Годишната инфлация в Европейския съюз (ЕС) се е забавила до 2,3 на сто през декември 2025 г. след темп от 2,4 на сто през ноември, съобщи европейската статистическа служба Евростат. В еврозоната годишната инфлация през декември е била 1,9 на сто след 2,1 на сто през ноември. По предварителни данни Евростат бе изчислила декемврийската инфлация на 2 на сто. В България по хармонизирания индекс на потребителските цени е отчетено забавяне на годишния темп на инфлацията до 3,5 на сто през декември спрямо 3,7 на сто през ноември, като това равнище нарежда страната ни на шесто място в ЕС. Година по-рано инфлацията в страната ни бе 2,1 на сто. На месечна основа през декември инфлацията е 0,1 на сто. Най-нисък годишен темп на инфлацията се наблюдава в Кипър (0,1 на сто), Франция (0,7 на сто) и Италия (1,2 на сто). Най-висок е в Румъния (8,6 на сто), Словакия (4,1 на сто) и Естония (4 на сто). Спрямо ноември годишната инфлация се е забавила в 18 страни членки на ЕС, остава без промяна в три и се е ускорила в шест. През декември миналата година най-голям принос за годишното повишение на цените в еврозоната има секторът на услугите (1,54 процентни пункта), следван от храните, алкохола и тютюна (+0,49 пр. п.), неенергийните промишлени стоки (+0,09 пр. п.) и енергията (-0,18 пр. п.). През декември на месечна база поскъпването на стоките и услугите за потребителите е най-голямо в Ирландия (0,6 на сто), Австрия (0,5 на сто), Испания и Белгия (0,3 на сто и за двете). През последния месец на миналата година Дания, Малта и Кипър са били в дефлация на месечна основа, сочат още данните на Евростат. Общото ниво на цените на стоките и услугите в трите страни се е понижило с 0,4 на сто. Следват Чехия, Хърватия и Словакия със спад от 0,3 на сто и за трите държави, и Литва и Люксембург понижение от 0,2 на сто и за двете държави.

Общо активите на пенсионните фондове във втория и третия стълб към края на 2025 г. надхвърлят 31,2 млрд. лева (близо 16 млрд. евро), по предварителни данни на пенсионноосигурителните дружества. Само за последните три години - 2023, 2024 и 2025 г., натрупаната инвестиционна доходност по всички пенсионни фондове е над 5,5 млрд. лева (над 2,8 млрд. евро). През 2025 г. универсалните пенсионни фондове реализират средна годишна доходност от 6,26 процента спрямо 5,22 процента през 2024 г. и 8,15 процента през 2023 г. Доброволните пенсионни фондове постигат доходност от 8,07 процента средно за 2025 г., при 6,41 процента през 2024 г. и 7,87 процента през 2023 г.

ИА „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) е извършила 49 660 проверки през 2025 г. При тях са констатирани 189 576 нарушения на разпоредбите на трудовото законодателство. Свързаните с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд са 100 618 бр., а 87 675 броя се отнасят до осъществяването на трудовите правоотношения. През изминалата година са установени 3688 работещи без трудов договор при 3601 за същия период на 2024 г. Съставените актове за установяване на административно нарушение са 10 522. Сумата на влезлите в сила наказателни постановления и одобрени споразумения е за над 15.3 млн. лв. След намесата на инспекторите по труда са изплатени забавени трудови възнаграждения за над 4.4 милиона лева. През миналата година от страна на Инспекцията по труда са подадени 16 бр. искови молби за иницииране на производства по несъстоятелност на работодатели, които бавят възнагражденията за повече от два месеца на поне 1/3 от работниците и служителите. С това правомощие на контролния орган се дава възможност работниците и служителите, на които работодателите дължат възнаграждения и обезщетения, да се обърнат към Фонда за гарантирани вземания към Националния осигурителен институт. За 2025 г. по едно от делата е открито производство по несъстоятелност, седем от дружествата са обявени в несъстоятелност, а по останалите осем броя искови молби се чака решение на съда. Инспекторите по труда са приложили 970 пъти мярката спиране на обекти, машини и съоръжения за нарушения, пряко застрашаващи живота и здравето на работещите.

