Правителството одобри проект на меморандум за разбирателство за изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2021- 2028 г. между България от една страна и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, от друга. По него България ще получи 132 807 931 евро за намаляване на икономическите и социални различия в Европейското икономическо пространство. Едното финансиране от 132 807 931 евро е по проект на меморандум за разбирателство за изпълнението на Финансовия механизъм на Европейкото икономическо пространство 2021- 2028 г. между България от една страна и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, от друга, който в сряда бе одобрен от правителството. В рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2021 - 2028 г. ще се подкрепят проекти в областите: Европейски зелен преход; Демокрация, върховенство на закона и човешки права; Социално включване и устойчивост. Предвидени са мерки в рамките на четири програми: 25 млн. евро ще бъдат за програма „Енергийна сигурност", която е към Министерството на енергетиката. Министерството на околната среда и водите ще отговаря за оползотворяването на 26,5 млн. евро по програма „Устойчивост на водните ресурси". За програма „Култура" са заделени 14,88 млн. евро, като програмен оператор е Министерство на културата. 40,35 млн. евро са програма „Местно развитие", а за нея отговаря Министерство на образованието и науката. Заложени са и средства за Фонд за двустранни отношения на национално и програмно ниво, както и за техническа помощ. Очаква се разработването на програмите от страна на определените програмни оператори да приключи през 2026 г., след което да стартира изпълнението на предварително дефинираните проекти и да бъдат обявени първите покани за набиране на проектни предложения. Крайният срок за изпълнение на проектите е до 30.04.2031 година.

През 2024 г. средната годишна заплата за пълно работно време за служителите в Европейския съюз е била 39 800 евро, което отразява увеличение с 5,2% спрямо 37 800 евро през 2023 г. Темпът на увеличение се забавя спрямо отчетеното 6,1 процента през 2023 г., по данни на Евростат. В България възнагражденията са се повишили с 13,9 процента до 15 387 евро годишно, което поставя страната на трето място в ЕС по темп на растеж – след Румъния (16,7 процента) и Полша (16,6 процента). Въпреки това България остава на последно място в Европейския съюз по размер на коригираното годишно възнаграждение, като заплатите у нас представляват 38,7 процента от средното за ЕС. Година по-рано този показател е бил 35,7 процента. Най-висока е средната годишна заплата в Люксембург (83 000 евро), следвана от Дания (71 600 евро) и Ирландия (61 100 евро). Най-ниските заплати са регистрирани в България (15 400 евро), Гърция (18 000 евро) и Унгария (18 500 евро).

Намаляване на законната лихва за просрочени задължения предлага Министерския съвет. Мотивът е, че след въвеждането на еврото като официална парична единица в Република България от 1 януари 2026 г. основният лихвен процент в Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения следва да бъде съобразен с лихвения процент по основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка. Съществено в случая е, намаляването от 10 процентни пункта на 8 процентни пункта на добавката към основния лихвен процент, определян досега от БНБ. След влизането на България в Еврозоната обаче БНБ губи това правомощие, като вече ще се използва лихвеният процент по основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка. България има една от най-високите законни лихви при просрочие в Европейския съюз, заради фиксираната надбавка от 10 процентни пункта. Ведомството подчертава, че икономическите условия, при които е определен размерът на законната лихва през 1994 г. (основен лихвен процент плюс 10 процентни пункта) са се променили съществено и понастоящем размерът на законната лихва в България е необосновано висок.

