Общата сума на приходите по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за януари 2026 г. възлиза на 625,0 млн. евро. Съпоставени със същия месец на предходната година, приходите са нараснали с 61,7 млн. евро (11,0%), показват данните за изпълнение на бюджета на ДОО, съобщава НОИ. Размерът на извършените разходи по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за януари 2026 г. е 1 163,0 млн. евро. В сравнение с януари 2025 г. разходите бележат увеличение със 100,8 млн. евро (9,5%). В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 1 074,3 млн. евро. Спрямо първия месец на 2025 г. разходите за пенсии са с 98,0 млн. евро (10,0%) повече. Броят на пенсионерите за януари 2026 г. е 2 069 298, което е увеличение с 14 450 (0,7%) пенсионери в сравнение с януари 2025 г. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер е 519,15 евро или с 44,06 евро (9,3%) по-висок в сравнение с миналата година. Разходите за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване за януари 2026 г. са в размер на 79,8 млн. евро, като нарастват с 2,2 млн. евро (2,8%) спрямо януари 2025 г. Нетният размер на трансферите по консолидирания бюджет на ДОО за януари 2026 г. е 558,5 млн. евро. Общата сума на приходите по бюджета на Учителския пенсионен фонд за януари 2026 г. възлиза на 4 020,2 хил. евро. Постъпилите приходи са с 1 206,3 хил. евро повече в сравнение с януари 2025 г. Общо разходите по бюджета на Учителския пенсионен фонд за януари 2026 г. са в размер на 5 579,4 хил. евро. Спрямо разходите за януари 2025 г. е налице  увеличение със 797,1 хил. евро. Общата сума на приходите по бюджета на фонда за януари 2026 г. възлиза на 549,2 хил. евро, което е нарастване от 241,7 хил. евро спрямо отчетените за януари на предходната година. Общо разходите на фонда за първия месец на годината са в размер на 14,1 хил. евро или със 162,3 хил. евро по-малко спрямо отчетените през същия период на 2025 г.

Всяка седмица търговските банки и доставчиците на платежни услуги ще трябва да информират Националната агенция за приходите на кого откриват банкови и платежни сметки, както и на кого предоставят физически или виртуални ПОС-терминали за разплащане. От своя страна приходната агенция ще осигури постоянен достъп на банките до данни за доходите и осигуровките на техните клиенти. Тези промени в Закона за Националната агенция за приходите се появиха в преходните и заключителни разпоредби при второто четене на новия удължителен закон за бюджета, който ще влезе в сила от 1 април. Досега тази информация банките са получавали чрез НОИ, но първоизточникът е НАП. НАП ще може да разкрива информация за банкови и платежни сметки на гражданите при наличие на изрично законово основание на други държавни органи. Това ще се наложи при определяне на статута на домакинствата в енергийна бедност или при идентифициране на уязвим клиент на снабдяване с електрическа енергия по Закона за енергетиката. Предоставянето на информация и за терминални устройства ПОС (POS Terminal) от страна на банките ще позволи на НАП да осъществява контрол на изискванията за отчитане на продажбите в търговските обекти и за установяване на случаи на укриване на приходи от продажби, например чрез ПОС терминали, свързани чрез платежни сметки на трети лица, различни от собственика на търговския обект. Достъпът до тази информация е важна и за налагането на обезпечителни мерки и провеждане на изпълнителни действия от публичните изпълнители на НАП при събиране на просрочени вземания.

