По данни на НСИ към днешна дата в България има около 4.4 милиона жилища. Само през третото тримесечие на годината са били въведени в експлоатация още 1392 блока и къщи с общо 6478 жилища. В периода юли-септември са издадени разрешителни за строеж на 2292 сгради с 13 541 жилища в тях (1 475 933 кв. м разгъната застроена площ). Броят на планираните нови домове е 46.9% по-голям в сравнение с година по-рано. Най-усилено е строителството в големите градове. През третото тримесечие на 2025 година водач по въведени в експлоатация сгради е София (столица) - 233 с общо 2081 жилища. Следват Пловдив с 206 сгради с 846 жилища и София област със 141 сгради със 175 жилища в тях. Масово се строят двустайни и тристайни апартаменти. От този тип са 75% от всички готови жилища. Имотите с шест и повече стаи са със скромен дял - 3 на сто. Средното жилище е с площ 69.9 кв. метра, но има огромни разлики за страната. В София жилищата са най-просторни - средната площ е 139.9 кв. метра, а в областите Смолян и Търговище не достигат и 60 кв. метра. След София се класира една крайдунавска област - Силистра, средната площ на новите домове е 121.7 кв. м. През третото тримесечие на 2025 г. са започнати 1797 жилищни сгради с 6443 жилища, което представлява ръст от 15.7% на годишна база.

Положителната тенденция при превоза на пътници и извършената работа от градския електротранспорт в България продължава и през третото тримесечие на годината, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През периода юли - септември 2025 г. предприятията от градския електротранспорт са превозили общо 83,506 млн. пътници, или с 4,5% повече в сравнение с третото тримесечие на 2024 г. Същевременно и извършената работа нараства с 9,1% и достига 492,4 млн. пътникокилометра. Този транспорт запазва възходящия си импулс, след като в периода април-юни той превози общо 85,947 млн. пътници, ръст от 4,3% на годишна база. Извършената работа нарасна с 10,3% до 525,1 млн. пътниккилометра. Превозените товари от сухопътния и водния транспорт нарастват с 18,6% през третото тримесечие на 2025 г. в сравнение със съответното тримесечие на 2024 г. Извършената работа се увеличава с 9,2%. С 14% се увеличават превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт). При извършената работа е отчетено намаление - с 10,7%. Превозените товари от сухопътния транспорт през третото тримесечие на 2025 г. са близо 36,188 млн. тона, или с 21,2% повече спрямо същото тримесечие на 2024 г. Вътрешните превози се увеличават с 26,1%, а международните - със 7,8%. Извършената работа е над 8,479 млрд. тонкилометра, което е с 9,8% повече в сравнение със същия период на предходната година. Превозените товари от речния и морския транспорт са с 531,8 хил. тона по-малко в сравнение с третото тримесечие на 2024 г., в резултат на по-малкото количество превозени товари от речния транспорт. При извършената работа, измерена в тонкилометри, намалението е с 5,2% спрямо същия период на предходната година. Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е над 115,333 млн., или с 22,2% повече спрямо третото тримесечие на 2024 г. При автобусните превози увеличението е с 23,6%, докато при железопътните превози се наблюдава намаление - с 0,6%. Извършената работа е 2,214 млрд. пътникокилометра, като е регистриран спад от 14,3% в сравнение със съответното тримесечие на 2024 г. в резултат на намаленото превозно разстояние от автобусния транспорт. При пътническия воден транспорт се наблюдава намаление на превозените пътници с 69,5 хил. спрямо същия период на 2024 г., поради по-малкия брой превозени пътници както от речния, така и от морския транспорт. Извършената работа нараства с 11,9% в резултат на увеличеното средно превозно разстояние.