През 2024 г. само водещите 20 компании в България, които проектират, изграждат и управляват фотоволтаични централи и системи за съхранение на енергия са генерирали над 2.5 млрд. лв. приходи и имат ръст на приходите над 46% на годишна база. Спрямо 2022 г. пък увеличението на оборота е с цели 83%. Отчетената обща печалба също се повишава значително - от 206 млн. лв. през 2023 до почти 350 млн. лв. през миналата година. Рекордното изграждане на соларни мощности от 2023 насам - общо около 2500 мегавата само в България - се превръща във все по-значим източник на заетост. Служителите на 20-те най-големи компании са над 4200 и се увеличават с 21% на годишна база. Конкретни обобщени данни за бранша обаче липсват. Лидерът в бранша е "Сънотех" (Sunotec), който е един от най-големите строители на соларни паркове в Европа и абсолютен лидер в България. Компанията, основана през 2012 г. в Германия от българина Калоян Величков и Торстен Херферт, отчита рекордна година - 2.3 GW новоинсталирани мощности през 2024 г. и над 11 GW общо изградени фотоволтаични централи в 24 държави. Към края на миналата година групата има 1634 служители, които работят в България, и 2064 глобално, като голяма част от тях са българи. Компанията засили присъствието си на ключови европейски пазари като Иберийския полуостров, Скандинавия и Югоизточна Европа. Успоредно с това компанията навлиза и в нови региони - Латинска Америка и Западна Африка. С ръст почти 65% групата отчита през 2024 г. 877 млн. лв. оборот, което в абсолютна стойност е с 340 млн. лв. повече на годишна база. Печалбата също се увеличава с бързи темпове и за миналата година е почти 74 млн. лева. През 2024 г. са изградени 2.3 GWp нови слънчеви мощности и са внедрени 140 MWh батерии. През 2025 г. компанията вече е реализирала около 500 MWh системи за съхранение и работи по над 50 проекта за изграждане на 2.4 GWp солари и 2.7 GWh батерии, някои от които ще бъдат завършени през 2026 г. Проектът в Перник е флагман на този подход. Той е изграден върху бившия сгуроотвал на металургичния комбинат "Стомана Перник". Някогашен символ на индустриално замърсяване, теренът от 400 декара днес е преобразен в хъб за възобновяема енергия, включващ седем фотоволтаични проекта, пет от които са оборудвани със системи за съхранение на енергия. В кюстендилското село Багренци компанията прилага принципите на кръговата икономика. Теренът, бивш свинекомплекс, превърнат в незаконно сметище за строителни отпадъци, е почистен, а отпадъците са рециклирани на място и са използвани за изравняване на площадката. За изграждане на хибридния проект край врачанското село Селановци (60 MWp солар и 107 MWh батерия) е използван терен, който никога не е бил обработван, като по този начин се избягва потенциален конфликт със земеделието. В Ихтиман пък са предприети значителни дейности по залесяване като компенсаторна мярка. Повечето такива проекти групата развива не пряко, а чрез "Соларис холдинг" - смесено дружество с основните акционери в "Еврохолд България". За 2024 г. приходите на "Соларис холдинг" са все още малко - 14 млн. лв., но заявката е през 2025 г. да бъде отчетен стабилен ръст и при всички положения компанията ще се нареди сред 20-те най-големи. От 2024 г. "Сънотех" вече е и производител на стоманени конструкции за соларни системи. Компанията работи с ArcelorMittal и Wuppermann и цели да премине изцяло към "зелена стомана" и производство с възобновяема енергия. Един от ключовите моменти в близко бъдеще пък ще бъде пускането на SUNOTEC Tracker - система за наземно монтиране за проследяване на слънцето, разработена от инженерния екип на компанията. Целта е в рамките на 4 години Sunotec да се наложи като водещ независим производител на монтажни системи в Европа, с начало на продажби към трети страни още от 2026 г. Иначе още в началото на 2026 г. ще бъде внедрена първата такава система на обект с мощност 90 MW в България. "Сънотех" има център за експлоатация и поддръжка в София, който следи денонощно проектите в България и региона, както и пет регионални бази - в Плевен, Русе, Бургас, Стара Загора и София, което намалява транспортните емисии и разходи.