Revetas Capital започна строителството на нова логистична сграда клас "А" в рамките на бизнес парка Sofia Airport Center (SAC) в София. Проектът разширява логистичната платформа на един от най-големите бизнес комплекси в столицата, разположен в близост до летище "Васил Левски" София. Строителството на сграда B04 беше официално стартирано на 16 март. Новият обект ще добави около 5700 кв. м брутна отдаваема площ, от които близо 5000 кв. м логистични площи и около 700 кв. м офиси.Завършването е планирано за февруари 2027 г. Към момента около 65% от строящите се площи са отдадени под наем в аванс, като се водят преговори с компании от секторите логистика, дистрибуция, спедиция и леко производство. Комплексът разполага с около 6 хектара терени с потенциал за изграждане на приблизително 57 000 кв. м допълнителни складови и логистични площи клас "А". Sofia Airport Center е изграден върху терен от около 120 декара с приблизително 47 000 кв. м отдаваема площ. Комплексът включва офисни, търговски и логистични сгради, както и около 9000 кв. м озеленени площи. В момента в него има над 16 000 кв. м складови площи и около 17 000 кв. м офиси и търговски обекти, като проектът е сертифициран по стандарта LEED Gold.

Музикалният лидер в българската попфолк индустрия „Пайнер“ вече не се управлява от своя създател инж. Митко Димитров. Човекът, изградил една от най-влиятелните музикални компании у нас, е решил да продаде „Пайнер Медия Груп“ ЕООД на композиторът Йорданчо Василковски – Оцко, който от години е сред ключовите фигури зад хитовете в попфолка. Той е основател на музикална компания “Хит Микс Мюзик” и телевизия “Хит Микс Мюзик ТВ”. От 17 декември 2025 г. дружеството е прехвърлено на Василковски.

Необанката Revolut, която в България декларира над 1.3 млн. клиента, ще си партнира с Eventim една от водещите платформи за продажба на билети за събития в страната. Услугата Revolut Pay позволява плащане с един клик - нещо, което може да е особено привлекателно при най-популярните концерти и други мероприятия, където билетите може да се изчерпят за минути. Потвърждаването става с биометричната идентификация или кода за достъп, ползвани в приложението Revolut. Българското дружество е CTS EVENTIM, което е лидер в Европа и номер две в света. По данни от компанията над 300 милиона билета годишно се продават чрез системите ѝ, от които над 2 млн. броя от българското ѝ поделение. Необанката оперира в България, както и в целия ЕС през литовския си банков лиценз и е под надзора на ЕЦБ. Наскоро тя придоби и пълен банков лиценз за Великобритания, където е базирана и обслужва 13 млн. клиента, което се очаква даде сериозен тласък на развитиверо ѝ. Стратегическа цел е и получаването на статут на банка в САЩ.

Проектът на сливенската мебелна компания „Начеви-90-С-ИЕ“ е одобрен по Плана за възстановяване и устойчивост. Компанията ще получи безвъзмездно 3 млн. 493 хил. евро и ще участва със съфинансиране в размер на 3 млн. 954 хил. евро, за да открие ново производство и да изгради фотоволтаичен парк и батерии за съхранение на ел. енергията. „Начеви“ ООД е една от водещите компании за производство на мека мебел в България с над 400 служители. Новата база ще бъде с площ от 4 000 кв. м и ще бъде разположена до четирите многофункционални собствени производствени сгради на компанията. Сливенската мебелна компания произвежда дивани. Тя има над 30 години опит в производството на мека мебел. Производствените и площи надхвърлят 58 000 кв.м. Изнася продукцията си в над 15 държави по света. Сред тях са Франция, Холандия, Белгия, Гърция, Румъния, Македония и др. За българския пазар остава около 25% от произведената продукция на сливенската мебелна компания. Тя стига до клиентите в страната чрез магазините на ямболската компания „Мебели Виденов“. Източник: divident.eu

Сърбинът Богдан Узелац е новият главен изпълнителен директор на "Йеттел България", който наследява на поста Джейсън Кинг, който стана главен изпълнителен директор на инфраструктурната компания CETIN International. Досега Богдан Узелац беше главен търговски директор на най-големия мобилен оператор в България по приходи, като зае позицията през август 2020 г. Има над двадесетгодишен опит в индустрията, където започва кариерата си като служител в магазин на Telenor в Сърбия, където достига до директор, отговарящ за управлението на клиентската база, ценообразуването и развитието на продуктовото портфолио. Впоследствие работи в Telenor Дания и оператора Beeline в Русия. По образование е икономист. Като част от e& PPF Telecom Group телекомът Йеттел отчете приходи от 272 млн. евро за първата половина на 2025 г., което е ръст спрямо 261 млн. евро за същия период на 2024 г. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) на компанията достигна 77 млн. евро спрямо 75 млн. евро за H1 2024. Инфраструктурното дружество "ЦЕТИН България" също подобрява резултатите си с приходи 83 млн. евро за полугодието спрямо 76 млн. евро година по-рано. Узелац ще ръководи трансформацията на оператора към все по-голямо използване на изкуствен интелект и разширяване на присъствието в бизнес и ICT сегмента, обявиха от компанията.

ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток 3 ще построи фотоволтаична централа с мощност 88 MW с 25 MW батерии за съхранение на електроенергия (BESS), обяви изпълнителният директор на централата Васил Щонов. За проекта си Maritsa PV +BESS ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток 3 ще получи безвъзмездна помощ в размер на 10 млн. 226 хил.евро по Плана за възстановяване и устойчивост. Зеленият проект е част от плана, който централата следва след приключването на дългосрочния и договор за изкупуване на електроенергията с Националната електрическа компания през февруари 2024 г. ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток 3 е сред големите бенефициенти по програмата RESTORE в ПВУ. През януари ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ въведе в експлоатация една от най-големите батерии за съхранение на енергия. Проектът „ContourGlobal Maritsa BESS“ беше е финансиран от Европейския съюз чрез механизма NextGeneration EU в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост. В момента в централата работят 200 души и ще бъдат инвестирани около 70 млн. евро. Източник: divident.eu

Dronamics, българската компания, която строи товарни дронове с капацитет 350 кг и обхват 2 500 км, твърди, че за клиенти с големи вериги магазини полетът с дрон може да бъде по-евтин от транспорт с камион – ако се вземе предвид разходът за стоките, съхранявани в няколко депа, и блокирания оборотен капитал. Компанията, която е извършила над 500 тестови полета и притежава първата лицензия за оператор на товарни дронове в ЕС, цели първите търговски полети по маршрута София-Русе през втората половина на тази година, като Румъния е следващият пазар за разширяване. Dronamics подготвя първия търговски полет в Европа с товарни дронове за втората половина на 2026 г. Първият търговски маршрут ще бъде София-Русе, следван от София-Букурещ; вътрешните маршрути в Румъния – Букурещ-Клуж, Букурещ-Тимишоара – могат да се обслужват от едно депо за максимум два часа, според компанията. Освен товарния сегмент, Dronamics е разработила и военна версия на платформата, която да генерира „дрон стена“ на европейските граници: оборудвани с радари на германската група HENSOLDT, апаратите могат да открият дрон Shahed от 50 км. Dronamics е набрала финансиране от около 40 млн. долара в пре-серия А през 2023 г., към което се добавят грантове и инвестиции от Европейския съвет за иновации (EIC), като общата сума достига около 93 млн. долара според данни на PitchBook. Тази сума включва и инвестиция от Европейски съвет за иновации до 30 млн. евро, обявена през 2025 г. Първите търговски полети ще тръгнат от София към Русе, един от най-търсените коридори в България. Дронът Black Swan, с фиксирани крила и обем около 3.5 м³, е проектиран според проста логика: капацитетът е като на малка ван за последната миля, тип Renault Kangoo, която при стандартната плътност на пакетите от e-commerce носи около 350 кг. Дронът не се нуждае от сертифицирано летище за операции. Dronamics е основана преди 12 години и извършва първия полет на първия самолет през май 2023 г. на аеродрома Балчик на българското Черноморие. Оттогава компанията е извършила над 500 полета (ноември 2025 г., според данни от сайта на компанията), е построила четири самолета, е получила първата лицензия EU-wide за оператор на товарни дронове (LUC) и оперира от 42 локации в 14 европейски държави. Dronamics има два ключови инвеститора – европейският фонд EIC и фонд от Обединените арабски емирства – и подготвя нов кръг финансиране.