Единственото хазартно дружество с право да организира лотарийни игри след последните промени в Закона за хазарта от 2020 г. - държавният Български спортен тотализатор да бъде даден на концесия за срок от поне 15 години. Това е записано като предложение за промени между двете четения на проекта за държавния бюджет за следващата година. Подписи под предложението са сложили депутатите от ГЕРБ - Костадин Ангелов, ДПС - Йордан Цонев и БСП - Драгомир Стойнев. Според изложените мотиви и аргументи идеята е избраната компания да поеме "цялостната дейност по организиране на хазартните игри на държавното дружество". Тя ще бъде избрана според мотивите "по прозрачен и състезателен начин" и процедура за определяне на концесионер, организирана от Министерството на младежта и спорта. Именно министърът на младежта и спорта трябва да сключи съответния концесионен договор и да следи за контрол на неговото изпълнение.

Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) обяви предстоящо подписване на петгодишен договор с обединение от фирми на австрийската група Kapsch за близо 127.6 млн. лв. без ДДС, или над 25 млн. лв. на година. Без търг и без конкуренция, като частните компании ще продължават да вършат основни дейности по тол системата, която по закон държавата трябва да оперира сама. Това е същото обединение Kapsch, което изгради системата за електронни винетки и тол такси по договор от началото на 2018 г. С новия договор платените към него средства ще станат 474 млн. лв. с ДДС. Самата система е включена в списъка на Министерския съвет за стратегически обекти от значение за националната сигурност. Парадоксът е, че тя е хем е част от националната сигурност, хем не е собственост на страната, институциите не могат да я променят и реално не я притежават. Kapsch спечели открита процедура за проектиране и изграждане на системата през 2017 г., като договорът й бе сключен през януари 2018 г. През лятото на 2020 г., когато на власт все още е същото правителство, АПИ сключи втори договор, пак по процедура за договаряне без предварително обявление. Този договор бе определен като незаконосъобразен от Сметната палата. Според Закона за пътищата гласи, "Агенция "Пътна инфраструктура" оперира и поддържа Електронната система за събиране на пътни такси по ал. 1, която се състои от електронна система за издадените електронни винетки и електронна система за събиране на тол такси." Въпреки това на практика АПИ не може да я оперира, освен ако Kapsch не води процеса. Приходите за последната пълна година (2024 г.) са 870 млн. лв., но това не е сумата, която държавата получава. След като са платени 180 млн. лв. за изграждането на системата и още 140 млн. лв. за последните пет години за "проактивен мониторинг", сега ще се платят още близо 154 млн. лв. с ДДС за следващите пет години. Освен това Националното тол управление също струва пари - в началото на 2022 г. регионалното министерство съобщи, че става въпрос за над 84 млн. лв. годишно. Голяма част от пазарния дял от продажбата на винетки и тол такси е в частни фирми, които си партнират с Kapsch, и събират комисиона 7%. Само за 2024 г. комисионите са над 50 млн. лв. Иначе от февруари досега в Националното тол управление са назначени общо 70 служители по трудови и служебни правоотношения.

Фондация “Антикорупционен фонд” (АКФ) изпрати официално запитване до министър-председателя Росен Желязков след поредната смяна на собствеността на ключови предприятия от енергийния сектор на България. През юни и октомври тази година четири регистрирани във Великобритания дружества, притежаващи редица енергийни дружества, сред които ТЕЦ “Бобов дол”, ТЕЦ “Брикел” Fи топлофикациите в Бургас, Плевен и Русе, са сменили собствениците си. Над 150 фирми, регистрирани в България бяха идентифицирани като част от неформално обединение, наречено Енергиен холдинг Орион, като най-малко седемдесет от българските дружества имат собственици британски и кипърски дружества. На 4-ти юли STOCKETT LIMITED, собственик на ТЕЦ “Бобов дол”, Консорциум Енергия МК, Мина “Чукурово” и ТБД-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ, притежавано и представлявано дотогава от Erlene May Rodriguez от Белиз вече се притежава и представлява от Antriana Christodoulou от Кипър. На 8-ми юли BOVARD LTD, собственик на Топлофикация Бургас, притежавано и представлявано дотогава от Nancy Bennet вече се притежава и представлява от Styliana Tryfonos, отново от Кипър. На 10-ти юли CATALAND LTD, собственик на Топлофикация Плевен, Топлофикация Русе, и Д КОНСЕЙ, притежавано и представлявано дотогава от Sarah Amy Grice вече се притежава и представлява от Fanos Kasapis, отново от Кипър.На 11-и юли BAKKAR LIMITED, собственикът на ТЕЦ “Брикел” в Гълъбово, притежавано и представлявано дотогава от Roy Dennis Tolfts вече се притежава и представлява от Michalis Fanouriou от Кипър. На 13-и октомври е сменен и собственикът и управител на DOWAN LIMITED, собственик на дружествата “Еко анализ” и “Карбон инвест”. Дружеството, притежавано и представлявано дотогава от Tamara Lilian Ibanez вече се притежава и представлява от Niki Sofokleous от Кипър.