От 1 януари 2026 г. България официално влиза в еврозоната, а печатницата на Българската народна банка ще се включи в производството на евробанкноти. Така страната ни ще стане част от сложната система, която в момента обхваща само 11 специализирани печатници в Европа с най-високо ниво на сигурност. Първоначалните доставки на €-банкноти за България ще бъдат предоставени назаем от други централни банки от еврозоната. Монетният двор на БНБ през лятото започна да сече евромонетите, на които едната страна е с български символи и надписи. БНБ трябва да осигури 8 милион български евромонети. Сега печатницата на централната ни банка се готви за включване в общия пул и за самостоятелно производство на хартиените евро. Производството на евробанкноти се осигурява от националните централни банки и Европейската централна банка. Първо се изчислява необходимият брой банкноти за всяка година - трябва да се произведат достатъчно нови купюри за заменяне на износените и за посрещане на очаквано повишено търсене, включително сезонни колебания. Прогнозите за търсенето на евробанкноти за всяка предстояща година се предоставят от националните централни банки, а централната прогноза се изготвя от ЕЦБ. След това банкнотите се преразпределят между държавите, така че да се избегне недостиг или излишък. ЕЦБ разпределя "квотите" между банките - тоест за каква част от производството отговаря всяка банка и за кои купюри. Така например през 2017 г. централните банки на Франция, Германия и Италия са произвели 1.7 милиарда 50-еврови банкноти. В момента 11 печатници в Европа с високо ниво на сигурност произвеждат евробанкнотите. Това обединено производство и обща система за управление на качеството осигуряват прилагането на единен стандарт за всички купюри. По време на производствения процес се извършват стотици ръчни и автоматизирани проверки, за да се гарантира, че банкнотите са напълно еднакви, независимо къде са отпечатани. Евробанкнотите от серия "Европа", които ще влязат в обращение в България, са отпечатани на хартия от чист памук. Това ги прави специфично твърди и шумящи, както и устойчиви на износване. Определени защитни елементи като водни знаци и вградени нишки са част от самата хартия. Използват се различни типове плаки, специални мастила и редица производствени процеси - офсетен и интаглио печат, топъл печат за холограмата и ситопечат за числата с променящ се цвят.

Правителството прие решение, с което увеличава капитала на едноличното акционерно дружество "Иганово" съм 718 000 лв. То беше учредено на 29 октомври и ще отговаря за изграждането на бъдещия завод за производство на барут, заряди и 155-милиметрови боеприпаси. Първоначалният му капитал беше 50 000 лв., а акциите му 100% са собственост на Министерството на икономиката и индустрията. Решението на създаването му беше взето от кабинета след като ВМЗ - Сопот и "Райнметал" подписаха договор за съвместно предприятие. Първоначалният капитал от 50 000 лв. позволи реално учредяване на дружеството и регистрацията му по реда на Търговския закон, както и извършването на първоначалните организационни, правни и подготвителни дейности, свързани със стартирането на проекта. За осигуряваното на успешен старт при изграждането на завода, дружеството „Иганово" се нуждае от допълнително финансово обезпечаване, което ще бъде постигнато с предвиденото увеличаване на капитала на търговското дружество в размер на 718 000 лева. Увеличението на капитала е необходимо и за навременното обезпечаване със съоръжения и материали, необходими за изграждане и функциониране на предвидените мощности в краткосрочен и средносрочен план. Осигуряване на финансовия ресурс за увеличението на капитала ще бъде осъществено чрез прилагането на вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията за 2025 г. Ще бъде намален предвидения за 2025 г. трансфер към Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири".

