Електроиндустрията е един от секторите на българската икономика с най-голям принос към износа на България. За 2025 г. износът на електроиндустрията е около €4,5 милиарда, което е около 11% от общия износ на преработващата индустрия в страната, въпреки лекия спад от 4,6% спрямо 2024 г. Най-голям дял в експорта имат електрическите табла, части за апарати за напрежение над 1000V, електронни интегрални схеми, трансформатори, хладилници, акумулатори, кабелни форми за автомобили и бойлери. Основен пазар на българската продукция остават страните от ЕС с около 71%, а най-голям дял са Германия (23%), Румъния (6,4%), Италия (6,2%) и Чехия (6,1%). Производството в България е намаляло, като най-силно това се отразява на фирмите, които работят за автомобилно производство. Един продължаващ проблем у нас е, че над 60% от търговете в електротехниката се печелят от фирми извън ЕС. Друг проблем, който се отразява особено тежко на бизнеса са високите продуктови такси. На дадени продукти таксата достига между 7 и 10% от себестойността му. На фотоволтаичните панели, които са популярни в последните години, достига до 12, дори 15%. В случая на батериите става дума за 7-8%. Конкурентността на българската електроиндустрия минава през комбинация от мерки особено в "битка" с компании от страни като Китай, Индия и Турция, кито субсидират своите производители и изкривяват пазара - което поставя европейските фирми в неравностойна позиция.

Инвестициите в предприятията от българския пивоварен сектор през изминалата година достигат 88 млн. лева (45 млн. евро) - най-високото ниво за последните две десетилетия. Повече от половината от тези средства са насочени към изграждане и модернизация на производствени мощности, със силен фокус върху производството на малц. Това са капиталови инвестиции с дългосрочен характер, които остават в страната и са ясен знак за доверие в бъдещето на българската икономика. Дълготрайните материални активи в индустрията нарастват с 10 на сто спрямо предходната година. През 2025 г. произведеният в страната хмел е 74 тона - увеличение от 32 процента спрямо предходната година. Пазарът на бира в България запазва своята активност, като през 2025 г. продажбите на пиво в страната възлизат на 4,9 млн. хектолитра. Макар и със спад на обема от 5 на сто спрямо 2024 г., честотата на консумация на пенливата напитка се запазва на нивата от предходните години. Три четвърти от българите консумират бира поне веднъж месечно, а над половината - всяка седмица. За 42 на сто от потребителите пивото е най-подходящо питие след минералната вода. В България се произвеждат над 220 асортимента и марки пиво. През 2025 г. членуващите в СПБ производители на бира са добавили към продуктовите си листи 14 нови продукта. Разширява се и съставът на Съюза на пивоварите с два нови члена – „Русчук Крафт Брюъри“ и „Платформ Сървисиз“. Пластмасовите опаковки продължават да намаляват, като през 2025 г. делът им достига 43 процента, което е с 15 на сто по-малко спрямо 2020 г. Кеновете набират все по-голяма популярност и техният пазарен дял вече се разширява на 31 процента. Стъклените бутилки запазват стабилно присъствие с 21 на сто, което потвърждава баланса между традиция и иновация. Наливното пиво в кегове е 5 процента - индикация, че сегментът ХоРеКа (продажбите през заведенията за обществено хранене) все още не е достигнал обемите от предкризисната 2019 г. На картата на европейската индустрия България продължава да е на 13-то място по консумация на пиво. Както и в останалите страни от ЕС, така и у нас най-динамично развиващият се сегмент в портфолиото на пивоварите отново е безалкохолната бира. С ръст от 53 на сто и достигнати 122 780 хектолитра през 2025 г., тя се утвърждава като ключов двигател на иновациите.

