България запазва лидерска позиция в сферата на дяловото и рисковото финансиране в региона на Югоизточна Европа. Това сочи новият годишен доклад за частните инвестиции в България и региона на Югоизточна Европа на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране (BVCA). България разполага с добре развита стартъп екосистема и утвърдени фонд мениджъри, подкрепени от благоприятна бизнес среда. Тази динамика се отразява в ключови показатели, които отличават страната: България е водеща в региона по брой сделки и по създадена стойност на глава от населението; 150 000 специалисти работят в сектора на технологиите и знанието, като това се подпомага от активността на дяловите и рисковите фондове; Страната е №1 в Югоизточна Европа по брой фондове, инвестирали в компании, развиващи изкуствен интелект. През последната година основните сфери на инвестиране остават транспортът, софтуерът и финансовите услуги, които формират около 80% от общия обем. Експертите обаче предупреждават, че страната може да загуби инерция. Докладът подчертава, че местните фондове разчитат прекалено силно на публични източници на финансиране, докато участието на големи институционални инвеститори – като пенсионни и застрахователни дружества – остава слабо. Международни фондове увеличават присъствието си в България, а местните стартъпи продължават да се открояват като едни от най-обещаващите в Югоизточна Европа. Според BVCA, при по-активно участие на местния капитал и по-гъвкава регулаторна рамка страната може да се позиционира сред водещите европейски центрове за рискови инвестиции. В Югоизточна Европа вече има 13 компании еднорози (с оценка над 1 млрд. долара), като 2 от тях са български, става ясно от проучването.

Значителен ръст на ТЕЛК решенията в България за намалена работоспособност през изминалите години. Данните от Информационната система за контрол на медицинската експертиза показват, че има тенденция за все повече хора, които са получили ТЕЛК решения за намалена работоспособност - част от тях дават право на инвалидна пенсия, както и право на личен асистент. Забелязва се ръст и в личните пенсии за инвалидност, които се отпускат от НОИ, на базата на ТЕЛК решения. През годините се увеличава общият брой на всички хора, които получават пенсии за инвалидност. По изчисления на СЗО и ООН, между 10 и 16% в световен мащаб живеят с увреждане от различна степен. По данни на НСИ населението на България е около 6,5млн. или броят на хора с увреждания у нас е между 600-900 000 души. Паралелно с ръста на ТЕЛК решенията нараства и броят на хората, получаващи инвалидна пенсия. Данните на НОИ показват устойчива възходяща тенденция, което увеличава натиска върху социалната система.

Ангел Иванов е назначен за изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ). Досега той заемаше поста заместник изпълнителен директор. Иванов има дългогодишен управленски опит в държавната администрация, включително в областите инвестиции, дигитализация и европейска интеграция. Той е ръководил Службата по търговско-икономическите въпроси в Москва и е бил съветник по икономически, социални и европейски политики в Министерския съвет. В частния сектор е работил във външната търговия, бизнес управлението и продажбата на активи. Със заповед на министъра на иновациите и растежа досегашният изпълнителен директор на БАИ, Мила Ненова, е освободена от поста.

Световният гигант в производството на оптични изделия германската Carl Zeiss Jena подписа споразумение със "Завод за оптика" в Панагюрище, с което влиза с 31.5% в българското дружество. Чрез партньорството Carl Zeiss Jena ще може да прехвърли част от азиатското си производство на медицински изделия в Европа, а "Завод за оптика", част от "Оптикоелектрон груп", ще получи достъп до ноу-хау и възможност да разшири пазарите си. Сделката става след две години преговори. Тя беше одобрена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в края на юли тази година и финализирана на 30 септември. Тогава е проведено общо събрание на "Завод за оптика", в което участват всички акционери - Иван Гарчев (31.6%), Никодим Казанджиев и Велко Петкански (по 30.5%) и Владимир Недялков (7.4%). Решено е капиталът на дружеството да бъде увеличен от 8.3 млн. на 12.1 млн. лв. чрез издаването на нови акции с номинална стойност 1 лв. и емисионна стойност 1.77 лв. всяка, които да бъдат изцяло записани от Carl Zeiss Jena,. Така на практика с инвестиция около 6.75 млн. лв. новият партньор получава 31.5% в компанията. Дяловете на досегашните партньори съответно намаляват - Гарчев вече държи 21.6%, Казанджиев и Петкански - по 20.9%, а Недялков - 5%. Прозиводството на компанията е главно за пазарите в Европа, САЩ и Близкия Изток. Промени има и в съвета на директорите. С решение на общото събрание съставът му е намален от четирима на трима души, като към Иван Гарчев и Ивайло Недялков се присъединява и Щефан Хоке като представител на Zeiss. За 2024 г. "Завод за оптика" отчита 18.5 млн. лв. приходи и 45 хил. лв. печалба, а заетите са около 260 души. Компанията е част от "Оптикоелектрон груп", която включва няколко свързани производства и има 71.5 млн. лв. общи приходи за миналата година.