До няколко седмици ръководството на АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“ ще подготви нотификацията, която ще бъде представена пред Европейската комисия за държавни помощи по проекта за 7 и 8 блок на ядрената централа. Документите ще бъдат внесени в Министерство на финансите, което от своя страна има правомощия за тази нотификация. Окончателното инвестиционно решение за новите ядрени мощности се очаква да стане ясно обаче едва в края на 2026 г. – началото на 2027 г. Що се отнася до цената на двата нови ядрени блока, тя все още остава в сферата на догадките, тъй като, както стана ясно по проекта има още достатъчно много дейности, които предстои да се свършат. Проектът за двата ядрени блока предвижда те да работят за срок от 60 години с удължаване на два пъти с по 20 години. Изключително сложна и с дълъг период на осъществяван във времето е процедурата по ОПОС. Очакването е решението по ОВОС за 8 блок да излезе през 2027 г. Успоредно с тази оценка тече и процедурата от 2013 г. по иск за разрешение за площадка. Площите, които се засягат от проекта са, както следва – Площадка 2 – 550 декара, в които влизат и урбанизирани територии и земеделска земя (50:50). Така в активите на дружеството има придобити 202 декара чрез апорт. През миналата година например, дружеството е придобило 6 имота по 3 хил. лв. за декар. Дружеството има намерение да ги придобие чрез търговски предложения. Става въпрос за 67 декара урбанизирана територия и 172 декара земеделски земи, които в краен случай могат да станат част от площадката и чрез отчуждаване. В частност за избраната Площадка номер 2 от ръководството на АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“ конкретизират, че тя се намира се източно от блокове 1 и 2 на АЕЦ „Козлодуй“, в посока с. Хърлец. Уточнява се, че тя е с площ: около 550 декара (550 339 кв. м). По отношение на собственост и вид територия, се уточнява следното: • Урбанизирани територии - общо 271 245 кв.м, от които: • 202 679 кв. м (162 945 кв.м. и 39 734 кв.м) урбанизирана територия с предназначение „За разширение на електропроизводството“, придобита от „АЕЦ Козлодуй Нови Мощности“ чрез апорт на два имота, от АЕЦ „Козлодуй“ • 68 566 кв.м, урбанизирана територия с предназначение „За електроенергийно производство“, частна собственост Засегнати земеделски земи - общо 279 094 кв.м, от които: • 200 634 кв.м, от които 182 401 кв.м в рамките на Площадка №2, земеделска земя (ниви, пасища и селскостопански пътища), частна собственост на физически и юридически лица • 123 853 кв.м, от които 96 693 кв.м в рамките на Площадка №2, земеделска земя ниви, собственост на „АЕЦ Козлодуй Нови Мощности“, придобити по търговски принцип. Финансирането на проекта е предвидено да се осъществи чрез 30 % собствено финансиране и 70 % дългово – основно чрез експортни заеми. Привлечени за участие са дружества – Ърнст и Янг (международната структура на дружеството), Oxera (основно за нотификацията през ЕК), както и на Citi като организация за координиране на експортното кредитиране, ARS – в ролята на застраховател и Pillsbury като правен консултант. Досега в осъществяване на всички подготвителни дейности и развитие дружеството е изразходвало сумата от 500 млн. лв. и предвижданията са за подобна сума в бъдеще. При следващия държавен бюджет за 2027 г. дружеството ще иска по-големи числа за гарантиране на дейността на Нови мощности. Идеята е целевото съотношение за 7 и 8 блок на бъдещите два ядрени блока да е 70-80 % дълг и 20-30 % собствен капитал. Предвижда се собственият капитал да бъде осигурен от БЕХ към Министерство на енергетиката, а впоследствие предоставен на АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“. Дълговото финансиране съответно да бъде осигурено чрез директни и гарантирани заеми през експортно-кредитни агенции при държавна гаранция за пълния размер на външното редитиране.Окончателното инвестиционно решение трябва да се вземе в края на 2026 г. , началото на 2027 г.

