България има нужда от структурни реформи - като ограничаване на текущи разходи и административна реформа, за да се справи с натиска, породен от нарастващите разходи за отбрана, пенсии, здравеопазване и демография. В противен случай има риск от значително повишаване на данъците или дълга. Това се посочва в анализ на Фискалния съвет за реалното изпълнение на бюджета за 2025 г. Сред тревожните изводи в него е, че неконтролираният ръст на текущите разходи подбива устойчивостта на икономическия растеж. 2025 г. завърши с по-висок БВП от прогнозите, но и с по-висока инфлация, слаби приходи, раздути текущи разходи и неизпълнени инвестиции. Фискалният съвет дава силно критична предварителна оценка на изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) за 2025 г., характеризирайки я със силно надценени прогнози; висока инфлация; нереалистични данъчни приходи; прекомерни текущи разходи и голямо неизпълнение на капиталови проекти. Прогнозите на МФ и други институции бяха за БВП около 212–215 млрд. лв., реален растеж 1,8–2,8% и инфлация 3,9–4,1%. Реално обаче (по данни на НСИ): БВП е 225,8 млрд. лева; растежът 3,2%, но инфлацията е значително над очакваното - 6,8%. Грешката е около 5%, което е значително над международните стандарти за допустима грешка (0,25–0,5%). От Фискалния съвет посочват, че данъчните приходи са неизпълнени с около 3 процента от БВП, като най-сериозно е неизпълнението на заложената събираемост от ДДС. Грешката в прогнозата за общите приходи е цели 10 процента. НАП и Агенция „Митници“ са работили нормално, като събираемостта е с 5% спрямо 2024 г., но плановете са били нереалистични. По-ниските извършени разходи (с около 3,8 млрд. лева) спрямо планираното, спасява дефицита да не е още по-голям, коментират още от ФС, посочвайки, че като дял от БВП те са 41,2 на сто (при планирани 44,9%), но са с 3% по-високи от 2024 г. В анализа се посочва наличието на фрапантно неизпълнение на заложените капиталови разходи - с 21% (приблизително 2,5 млрд. лв.), като това е свързано не само с обичайните проблеми в управлението, но и със съзнателни опити за контрол за дефицита. Разходите за персонал надвишават плана с 1,5 млрд. лв., и са с 20% по-високи спрямо 2024 г., което е основен двигател на дефицита години наред, а броят бюджетните служители расте. Според Фискалния съвет, прогнозите в бюджета за 2025 г. са били нереалистично оптимистични, а използването на „фискални трикове“ (изтеглянето на авансов данък от банките, изземването на 100% дивидент от държавните дружества и капитализирането на някои от тях чрез увеличение на капитала им) заобикаля правилата и създава дългосрочни проблеми. От Съвета посочват още, че текущите разходи (особено за заплати) подкопават устойчивостта, като според тях при добър растеж дефицитът трябваше да е максимум 0,8% от БВП.

Министерският съвет в оставка одобри отпускането на 19,5 млн. евро за разплащане на изпълнени дейности по договори за текущ ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа. Средствата се осигуряват по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за 2026 г. в съответствие със Закона за публичните финанси. Целта на целевото финансиране е да се покрият разходите за дейности, вече възложени от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Това е поредната мащабна сума, която кабинетът насочва към пътния сектор от началото на месеца. Припомняме, че по-рано през февруари правителството осигури други близо 25,6 млн. евро за капиталови разходи по стратегически обекти на АПИ.

45 нови влака, които в момента се произвеждат, ще отидат в "БДЖ - Пътнически превози", а 15 ще се управляват от екипи на частната "Ивкони Експрес". Това съобщиха от министерството на транспорта, след като министъра на транспорта подписа договори с двете компании за превоз на пътници за 12 г. напред. Те влизат в сила от 13 декември, което означава, че на тази дата ще трябва да бъдат превозени първите пътници по тези нови договори. "БДЖ - Пътнически превози" спечели най-големия, западния лот, който покрива 75% от жп мрежата в страната. Според дела на компанията в превозите на пътници на нея й се полагат 19 от новите електрически "Шкода" и 26 от влаковете на френската "Алстом", един от които вече се тества по българската мрежа. За Северния регион, в който ще оперира частната "Ивкони Експрес", се дават 3 мотриси на "Шкода" и 5 влака на "Алстом". За южния регион, спечелен също от "Ивкони Експрес", на фирмата се предоставят 3 влака на "Шкода" и 4 на "Алстом". По сроковете на плана за възстановяване финансирането на проектите, каквито са новите влакове, ще приключи през август тази година, тоест - дотогава тези влакове трябва да бъдат произведени - чешката "Шкода" произвежда 25 електрически мотриси за близко разстояние, а "Алстом" - 35 електрически мотриси, но за по-дълги разстояния. Според правилата на процедурата за избор на компании, които да извършват обществената услуга - жп превоз на пътници, на всяка от тях се предоставят, според дела им в превозите, част от новите влакове, както и разпределение на композициите, купени с пари на държавата, а не на БДЖ. Така че подвижния състав, купуван от държавата и досега опериран от БДЖ, ще се разпределя мжду двете компании. Те са длъжни да пазят предоставените им влакове, тъй като след края на договора трябва да ги върнат на държавата.

