Министерството на финансите повиши очакванията си за инфлацията и намали тези за ръста на икономиката заради последиците от войната в Иран. В пролетната си прогноза от ведомството предвиждат 4.3% увеличение на средногодишната инфлация и 5.2% годишно нарастване на потребителските цени към края на 2026 г. Реалният растеж на БВП пък ще се забави до 2.6% при очаквани досега 2.7%. За следващата година прогнозата е за 2.5% ръст на икономиката, който да се запази в сходни граници от 2.5-2.6% и през 2028-2029 г.

Въпреки че България и през 2025 г. е на последно място в ЕС с най-ниско почасово възнаграждение за труд, разходите на работодателите за това са с най-висок ръст сред всички страни членки, показват публикуваните данни на Евростат. Средно в ЕС през миналата година разходите за труд на работодателите са били 34,9 евро на час, а само в еврозоната - 38,2 евро, сочат данните. Това е увеличение съответно с 4,1 и 3,8%. Предимно в страните от Източна Европа обаче разходите на работодателите за труд растат с много повече, отколкото в развити икономики в Западна Европа. Сред онези, в които има най-голямо увеличение – от порядъка на десетина процента, се нареждат Румъния, Унгария, Хърватия, Словения, Литва. На другия край са Дания, Германия, Франция и скандинавските държави, а Малта бележат спад с 0,5%. В това отношение България продължава да е на върха. В сравнение с 2024 г. у нас разходите на работодателите за труд са се увеличили най-много – с 13,1%. България има най-високия ръст на разходите за труд за последните 5 години, когато те са се увеличили почти двойно. Следват Полша с ръст от 66%, следвана от Румъния с 61,3%, Хърватия, Литва и Унгария, където е над 50%. Тези разходи остават сравнително стабилни с неголеми изменения в Норвегия (5,5%), Швеция (6,1%) и Италия (10,6%), които отчетоха най-бавния ръст в Европа между 2021 и 2025 г. Това, от една страна, се дължи на обстоятелството, че страните от Централна и Източна Европа са в позицията на догонващи. От друга страна обаче, този силен ръст поставя спирачки пред новите инвестиции особено в производствени дейности, тъй като разходите за труд са един от важните фактори, които определят дали една компания ще избере дадена дестинация за започване на бизнес. Евростат прави разграничение между чистите разходи за труд, които съвпадат с почасовото възнаграждение, и общите разходи, в които са включени и съпътстващите. Това са здравните, пенсионните, социалните и други осигуровки. В това отношение в Европа има съществени разлики. Делът на съпътстващите спрямо общите разходи за труд през 2025 г. възлиза на 24,8 на сто в ЕС и на 25,6 на сто в еврозоната. Най-ниските дялове на разходите, които не са свързани със заплатата, са регистрирани в Румъния (4,8 на сто), Литва (5,5 на сто) и Малта (5,8 на сто). А най-високи са те във Франция – там почти една трета от разходите на работодателя - 32,3 на сто, са за осигуровки. В Швеция този дял е 31,7 на сто, а в Словакия (28,6 на сто). В България почасовото възнаграждение е 10,5 евро, но общите разходи са 12 евро, което прави дела на осигуровките 12,5% - нито прекалено голям, нито много малък. Въпреки това и двата показателя поставят България в дъното на таблицата за тези разходи и в позицията на догонваща. За сравнение, в Румъния този разход е 13,6 евро, а в Унгария - 15,2 евро. Най-високи разходи за труд в ЕС са отчетени в Люксембург - средно 56,8 евро на час, Дания - 51,7 евро на час, и Нидерландия - 47,9 евро на час.