Компанията “Информационно обслужване”, в която държавата притежава 99,75%, а останалите 0,25% са останали от масовата приватизация у бивши служители и техни наследници, е обработвала резултатите от 99 избора от 23 години насам - парламентарни, президентски, местни, и референдуми. Реално “Информационно обслужване” дигитализира живота на българите - от всичко, свързано със здравето, през съдебната система, електронната продажба на билети за влакове до kolkostruva.bg - портал, в който 220 търговски вериги всеки ден дават данни за цените на стоките преди и след приемане на еврото. По закон “Информационно обслужване” трябва да създаде единен подход при управлението на информационните технологии и сигурността на държавата. Компанията е част от Европейската асоциация Euritas на системните интегратори През 2025 г. оборотът на компанията е над 90 милиона евро. 97% от всички приходи на ИО се формират от услуги за централната и местната администрация и съдебната система, а печалбата за 2025 г. най-вероятно ще е 8,7 млн. евро. Спрямо 2024 г. тя остава почти в същия размер, но приходите се увеличават с около 18 млн. евро. Сравнено с 2023 г., има доста по-сериозен скок - тогава приходите са били 57,56 млн. евро, а печалбата - 5,34 млн. евро. Най-мащабният проект е свързан със здравеопазването и неговото дигитализиране. Записите в Националната здравноинформационна система са над 647 млн. и показват, че от 2020 г. насам са издадени 99,2 млн. електронни рецепти и 97,3 млн. направления. Само през приложението еRx са издадени 3,9 млн. електронни рецепти - това прави 2,8 хил. средно на ден. Над 260 хил. активни потребители използват и приложението еЗдраве, което на практика е електронно пациентско досие. В него се съхранява информация за посетени специалисти, извършени прегледи и изследвания, проследяват се хронични заболявания, има и календар на профилактичните прегледи. Личните лекари от своя страна също имат електронен достъп до пациентските досиета с хронологичен преглед и записи, свързани с конкретно заболяване. 912 703 ученици от 6248 училища и детски градини са вписани в електронната профилактична карта в образованието. Тя се използва основно за проверка на поставените ваксини и извършени профилактични прегледи и задължителни изследвания. За последните 4 години са обработени 745,6 млн. електронни заявки към НЗОК от аптеки, лекари, както и справки по електронни рецептурни книжки, диагнози и рецепти. 2,55 млн. пациенти използват електронни рецептурни книжки, като така от хартия са спестени над 1 млн. евро. Чрез системата могат да се отпускат помощни средства - за периода те са 540 хил., също така се изпращат нотификации на пациенти за е-протоколи и помощни средства. “Информационно обслужване” е разработило и модул за управление на “България Хели Мед Сървиз” - компанията, която управлява медицинските хеликоптери. С нея са обслужени 184 случая от юни 2024 г. досега. Друг проект на системния интегратор е Единната информационна система на съдилищата - тази, която осигурява случайното разпределение на делата. Тя движи цялостния процес по управление на електронните съдебни дела - от регистриране на иницииращи документи, през образуване на делото, управление на заседанията, съдебна статистика, натовареност на съдии, управление на дейността по призоваване, включително чрез мобилно приложение за призовкари. От юни 2020-а досега през нея са минали над 2,46 млн. дела и са издадени близо 9 млн. електронни съдебни акта. Чрез централния регистър на особените залози пък изцяло електронно се подава заявление или може да се промени обстоятелство по залог, да се издаде удостоверение или да се направи справка. Системата е автоматично свързана и с НАП. За две години и половина обработените заявления за вписване на запори са над 335 хил. През системата за електронни обществени поръчки (ЦАИС) са преминали 127 хил. търга за 5 години за над 86,3 млрд. евро. Сключените договори са 170 хил. на база на повече от 572 млн. подадени оферти, от които 30% в извънработно време, тъй като системата позволява непрекъснат достъп, пълна прозрачност и сигурност на информацията, отбелязват от компанията. В края на декември 2024 г. беше разработена и платформа за издаване на т. нар. синя карта, която дава разрешение за пребиваване на чужденци с цел работа. За година през платформата са подадени 2200 заявления, а от компанията отчитат, че те се разглеждат 2 пъти по-бързо. За Българската агенция за инвестиции е разработена интерактивна карта, която включва над 100 обекта - свободни терени и налична научно-технологична инфраструктура за потенциални инвеститори. 5904 пък са обявените търгове в платформата за електронна продажба на дървесина, от които са спечелени над 158 млн. евро. Компанията е разработчик и на електронната система за продажба на билети на БДЖ. От декември 2017 г. чрез нея са продадени 1,4 млн. билета, включително 16,4 хил. чрез автомат, издадени са 51,4 млн. превозни документа. Все още екипът на “Информационно обслужване” работи по Централизираното изграждане и поддържане на регистри като част от дигиталната трансформация на публичния сектор. Вече са дигитализирани 156 регистъра, а системата трябва да обхване над 190 администрации. Стартирало е и изграждането на нова уеб базирана информационна система за автоматизация на поддържането на електронните регистри по гражданска регистрация. А по адрес на изборите - “Информационно обслужване” осигурява видеонаблюдението в реално време на над 11 хил. секции в цялата страна. От изборите от 2023 г. насам се съхранява видеоинформация в размер на 120,3 терабайта - или 22 години видеоматериал.

