Хармонизираният индекс на потребителските цени в България през ноември 2025 г. е 3,7 на сто, което представлява леко понижение спрямо 3,8 на сто през октомври и ускорение спрямо 2 на сто през ноември 2024 г. Това показват данни на европейската статистическа агенция Евростат. В Европейския съюз годишната инфлация през ноември 2025 г. е 2,4 на сто, което е спад спрямо 2,5 на сто през октомври. В еврозоната показателят остава без промяна спрямо предходния месец на ниво от 2,1 на сто. Година по-рано – през ноември 2024 г. – инфлацията е била 2,5 на сто в ЕС и 2,2 на сто в еврозоната. Най-ниските нива на инфлация през ноември 2025 г. са отчетени в Кипър (0,1 на сто), Франция (0,8 на сто) и Италия (1,1 на сто). Най-високи равнища са регистрирани в Румъния (8,6 на сто), Естония (4,7 на сто) и Хърватия (4,3 на сто). Спрямо октомври 2025 г. годишната инфлация е спаднала в 12 държави членки, останала е без промяна в пет и се е увеличила в десет. По компоненти най-голям принос за годишната инфлация в еврозоната през ноември имат услугите (+1,58 процентни пункта), следвани от хранителните стоки, алкохола и тютюневите изделия (+0,46 процентни пункта), неенергийните промишлени стоки (+0,14 процентни пункта), докато енергията има отрицателен принос (-0,04 процентни пункта).

За модернизация на производството, въвеждане на нови технологии и оборудване, дигитализация и ИКТ решения микро, малки и средни предприятия от България и Сърбия ще могат да разчитат на финансиране между 100 000 и 400 000 евро за съвместен инвестиционен проект. Всеки партньор ще може да разчита на финансиране между 50 000 и 200 000 евро. Ще се подкрепят още инвестиции за повишаване на качеството и конкурентоспособността, разширяване на капацитета и участие във вериги с добавена стойност. Средствата са предвидени по втората покана за проектни предложения за малки и средни предприятия по Приоритет 1 „Конкурентоспособен пограничен регион" на програмата за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия. Тя е отворена за кандидатстване до 31 март 2026 г., а предложенията се подават електронно чрез системата JEMS. Най-малко 60% от бюджета на проекта трябва да бъде за инвестиции, насочени към гореизброените области. Самите проекти са с продължителност между 12 и 24 месеца. Европейският грант е 85%. Съфинансирането е 15% , като за българските партньори се осигурява от държавния бюджет, а за сръбските партньори – собствен принос. Авансовото плащане е в размер на 10% от общата субсидия. Изисква се предприятията да са регистрирани и/или реално да осъществяват дейност в допустимата трансгранична територия. За България това са областите Видин, Враца, Монтана, Кюстендил, Перник и София-област, а за Сърбия – Ниш, Зайчар, Пирот, Топлица, Ябланица, Пчиня и Бор. Освен това трябва да оперират в допустимите икономически сектори: C – Преработваща промишленост (C.10,11 C.13-C.33); E – Управление на отпадъци (E.38.11,E.38.32, E.38.21, E.39); J – Информация и комуникации (J.58,J.59); K – Телекомуникации, компютърно програмиране, консултантски услуги, компютърна инфраструктура и други информационни услуги (K.60-K.63), N – Професионални, научни и технически дейности (N.71, N.72, N.74); I – Хотелиерство и ресторантьорство (всички кодове); H – Транспорт и складиране (всички кодове); R – Здравеопазване и социални дейности (всички кодове); S – Изкуства, спорт и развлекателни дейности (всички кодове, с изключение на S92 – Хазарт и залагания). Задължително е във всеки проект да има едно микро, малко или средно предприятие от България и едно от Сърбия.

