Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) призовава президента и омбудсмана на страната да вземат мерки спрямо правомощията си срещу частта от т. нар. удължителен закон, с която се индексират заплатите в бюджетния сектор, тъй като тези текстове противоречат на Закона за публичните финанси и Конституцията на страната. От АОБР, която обединява официално признатите за представителни организации на работодателите у нас (АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ), настояват президентът мотивирано да върне частта от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026, в която се индексират заплатите в бюджетния сектор с инфлацията и/или президентът и омбудсманът да сезират Конституционния съд за неконституционносъобразност, включително нарушаване на правата на българските граждани. Според организацията, в разрез с правилата, заложени в Закона за публичните финанси, вероятно заради предизборен популизъм и със ситуационно мнозинство, Народното събрание е добавило еднократна индексация на работещите в бюджетния сектор (чиито заплати вече бяха индексирани за тази година с най-висок темп в ЕС) с натрупаната годишна инфлация, която в зависимост от тълкуването и потенциално повторното удължаване може да натрупа между 0,5 и 1 млрд. лв. нов държавен дълг, за какъвто няма основание и служебното правителство няма да е оправомощено. Удължителният бюджет създава опасен правен прецедент на волунтаристично и неконституционносъобразно приемане на законодателство от Народното събрание, което буди сериозна тревога за правовия ред и върховенството на правото в държавата, както и за стабилността на публичните финанси и управлението на дефицита и държавния дълг в средносрочен и дългосрочен план. През миналата седмица и Фискалният съвет посочи, че индексирането на доходи чрез удължителен бюджет компрометира принципите на бюджетното законодателство и създава опасен прецедент в бюджетната политика на страната. При гласуването на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 година, Народното събрание одобри предложение, внесено от Асен Василев между първо и второ четене, предвиждащо индексация на възнагражденията на работещите в бюджетната сфера, които не са на минимална заплата, с размера на годишната инфлация към края на 2025 година.

България е с най-висок ръст на разходите за труд сред страните от Европейския съюз - през третото тримесечие те се увеличават с 12.3% спрямо година по-рано, показват данни на Евростат. За сравнение, във втората държава с най-висок ръст - Хърватия, разходите са се покачили с 9.7%. Средно в ЕС увеличението е 3.7%, а в еврозоната - 3.3%, показва статистиката за почасовите разходи за труд. Сред лидерите по ръст са предимно страни от Централна и Източна Европа - Хърватия, Унгария, Полша, Чехия, Естония и други, където нивото на доходите все още е по-ниско като абсолютна стойност в сравнение с това в Западна Европа, но напоследък дистанцията сравнително бързо се стопява. През последните години инфлацията в източноевропейските страни е доста по-висока от средната за съюза, което също донякъде обяснява по-високия ръст на заплатите. По последни данни на НСИ към третото тримесечие на тази година средната месечна брутна заплата в България достига 1303 евро (или 2549 лв.), като се покачва с 12% спрямо година по-рано. Това се случва на фона на затегнат пазар на труда - ниска безработица и дефицит на кадри. За отчетения от статистиката годишен ръст на разходите за труд допринася и покачването на минималната работна заплата - в началото на 2025 г. тя се повиши с над 15% до 1077 лв. (ок. 551 евро), а от догодина предстои нов ръст с 12.6%, с което ще стане 1213 лв. (620 евро). Ръстът се подкрепя и от значителните увеличения в отделни части на публичната сфера, след като заплатите в секторите сигурност и отбрана бяха повишени с около и над 50% заради заложена в закона формула, която обвързва възнагражденията със средното за страната. През първите месеци на следващата година повишението на заплатите в публичния сектор ще се забави, след като депутатите приеха като част от удължителния закон за бюджета те да се индексират с размера на инфлацията, или около 5%.В България разходите конкретно за заплати са нараснали с 12.4% за последната година, а останалите разходи за труд (вкл. за осигуровки и други) - с 12% според данните на Евростат. Общите разходи за труд се увеличават най-рязко при административните и спомагателни дейности - с 21%, следва добивът на полезни изкопаеми с 18.5%. С по над 16% растат още разходите за труд в сектор изкуства и развлечения, в строителството, както и в сферата на публичната администрация и отбраната. С най-нисък, но също съществен ръст, са сектори като ИКТ (8.2%) и енергетика (6.9%), където нивата на заплащане в абсолютна стойност вече са високи спрямо общото равнище, но също и в хотелиерство и ресторантьорство (7.5%), където като стойност те са сред най-ниските. Високият ръст на разходите за труд в България тази година не е изключение - страната е на първо място в ЕС по общ ръст за периода от 2019 г. насам. Оттогава средните разходи за труд са се повишили малко над 2 пъти. Близки, но малко по-ниски темпове, отчитат и други източноевропейски страни като Литва, Унгария, Румъния и Полша.