Mr. Bricolage разшири присъствието си в София с отварянето на най-големия си магазин в страната – обект, който заема 12 000 кв. м търговска площ и е част от новия XOPark на бул. Ботевградско шосе 515. Из целия обект работят 100 консултанти. Паркирането е обезпечено с голям брой места, а за електромобили са осигурени зарядни точки. С търговска площ от 12 000 кв. м и разнообразие от идеи, решения и технологични инструменти, новият магазин на Mr. Bricolage в София предлага различен начин за пазаруване – ориентиран към проекти, визуализация и по-ясно представяне на възможностите.

Направени са нови, изненадващи, рокади в ръководството на Електросистемния енергиен оператор" (ЕСО) - едно от ключовите енергийни дружества в страната, което диктува инвестициите в нови мощности и батерии, за които се отпускат европейски средства. В началото на декември 2025 година беше сменен дългогодишният шеф на Надзорния съвет Ангелин Цачев с Кирил Георгиев, който дотогава оглавяваше газовия оператор "Булгартрансгаз". Георгиев е бивш общински съветник от ГЕРБ. След тази смяна е направена още една рокада сред членовете на Надзорния съвет на ЕСО. На мястото на Евден Тодоров Николов е назначен Ивайло Стоянов Иванов. БЕХ е отстранил Евден Николов от ръководния пост в ЕСО без неговото съгласие и той е пуснал жалба до Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу решението. Енергийният регулатор обаче е постановил, че тя е неоснователна без да са посочени правни аргументи, казва Евден Николов. Изненадващо на негово място е назначен отстраненият шеф на държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" Ивайло Стоянов Иванов. Причината му за уволнението е, компроментирането на търг за удълбочаването на порта в Бургас, който се финасира с европейски средства. Отстраняването на Иванов стана по заповед на вицепремиера и транспортен министър Гроздан Караджов.

Най-голямата държавна компания "Български енергиен холдинг" (БЕХ) стана собственик на офис сграда в центъра на гръцката столица Атина. Седеметажната сграда се намира на ул."Акадимиас" 12 и е построена върху парцел с площ от 200 кв. м, разгърната ѝ застроена площ е 1424 кв.м. Оценката ѝ е 5.2 милиона евро. Сградата се внася като непарична вноска в капитала на БЕХ (близо 14.3 млн. лв.). Сградата има акт за собственост на българската държава от 2003 г., а решението да бъде предоставена на БЕХ е на правителството на Росен Желязков и е взето в началото на декември. В същото време от капитала на БЕХ се изважда имот от центъра на София - на площад "Света Неделя" 1 - от първи до шести етаж, с обща площ 280 квадратни метра. Причината са открити ценни археологически находки и по тази причина невъзможност сградата да се използва. Този имот беше даден на енергийния холдинг с правителствено решение през 2011 г. с идеята там се настани ръководството на компанията. Заради проблемите с археологическите разкопки централата на БЕХ си остава в близка офис сграда - на ул. "Веселец" 16. През миналата година правителството увеличи капитала на БЕХ с 1.5 милиарда лева. Средствата бяха за финансиране на важни проекти като ПАВЕЦ Чаира, Батак и Доспат, двата нови блока на АЕЦ "Козлодуй", за водноелектрически централи, награждане на газопреносната мрежа и реконструкция на електропреносната мрежа. Така днес капиталът на БЕХ вече е 4.978 милиарда лева. Под шапката на енергийния холдинг са Националната електрическа компания (НЕК), АЕЦ "Козлодуй", "ТЕЦ Марица Изток 2", "Мини Марица Изток" и "Минпроект".