Площите с лозови насаждения в земеделските стопанства на България са намалели драстично заради "лоши климатични условия", съобщиха от Министерство на земеделието и храните (МЗХ). Данните за 2025 г. показват, че лозовите насаждения в земеделските стопанства, включващи плододаващите и младите лозя, се оценяват на 31 234 ха. Реколтирани са 26 231 ха, което е с 5,4% по-малко от предходната година. В цели 2,3 хил. ха лозя не е прибрана продукция, което директно удря производството на българските винари. По информация на Изпълнителната агенция по лозата и виното произведеното грозде през 2025 година възлиза на 115 909 тона, което е с 14% по-малко спрямо предходната година. В Югоизточния район са произведени 40% от общото количество грозде, или 46 482 тона, а в Южния централен район - 37%, или 43 152 тона. Произведеното количество винено грозде е с 15% по-малко спрямо 2024 г., само производството на десертно грозде остава непроменено. Средните добиви на винените и десертните сортове грозде за страната са по-ниски спрямо 2024 г., съответно с 10% и с 1%. От реколта 2025 винарските предприятия са произвели 63 887 859 литра вино. В страната се реализират 112 млн. литра вино на година, а износът е в размер на 16 410 500 литра. На този фон традиционното българско вино разширява пазарите си. Основните страни, в които изнасяме българско вино към днешна дата са Швеция, Полша, Гърция и Япония, като в България оперират 365 производители на вино. Все повече български винари се ориентират към бутиково производство, което се оценява най-много на външните пазари.

Нетният доход от такси и комисиони на банковата система в България нарасна с 10 на сто или със 163 млн. лева на годишна база до общо 1,8 млрд. лева към края на 2025 година, обяви Българската народна банка. През миналата 2025 г. приходите от такси и комисиони бележат ръст от 241 млн. лв. (11,6 на сто) до 2,3 млрд. лв., а разходите за такси и комисиони нарастват със 78 млн. лв. (17 на сто) до 538 млн. лева. Нетният доход от такси и комисиони заема дял от 22,1% в структурата на нетния оперативен доход в края на 2025 година. Общият нетен оперативен доход на банковата система нарасна със 189 млн. лв. (2,4 на сто) спрямо края на 2024 година, достигайки 8,1 млрд. лв. в края на 2025 година. Приходите от лихви бележат ръст от 150 млн. лева (2,2 на сто) до 6,9 млрд. лв., а разходите за лихви нарастват със 79 млн. лв. (6,8 на сто) до 1,2 млрд. лева. Към 31 декември 2025 г. банковата система отчете печалба в размер на 3,6 млрд. лв., или с 43 млн. лв. (1,2 на сто) по-малко спрямо реализираната за 2024 година.

