Данните на Националния статистически институт за декември 2025 г. очертават смесена картина за българската икономика в края на годината. Докато промишленото производство прави опити да излезе от негативната серия, строителството се понижава, а вътрешното потребление се утвърждава като най-стабилния стълб на растежа. Промишленото производство отбеляза минимално месечно повишение от 0,3% през декември, прекъсвайки два поредни месеца на спад, след като през октомври и ноември се сви съответно с 2,4% и 1,4%. Въпреки това леко съживление, секторът остава в рецесионна територия на годишна база, свивайки се за 13-ти пореден месец със спад от 6,7% спрямо декември 2024 г. Динамиката в сектора бе силно повлияна от зимното застудяване, което доведе до скок в производството и разпределението на енергия с цели 30,5% на месечна база. В същото време преработващата промишленост нарасна със скромните 0,7%, докато в добивния сектор бе отчетен сериозен спад от 14%. Секторът на строителството също претърпя корекция в края на годината, като продукцията се сви с 2,3% спрямо ноември. Въпреки месечното понижение, браншът запазва положителния си тренд на годишна база за 24-ти пореден месец с минимален ръст от 0,6%. Това обаче е най-слабото темпо на нарастване от близо две години насам. Най-стабилно остава строителството на съоръжения с годишен ръст от 3,5%, докато специализираните строителни дейности отчитат свиване от 3,9%. На фона на колебливите производствени показатели, търговията на дребно се очертава като категоричният двигател на икономическата активност. Търговският оборот в края на миналата година скочи със 7,7% спрямо същия период на предходната година, отбелязвайки най-силното си представяне от януари 2025 г. насам. С ръст за 23-ти пореден месец и месечно увеличение от 1,6%, секторът потвърждава, че силното вътрешно потребление остава основният фактор, който компенсира трудностите в индустрията и охлаждането в строителния сектор.

Постоянните представители на страните членки на ЕС одобриха два пакета от решения за изпълнение, свързани с финансовата помощ за България и още 15 държави по програмата "Действие за сигурност за Европа", известна като SAFE. Очаква се първият пакет да бъде приет официално утре на Съвет "Външни работи (отбрана), а вторият – от страните членки следващата седмица. И в двата случая няма да има обсъждане. Сумата, която България трябва да получи, е над 3,2 млрд. евро. Тя бе одобрена от Европейската комисия на 15 януари. За да бъде отпусната, страната ни трябваше да представи национален план за отбрана. Същото се отнася и за другите държави. След като одобри националните планове, Комисията предложи това да направи и Съветът. На 1 декември 2025 българското правителство подаде искане до Европейската комисия (ЕК) за финансиране от 3,2 млрд. евро по линия на инструмента, придружено от Националния план за инвестиции в европейската отбранителна промишленост. Планът включва проекти за модернизация на Българската армия и укрепване на отбранителните способности на страната. Всички проекти по инструмента SAFE трябва да бъдат изпълнени до 31 декември 2030 г

На третия аукцион за ДЦК за годината правителството в оставка успя да си набави още 150 млн. евро, с което общото привлечено дългово финансиране достигна 450 млн. евро. Към предложените десетгодишни облигации е имало значителен интерес, като подадените поръчки са били за 260.63 млн. евро, или 1.74 пъти презаписване. През януари правителството вече набра 300 млн. евро чрез два аукциона за по-краткосрочни книжа. Първо на 19 януари бяха предложени двегодишни облигации, където за предложените 150 млн. евро номинал поръчките бяха за 336.7 млн. евро, или 2.14 коефициент на покритие. Постигнатата доходност беше 2.33%, което по данни на министерството е едва 25 базисни пункта над аналогичните германски книжа. На проведения на 26 януари аукцион за петгодишни книжа коефициентът на покритието е бил по нисък - 1.50 (224.37 млн. евро поръчки), а доходността е 2.94% - около нивата, на които се търгуват българските облигации със сходен падеж на международните пазари и под 50 базисни пункта над германските. Засега при липсата на бюджет няма яснота какви ще са нуждите от финансиране на държавата, но при всяко положение ще са необходими и по-големи външни емисии. Миналата година България два пъти излезе на международните пазари, като първо през март набра 4 млрд. евро, а после през юли още 3.2 млрд. евро. Към момента правителството е ограничено и от това, че може да поема дългове само за рефинансиране на падежиращи задължения - през първото тримесечие общо главниците и лихвите на вътрешния пазар са около 900 млн. евро, а за цялата година - под 1.4 млрд. евро. От международните емисии няма падежиращи през 2026 г. и има само лихвени плащания.