През 2024 г. задълженията на държавните предприятия на основание Директива 2011/85 на ЕС са в размер на 8,80 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), от които 0,88 на сто са задължения на финансови предприятия и 7,91 на сто - задължения на предприятия с дейности, различни от финансовите. През 2023 година задълженията на държавните предприятия са били в размер на 9,32 на сто от БВП. Данните за задълженията на държавните предприятия се получават от годишните отчети за дейността на държавните предприятия, които са класифицирани в сектори "Нефинансовите предприятия", "Финансови корпорации" и "Нетърговски организации, обслужващи домакинствата", но са контролирани от сектор "Държавно управление" и неговите подсектори.

Нетният доход от такси и комисиони на банковата система в България нараства с 9,5 на сто или със 114 млн. лева на годишна база до общо 1,3 млрд. лева към края на месец септември тази година. Нетният доход от такси и комисиони заема дял от 21,8 процента в структурата на нетния оперативен доход на банките у нас. Приходите от такси и комисиони бележат ръст от 11,3 на сто на годишна база до 1,7 млрд. лева към края на третото тримесечие на тази година, докато разходите за такси и комисиони нарастват със 17,5 на сто за същия период до 393 млн. лева. Общият нетен оперативен доход на банковата система нараства с 217 млн. лв. (3,8 на сто) спрямо 30 септември 2024 г. и достигна 6 млрд. лева към края на септември тази година. Нетният лихвен доход към края на третото тримесечие на тази година възлиза на 4,2 млрд. лева или с 33 млн. лв. (0,8 на сто) повече спрямо същия период на миналата година, а неговият дял в структурата на нетния оперативен доход достига 69,6 процента (71,7 процента към 30 септември 2024 г.). За същия период приходите от лихви нарастват с 93 млн. лв. (1,9 на сто) до 5,1 млрд. лв., а разходите за лихви отчитат ръст от 60 млн. лв. (7 на сто) до 921 млн. лв. Към 30 септември 2025 г. разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, възлизат на 506 млн. лева, което е с 56 млн. лв. (12,5 на сто) повече спрямо отчетените за деветте месеца на 2024 година. Административните разходи на банковата система нарастват с 86 млн. лв. (4,8 на сто) спрямо същия период на 2024 г. до 1,9 млрд. лв. В тяхната структура разходите за персонал се увеличават с 89 млн. лв. (8,5 на сто) до 1,1 млрд. лв. Разходите за амортизация се повишават до 245 млн. лв. (от 236 млн. лв. към края на септември 2024 г.). Брутните необслужвани кредити и аванси в края на септември 2025 г. възлизат на 3,8 млрд. лв. (3,9 млрд. лв. в края на юни 2025 г.). Техният дял в брутните кредити и аванси на база широк обхват се понижава до 2,3 процента, а на база стеснен обхват – до 2,9 процента (от съответно 2,5 процента и 3 процента в края на юни). През периода юли – септември 2025 г. нетните необслужвани кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка), представляващи остатъчният кредитен риск в банковите баланси, отбелязаха спад със 160 млн. лв. (8,2 на сто) до 1,8 млрд. лв. Делът на нетните необслужвани кредити и аванси в общите нетни кредити и аванси, представен в широкия и в стеснения обхват, към 30 септември е съответно 1,1 процента и 1,4 процента (при съответно 1,2 процента и 1,5 процента в края на юни). Към 30 септември 2025 г. банковата система отчита печалба в размер на 2,8 млрд. лв., или с 91 млн. лв. (3,3 на сто) повече спрямо реализираната за деветте месеца на 2024 година.

Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) е избрала строителите, които да модернизират жп линиите София – Перник – Радомир и Гюешево – граница с Република Северна Македония. Общата стойност на евентуалните договори за ремонта на отсечките е над 520 млн. лева без ДДС. И двата проекта са част от Коридор 8, а реализацията им е важна стъпка към обновяване на железопътната мрежа и подобряване на регионалната свързаност между Черно и Адриатическо море. Отсечката от София през Перник до Радомир ще се ремонтира от консорциума "ИСПА", предложил 421 283 219 лв. без ДДС. В него влизат фирми, които не са познати на широката публика в железопътното строителство - "Интерконекта" ЕООД и "СА.И.Е". "Интерконекта" е декларирала опит в ремонта на детска градина в Своге и на улица в Ракитово, а "СА.И.Е" - ремонти на училища и детски градини в Бобов дол, Радомир и Гълъбово. Двете компании са участвали в изграждането на междусистемна газова връзка България - Сърбия на българска територия. Получили са за това 11.88 млн. лв. Дружеството "Интерконекта" се управлява от Камелия Таскова и е с адрес жк. "Индустриална зона Орион" ул. "3020-та" №34, ет. 5. Фирмата е била подизпълнител на "Атоменергоремонт" АД. "СА.И.Е", заедно с две чужди фирми, спечелиха търга за изграждането на тръбата от вертикалния газов коридор от Пиперево до Перник, като началото на строителните дейности са планирани за декември 2025 г. "СА.И.Е", заедно с румънския клон на австрийската "Хабау", е единственият кандидат в търга за нов водонагнетателен сондаж в газохранилището в Чирен за близо 16 млн. лв. без ДДС. Изборът на изпълнител за ремонта на линията от София през Перник до Радомир може да се обжалва и това може да забави сключването на договор. Иначе, след като такъв бъде подписан, би трябвало да се изгради двойна жп линия за скорости до 160 км/ч, обновяване на коловозното развитие в гарите и пълно премахване на пресичанията на едно ниво с пътния и пешеходния трафик. Заложено е още и изграждане на два двупътни тунела - Батановци с дължина около 880 м и Бушляк - около 400 м. Ще бъдат направени и 8 мостови съоръжения с отвори от 25 м до 50 метра. Избраният изпълнител ще получи аванс от 10% от договорната цена без ДДС. Междинните плащания са в размер на не повече от 85 % от цената, а окончателното - не по-малко от 15%. Срокът за изпълнение е до средата на 2029 г. За ремонта на жп линията от Гюешево до границата с Република Северна Македония е избран консорциумът "ГЮЕШЕВО 2025". Предложената от него цена е 97 972 691.73 лева без ДДС за отсечката от 2.4 км. В обединението участват "Трейс Груп Холд" и "ВДХ". Обществената поръчка за последните 2.4 км от жп гарата в Гюешево до границата със Северна Македония е на инженеринг - проектиране и строителство. Освен строителството на релсовия път е предвидена и реконструкция на жп гара Гюешево, която става гранична пътническа и товарна гара за Шенген. Срокът за приключване на дейностите е до края на 2028 г. за целия участък, с изключение на последните 420 метра до тунела.

