване на производствените си мощности в Кърджали, като проектът ще бъде подкрепен с близо 5 млн. лв. за изграждане на общинска техническа инфраструктура, осигурени от решение на Министерския съвет. Средствата ще бъдат предоставени на Община Кърджали и ще бъдат използвани за изграждане и надграждане на техническа инфраструктура, необходима за реализацията на сертифицирания инвестиционен проект „Подобряване на конкурентоспособността и разширяване на производствените мощности на Монек България“. Инфраструктурните дейности включват нови елементи, както и продължаване на вече съществуващи съоръжения, които ще обслужват индустриалната зона в града. Освен Монек България, от изградената инфраструктура ще могат да се възползват и други предприятия, развиващи дейност в района. Източник: Борса.bg

Общинският съвет на Бургас одобри изграждането на две станции за бързо зареждане на електромобили в крайморския град. Проектът е на държавното предприятие ЕСО Чардж. Проектът за изграждането на зарядните станции е пилотен за страната. Община Бургас е първата, която се включва в него и ще разполага със станции от този тип. Става дума за зарядни устрохства с мощност 1200 kW, осигуряващи изключително бързо зареждане на електрически превозни средства. Финансирането е 100% европейско и не изисква съфинансиране от Общината. Зарядните станции ще бъдат разположени в кв. "Акациите" и промишлена зона "Север" и ще могат да се ползват свободно от гражданите.

„Софийска вода“, част от групата на „Веолия“, обяви амбициозен план, който включва изграждането на собствени водноелектрически централи (ВЕЦ) и фотоволтаични системи. Целта е да постигне енергийна независимост и да намали въглеродния си отпечатък, като първоначалните разчети показват, че инвестицията в тези две направления ще надхвърли 12 млн. лв. Най-значимият проект, който фирмата стартира в България, е изграждането на две мини водноелектрически централи. Те ще бъдат разположени на ключови съоръжения от водопреносната мрежа – Пречиствателната станция за питейни води (ПСПВ) „Бистрица“ и резервоар „Бояна“. Проектът вече е в ход и върви по план. Очакваме до края на 2025 г. да приключим с проектната фаза, през 2026 г. да подготвим строителната документация и разрешителните, а през 2027 г. новите съоръжения да влязат в експлоатация“, обясни техническият директор на дружеството Веселин Димитров. За да започне изобщо работа по ВЕЦ-овете, преди това „Софийска вода“ сключи меморандум със Столична община. Техническият директор спомена, че темата е с „дълга история“. Първоначално са били идентифицирани 8 потенциални обекта, но след анализите като икономически и технически целесъобразни са останали двата в Бистрица и Бояна. Димитров обаче казва, че е съвсем възможно в бъдеще останалите 6 локации да се разглеждат като втора фаза на проекта за изграждане на ВЕЦ-ове. А иначе общата инвестиция в двата, чието изграждане предстои, по предварителни разчети се оценява между 6.7 и 7.7 млн. лв. Очаква се новите мощности да произвеждат 12 хил. мегаватчаса електроенергия годишно, което ще спести над 8 хил. тона въглеродни емисии. Първоначално произведената енергия ще покрива собствените нужди на дружеството, а излишъкът ще се продава на свободния пазар. Производството на ток няма да повлияе по никакъв начин на качеството на питейната вода. Системата е напълно затворена – турбините се монтират на довеждащите водопроводи и използват хидростатичния натиск на водата, която идва гравитачно от планината. Няма пряк допир на питейната вода с елементи, които могат да я замърсят. Водата преминава през турбината, генерира енергия и продължава към пречиствателната станция по стандартния си път“, увери техническият директор. Паралелно с хидроенергията, „Софийска вода“ инвестира и в соларни мощности. Предстои инсталирането на фотоволтаични системи на три локации, като общата инвестиция е около 5 млн. лв. Най-голямата централа ще бъде в ПСОВ „Кубратово“ с капацитет от 2.4 мегавата. Другите две, с мощност по 0.2 мегавата всяка, ще бъдат разположени на станциите за питейни води в Бистрица и Панчарево. Към момента не се предвижда използването на батерии за съхранение, но от компанията следят динамиката на пазара и са готови да надградят системите при необходимост. Тези нови мощности ще допълнят вече работещата когенерация в Кубратово, където от биогаз (получен от утайките на отпадъчните води) се произвежда топлинна и електрическа енергия. През изминаващата година са рехабилитирани и изградени около 40 км водопроводи и канализация. Дружеството е в процес на подготовка на новия си бизнес план за периода 2027-2031 г., който ще зависи от решенията на регулатора (КЕВР) относно ключовите показатели и нормата на възвращаемост. Все още не е напълно уточнено обаче каква ще е цената на водата.

