Инфлацията в България се забавя до 3.5% на годишна база през януари в сравнение с 5% през последния месец на 2025 г. Въпреки това в отделни сектори, най-вече различни видове услуги, ръстът на цените е значително по-висок от общия. Най-голямо годишно поскъпване статистиката отчита в категория "развлечения, спорт и култура" - с 16.3%, следват ресторанти и хотели с 9.2%, както и образование с 8.6%. При храните, които заемат най-голяма част от потребителската кошница, инфлацията за последната година е 3.9%. Сравнително рязкото понижение на годишния темп на инфлацията в България, след като през втората половина на 2025 г. той надхвърляше нива 5%, се дължи основно на базов ефект, а именно, че от изчисленията отпадат значителните повишения от миналия януари. Според предварителните оценки инфлацията в еврозоната през януари е по-ниска от тази в България - 1.7% на годишна база. Динамиката е сходна - двигател са услугите и храните, докато цените на енергийните продукти спадат и допринасят отрицателно за общия ръст. Сред страните от еврозоната най-висок е ръстът в Словакия - 4.2%, както и в Хърватия - 3.6%. Още няколко страни имат по-висока инфлация, отколкото България - включително Ирландия, Испания, Латвия. България e с по-висока инфлация в сравнение с Германия, която отбелязва 2.1%, Франция - 0.4%, а Италия - 1.0%. Данните за януари показват, че инфлацията в България навлиза в нов етап. Ако през 2022-2023 г. тя беше движена основно от външни фактори като скока на международните цени на енергията и суровините, сега двигателят са услугите и вътрешното търсене. Годишният темп от 3.5% изглежда управляем на фона на последните години, но средногодишната инфлация от 4.6% и натрупаните 42% за пет години показват, че ценовото равнище остава чувствително по-високо.

Министерството на финансите оповести данните за изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) за 2025 г. Общите приходи достигат 86.1 млрд. лв., общите разходи с включена вноска в бюджета на Европейския съюз надхвърлят 92.9 млрд. лв., а дефицитът е над 6.8 млрд. лв. Според наличната оценка за брутния вътрешен продукт за 2025 г. от есенната макроикономическа прогноза на МФ (220.8 млрд. лв.) дефицитът е почти 3.1% от БВП, което към настоящия момент представлява нарушение на Закона за публичните финанси (ЗПФ). При очаквани приходи в размер 90.3 млрд. лв. фактически са събрани с почти 4.2 млрд. лв. по-малко, тоест неизпълнението е 4.6% спрямо плана. За това допринасят всички основни приходни категории, но с най-голям принос са данъчно-осигурителните приходи. Основният фактор за това са твърде завишените планирани постъпления от данъка върху добавената стойност, а неизпълнението спрямо плана е 3.26 млрд. лв. (13.1%) или 78% от общото. Акцизите и социалноосигурителните (в частност здравните) вноски са другите по-значими източници в тази категория - съответно с по-ниски постъпления с 269 млн. лв. (3.5%) и 255 млн. лв. (1.2%). Неизпълнение е налице и при неданъчните приходи със 133 млн. лв. (1.1%), и при помощите - с 890 млн. лв. (12%) по-ниски постъпления от планираните. Неизпълнението в разходната част възлиза на 3.8 млрд. лв. или 3.9%. Въпреки неизпълнението спрямо плана растежът на общите разходи надвишава този на номиналния доход в икономиката, поради което преразпределението на създадения БВП през държавния бюджет се повишава с 3.3 процентни пункта. Това е признак за нарастваща роля на държавата в стопанските процеси, но без да допринася за повишаване на потенциала за растеж. Общите разходи през 2025 г. се увеличават с 13.5 млрд. лв. (17.1%) спрямо предходната година. Най-голям принос за това имат социалните разходи, които нарастват с 4.1 млрд. лв. (11.9%), следвани от разходите за персонал увеличени с 4.05 млрд. лв. (20%) и капиталовите разходи с 3.5 млрд. лв. (44%). Спрямо заложения план обаче ситуацията е по-любопитна: разходите за персонал всъщност са преизпълнени и то значително - с над 1.5 