Дългогодишният изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев напуска поста, след решение за освобождаването му взето от надзорния съвет на дружеството, за като сега се очаква и одобрението на КЕВР. На мястото на Цачев застава Кирил Георгиев - настоящият председател на надзорния съвет на газовия оператор "Булгартрансгаз". Ангелин Цачев управлява държавния системен оператор от февруари 2018 г. Георгиев е дългогодишен председател на надзорния съвет на "Булгартрансгаз" (БТГ) - дружеството, което управлява газопреносната мрежа и реализира проекта за продължението на "Турски поток" през България на стойност почти 3 млрд. лв., а сега работи по т.нар. Вертикален газов коридор за пренос на газ от Гърция, през България и Румъния, към Молдова и Укрйна. Електроенергийният системен оператор е гръбнакът на националната сигурност в енергетиката. Това е едно от най-стратегическите дружества защото ЕСО не просто пренася тока по мрежата, а балансира системата като решава кои централи да работят и кои да бъдат ограничени, когато потреблението спадне или производството от слънце стане прекалено голямо. Дружеството решава къде, кога и коя нова мощност да бъде присъединена към мрежата. Предстои усвояването на стотици милиони европейски средства за модернизация и дигитализация на електропреносната мрежата по линия на Модернизационния фонд и RePowerEU. Самото дружество е едно от малкото държавни с много добри финанси: дружеството отчита леко повишение на печалбата си до 265 млн. лв. за 2024 г. при 250 млн. година по-рано. А към деветмесечието на 2025 г. положителният финансов резултат е 187 млн. лева.

Кирил Кленовски, който чрез фирмата си "Уотър Стоун" спечели търга за държавния Ми-8, е новият действителен собственик на "Гражданско летище Горна Оряховица 2016" АД - дружеството, концесионер на държавното летище. Компанията "Кристална вода", която се свързва бизнесмена с Румен Гайтански - Вълка, излиза от концесията и нейните активи и пасиви поема Кленовски - бизнесмен с интереси в оръжейната индустрия и луксозни имоти в София. За 15 декември е насрочено и извънредно общо събрание на акционерите. Първа точка в него е вземане на решение за "формиране на резерви чрез преоформяне на задълженията по заеми от акционера "Проектна компания Летище Горна Оряховица" ЕООД за периода от придобиване на качеството му на акционер до 31 октомври 2025 г. Размерът на резервите да бъде увеличен с 2,5 млн. до 22,5 млн. лв.", се казва в поканата. При липса на кворум е фиксирана и втора дата за събранието - 30 декември. Синът на Кирил Кленовски – Джордан, замени досегашния изпълнителен директор на дружеството концесионер Анастасия Йовева. Измести се и седалището на управление – от площад "Георги Измирлиев" 4 в железничарския град на площад "Народно събрание" 11 в столицата. В момента се разработва план за изваждане от дерогация (частична отмяна на определен закон) на пътническия терминал. Има готов проект за неговия ремонт и се очаква до 1.6 г. летището да започне да поема граждански полети. Всеки момент концесионерът трябва да входира необходимите документи за издаване на строително разрешение за удължаване на пистата с 600 м. Ще се правят нови хангари за ремонт на самолетите. Ще се наема нов персонал по сигурността. От 2016 г. летище Горна Оряховица е отдадено на концесия за 35 години. Концесионерът е дружеството "Гражданско летище Горна Оряховица 2016" АД, в което държавата има 5%, а останалите са на "Кристална вода" – компания, близка до Румен Гайтански – Вълка. Според отчетите 12,9 млн. лева са направените от концесионера досега инвестиции в инфраструктура при заложени по договор 22,4 млн. лева, но за целия период. 