Повече информация на http://sfb.bia-bg.com/

Една от най-големите строителни компания в България - "Битумина ГмбХ България", през ноември тази година официално е сменила собствеността си. Новият собственик е Виктор Желев, син на бизнесмена Велико Желев, който е официален собственик на "Хидрострой", ВДХ и "Пътстрой ВДХ" с общи приходи над 400 млн. лв. Допреди месец "Битумина ГмбХ България" беше на дубайското HPMC Holdings, а за краен собственик беше посочен Хюго Колдуел. Дружеството от години се управлява от Христо Атанасов, общински съветник от ГЕРБ в община Аксаково, област Варна, който до края на 2024 беше посочен за действителен собственик на "Битумина" през виенското Alpha Bitumina Beteiligung. Сега Желев-младши се декларира като краен собственик на дубайската HPMC Holdings. Промяната в собствеността е трябвало да мине през Комисията за защита на конкуренцията, тъй като оборотите на "Битумина" надхвърлят прага по закон от 25 млн. лв. Но подобно искане за разрешение не е внасяно и разглеждано. "Битумина ГмбХ България" участва в изпълнението на обществени поръчки, основно в пътния сектор и е сред компаниите, които имаха договори с държавната фирма "Автомагистрали" за лот 1 от "Хемус", който се намира между Боаза и Дерманци и за който бяха получили 5 млн. лв. аванс още преди края на 2020 г. Отделно дружество бе получило плащания в размер на цели 82.8 млн. лв. за доставка на материали за участък 8 от "Хемус" от държавната фирма. Въпросният осми лот не се строи все още, макар да са изплатени внушителни аванси на въпросната фирма преди поне пет години. Малко след тези плащания, през 2021 г. "Битумина Гмбх България" закупи и терена в центъра на София, на който се изгражда Teatralna Park Residence, затворен комплекс до парка "Заимов". Тя притежава и дружеството "Битумина мениджмънт", което управлява изграждането на комплекса. През септември 2024 г. "Битумина" става собственост на дубайската HPMC Holdings, като според договора в Търговския регистър цената на сделката е 1.98 млн. евро. Според дубайския регистър холдинговата компания е регистрирана през април 2024 г. с единствен акционер Виктор Желев, а Колдуел е директор. Това прави Желев собственик на третата най-голяма строителна група в България след ГБС и "Трейс". През 2024 г. "Битумина ГмбХ България" има 57.5 млн. лв. приходи, почти 6 млн. лв. печалба и над 130 служители. Малко след превода на над 80 млн. лв. от "Автомагистрали" - през януари 2021 г., компанията купува два поземлени имота и 12 помощни постройки в центъра на София за общо 23 милиона лева според данните в Имотния регистър. Става дума за парцел от над 12 декара в близост до парка "Заимов" - на ул. "Проф. Милко Бичев" 2, който е собственост на "Автотранссервиз". В момента там активно се строи и се продават жилища. Проектът за Teatralna Park Residence се изгражда до парка "Заимов" върху 12 дка на мястото на бившия гараж на ЦК на БКП. Компанията участва и в изграждането на участъка от магистрала "Европа" между Драгоман и Калотина заедно с "Щрабаг". Договорът от 2018 г. бе сключен за 137.5 млн. лв., но бяха получени 51 млн. лв. индексации за 15-те километра и така той стигна близо 190 млн. лв. "Битумина" е част от обединение с четиригодишен договор за ремонти в област Разград по програмата за пътно поддържане на пътната агенция. В обединение с "Инжстройинженеринг" прави ремонт на 32 км между с. Гюльовца и кръстовището с път I-9 Слънчев бряг - Бургас за 84 млн. лв. Част е и от обединението, което изгражда жп отсечката Елин Пелин - Костенец за 113 млн. лв.

Westinghouse Electric Company подписа нови седем споразумения за разбирателство по време на своя трети симпозиум за доставчици в София през ноември 2025 г. С това общият брой на българските доставчици, които ще се включат в проекта за изграждане на два нови енергоблока - седми и осми с технологията AP1000 на площадката на АЕЦ "Козлодуй“, се увеличава до 36. Новите меморандуми за разбирателство рамкират потенциала за доставка на различни продукти и услуги като клапани, електрическо оборудване, съдове под налягане и резервоари, и спомагателно оборудване. Някои от новите местни компании, подписали споразуменията, включват: „ЕНЕК Консулт“ ООД, „Honeywell“ ЕООД, „КЗУ-ЗЛМК“ ЕООД, „Неопет“ ООД, „Тангра-АВ“ ООД и „Ваптех“ АД. Westinghouse продължава да разширява своята мрежа от доставчици и да предоставя възможности за участие в проекти с технологията AP1000 в Европа и по света. AP1000 е единственият ядрен реактор от поколение III+, внедрен в крайна търговска експлоатация, използващ напълно пасивни системи за безопасност, който е с модулен дизайн на конструкцията и с най-ниския въглероден отпечатък за един MWe. Шест реактора с технологията AP1000 днес поставят рекорди по експлоатационна ефективност по света, като още 14 реактора са в процес на изграждане и има одобрен проект за изграждането на още 5 енергоблока с тази технология. Полша и Украйна също избраха технологията AP1000 за изграждането на нови ядрени мощности, като технологията е обект на интерес за внедряване на много други площадки в Европа, Близкия изток и Северна Америка.