Търговската верига "Фантастико" започна строителството на нов супермаркет в столичния район "Възраждане" на ул. "Охридско езеро" 3. Инвестицията в обекта е 16.57 млн. евро, без земята, и ще открие между 80 и 100 работни места. Магазинът трябва да бъде завършен през март 2027 г. Теренът е купен от "Фантастико груп" през август 2025 г. за 6.94 млн. евро. Той е с площ от 6.8 декара. Продавач е дружеството "Сердика лоджистикс", в което съдружници са Пламен Мустаков, Добромил Добрев и Васил Димов. Въпросното дружество пък е купило малко по-голям имот на адреса от млечната фабрика "Данон Сердика" през 2018 г. Тогава за сграда и терен от почти 10 декара цената е била 2.55 млн. евро. Предходните големи сделки на "Фантастико груп" за земя в София са от 2024 г. Тогава веригата купи "Арена Запад" за 15.3 млн. евро, а през октомври и парцел от 12.6 декара в ритейл парк в "Надежда". Там продавач е "Парк Лейн Надежда", а цената е била 7 млн. евро. Бъдещият супермаркет "Фантастико" във "Възраждане" ще бъде разположен върху 7990 кв.м разгъната застроена площ. В търговската зала на площ от 1500 кв. м ще има пекарна, кулинарен щанд, кафетерия, суши щанд, щанд за паста и пица. Супермаркетът ще разполага с оборудване от най-висок клас и собствена фотоволтаична инсталация върху целия покрив, покрит паркинг със зарядни станции за електромобили, детска площадка, зелени площи. През 2025 г. с инвестицията е 29 млн. лв. компанията откри търговски център "Фантастико" в столичния кв. "Орландовци". В строеж е първият супермаркет на групата в Пловдив, който ще се намира в Палата №10 на Международния панаир и ще бъде открит през пролетта на тази година. За 2024 г. според консолидираните данни групата отчете 9.25% ръст на приходите, които надхвърлят 1.048 млрд. лв. "Фантастико груп" е българска семейна компания, основана през 1991 г. с откриването на първия магазин на столичната ул. "Оборище". Днес под бранда "Фантастико" работят 47 супермаркета, от които пет са извън София - в Банкя, Елин Пелин, Перник, Кюстендил и Ботевград. Заетите в компанията са над 3500. Освен супермаркетите "Фантастико груп" притежава търговския център SkyCity Mall, боулинг залите MegaXtreme Bowling, MyChoice Catering, клуб JoyStation.

CETIN International обяви стратегическа промяна в управлението си, като назначава Джейсън Кинг – настоящ главен изпълнителен директор на Yettel България – за свой главен изпълнителен директор, считано от 1 май 2026 г. Кинг ще бъде базиран в Прага и успоредно с новата си роля ще отговаря за развитието на ИКТ инициативите на групата на международните ѝ пазари в Унгария, Сърбия, България и Словакия. Той ще работи в тясно сътрудничество със съответните бордове на директорите и управленските екипи в отделните държави, като целта е ускоряване на растежа и надграждане на вече изградената инфраструктурна база. Новият изпълнителен директор поема поста от Юрай Шедиви (Juraj Šedivý). В рамките на дългосрочен план за приемственост в управлението Шедиви се оттегля от изпълнителната си длъжност, но ще продължи да изпълнява стратегическа роля като председател на Борда на директорите на CETIN International и CETIN в Чехия. Джейсън Кинг ръководи Yettel България от септември 2018 г. Преди това той заема висши мениджърски позиции в международни телекомуникационни компании като VEON, UPC Чехия (Liberty Global) и Deutsche Telekom. Новият главен изпълнителен директор на Yettel България ще бъде обявен своевременно.