Чешкият гигант „Шкода“ бе избран за изпълнител и в поръчката на „Метрополитен“ за доставка на още 8 нови метровлака. Така компанията си подсигури договори, надхвърлящи 1.1 млрд. лв. за обновление на подвижния състав на държавните железници (БДЖ) и столичния градски транспорт. Процедурата за новите метровлакове, предназначени за линии 1, 2 и 4, бе финализирана за рекордно краткия срок от около месеца, след като бе обявена на 7 октомври тази година. Общата прогнозна стойност на поръчката е 280 млн. лв. без ДДС, но е разделена на две фази. Първата включва поръчка на 8 влака с прогнозен бюджет 140 млн. лв. Офертата на „Консорциум Шкода Транспортейшън и Шкода Вагонка“ за тях е 139 360 000 лв. без ДДС. Това означава, че единичната цена на един нов влак е точно 17 420 000 лв. Ключовият момент в този договор е втората фаза – т.нар. „опция за допълнителни 8 влака“. Към момента „Метрополитен“ няма задължение да закупи тези допълнителни бройки, но въпреки това ги има като опция. Дружеството има една година да реши дали да я активира. Ако го направи, общата стойност на сделката ще достигне пълния размер от 280 млн. лв. Чешката компания бе единственият участник в процедурата. Само преди две години „Шкода“ подписа договор за други 8 влака на стойност 134 млн. лв. В един и същи ден – 29 октомври 2025 г. – „Столичен електротранспорт“ излезе с две ключови решения, с които определи „Шкода Електрик“ за победител в два търга за доставка на общо 75 нови тролейбуса. Първата поръчка за 40 съчленени 18-метрови машини бе спечелена при прогнозна стойност 68 млн. лв., като „Шкода“ предложи цена от 67 980 000 лв. Тук конкуренция на практика липсваше, тъй като турският участник Helis Yapi бе отстранен поради липса на опит в сектора и така не се стигна изобщо до отваряне на ценово предложение. Паралелно с това „Шкода“ успя да надделее и в битката за 35-те къси тролейбуса, която се точи повече от година. Процедурата стартира още през октомври 2024 г., но финалното решение дойде на 29 октомври. В този търг чехите се изправиха срещу полския производител Solaris и успяха да спечелят с по-ниска цена 41.9 млн. лв. при прогнозна стойност 45.5 млн. лв. Полската компания предложи 43.9 млн. лв. Така на практика в рамките на един и същи ден – 29 октомври – „Шкода“ получи договори за над 110 млн. лв. само за тролейбусния транспорт в София. По-рано Министерството на транспорта подписа мащабен договор със същата компания за доставка на 20 електрически мотрисни влака по Плана за възстановяване, плюс още 5 по оперативна програма, на обща стойност 639.2 млн. лв. без ДДС. Първият от тези влакове вече е готов и се очаква да пристигне за тестове през януари 2026 г. С тези координирани победи „Шкода“ се превръща в почти единствен доставчик на подвижен състав за масовия транспорт в България.

Предприятията в сектор „Рибарство“ ще имат достъп до кредити при облекчени условия с финансиране за близо 6,5 млн. евро. Средствата са осигурени от Фонд на фондовете по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021-2027, съфинансирана от ЕС чрез Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури. Дълговият инструмент, който предстои да бъде структуриран под формата на кредити и гаранции, ще има за цел да улесни достъпа до финансиране на предприятията в сектора, като предложи преференциални условия за отпускане на кредити: по-ниски лихви, облекчени изисквания за обезпечение, удължен гратисен период. Гаранционният продукт ще обезпечава до 80% от всеки кредит, отпуснат от банка посредник, но не повече от 500 хил. евро. Заемите със споделяне на риска могат да се предоставят както за инвестиционни цели (до 500 хил. евро), така и за оборотни средства (до 150 хил. евро). Ще се финансират инвестиции в аквакултури, в преработка на риба и рибни продукти, специфично оборудване на риболовни кораби, дейности за подобряване на инфраструктурата на рибарските пристанища и рибните борси. Средствата могат да се използват и за подпомагане на проектни предложения по изпълнение на стратегиите за местно развитие и диверсификацията на дейности в местната синя икономика с оглед подобряване на икономическото и социално благополучие в рибарските общности. Допустими крайни получатели, който биха могли да се възползват от него са: микро-, малки и средни предприятия; големи предприятия (за подкрепа само с финансови инструменти, без комбинация с безвъзмездна финансова помощ); регистрирани дребномащабни крайбрежни рибари; организации на рибари и предприятия в сектор „Рибарство“; общини, публични институции. Към предоставените от Програмата средства Фонд на фондовете ще привлече допълнително частно финансиране, с което общият размер на паричния ресурс, достъпен за крайни получатели, ще достигне близо 8,7 млн. евро. Предстои провеждане на пазарни консултации по инструмента, с цел събиране на обратна връзка от заинтересовани страни относно техните нужди и приоритети, което ще осигури оптимално структуриране и прилагане на финансовия продукт.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) съобщи за планирана сделка с обект на "Булнефт Газ" и OMV. Сделката предвижда сключване на дългосрочен договор за наем на обект на регистрираната във Видин компания. Основната дейност на "Булнефт Газ" е свързана с търговия, включително и с газ и петролни продукти. Компанията притежава бензиностанция, паркинг за камиони и търговски комплекс във Видин, в близост до граничния пункт с Румъния. Прегледът на обстоятелствата по сделката ще бъде по бърза процедура и очаква становища от заинтересовани лица до 29 януари.