Инвестиция за 1,17 млн. eвро реализира фирма „Ховаг“ в промишлената зона на Търговище. Проектът е в изпълнение на поетите ангажименти по договор между дружеството и Община Търговище, след получен сертификат за инвестиции с общинско значение клас „В“. Сертификатът бе връчен в края на 2022 за намеренията за разширяване на помещения за производство на кабелни изделия и компоненти, както и за изграждане логистичен възел, съобщават от Община Търговище. В рамките на проекта са реконструирани две съществуващи сгради. Изградени са нов производствен цех и складови помещения върху терен с обща площ от 9 дка. Имотите бяха общински и закупени от „Ховаг“ след решение на Общинския съвет през 2024 г. В резултат на реализираната инвестиция са разкрити и 10 нови работни места. Съгласно договора, сключен с Общината, фирмата се задължава да запази и всички 110 свои работници за срок от поне 3 години след въвеждане в експлоатация на новите съоръжения. Сертификатът за инвестиции с общинско значение клас „В“ дава право на инвеститорите да ползват съкратени административни срокове и индивидуално обслужване. Те придобиват и право да закупят или да им бъде учредено възмездно ограничено вещно право върху общински недвижим имот по местонахождението на тяхната инвестиция, без провеждане на търг или конкурс, но след решение на Общинския съвет. Редът за издаването на сертификата е регламентиран в общинска наредба, приета в изпълнение на Закона за насърчаване на инвестициите.

Българската банка за развитие (ББР) и Банка ДСК подписаха споразумение за предоставяне на гаранции по програма InvestEU. То осигурява ресурс за ново финансиране на българския бизнес от над 300 млн. евро, в подкрепа на неговата конкурентоспособност, дигитална трансформация, модернизация и повишаване на заетостта. Подкрепата, предоставяна от ББР, е по две направления на InvestEU – „Държава членка“ и „ЕС“. Финансовият продукт е насочен към микро предприятия, малки и средни компании, както и към дружества със средна пазарна капитализация с персонал до 499 души, които се нуждаят от средства за разширяване на дейността, внедряване на иновации или увеличаване на производителността. Гаранцията по Invest EU ще позволи на банката да отпусне нови кредити, поемайки по-висок риск и предлагайки по-благоприятни условия на компаниите. InvestEU е основният инвестиционен инструмент на Европейския съюз за периода 2021-2027 г., който има за цел да мобилизира повече публични и частни ресурси в подкрепа на устойчивата икономика, малкия бизнес и иновативните проекти. Българската банка за развитие е сред 17-те прилагащи партньори, получили акредитация за управление на европейски фондове и бюджетни инструменти. Държавната банка беше одобрена за тази роля през 2023 г.

Инфраструктурата на столичното летище „Васил Левски“ се подобрява сериозно с официалното откриване на изцяло реновирания покрит многоетажен паркинг на Терминал 2. Проектът, който е ключов елемент от модернизацията на аерогарата, бе изпълнен само за една година от „ГБС – Инфраструктурно строителство“, част от „Главболгарстрой“. Инвестицията в съоръжението възлиза на 16.6 млн. евро. След обновяването паркингът вече разполага с 930 места, разпределени на 5 нива. Около 30 от местата са за автомобили на хора с ограничена подвижност. Едно от нивата е изцяло новосъздадено, което значително увеличава капацитета и удобството за пътуващите. Паркингът се свързва с топла връзка със сградата на Терминал 2 за удобство на пътуващите. Ценоразписът започва от 3 евро за престой до 30 минути и 6 евро за един час. За пътниците, планиращи по-дълго отсъствие, таксата за денонощие е 25 евро, докато престоят за пълна седмица е фиксиран на 65 евро.