Община Стара Загора ще инвестира 16.4 млн. евро (32.1 млн. лв.) в развитието на Индустриална зона „Загоре – Еленино“. Средствата ще бъдат осигурени по Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027 г. Проектът е със срок на изпълнение 24 месеца и е насочен към ускоряване на икономическата трансформация на региона и създаване на условия за привличане на стратегически инвеститори. Общата стойност на предвидената инфраструктурна инвестиция възлиза на 16 415 052 евро (32 105 051.13 лв.), като Община Стара Загора е конкретен бенефициент, в партньорство с „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО) и с асоциираното партньорство на „Индустриална зона Загоре“ АД. Индустриален парк „Индустриална зона Загоре“ в село Еленино се развива като стратегическа територия в южната част на Стара Загора, с директен достъп до републиканската пътна мрежа и близост до автомагистрала „Тракия“. Към момента „Индустриална зона Загоре“ има подписани договори с четири инвеститора с планирани инвестиции за над 225 млн. евро и потенциал за разкриване на повече от 1 100 нови работни места, в допълнение се водят преговори и с още трима инвеститора.

Върховният административен съд (ВАС) е постановил на държавния Фонд на фондовете (официално "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" - ФМФИБ) да превърти назад процедурата по разпределяне на пари за фондове за градско развитие. Тя няма да започне отначало, а ще трябва да се върне на етап преценка на съответствието на участниците. Става дума за общо 263 млн. евро, които трябва да бъдат разпределени за градски проекти в три региона - Юг, Североизток и Северозапад. Процедурата започна през октомври 2024 г. и по нея имаше три кандидата - Банка ДСК самостоятелно, консорциум "ДЗЗД Фонд за устойчиви градове" (ФУГ) с участието на ОББ и консорциум "Фонд за зелено и умно градско развитие" (ФЗУГР) с участието на Уникредит Булбанк. През юни 2025 г. ФМФИБ започна финални преговори, но само с един от кандидатите - ФУГ около ОББ, а другите два кандидата дори не бяха допуснати. Парите по всички три позиции отидоха във ФУГ, който взе два от фондовете, а третият остана неразпределен. Решението бе обжалвано от другите два кандидата пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която отказа да образува производство, заради което въпросът стигна до ВАС. През август от съда отмениха разпореждането на КЗК и дадоха разпореждания на регулатора да върне процедурата към ФМФИБ. Настоящото решение на ВАС е окончателно и нарежда на ФМФИБ да върне процедурата на по-ранен етап, без да я започва отначало. Така процедурата се връща с около година назад и е възможно в крайна сметка и трите участника да получат по един фонд. Това още от самото начало беше очакваният изход, тъй като всеки от кандидатите искаше да управлява парите за различна част от България. Вместо това след спорното решение на фонда в крайна сметка единият консорциум, воден от ОББ, спечели и трите позиции, макар да можеше да поеме само две.

С искане да получат неизплатените си от септември трудови възнаграждения работници и служители на „Свилоцел“ ЕАД в Свищов се събраха пред предприятието, специализирано в производството на целулоза. От септември те са ходили на работа, без да получават заплати. За последно са взели 1000 лева през септември, което не е пълният размер на трудовите възнаграждения, казаха служители. Остатъкът за месец септември не е платен. За октомври, ноември, декември и януари не са получили пари по сметките си. От началото на януари масово работници и служители напускат по чл. 327 ал. 1 т. 2 от Кодекса на труда за неизплатени заплати, за да получат обвезщетение за безработица.

Българската компания, разработваща безпилотни летателни апарати, „Дронамикс“ (Dronamics) обяви официално старта на своята нова отбранителна платформа. Тя е базирана на товарния дрон „Черен лебед“ (Black Swan) и има за цел да отговори на ключови нужди, свързани с националната сигурност. Основният фокус е осигуряването на непрекъсната и навременна детекция и целеуказване от въздуха срещу потенциални заплахи, като по този начин се гарантира по-добър контрол над европейското въздушно пространство. За реализацията на първото си отбранително решение „Дронамикс“ влиза в партньорство с базирания в Мюнхен производител на отбранителни сензори с глобално присъствие Hensoldt. Резултатът от сътрудничеството е създаването на изцяло европейска система за ранно въздушно предупреждение - Airborne Early Warning - AEW. Новата система комбинира водещите характеристики на дрона „Черен лебед“ – като голяма издръжливост, полезен товар и обсег на полета – с най-съвременните сензорни технологии на Hensoldt. Съвместното решение представлява изцяло произведена в Европа безпилотна въздушна платформа, която е оборудвана със системата MissionGrid на „Хензолдт“. Dronamics проектира, изгражда и експлоатира собствена платформа за тежкотоварни дронове с голям обсег за логистика, гражданска защита и отбрана, наречена „Черният лебед“. Създаден за нискобюджетни, дългосрочни автономни мисии за доставка, откриване и отбрана, с товароносимост от 350 кг и обхват от 2500 км, „Черният лебед“ е най-универсалният стратегически безпилотен самолет от клас III на НАТО в Европа.