Морски плаж „Свети Влас – централен“ има нов стар наемател. Това отново е фирмата „Венид бийч“ на местните бизнесмени Йордан и Динко Диневи и техния съдружник Георги Чапкънов. За разлика отпреди 5 години обаче, когато „Венид бийч“ беше единственият кандидат за плажа, сега е имало още трима участници в търга, които са искали да стопанисват обекта. Това са небезизвестните в бранша дружества „Крам инс“ (настоящ концесионер на северния плаж в Бургас), „Палм инвест“ (което спечели концесията на бургаския северен плаж през 2017 г., но впоследствие се отказа), както и 30-годишният Владимир Сашев Милков като физическо лице. Фирмата на братя Диневи е спечелила търга с оферта за 96 168 лв. с ДДС годишна наемна цена. Цената за ползване на чадърите и шезлонгите на плажа за целия 5-годишен срок на договора ще е максимум 20 лв. за един брой. През тази седмица туристическото министерство е обявила търгове за отдаване под наем на още четири плажа в Бургаска област – „Василико“ и „Попски плаж - север 5“ в община Царево, „Елените 1“ в община Несебър и „Поморие - Буната“. Търговете ще се проведат между 22 и 26 януари 2026 г.

Веригата магазини Minimart откри своя обект номер 300 в страната. Компанията развива нова за България концепция на така наречените "удобни магазини" (convenience store), които предлагат бързо пазаруване за хора, разполагащи с ограничено време. Първият си магазин веригата отваря на 23 март, а точно 1000 дни по-късно открива и своя обект номер 300, съобщи изпълнителният директор на „БГК“ АД Драгия Драгиев. Веригата отслужва над 2 млн. клиенти на месец в момента, като за нея в момента работят над 1 200 души в магазините и в централата. Драгиев благодари и на инвеститорите в компанията-майка „БГК“ АД: Петър Дудоленски, Ангел Ангелов (АП Капитал АД), Стоян Колев, Тенчо Шиков (Тринити Ритейл ООД), Елвин Гури (RSTX Capital), Росен Хаджиев (Профи Инвестмънтс Ес.Ей) и Венелин Георгиев (САФ ИНВЕСТ 2 ЕООД).

От началото на 2026 г. България се сбогуваме с лева и започва да използва еврото. България не просто сменя паричната си единица, а става част от валутен съюз, който представлява около 15% от глобалната икономика. Тя ще бъде 21-ата членка на еврозоната, която вече обхваща огромната част от държавите в ЕС (27) и почти половината от тези на континента (44). Още повече че без формално да са членки, валутата се използва официално от още четири микродържави (Андора, Монако, Сан Марино и Ватикана) и едностранно от още две (Черна гора и Косово). А ако се погледне в глобален мащаб - над 10% от държавите се разплащат в евро, като има и още други в Европа и Африка в режим на фиксиран курс към еврото. С българите гражданите на страни от еврозоната, ползващи еврото, стабилно ще надхвърлят 350 млн. души и би заела трета позиция, изпреварвайки САЩ. България става част от една от глобалните икономически сили и с това все по-пряко ще може да извлича ползи, но и да поема негативи от кризи, обхващащи целия валутен съюз. С членството си в ЕС и сега страната ни може да се брои като част от единен огромен пазар, но нивото на интеграция и координация в еврозоната безспорно я доближава повече до това да може да се приеме за отделен играч на световната икономическа сцена. За пръв път в историята си националната валута на България ще бъде една от тези, ползвани в резервите на централни банки, правителства и паричните институции от цял свят. Макар доларът да остава хегемон с 56% към средата на 2025 г., през последните години той плавно губи доминацията си. Това обаче не значи, че еврото непременно заема тези позиции, като в последните години то поддържа дял около 20%. Преди световната финансова криза единната валута достигна пик около 27% и впоследствие дълговите трусове в самата еврозона ерозираха част от доверието към нея, което още не се е възстановило напълно. Една държава да може да емитира дълг в националната си валута, който да се търси и по света, е предимство, което позволява да се финансира по-евтино. Разбира се, членките на еврозоната не могат да се възползват в същия мащаб от това като САЩ, тъй като паричната политика е в ръцете на наднационалната ЕЦБ. Отделно и европейският дългов пазар е фрагментиран (минимална част са общи европейски книжа, а вместо това основните облигации са италиански, германски, френски и т.