Обединението "Планекс-ГЕС" губи и на втора съдебна инстанция делото срещу държавната компания "Монтажи" за непостроения правителствен комплекс в София. Става въпрос за спор за около 17 милиона лева, които частната компания отказва да възстанови на държавната фирма. Претендираната сума е размерът на печалбата, който частното дружество губи от нераелизирането на инвестицонния държавен проект. Договорът между "Планекс-ГЕС" и "Монтажи" за строителството на правителствения комплекс за близо 190 млн. лв. без ДДС беше подписан в края на 2019 г. Проектът беше възложен за изпълнение без обществена поръчка и без финансова обосновка, по схемата "инхаус". "Монтажи" авансово плати близо 80 млн. лв. с ДДС на две вноски през 2020 г. на изпълнителя, но в последствие договорът беше прекратен и инвестицията не беше реализирана. През 2023 г. тогавашният министър на икономиката и индустрията Богдан Богданов взе мерки за възстановяването на финансовите щети към Държавната консолидационна компания (ДКК), под чиято шапка е "Монтажи". Стига се до подписване на споразумение. Според него "Планекс-ГЕС" има право на възнаграждение от 2 229 624 лв. без ДДС (2 675 548.80 лв. с ДДС). Освен това на частното обединение се признават разходи, свързани с изпълнението на договора, за 2 442 017,62 лв. без ДДС. Така от платения аванс от държавната компания от около 80 млн. лв. за "Планекс-ГЕС" остават близо 5 млн. лв. През януари 2024 г. частното обединение връща на държавата 45 млн. лв. с ДДС от получените авансово пари. Няколко месеца по-късно бяха платени и още 3.2 млн. лв. с ДДС. След което обаче плащанията на частното дружество към държавата спират, защото Планекс-ГЕС" смята, че има право на още 17 млн. лв. - това е размерът на печалбата, която обединението би получило в случай, че беше изпълнило правителственият комплекс. На две съдебни инстанции държавната компания "Монтажи" печели делото.Искът на "Планекс-ГЕС" е отхвърлен, като частното обединение ще трябва да плати в допълнение лихвите и възнагражденията по делото. Решенията са на Софийския градски съд и на Апелативния съд София-град. Решението на възивната инстанция подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. В дружеството по закона за задълженията и договорите "Планекс-ГЕС" участват варненската фирма "Планекс" на предприемача Христо Димитров, който е и председател на Общинския съвет във Варна. Другата компания в обединението е "Грийнтех инженеринг солюшънс".

За поредна година класацията на водещите IT работодатели в България е доминирана от чуждестранни компании. Първият български представител се нарежда едва на шесто място, показват данните от годишния Job Board на DEV.BG за март 2026 г. Начело остава DXC Technology с 3439 служители, следвана от SAP с около 1700 и Hewlett Packard Enterprise с 1500. В началото на годината DXC откри ново работно пространство в Бизнес парк София, където ще работят 200 специалисти в сферата на изкуствения интелект. SAP също развива екипи, насочени към създаване на AI решения. На шесто място е българската компанията Tek Experts, основана в България, но с международно присъствие. Тя оперира у нас повече от десетилетие и разполага с голям център за обслужване в София. Друга българска компания MentorMate изпада от топ 10 и се нарежда на 11-а позиция заедно с KBC Global Services. Сред останалите размествания Paysafe прави най-голям скок – от 21-во до 8-мо място, след значително увеличаване на екипа си. Digitall отстъпва с една позиция до девето място, въпреки че запазва броя на служителите си. На десето място вече са две компании – EGT Digital и A1 България, което изважда Sirma от челната десетка. Заплатите в IT сектора също показват признаци на стабилизиране. Средното брутно възнаграждение достига около 2800 евро, но ръстът се забавя до 3–5%. Изключение правят високоспециализираните позиции, където търсенето остава силно. Паралелно с това се наблюдава и дългосрочна тенденция – постепенно отместване от аутсорсинг към продуктово ориентирани бизнес модели. Това води до търсене на специалисти с по-широк профил и бизнес мислене. Водещите компании в сектора вече функционират в режим на контролирано разширяване, което показва по-зрял и устойчив етап в развитието на IT индустрията у нас.