3-километровата писта за излитане и кацане, каквато има заложена в договора, все още не е удължена. Не са направени и декларираните вложения за нова аеронавигационна светлинна система, съоръжения за авиационна сигурност. В поддръжката на експлоатационната годност на летището, в това число и персонала, инвестициите са над 18 милиона лева, отбеляза още тя на вековния юбилей на аеропорта. Във финансовия отчет на дружеството за 2024 г., се посочва обаче реализирана загуба над 3,3 млн. лв. Най-голям дял в оперативните разходи заемат възнаграждения и осигуровки за служителите, които са почти 1,05 млн. лв. Следват ги разходите за външни услуги в размер на 832 хил. лв. В същото време реализираните приходи са нищожни - 12 000 лева, от които едва 4 хиляди идват от летищни такси и 6 хиляди - от наземни дейности. Платено е обаче концесионното възнаграждение за държавата от 101 332 лв. без ДДС за отчетната година. За 8 години от началото на концесията аеропортът отчита 1,543 млн. лв. приходи без ДДС, но в същото време над 19,4 млн. без ДДС разходи до края на отчетната година. Само за 2024 г. те надхвърлят 2,46 млн.лв.

Националната петролна и газова компания на Казахстан KazMunayGas (KMG) планира да продаде до 50% от европейските си активи, обединени в холдинга KMG International (KMGI). Планираната сделка, която се очаква да бъде реализирана в периода 2026-2027 г., ще се проведе чрез 2-етапен открит търг, потвърден от Агенцията за защита и развитие на конкуренцията в Казахстан. KMG International е изцяло притежавано дъщерно дружество на KazMunayGas и обединява 28 оперативни компании с дейност в 11 основни пазара в Европа и региона на Черно море и Средиземноморието. Групата оперира рафинерии, нефтохимически обекти, терминали, логистични центрове и голяма мрежа за търговия на дребно под марката Rompetrol. KMG присъства трайно и на българския пазар чрез своето дъщерно дружество "Ромпетрол България", което развива дейност у нас от 2002 г. Компанията управлява мрежа от близо 60 бензиностанции в страната и предлага горива, произведени в рафинерията Petromidia. В решението за продажба влияние оказват и натрупаните през последните години финансови затруднения в част от европейските операции - резултат от по-високи данъчни нива, регулаторни промени и макроикономическа несигурност. По данни на казахстанските власти допълнителното данъчно натоварване върху KMGI от 2023 г. досега надхвърля $215 милиона, което значително увеличава разходите и затруднява поддържането на конкурентност в някои пазари. На този фон KazMunayGas търси по-гъвкава структура на собствеността, която да позволи диверсификация на риска и стабилност в динамична среда.

"Интерпред Партнер" официално откри нова поточна линия в производствената база в Гоце Делчев, с която са разкрити между 30 и 40 работни позиции, а общият брой служители в предприятието достига около сто души. "Интерпред Партнер" АД е сред най-големите производители на санитарно-хигиенни изделия у нас. Компанията инвестира в модерни технологии през последните пет години, включително две линии Perini, автоматизирани пакетиращи машини и роботи. Годишното производство през 2025 г. ще надхвърли 8000 тона, а плановете за 2026 г. предвиждат 11 000 тона продукция, предназначена, освен за вътрешния пазар, и за Гърция, Румъния, Молдова, Франция, Холандия, Република Северна Македония, Албания, Грузия, Армения. Сред партньорите на компанията са големи международни търговски вериги, които избират българския производител заради изискваните стандарти за качество.