н. дълг с различни характеристики и риск) и съответно много по-неликвиден от американския. Това намалява атрактивността за институционални инвеститори. По принцип негатив да ползваш стабилна и силна резервна валута е, че това прави износа по-неконкурентен. Все пак за държава като България преминаването към еврото, особено ако се съпътства и с повишаване на рейтинга, определено е възможност да има по-голямо търсене на правителствените облигации и да попаднат в повече портфейли. Друг е въпросът как ще се използва този инструмент и дали политиците няма да се изкушат да злоупотребят с него. Поддържането на валутния борд със сигурност носи ползи, но си има и разходи, макар и не толкова пряко видими. Най-съществената част от цената на стабилността е нуждата да се осигурява покритие с валутни резерви. Към момента те са около 80 млрд. лв., или 40 млрд. евро, които се инвестират изключително консервативно. Тъй като ангажиментът на БНБ е да може да изплаща незабавно и неограничено всички левове по фиксирания курс в евро, това означава огромната част от инвестициите да са изключително ликвидни. А във финансовия свят това се съпътства неизменно с по-ниска доходност. В този смисъл цената на борда се плаща най-вече чрез пропуснат доход. След преминаване към еврото нуждата от поддържане на толкова съществен резерв отпада и съответно това ще даде възможност на няколко групи играчи да извличат повече доход от средствата си. На първо място това е правителството, което досега поддържаше огромната част от фискалния си резерв на депозит в БНБ. Една част са оперативни средства, нужни, за да може държавата да посреща плащанията си, и тя ще си остане на разположение по сметки. Но тук влизат и 4.5 млрд. лв. на т.нар. Сребърен фонд - създаден с цел да осигурява устойчивост на пенсионната система и да финансира евентуални реформи в нея. Средствата не са кой знае колко, защото правителствата бързо изродиха оригиналния му замисъл и спряха някои от каналите, чрез които трябваше да се пълни, за да финансират текущи разходи. Така или иначе натрупаното вече би могло да се управлява по-свободно, да се влага в по-дългосрочни инструменти и съответно да фондът да расте с реализирания доход. Същото важи и за други квазидържавни институции, като например Фонда за гарантиране на влоговете на банките, който съхранява над 1 млрд. лв., а също и за част от собствените средства на БНБ - депозитът на управление "Банково" в борда е 16 млрд. лв. Аналогична мащабна промяна предстои и за частните банки. В момента определеното ниво на задължителните минимални резерви, които те трябва да поддържат от всеки привлечен лев, е определено от БНБ на 12%, докато в еврозоната то е 1%. Разликата се дължи основно на това, че БНБ практически няма правомощия на кредитор от последна инстанция и затова изисква по-голям буфер от банките да посрещнат евентуална ликвидна криза. В резултат от следващата година за банките ще се освободят около 16 млрд. лв. ресурс. Досега тази сума седеше в БНБ при 0%, а вече банките ще разполагат с нея да отпускат кредити, да купуват ценни книжа или дори да я задържат в deposit facility на ЕЦБ, където текущо биха получавали 2% лихва. Част от правилата на валутния борд са БНБ да не може лесно да рефинансира търговските банки. С влизането в еврозоната тази ѝ функция ще бъде възстановена и тя съвместно с ЕЦБ ще може ефективно да действа като кредитор от последна инстанция. Този механизъм се нарича спешна помощ за осигуряване на ликвидност.  В еврозоната кредитите по тази линия се отпускат от националната централна банка на държавата, където се намира банката в затруднение, като тя поема и всякакви свързани разходи и рискове, които биха могли да възникнат. ЕЦБ проверява и наблюдава такива операции, като управителния ѝ съвет с мнозинство от две трети от членовете му може да ограничи или да възрази срещу предоставянето на спешна помощ. Аргументите за такова решение биха могли да са само, че подкрепата би попречила на паричната политика на ЕЦБ или на целите и задачите на евросистемата. Това не значи, че всяка банка непременно ще бъде спасявана, като ELA се предвижда само