България вече има затвор, който разбива всички представи за „зад решетките“. В дупнишкото село Самораново се намира най-модерният комплекс на Балканите, изграден по изцяло нов модел – без нито една решетка на прозорците, със светли стаи и подходящи условия. Вместо традиционните метални решетки е използвано специално закалено, удароустойчиво стъкло, което гарантира сигурността, без да създава подтискаща атмосфера. Обитателите ще са лишени от свобода със строг режим. Те няма да имат право да излизат извън пределите на затвора, а охраната е на най-високо технологично ниво. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм и е на стойност около 42 милиона лева. В новия затвор ще бъдат настанени 400 лишени от свобода. Те ще живеят в стаи за по двама души, всяка със самостоятелен санитарен възел. Първите затворници се очаква да влязат в новия си „дом“ през есента, след като персоналът премине през специализирано обучение по норвежки модел. Строителството на модерния затвор е реализирано от строителна компания „Билдекс“. Този обект е от най-висок клас – 3А и е изграден на площ от 200 дка, с няколко сгради, с улици между тях, с електро, ВиК, комуникационни системи. Няма метални решетки, но има добре изградена система за сигурност, която органично се вписва в цялостната среда. Контролът на достъп е с най-високо ниво. Комплексът включва няколко сгради с различно предназначение – от жилищни корпуси до производствени цехове и преходни отделения.

Inside Trading е независим B2B дистрибутор на професионално IT оборудване, който обслужва корпоративни клиенти, интегратори и реселъри. Компанията предлага не само продукти, но и цялостни решения, които помагат на бизнесите да се адаптират към динамично променящата се технологична среда. Inside Trading е компания, която доставя професионална IT техника - от офис оборудване и периферия до устройства за видеоконференции и мрежова свързаност, както и потребителска електроника.

„Елана Агрокредит“ АД ще издаде трета по ред емисия корпоративни облигации, с решение на съвета на директорите на дружеството. Общата номинална и емисионна стойност на емисията се предвижда да е до 8 млн. евро. Минималният размер на облигационния заем, при постигането на който той ще се счита за сключен, е 5 млн. евро. Компанията планира да емитира до 8 хил. броя облигации с номинал и емисионна стойност по 1000 евро. Набраните средства ще се използват за сключване на договори за финансов лизинг за покупка на земеделски земи и на договори за кредит за оборотни средства. Лихвата е определена на 6-месечен EURIBOR + 3,75% на годишна база, но не по-малко от 3,75%, ако 6-месечният EURIBOR е отрицателен. Срокът на облигациите до падеж е 91 месеца. Главницата се предвижда да бъде изплатена на 8 равни вноски на 7-ия, 19-ия, 31-ия, 43-ия, 55-ия, 67-ия, 79-ия и 91-ия месец, или на 15.10.2026 г.; 15.10.2027 г.; 15.10.2028 г.; 15.10.2029 г., 15.10.2030 г., 15.10.2031 г., 15.10.2032 г. и 15.10.2033 г. Лихвата ще се плаща на 6 месеца, с изключение на първото купонно плащане, дължимо след изтичане на 7 месеца от датата на сключване на емисията. „Обединена българска банка“ АД е обслужващата банка по емисията, в която ще бъде открита набирателната сметка. Началната дата за записване на облигациите е 9 март 2026 г., а крайната – 13 март. Облигациите ще бъдат регистрирани за търговия на БФБ в 6-месечен срок от сключването на заема.

