Търговският баланс на България за ноември миналата година е отрицателен в размер на 1.06 млрд. евро при дефицит от 782.3 млн. евро за ноември 2024 г., съобщават от Българската народна банка. За януари – ноември търговският баланс е отрицателен и е 8.17 млрд. евро (7.1% от БВП) при дефицит от 4.33 млрд. евро (4.1% от БВП) за същия период на 2024 година. Износът на стоки е за 3.57 млрд. евро за ноември, като намалява с 82.5 млн. евро в сравнение с този за същия месец на 2024-а. За януари – ноември експортът възлиза на 38.94 млрд. евро (33.9% от БВП), като намалява с 1.47 млрд. евро (3.6%) спрямо този за същия период на 2024 г. (40 420.5 млн. евро, 38.6% от БВП). Износът за януари – ноември 2024 г. нараства на годишна база с 0.4 процента. Вносът на стоки за ноември е 4.63 млрд. евро, като нараства със 195 млн. евро спрямо същия месец на 2024 година. За януари – ноември импортът е в размер на 47.12 млрд. евро (41.1% от БВП), като се увеличава с 2.37 млрд. евро (5.3%) спрямо същия период на 2024 г. (44 751 млн. евро, 42.7% от БВП). Вносът за януари – ноември 2024 г. нараства на годишна база с 2.5 на сто. Салдото по услугите е положително в размер на 624.1 млн. евро при положително салдо от 611.2 млн. евро за ноември 2024 година. За януари – ноември салдото е положително и е на стойност 7.74 млрд. евро (6.7% от БВП) при положително салдо от 7.5 млрд. евро (7.2% от БВП) за януари – ноември 2024-а.

Нетният поток на преките инвестиции в България за януари - ноември 2025 г., отчетен съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията, е положителен в размер на 2,9846 млрд. евро, съобщи Българската народна банка (БНБ). Така преките инвестиции у нас възлизат на 2,6 процента от прогнозния брутшен вътрешен продукт (БВП), като е по-голям с 304,4 млн. евро (11,4 процента) спрямо този за януари - ноември 2024 г. (положителен поток от 2,6802 млрд. евро, 2,6 процента от БВП). През ноември 2025 г. потокът е положителен - в размер на 410,5 млн. евро, при положителен поток от 249,4 млн. евро за ноември 2024 г. Според предварителните данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари - ноември 2025 г. възлиза на 415 млн. евро (0,4 процента от БВП), при 710,8 млн. евро (0,7 процента от БВП) за същия период на предходната година. През ноември 2025 г. нетният поток е положителен и възлиза на 15 млн. евро, при положителна стойност от 36,9 млн. евро за ноември 2024 г.