за платежоспособни банки. Освен това помощта не е безплатна, като се начислява по-висок лихвен процент спрямо нормалните операции на ЕЦБ и се изисква висококачествено обезпечение. Еврозоната си има и вид "кредитор от последна инстанция", но за държави. Това е Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ), който е нещо като европейски Международен валутен фонд. Институцията е създадена около дълговата криза в еврозоната и се превръща в цялостна рамка, която да помага на страните при остри кризи и външни шокове. Най-опростено, това е един фонд, съставен от вноски от всички досега 20 членки на еврозоната, които към момента са на стойност около 81 млрд. евро. Този капитал обаче дава възможност на ЕСМ да се финансира и с дълг, както и да може при нужда да отпуска заеми до 500 млрд. евро. Самата институция има AAA рейтинг, което ѝ позволява да се финансира евтино. Донякъде тази схема наподобява застрахователен пул и България ще трябва да внесе своя дял - сумарно по текущи изчисления това са 992 млн. евро, или около 1.2% от внесения капитал. Но те не се плащат наведнъж, а в рамките на 12 години - следващите 5 години страната трябва да превежда по 120 млн. евро, а остатъкът ще е дължим чак към 2038 г. Срещу това България получава своеобразна гаранция срещу финансови трусове - вътрешни или външни. Такива има и всяка от другите членки, което нормално поражда и познатите опасения, съпътстващи всеки солидарен механизъм в стил "ще трябва да спасяваме Гърция". Теоретично естествено е възможно, но все пак си има и защити. Помощта от ЕСМ не е безплатна и освен че заемите трябва да се връщат, те се съпътстват и с ангажименти за структурни реформи. През дълговата криза пет държави преминаха през програми от ЕСМ и предшественика му EFSF, като всички върнаха помощта. С влизането в еврозоната правомощията за провеждане на паричната политика изцяло и необратимо се прехвърлят към ЕЦБ, така че сякаш няма нещо драматично ново. Промяната е, че вече управителят на БНБ ще е част от борда на ЕЦБ и ще може да участва в решенията. България е от малките държави и съответно гласът ѝ може и рядко да е решаващ. Това е така, но предвид че участието на страната в капитала на ЕЦБ е под 1%, трудно може да се очаква тя да има решаваща тежест. България се сдобива с представител. Българският финансов министър вече ще участва в заседанията на Еврогрупата. А пък при ЕСМ голяма част от съществените решения, включително и отпускането на помощ, се вземат с единодушие. Така че България има шанс да покачи политическата си тежест в европейски план, ако може да излъчи силни личности на ключови постове. Фискалните правила на ЕС в еврозоната не само че си важат, но и са с няколко идеи по-стриктни като механизъм. Държавите с евро изпращат бюджетните си планове освен на ЕК и на ЕЦБ, която им дава оценки и препоръки. От друга страна обаче, стоят спомените от дълговата криза на еврозоната. Тя може и да е в миналото и оттогава да са предприети и множество институционални промени, които да намалят риска от бъдещи такива, но е факт, че и днес често и дори системно някои страни нарушават фискалните правила без особени последствия. Това обаче важи както за членки на еврозоната, така и за такива, ползващи собствени валути. Досегашният режим на валутен борд се възприема от всички анализатори като доста дисциплиниращ - самото му поддържане и устойчивост предполагат балансирани бюджети и дори излишъци. И в дълги периоди около това имаше широк управленски консенсус. Сега един от страховете е, че с приемането на еврото политиците ще се видят с развързани ръце и дисциплината ще се разхлаби. В последните години това така или иначе се случва - поредицата политически кризи, краткотрайни парламенти и перманентна предизборна обстановка зареждат бюджетите с все повече популизъм и социални разходи. Всичко това достигна нови пикови стойности в проекта на бюджет 2026 г., където, за да се покрият растящите разходи, се предлага вдигане на осигуровки и данъци. Този поход към разглобяване на фискалната дисциплина обаче среща отпор от работодатели и дори масови граждански протести. Така че и на прага на членството в еврозоната залитането към бюджетна вакханалия не е безалтернативно.