Печалбата на „София Комерс-Заложни къщи“ АД – най-голямата верига за заложни къщи у нас, за първото шестмесечие няма да бъде разпределяна. С нея ще се увеличи капитала на дружеството (изплащане на дивидент в акции). Решение е гласувано от редовното годишно общо събрание на акционерите, което одобри шестмесечния финансов отчет. Така капиталът му ще нарасне от 8 937 384 лева на 17 874 768 лева. Това ще стане чрез издаване на нови 8 937 384 броя нови обикновени, безналични, поименни акции с право на глас, всяка от които с номинална стойност 1 лв. и обща номинална стойност 8 937 384 лева. Увеличаването се извършва с неразпределена печалба съгласно шестмесечния отчет на „София Комерс-Заложни къщи“ към 30 юни, чийто общ размер е 10 641 000 лева. Новоиздадените акции се разпределят между акционерите, съразмерно на участието им в капитала до увеличаването му при съотношение 1:2 (издаване и разпределяне на всеки от акционерите на дружеството по 1 нова акция за всяка негова акция). Право да участват в разпределението на новите акции, с които се увеличава капиталът, ще имат лицата, придобили акции най-късно на 14-ия ден след деня на общото събрание. Акционерите избраха „Юг Маркет“ ЕАД за инвестиционен посредник, който да обслужва увеличаването на капитала.

Европейската комисия предупреди: Съществува риск от несъответствие на бюджетните планове на България за 2026 г. с фискалните изисквания на ЕС.Препоръките са част от есенния пакет документи, оповестени в рамките на Европейския семестър, който анализира ключовите икономически и социални предизвикателства в ЕС и предлага политически насоки на държавите членки. ЕК прие становища относно проектобюджетните планове за 2026 г. на 17 държави от еврозоната. Дванадесет държави — Кипър, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Люксембург, Португалия и Словакия са оценени като съвместими с фискалните правила на ЕС и са поканени да продължат с планираната финансова политика. Три държави - Хърватия, Литва и Словения са оценени като изложени на риск от несъответствие и са призовани да предприемат мерки, за да приведат фискалната си политика в съответствие с препоръките. Малта и Нидерландия са оценени като изложени на риск от съществено несъответствие. За останалите държави от ЕС, които не са в еврозоната, седем са оценени като съвместими - Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Швеция, Полша и Румъния, а три държави - България, Унгария и Испания са в риск от несъответствие.

През 2020 г. ЕС създаде рамка за скрининг на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) като начин за отстояване на европейските интереси във враждебна геополитическа среда. Според нея рисковете са сериозни в случаите, засягащи стратегическата автономност и активи (например ядрени централи или пристанища), чувствителни сектори (например включващи критични за отбраната материали, като полупроводници или микрочипове с двойна употреба) или трансфер на чувствителни технологии в трета държава, чиито стратегически планове не съвпадат с интересите на ЕС. Новото от 2025 г. е, че ЕК затяга контрола и върху изходящите инвестиции в три технологични области, за които се смята, че крият висок потенциален риск - полупроводници, изкуствен интелект и квантови технологии. Според комисията рискът в случая е през изходящата инвестиция да се стигне до изтичане на технологии или ноу-хау, което позволява технологията да се използва за военни или разузнавателни цели срещу ЕС или срещу международния мир и сигурност.Чуждите инвеститори, попадащи в обхвата на закона, са длъжни да подадат заявление за извършване на скрининг до Междуведомствения съвет за скрининг чрез Българската агенция за инвестиции (БАИ). Въпросният съвет, председателстван в момента от вицепремиера Томислав Дончев, издава разрешение, разрешение под условие или отказ на инвеститора. "Разрешение под условие" означава, че на инвеститора се поставят определени условия като например ограничаване на покупката до 20% от капитала на фирмата, запазване на специални права в полза на държавата (в случаите на приватизация). Съветът включва общо 17 членове – представители на куп министерства, но също и на ДАНС, ДАР, КЗК, КФН, КРС, КЕВР. Представителите на четирите комисии обаче нямат право на глас. На скрининг подлежат инвестициите в пет основни направления – 1.