На заседанието си от 17.03.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Северкооп – Гъмза Холдинг“ АД, гр. София. Eмисията е в размер на 7 000 000 евро, разпределени в 7 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 евро, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR, увеличен с надбавка от 1,25%, но общо не по-малко от 3,00% и общо не повече от 5,50% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 15.12.2025 г. и дата на падеж 15.12.2033 г., с ISIN код BG2100044259. Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. 2. Одобрява проспект за първично публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на емисия, издадена от „Централна кооперативна банка“ АД, гр. София. Емисията е в размер до 50 000 000 евро, разпределени в до 500 броя поименни, безналични, лихвоносни, неконвертируеми, първостепенни, непривилегировани, необезпечени, свободно прехвърляеми облигации, структурирани да отговарят на изискванията за инструменти на приемливи задължения по смисъла на Глава XIII, Раздел II от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, с номинална и емисионна стойност от 100 000 евро всяка, с ISIN код BG2100011266, с фиксиран лихвен процент за целия период на облигациите, платим на годишни периоди и определен на база пазарните условия в рамките на определения предлаган лихвен диапазон, със срок на облигациите от 4 години, с възможност за допълнително издаване на облигации до 12 месеца от датата на одобрение на проспекта от КФН, ако първоначално предложеният размер е под максималния размер на емисията, с право на емитента да упражни кол опция, включваща: кол опция на емитента, която може да упражни на и по всяко време след настъпване на третата година от издаването на облигациите, кол опция при дисквалификация на облигациите като приемливи задължения, както и данъчна кол опция, които облигации ще бъдат издадени от „Централна кооперативна банка“ АД. Вписва посочената емисия облигации, предмет на първично публично предлагане, в процес на емитиране, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. 3. Вписва „Иновейшън Кепитъл II“ ООД в регистъра на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове.

Годишната инфлация в еврозона е достигнала 1,9% през февруари, ускорявайки се спрямо отчетените през януари 1,7%, показаха окончателните данни на Евростат. Нивото съвпада с оценката от експресните данни, публикувани в началото на месеца. Преди година този показател е възлязъл на 2,3%. В същото време годишната инфлация в Европейския съюз (ЕС) се е ускорила до 2,1% в сравнение с регистрираните през предходния месец 2%. Преди една година този показател е бил 2,7%. Най-ниските равнища на инфлация на годишна база са отчетени в Дания (0,5%), Кипър (0,9%) и Чехия (1%). Най-високите стойности са регистрирани в Румъния (8,3%), Словакия (4%) и Хърватия (3,9%). В сравнение с януари годишната инфлация се е забавила в единадесет държави членки, останала е без промяна в четири и е нараснала в дванадесет.