Инвестиционно предложение на БУЛФАРМА ООД, реализирано чрез партньорството с УМБАЛ „Софиямед“, предвижда изграждане на съвременен болничен комплекс с пълна функционалност и оборудване на най-високо ниво. Общата стойност на проекта е 50 милиона лева, а изпълнението му е разчетено за срок от две години. Болницата ще бъде разположена на терен в близост до АМ „Струма“, осигуряващ бърз достъп от четирите обслужвани общини – Петрич, Сандански, Кресна и Струмяни. Сградата ще обедини здравните дейности от двете съществуващи бази – Петрич и Сандански – в обща структура с модерни отделения, високотехнологична апаратура и нови диагностични звена. Съществуващите болнични сгради няма да бъдат изоставени, а ще бъдат трансформирани в центрове за рехабилитация, физиотерапия и спешна доболнична помощ, работещи 24 часа в денонощието. Източник: toppresa.com

ФЕЦ „Аратиден“ – най-голямата инвестиция в община Кюстендил, получи разрешение за ползване за третия си етап от централата с мощност 15.79 MWp. Дирекцията за национален строителен контрол към Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България констатира, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и че съответства на Закона за устройство на територията и на останалите нормативни документи. Понастоящем последният, четвърти етап от ФЕЦ „Аратиден“ е в заключителен етап от реализацията си, с което завършва строителството на генерационната част на централата. „Аратиден“ ЕООД спечели и проект за осъществяване на инвестиция в колокирано батерийно стопанство от 81 MWh, който се подпомага от Плана за възстановяване и се очаква да бъде въведен в експлоатация в началото на 2026г.

Рибарските пристанища в Балчик и Созопол остават под управлението на държавната компания „Рибни ресурси“, зам.-министърът на земеделието и храните Стефан Бурджев. Според него, собствеността на пристанищата „Балчик“ и „Созопол“ трябва да останат собственост на дружеството „Рибни ресурси“ ЕООД, а не на общините, в които се намират. Целият риболовен бранш се обяви против идеята държавните ни рибарски пристанища да бъдат извадени от активите на МЗХ и прехвърлени на общините. „Рибни ресурси” ЕООД, град Созопол е еднолично търговско дружество, в което едноличен собственик на капитала е държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните. “Рибни ресурси“ ЕООД е образувано на 21 юли 2009 г. на Министерския съвет на Република България като правата на държавата се упражняват от министъра на земеделието и храните. В капитала на дружеството като непарична вноска са внесени рибарските пристанища в Балчик и Созопол. Източник: maritime.bg

Пламен Макавеев е новият изпълнителен директор на Manpower България. Макавеев има дългогодишен управленски опит в сферата на човешките ресурси. На чело на Manpower България. От 2024 г. Макавеев ръководи дейностите на отдел "Временна заетост" в Manpower България, където въвежда политики и процеси, насочени към повишаване на ефективността и клиентското удовлетворение, активно следи пазарните тенденции и развива екипа. Преди това заема управленски роли в други HR компании, където натрупва опит в развитието на екипи, управление на проекти и изграждане на партньорства.

Комисията за финансов надзор (КФН) задължава „Българска фондова борса“ АД да прекрати търговията с акции на „Чайкафарма висококачествените лекарства“ АД за период от един месец от деня на получаване на решението, става ясно от сайта на КФН. Принудителната административна мярка е потвърдена и от съвета на директорите на дружеството. В отчета си за първото полугодие „Чайкафарма“ регистрира 19,61% ръст на приходите от продажби до 31,11 млн. лв. Нетната печалба достига 4,78 млн. лв. България е най-големият пазар на лекарствата на „Чайкафарма“, който е осигурил 31,22 млн. лв. от приходите на компанията, която изнася за Европейския съюз (ЕС) и за трети страни. Основният акционер Тихомир Каменов притежава 88,09% от капитала. PLURIBUS S. A. R. L. има дял от 6,86%, а останалите книжа са притежание на по-малки инвеститори.