критична инфраструктура (физическа или виртуална), например в енергетиката, транспорта, водите, здравеопазването, комуникациите, медиите, обработката или съхраняването на данни, въздухоплаването, отбраната, изборна или финансова инфраструктура, чувствителни съоръжения, както и земя и недвижимо имущество, които са от решаващо значение за използването на такава инфраструктура, и 2. критични технологии и изделия с двойна употреба, например изкуствен интелект, роботика, полупроводници, киберсигурност, въздухоплавателни и отбранителни технологии, технологии за съхраняване на енергията, квантови и ядрени технологии, както и нанотехнологии и биотехнологии; 3. доставка на критични ресурси - например енергия, суровини, продоволствена сигурност; 4. достъп до чувствителна информация, включително лични данни; 5. свободата и плурализма на медиите. В обхвата на проверката попадат инвестиции за придобиване на минимум 10% от капитала на действащо в България предприятие или за покупка на дял, който надвишава прага от 2 млн. евро; за покупката на минимум 10% от капитала на действаща компания у нас в сферата на високите технологии или нова инвестиция на стойност над 2 млн. евро. По изключение на скрининг могат да бъдат подложени и по-малки инвестиции. Извън това обаче проверката е задължителна за всички чужди инвестиции в петролния сектор, както и на всички сделки с инвеститор от Русия и Беларус. Освен това във всеки един момент ДАНС или ДАР (Държавна агенция "Разузнаване") могат да издадат мотивирано искане за скрининг от Междуведомствения съвет, независимо от критериите за област на дейност и праг на инвестицията, стига двете агенции да имат данни, че въпросната сделка може да окаже въздействие върху сигурността и обществения ред. Междуведомственият съвет се произнася в срок от 45 дни от постъпване на заявлението на фирмата. Допустимо е удължаване с до 30 дни, а липсата на произнасяне се смята за мълчаливо съгласие. Ако има вероятност инвестицията да засегне програми на Европейския съюз или други държави членки, се взема предвид становището на ЕК или коментарите на другите страни. Решенията на Междуведомствения съвет могат да бъдат обжалвани пред съда. При проверката се преценява дали чуждестранният инвеститор е пряко или косвено контролиран от правителството, държавните органи или въоръжените сили на трета държава; дали той вече е участвал в дейности, засягащи сигурността или обществения ред в дадена държава членка; и дали има сериозен риск той да участва в незаконни или престъпни дейности. Държавите членки уведомяват Брюксел за всяка инвестиция. Комисията може да издаде становище, а останалите държави да направят коментари по инвестицията, но окончателното решение се взема от държавата, предприела проверката. През 2024 г. държавите са подали 477 уведомления за ПЧИ до комисията. 58% от тях са били на стойност под 500 млн. евро, а 30% от сделките – на стойност 500 млн. евро и повече. ЕС е регионът с най-тежък срив на преките чужди инвестиции (ПЧИ) в света през 2024 г. - с цели 58%, сочат данните в доклада на ООН "Инвестициите по света 2025</a>" (World Investment Report 2025). На този фон инвестициите в Северна Америка растат с 23%, а в Африка – със 75%. В същото време развиваща се Азия също бележи лек спад, но той е минимален на фона на европейския – с 3%. Тези данни се различават от статистиката на Еврокомисията, тъй като изключват изкривяването, което идва от финансовите потоци, преминаващи през няколко специфични европейски икономики (Ирландия, Люксембург, Холандия, Швейцария и др.), става ясно от доклада. България също отчете сериозен срив на новите преки чужди инвестиции през 2024 г. - от 3.3 млрд. евро през 2023 г. на едва 1.5 млрд. евро през 2024 г., което е спад от близо 46%. Намалението е предимно по линия на по-малките обеми реинвестирана печалба, но също и по-малко дялов капитал, които са същинските инвестиции.  Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – декември 2024 г. са от Австрия (426.7 млн. евро), Гърция (295.1 млн. евро) и Италия (245.9 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Люксембург (436.7млн. евро) и САЩ (378.9 млн. евро), сочат данните на БНБ. През първите девет месеца на 2025 г. обаче ситуацията е по-оптимистична. От януари до септември 2025 г. България отбелязва близо 21% ръст на ПЧИ - от 2.1 млрд. евро на над 2.5 млрд. евро на годишна база. Увеличението идва почти изцяло от реинвестиране на печалбите. Размерът на ПЧИ в България по последни данни на БНБ е над 58 млрд. евро, което е малко над 50% от прогнозирания БВП на страната за 2025 г. Според данните на ЕК сривът на притока на инвестициите (тоест на новите инвестиции, б. р.) не е бил толкова драматичен, колкото се описва в доклада на ООН. Вложенията са били надолу с 23% през 2023 г. и с 8.4% през 2024 г., като според комисията най-съществената причина е войната в Украйна и ескалирането на напрежението в световната търговия. Международните инвестиции "на зелено" обикновено включват създаването на ново дружество или изграждане на съоръжения в чужбина, докато при международното сливане и придобиване се прехвърля на чужд инвеститор собствеността върху съществуващи стопански активи. Сливанията и придобиванията се включват в статистиката, ако става дума за придобиване на дялово участие над 10 % от капитала на предприятие в ЕС-27. От кои държави идват най-големите инвеститори в европейската икономика?</strong> Категорично това са САЩ и Великобритания – значително по-напред спрямо Китай, който заема третата позиция. Значим инвеститор в европейската икономика са офшорните зони – почти наравно на дела на Китай, което значи, че Европа допуска немалко вложения с неясна собственост. Основните офшорни финансови центрове по брой сделки в ЕС през 2024 г. са (по азбучен ред): Бермуда, Британските Вирджински острови, Каймановите острови, Лихтенщайн и Монако. През 2024 г. САЩ са били основният чуждестранен инвеститор в ЕС, като на тях се падат 30% от всички придобивания (597 сделки) и 37 % от инвестициите "на зелено" (626 проекта). Инвеститорите от Обединеното кралство представляват 23% (451 сделки) от всички     придобивания през 2024 г. и 24 % (412 сделки) от проектите "на зелено" в ЕС 27. Преработващата промишленост е била секторът с най-много сделки в ЕС по придобиване на чуждо дялово участие през 2024 г. (27% от чуждестранните сливания и придобивания). На втора позиция е секторът на ИТ, телекомите и медиите (24%). Що се отнася до инвестициите "на зелено", търговията на дребно представлява почти една трета (31%) от чуждестранните проекти през 2024 г. Научните изследвания и развойната дейност е бил вторият по големина сектор през 2024 г. с дял от 15%. Хотелиерството е било единственият сектор сред петте най-големи категории, който е отбелязал увеличение на броя на проектите (1.2%). Що се отнася до държавите членки, които получават ПЧИ, Германия е била предпочитаната дестинация за сливания и придобивания (21%), докато Испания е получила най-много инвестиции "на зелено" (24%). До края на 2024 г. в 24 държави членки на ЕС е въведено законодателство за скрининг на преките чуждестранни инвестиции. Само Гърция, Кипър и Хърватия са били в процес на въвеждане. През 2024 г. държавите членки с действащи национални механизми за скрининг са обработили общо 3 136 искания за разрешение и случаи, които са били започнати от самите органи (случаи ex officio), в сравнение с 1 808 през 2023 г. и 1 444 през 2022 г. 41% от тях са били подложени на официален скрининг, а около 59% са били счетени за недопустими или не са изисквали официален скрининг. От тези инвестиции, които са били подложени на скрининг през 2024 г., 86% са разрешени без налагане на условия. Според ЕК това показва, че скринингът на ПЧИ в ЕС не е довел до по-рестриктивен инвестиционен климат. 9% от решенията са включвали одобрение с условия или смекчаващи мерки. В около 1% от случаите националните органи в крайна сметка са блокирали инвестициите, а в други 4% самите фирми са се отказали и са оттеглили заявките си, преди органите да вземат официално решение.