Компанията Sport Republic потвърди интереса си за купуването на контролния пакет акции на Професионален футболен клуб Левски АД и има готовност да започне преговори. Това съобщи ръководството на футболния клуб, като приложи официалното писмо, изпратено от международната компания и подписано от нейния президент и мажоритарен акционер Драган Шолак. В него се предлага формирането на официални преговорни екипи от двете страни. От страна на "Левски" в процеса ще участват упълномощен представител на клуба и адвокат на дружеството. За Шолак това е втори опит да придобие контролния пакет акции на "Левски". През февруари 2023 г. сделката се провали в последния момент заради неуредените задълженията на клуба в размер на над 20 млн. лв. към бившия собственик Васил Божков. Шолак притежава чрез Sport Republic вече няколко клуба - английския "Саутхемптън", френския "Валансиен", малийския "Мали Коура" и турския "Гьозтепе", където треньор в момента е Станимир Стоилов. До лятото на т.г. Шолак бе начело на телекомуникационната компания "Юнайтед Груп", която притежава в България "Нова Броудкастинг груп", "Виваком". Той обаче бе освободен като ръководен фактор и остана само с миноритарен дял от 36%.

Златодобивната компания "ДМП Челопеч" е открила нови залежи на злато в слабо изследвана досега зона под мината. Проучвателни сондажи в северната част на концесионната площ са показали висока степен на минерализация със значителен потенциал. Очакванията са това да помогне за удължаване на живота на рудника, съобщи канадският собственик DPM Metals. Компанията ще инвестира между 2 и 3 млн. долара в допълнителни проучвания. Компанията е направила четири сондажа в район, който се намира на около 300 метра под съществуващата подземна инфраструктура на рудника. Резултатите включват 68.3 метра със съдържание 7.42 г/т златен еквивалент, съставен от 6.92 г/т злато, 0.30% мед и 10.5 г/т сребро. Проучванията са започнали през първото тримесечие на 2025 г. До момента са завършени 3120 м от четири сондажа, още два се изпълняват.Според компанията последното откритие показва, че зоната има висок потенциал за нови открития, което подкрепя целта за удължаване на живота на мината в Челопеч за повече от 10 години. Последният технически доклад на DPM Metals е от 2022 г. и сочи, че запасите в Челопеч ще стигнат до края на 2030 г. Това, както и евентуалното им увеличаване с новото откритие предполага, че компанията вероятно ще поиска да удължи концесионния си договор, който изтича през юли 2029 г. Поради значимостта на откритията компанията ще отдели приблизително 2 до 3 млн. долара за извършването на 10 хил. м допълнителни сондажи, съобщават от DPM Metals. Очаква се те да приключат до края на първото тримесечие на 2026 г. DPM Metals (доскоро Dundee Precious Metals) е публична компания, чиито акции се търгуват на борсата в Торонто. В България е собственик и на "ДПМ Крумовград", което оперира рудника "Ада тепе". Той е значително по-малък от този в Челопеч, като добивът там се очаква да приключи догодина. За 2024 г. общите приходи на двете български дружества са 1.2 млрд. лв.