Технологичната компания „Телелинк бизнес сървисис груп“ АД направи обратно изкупуване на собствени акции. Решението е гласувано от извънредното общо събрание на акционерите на публичното дружество, проведено на 11 февруари. Максималният брой акции, които то ще събере, е до 374 900 броя от капитала му. Срокът за обратно изкупуване на тези акции е не по-късно от 31 декември 2026 rодина. Минималната цена ще е 3.78 евро, а максималната – 7.67 евро за един брой. Общото събрание е овластило Управителния съвет на дружеството да определи всички останали конкретни параметри по обратното изкупуване, да избере лицензиран инвестиционен посредник, чрез който да бъде извършено обратното изкупуване, както и да се разпорежда с изкупените собствени акции след извършването на обратното изкупуване. Гласувани са и промени в устава на „Телелинк бизнес сървисис груп“. Капиталът на компанията е в размер на 6 375 000 евро, разпределен в 12 500 000 обикновени, поименни и безналични акции, всяка с номинал от по 0.51 евро.

Най-новите данни на Евростат разкриват дълбоки промени в търсенето на работна ръка в Европейския съюз за периода 2019–2023 г. Производственият сектор е икономическата сфера с най-голям ръст на незаетите работни места в Общността. Ако преди пандемията през 2019 г. делът на свободните позиции в индустрията е бил 6,52%, то през 2023 г. той е достигнал 10,74%. Този скок от 4,2 процентни пункта е най-сериозният дефицит, отчетен сред всички сектори в ЕС. Като цяло икономиката на Евросъюза също усеща засилване на неудовлетвореното търсене, макар и в по-умерени граници – ръст от 2,28% на 2,78% за изследвания четиригодишен период. На фона на общоевропейската тенденция за глад за кадри, България отчита леко понижение на общото равнище на незаетите работни места – от 0,88% на 0,79%. Най-съществена е промяната при високотехнологичните професии. При разработчиците и анализаторите на софтуер и приложения у нас се наблюдава спад на незаетите позиции с над 2 процентни пункта, което свива дела им до 2,45% през 2023 г. За разлика от тенденциите в ЕС, в българското производство не се наблюдава масов недостиг. Тук свободните работни места дори бележат минимален спад, достигайки 0,63%. Вместо това, най-голям натиск на пазара у нас оказва секторът на продажбите (без мениджърските нива), където незаетите позиции са се увеличили до 2,27%. В европейски мащаб сериозен ръст на свободните работни места се наблюдава при мениджърите по продажби и маркетинг, както и в секторите на транспорта и складирането. В същото време бизнесът в ЕС е срещал по-малко затруднения при наемането на техници в хуманитарните науки, специалисти по бази данни и софтуерни инженери. Намаляващият процент на свободни позиции невинаги означава слаб интерес към дадена професия. В ИТ сектора например, въпреки че незаетите места намаляват, общата заетост всъщност се увеличава. Това показва, че пазарът успява да абсорбира нови кадри, но търсенето остава структурно високо – делът на свободните позиции при софтуерните специалисти (6,9%) остава значително над средния за икономиката (2,4%). Анализът показва и негативни сигнали в някои сфери като транспорта и търговията на дребно в ЕС. Там се наблюдава специфичен парадокс: процентът на свободните работни места расте, но в същото време делът на реално заетите лица намалява. Това може да е сигнал за отлив на кадри от тези професии или за структурни проблеми в условията на труд, които отблъскват потенциалните кандидати.