Жалба срещу незаконната държавна помощ, която от години предоставя българската държава на „БДЖ – Товарни превози“, е изпратила до Европейската комисия в Брюксел Асоциацията на предприятията в железопътния транспорт. Всяка година държавата предоставя на двата свои жп превозвача – „БДЖ – Пътнически превози“ и „БДЖ – Товарни превози“, стотици.милиони евро под формата на субсидия, капиталов трансфер, нисколихвени заеми или отписва огромни задължения. Асоциацията защитава интересите на 12 частни карго жп превозвачи, някои от които с чуждестранни капитали, лицензирани да извършват дейност в България и ЕС. Предоставяната държавна помощ на БДЖ-ТП обаче позволява на това дружество да предлага изкуствено занижени (дъмпингови) цени. В жалбата са посочени три начина, чрез които държавата предоставя нерегламентирана помощ: 1. БДЖ-ТП не изплаща пълния размер на таксите за използване на железопътната инфраструктура, дължими на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), а тя не предприема действия по събирането им; 2. Преобразува непогасените заеми на БДЖ-ТП към административната „шапка“ „Холдинг БДЖ“ в собствен капитал. Става въпрос за заеми, отпуснати целево на БДЖ-ТП за погасяване на таксите към НКЖИ; 3. Предоставя заеми на БДЖ-ТП от „БДЖ-Пътнически превози“. Последното получава годишна субсидия от държавата за своята дейност. Част от тази субсидия не се разходва за пътническите влакове, а се предоставя под формата на заем на БДЖ-ТП. Задълженията за инфраструктурни такси ежегодно нарастват и от 43.243 млн. лв. за 2011 г. достигат 60.791 млн. лв. в края на 2024 година. Записаният в търговския регистър капитал на БДЖ-ТП е 28.790 млн. лева. Следователно излиза, че предоставената неразрешена държавна помощ от страна на НКЖИ към БДЖ-ТП чрез незаплащане на инфраструктурни такси надхвърля три пъти регистрирания капитал на компанията. Българската държава е собственик на „Холдинг Български държавни железници“ (Холдинг БДЖ), а „БДЖ-ТП е собственост на холдинга. През годините държавата чрез транспортния министър издава актове, с които са отпуснати няколко заема на БДЖ-ТП чрез Холдинг БДЖ за погасяване на задължения за плащане на такси към НКЖИ. Впоследствие тези дългове към холдинга са конвертирани в собствен капитал на БДЖ-ТП, и то без икономическа обосновка или прогнози за възвръщаемостта им към фиска. Конвертирането на дълг в капитал при неблагоприятни финансови показатели за получателя-собственик на практика представлява опрощаване на дългове. От края на 2019 г. до края на 2021 г. на БДЖ-ТП са отпуснати три заема в общ размер 6 млн. лева с 3% средна лихва за погасяване на такси към НКЖИ. За този период „Холдинг БДЖ“ е преобразувал в капитал на БДЖ-ТП огромната част от посочените вземания в общ размер на 5.54 млн. лв. (92%). „Холдинг БДЖ“ не си търси вземанията, а ги конвертира в капитал на БДЖ-ТП независимо от факта, че има свои задължения към НКЖИ. От една страна отпуснатите заеми от „Холдинг БДЖ“ на БДЖ-ТП представляват скрито косвено финансиране на БДЖ-ТП, но от НКЖИ. Косвено е, защото дължимите към НКЖИ средства стигат до БДЖ-ТП през дружеството майка „Холдинг БДЖ“. „БДЖ-Пътнически превози“ получава годишна субсидия от държавата за своята дейност. Част от тази субсидия не се разходва по предназначение, а се предоставя под формата на заем на БДЖ-ТП. За 2024 г. дългосрочните вземания на „БДЖ-Пътнически превози“ от БДЖ-ТП са 14.806 млн. лева. Посочените три вида помощ, които държавата пряко или косвено оказва на БДЖ-ТП, й позволява да държи най-голям дял от пазара – 42-47 на сто. Оцененият размер на помощта, предоставена на БДЖ-ТП под формата на несъбрани инфраструктурни такси, дължими на НКЖИ, е над 45 млн. евро. Оценката се базира на финансовите данни на НКЖИ плюс лихва от 3%. Помощта, предоставена под формата на преобразуване на дълг в капитал, е 2.833 млн. евро. Размерът на помощта, оказана от „БДЖ-Пътнически превози“ на БДЖ-ТП, по данни от последния публикуван финансов отчет за 2024г., е над 7 млн. евро. Така общият размер на държавната помощ за БДЖ-ТП от 2011-а до края на 2024 година е около 55 млн. евро. Независимо от това БДЖ-ТП системно отчита финансови загуби, които за периода 2014 – 2024 г. са 42.639 млн. евро. Предоставянето на трите вида нерегламентирана държавна помощ изкривява пазара, тъй като благодарение на нея БДЖ-ТП печели повечето търгове с дъмпингови цени. Неизплащайки големите си задължения към НКЖИ, БДЖ-ТП я поставя в невъзможност да инвестира достатъчно средства в жп мрежата, което влошава и без това трагичното й състояние и застрашава безопасността на движението както на товарните, така и на пътническите влакове.

От пускането на платформата за борсова търговия с електроенергия в България през 2016 г. пазарът е нараснал 24 пъти като продадените за 20 януари 2026 г. количества в сегмента „ден напред“ са били 104 294,85 Mвтч, докато за същата дата на 2016 г. обемите са били 4369,2 Mвтч, обявиха от Българската фондова борса, която вече е собственик на „Българската независима енергийна борса“ (IBEX). Общо за десетте години функциониране на платформата продажбите на електроенергя за следващия ден достигат 175,6 тераватчаса (175 578 181,08 MМВт), формирайки около две трети от цялата борсова търговия с ток. Активните търговски участници на сегмента към момента са 150, при 21 в началото на януари 2016 г.