СОФ Кънект подписа договор с Хидроенергийна компания АД (ХЕК) за изграждането на модерна фотоволтаична електроцентрала с мощност от близо 5MW на летище „Васил Левски“ – София. Съоръжението ще бъде разположено върху собствен терен на летището и ще произвежда електроенергия за вътрешно потребление, като по този начин ще намали зависимостта от външни доставчици и ще подпомогне усилията на оператора за пълна декарбонизация до 2036г. Фотоволтаичната електроцентрала ще бъде изградена с 8300 соларни модула, монтирани върху терен на летището с обща площ около 50000кв.м, и ще разполага със система за интелигентен мониторинг и управление в реално време. Инсталацията ще осигурява екологично чиста електроенергия, което ще покрива значителна част от собственото потребление на летището и ще намали въглеродните емисии. Проектът ще бъде реализиран до края на 2026 година, а на следващ етап е предвидено да бъде изградено и батерийно стопанство. Източник: profiland.net

България стана 21-вият член на еврозоната, въпреки противопоставянето на половината от гласоподателите, с което в 27-членния Европейски съюз останаха само шепа държави, които все още не са приели валутата. Въпреки че обществената подкрепа за еврото е висока в някои от въпросните страни, включително Унгария, евроскептичните партии в управляващите коалиции и в националните парламенти вероятно ще се въздържат от по-нататъшното разширяване на евровалутната зона в обозримо бъдеще. Ето кои са оставащите държави.
УНГАРИЯ
Около 72% от унгарското общество подкрепя приемането на еврото според проучване на "Евробарометър", направено от октомври до ноември миналата година. Това е най-високото ниво на подкрепа сред страните от ЕС, които не са приели еврото, въпреки евроскептицизма на премиера Виктор Орбан. 
Лидерът на опозицията Петер Мадяр заяви, че ще ориентира страната към приемане на еврото, ако неговата дясноцентристка партия спечели изборите. Унгария обаче има най-големия дълг в ЕС като дял от производството извън еврозоната, докато съкращенията на дефицита ѝ от пандемията от КОВИД-19 са в застой на фона на големите предизборни разходи на Орбан. Дори и Унгария да отговаря на всички критерии за влизане, присъединяването към еврозоната няма да е възможно без парламентарно мнозинство, тъй като Орбан, който се противопоставя на по-дълбоката интеграция с ЕС, е закрепил форинта като национална валута на Унгария в конституцията.
РУМЪНИЯ
Страната се бори да намали най-големия бюджетен дефицит в ЕС, което означава, че може да отнеме няколко години да стабилизира финансите си, за да има реална перспектива за присъединяване към еврозоната. Обществената подкрепа за еврото е 59%, показа проучване на "Евробарометър". Въпреки това, при положение че Румъния е изправена пред висока инфлация, мерки за строги икономии и дейна крайна десница, чакаща преди изборите през 2028 г., темата остава встрани от обществената дискусия.
ПОЛША
В Полша, където обществената подкрепа за еврото е 45%, финансовият министър Анджей Домански заяви, че Варшава не работи по приемането на евровалутата и че най-голямата икономика на ЕС извън еврозоната е "щастлива да има собствена валута".  Ярослав Качински, лидер на най-голямата опозиционна партия "Право и справедливост“, заяви, че всеки, който се стреми да въведе еврото, е "смъртен враг на Полша“. 
ЧЕХИЯ
Чешката обществена подкрепа за еврото е 30% според "Евробарометър", и правителството няма планове да предприеме стъпки за приемането му. Нивата на чешкия национален дълг все още са много по-ниски, отколкото в "повечето страни от еврозоната“, така че за мнозина влизането повишава риска от поемане на отговорност за по-задлъжнелите страни. Премиерът Андрей Бабиш беше проевронастроен като бизнесмен, както и в началото на политическата си кариера, но оттогава пренесе партията си към национално консервативни и евроскептични позиции. Сега той предлага вписване на чешката крона в конституцията.