Ейч Ар Кепитъл АД ще емитира обезпечени конвертируеми облигации, които предоставят на инвеститорите едновременно фиксиран доход и възможност за участие в растежа на стойността на портфейла на дружеството. Общата стойност на облигациите е до 5.007 млн. евро като всяка една е с номинал от 1 000 евро. С набраните до 5 007 000 евро ще бъде финансирано придобиването и увеличаването на дела на Ейч Ар Кепитъл АД в eBag – водещата българска платформа за онлайн доставка на хранителни стоки. Решението за емисията облигации бе взето от решение от Съвета на директорите на Дружеството в края на декември 2025 г. Срокът на облигационният заем ще е 42 месеца, а притежателите на облигациите ще имат правото да ги конвертират на втората (при 22 % дисконт) и на третата година (при 33% дисконт) в акции на Ейч Ар Кепитъл АД. Право да запишат конвертируеми облигации имат лицата, придобили обикновени акции, клас „А“, най-късно 5 (пет) работни дни след датата на публикуване на съобщението за предлагането на интернет страницата на пазар beam на Българска фондова борса (БФБ). Ще бъдат издадени 9 113 199 права (1 акция = 1 право), като 1 820 права дават възможността за записване на 1 облигация. Всяко лице, притежател на права, може да запише най-малко една облигация при условие че притежава поне 1820 права. Максималният възможен брой облигации, който всяко лице може да запише е равен на броя на придобитите и/или притежавани от права, разделен на 1820. Лихвата е 11% с отложено плащане и не се конвертира в акции. При упражняване на конверсията инвеститорът се отказва от получаване на лихвата в парична форма. Средствата от облигационната емисия ще постъпят в ЕСКРОУ сметка и ще се усвояват само при доказана сделка за покупка на дял в eBag. Предлагането ще се счита за успешно ако бъдат записани и заплатени облигации с обща номинална стойност, не по-малка от 1 750 000 евро. eBag.bg е водещата платформа за онлайн доставка на хранителни стоки в България, обслужваща над 50 000 активни домакинства в София, Пловдив, Банско, Благоевград и др. Основано през 2017 год., дружеството се утвърди като доминиращ играч в този сегмент, като съчетава собствена логистична инфраструктура с устойчива база от лоялни, повтарящи се клиенти. В eBag работят над 600 човека. До 2028 год. очакванията са приходите да достигнат 225 млн. евро без ДДС при 7 % EBITDA марж. Ebag има над 150 000 клиенти, в това число 29 000 нови само за 2024 г. Компанията предлага над 18 000 уникални артикула и има 104 000 уникални поръчки на месец (3 500 на ден). Средният размер на поръчките е 70 евро.

Търговията между държавите членки на Европейския съюз отбеляза първи спад от близо десет години през 2024 г., разкривайки крехкостта на европейския единен пазар пред вътрешни бариери и нарастващи енергийни цени. Проектодоклад на Европейската комисия показва, че вътрешната за общността търговия като дял от БВП на блока пада от 23,5% през 2023 г. на 22% през 2024 г. Спадът идва въпреки декларираните усилия за оживяване на единния пазар и настъпва в контекст, в който Европейският съюз изпитва икономически натиск от Съединените щати и Китай. Докладът подчертава, че фрагментираните национални регулации "продължават да правят по-трудно и скъпо създаването и управлението на компании в рамките на ЕС, без никакъв напредък до момента". Анализ, публикуван от Европейската централна банка, потвърждава, че вътрешните търговски триения на Европейския съюз надхвърлят разходите, генерирани от митническата политика на САЩ. Според изследването, проведено от икономисти включително Лучия Куалиети и Ванеса Гунела, вътрешнообщностните бариери са еквивалентни на мита от приблизително 67% за стоки и 95% за услуги. Икономистите на ЕЦБ изчисляват, че намаление само с 2% на бариерите за стоки и услуги би могло напълно да компенсира въздействието на американските мита върху дългосрочния икономически растеж. Ако всички държави членки постигнат нивото на интеграция на Нидерландия, търговските бариери могат да паднат с приблизително 8 процентни пункта за стоки и 9 процентни пункта за услуги. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард многократно е предупреждавала, че икономическият модел на Европа е под напрежение. "Вътрешният ни пазар е останал в застой. Ако направим единния си пазар наистина единен и наистина прост, европейският растеж вече няма да зависи от решенията на другите, а от нашите собствени избори", каза Лагард на Европейския банков конгрес във Франкфурт. Докладът на Комисията също показва, че времето, необходимо за разработване на европейски продуктови стандарти, се е увеличило от 3,2 години през 2023 г. на четири години през 2024 г., а преките чуждестранни инвестиции в ЕС са намалели с 22% през последните пет години. Лобистки групи като BusinessEurope твърдят, че външните пазари стават по-привлекателни от вътрешния пазар за европейските компании. Бившият президент на ЕЦБ Марио Драги подчерта в по-ранен доклад, че Европа рискува икономически упадък, ако не промени курса си. "Да продължаваме както досега означава да се обречем на упадък", предупреди Драги, който идентифицира разликата в производителността със Съединените щати като нарастваща от средата на 90-те години.