Единственото международно летище в Централна Северна България е на крачка от мащабна трансформация, която цели да го превърне в ключов транспортен хъб. В Община Горна Оряховица официално е внесен проектът за удължаване на пистата на летище на Горна Оряховица за излитане и кацане – ключово условие за приемането на по-големи самолети и възобновяването на пътническите полети. В двуседмичен срок проектът трябва да бъде разгледан, а след одобрение, в рамките на още седмица, се очаква главният архитект да издаде разрешение за строеж. Съгласно внесения проект пистата ще бъде удължена от настоящите 2450 метра на 3060 метра, което ще я направи третата по дължина в страната след летищата в София (3600 м) и Бургас (3200 м). Проектът предвижда и разширение за обратен завой, както и обособяване на странични ивици за безопасност според нормативните изисквания. Удължаването на пистата, така че да е в състояние да приема различни по големина самолети, е част от генералния план за развитие на летището. Реализацията на проекта стана възможна, след като през март 2024 г. Общинският съвет прехвърли 16 дка общински земи на Министерството на транспорта. Държавата, от своя страна, предостави терените на летището, за да се изпълни Генералният план за развитие. Въпреки че инвестицията се оценява на близо 10 млн. лв. и се осигурява от концесионера „Гражданско летище Горна Оряховица 2016“ АД, изградената инфраструктура ще остане собственост на държавата. Летището бе дадено на концесия през 2016 г. на публично-частния ĸoнcopциyм „Гpaждaнcĸo лeтищe Гopнa Opяxoвицa“, в ĸoйтo държавата държеше 5%. През миналата година обаче собствеността бе сменена и концесията над аеропорта премина в ръцете на Кирил Кленовски, който чрез своята „Проектна компания Летище Горна Оряховица“ пое пълния контрол над обекта. Към момента летището се използва предимно за карго полети и учебни цели. Амбицията на местната власт е то да започне да обслужва нискотарифни авиокомпании, възраждайки традициите от миналото, когато от Горна Оряховица са се изпълнявали редовни полети до София, Бургас и Варна.

Република Сан Марино, която е призната за най-старата все още съществуваща държава, се оказа въвлечена във финансов скандал, който започна като обикновено банково придобиване, прерасна в обвинения в институционална кражба, замразени милиони, а сега и в сенчести маневри с недвижими имоти, свързани с Колумбия. През миналия ноември, 15 милиона евро, депозирани от български инвеститор, потънаха като в черна дупка. Българският конгломерат Starcom Holding, ръководен от предприемача Асен Христов, се е опитал да придобие 51% дял в BSM – 102-годишният водещ кредитор на Сан Марино, 91% от който е собственост на Ente Cassa di Faetano (ECF). Пакет от 36,75 милиона евро, включително капиталова инжекция от 20 милиона евро за укрепване на резервите на BSM на фона на натиска за съответствие с изискванията на ЕС. До май 2025 г. Starcom беше превела 15 милиона евро – 13,75 милиона евро, депозирани в BSM, а останалата част в ECF, чрез дружество със специално предназначение San Marino Group SpA Christov, чиято EuroHold Bulgaria се гордее със 170 милиона евро печалба за 2024 г. и 1,6 милиарда евро управлявани активи. Офертата беше считана за мост към европейската стабилност за затруднената банка. Сделката обаче се разпадна зрелищно. През октомври 2025 г. съдът в Сан Марино започна наказателно разследване за “корупция в частния сектор“, насочено към консултантските хонорари, платени по сделката. Централната банка на Сан Марино (BCSM) бързо отхвърли придобиването на 24 октомври, позовавайки се на регулаторни опасения. 15-те милиона евро на Starcom бяха замразени, което задейства клауза за възстановяване на сумата, която остана незабелязана. BSM, която вече се завърна на пазара с консултантската компания Prometeia, отчете спад на офертите далеч под офертата на Starcom. Сред токсичните активи на BSM е проектът “бивш Символ“ – проект за луксозни хотели, резиденции и спа центрове, замразен в продължение на 15 години. Почетният консул на Сан Марино в Богота Серафино Яконо предлага да завърши проекта, като инвестира минимално, като инвестира сериозно в самата BSM – схема, която прилича на самозакупуване.