млрд. лв. или 6% над бюджетираните. Следователно неизпълнението на останалите разходни категории отчасти се дължи не само на по-ниските постъпления, но и на по-високите заплати в бюджетния сектор. Основна причина за това е т. нар. политика по доходите, която през 2025 г. засяга най-вече сектор “Сигурност”, военни, учители и преподаватели. Приносът на обвързването на заплати от бюджетния сектор с минималната и средната за страната, както и определянето на минималната спрямо средната е съществен и поражда самоподдържащо се нарастване, което при наличието на дефицит на кадри на пазара на труда води до неблагоприятни последици за икономиката и публичните финанси. При необходимост от понижаване на разходите винаги първият инструмент е капиталовата програма. Всъщност още при приемането на бюджета имаше съмнения, че действително планираният є размер е твърде голям и част от нея фактически е предвидена да изпълни функцията на буфер. Неизпълнението тук е 1.95 млрд. лв. или 14.5%. По-изненадваща е ситуацията при социалните разходи, които въпреки рекордния си размер (39 млрд. лв.) са били планирани 40.2 млрд. лв. (-3.1%). Това се случва въпреки големия брой издадени решения от ТЕЛК и рязкото увеличаване на броя на личните асистенти през 2025 г. и е видим показател за неефективно планиране. Реализираният дефицит на касова основа надвишава с 393 млн. лв. (6.1%) заложения в КФП (6435 млн. лв.). Корпоративният данък също е използван за прикриване на устойчивия дефицит в бюджета. През 2025 г. под заплаха за въвеждане на данък върху “свръхпечалбите” банките се съгласиха да направят авансови вноски, които са дължими през 2026 г., освен определените за годината. Това е пример за изтеглен от бъдещето приход за бюджета. Тъй като не е дължим, той фактически представлява неофициален заем от банките. Той поражда въпроса какво ще се случи с приходите от данък върху печалбата през настоящата година и дали ще бъдат “договорени” вноски за сметка на 2027 г.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) сключи договор с Атлантик Уей за изграждане на нова индустриална зона в Стара Загора. Проектът предвижда трансформация на терен от над 32 дка в западната индустриална зона на Стара Загора в модерна, устойчива и напълно интегрирана индустриална зона АТЗ. Целта е да се повиши инвестиционната привлекателност чрез цялостно изграждане и модернизация на довеждащата и вътрешна техническа инфраструктура. Средствата, необходими за реализацията на проекта и възлизащи на над 20 млн. евро, са осигурени по Програма "Развитие на регионите" 2021 – 2027 г.

Бългapcĸaтa coфтyepнa ĸoмпaния Ѕtаngа oбяви пpидoбивaнeтo нa мaжopитapeн дял в aмepиĸaнcĸaтa Gо Іntеrасtіvе, ĸoятo пpeдлaгa peшeния в cфepитe нa ĸибepcигypнocттa, финaнcoвитe и зacтpaxoвaтeлнитe тexнoлoгии и изĸycтвeния интeлeĸт. Πpидoбивaнoтo дpyжecтвo e ocнoвaнo пpeз 2010 г. в Kaлифopния и пpeдлaгa ИT ycлyги чpeз мoдeлa нa ayтcтaфинг, paбoтeйĸи ĸaĸтo c ĸopпopaтивни opгaнизaции, тaĸa и cъc cтapтиpaщи бизнecи. Koмпaниятa oпepиpa paзвoйни цeнтpoвe в Уĸpaйнa и Πoлшa и paзпoлaгa c eĸип oт нaд 150 виcoĸoĸвaлифициpaни инжeнepи и eĸcпepти. Cpeд ĸлиeнтитe ѝ ca DаtаRоbоt, Аdоbе, Nеurаl Rіvеr, UЕFА, Аrасhnуѕ, СуbеrНаvеn и дpyги. Gо Іntеrасtіvе peaлизиpa гoдишни пpиxoди oт пpиблизитeлнo 9,2 милиoнa дoлapa. Tя и дo мoмeнтa cи e пapтниpaлa cъc Ѕtаngа. Бългapcĸaтa coфтyepнa ĸoмпaния e c нaд 26-гoдишнa иcтopия, ĸaтo пpeдлaгa цялocтни еnd-tо-еnd ycлyги - oт изгpaждaнe нa cпeциaлизиpaни ИT eĸипи в Изтoчнa Eвpoпa дo paзpaбoтĸa нa coфтyep, ĸaĸтo мoбилни, тaĸa и yeб пpилoжeния, АІ и wеb3 peшeния, UІ/UХ дизaйн, ĸaчecтвeн ĸoнтpoл и пoддpъжĸa нa ІТ oпepaции. Heйният eĸип oт нaд 500 виcoĸoĸвaлифициpaни cпeциaлиcти paбoтят зa пpoeĸти нa ĸoмпaнии ĸaтo НЅВС, Unіqа, Unzеr, Vоlkѕwаgеn, Вrіdgеѕtоnе, Теvа Рhаrmасеutісаlѕ, МсDоnаld"ѕ и Аmаdеuѕ. Ѕtаngа e чacт oт тexнoлoгичнaтa гpyпa ОNЕ Тесhnоlоgіеѕ c нaд 10 000 cлyжитeли и гoдишни пpиxoди oт нaд 1 милиapд дoлapa.