Растежът на световната икономика ще остане устойчив на ниво 3,3% през 2026 г. и 3,2% през 2027 година, прогнозира Международният валутен фонд (МВФ) в последния си доклад Световни икономически прогнози. Очакванията са с 0,2 пр.п. над тези за тази година и остават промяна за 2027 г. спрямо прогнозите на Фонда от октомври. Най-голям принос за възходящата корекция на оценката за тази година имат САЩ и Китай. За еврозоната, част от която от 1 януари е и България, МВФ залага темп от 1,7% за текущата година (повишение с 0,1 пр.п. спрямо октомври) и 1,3% догодина (без промяна спрямо октомврийските прогнози).  За големите икономики от валутния съюз се очаква растеж съответно от 1% и 1,5% през 2026 г. и 2027 г. за Германия, 0,9% и 1,3% за Франция, по 0,7% и за двете години за Италия и 2% и 1,9% за Испания.  Прогнозата за по-бърз растеж в еврозоната през 2027 г. отразява очакваното увеличение на публичните разходи, особено в Германия, наред с продължаващите силни резултати в Ирландия и Испания. Прогнозата като цяло е непроменена спрямо тази от октомври. Умереният темп на растеж отразява нерешени структурни пречки. Очаква се въздействието от планираното увеличение на разходите за отбрана да се прояви едва през следващите години, като се имат предвид ангажиментите за постепенно достигане на целевите нива до 2035 г., посочва МВФ. В сравнение с други региони еврозоната извлича в по-малка степен полза от неотдавнашния тласък на инвестициите, обусловен от технологичния напредък. Продължаващите ефекти от устойчивото повишение на цените на енергията след руската инвазия в Украйна ще продължат да бъдат в тежест на производството, като допълнителен натиск ще окаже реалното поскъпване на еврото спрямо валутите на страните, изнасящи сходни продукти, се посочва в доклада. За изминалата 2025 г. очакванията са растежът на световно ниво да е достигнал 2,9%, а на еврозоната - 0,9%. Това стабилно представяне на пръв поглед е резултат от балансирането на разнопосочни сили, отбелязва МВФ в доклада си. Неблагоприятните фактори от променящите се търговски политики се компенсират от благоприятните фактори от нарастващите инвестиции, свързани с технологиите, включително изкуствен интелект (AI), по-силно изразени в Северна Америка и Азия, отколкото в други региони, както и от фискалната и паричната подкрепа, широко адаптивните финансови условия и приспособимостта на частния сектор, според анализа на експертите на Фонда.  Предвижда се глобалната инфлация да се забави от очакваните 4,1% през 2025 г. до 3,8% през 2026 г. и 3,4% през 2027 година. Прогнозите за инфлацията също остават като цяло непроменени спрямо октомврийските и предвиждат инфлацията да се върне към целта по-плавно в САЩ, отколкото в други големи икономики. Преоценката на очакванията за растеж на производителността във връзка с изкуствения интелект може да доведе до спад в инвестициите и да предизвика рязка корекция на финансовите пазари, която да се разпространи от свързаните с изкуствения интелект компании към други сегменти и да подкопае богатството на домакинствата.  Търговското напрежение може да се засили, удължавайки несигурността, отбелязва Фондът. Анализът е изготвен преди президентът на САЩ Доналд Тръмп да заплаши с нови мита осем европейски страни, подкрепящи датския суверенитет над Гренландия.  Освен удължаване на несигурността търговското напрежение може да окаже по-силно влияние и върху икономическата активност. Вътрешнополитическото или геополитическото напрежение може да ескалира, което да доведе до нови нива на несигурност и да наруши функционирането на глобалната икономика чрез своето въздействие върху финансовите пазари, веригите за доставки и цените на суровините.  По-големите бюджетни дефицити и високият държавен дълг могат да окажат натиск върху дългосрочните лихви и, на свой ред, върху по-широките финансови условия.  От положителна гледна точка, икономическата активност може да бъде допълнително стимулирана от инвестициите, свързани с изкуствения интелект, и в крайна сметка да се превърне в устойчив растеж, ако по-бързото внедряване на изкуствения интелект доведе до силно повишаване на производителността и по-голяма динамика в бизнеса. Икономическата активност може да бъде подкрепена и от трайно облекчаване на търговското напрежение. Политиките за насърчаване на стабилността и устойчиво повишаване на средносрочните перспективи за растеж изискват поставяне на силен акцент върху възстановяването на фискалните буфери, запазването на ценовата и финансовата стабилност, намаляването на несигурността и осъществяването на структурни реформи без по-нататъшно забавяне, подчертава МВФ. 

