На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на февруари 2026 г. да бъде отрицателно в размер на 0,6 млрд. евро (0,5 на сто от прогнозния БВП), съобщи Министерството на финансите. Салдото по КФП за първите два месеца на 2026 г. остава близко до отчетеното за същия период на 2025 г. (дефицит по КФП в размер на 511,1 млн. евро). Приходите, помощите и даренията по КФП към февруари 2026 г. се очаква да бъдат в размер на 6,9 млрд. евро, което е с 1,3 млрд. евро повече спрямо отчетените за същия период на 2025 година. За този ръст принос имат данъчните приходи, които нарастват номинално спрямо февруари 2025 г. с 0,8 млрд. евро и постъпленията в частта на помощите и даренията, които нарастват с 0,5 млрд. евро. Неданъчните приходи остават близки до постъпленията за същия период на предходната година. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към февруари 2026 г. са в размер на 7,4 млрд. евро. За сравнение, разходите по КФП за февруари 2025 г. бяха в размер на 6,1 млрд. евро. Нарастване на разходите се очертава при социалните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 28.02.2026 г. от централния бюджет, възлиза на 0,2 млрд. евро, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Над 11 млрд. евро от активите за т.нар. втора пенсия на повече от 4 млн. българи са инвестирани в различни финансови инструменти извън страната и реално не работят за развитие на българския капиталов пазар и икономика, а за чужди. Причината е, че българският капиталов пазар е прекалено тесен за обема средства, които частните пенсионни фондове инвестират в различни финансови инструменти, за да осигурят максимално висока доходност за клиентите си. За последните три години тя е 2,8 млрд. евро - сума, която е чиста печалба за всички осигурени и е разпределена по персоналните им партиди. В момента универсалните фондове управляват близо 16 млрд. евро спестявания за втора пенсия. Като 70% от тези пари се инвестират извън България. На пенсионните фондове не се позволява директно инвестиране в конкретни обекти, а всичко трябва да минава през различни емитирани финансови инструменти на фондовата борса - изцяло частна инвестиция, без никакво участие на държава. В Хърватия например до 55% от спестяванията във високорисковите пенсионни фондове могат да се инвестират в инфраструктурни проекти. В Швейцария пък този процент може да е 10, а в Румъния стига 15 на сто за определени проекти. Като в много от държавите няма специални рестрикции за инвестиции в инфраструктурни проекти и пенсионните дружества могат да инвестират директно в инфраструктурни компании и инвестиционни фондове (например Дания, Нидерландия, Великобритания, Канада, Австралия). Инфраструктурните проекти са особено подходящи за инвестиции от пенсионни фондове, защото те предлагат дългосрочна добра доходност. Като правилото е, че финансираните чрез облигации проекти печелят от такси за ползването им – платени магистрали, такси за пренос на вода и пр. Международната практика показва, че тези активи имат дълъг жизнен цикъл, генерират регулярни парични потоци и често са слабо зависими от краткосрочните колебания на финансовите пазари. В България сега възможностите за участие на пенсионните фондове в инфраструктурни проекти съществуват, но са по-скоро ограничени и индиректни – чрез държавни и общински облигации. Анализът на международния опит показва, че при внимателно разширяване на регулаторната рамка – с ясни лимити, изисквания за обезпечение, прозрачност и защита на интересите на осигурените лица – пенсионните спестявания могат да се превърнат във важен източник на дългосрочен капитал за инфраструктурата у нас.

От началото на 2025 г. горският сектор и пазара на дървесина е в тежка криза. Освен че от година на година обемът на добиваната дървесина в страната спада по естествен път, затварянето на най-големия завод за целулоза и хартия в Стамболийски, част от веригата "Монди", на практика елиминира най-големия купувач на дървесина, който досега е изкупувал между 20 и 25 на сто от добива. Приходите също спадат, заедно с изкупните цени, а разминаването става все по-голямо заради продължаващата незаконна сеч. През 2024 г. добивът на дървесина у нас се свива с близо 12% спрямо предходната година, показват данни на Изпълнителната агенция по горите. В същото време броят на издадените позволителни за сеч е най-нисък от 2016 г. насам. Тази тенденция се задълбочава и през 2025 г. По данни на Министерството на земеделието над 25% от договорите за доставка на суровина към индустриални предприятия са били предоговаряни през последната година. България изостава сериозно в дърводобива с повече от десетилетие. В Скандинавия, Австрия или дори Румъния сечта и транспортът са автоматизирани, а техниката, с която се работи, позволява много по-бърза и прецизна сеч. Най-големият проблем обаче остава незаконният добив, който според всички ресорни министри в последните 10 години е най-тежката язва в системата. Въпреки редовните акции на горските и Прокуратурата, оценките сочат, че между 10 и 20% от дървесината, която стига до пазара, е с неясен произход. Това изкривява конкуренцията и подкопава доверието в целия сектор. Поскъпването на електроенергията и пелетите през последните две години направи дървата за огрев търсена стока. В някои региони цената им достигна 250 и дори 300 лева за кубик - почти двойно спрямо нивата отпреди пандемията.

