Министерският съвет одобри решение за прилагането на разпоредби от т. нар. удължителен закон на бюджет, свързани с индексацията на възнагражденията на заетите в бюджетните организации. Въз основа на предоставената от Националния статистически институт (НСИ) информация се определя, че за целите на прилагането на разпоредбата от удължителния закон, натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация е 5 на сто. С 5%, считано от 1 януари 2026 г., ще бъдат индексирани заплатите на работниците и служителите в бюджетните организации. При прилагането на цитираната разпоредба достигнатите размери на основните месечни заплати към 31 декември 2025 г. в бюджетните организации не могат да бъдат намалявани или увеличавани в рамките на заеманата длъжност, т.е. не се прилагат нормативни актове и други механизми за увеличаване на заплатите, освен изрично предвиденото увеличение в удължителния закон, а именно увеличение на заплатите на заетите на минимална работна заплата и еднократна индексация в размер на натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация в размер на 5 на сто за всички останали в бюджетната сфера.

Българите, живеещи и работещи в чужбина, продължават да превеждат сериозни суми към свои близки и роднини у дома. Последните данни на Българска народна банка сочат, че през ноември са трансферирани 104.5 млн. евро. Данните са предварителни, т.е. в следващите месеци могат да се променят, но засега са най-ниските от миналия януари. Преводите от емигранти са за над 100 млн. евро за 24 пореден месец. Върховите през 2025 г. са отчетени през май – 141.5 млн. евро, а през март бяха преведени 130.5 млн. евро. Историческият максимум е от преди две и половина година. Общо от началото на 2025 г. преводите са за 1.31 млрд. евро спрямо 1.307 млрд. евро за периода януари – ноември на 2024 г. Годишните преводи за 2024 г. да в размер на 1.42 млрд. евро за 2024 г. и 1.45 млрд. евро за 2023 г.

Осем болници са реализирали по над 100 млн. приходи от Здравната каса за 2025 г. или общо над 756 млн. лв, показват данните за заплатените от здравния фонд суми към 31 декември 2025 г. Три от болниците са държавни, а другите пет – частни, собственост на трите големи болнични вериги у нас. Държавните болници с над 100 млн. лв. постъпления от НЗОК са пловдивската университетска болница "Свети Георги" (192.9 млн. лв), спешната болница "Пирогов" (158 млн. лв.) и варненската университетска болница "Света Марина" (131.2 млн. лв.). Петте частни болници с по над 100 млн. лв. приход от НЗОК за миналата година са столичните "Софиямед" (161.2 млн. лв) и "Токуда" (121.4 млн. лв.), пловдивската "Пълмед" (126.5 млн. лв.) и две болници от веригата "Сърце и Мозък" – в Плевен и Бургас – съответно с приходи 115.4 млн. лева и 101.1 млн. лева. "Софиямед" и "Пълмед" са част от болнична верига на "Булфарма", собственост на пазарджишкия бизнесмен Михаил Тиков, "Токуда" е от групата на "Аджибадем Сити Клиник”, а болниците на "Сърце и Мозък" са собственост на конгломерата "Търговска лига" на бизнесмена Тихомир Каменов. Общо болниците от трите вериги имат приходи от НЗОК за близо 850 млн. лева. Броят на лечебните заведения с над 100 млн. лева приходи от НЗОК нараства от 6 на 8 за година, като двете нови попълнения са болниците на "Сърце и Мозък" в Плевен и Бургас. В топ 10 на болниците с най-големи обороти от Здравната каса влизат още столичните ВМА (97.4 млн. лв) и "Свети Иван Рилски" (85.8 млн. лв). Най-оборотните болници са съсредоточени в 5 области на страната: София, Пловдив, Бургас, Варна и Плевен, които консумират близо 70% от бюджета на НЗОК за болнична помощ. Болниците в тези пет области са получили през миналата година над 3 млрд. лева от бюджета на НЗОК за болнична помощ, който общо възлиза на 4.4 млрд. лева. Само София и Пловдив генерират 50% от разходите на НЗОК за болнична помощ или 2.1 млрд. лева.

Авиационната група „Бългериан Еъруейз Груп“, част от публичната компания „Химимпорт“, е решила да интегрира на 100% в структурата си доставчика на авиокетъринг услуги „Силвър Уингс България“ ООД. За целта е подадено заявление до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която да одобри сделката. Ако регулаторът не открие проблеми, ще има окрупняване, което ще гарантира и оптимизира кетъринг обслужването за националния авиопревозвач „България Еър“, превръщайки доставчика в изцяло вътрешно за холдинга дружество. Към момента „Силвър Уингс България“ е съвместно предприятие между „Бългериан Еъруейз Груп“ с 42.5% дружествен дял, Airline Catering &Retail Invest Europe Africa Limited с 28.75% и Alfa Flight Group Ltd. с 28.75%. Кетъринг операторът в момента предоставя услуги на „България Еър“, но и на редица големи международни авиолинии, като British Airways, Air France, Lufthansa, Wizz Air, Qatar Airways, както и държавния „Авиоотряд 28“. Кетъринг компанията подготвя над 2.4 милиона порции годишно (около 5 600 дневно) в модерна база от 2 500 кв.м. близо до летището. Също така управлява заведения за хранене на територията на Lufthansa Technik Sofia и DHL Express.