Собственикът на турския лидер в производството на трансформаторни компоненти ЕНПАЙ – Мурат Юректен. обяви, че прави инвестиция в размер на 65 до около 70 млн. евро в Шумен, която е в производството на трансформаторен борд. Суровината е много търсена и сложна за производство, като наподобява производството на картон, но крайния продукт е много твърд пресован борд. Това производство няма да генерира отпадъци и не ползва никакви химически компоненти, посочи Юректен. Той обясни, че само 7-8 държави в целия свят имат мощности за такова производство и то е особено търсено от големи технологични компании като „Хитачи“, „Сименс“, „ГЕ Вернова“ и др. Дефицитът в производството на трансформаторен борд е много голям поради ускорения напредък на технологичните производства. Тази суровина е ключова за производството на трансформатори, които са част от елктропреносните системи за захранване на технологиите, свързани с изкуствен интелект. ЕНПАЙ решава да позиционира производството си в Шумен, за да намали веригата на доставки и да осигури европейско производство. Със сегашната си инвестиция, общите инвестиции на ЕНПАЙ, вложени в България, стават около 100 млн. евро. Заводът ще бъде построен за около 10 месеца в Индустриалния парк в Шумен и ще наеме първоначално 100-150 души, които впоследствие е възможно да се увеличат. Новият завод ще направи България деветата страна в света с подобно силно търсено производство и че условията в Шумен гарантират непрекъсваем процес на производството и къса верига на доставки. След 2026 ЕНПАЙ ще захрани пазара с нея, благодарение и на новата мощност в Шумен и компанията ще инвестира и в специална инсталация за рециклиране на отпадната вода, за да я въвежда отново в производството и то да е екологично и устойчиво.

Финтех компанията Capital.com разширява дейността с откриването на нов офис в столицата на фона на увеличение на броя на служителите в страната с 51% през последната година.Основаната през 2016 г. фирма, чиято централа се намира в Кипър, планира да инвестира до 5 млн. евро в оперативната си инфраструктура, за да създаде център за върхови постижения в обслужването на клиенти. Capital.com управлява специализирани хъбове за своите основни функции - център за върхови постижения в обслужването на клиенти в България и технологично-инженерен хъб в Полша. Технологичният хъб на компанията в Полша вече наброява над 430 служители, докато екипът в София е нараснал с 51% през последната година и достига 100 души. Разширяването на българския хъб се ръководи от Елпида Гаврил, глобален ръководител „Операции“, която отговаря за всички оперативни функции, включително обслужването на клиенти в рамките на групата. Компанията разполага с над 1100 служители на 11 локации, включително Лондон, Дубай, Лимасол и Мелбърн. Тя отбеляза силно трето тримесечие с общ обем на търговията от 744 млрд. долара. Въпреки сезонното забавяне, търговията с няколко класа активи продължи да бележи ръст.

HackSoft, компанията за софтуерна разработка, базирана в София, става част от Waracle, консултантска компания за дигитални продукти във Великобритания. Основана през 2017 от Радослав Георгиев и Ивайло Бъчваров, HackSoft предлага софтуерни решения в различни индустрии. HackSoft продължава работата с текущите си клиенти, като единствената промяна за тях ще бъде предстоящата смяна на брандинга на компанията. Сделката осигурява на двете страни стратегическа опора в ключов европейски технологичен център, разширявайки техния набор от таланти и подобрявайки способността им да предоставят иновативни решения за нарастващата си международна клиентска база.

Индийската верига за хранене „Гардън кафе“ (Garden Café), една от първите в страната, изградени по франчайз модел, планира да изгради фабрика за производство на храни в България. Това съобщава представител на компанията, цитиран от индийската агенция ПТИ. Новият завод ще произвежда пробиотични картофени чипсове и продукти от махана (лисича ядка). Основателят Сандип Ноулакха посочва, че продукцията ще се продава под марката „Джигис“ (Jiggies), която вече е позната в Индия. По думите му компанията вече изнася пробиотични чипсове за България, но дългите доставки от Азия съкращават значително реалния срок на годност на продуктите. Пробиотичните чипсове имат шестмесечен срок на годност, но почти три месеца се губят при транспортиране и дистрибуция.

Капиталът на „Напоителни системи“ ЕАД ще бъде увеличен с близо 27 млн. лева за възстановяване на помпената станция на язовир „Пясъчник“, съобщи министър-председателят Росен Желязков. Все още няма подписан договор за строителство на помпена станция на язовир „Пясъчник“, което поставя в риск сезон 2026, 2027 и 2028 в една голяма част от Южна България и един огромен процент от въобще поливните площи в страната.