Ски център Ком, разположен в Берковския Балкан, се продава. В сделката са включени както оборудването на пистата, така и два парцела, подходящи за изграждане на хотелски комплекс. Оборудването включва стационарен ски влек - тип котва и оборудването към него. Влекът се продава цял, окомплектован с машината и пропусквателните устройства, монтиран и работещ на мястото, на което се намира. В сделката са включени и два парцела в регулация, подходящи за изграждането на хотелски комплекс. Те са разположени на поляната между двете хижи в района. Единият е 5157 кв. м, а другият - 3002 кв. м. Ски центърът се намира в почивна зона Ком, в подножието на връх Среден Ком, посочват от Община Берковица. До нея се достига по асфалтов път, като разстоянието до Берковица е 16 км. В почивната зона има три хижи, разположени в непосредствена близост до ски пистата. Освен влека, тя предлага още ски гардероб и чайна. Пистата е подходяща за начинаещи и средно напреднали с дължина около 800 м и ширина 30 – 40 м., а денивелацията е около 100 м.

„Софарма“ АД отчита 39% ръст на продажбите през декември 2025 г. спрямо декември 2024 г., според предварителни оценки. Фармацевтичната група е реализирала повишение на продажбите и на вътрешния пазар, и на износа. На вътрешния пазар увеличението достига 50%, а на експорта – 31%, за отчетния период, според данните. За цялата 2025 г. „Софарма“ отчита 14% ръст на продажбите, който се определя основно от износа. Продажбите на вътрешния пазар се разширяват с 5% през миналата година, докато износът нараства с 20%. В последната година акциите на „Софарма“ поскъпват повече от два пъти, а пазарната капитализация на дружеството достига близо 1,1 млрд. евро.

Текущата сметка на еврозоната е отчела излишък от 9 млрд. евро през ноември 2025 г., което представлява спад от 18 млрд. евро спрямо предходния месец. Това показват данните от месечния платежен баланс, публикувани от Европейската централна банка (ЕЦБ). Излишъци са отчетени по перата стоки – 24 млрд. евро, и услуги – 12 млрд. евро, докато дефицити са регистрирани при първичните доходи – 12 млрд. евро, и вторичните доходи – 15 млрд. евро. За 12-месечния период до ноември 2025 г. излишъкът по текущата сметка на еврозоната възлиза на 267 млрд. евро, което представлява 1,7 на сто от брутния вътрешен продукт. За сравнение, година по-рано излишъкът е бил 414 млрд. евро, или 2,7 на сто от БВП. Спадът на годишна база се дължи основно на преминаването от излишък към дефицит при първичните доходи, както и на по-ниския излишък при услугите и по-големия дефицит при вторичните доходи. Тези ефекти са частично компенсирани от по-високия излишък при търговията със стоки. За 12-те месеца до ноември 2025 г. жителите на еврозоната са реализирали нетни придобивания на ценни книжа за портфейлни инвестиции извън еврозоната в размер на 844 млрд. евро, докато нетните придобивания на ценни книжа в еврозоната от страна на нерезиденти възлизат на 830 млрд. евро. При другите инвестиции жителите на еврозоната са отчели нетни придобивания на активи извън еврозоната в размер на 571 млрд. евро за 12-месечния период до ноември 2025 г., при 422 млрд. евро година по-рано. В същото време нетните им задължения са се увеличили до 442 млрд. евро спрямо 44 млрд. евро за същия период на предходната година.