Властите в Румъния арестуваха бивш сенатор за предполагаем опит да предложи подкуп от 1 милион евро на министъра на отбраната за да улесни той сделка за оръжие, която би могла да бъде финансирана по неправомерен начин от програма на Европейския съюз. Схемата е била да се закупят руски снаряди в Казахстан, да се внесат в Румъния, да се ремонтират и да им се сложи румънски етикет, а след това да се продадат на Украйна чрез посредник в България. Идеята е да се създаде схема за бъдещ бизнес, който да получи финансиране от програмата на ЕС "Rearm Europe", стартирана през март 2025 г. с цел подкрепа на производството на оръжие в 27-те страни членки. Тя дава възможност на държавите членки да инвестират до 800 млрд. евро допълнително в отбраната и да създадат отбранителна промишленост на ЕС, за да отговорят по-добре на производствените изисквания и нуждите от разполагане на сили. Ключовите компоненти включват финансови инструменти като SAFE, който предоставя до 150 млрд. евро кредити за инвестиции в отбраната. Румънската служба на Радио "Свободна Европа/Свобода" (RFE/RL) е разговаряла с две ключови фигури по случая. Едната описва как е била потърсена от бившия сенатор Мариус Овидиу Исайла, а другата – от български бизнесмен на име Роман Ангелов. В началото на октомври Ангелов е водил делегация, която се е срещнала с директора на „Ромтехника” – компания за търговия с оръжие, която представлява румънското министерство на отбраната, с цел да се възползва от контактите й в Казахстан. "Те ми предложиха сделка", разказва шефът на „Ромтехника” Разван Минцу пред RFE/RL. „Ние щяхме да вземем боеприпаси от Казахстан и да ги препродадем на тях". Но Минцу казва, че офертата му се е сторила „подозрителна” и че е отхвърлил предложението. Докато Исайла е задържан за 30 дни, местонахождението на българския бизнесмен Роман Ангелов е неизвестно. Той е единственият акционер в компанията "София Арм Тех", която миналата година получи лиценз за международна търговия с оръжие, пише Радио "Свободна Европа/Свобода". Роман Ангелов е управител на "София Арм Тех" ЕООД, чийто капитал е 99 750 лева. Едноличен собственик на капитала е от 2018 г. Според регистъра тя има осем служители.

През 2024 г. 4,2 милиона души в ЕС са били безработни за 12 или повече месеца, сочат най-новите данни на европейската статистическа служба Евростат. Равнището на дългосрочна безработица (хора без работа от 12 или повече месеца) сред икономически активното население (от 15 до 74 годишна възраст) през 2024 г. е 1,9 на сто. По този начин около 1 на всеки 3 безработни в ЕС е бил дългосрочно безработен. През 2023 г. равнището на дългосрочна безработица в ЕС е било 2,1 на сто. Броят на безработните варира в различните региони на Евросъюза. От 195-те региона в ЕС, за които има налични данни, 82 са регистрирали нива над средните за ЕС, 106 са имали нива под средните, а 7 са имали същия процент. Най-висока годишна дългосрочна безработица през миналата година е регистрирана в испанските градове-ексклави в Северна Африка - Мелиля (16,3 на сто) и Сеута (15,8 на сто), както и във френската отвъдморска територия Гваделупа (11,4 на сто). Друг отдалечен френски регион - Реюнион, също отчита относително висок процент дългосрочна безработица (8,2 на сто). Три региона в Южна Италия имат нива на дългосрочна безработица от поне 8 на сто - Кампания (9,9 на сто), Калабрия (8,3 на сто) и Сицилия (8 на сто). В 52 региона в ЕС равнището на дългосрочна безработица е под 1 на сто. Тези региони са концентрирани главно в Северна Белгия, Чехия, Дания (всичките 5 региона), Северозападна Унгария, Нидерландия (всичките 10 региона, за които има данни), Австрия и Полша, Малта също регистрира ниво под 1 на сто. Най-ниският процент в ЕС - 0,4 на сто е наблюдаван в 4 региона - съседните чешки региони Прага и Средночешка, както и провинциите Утрехт и Северен Брабант в Нидерландия. Дългосрочната безработица в България през 2024 г. е на ниво 2,2 на сто, което е незначителен спад спрямо регистрираното през 2023 г. равнище от 2,3 на сто. В България през миналата година най-висока годишна дългосрочна безработица е регистрирана в Северозападния регион (5,8 на сто), следван от Северния централен регион (3,6 на сто). Най-малко дългосрочно безработни лица през миналата година у нас е отчетено в Южния централен регион (1,2 на сто), Югозападния регион (1,5 на сто) и в Североизточния регион (1,6 на сто). Дългосрочната безработица обхваща безработните в продължение на 12 или повече месеца.