След обектите за IQOS най-големият дистрибутор в страната - "Орбико", навлиза и във втори сегмент за търговия на дребно - ще предлага луксозна козметика, придобивайки бизнеса на "Есте Лаудер България". Сделката вече е разрешена от Комисията за защита на конкуренцията и е завършена. "Орбико" придобива седем магазина под наем и навлиза на пазара на т.нар. селективна козметика, който се оценява на около 120 млн. евро. За купувача има опция и да продава портфейла от нови марки на други ритейлъри. По последни данни от 2024 г. приходите на "Есте Лаудер България" са 6.8 млн. евро, а служителите - 65. Краен собственик на продавания бизнес е американското поделение на Estee Lauder за Европа. От началото на 2026 г. "Орбико България" поема дистрибуцията, ритейл продажбите и цялостното управление на ритейл обектите на "Есте Лаудер компанис" (Estee Lauder Companies - ELC) в България. "Орбико груп" като едноличен собственик на "Орбико България" е многогодишен успешен партньор на "Есте Лаудер компанис" на осем други пазара в Източна Европа. На базата на това сътрудничество двете компании постигнаха споразумение и за бизнеса на "Есте Лаудер" в нашата страна. "Орбико България" придобива наемното право върху площите на магазините, правото да дистрибутира част от продуктите от портфолиото на "Есте Лаудер", които се предлагат на дребно в обектите, както и наличните в тях активи, инвентар и стокови запаси. Според споразумението "Орбико България" ще управлява пет магазина МАС, които се намират в The Mall, Paradise Mall и Mall Of Sofia в столицата, в Delta Planet - Варна и Plovdiv Plaza, както и два магазина "Есте Лаудер" - в Mall Of Sofia и на столичния бул. "Витоша" №67. Екипът на този бизнес е от около 60 души, като целта на "Орбико България" е да го запази и развие в бъдеще. Обектите МАС са фокусирани предимно върху премиум декоративна козметика (професионални гримове) под бранда МАС, а магазините "Есте Лаудер" предлагат по-широка гама най-висок клас продукти. "Орбико България" ще дистрибутира продукти от 13 марки, част от портфолиото на "Есте Лаудер компанис", в няколко сегмента: парфюмерия, грижа за кожата, грим, грижа за коса, фарма козметика. Марките, за които има споразумение за територията на България за момента, са: Aveda, Balmain, Bobbi Brown, Bumble&Bumble, Clinique, Estee Lauder, Frederic Malle, Jo Malone, Kilian Paris, La Mer, Маc, Origins, Tom Ford". Купувачът няма да извършва онлайн търговия с продукти от портфолиото на "Есте Лаудер". От 31 декември 2025 г. споразуменията на "Есте Лаудер България" за дистрибуция на селективна козметика с местни оторизирани търговци на дребно са прекратени заради планираното прекратяване на дейността на дружеството. Тези споразумения засега не са прехвърлени на друго дружество от групата на "Есте Лаудер компанис", нито на "Орбико". По силата на споразумението "Орбико" няма да стане изключителен дистрибутор на българския пазар, а ще действа единствено като оторизиран дистрибутор. Вече повече от седем години дистрибуторът "Орбико България" присъства в ритейл сегмента чрез управлението на IQOS обектите за нагреваеми тютюневи изделия и към днешна дата има повече от 40 на територията на цялата страна. По данни на неправителствената организация Cosmetics Europe през 2023 г. общият обем на пазара на търговия на дребно с козметика в Европа е 95.67 млрд. евро, а в България - 552 млн. евро. Сегментът на премиум козметика в Европа през 2023 се оценява на 20.33 милиарда евро, или около 20% от общия пазар на козметика. През 2024 европейският пазар расте до 104 млрд. евро. Като се има предвид делът на пазара в България спрямо общия обем на пазара в Европа (0.58% за 2023 г.), може да се приеме, че общият обем на пазара на търговия на дребно с козметика в България за 2024 г. е около 590 млн. евро, а на сегмента премиум селективна козметика - около 118 млн. евро, посочва Комисията за защита на конкуренцията. Основните дистрибутори на селективна козметика в страната са: "Парфюмери Дъглас България", "Л' Ореал България", "Сарантис България", "Козметик плюс", "Нотос България", "Сефора България", "Есте Лаудер България". Пазарът на дребно е силно фрагментиран, пазарният дял на обектите на "Есте Лаудер" е 0-5%. "Орбико България" дистрибутира редица бързооборотни стоки, в т.ч. домашни потреби, продукти за лична хигиена, козметични продукти (предимно в по-масовия сегмент), детски играчки, батерии и електроника, бебешки храни и закуски, смазочни масла, фармацевтични продукти и др. Дистрибуторската мрежа покрива цялата територия на страната. На българския пазар компанията дистрибутира множество световноизвестни марки на най-големите глобални производители като Philip Morris, Procter&Gamble, Kellog's, Duracell, Hipp, Shell, SC Johnson, Wella Company, Papadopoulos, Coty, Shiseido, Elizabeth Arden и много други. В "Бюти сегмента" компанията дистрибутира над 50 марки, сред които Max Factor, Bourjois, Hugo Boss, Burberry, Gucci, Calvin Klein, Shiseido. През 2024 "Орбико България" отчита почти 718 млн. евро приходи от продажби и 2.15 млн. евро нетна печалба. За компанията работят 1321 служители към януари 2026 г. Едноличен собственик на "Орбико България" е Orbiko d.o.o - дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Хърватия, собственост на хърватина Бранко Роглич.

Българската технологична компания Hydrogenera обяви сключването на ключов международен договор за доставка на 2 MW водородна система. Сделката ще достави водородна система с мощност 2 MW за проект за производство на зелен водород, насочен към индустриални потребители в Германия. Проектът се финансира с грант от германското правителство, което представлява ключова стъпка в утвърждаването на компанията като надежден партньор в развитието на стратегическа водородна инфраструктура в Европа. Системата ще бъде въведена в експлоатация в Украйна и ще осигурява водород с чистота 99.999% за индустриални клиенти в Германия, като създава устойчива трансгранична верига на доставки. Общата стойност на договора, включително поддръжката на оборудването за период от 1 година, възлиза на 45,41% от общите приходи на компанията, или 2 милиона евро.

