През четвъртото тримесечие на 2025 г. новорегистрираните правни единици в страната са 11 596, а влезлите в процедура по несъстоятелност/фалит, в това число и обявените в несъстоятелност - 1251. В сравнение със същото тримесечие на 2024 г. общият брой на новорегистрираните се увеличава с 4,1 на сто, а на банкрутиралите - със 7,4 на сто, съобщи Националният статистически институт (НСИ). През третото тримесечие на 2025 г. в сравнение със същото тримесечие на 2024 г. общият брой на новорегистрираните и банкрутиралите се е увеличил с по 0,1 на сто. През четвъртото тримесечие на 2025 г. в сравнение с третото тримесечие на 2025 г. новорегистрираните правни единици се увеличават с 0,4 на сто, а влезлите в процедура по несъстоятелност/фалит, в това число и обявените в несъстоятелност - с 23,3 на сто. През четвъртото тримесечие на 2025 г. с най-голям относителен дял както при новорегистрираните, така и при обявените в несъстоятелност, са фирмите от сектор "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - съответно 86,7 и 87,9 на сто.

Министерството на транспорта и съобщенията обяви втора процедура за изграждане на зарядна инфраструктура за електрически превозни средства по пътищата у нас. Тя предоставя подкрепа на микро, малки и средни предприятия за изграждане на инфраструктурна мрежа за електрически превозни средства по основната и широкообхватната пътна Трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T). Общият бюджет е 10 млн. евро, а максималното европейско финансиране за един проект е 256 000 евро. Интензитетът на финансирането зависи от вида на компанията – той е до 65% за микро и малки предприятия, до 55% за средни и до 35% за големи предприятия, се уточнява в съобщението на ресорното ведомство. Проектите трябва да осигурят съвременна зарядна инфраструктура за леките автомобили на основната TEN-T мрежа – зарядни центрове с минимум 600 kW и най-малко две зарядни точки с изходяща мощност от 150 kW. По широкообхватната мрежа минималната изискуема мощност е 300 kW и поне една зарядна точка с мощност 150 kW. За товарните превозни средства по основната TEN‑T мрежа се изискват зарядни центрове с минимална мощност 2 800 kW и най-малко две точки с мощност 350 kW, а по широкообхватната – минимум 1 400 kW и една зарядна точка с мощност 350 kW. Процедурата ще е отворена за кандидатстване за период от 6 месеца – до 16 юли 2026 г. Проекти в Югозападния регион обаче не могат да бъдат финансирани, тъй като той е изключен от обхвата на Европейския фонд за регионално развитие по програмата, като "регион в преход". Финансирането на тази мярка е от Програма „Транспортна свързаност“ 2021–2027 г. с общ бюджет от 15 млн. евро. По първата процедура бяха одобрени шест проекта за изграждане на зарядни центрове в края на миналата година. Одобрените шест проекта по първата процедура бяха на обща стойност от близо 2,7 млн. лева. Два от тях представляват зарядни центрове, разположени в близост до автомагистрала „Тракия“ – при изходите за гр. Чирпан и за с. Кабиле. Останалите четири точки са на бул. „Асеновградско шосе“ в близост до Пловдив, на главен път Е-79 край гр. Мездра, в местността „Чанлъка“ в гр. Аксаково, както и в близост до с. Завой, област Ямбол. В проектите са включени и мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и места за отдих за удобство на потребителите. Срокът за завършване на проектите по първата процедура е между 12 и 30 месеца.

Подписването на нов договор за държавната администрация с американската технологична компания "Майкрософт" (Microsoft) носи риск за националната ни сигурност с оглед на международната ситуация, предупреждава Божидар Божанов, който е съпредседател на "Да, България". Той напомня, че "Майкрософт" не предлага на правителствата възможността да контролират изцяло ключовете за криптиране на данните. Това означава, че американският технологичен гигант на теория има достъп до всички данни. Министерският съвет възложи на министъра на електронното управление да проведе обществена поръчка за продукти на "Майкрософт". Държавната администрация ползва много продукти на "Майкрософт" от години, чието лицензиране и поддръжка трябва да уреди - Windows Server, SQL Server и други. "Майкрософт" предлага пакета Office365 - облачен офис, при който Word, Excel и PowerPoint продължават да работят локално, но имат и функционалности за споделяне и колаборация, които пък изискват облачна интеграция. "Майкрософт" не предлагаше на правителствата възможността да контролират изцяло ключовете за криптиране на данните, което означава, че "Майкрософт" на теория има достъп до всички данни. "Майкрософт" въведоха повече възможности за криптиране на данните от правителства и през 2025 г. въведе поддръжка за хибридни среди с държавна инфраструктура, което е стъпка в правилната посока. В този контекст, дългосрочното обвързване на държавата с външен доставчик на такива централни услуги, без възможност и подготовка за миграция в рамките на часове, е доста рисково. Както от гледна точка на достъпа до данните, така и от гледна точка на наличността на услугата - ако някой може да спре от днес за утре достъпа до ключова услуга по политически причини, това е проблем", посочва Божидар Божанов. Германия, която отдавна е осъзнала този проблем, поради което е създала Центъра за цифров суверенитет (ZenDIS).Този център разработва продукти, които немската администрация ползва и чрез които не зависи от външни доставчици.