Румънската компания Eltra Logis, която е сред водещите играчи в нишовата индустрия за логистика, транспорт и складиране, разширява мащабно своята дейност на българския пазар. Дружеството открива нов оперативен офис в София, като първоначалната инвестиция възлиза на 500 000 евро. Целта е да се засили регионалното присъствие на марката, която вече разполага с функциониращ офис в Испания. Eltra Logis вече има богат опит в управлението на логистични потоци от България и Гърция за своите настоящи клиенти. Очакванията на ръководството са новият офис в столицата да генерира около 8% от общия оборот на компанията до края на 2026 г. Чрез новия си оперативен център компанията ще обслужва приоритетно маршрути към и от Гърция, страните от бивша Югославия, Албания и Турция. Планирани са и разширени транспортни връзки към Грузия и Азербайджан, които ще бъдат интегрирани с логистичните потоци към Западна Европа. Eltra Logis ще предложи следните специализирани услуги: Международен автомобилен транспорт с фокус върху хладилните превози; Операции, съобразени с GDP стандартите (Добри дистрибуторски практики); Крос-докинг (cross-docking) складиране и митнически услуги; Развитие на групажни превози и локална оперативна координация за по-висока честота на курсовете. В дългосрочен план Eltra Logis планира допълнително разширяване на своята международна мрежа. Предвижда се откриване на нови офиси в Молдова, а на по-късен етап и в страните от бивша Югославия, в зависимост от пазарните възможности и темповете на развитие в региона. Историята на логистичното дружество започва през 2006 г. с един-единствен склад в Албота, Румъния, който служи като първоначален стратегически пункт. Днес компанията оперира с модерна флотилия, широка мрежа от подизпълнители и разполага с няколко складови бази в Румъния и Испания с общ капацитет от 10 000 кв. м.

Застрахователната компания "Уника" е била пробита със зловреден софтуер в началото на 2025 г. и е платила около 6 млн. евро откуп, за да декриптира системите си. "Уника Живот" АД и "Застрахователна компания "Уника" АД са уведомили регулаторните органи - застрахователния регулатор в лицето на Комисията за финансов надзор (КФН), Комисията за защита на лични данни (КЗЛД) и киберзвеното на ГДБОП, но не и клиентите си, от които са изтекли чувствителни здравни и финансови данни. Спирането на работа оказва сравнително малък ефект върху бизнеса на "Уника" в България, като за първото тримесечие на 2024 г. премиите по застраховки в направление "Общо застраховане" са 21.5 млн. лв., а година по-късно - 20.9 млн. лв. Претенциите, изплатени през 2024 г., са 8.2 млн. лв., а през 2025 г. - 6.8 млн. лв. В същия период има и по-осезаем спад на броя изплатени обезщетения в направление "Животозастраховане" - 9 млн. лв. през 2024 г. спрямо 13.1 млн. лв. година по-късно.

На заседанието си от 2.04.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява проспект за първично публично предлагане на емисия акции, която ще бъде издадена от „Смарт Органик“ АД, гр. София. Емисията е в размер до 710 250 броя обикновени, поименни, безналични акции с право на глас, с номинална стойност 0,51 евро и емисионна стойност 15,00 евро всяка, с ISIN код BG1100005153. Вписва посочената емисия акции, предмет на първично публично предлагане, в процес на емитиране в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. 2. Одобрява Симеон Петков за управител на обвързан агент „Едж Кепитъл“ ООД. 3. Признава придобитите от Мартин Богойчев квалификации за упражняване на дейност като инвестиционен консултант и като брокер на финансови инструменти. 4. Вписва „ПАЛАУЗОВ“ ЕООД в регистъра на застрахователните брокери.

Независим анализ на икономическата стойност на "Нестле България", изготвен от PricewaterhouseCoopers на база данни за 2024 г., показва как дейността на една компания се превръща във фактор за икономическа активност в различни сектори. Според анализа общият икономически принос на "Нестле България" достига 348 млн. евро за 2024 г. - стойност, която включва както директния принос от производството и бизнес операциите, така и допълнителния ефект, генериран по веригата на доставки и чрез потреблението на домакинствата. Икономическото въздействие на компанията се равнява на приблизително 0.3% от брутния вътрешен продукт на страната. Това я поставя сред бизнесите с осезаем принос към икономическата динамика в България. Директният принос възлиза на 44.5 млн. евро и обхваща местното производство, възнагражденията на служителите, оперативната дейност и инвестициите. В по-широк план анализът показва, че всяко 1 евро създадена стойност от компанията генерира допълнителни около 7 евро в икономиката чрез поръчки, услуги и потребление. Платените данъци и такси достигат 36.8 млн. евро годишно - ресурс, който подпомага функционирането на ключови обществени системи като образование, здравеопазване и инфраструктура. Около дейността на "Нестле България" функционира широка екосистема от 1243 партньора и доставчици в страната. Освен 1024 служители в самата компания икономическият ефект се разпростира върху общо около 8100 работни позиции в свързаните партньорски индустрии.