Националният дълг на САЩ е напът да достигне 64 трилиона долара в рамките на десетилетие, тъй като федералното правителство продължава да трупа бюджетни дефицити при президента Доналд Тръмп, пише POLITICO. Бюджетната служба към Конгреса (CBO) публикува в сряда водещия си доклад за фискалната перспектива на САЩ, като изчислява, че пакетът от данъчни и разходни мерки, приет от републиканците миналото лято – заедно с имиграционните политики на Тръмп – ще увеличи дефицитите с трилиони долари през следващото десетилетие. Този бюджетен недостиг на практика ще неутрализира 3-те трилиона долара намаление на дефицита, които се очаква да бъдат генерирани от митата на Тръмп. Непартийният „арбитър“ на Конгреса прогнозира, че САЩ ще отчетат дефицит от 1.9 трилиона долара през текущата фискална година, при положение че националният дълг вече надхвърля 38 трилиона долара. Очаква се годишният дефицит да нарасне до 3.1 трилиона долара до 2036 г. Нарастващите разходи за обслужване на дълга и увеличените разходи по социалните програми са сред основните фактори за разширяващата се разлика между приходите във федералния бюджет и средствата, които се изразходват всяка година. Съотношението между дълга и икономическата продукция също се очаква да скочи през следващите години. CBO прогнозира, че федералният дълг, държан от обществеността, ще се повиши от 101% от брутния вътрешен продукт тази година до 120% след десетилетие, надминавайки предишния рекорд от 106% от БВП, отчетен през 1946 г. Както CBO прогнозира още миналото лято, мащабният законопроект на републиканците, подписан от Тръмп през юли, ще подкрепи икономическия растеж тази година. Този ефект обаче ще бъде частично неутрализиран от икономическите последици от митата на Тръмп и засиленото прилагане на имиграционните мерки.

Способен да пробие ледени късове с дебелина до 2.5 метра, най-новият арктически ледоразбивач на Китай е мощен символ на амбициите на Пекин в далечния север. Корабът с ядрен двигател и закръглен нос, представен като концептуален проект през декември 2025-а, е трябва да играе ролята на прототип за развиващия се полярен флот на Пекин. Китайският държавен изследователски институт 708, известен още като Китайски институт за морско проектиране и изследвания (MARIC), който е проектирал плавателния съд, информира, че той ще бъде „многофункционален“ товарен и полярен туристически кораб. Програмата за изграждане на ледоразбивачи на Китай засили допълнително тревогите на Запада за китайското и руското настъпление в Арктика. Корабостроителницата, използвана за построяването на първия китайски ледоразбивач, достави и третия самолетоносач на Китай „Фудзиен“, който влезе в експлоатация в края на миналата година с някои от най-модерните военни технологии на страната. Корабостроителницата се управлява от държавния гигант China State Shipbuilding Corp. Пекин има амбиции в Арктика от десетилетия. Но въплащението им на практика набра бързо скорост през последните години, в съответствие с нарастващо икономическо и геополитическо влияние на азиатския колос. Китайците купиха първия си ледоразбивач „Сюе Лонг“ („Снежен дракон“) от Украйна през 1993 г., преди да започнат да развиват собствен флот. През 2004 г. страната откри първата си постоянна арктическа изследователска станция в норвежкия архипелаг Свалбард, последвана от друга в Исландия през 2018-а. Същата година Пекин представи своята арктическа политика, която предвижда „полярен път на коприната“ чрез развитие на арктическите корабни маршрути. Тя рекламираше китайските изследвания и „хидрографски проучвания“ в региона, целящи подобряване на „сигурността и логистичните възможности в Арктика“. В политическия си документ от 2018 г. Китай се определя като „близка до Арктика държава“. Основните корабни маршрути от Европа до Китай преминават през контролирани от НАТО територии, включително Канада и Гренландия. През последните години Пекин се интересува особено от Северния морски път, който преминава през руски води. Арктическите маршрути „могат да намалят разстоянията на пътуването с 30 до 40 процента в сравнение с традиционния маршрут през Суецкия канал“, пояснил за държавния всекидневник „Чайна дейли“ Ю Юн – учен от MERICS. Китайските власти съобщиха, че през септември 2025-а контейнеровозът „Истанбулски мост“ е отплавал от Нингбо, в източната провинция Джъдзян, през Северния морски път на Арктика до британското пристанище Феликстоу. И че това пътуване е било „официалното откриване на първия в света арктически контейнерен експресен маршрут между Китай и Европа“, наречен „Китайско-европейски арктически експрес“. Пекин инвестира също в минни, енергийни и инфраструктурни проекти в северната част на Русия – от въглища близо до Мурманск до дълбоководно пристанище в Архангелск на руското Бяло море, което водещата китайска корабна компания Cosco планирала да използва като своя основна арктическа база. Експертите обаче смятат, че макар москва да е склонна да проучи икономически възможности с Китай, има ограничение в готовността ѝ за сътрудничество. Китайските управляващи, от своя страна, се стремят да представят интересите си в Арктика в граждански, а не в стратегически план. Новият ледоразбивач на MERICS ще може да транспортира стотици пътници и товарни контейнери и ще предложи „луксозно, завладяващо и безопасно“ полярно пътуване за пътниците, обяви пред „Чайна дейли“ Цуй Менг – инженер-проектант на полярни кораби в института.