Фонд на фондовете и „СИС Кредит“ АД подписаха Оперативно споразумение за изпълнение на финансов инструмент (ФИ) „Микрофинансиране за предприемачество на студенти и докторанти“, подкрепен със средства по Програма „Образование“ 2021–2027, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд плюс. Целта на ФИ е да осигури подкрепа от близо 3 млн. евро за стартиране на собствен бизнес или друг вид предприемачески инициативи от страна на студенти и докторанти, с участие на преподаватели във висши училища. Финансирането за допустимите крайни получатели е осигурено под формата на инвестиционни и оборотни кредити, както и финансов лизинг в размер до 51 хил. евро при облекчени условия и краен срок за погасяване до 120 месеца с Гратисен период за главница до 36 месеца. Срокът за усвояване на средствата е до края на инвестиционния период – 31.12.2029 г.

Някои от най-разпознаваемите и знакови сгради в гр. Пловдив от близкото и далечното минало излязоха на пазара на имоти в търсене на нови собственици: Сградата на бившия Търговски център „Деком“ на бул. „Брезовско шосе“ се продава на цена 7,2 млн. евро без ДДС. Продавач е Българо-американска кредитна банка. Мащабите на комплекса включва близо 14 728 кв.м разгъната застроена площ, разположена върху терен от 3 304 кв.м. Сградата е въведена в експлоатация през 2009 г. Една от емблематичните банкови сгради в центъра на Пловдив – тази на ул. „Йосиф Шнитер“, известна дълги години като Минералбанк, а в последствие и клон на Пощенска банка също търси нов собственик от няколко месеца. Имотът се предлага за 2 680 000 евро, без начисляване на ДДС. Сградата е строена в края на 90-те години специално за банкови нужди и е въведена в експлоатация през 2000 г. Четири надземни етажа и подземно ниво с трезор, складове и гараж оформят класическия облик на институционална сграда от епохата на банковия бум. Бившият дом на ДЗИ срещу паметника на Съединението, също е обявена за продажба. Цената ѝ е 3 800 000 евро, без ДДС, а локацията е сред най-желаните в Пловдив – на метри от бул. „Шести септември“ и Главната пешеходна улица. Сградата е с партер и пет етажа, плюс просторен сутерен, като общите площи са 2376 квадратни метра. Възможността за надстрояване с още един етаж с площ 375 кв.м допълнително повишава инвестиционния ѝ потенциал. Сред най-скъпите предложения е търговският комплекс „Екселсиор“ в централната част на Пловдив, оценен на 8 000 000 евро. Сградата разполага с около 3 500 кв.м търговска площ и е въведена в експлоатация през 2001 г. Локацията с интензивен човекопоток я прави подходяща за големи търговски вериги, ресторанти, фууд корт, хостел или комбиниран търговско-туристически проект. Източник: trafficnews.bg

Министърът на околната среда и водите издаде принудителна административна мярка за спиране на производството на производителя на дървесина Kronospan ("Кроношпан") във Велико Търново. От дружеството определят мярката като необоснована и ще я обжалват по законоустановения ред, като ще търсят отговорност от държавните институции за претърпени вреди и пропуснати ползи. В района на завода функционират още над 10 промишлени предприятия с комини и емисионни източници, както и че в съседния жилищен квартал масово се използват печки на твърдо гориво за битово отопление. Линията за производство на плочи от дървесни частици (ПДЧ) е технологично и функционално пряко свързана с останалите производствени линии в завода. Нейното спиране не засяга изолирано един отделен участък, а води до сериозни смущения в цялостния производствен процес на предприятието. "Кроношпан България" е стратегически инвеститор с дългогодишен принос към българската икономика, заетостта и регионалното развитие. Компанията Kronospan е създадена като малък семеен бизнес в Австрия през далечната 1897 година, днес Kronospan e един от световните производители на дървесина. Компанията, която има 41 завода и работи на 120 пазара, е един от големите работодатели в региона на българските градове Бургас и Велико Търново. Дружеството произвежда и разпространява дървени панели с различни приложения и е голям снабдител на мебелната индустрия. Ръководството на компанията, която през последните три години е инвестирала €400 милиона в завод за дървесина в Украйна споделя че се целят към разширяване на чуждустранните пазари и по-специално в Африка. В момента успешно изнася на Балканите, в Гърция и Турция, в Италия и Португалия и в арабския свят, общодо 39 страни. Базираният в България бизнес на Kronospan генерира приходи от около €200 милиона на годишна база.

"Оптикс" АД е основано през 1998 година с основна дейност проектиране, производство и доставка на оптични, оптико-механични и оптико-електронни системи за нощно виждане, термовизионни системи, мерници и интегрирани системи за наблюдение и охрана, както и на оптични продукти за природозащитни и медицински приложения. Продуктите на "Оптикс" се реализират на българския и международния пазар, като компанията е доставчик на системи за наблюдение, охрана и граничен контрол, внедрени в различни държави, като изнася изделия в над 50 страни. Персоналът наброява над 520 служители – инженери, технолози, конструктори и производствен персонал.