Докато Европа обмисля как да реагира на последните заплахи на президента на САЩ Доналд Тръмп, включително по въпроса за суверенитета на Гренландия, анализатори все по-често обсъждат един потенциално крайно решение – използването на европейските инвестиции в САЩ като „икономическо оръжие", пише "Блумбърг" в свой анализ. Европейските държави държат около 40% от чуждестранните американски държавни облигации. Те представляват трилиони долари в облигации и акции, част от които са в публични фондове. Това поражда спекулации, че при ескалация на тарифната война на Тръмп те биха могли да започнат разпродажба на тези активи. Такава стъпка би могла значително да увеличи разходите по финансирането на американския външен дълг и да окаже натиск върху фондовите пазари, като се има предвид зависимостта на САЩ от чужд капитал. Главният валутен стратег на Deutsche Bank вече говори открито за „въоръжаване на капитала", което показва, че този сценарий започва да се разглежда като реален рисков фактор за пазарите. По данни на Министерството на финансите на САЩ, активите на американските пазари, държани в рамките на ЕС, надхвърлят 10 трилиона долара, като още значителни обеми се намират във Великобритания и Норвегия.

Датският пенсионен фонд AkademikerPension, който управлява активи на стойност 158 датски крони (около 25 милиарда долара), планира да продаде портфолиото си от американски държавни ценни книжа на стойност 100 милиона долара до края на месеца, съобщавата Ройтерс и "Файненшъл таймс". AkademikerPension заяви, че решението не е замислено като политическо изявление, свързано с разрива между Дания и Съединените щати относно Гренландия. Главният инвестиционен директор на фонда Андерс Шелде посочи пред "Файненшъл таймс", че решението е "продиктувано от лошите финанси на правителството на САЩ, което ни кара да мислим, че трябва да положим усилия да намерим алтернативен начин за управление на ликвидността и риска". Независимо дали става въпрос за Дания или за някой друг, днес се наблюдават сериозни продажби на държавни облигации на САЩ, което води до спад на техните цени и до повишаване на доходността им. Доходността по 10-годишните американски достигна по-рано днес 4,304% - най-високата от септември 2025 г. насам, като това повишение е факт въпреки трите намаления на лихвите от страна на Федералния резерв през този период.

Резервната банка на Индия (Централната банка) предложи страните членки на БРИКС да свържат своите официални цифрови валути, за да улеснят трансграничната търговия и плащанията при туристически пътувания, съобщи Reuters. Агенцията отбелязва, че това би могло да намали зависимостта от долара, на фона на нарасналото геополитическо напрежение. Резервната банка на Индия при това препоръча на правителството на страната да включи предложението за свързване на цифровите валути на централните банки на държавите от БРИКС в дневния ред на срещата "на върха" на икономическата организация, която през 2026 година ще се проведе под председателството на Индия. Създаването на системата BRICS Pay беше обсъждано преди това на срещата "на върха" на БРИКС, която се проведе в Рио де Жанейро през юли 2025 г.В заключителната декларация, участниците в срещата призоваха да продължи работата по разработването на трансгранични плащания и платежни системи на държавите от организацията, чийто основателки са Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР. Работата по това предложение може да бъде забавена от нежеланието на членки на групата да използват технологичните платформи на други страни. За постигането на конкретен напредък ще е необходим консенсус по отношение на технологиите и регулирането. Една от идеите, които се разглеждат за управление на потенциални търговски дисбаланси, е използването на двустранни споразумения за валутни суапи между централните банки, казват източници на Reuters. Предлаганата трансгранична цифрова платежна система BRICS Pay, разработвана от страните-членки на БРИКС, цели укрепване на финансовия суверенитет и намаляване на зависимостта от долара. Тази инициативата е насочена за създаване на алтернативна глобална платежна инфраструктура, която да функционира независимо от контролираните от Запада финансови механизми, като SWIFT и доларовите клирингови системи. Вместо да създава единна обща валута, BRICS Pay се оформя като дигитален "обединяващ елемент", чрез който да се извършват директни разплащания в национални валути и/или бъдещите цифрови валути на централните банки на страните от БРИКС. Системата цели да намали уязвимостта на финансовите системи на страните от групата към външни шокове, "замразяване" на финансови активи и политически натиск. Предвижда се, че за разлика от съществуващите подобни системи с концентрирана власт на управление, BRICS Pay ще функционира по модела на съвместен надзор и общо вземане на решения, за да се осигури неутралност спрямо различните страни членки.