Американската комунална компания AES Corporation, която присъства на енергийния пазар в България, ще има нов собственик. Global Infrastructure Partners, притежавана от BlackRock, и EQT са част от консорциум, който я придобива срещу повече от 33 млрд. долара, залагайки на рязко нарастващото търсене на електроенергия, съобщава Financial Times. Двете частни инвестиционни групи ще платят по 15 долара на акция за AES Corporation в изцяло парична сделка, която оценява собствения капитал на комуналната група на 10.7 млрд. долара – 40% премия спрямо цената на акциите преди появата на първите съобщения за намеренията миналия юли. С включените 22.7 млрд. долара дълг, сделката оценява предприятието на 33.3 млрд. долара. В нея ще участват също американският пенсионен фонд Calpers, както и суверенният фонд на Катар. AES, която притежава и управлява електроцентрали в САЩ и още 13 държави, включително България, изпитва затруднения на публичните пазари през последните години въпреки нарастващия инвеститорски интерес към комуналните дружества след бума на изкуствения интелект. Акциите на AES поевтиняха с над 17% до 14.30 долара при отварянето на американската сесия в Ню Йорк, с което спадът им за последните пет години надхвърля 45%. В България компанията притежава ТЕЦ „AES Гълъбово“, който тази година остава без държавно гарантирани изкупни цени, както и вятърния парк „Св. Никола“.

Най-големият български производител на ветеринарни лекарствени препарати и фуражни добавки Биовет АД внедри модерна локална система за съхранение на енергия към своята съществуваща фотоволтаична електроцентрала в Разград. Общата стойност на инвестицията възлиза на 10 036 480 лева. Проектът е подкрепен с безвъзмездна финансова помощ в размер на 4 817 510 лева по Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Новоизградената система за съхранение на енергия е с мощност 13,416 MW. Тя е проектирана да зарежда най-малко 75% от електроенергията, произведена от фотоволтаичната централа, чиято инсталирана мощност е 44,585 MW. Гарантираният полезен капацитет на системата е за период от два часа, което осигурява стабилност и предвидимост на производството.

Акционерите на "Ветпром" АД ще взимат решение за вливане в дружеството на "Фармацевтични заводи Милве" АД на предстоящото ОСА, насрочено за 30 март 2026 г. Капиталът на дружеството ще бъде увеличен на 9 861 738,93 евро с издаването на 600 000 нови, обикновени, безналични акции с номинална стойност 0,51 евро и с емисионна стойност 2,04 евро.

През януари и февруари оборотът на „Българска фондова борса“ (БФБ) нараства двукратно (ръст от 104.53%) на годишна база и възлиза на 40 459 293 евро. Спрямо януари обаче търговията е намаляла с 10.92 процента. Съществено е и изменението в броя сделки през февруари 2026 г. спрямо същия месец на миналата година – ръст от 108.26 на сто. През втория месец са сключени 9457 покупко-продажби и се отбелязва намаление с 42.48% спрямо януари. Оборотът в сделките на пазар MTF BSE International през февруари, където се търгуват акции на големи международни компании, възлезе на 3 448 673 евро, което е дял от 8.62 на сто от общия оборот. Отново впечатлява оборотът на пазар „Облигации“ с изтъргувани дългови книжа за 15 962 704 евро или 39.45 на сто ръст спрямо януари.