Износът на Турция към балканските страни се е увеличил с 8,1 процента през 2025 година спрямо предходната година и е достигнал около 21 милиарда евро, като най-големият обем на износа е бил към Румъния, следвана от България и Гърция, според данни на Турската асоциация на износителите. Това увеличение се случва на фона на засилващи се протекционистки политики в световната търговия, което кара Турция да засили икономическата си връзка със съседните региони и да разнообрази пазарите си за износ, пише изданието. Износът към балканския регион, който включва Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Черна гора, Косово, Северна Македония, Румъния, Сърбия, Словения и Гърция, е достигнал около 21 милиарда евро.

Съединените щати и Тайван постигнаха мащабно търговско споразумение, което комбинира намаляване на митата върху тайванския износ с инвестиционен ангажимент за $250 милиарда в американската технологична индустрия. В центъра на договореното са полупроводниците - ключов сектор както за икономиката, така и за стратегическите интереси на Вашингтон. По силата на сделката митата върху повечето тайвански стоки ще бъдат понижени от 20% на 15%, изравнявайки ги с тези за други партньори в Азия като Япония и Южна Корея. За чиповете и свързаното с тях оборудване ще се прилага по-благоприятен режим, включително освобождаване от мита за компании, които разширяват производството си в САЩ. В замяна тайванските фирми поемат ангажимент да инвестират $250 милиарда в полупроводници, изкуствен интелект и енергия. Крайната цел на американската администрация е значителна част от тайванската верига за доставки на чипове да бъде локализирана в САЩ. Тайван ще осигури и допълнителни кредитни гаранции за бъдещи проекти. Част от тези инвестиции обаче съвпадат с вече планирани разходи, подхранени от глобалния бум в AI. Министерството на търговията на САЩ определи споразумението като "ключова стъпка за намаляване на зависимостта от външни доставчици", но за бизнеса това означава и по-скъпа, макар и по-сигурна, верига на производство. Сделката идва на фона на силни резултати на Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC) - най-големия производител на чипове в света. Компанията отчете двуцифрен ръст на приходите и печалбата, задвижен от търсенето на AI чипове, и обяви, че ще увеличи капиталовите си разходи до $52-56 милиарда, спрямо около $40 милиарда година по-рано. TSMC вече е поела ангажименти за около $165 милиарда инвестиции в САЩ и ускорява изграждането на нови заводи в Аризона. Компанията остава ключов доставчик за Nvidia, Apple, Microsoft и Alphabet, а анализатори посочват, че доминиращата й позиция й осигурява силна ценова мощ, дори при евентуално охлаждане на пазара. Очаква се сделката да донесе допълнителни поръчки за доставчиците на оборудване и материали за чип-индустрията, включително ASML, Applied Materials и Lam Research. Пазарната реакция беше предпазливо положителна, въпреки че Пекин разкритикува споразумението и го определи като икономическа експлоатация на Тайван. 

Китай е консумирал над два пъти повече електроенергия от САЩ през 2025 г., съобщи Националната енергийна администрация. Общото потребление на електроенергия в Китай е нараснало с 5% спрямо предходната година до 10,4 трилиона киловатчаса, сочат данните. Това е най-високото годишно потребление на електроенергия, регистрирано някога от една страна, и надхвърля общото годишно потребление на Европейския съюз, Русия, Индия и Япония. Данните подчертават силното нарастване на търсенето на електроенергия по целия свят на фона на увеличаването на центровете за данни за изкуствен интелект и използването на електрически превозни средства. Държавната електроенергийна компания на Китай обяви, че ще увеличи инвестициите в дълготрайни активи с около 40% през следващите пет години, тъй като страната се стреми да разшири електроенергийната си мрежа. Потреблението на електроенергия в сектора на услугите за зареждане и смяна на батерии в Китай е нараснало с 48,8% спрямо 2024 г., а в сектора на информационните технологии, софтуера и предаването на информация – с 17%. Тези сектори са били основни двигатели на растежа на ронлелението в сектора на услугите.

Според официалните данни на Министерството на търговията на Китай през 2025 г., под ръководството на дипломацията на държавните глави, икономическото и търговското сътрудничество между Китай и страните от Средна Азия се развива динамично, съобщава КМГ. По данни на китайските митници общият обем на вноса и износа през 2025 г. е достигнал 106,3 млрд. щатски долара. Това представлява ръст от 12% на годишна база. Като следващ основен приоритет Министерството на търговията ще работи за прилагането на важните договорености от срещата на върха Китай–Средна Азия. Ще се насърчава повишаването на качеството и ефективността на икономическото и търговското сътрудничество, оптимизирането на търговската структура и развитието на нови бизнес формати. Акцент ще бъде поставен и върху интегрираното развитие на търговията и инвестициите, поемането на системни ангажименти на по-високо ниво и постоянното обогатяване на икономическото съдържание на общността на споделена съдба между Китай и Средна Азия.