Китайската „БайтДенс“ (ByteDance), компанията собственик на „ТикТок“ (TikTok), подписа обвързващи споразумения за създаване на съвместно предприятие, което да предаде контрола върху дейността на социалната мрежа в САЩ на американски и глобални инвеститори. Това предаде Ройтерс. Това може да се приема за важна стъпка към избягване на забраната на „ТикТок“ в САЩ. Сделката за приложението за кратки видеоклипове, което се използва редовно от над 170 милиона американци, последва години на несигурност за „ТикТок“ в САЩ, след като през август 2020 г. президентът Доналд Тръмп за първи път се опита, макар и без успех да забрани приложението поради опасения за националната сигурност. Детайлите по сделката са в съответствие с очертаните през септември, когато Тръмп отложи до 20 януари прилагането на законодателството, което забранява „ТикТок“, освен ако китайските му собственици не го продадат. Тръмп също така обяви, че сделката отговаря на условията на изискванията за продажба съгласно закон от 2024 г. Новата американска съвместна компания ще бъде оценена на около 14 милиарда долара, заяви вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс през септември. Съгласно споразумението, американски и глобални инвеститори, включително гигантът в облачните изчисления „Оракъл“ (Oracle), частната инвестиционна група „Силвър Лейк“ (Silver Lake) и базираната в Абу Даби Ем Джи Екс (MGX) ще притежават 80,1 процента от новосформираното дружество „ТикТок ЮЕсДиЕс джойнт венчър“ (TikTok USDS Joint Venture LLC), докато „БайтДенс“ ще запази контрола над останалите 19,9 процента. Съвместното предприятие ще "функционира като независима организация с правомощия по отношение на защитата на данните, сигурността на алгоритмите, модерацията на съдържанието и софтуерното осигуряване в САЩ“, според меморандум, до който Ройтерс е получила достъп. Сделката, която трябва да бъде финализирана на 22 януари, ще сложи край на години на усилия „БайтДенс“ да бъде принудена да се раздели с бизнеса си в САЩ заради опасения, свързани с националната сигурност. Споразумението за дейността на „ТикТок“ в САЩ включва назначаването от „БайтДенс“ на един от седемте членове на борда на директорите на новата структура, като американците заемат повечето от останалите места. „Оракъл“ ще бъде „доверен партньор по сигурността“, отговорен за одитиране и валидиране на съответствието, включително „защита на чувствителни данни на потребители от САЩ, които ще се съхраняват в надеждна и сигурна облачна среда в САЩ, управлявана от „Оракъл““, се посочва в меморандума на „ТикТок“ до служителите.

Китай ще наложи, както е обявено "временни" мита в размер от 21,9% до 42,7 на сто върху определени млечни продукти, внасяни от Европейския съюз. Мярката влиза в сила незабавно, обяви китайското Министерство на търговията, съобщи Reuters. Мярката се основава на предварително решение по разследване срещу субсидии за сектора, уточняват от ведомството. В съобщението се посочва, че разследването е установило основания за прилагане на "временни компенсаторни мерки</strong> спрямо част от вноса на млечни продукти от ЕС". Ставките на митата ще варират в зависимост от производителя и конкретния млечен продукт, като мерките ще останат в сила до приключване на окончателното разследване. Само преди дни властите в Китай обявиха по-ниски мита върху вноса на свинско месо и свински субпродукти от Европейския съюз, след като приключи едногодишното антидъмпингово разследване на вноса на европейско свинско месо, съобщи CNBC. Новите митнически ставки - вариращи от 4,9 на сто до 19,8 на сто за десетки европейски износители на свинско месо - също влязоха в сила незабавно и ще продължат пет години, обяви китайското Министерство на търговията.