ШВЕЦИЯ
Само една малка партия открито се застъпва за влизане в еврозоната, докато популистките Шведски демократи - втората по численост парламентарна група, чиято подкрепа е от решаващо значение за дясното правителство на малцинството - се противопоставят, което означава, че всеки дебат за присъединяването вероятно ще остане в сферата на теорията. Швеция се присъедини към ЕС през 1995 г., но референдум през 2003 г. отхвърли приемането на еврото с мнозинство от 56% срещу 42%. Обществената подкрепа за еврото е 39%, според проучване на "Евробарометър", като противопоставянето на приемането спада постъпателно от равнището от 80%, достигнато след дълговата криза в еврозоната от 2012-2013 г.
ДАНИЯ
Дания, която се присъедини към ЕС през 1973 г., е единствената държава член на блока с право на отказ от еврото, което означава, че има право да остане извън валутната зона, дори когато всички критерии за влизане са изпълнени. Обществената подкрепа за приемането на еврото там е 33%.

Агенция Ройтерс публикува ключови факти за петролната индустрия на Венецуела, чийто президент Николас Мадуро беше заловен при американска военна операция в столицата Каракас.
РЕЗЕРВИ
Венецуела разполага с най-големите петролни резерви в света, но заради лошо управление, липса на инвестиции и санкции понастоящем производството на суров петрол далеч не покрива пълния капацитет на страната, показват официални данни.  Според базирания в Лондон Институт за енергетика Венецуела притежава около 17% от световните резерви или 303 млрд. барела, изпреварвайки Саудитска Арабия, която заема челно място сред страните от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК).  Венецуелските петролни резерви се състоят предимно от тежък петрол в региона Ориноко в централната част на Венецуела. Според министерството на енергетиката на САЩ производството на суров петрол във Венецуела е скъпо, но е относително лесно от техническа гледна точка.
ПРОИЗВОДСТВО 
Венецуела е една от страните основателки на ОПЕК, заедно с Иран, Ирак, Кувейт и Саудитска Арабия. През 70-те години на миналия век Венецуела е произвеждала до 3,5 милиона барела на ден, което по това време е представлявало над 7% от световното производство на тази суровина. През второто десетилетие на 21-ви век производството е спаднало под 2 млн. барела на ден и достигна средно около 1,1 млн. барела на ден през миналата година, което представлява едва 1% от световното производство. Американският президент Доналд Тръмп днес заяви в ефира на телевизия "Фокс нюз", че САЩ ще бъдат "много силно ангажирани" с венецуелската петролна индустрия. 
СЪВМЕСТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
Венецуела национализира петролната си промишленост през 70-те години на миналия век, създавайки "Петролеос де Венесуела" (Petroleos de Venezuela, PDVSA). През 90-те години Венецуела предприе стъпки за отваряне на сектора за чуждестранни инвестиции. След избирането на Уго Чавес за президент през 1999 г. Каракас наложи практиката "Петролеос де Венесуела" да притежава мажоритарен дял във всички петролни проекти. "Петролеос де Венесуела" създаде съвместни предприятия с надеждата да стимулира производството, включително с компании като "Шеврон" (Chevron), Китайската национална петролна корпорация (CNPC), "Ени" (Eni), "Тотал" (Total) и "Роснефт".
ИЗНОС И РАФИНИРАНЕ
Някога САЩ бяха основният купувач на венецуелски петрол, но след налагането на санкциите през последното десетилетие Китай се превърна в основната дестинация за износ. По време на управлението на вече покойния президент Уго Чавес Пекин стана най-големият кредитор на Венецуела и сега тя дължи на Китай около 10 млрд. долара. Венецуела изплаща заемите със суров петрол, транспортиран с три огромни големи танкера, които бяха съвместна собственост на Венецуела и Китай. През декември Тръмп обяви блокада на всички кораби, влизащи и излизащи от Венецуела в момент, в който два от огромните танкери се приближаваха към бреговете на латиноамериканската страна. От документи на "Петролеос де Венесуела" и данни за корабоплаването става ясно, че понастоящем двата кораба чакат инструкции, а износът на Венецуела е почти напълно спрян. Тръмп днес заяви за "Фокс нюз", че Китай ще получи петрола си, без да оповестява повече подробности. Русия също е отпуснала на Венецуела заеми в размер на милиарди долари, но точната сума не е известна. "Петролеос де Венесуела" притежава и значителни мощности за рафиниране извън страната, включително "Ситгоу" (Citgo) в САЩ, но кредиторите се борят да получат контрол над тях чрез дългогодишни съдебни дела в американски съдилища. 