Еврокомисията да започне разследване за необходимостта от защитни мерки, когато вносът на чувствителни селскостопански продукти, в т.ч. домашни птици, говеждо месо, яйца, цитрусови плодове и захар, се увеличи с 5 % средно за три години и ако в същото време вносните цени са с 5 % по-ниски от съответната цена на вътрешния пазар. Това се казва в одобрените от Европарламента допълнителни предпазни мерки след либерализацията на търговията със страните от Меркосур. Разследване може да бъде поискано от страна членка или от физическо или юридическо лице, представляващо отрасъла или от сдружение, действащо от негово име в случай на опасност от сериозна вреда. Най-малко веднъж на шест месеца Комисията ще трябва да представя на парламента доклад за оценка на въздействието на вноса на чувствителни продукти. На предишната сесия евродепутатите решиха да дадат споразумението на Съда на ЕС. Същевременно председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен заяви, че то ще може да се прилага временно, след като бъде ратифицирано от една държава от Меркосур.

През изминалата година американският президент Доналд Тръмп предприе мащабна трансформация на американската търговска политика, като повиши митата върху вноса до нива, безпрецедентни за последния век. Тези действия провокираха директен конфликт между протекционистичния курс на администрацията и интересите на бизнеса, върху който падна тежестта на новите мита. Паралелно с това водещи икономисти подложиха на остри критики стратегията на Белия дом и предупредиха за негативни последици за глобалните вериги на доставки. САЩ реализират годишен внос на стоки за трилиони долари, а наложените мита на практика функционират като косвен данък върху тези обеми, отбелязва The New York Times. През изминалата година администрацията на Тръмп повиши средните митнически ставки до приблизително 17% - най-високото равнище от 1932 г. насам, когато в сила влизат крайните протекционистични мерки на закона "Смут-Хоули". Основната цел на тази политика е тя да възроди американската индустриална база и да върне в САЩ изнесените работни места. По-високите мита предизвикаха сериозни сътресения в корпоративния сектор. Компаниите бяха принудени да ревизират своите логистични стратегии - от ускоряване или анулиране на поръчки до форсирано търсене на алтернативни доставчици извън САЩ. Макар митата да генерираха значителни фискални приходи, основната част от тази тежест бе абсорбирана от американския бизнес. И докато статистиката отчете свиване на търговския дефицит и ръст в цените на местната продукция, тези мерки все още не са се доказали като панацея за индустриалния сектор, каквато президентът Тръмп обещаваше. Един от най-осезаемите ефекти от търговската политика на Тръмп е експоненциалният ръст на бюджетните приходи от митнически налози. През изминалата 2025 г. САЩ са събрали приблизително 287 млрд. долара от мита, данъци и такси - обем, който почти утроява нивата от 2024 г. Тази сума предоставя на правителството значителен нов капиталов ресурс, макар че основната тежест от тези плащания се поема директно от американските вносители. Макар тази сума да изглежда скромна на фона на годишните постъпления от над 2 трлн. долара от подоходно облагане, тя осигурява на администрацията нов инструмент за капиталово маневриране. Този ресурс позволява по-гъвкаво финансиране на бюджетни приоритети - от модернизация на въоръжените сили до стабилизиране на социалните фондове и обслужване на нарастващите разходи по лихвите на държавния дълг. Съществува обаче една подробност: тези средства се внасят в бюджета от т.нар. регистрирани вносители, по-голямата част от които са американски юридически лица. На практика това означава, че фискалният товар се поема директно от местния бизнес, а не от чуждестранните износители, както често се тълкува в политическия дебат. Доналд Тръмп продължава да залага на свиването на търговския дефицит като централен стълб на своята икономическа програма. През последните месеци търговският баланс демонстрира сериозна волатилност: през октомври 2025 г. дефицитът се сви рязко до 29.4 млрд. долара - най-ниското му ниво от юни 2009 г. Въпреки този временен успех данните за ноември показаха рязко разширяване на негативното салдо до 56.8 млрд. долара, което