Брутният вътрешен продукт на Китай (БВП) се е увеличил с 4,5 на сто на годишна база през четвъртото тримесечие на 2025 г., сочат данни на Националното статистическо бюро (NBS) на Китай. Това обаче е най-слабият тримесечен ръст на втората по големина икономика в света от края на локдауните заради пандемията от КОВИД-19. През предходните три тримесечия икономиката нарасна съответно с 5,4, 5,2 и 4,8 на сто. За цялата година растежът е достигнал 5 на сто, с което е изпълнена целта на правителството. Икономическата активност е била подкрепена основно от външната търговия. Въпреки продължаващото напрежение със САЩ и несигурността в глобалната търговия китайските компании са спечелили от силния износ към други региони. Икономистите обаче отчитат признаци на неравномерен растеж - докато износът продължава да подкрепя икономиката, слабото вътрешно търсене, затегнатият пазар на труда и поевтиняването на имотите оказват натиск върху потребителските нагласи. Високите нива на задлъжнялост сред много общини също ограничават възможностите за мащабни стимулиращи мерки. Очаква се тенденцията да продължи и тази година. Световната банка прогнозира растеж от около 4,4 на сто за 2026 г., докато Международният валутен фонд (МВФ) очаква „приблизително 4,5 на сто". Американската инвестиционна банка „Голдман Сакс" (Goldman Sachs Group) е малко по-оптимистична, прогнозирайки растеж от 4,8 на сто за китайската икономика.
Други данни, изнесени от Националното статистическо бюро, показаха, че раждаемостта в Китай през 2025 г. е спаднала до най-ниското си ниво, откакто тази статистика започва да се води пред 1949 г., въпреки усилията на властите да спрат спада, допълва Франс прес. Населението на Китай е намаляло за четвърта поредна година. През 2025 г. в страната са регистрирани 7,92 милиона раждания, което представлява коефициент на раждаемост от 5,63 на 1000 души. Пекин е изправен пред ускорено застаряване на населението, като властите се опитват да насърчат раждаемостта чрез субсидии за отглеждане на деца. Демографските модели на ООН предвиждат, че населението на Китай може да намалее от сегашните 1,4 милиарда до около 633 милиона души до 2100 г. Раждаемостта намалява постоянно през последните години въпреки края на рестриктивната политика за едно дете преди десетилетие. През 2024 г. отбелязва леко увеличение до 6,77 раждания на 1000 жители. Предишният исторически минимум е през 2023 г., когато коефициентът достига 6,39 на 1000 жители. Броят на браковете също е на рекордно ниски нива, тъй като високите разходи за образование и приоритетът, който много млади хора отдават на кариерата си, обезкуражават създаването на семейство и раждането на деца, посочва АФП. През 2025 г. Китай е регистрирал 11,31 милиона смъртни случая, което съответства на смъртност от 8,04 на 1000 души. Статистическото бюро на Китай отчете и, че продажбите на дребно в страната, които са ключов индикатор за вътрешното потребление, са се увеличили с 0,9 на сто на годишна база през декември. Това е най-бавният темп от близо три години, откакто бяха премахнати ограниченията, свързани с КОВИД-19, допълва АФП. Междувременно промишленото производство в Китай е нараснало с 5,2 на сто на годишна база през декември, сочат още публикуваните днес данни. Резултатът обаче бележи забавяне спрямо ръста от 5,8 на сто, отчетен година по-рано.