В година, белязана от митническата война на американския президент Доналд Тръмп, поредица от ответни мита и прекъсвани и подновявани търговски преговори, търговският излишък на Китай от 1 трлн. долара ясно показва, че страната остава практически неудържима сила в световната търговия. Макар търговският излишък на Пекин в търговията със САЩ да е с над 100 млрд. долара по‑нисък спрямо 2024 г., Китай компенсира това с ръст на износа към редица други пазари - от Югоизточна Азия до Европа. В резултат глобалният излишък при търговията със стоки достига исторически връх от 1.08 трлн. долара към ноември, подкрепен от износ на стойност 3.41 трлн. долара - ниво, което надминава всички предишни годишни резултати. Търговският дисбаланс отразява и напредъка на Китай по производствената верига - особено в автомобилната индустрия. Така страната надгражда дългогодишното си доминиране в сектори като смартфони и компютри, както и при стоки с по‑ниска стойност. Но силният износ на Китай контрастира с по-слабата икономическа картина на вътрешния пазар, където властите се борят с пониженото потребителско доверие и дефлационен натиск. Вносът също е намалял, което напряга отношенията с търговските партньори и повишава вероятността от ответни мерки. Увеличаването на китайския износ към Югоизточна Азия е сред най‑отличителните черти на новия търговски ред и една от тенденциите, които се следят отблизо във връзка с митническата война на Доналд Тръмп. За първите 11 месеца на 2025 г. търговският излишък на Китай в региона е бил 245 млрд. долара - значително над отчетените 191 млрд. долара за цялата 2024 г. Основен принос имат по-големите излишъци спрямо страни като Виетнам и Тайланд, както и Малайзия, с които Китай отчете дефицит през предходната година. Според икономисти това най-вероятно отразява т.нар. претоварване на китайски стоки през региона, чийто износ за САЩ се е увеличил значително през годината - практика, която позволява частично заобикаляне на американските мита. Данните показват, че Китай разширява присъствието си на редица други пазари. За първите 11 месеца излишъкът на страната с Африка нараства с 27 млрд. долара спрямо отчетеното за цялата 2024 г., подкрепен от износа към Нигерия, Либерия и Египет, както и от продажбите на товарни кораби на континента. Търговският излишък с Европейския съюз е нараснал с почти 20 млрд. долара, а с Латинска Америка - с 9 млрд. долара. Най‑голямото увеличение на търговския излишък идва от автомобилния сектор. За първите 10 месеца на 2025 г. излишъкът при автомобилите нараства с 22 млрд. долара спрямо същия период на миналата година, достигайки общо 66 млрд. долара. Това представлява забележителен обрат спрямо ситуацията отпреди три години, когато Китай имаше дефицит в автомобилния сектор спрямо останалата част от света. През 2023 г. Китай изпреварва Япония и се превърна в най-големия износител на автомобили в света. Миналата година търговията с автомобили между Китай и ЕС също премина от дефицит към излишък, а нарастващият износ на автомобили допълнително увеличи излишъка на страната с Африка. Паралелно с това Китай реализира и глобален търговски излишък от 64 млрд. долара при батериите през първите 10 месеца на годината - резултат, който отразява националната стратегия за развитие на електромобилите и превръщането на водещи производители като BYD в разпознаваеми световни брандове. Огромният производствен сектор на Китай продължава да бъде ключова база както за глобални корпорации - от Apple до Volkswagen, така и за местни производители. През първите 10 месеца на 2025 г. 837 млрд. долара от износа на Китай - или повече от една четвърт от общия обем - идват от компании с чуждестранни инвестиции, показват данните на митниците. Две от най-големите позиции в търговския излишък на страната за този период са смартфоните и телекомуникационните продукти със 151 млрд. долара и компютрите с още 70 млрд. долара. Докато износът на Китай отбелязва ръст, вносът е спаднал в доларово изражение до 2.3 трлн. долара. Излишъкът на Китай се дължи и на масовите стоки с ниска стойност, включително от онлайн търговци като Shein и Temu, които бяха подложени на засилен натиск в САЩ и ЕС заради възползването от регулаторни и митнически облекчения. Само през първите 10 месеца на годината пратките с ниска стойност добавят още 22 млрд. долара към търговския излишък на Китай, като най‑осезаем е ръстът на доставките за Европа. През изминалата година юанът поскъпна спрямо долара, но въпреки това китайската валута остава на по‑слабо ниво в сравнение с тенденциите от последното десетилетие. За разлика от повечето големи икономики Китай се бори с дефлация както при потребителските, така и при производствените цени - резултат от високите производствени темпове, които подхранват бума на износа. Икономисти отбелязват, че дефлационният натиск прави китайските производители по‑конкурентоспособни спрямо глобалните им конкуренти.  Докато износът на Китай отбелязва ръст, вносът е спаднал в доларово изражение до 2.3 трлн. долара. Най‑голям дял във вноса заемат суровини като желязна руда, мед, соя и нефтохимикали. Страната остава и основен вносител на полупроводници, които са в центъра на търговския натиск от страна на САЩ. В същото време Китай се сблъсква със слаб вътрешен пазар и продължителен спад в имотния сектор, който продължава пета поредна година. Редица показатели, включително намаляващите инвестиции, подчертават колко ключов остава износът за поддържането на икономическия растеж.