Нов чуждестранен инвеститор отвори врати в Бургас. Става въпрос за англо-турски консорциум "Смит Андерсън енд Апа" ООД, занимаващ се с производството на хартиени торбички. Фирмата е регистрираната в България през май миналата година. Инвестицията е на стойност близо 20 млн. лв., като към момента в новия завод на работа са 60 души. Желанието на инвеститора е до лятото персоналът да наброява поне 160 човека. Продукцията е предвидена изцяло за износ, заяви изпълнителният директор на компанията Туран Гювен.

Старозагорската фирма „Ел Контрол“, специализирана в енергийното строителство, планира до април да започне изграждането на новата си производствена база в Стара Загора. Очаква се в началото на 2027 г. новата база да заработи. Инвестицията в строителство и машини ще стигне 5 млн. евро, а назначените на работа ще бъдат поне 50 души. Компанията произвежда ел.табла – силови, разпределителни и захранващи табла, сградни, релейни, електромерни, табла за автоматизация, контролни табла и шкафове. През 2025 г., която е рекордна за старозагорското предприятие, то е произвело 400 ел. табла. През 2025 г. година компанията приключва проект по „Иновации“, благодарение на който закупува няколко машини – лазерен център за рязане, машина за автоматично опроводяване на таблата, както и абкант за огъване на листов материал. „Ел Контрол“, като средно по големина предприятие, има одобрен проект по ПВУ за закупуване на линия за прахово боядисване. Тази машина дава възможност за разширяване на дейността. Изминалата 2025 г. е рекордна за „Ел Контрол“, както в електромонтажната ѝ дейност, така и в производствената и търговска дейност. Сред мащабните проекти на компанията са изграждане на подстанции за високо напрежение, като и проекти, свързани с интегриране на иновативни решения за задвижващи системи в предприятия от различни индустрии. В момента „Ел Контрол“ работи по над 10 различни подстанции за присъединяване на нови фотоволтаични паркове и системи за съхранение на енергия. Те са на територията на Сливен, Ямбол, Нова Загора, Чирпан. „Ел Контрол“ се грижи за качеството на осветлението в община Стара Загора. Наскоро компанията завърши проект по енергийна ефективност за подмяна на над 4800 лампи с нов тип LED осветление. Компанията изгради и система за интелигентно, напълно автоматично управление на уличното осветление. Комбинацията с подмяна на голяма част от лампите в града дава много по-добра енергийна ефективност, като спестява около 30 – 40% от ел. енергията, необходима за работата на външното осветление. През 2026 г. Ел Контрол ще възобнови работата си в Германия, където има собствена регистрирана фирма. „Ел Контрол“ работи активно със Siemens, както и със Schneider Electric. Старозагорската компания планира развитие на отношенията си и с двете компании. Източник: divident.eu

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува открито производство срещу столичното дружество „Метрополитен“ ЕАД по жалба на фирма. Жалбата е подадена от “Асо София“ ООД срещу решението за въоръжена физическа сграда на обект на „Метрополитен“ ЕАД , разположена на територията на депо "Обеля" и склад на "Инвеститора" - ул. „Обелско шосе” №11. Жалбата е по рада на ЗОП.

Държавата дължи 700 хил. евро на МБАЛ „Св. Анна" във Варна, персоналът протестира. Това е една от най-важните болници в областта, със спешен център и травматологични отделения, каквито липсват в другите лечебни заведения. Лекари, медицински сестри и служители са получили в непълен размер възнагражденията си. Като причина за това бе посочена неразплатената надлимитна дейност към здравното заведение от страна на Националната здравноосигурителна каса. По информация на директора на болницата от месец юли насам е генерирана сума от близо 700 000 евро, които държавата дължи на болницата.

Предварително планувана атака, която цели да нанесе икономическа щета, стои зад тоновете измряла риба в производственото стопанство на „Бяла река – ВЕЦ“ ООД. Този сценарий подозират собствениците на голямото рибовъдно дружество в Пловдивско. Преди дни бе подаден сигнал за масова смърт, поразила един от развъдниците на „Бяла река – ВЕЦ“ край Войнягово. По случая вече работят Изпълнителната агенция по околната среда, РИОСВ и Басейнова дирекция. Сигнал е подаден и до МВР и Прокуратурата. Институциите изнесоха информация, че случаят не представлява опасност за населението, а пробите от водите на стопанството отговарят на изискванията. Предстои в лабораторни условия да бъдат извършени допълнителни анализи. По груби сметки собствениците оцеляват щетите на над един милион и половина лева. Източник: TrafficNews

През тази година BILLA България ще инвестира в България над 43 млн. евро, съобщи изпълнителният директор на търговската верига Албена Георгиева. Част от планираните инвестиции ще бъдат за откриване на нови магазини, като се очаква те да са между 10 и 13 в малки и големи населени места в страната. Предстои обновяването на 14 от най-големите обекти на веригата, повечето от които се намират в София и големите градове на страната. BILLA България продължава и през тази година инвестициите си в: технологии за намаляване на въглеродния отпечатък, по-удобно пазаруване за клиентите, развитие на служителите. "Един милиард клиенти са посетили нашите магазини през последните 25 години", посочи още Георгиева, допълвайки, че компанията е създала повече от 5600 работни места от навлизането си на пазара у нас през 2000 г. до днес. Веригата в момента разполага със 171 обекта, разположени в 54 града на страната.