Инвестициите на САЩ в България през 2025 възлизат на 469 млн. щ.д. (с/мо 514 млн. щ. д.), докато българските инвестиции в Америка се увеличават на 78 млн. щ.д. (с/мо 74 млн. щ.д.).Това сочи докладът "Трансатлантическата икономика 2026". Докладът мери инвестициите от непосредственият инвеститор (страна за произход на инвестициите, а не както Докладите на Американска търговска камара в България от 2018 г. и 2023 г. – крайният собственик на капитала). Преките свързани със САЩ работни места в България са 12 827 (с/мо 12 726), а работните места, които българските компании са създали, са под 500 (без промяна).  САЩ имат изнесени стоки за България на обща стойност 1,1 млрд. щ.д. (почти троен ръст с/мо предишния доклад). Делът на американските стоки, внесени в България е 1,1% от общия внос, но достига до 2,8%, когато от общия обем се изключи търговията в рамките на ЕС. (спад спрямо доклада от 2025 г.). От друга страна, вносът в САЩ от България е на обща стойност 1,5 млрд. щ. д. (без промяна). По този начин САЩ получават 2,7% от общия обем на стоките, които България изнася за света. Този дял нараства до 7,2% при отчитане на търговията в рамките на ЕС от общия брой (ръст с/мо предишния доклад). И двата показателя показват стабилни икономически отношения в търговията между България и САЩ, докато износът на България - пряк и чрез партньори от ЕС - се е увеличил през изминалата година. За поредна година България изнася за Америка стоки с висока добавена стойност (компютри, електроника, промишлени изделия, химикали, първични метали). Запазва се структурата на износа, както бе посочено и в доклада от 2025, като прави впечатление износът на първични метали с ръст от над 60% спрямо предишните данни за периода. Петте стоки с най-голям износ от САЩ за България (млн. щ.д.):
1. Транспорт и оборудване - 125 (при 161 през 2025 г.) 
2. Производство на машини - 85 (при 77 през 2025 г.)
3. Производство на компютри и електроника - 81 (при 85 през 2025 г.) 
4. Петролни и въглищни продукти - 24 (без промяна) 
5. Химични продукти - 41 (при 43 през 2025 г.)
Данните и тази година показват структурата на вноса от САЩ за България съдържа продукти с висока добавена стойност и реално внедряване на американски технологии у нас. Въпреки че в Топ 5 няма размествания по групи продукти, три от тях бележат спад спрямо предходната година (но все пак са на по-високи нива от 2023 г.).
Топ 5 на стоките, които България изнася за САЩ (млн. щ.д.): 
1. Компютри и електронно производство - 217 (спрямо 224,4 през 2025 г.) 
2. Производство на машини - 150 (спрямо 157 през 2025 г.)
3. Химически продукти - 143 (спрямо 128 през 2025 г.) 
4. Производство на различни видове стоки - 134 (спрямо 266 през 2025 г.) 
5. Производство на първични метали - 203 (спрямо 127 през 2025 г.)
Отделните щати на САЩ с най-голям износ на стоки за България са: Аризона – 66 млн. щ.д. (61.7 през 2025), Тексас – 58 млн.щ.д. (с/мо 43,9 млн.щ.д.), Калифорния – 45 млн.щ.д. (45,3 млн.щ.д.), Вирджиния – 39 млн. щ.д. (не присъства през 2025 г.) и Флорида – 27 млн. щ.д. ( 41,8 млн. щ.д.). В новите данни отсъства Канзас, както и отпадналите от Доклада от 2024 г. - Джорджия, Айова и Илинойс.
Щатите, които внасят най-много стоки от България са Ню Джърси – 174 млн. щ.д. (с/мо 112,5 млн. щ.д.), Ню Йорк – 157 млн. щ.д. (с/мо 140,1 млн. щ.д.), Калифорния – 105 млн. щ.д. (с/мо 261.6 млн. щ.д.), Тексас – 101 млн. щ.д. и Мисури – 94 млн.щ.д. Отпаднали са Флорида и Масачузетс.
Що се отнася до износа на услуги, САЩ са изнесли за България услуги на обща стойност 1,1 млрд. щ.д. (с/мо 475 млн. щ.д. в доклада от 2025 г.), докато България е изнесла за Щатите услуги на стойност от 427 млн. щ.д. (с/мо 664 млн. щ.д.)., което е спад и заврщане към нивата от 2024

През 2025 г. брутният национален доход (БНД) на Хонконг се е увеличил с 4,6% спрямо предходната година до 3 666,2 млрд. хонконгски долара (около 467,85 млрд. щатски долара) по текущи пазарни цени, съобщи Отделът за преброяване и статистика на правителството на Специалния административен район Хонконг. БНД на Хонконг обозначава общия доход, спечелен от жителите на Хонконг от различни икономически дейности. Данните показват, че през 2025 г. БНД на Хонконг надвиши местния брутен вътрешен продукт (БВП) от 3 331,8 млрд. хонконгски долара с 334,4 млрд. хонконгски долара. След отчитане на ефекта от промените в цените, БНД на Хонконг се е увеличил с 3 процента в реално изражение през 2025 г. спрямо 2024 г. През четвъртото тримесечие на 2025 г. БНД на Хонконг се е повишил с 5,1 % в реално изражение в сравнение с предходната година, докато БВП за същия период е нараснал с 3,8% в реално изражение.