Средният ръст на 20-те предприятия с най-бърз ръст на оборота в металообработването през 2024 г. е малко над 91% и е напълно сравним с този от предходната година (93%). Секторът се развива стабилно след рекордната 2022 г., когато приходите скочиха с близо 150%, до голяма степен заради инфлация. Запазва се и тенденцията, започнала след началото на войната в Украйна, за силно присъствие в класацията на бизнеси, произвеждащи метални изделия за отбранителната индустрия. Всичките 20 компании са на печалба, увеличават се и работниците им. Близо 7 пъти увеличава приходите си лидерът в класацията ПАТ БГ, която е регистрирана в София, но заводът й е в Плевен. Компанията е част от машиностроителната "Ваптех" на бившия банкер Бони Бонев, а съдружник с 50% е гръцкият гражданин Александрос Вореопулос. Предприятието има две основни дейности - обработка на метал (пресоване, рязане, огъване и т.н.) и асемблиране на модули за различни сектори - автомобилна индустрия, електроника, електротехника, медицина, строителство, отбрана и др. През 2024 г. нарастват приходите от продажби на продукция, повече са и приходите от услуги, а значителен ръст - с около 1.5 млн. евро (3 млн. лв.), има при запасите от продукция и незавършено производство. Броят на заетите нараства четворно до 166 души, а към ноември 2025 г. броят им вече е 180. Резултатите на компанията са свързани с преструктурирането на дейността на "Ваптех", която през 2024 г. е прехвърлила цялата си производствена дейност заедно с персонала в ПАТ БГ. "Ваптех" продължава да продава продуктите си със собствена марка, но производството е изцяло изнесено в дъщерното дружество, както и в други предприятия. Hilti Austria Industrie, която пренасочва цялото си производство на алуминиеви укрепителни елементи за окачени фасади към ПАТ БГ, като първите продажби на готова продукция се е очаквало да започнат през втората половина на 2025 г. В края на 2024 г. са финализирани и преговорите с американската Bliss Munitions Equipment, която е специализирана в производството на муниции за стрелково оръжие. За изпълнението на договора е планирана инвестиция от порядъка на 3 млн. долара в производствено оборудване и инструменти за изработка на изделията. През втората половина на 2025 г. ПАТ БГ е планирало стартиравено на нова продуктова линия за отбранителната индустрия - заготовки за изработка на гилзи за патрони за малокалибрено стрелково оръжие, като за целта наеме още индустриални халета и персонал.

Предприятието за калцинирана сода (лека и тежка) и сода бикарбонат „Солвей Соди“ заема съществен дял както в българската индустрия, така и на европейския пазар. Ръководството на „Солвей Соди“ представи планове за инвестиция в размер на около 20 милиона евро за изграждането на нов котел – критично важна първа стъпка в процеса на декарбонизация на производството. Проектът е част от дългосрочна пътна карта за модернизация и енергийна ефективност и е обвързан с кандидатстване по Модернизационния фонд на ЕС, с подкрепата на Европейската инвестиционна банка. Проектните предложения към Европейската комисия се подават два пъти годишно, като предварително се изготвя национална рамка, която служи като основа за последващото им развитие и кандидатстване.

Референтните междубанкови лихвени проценти в еврозоната започнаха да се повишават, което оказва пряко влияние върху изплащането на ипотеките в момент на рекордна задлъжнялост в страни като Португалия. Вноските по жилищните кредити растат, като първите увеличения ще засегнат част от домакинствата още през април. Покачването на Euribor – лихвата, по която европейските банки си отпускат заеми – е директен резултат от пазарните сътресения, предизвикани от конфликта в Близкия изток. Това увеличение се превърна във факт веднага след първите военни удари на САЩ и Израел срещу Иран, прекъсвайки периода на лек спад, който се наблюдаваше по-рано. При нива на шест- и дванадесетмесечния Euribor над 2,5%, експертите очакват осезаемо повишение на месечните вноски по заемите, които подлежат на преразглеждане през този месец. За примерен заем от 150 000 евро със срок от 30 години и надбавка от 1%, увеличението възлиза на около 15 евро при шестмесечния индекс и около 10 евро при дванадесетмесечния. Макар сумите да изглеждат умерени, при дванадесетмесечния Euribor това на практика означава близо 20% ръст спрямо нивата отпреди началото на военните действия.
Тези промени ще засегнат само договорите с плаваща лихва, които се актуализират периодично на всеки три, шест или дванадесет месеца. На фона на общото поскъпване на живота – от хранителните продукти до горивата – всяко допълнително натоварване върху семейния бюджет може да има сериозно отражение. Анализаторите предупреждават, че при евентуално бъдещо увеличение на лихвените проценти и поддържане на висока задлъжнялост, натискът върху потребителите в Европа ще продължи да расте, поставяйки под въпрос финансовата им стабилност. 