Елаците-Мед АД откри трета пречиствателна станция за отпадъчни води на територията на своя рудник, който се намира в района на град Етрополе. Първото е изградено през 2010 година, второто – през 2014 година по японска технология на Mitsubishi Тechno Corp (ММTEC) , а третата е на германската компания EnviroChemie. Проектът е реализиран с участието на дружества от Група ГЕОТЕХМИН – инвеститор – Елаците-Мед АД, строител - Геострой АД, проектант – Геопроект ЕООД, доставчик на технологичното оборудване е Геотрейдинг АД. Новото съоръжение е изградено по технология на германската EnviroChemie, базирана на модулната система Envimodule. Новата пречиствателна станция е от модулен тип, с възможност за надграждане. В момента всеки от четирите модула пречиства по 25 литра в секунда – общо 100 литра в секунда. Елаците-Мед предвижда надграждане на съоръжението с още едно стъпало с 6 модула, които ще обработват допълнителни 150 литра в секунда. По този начин пречиствателната станция ще пречиства общо 250 литра в секунда. Предишната пречиствателна станция, която е изградена по японска технология на Mitsubishi Тechno Corp (ММTEC) обработва по 80 литра в секунда и общо ще се пречистват 330 литра в секунда. По този начин ще се пречистват водите и при екстремно количество валежи и силно снеготопене.

Събарянето на сградите на фалиралия козметичен завод "Ален Мак" в Пловдив е в ход и това е краят на пътя за един от символите на българската индустрия в рамките на три столетия. Историята на предприятието може да се проследи от 1892 г., когато в града е създадена първата парфюмерийна компания у нас - "Антон Папазов". Тя се утвърждава като лидер на българския пазар - с френски амбалаж, разширение през 1900 г., модернизация през 30-те и десетки нови продукти. Заводът е национализиран през 1947 г. и от 1950 г. се казва "Ален Мак". В сградите, които сега ще бъдат разрушени, предприятието влиза през 1970 г., а 6 години по-късно се превръща в производствен комплекс. В най-силните си години "Ален Мак" има 1300 служители и пазари в над 40 държави. Голяма част от тях са в СССР и източния блок, като така след 1989 г. реализацията на продукцията става все по-трудна. До 2002 г. заводът е държавен, като следва неуспешна приватизация, пълна загуба на руския пазар и след 2011 г. заради натрупаните големи дългове синдици разпродават машини, сгради и търговски марки. Голяма част от последните днес са собственост на "Рубела Бюти", която понастоящем е най-голямата българска козметична компания. През 2022 г. теренът на завода беше купен от дружеството "Ален Мак Пловдив" ЕООД с цел превръщането му в здравен и бизнес център.

Българските производители бележат още една успешна година на европейския пазар, като износът им през мрежата на Lidl се увеличава с впечатляващите 21.8% през 2025 г. Общият оборот, реализиран от родни компании в 28 държави, вече достига 66.4 млн. евро. Трите водещи пазара за стоки от български компании през 2025 г. са Гърция (17.9 млн. евро), Румъния (16.6 млн. евро) и Германия, която отчита внушителен ръст от над 75% спрямо предходната година. Истинският пробив обаче се наблюдава в Западна Европа: Испания: Лидер по ръст с над 4-кратно увеличение на оборота, благодарение на значително по-широк асортимент, в който вече влизат конфитюр от рози, ориенталски сирена като лабне, асортимент от снаксове и панетоне; Северна Ирландия и Великобритания: Ръст в експортния оборот от съответно над 300% и 223%, провокиран от засиленото търсене на фини точени кори и оризов чипс в Северна Ирландия, и ориенталски сирена бурмалъ и топика, сладоледено мочи, царевични снаксове и кадаиф от български производители – във Великобритания; Швейцария и Нидерландия: Удвояване на оборота и навлизане на нови категории като мини банички, мочи, царевичен чипс, сирене чечил на конци и био сурови барчета. Анализът на продуктите показва важна трансформация – наред със стратегическите за страната олио и хляб, в челните редици излизат високотехнологични и нишови стоки, които същевременно реализират и най-голям експортен обем: Шоколираните плодове на „Виктория нутс“ ЕООД вече са част от постоянния асортимент в Германия, Австрия и Словения. „Борн Уинър Глобал“ ЕООД реализира 8 пъти по-висок оборот в Румъния в отговор на нарастващото търсене на протеинови храни. Производителят на сладоледено мочи „Корте Дилето“ ЕООД реализира над 4 пъти по-висок оборот и разширява присъствието си от 12 в цели 25 държави само за година.