Американската компания Cove Capital и казахстанската Tau-Ken Samruk ще разработват съвместно находищата Северен Катпар и Горен Кайракти в Карагандинска област в Казахстан. Според местното издание „Курсив“ това са сред най-големите неразработени находища на волфрам в света. Държавната инвестиционна холдингова компания на Казахстан, Самрук-Казына, оценява общите запаси от волфрам на 410 000 тона. Съгласно споразумението, подписано в кулоарите на срещата на върха C5+1 във Вашингтон, компаниите ще създадат съвместно предприятие. Cove Capital ще контролира 70% от начинанието. Общата инвестиция се оценява на 1,1 милиарда долара, от които 900 милиона долара могат да бъдат осигурени от Американската ЕксИм банк.В момента се извършва подготвителна работа за завършване на предпроектното проучване за проекта „Северен Катпар“. Предпроектното проучване предвижда създаването на предприятия за първична преработка на волфрам в Казахстан. Тези предприятия ще произвеждат амониев параволфрамат, който се използва в производството на специализирани волфрамови продукти, включително прахове и износоустойчиви компоненти. Това не е единственият проект, който Cove Capital реализира в Казахстан. Компанията проучва и за редки и редкоземни метали в находището Гремячинский в Улански район на Източноказахстанска област и в находището Акбулак в Костанайска област. Последният проект се изпълнява съвместно с Kazgeology (дъщерно дружество на Tau-Ken Samruk). Съединените щати търсят в световен мащаб алтернативни източници на суровини и центрове за преработка на Китай, особено за редки елементи и благородни метали. Междувременно страните от Централна Азия, включително Казахстан, провеждат политика на диверсификация, за да се дистанцират от Русия и Китай. Само през първата половина на втория мандат на Доналд Тръмп Съединените щати подписаха търговски споразумения със страни от Централна Азия на обща стойност 12,4 милиарда долара. Едно от тези споразумения е сделката между американската компания Cove Kaz Capital Group и суверенния фонд на Казахстан за разработване на две големи находища.

Русия започва на 8 декември първата продажба на държавни облигации, деноминирани в китайски юани, съобщи Министерството на финансите в Москва, предаде Ройтерс. Очаква се интересът към емисията да дойде основно от руски компании, които търгуват с Китай. Облигациите ще бъдат с матуритет от три до седем години и ще се търгуват на Московската борса (MOEX). Те са предназначени за вътрешния пазар. Организатори на пласирането са руските банки „Газпромбанк", „Сбербанк" и „ВТБ Капитал", които се намират под западни санкции. Министерството планира до четири емисии на обща стойност до 400 млрд. рубли (около 5 млрд. долара). Инвеститорите ще могат да плащат и да получават лихвени плащания както в юани, така и в рубли. Решението идва на фона на значителни валутни резерви в юани, натрупани от руски износители и банки вследствие на увеличения износ на енергийни ресурси към Китай. През 2024 г. търговията между двете страни достигна рекордните 245 млрд. долара. Според анализатора Дмитрий Полевой от „Астра Асет Мениджмънт" (Astra Asset Management), първите две емисии могат да бъдат на обща стойност между 2 и 3 млрд. долара, като основните купувачи ще бъдат местни инвеститори. Икономисти отбелязват, че облигациите ще помогнат на руското правителство да финансира бюджетния дефицит, който се очаква да достигне 2,6 на сто от БВП през 2025 година.