Франция е продала и последното си злато, съхранявано във Федералния резерв на САЩ. Така общите запаси на Франция от около 2437 тона – четвъртите по големина в света – вече се намират изцяло в Париж. Френската централна банка (Banque de France - BdF) обяви, че в периода юли 2025 - януари 2026 г. е обновила 129 тона, около 5% от общите си запаси, като е спечелила от това 12.8 млрд. евро. BdF постепенно заменя по-старото, нестандартно злато с кюлчета, които отговарят на съвременните международни стандарти. Голямото "прибиране" е било през 1963 - 1966 г. , когато са изтеглени най-значителни количества - от ФЕД и от Английската централна банка. Сега процесът на изтегляне на златото от Ню Йорк е напълно завършен.  Вместо да рафинира и транспортира златото, останало в САЩ, е предпочела да го продаде и да закупи от европейските борси нови, съобразени с модерните стандарти кюлчета. Все още има 134 тона по-стари кюлчета и монети, които банката възнамерява да замени до 2028 г. Управителят на BdF Франсоа Вилроа дьо Гало изтъква, че решението за изтегляне от САЩ не е политически мотивирано, а е изцяло икономически обосновано. Благодарение основно на златните сделки централната банка е заличила загубата от 7.7 млрд. евро от 2024 г. и преди миналата година е реализирала 8.1 млрд. евро нетна печалба.   А в Германия, която притежава вторите по големина златни резерви в света, икономисти призоваха правителството да изтегли златото си от САЩ заради политически съображения. Бундесбанк държи в САЩ около 1236 тона злато в САЩ, или към 37% от резервите. 

Бумът на сделките от миналата година постави Япония в приоритетния списък за банкерите и инвеститорите, а инерцията към края на първото тримесечие предполага, че 2026 г. може да се представи още по-силно, дори на фона на кризата в Близкия изток, пише Bloomberg. След продължителен спор групата на Toyota постигна споразумение с Elliot Investment Management за поглъщането на Toyota Industries Corp. в сделка, оценяваща компанията на 43 млрд. долара. Това е най-голямото придобиване на японска фирма в историята. Също така трябва да се спомене и базираният в Токио конгломерат SoftBank Group Corp., който отдели 30 млрд. долара за кръга на финансиране на OpenAI, оценяван на 110 млрд. долара.  Тези огромни трансакции са допринесли за едно от най-големите тримесечни постижения по отношение на сключването на сделки в историята на Япония. Реформите за подобряване на корпоративното управление и възвръщаемостта за акционерите насърчиха сливанията и придобиванията, като същевременно японските компании търсят възможности за подобни сделки и в чужбина. Предвид ръста при сделките основното банково лоби в Япония планира да установи насоки за управление на риска за кредиторите, предлагащи ливъридж за сделки по сливания и придобивания.   Япония демонстрира устойчивост, въпреки че настроенията в световен мащаб са помрачени от събития като конфликта в Близкия изток, разпродажбите на технологични акции и колебанията в сектора за частни кредити.  Миналата седмица Denso Corp. предложи закупуването на Rohm Co., което доведе до скок в цената на акциите на производителя на чипове. През февруари SiTime Corp. се споразумя да купи звеното за синхронизация на Renesas Electronics Corp. в сделка на стойност около 2,9 млрд. долара, докато Mitsubishi Corp. купува американските газови и тръбопроводни активи на Aethon Energy Management LLC за 5,2 млрд. долара, което е най-голямото придобиване от японска компания в американския шистов сектор. Продажбата на активи от HSBC Holdings Plc в Сингапур и Индонезия привлича застрахователи от Япония, като междувременно се твърди, че Hitachi Ltd. е отворена към оферти за бизнеса си със съхранение на данни, а Toshiba Corp. обмисля намаляване на дела си в своето звено за асансьори на фона на интереса от финландската група Kone Oyj. Sony Group Corp. също така прехвърля контрола върху бизнеса си с домашни развлечения на китайския си конкурент TCL Electronics Holdings Ltd.