Българският производител на биохрани "Смарт органик" ще направи ново увеличение на капитала, с което планира да набере над 10 млн. евро през Българската фондова борса. КФН одобри проспекта за набирането на средства на компанията. Инвестиционния посредник "Карол" ще бъде мениджър на емисията. "Смарт органик" планира да набере 10.65 млн. евро чрез емитирането на нови 710 250 акции на цена от 15 евро. Увеличението ще се случи с права, като за всяка акция ще бъде емитирано едно право, а за записването на една книга от увеличението ще са нужни 16 права (или 15.99999859, за да бъдем точни). За да бъде успешна процедурата, ще трябва да бъдат записани поне 135 хиляди акции. Което означава, че компанията ще търси поне 2 млн. евро от инвеститорите. Това ще бъде третото увеличение на капитала на дружеството за последните две години. През май 2024 г. производителят на храни се премести от сегмента за малки и средни предприятия beam на регулирания пазар на БФБ, като в процеса увеличи капитала си и набра 10 млн. евро. В края на миналата година компанията продаде 23 хил. акции на цена по номинал от 1 лев на служителите си, с което също леко увеличи капитала. През 2021 г. "Смарт органик" набра 3 млн. евро през beam. Ако планираното увеличение на капитала, бъде максимално успешно, общият капитал, който дружеството е набрало през борсата ще надхвърли 23 млн. евро. Мажоритарен собственик на компанията е Яни Драгов, който държи пряко 58% от акциите и 26% непряко през дружеството "Органик венчърс". През последните пет години фирмата на Яни Драгов придоби четири компании. През юни 2022 г. купи производителя на биоопаковки "Биопак", след което през юли същата година придоби 70% от производителя на смутита "Сантулита". През 2023 г. "Смарт органик" купи активите на германската Naughty Nuts. Тогава дружеството започва и изграждането на нова производствена база в Божурище, където инвестира над 8 млн. евро. Новият завод отвори през есента на 2024 г., а през 2025 г. направи и сделка за британския производител на вафли LoveRaw.

Основаната през 1997 година от инж. Стела Василева, мебелна компания Stella 97, днес поектира и произвежда висок клас кухни и мебели от всякакъв тип. Предприятието на фирмата се намира във Велинград, а продукцията им се доставя както в страната, така и в чужбина. Компанията работи основно за българския пазар и реализира 90% от дейността си у нас, 10% е износ. Най-силният сегмент са кухните по проект, които формират около 65% от работата. Останалите 35% са корпусни мебели. Дружеството има 31 служители От няколко години надам Stella 97 разширява дейността си като поема големи проекти за обзавеждане на хотели в България. Стартира износ на продукти в серийно производство за пазарите на Нидерландия, Великобритания, Франция и Германия. Работи и по един доста екзотичен проект - обзавеждане на летище в Танзания. Производствената база на фирмата разполага с обновен машинен парк с нови италиански и германски машини. През последните две години 70% от използваната електроенергия е осигурена от собствено производство.

Комисията за финансов надзор наложи забрана на ЗАД “ДаллБогг Живот и Здраве” АД за сключване на нови застрахователни или презастрахователни договори по всички или по отделни класове застраховки, удължаване срока на сключени контракти и разширяване на покритието по тях. Целта е защита на интересите на застрахованите лица и гарантиране на платежоспособността на компанията. Забраните подлежат на незабавно изпълнение и ще действат до отстраняването на нарушенията. Решението не засяга сключените до момента застраховки. България (КФН) - забрани за трансгранична дейност от 1 юли 2025 г. и 1 октомври 2025 г., заради нарушено пазарно поведение и недостатъчност на техническите резерви; Полша (KNF) - забрана за предлагане на задължителна застраховка “Гражданска отговорност” от 17 април 2025 г. за неопределено време, заради нарушено пазарно поведение; Румъния (ASF) - забрана за сключване на нови застрахователни договори от 1 октомври 2025 г. за неопределено време, заради нарушено пазарно поведение.