На заседанието си от 20.1.2025 г КФН реши: 1. Одобрява независим член на съвета на директорите на „Пенсионноосигурително дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД. 2. Одобрява изменения в Правилника за организацията и дейността на Доброволен пенсионен фонд „Пенсионноосигурителен институт“. 3. Заличава „БИ КЕЙ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД от регистъра за застрахователните брокери.

В Европейския съюз влизат в сила допълнителни ограничения върху вноса на горива, произведени от руски нефт, съобщават от Агенция „Митници“. Новите мерки са част от засиления санкционен режим срещу Русия във връзка с войната в Украйна. Съгласно правилата се забранява закупуването, вносът и трансферът – пряко или непряко – на нефтопродукти, произведени от руски суров нефт, дори когато те са рафинирани в трета държава. Ограниченията се прилагат на основание Регламент на ЕС от 31 юли 2014 г. относно ограничителните мерки заради действията на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна. За да се прилага ефективно забраната, санкционното законодателство изисква икономическите оператори при внос да представят пред митническите органи доказателства за държавата на произход на суровия нефт, използван при рафинирането на съответните нефтопродукти. Вносителите трябва да разполагат с адекватни процедури за надлежна проверка и да предоставят пълна информация за установяване на произхода на суровината, включително документи, удостоверяващи страната на добив. Изключение от изискването се допуска само когато нефтопродуктите са внесени от държава партньор, включена в приложение към регламента. Икономическите оператори могат да се позовават на различни документни доказателства за произхода на суровия нефт, но митническите власти призовават за повишено внимание при съмнения за фалшифицирани или неточни документи. На вносителите се препоръчва да включват специални договорни клаузи с доставчиците си, гарантиращи произхода на суровия нефт, както и да прилагат разширени процедури за надлежна проверка. При внос на нефтопродукти от тарифна позиция 2710 от партньорска държава, включена в списъка към регламента, не се изисква представяне на доказателства за произхода на суровия нефт от подпозиция 2709 00.

През 2026 г. световното производство на втечнен природен газ (LNG) се очаква да нарасне значително, основно от САЩ и Катар, с нов капацитет от поне 35 млн. тона, което ще увеличи глобалните доставки с до 10% спрямо 2025 г. Растящото предлагане ще натисне цените надолу - средната цена в Азия се очаква между 9.50 и 9.90 долара за MMBtu, спрямо 12.45 долара през 2025 г., а европейският TTF може да се понижи до 9.50-9.74 долара. По-ниските цени ще стимулират търсенето, водено от Китай и Индия, които се очаква да увеличат вноса си с няколко милиона тона. Европа също ще абсорбира значителни обеми, компенсирайки намалените руски доставки и осигурявайки баланс за нарастващото предлагане от Атлантическия басейн.

Китайското правителство представи серия от мерки за стимулиране на вътрешните инвестиции и потребление за периода 2026-2030 година. Планът включва специална гаранционна програма за частни инвестиционни заеми и лихвени субсидии за потребителски заеми. Според Министерството на финансите за тази програма ще бъдат отпуснати 500 милиарда юана (71.4 милиарда долара). Специалният гаранционен план ще бъде в сила две години. Очаква се той да даде възможност на производствените компании да получават заеми за подпомагане на дейността си, включително закупуване на оборудване и суровини, модернизация, дигитализация, реконструкция и разширяване на производствените мощности и други. Заеми ще бъдат достъпни за компании в сектора на услугите, включително тези, работещи в секторите на общественото хранене, хотелиерството, здравеопазването, грижите за възрастни хора и деца, културата и развлеченията, туризма, спорта и търговията. Според правителствените планове държавата ще поема не повече от 80% от кредитния риск, докато банките ще поемат не по-малко от 20 на сто. Според правителствените оценки, тези мерки ще засилят вътрешното потребление, увеличавайки дела му в икономиката на страната през следващите пет години. Коментирайки тези решения, заместник-председателят на Националната комисия за развитие и реформи Уан Чанлин отбеляза, че „наличието на силно предлагане и слабо търсене в настоящата икономическа среда наистина е много сериозен проблем“. Решението включва и редица мерки за подобряване на качеството на живот на потребителите, което ще допринесе за „повишаване на готовността на жителите да харчат“.