Настроенията сред компаниите в Германия се влошават през настоящия месец, съобщи мюнхенският икономически институт „Ифо" (Ifo). Индексът на бизнес климата на „Ифо" спада до 88,1 пункта през ноември спрямо 88,4 пункта през октомври, отчитайки по-песимистичните очаквания сред германския бизнес. От друга страна, компаниите оценяват настоящата си бизнес ситуация като малко по-положителна. Те обаче не смятат, че възстановяването на бизнес климата ще настъпи скоро. В промишлеността настроенията отслабват допълнително този месец. Германските производители са по-скептични за идните месеци. Те отчитат по-малко входящи поръчки. Текущите им бизнес условия обаче леко се подобряват. В сектора на услугите бизнес климатът отново се подобрява, сочи проучването. Доставчиците на услуги оценяват настоящата ситуация като малко по-положителна през ноември, но очакванията им за перспективите спадат. Бизнес климатът в сектора „транспорт и логистика" в Германия отбелязва значително намаление, а в търговията – спада по-умерено, докато в туризма нараства осезаемо. В строителството показателят отбеляза понижение, макар че настоящата ситуация за строителните компании показва тенденция на растеж, очакванията за бъдещето отново са по-песимистични. Водещ фактор затова остава слабото търсене, смятат експертите.

Стейбълкойните (стабилни монети) биха могли да изтеглят ценни депозити на дребно от банките в еврозоната и всяко масово изкупуване на такива цифрови активи може да има широко разпространени последици за стабилността на световната финансова система, предупреди Европейската централна банка, предаде Ройтерс. Стейбълкойните (stablecoins), цифрови активи, чиято стойност е обвързана с резервни активи като фиатни валути (например щатския долар или еврото), стоки (като злато) или други финансови инструменти, за да се поддържа стабилна стойност, нарастват по популярност и пазарната им стойност вече надхвърля 280 млрд. долара. Това е сравнително малка сума, но все пак е забележителна, тъй като емитентите са сред най-големите купувачи на американски държавни ценни книжа. Те са предназначени като средство за съхранение на стойност и за осигуряване на трансгранични плащания, но истинското им приложение е за закупуване на криптоактиви, твърди ЕЦБ в свой анализ "Преглед на финансовата стабилност", добавяйки, че около 80% от всички сделки, извършвани в момента в световен мащаб на централизирани платформи за търговия с криптовалути, включват стейбълкойни (токени). "Значителен растеж на стейбълкойните може да доведе до отлив на депозити на дребно, намалявайки важен източник на финансиране за банките и оставяйки ги с по-нестабилно финансиране като цяло", посоча централната банка. Но основният риск е свързан с евентуално бягство на инвеститори, тъй като двете най-големи стейбълкойни се нареждат сред най-големите притежатели на американски държавни ценни книжа и имат резерви от активи, сравними с тези на 20-те най-големи фонда на паричния пазар, отбелязва Ройтерс. "Бягство към тези стейбълкойни може да предизвика спешна продажба на резервните активи на банките, което би могло да повлияе на функционирането на пазарите на американски държавни ценни книжа", добави ЕЦБ. Подобни масови изкупувания биха могли да повлияят и на еврозоната, ако субект от Европейския съюз и субект от трета държава емитират съвместно взаимозаменяема стабилна монета, тъй като регулациите на ЕС са по-строги и инвеститорите са по-склонни да я изберат за обратно изкупуване.

Инфлацията в Сингапур се ускори за втори пореден месец и през октомври достигна 1.2% на годишна база – най-високото ниво от август 2024 г. и над прогнозите на анализаторите. Основната инфлация също се повиши до 1.2%, движена от по-скъпи услуги, храни и търговия на дребно. Най-голям принос към общия ръст имаха транспортните разходи, които скочиха с 3.4%, както и разходите за здравеопазване, увеличили се с 4 процента. На месечна база общият индекс остава без промяна. Инфлационните данни идват на фона на по-силния от очакванията икономически растеж – Сингапур повиши прогнозата си за 2025 г. до 4% след добри резултати през третото тримесечие. Въпреки това властите предупреждават, че ръстът може да отслабне през 2026 г. заради американските търговски мита. Централната банка на Сингапур (The Monetary Authority of Singapore) очаква инфлацията през 2025 г. да бъде между 0.5% и 1%, но експерти прогнозират повишение над 1% през 2026 г. заради по-високи транспортни такси, въглероден данък и нов налог за устойчиво самолетно гориво.