Съединените щати поискаха Европейският съюз да направи регулирането на технологичния сектор "по-балансирано", в замяна на намаляване на митата върху вноса на стомана и алуминий в САЩ, съобщи Reuters. Администрацията на Тръмп последователно критикува правилата на ЕС, които ограничават властта на технологичните гиганти и изискват от големите онлайн платформи да се справят с вредното съдържание, заявявайки, че те несправедливо са насочени към американски технологични компании. Европейската комисия многократно е заявявала, че е суверенно право на ЕС да регулира и е посочвала действия срещу фирми извън САЩ. Съгласно споразумението от края на юли, Съединените щати въведоха 15% мита върху повечето стоки от ЕС, докато Европейският съюз се съгласи да премахне много от митата си върху вноса от САЩ. Предвид необходимостта от одобрение от Европейския парламент и правителствата на страните от ЕС, това може да се случи едва през март или април, което според дипломати от ЕС е раздразнило Вашингтон. Междувременно ЕС посочи договорени точки, по които иска да види напредък, като сред тях са стоманата и алуминият. Съединените щати са въвели 50% мито върху металите и от средата на август го прилагат към съдържанието на метал в 407 продукта, като мотоциклети и хладилници. Още такива продукти може да бъдат добавени следващия месец. Дипломати от ЕС коментират, че подобни действия на САЩ, заедно с перспективата за нови мита върху камиони, критични минерали, самолети и вятърни турбини, заплашват да обезсмислят юлското споразумение. Блокът иска и по-широка гама от продукти, обхванати само от ниски мита (или без такива). Този пожелателен списъкът включва: вино и спиртни напитки, маслини, тестени изделия, медицински изделия и биотехнологии. ЕС е готов да обсъди със САЩ и области на евентуално регулаторно сътрудничество, покупките на американски енергоносители от блока, (които достигнаха 200 милиарда долара тази година), както и съвместните усилия за икономическа сигурност, особено в отговор на ограниченията на Китай за износ на редкоземни елементи и чипове.

Разгръщането на добива на Биткойн в Китай се възстановява въпреки забраната отпреди четири години, съобщава "Ройтерс". Пекин забрани търговията с криптовалути и тяхното добиване през 2021 г., позовавайки се на рисковете за финансовата стабилност и нуждата от икономии на енергия. Тогава делът на Китай в световния добив на биткойни спадна до нула, тъй като "миньорите" (компаниите със специализирано оборудване за добив на криптовалути - б.р.) преустановиха местните операции и се преместиха в чужбина, особено в Северна Америка и в страни от Централна Азия с евтин ток. Според индекса Hashrate, следящ активностите в добива на биткойни, Китай към края на октомври 2025 г. отново достига 14% дял от световния добив. Анализаторската компания CryptoQuant оценява, че в страната работи 15 до 20 процента от световния капацитет за "копаене" на биткойни. В провинции като Синдзян и Съчуан има възраждане на добива, благодарение на евтиния ток и огромните инвестиции на местните власти в технологична инфраструктура. Синдзян няма толкова добри връзки с мрежите на останалите провинции и така се формират излишъци, които предприемачи превръщат в крипто. Въпреки че официалната забрана остава в сила, има индикатори за евентуално омекотяване на китайската политика. Например, в Хонконг от август 2025 г. действа stablecoin законодателство, а в Китай се обсъжда разрешаване на стабилни монети, привързани към юана, с цел засилване на международната позиция на валутата. Тези фактори съчетани с политиката на американския президент Доналд Тръмп в полза на криптовалутите и повишената недоверие към щатския долар, създават благоприятни условия за възвръщане на добива на Биткойнв Китай. Компанията производител на миньорско оборудване Canaan Inc. потвърждава тренда с ръст на приходите си от Китай от 2.8% през 2022 г. до над 30% през 2024 г., а през второто тримесечие на 2025 г. продажбите им там надхвърлят 50%.