Броят на подадените декларации за фалит в Европейския съюз (ЕС) нараства с 2,5 на сто през четвъртото тримесечие на 2025 г. спрямо третото тримесечие, показват данни на Евростат. В България през четвъртото тримесечие на 2025 г. спрямо предходното тримесечие фалитите на компании нарастват с по-сериозен процент - с цели 13,1 на сто. Броят на новорегистрираните компании в Европейския съюз се увеличава с 0,5 на сто през четвъртото тримесечие на 2025 г. спрямо третото тримесечие. В България през четвъртото тримесечие на 2025 г. спрямо предходното тримесечие регистрациите на нови компании намаляват с 2 на сто. Регистрациите на нови предприятия през четвъртото тримесечие на 2025 г. се увеличават в пет от осем наблюдавани икономически сектора. Най-съществен ръст е отчетен в сектора „Информация и комуникации“ – с 6,4 на сто, следван от промишлеността – с 4,9 на сто, и хотелиерството и ресторантьорството – с 1,3 на сто. Спад е регистриран в търговията – с 0,3 на сто, както и в строителството и транспорта – с по 0,1 на сто във всеки от секторите. При фалитите тенденциите са разнопосочни, като увеличение е отчетено в шест от осемте сектора. Най-голям ръст има в хотелиерството и ресторантьорството – с 8,6 на сто, следвано от сектора „Информация и комуникации“ – със 7,9 на сто, и транспорта – с 5,6 на сто. Намаление на броя на обявените несъстоятелности е регистрирано в търговията – с 3,4 на сто, и във финансовия сектор – с 0,7 на сто.

Сегашният ипотечен дълг на САЩ, възлизащ на 13.5 трлн. долара, се равнява на 44% от БВП на страната. Това означава спад от почти 30 процентни пункта спрямо периода на глобалната финансова криза от 2007-2009 г., предизвикана от масово натрупване на рисков жилищен дълг, и е най-ниското ниво от 1999 г. - преди имотният балон да започне да се надува. Още по-показателно е, че ипотечният дълг се е свил до едва 27% от стойността на жилищното имущество на американските домакинства - най-ниското равнище от 65 години. Тече мащабен процес на разсрочване на ипотеките, който предвещава тревожни последици за пазара на недвижими имоти. Медианното месечно плащане по главницата и лихвите за типично американско жилище е скочило от малко над 1000 долара до 2100 долара в рамките на пет години, стимулирано от нарастващите лихвени проценти и цени на имотите. Достъпността на ипотечното кредитиране, измерена чрез готовността на кредиторите да поемат риск, е на най-ниското ниво от десетилетия. Сривът в кредитирането има две основни причини. Едната е циклична. Между края на 2020 и октомври 2023 г. галопиращата инфлация изтласка доходността по американските десетгодишни държавни облигации от под 1% до почти 5%. Днес, при леко над 4%, те остават много по-високи, отколкото преди пет години. С пренастройването на ипотечните си продукти банките извадиха от пазара някои потенциални купувачи. Много други, опасявайки се, че ще загубят свръхевтиното финансиране, което получиха по време на пандемията, предпочетоха да не се преместват. Новите ипотеки представляват под 1% от общото жилищно богатство на американските домакинства от 2022 г. насам в сравнение с 3% по време на пика на рефинансирането в епохата на ковид-19, и остават далеч под нивата отпреди финансовата криза. Но по-голямата част от спада в кредитирането настъпи още преди пандемията, когато лихвените проценти все още бяха ниски. Причината е, че макар малко американци да могат да си позволят ипотека, още по-малко изобщо получават предложение за такава. През 2003 г. 35% от американските ипотеки са отпуснати на кредитополучатели с кредитен рейтинг под 720. В периода 2004-2007 г. този дял се покачва до 45%, тъй като кредиторите щедро финансират клиенти с по-ниска кредитоспособност, включително "субпрайм" заематели (кредитополучател с ниска кредитоспособност). Оттогава насам делът се