Сингапур е един от най-впечатляващите примери за икономическо развитие в модерната история. За по-малко от шест десетилетия държавата се трансформира от беден остров без природни ресурси и с оскъдна индустриална база в една от най-богатите икономики в света. Този успех не е случаен — той се дължи на целенасочена стратегия, последователни политики и дълбоко разбиране за ролята на държавата в икономиката. Основните параметри на сингапурския модел:
1. Стратегическо държавно управление и дългосрочно планиране: Сингапур е известен с това, че планира икономическото си развитие в десетилетия напред. Властите комбинират пазарна икономика с активна държавна намеса в стратегически сектори — инфраструктура, образование, жилищна политика, логистика и финанси. Тази дългосрочност създава предвидима среда за инвеститори и минимизира риска от хаотични политически решения.
2. Високо качество на институциите и нулева толерантност към корупцията: Един от фундаментите на сингапурския успех е ефективната и прозрачна държавна администрация. Антикорупционната система е сред най-строгите в света, а държавните служители получават заплати, конкурентни на тези в частния сектор, което намалява стимулите за корупция. Сингапур неизменно се класира сред топ държавите в индексите на „Transparency International“.
3. Инвестиции в човешки капитал: Още от 60-те години Сингапур залага на образованието като ключов ресурс. Образователната система е тясно свързана с нуждите на пазара на труда — от инженерни специалности до дигитални умения и биотехнологии. Този подход привлича мултинационални компании, които знаят, че ще намерят компетентни кадри.
4. Привличане на чуждестранни инвестиции чрез стабилност и ниски данъци: Сингапур е глобален пример за това как умереното данъчно облагане, стабилната регулаторна рамка и ефективната съдебна система могат да превърнат малка страна в международен бизнес център. Стратегията на държавата е да бъде „най-добрата среда за правене на бизнес“ в Азия. В резултат там се намират регионалните централи на стотици мултинационални корпорации.
5. Инфраструктура от световна класа: Пристанището на Сингапур е сред най-натоварените в света, а летище „Чанги“ многократно печели награди за качество. Държавата инвестира много в транспортна, енергийна и дигитална инфраструктура, което намалява разходите за бизнес и увеличава ефективността.
6. Иновации, технологии и икономика на знанието: През последните две десетилетия Сингапур се ориентира към високотехнологични индустрии: биомедицина, финтех, роботика, зелени технологии и киберсигурност. Държавата стимулира научноизследователската дейност чрез данъчни облекчения, грантове и партньорства между университети и бизнес.
7. Уникален модел на жилищна политика: Над 80% от населението живее в жилища, построени или субсидирани от държавната Housing & Development Board (HDB). Моделът гарантира достъпни жилища и социална стабилност — фактори, които са критични за икономическия растеж.

Какво могат да научат другите държави
• Устойчивият растеж изисква последователни политики, а не краткосрочен политически цикъл.
• Институциите са по-важни от природните ресурси.
• Инвестициите в образование дават най-дългосрочна възвръщаемост.
• Чуждите инвестиции идват там, където има стабилност и предвидими правила.
• Социалната среда — сигурност, жилища, образование — е фундамент за икономически успех.
• Иновациите не се случват спонтанно: държавата трябва да създаде условия за тях.