подчертава предизвикателствата пред дългосрочното балансиране на вноса и износа. Президентът и неговите привърженици разглеждат търговския дефицит като индикатор за икономическа уязвимост - позиция, която не всички икономисти споделят. Макар дефицитът да отчете сериозно свиване в края на годината, общата картина е по-сложна. В началото на мандата на Тръмп бе регистриран рязък скок на вноса, предизвикан от стратегията на компаниите да натрупат запаси преди влизането в сила на новите мита. В резултат на това за периода от януари до ноември търговският дефицит остава с 4.1% над нивата от предходната година, оставяйки отворен въпроса дали протекционистичните мерки ще постигнат устойчив баланс през 2026 г. Една от ключовите стратегически цели на Тръмп, която все още остава нереализирана, е стимулирането на заетостта в производствения сектор. Въпреки въведените мита броят на работните места в индустрията продължи да се свива през миналата година. Привържениците на Тръмп подчертават, че изграждането на нов индустриален капацитет изисква технологично време, преди негативните тенденции да се обърнат. Те акцентират върху скорошния ръст в промишленото производство и обема на капиталовите разходи като ясен сигнал, че митата ще доведат до индустриален ренесанс в страната. Въпреки оптимизма икономическите данни дават основания за скептицизъм. Основният дял от ръста в промишленото производство се концентрира в аерокосмическия сектор и електрониката, които остават сравнително изолирани от ефектите на митата. Автомобилната индустрия и производителите на компоненти, натоварени с високи митнически ставки, отчетоха спад в продукцията миналата година. Много дружества подчертават, че митата директно подкопават конкурентоспособността им, тъй като повишават разходите им за метали и оборудване, критични за индустриалната дейност. Макар инвестициите в нови индустриални мощности да остават значително по-високи в сравнение с периода преди пандемията, те са по-ниски в сравнение с нивата, достигнати в края на управлението на Байдън, когато строителството на заводи за полупроводници и батерии беше подкрепяно с държавни субсидии. Фактори, различни от митата, също подпомагат индустрията - например бумът в изграждането на центрове за данни за изкуствен интелект и новите данъчни политики, които позволяват на компаниите да приспадат разходите за ново оборудване. Очаквано новите мита доведоха до поскъпване на вносните стоки през изминалата година. Статистиката показва, че след периода на дефлационен натиск в началото на годината цените са поели нагоре непосредствено след обявяването на глобалните мита през април. Този ход на практика прекъсна тенденция на спад на инфлацията и генерира нов ценови натиск върху веригите на доставки. Въпреки инфлационния натиск ефектът от митата върху крайните цени се оказа по-умерен от първоначалните прогнози. Това се дължи до голяма степен на предпазливостта на компаниите, които предпочетоха да свият маржовете си на печалба, вместо да прехвърлят цялата тежест върху потребителите. Основният им мотив бе рискът от загуба на пазарен дял и спад в клиентската лоялност при едно рязко поскъпване. За по-доброто представяне на инфлацията отчасти помогна и забавянето на ръста на цените в сектор услуги. Без митата обаче инфлацията щеше да е по-ниска, смятат икономисти - според някои изчисления индексът на потребителските цени през август би нараснал с 2.2% при отсъствието на мита вместо с 2.9%, колкото отчете статистиката.

Броят на влаковете Китай-Европа, преминаващи през граничния пункт Хоргос за 2026 г. вече надхвърли 1000. На 9 февруари жп композицията, изпълнила този рекорд, отпътува за Коляджич, Беларус, натоварена с универсални стоки, авточасти и фотоволтаични модули, съобщава КМГ. През тази година средният дневен брой влакове Китай-Европа през Хоргос остава над 27. Средно претоварването на входящ и връщащ се влак трябва да се извършва на всеки 2 часа. Структурата на стоките, изнасяни през пристанището, също непрекъснато се оптимизира. Годишният обем на трафика от Източен и Южен Китай се е увеличил значително, а броят на продуктите с висока добавена стойност и високотехнологичните стоки като нови енергийни превозни средства, фотоволтаични модули и прецизни инструменти продължава да расте активно.