срива до едва 22%. Голяма част от това свиване може да бъде обяснена с рязкото затягане на стандартите за кредитиране. То започва през 2007 г., когато Freddie Mac и Fannie Mae - две държавно подкрепени институции, които гарантират огромната част от американските ипотеки - ограничават покупките си само до по-висококачествен дълг. Три години по-късно Законът Dodd-Frank, който реформира финансовата регулация, превърна кредитирането към по-рискови заематели в още по-неизгоден бизнес. Кредитите с плащане само на лихва бяха ограничени, а ипотечните такси - поставени под таван. Паралелно с това процесът на отнемане на имот вследствие на просрочие беше значително забавен. Ипотечният недостиг пречи на много жилища да сменят собственика си. Ако делът на кредитирането към домакинства с по-нисък кредитен рейтинг беше спрял спада си при 25% - все още значително под нивата от преди фаталния ипотечен бум в Америка - The Economist изчислява, че кредиторите биха могли да отпуснат приблизително още 1.6 трлн. долара заеми, еквивалент на 8 млн. ипотеки по 200 хил. долара. Недостигът възпира и навлизането на ново предлагане на пазара. Ако строителните предприемачи нямат перспективни купувачи, на които да продават имотите, те са много по-малко склонни изобщо да строят. Строителството на еднофамилни къщи все още изостава спрямо предкризисните нива, дори когато в много градове населението продължава да расте. Получаващият се недостиг на жилища е особено видим в градове като Атланта, Финикс, Остин и Орландо. А с изострянето на конкуренцията за наеми наемните цени достигат стратосферни равнища. Секторът "строителство с цел отдаване под наем" е добре дошъл източник на нови жилища - дори когато те не са от типа, за който мечтаят много американски семейства. Но и големите наемодатели все по-често се превръщат в политическа мишена. В цялата страна щатски законодатели от двете партии ги обвиняват, че повишават цените и наемите. Щатът Ню Йорк забрани на институционални инвеститори да купуват жилища през първите 90 дни от престоя им на пазара. Goldman Sachs изчислява, че 1.6 млн. частни жилища, завършени през 2024 г., все още оставят пазара с недостиг от 3-4 млн. домове. Ако тази пропаст не бъде запълнена бързо, всички политики, целящи да направят ипотеките по-достъпни, само ще повишат цените на жилищата, обезсмисляйки ефекта им.

Френският производител на лекарства "Санофи" (Sanofi) обяви, че ще разшири своя „глобален център за капацитет“ (GCC) в южния индийски град Хайдерабад и ще увеличи работната си сила до над 4500 служители, предаде Ройтерс. В момента в центъра работят над 2600 души. „Санофи“ обяви през 2024 г., че ще инвестира 400 милиона евро в своя глобален център за капацитет в Индия до края на десетилетието. Мултинационалните компании все по-често създават така наречените „глобални центрове за капацитет“ в Индия, които се развиват от нискобюджетни бек офиси до висококачествени иновационни центрове, поддържащи операции, финанси, изследвания и развойна дейност. Според консултантската компания за недвижими имоти „Анарок“ (Anarock) в Индия има  над 1700 страни глобални центрове за капацитет, в които работят над 1,9 милиона професионалисти. Консултантската компания прогнозира, че пазарът на  глобалните центрове за капацитет ще достигне 105-110 милиарда долара до 2030 г., а  броят им да нарасне до над 2400 дотогава, благодарение на подбора на повече квалифицирани служители и по-широка секторна диверсификация. Най-новите назначения ще включват специалисти в областта на научноизследователската и развойна дейност, изкуствения интелект и иновациите в данните, анализа на данни, медицинските въпроси, търговските възможности и корпоративните функции. Това се посочва в комюнике на  на „Санофи хелткеър Индия“ (Sanofi Healthcare India), част от глобалната група.