АмонРа Енерджи АД разширява присъствието си в страната с нова складова база и шоурум в Добрич. Обектът е разположен върху площ от 10 декара и ще обслужва Североизточна България. В него ще се предлагат фотоволтаични модули, батерии, инвертори, кабели, зарядни станции и съпътстващо оборудване. Компанията въвежда и нова услуга - безплатен енергиен одит за домакинства и бизнеси. Паралелно с откриването на базата в Добрич, дружеството обяви създаването на нова дъщерна фирма - „АмонРа Клима Инсталейшън“. Новото направление ще се занимава с доставка, монтаж, обслужване и поддръжка на климатични, отоплителни и вентилационни системи. Предвижда се тези системи да бъдат интегрирани с фотоволтаични панели и батерии. АмонРа Енерджи АД е единствената фотоволтаична компания, листната на Българската фондова борса. Дружеството разполага с дъщерни компании в България, Румъния, Сърбия, Северна Македония, Украйна и Гърция и обслужва пазари в Централна и Западна Европа. Компанията предлага продукти на световни производители със сертификат Bloomberg NEF Tier 1. Освен това развива и собствено производство на конструкции за покривни фотоволтаични централи в Драгоман, в предприятие с над 40-годишна история.

Акционерите на „Трейс Груп Холд“ АД ще гласуват процедура за обратно изкупуване на до 726 хил. акции (до 3% от капитала на компанията) на извънредно общо събрание, свикано на 30 март 2026 г. Срокът на процедурата се предвижда да е до 5 години. Минималната цена на акциите се предлага да е 2 евро, а максималната – 10 евро. „Трейс Груп Холд“ отчита спад на консолидираните приходи за 2025 г. от близо 32% до 455,6 млн. лева от 666,5 млн. лева за 2024 г., според публикувания консолидиран финансов отчет. От тях приходите от строителни договори възлизат на над 372,4 млн. лева за отчетния период в сравнение с почти 617,1 млн. лева година по-рано, или са с почти 40% по-малко на годишна база. Приходите от продажби на продукция се увеличават с 86% до над 556 млн. лева от 30,1 млн. лева заради увеличените продажби на апартаменти и асфалтови смеси. Разходите за дейността на „Трейс Груп Холд“ за миналата година спадат с над 30% до над 431,9 млн. лева от 622,1 млн. лева за предходната година. При разходите за основни материали се отчита понижение от 44% до 119,3 млн. лева от 214,6 млн. лева. Разходите за външни услуги на дружеството през миналата година се свиват с близо 26% до 235,1 млн. лева от 316,45 млн. лева година по-рано. Разходите за заплати и осигуровки се увеличават с 9,5% на годишна база до над 51,3 млн. лева от 46,9 млн. лева. Разходите за лихви на дружеството са с близо 28% повече и достигат над 3,9 млн. лева към края на 2025 г. в сравнение с близо 3,1 млн. лева година по-рано. Дружеството отчита печалба в размер на 11,9 млн. лева към края на 2025 г. в сравнение с 32,8 млн. лева за 2024 г., което е с почти 64% по-малко на годишна база.

Европейската комисия реши да пристъпи към временно прилагане на мащабното споразумение за свободна търговия със страните от Меркосур, съобщи председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. Решението идва непосредствено след като Уругвай и Аржентина ратифицираха документа. Бразилия и Парагвай все още не са приключили процеса по ратификация, но се очаква това да се случи в близко бъдеще. Въпреки оптимизма на Комисията, споразумението остава под сериозен натиск в Европа, особено от страна на земеделския сектор. Фермерите в редица държави членки изразяват опасения от нелоялна конкуренция и възможно отслабване на европейските стандарти за защита на потребителите, околната среда и хуманното отношение към животните. Правната рамка на споразумението също е обект на остри дебати, след като Европейският парламент реши да поиска становище от Съда на Европейския съюз. Основните критики са насочени към структурата на договора, която според скептиците е проектирана така, че да изисква единствено одобрение от евродепутатите, заобикаляйки необходимостта от гласуване в националните парламенти на отделните държави. Съдът на ЕС ще трябва да се произнесе по въпросите за компетенциите на Съюза и правната легитимност на подобни мащабни търговски договорености. Освен екологичните и социални притеснения, спорен момент в документа остава и механизмът, позволяващ на страните от Меркосур да изискват компенсаторни мерки и финансови обезщетения. Докато институциите в Брюксел се стремят към бързо икономическо сближаване с Латинска Америка, политическото напрежение в държавите членки и предстоящото решение на Съда на ЕС оставят финалната съдба на споразумението под въпрос.