Въпреки ниските нива, България води по ръст на доходите. Между 2021 и 2025 г. нетните заплати у нас се увеличават с близо 70%. Силен растеж има и в Полша, Румъния, както и в Хърватия, Литва и Унгария. За разлика от тях, в страни като Норвегия, Швеция и Италия увеличението е значително по-слабо. Освен заплатите значителна част от разходите за труд в Европа идват от социални вноски. В някои държави те достигат до една трета от заплатата. Най-високи допълнителни разходи за работодателите има във Франция, Швеция и Словакия. В други страни като Румъния, Литва и Малта тези разходи са минимални. Разликите в разходите за труд остават значителни. В Люксембург работодателите плащат около 57 евро на час за служител, докато в България разходът е около 12 евро. Данните показват, че въпреки бързия ръст, разликата между Източна и Западна Европа остава голяма.

Tasmin Lockwood и Anna Diederichs от visual capitalist държавите представят статистика за държавите с най-много центрове за обработка на данни:
Повечето от световните центрове за данни се намират в САЩ - 4088, което е повече от осем пъти повече от следващата я държава. Проникването на изкуствен интелект е по-голямо в развитите страни, така че е логично изкривяването на местоположението на центровете за данни, пишат авторите.
Германия, която е с най-голямо население в Европейския съюз, е втората страна с най-голяма гъстота на центрове за данни - 507. Обединеното кралство е непосредствено зад нея с 506. Много центрове за данни са групирани около традиционния коридор FLAP-D на Франкфурт, Лондон, Амстердам, Париж и Дъблин, които са близо до метрополни центрове и финансови пазари, нуждаещи се от бързи облачни и все по-често от AI връзки.
Франция е с 346, въпреки че Китай се намира между нея и Обединеното кралство с 369 центърове за данни.
Канада, Индия и Австралия - големи страни с достатъчно земя за развитие, са следващите по ред с изградени 270 или повече центърове за данни.
От разгледаните 51 държави, България се нарежда на 30-то място с 31 центрове за данни. Преди нея са Украйна (37), Португалия (45), Белгия (48). Съседна Румъния е на 25-то място (63 центрове за данни), а Турция на 23-то (76), докато Гърция е зад България – 31-во място (26 центрове за данни).
В края на тази класификация е Беларус с два центрове за данни, заедно с Монако и Азербайджан, като и двете имат по три.

Годишният темп на инфлация в Турция спадна до 30,87% през март, най-ниското му ниво от четири години, и продължава стабилната тенденция на дезинфлация. Официалният темп на инфлация е намалял почти наполовина в сравнение с март 2024 г., когато е бил 68,5%. Въпреки това, покачването на цените през месеца и войната в Иран, която оказва натиск върху разходите за енергия, биха могли да представляват рискове за бъдещите нива на инфлация. Общият индекс на потребителските цени (ИПЦ) се е повишил с 1,94 процентни пункта на месечна база през март, според данни на Турския статистически институт (ТУРКСТАТ). През март 2025 г. месечното увеличение на този индекс е било 2,46%, докато през март 2024 г. е било 3,16%. На месечна база транспортните разходи са се увеличили с 4,52%, което е най-рязкото увеличение сред основните категории. Алкохолните напитки и тютюнът са се повишили с 4,36% на месечна база, докато отдихът и културата са се повишили с 3,8%. Дрехите и обувките бяха единствените основни категории, които регистрираха месечен спад от 2,1%. Хранителните продукти и безалкохолните напитки се повишиха с 1,8% на месечна база. Цените на жилищата се увеличиха с 1,91% на месечна база. Базовата инфлация, измерена като индекс на потребителските цени, изключващ непреработените храни, енергията, алкохолните напитки, тютюна и златото (Група Б), се повиши с 30,11% на годишна база и с 1,45% на месечна база.