Активността в промишления сектор на САЩ се разширява с по-бавен темп през февруари, но цените, които фабриките плащат за суровини и материали, достигнаха най-високото си ниво от почти три и половина години, което подчертава рисковете за инфлацията, съобщава Ройтерс, позовавайки се на данни на Института за управление на доставките (ISM). Индексът на мениджърите по доставките (PMI) в промишлеността се понижава слабо до 52,4 пункта през февруари спрямо 52,6 пункта месец по-рано. Това е вторият пореден месец, в който показателят е над нивото от 50, което показва разширяване. Очакванията на икономисти, анкетирани от Ройтерс, бяха за спад до 51,8 пункта. Възстановяването на фабричната активност през януари след 10 последователни месеца на свиване се дължи на ръст на поръчките и производството, за да се подготвят за празничния сезон и заради очаквани по-високи цени на суровините заради митата. Въпреки тарифите, технологичният сектор на производството получи тласък от ускореното внедряване на изкуствен интелект и изграждането на центрове за данни. Заетостта в производството остава ниска – от януари 2025 г. секторът е загубил 83 000 работни места. Очаква се данъчните промени, включително постоянни бонуси за амортизация, да подкрепят производството през тази година. Индексът на новите поръчки се понижи до 55,8 пункта през февруари след ръста до 57,1 пункта през януари - най-високото равнище от февруари 2022 г. В същото време натрупаните поръчки се увеличиха, а износът остана непроменен. Подиндексът на доставките от доставчици се повиши до 55,1 пункта през миналия месец при 54,4 пункта през януари, като стойност над 50 пункта означава по-бавни доставки. Забавянето на доставките доведе до поскъпване на входящите материали. Индексът на платените от производителите цени продължи да се влошава, достигайки 70,5 пункта през февруари – най-високо ниво от октомври 2022 г., спрямо 59 през януари, и значително над прогнозата за ръст до 60 пункта. Повишението отразява ръст в цените на произвежданите стоки, изключвайки храни и енергия, и предполага ново прехвърляне на митата към крайните цени. Заетостта в промишлеността остава ограничена. Съответният индекс се повиши до 48,8 пункта през февруари спрямо 48,1 пункта през януари. Институтът за управление на доставките отбеляза, че производителите съкращават служители и оставят свободни позиции незаети, за да намалят броя на работниците в предприятията.

Военните действия на САЩ и Израел срещу Иран създават риск от нов инфлационен скок и застрашават и без това крехкия икономически растеж в Европа. Атаките парализираха търговското корабоплаване в Персийския залив – стратегически източник на горива за Стария континент. Това незабавно доведе до поскъпване на енергийните ресурси на финансовите пазари. Повишените цени на горивата и несигурността поставят пред изпитание Европейската централна банка (ЕЦБ) и Английската централна банка (BoE). Възможно е BoE да бъде принудена да отложи планираното понижаване на лихвените проценти, докато геополитическата ситуация не се стабилизира. Проливът Ормуз, разположен между Оман и Иран, е най-важният изходен пункт за износа на петрол, природен газ и химикали от страните в региона. През него преминават около 20% от световните доставки на петрол (от Саудитска Арабия, ОАЕ, Ирак и Кувейт), както и огромни количества втечнен природен газ (LNG) от Катар. След прекъсването на енергийните връзки с Русия Европа е силно зависима от Персийския залив. По данни на Американската енергийна информационна администрация, Великобритания, Италия, Белгия и Полша са сред най-зависимите от доставките през Ормуз. Регионът е ключов доставчик и на пропан, бутан и етан, жизненоважни за отоплението, транспорта и земеделието. Напрежението доведе до блокирането на над 200 кораба, включително танкери, в района на пролива. Пазарите реагираха мигновено – цената на сорта брент скочи с близо 8% до 78 долара за барел, а цените на нидерландската борса (TTF) се повишиха с 19% до 38 евро/MWh. Тези нива значително надвишават декемврийските прогнози на ЕЦБ (съответно 62.5 долара за петрола и 29.6 евро за газа). На 19 март ЕЦБ ще представи нови макроикономически прогнози, като се очаква ревизия на инфлацията в енергийния сектор. Освен енергетиката, конфликтът засяга и общия търговски стокообмен между Европа и Азия. Поради заплахата в Червено море и новата ескалация с Иран корабните компании отново започнаха да пренасочват курсовете си около Африка. Това неизбежно оскъпява транспорта и води до ръст в крайните цени на вносните стоки. Анализите на ЕЦБ показват, че скокът в цените на енергията влияе по-силно на инфлацията, отколкото на общия растеж. Постоянен ръст от 14% в цените на енергоносителите би повишил инфлацията с 0.5% и би понижил растежа на БВП с едва 0.1% за текущата година.