Държавата заделя средства за финансиране на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. В тази връзка от бюджета на Министерството на иновациите и растежа ще се предоставят на Община Бургас средства в размер до 3 852 321 лв. (с ДДС) за строителство на елементи на общинска инфраструктура. Тя се изгражда във връзка с изпълнението на сертифициран проект на „Вемус Инвест“ ЕООД – Бургас и „М Кабел“ ООД – Бургас. Става въпрос за изграждане на производствена база за кабели в Бургас и разширяване на текущото кабелно производство чрез закупуване на допълнителни машини и оборудване. Инвестицията на компаниите по проекта е в размер на 8 млн. лв. и се предвижда разкриването на 25 нови работни места. Двете фирми имат сертификат клас „А“ по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. Чрез инвестиция си „Вемус Инвест“ и „М Кабел“ ще постигнат както увеличение на капацитета на производството на вече утвърдената си гама продукти, така и разгръщане на портфолиото на компанията. „М Кабел“ е български производител на кабели, който вече заема водещи позиции в тази сфера. Фирмата разполага с технологично ноу-хау в кабелното производство, производствената й база е в град Айтос. Изграждането на нова и продължаването на съществуващата техническа инфраструктура ще подобри икономическото развитие на района и ще има благоприятно влияние за привличане на нови инвестиции. Ползватели на инфраструктурата ще са компаниите „Ем Пи Пропърти“ (Мото Пфое), „Тоже“ ЕООД, „Емко Г“ ООД, „Ем Ди Иммобилиен“ ЕООД (Aiko/Momax), „Дева Бродкаст“ ЕООД, „Тропик 2000″ ЕООД, „Комерс Тони 91″ ЕООД, „Вайс-Профил“ ООД, „ИНД Пропъртис“ АД (Хюндай), „Иванови Плюс“ ЕООД, „Калисто Естейтс“ ЕООД и други.

Софийският производител на електронни устройства за електрически превозни средства "Къртис - Балкан" вече има нов американски собственик, след като Parker Hannifin Corporation придоби наскоро Curtis Instruments от Rehlko. В резултат на сделката, която е на стойност около 1 млрд. долара и беше приключена през септември, българският завод става част от световния лидер в технологиите за задвижване и управление на индустриални процеси. Причината за сделката е, че технологиите на Curtis допълват тези на Parker, което дава предимство и на двете компании. Curtis произвежда електронни устройства за превозни средства, които осигуряват наземна поддръжка на летищата, повдигащи платформи, складова техника, селскостопански и строителни машини, както и голф колички. След сделката Curtis става част от звеното за системи за задвижване Motion Systems Group на Parker. Заводът на Curtis в България ще е важна част от глобалната оперативна мрежа на Parker. Новият собственик вече е създал специализиран интеграционен екип с членове и от двете организации и в момента се изпълнява подробен план за интеграция. Българската компания е създадена скоро след промените, като първоначално работи в помещения под наем, а след това изгражда собствен завод в столицата. "Къртис - Балкан" произвежда електронни устройства и системи за електрически транспортни средства, които не се движат по публичните пътища, транспортна складова техника и др. За 2024 г. оборотът й е 51.6 млн. лв., като намалява от 64 млн. лв. предходната година. Печалбата е 4.4 млн. лв. (4.6 млн. лв. за 2023 г.). В компанията работят 142 души по данни от АПИС към септември 2025 г. Групата Curtis има три основни производствени бази - в Пуерто Рико, България и Китай, които обслужват световния пазар. Компанията разполага и с четири R&D центъра - два в САЩ и по един в Швейцария и Китай. Очакваните продажби за 2025 г. са около 320 млн. долара. Parker Hannafinе е значително по-голяма. Групата работи в 44 държави и има приблизително 58 хил. служители по целия свят. За 2025 г. отчита продажби от 19.9 млрд. долара (1.3% ръст на годишна база).

„Фонд за недвижими имоти България” АДСИЦ е погасило предсрочно 8,5 млн. лева от дължимата главница по кредит за строителството на „Синерджи Тауър“ в „София Тех Парк“, отпуснат от „Юробанк България“ АД (Пощенска банка). Компанията е сключила допълнително споразумение с банката относно предсрочното погасяване, като всички останали условия по заема остават без промяна, уточнява се в съобщението. Дружеството наскоро финализира продажбата на магазина на „Мосю Бриколаж“ на бул. "Цариградско шосе" в София. Сделката е за 18 млн. евро. Сключен е и предварителен договор за продажба на урегулиран поземлен имот в ж.к. "Младост-4" в София с площ от 7570 кв. м. за 2,8 млн. евро. Акционерите гласуваха на извънредно общо събрание, проведено на 16 декември, изплащането на междинен дивидент в размер на 23 стотинки на акция бруто.

Акционерите на „Телематик Интерактив България“ АД са гласували последния междинен дивидент за тази година на извънредно общо събрание, проведено на 16 декември 2025 г. Дивидентът е в размер на 0,25 лева на акция бруто (0,1278 евро), или общо малко над 3,2 млн. лева. Посочената сума е изчислена при отчитане на обратно изкупените 159 664 броя собствени акции към декември – датата, към която са определени лицата с право на глас в общото събрание. Право да получат дивидент ще имат акционерите с акции, вписани в книгата на акционерите, водена от „Централен депозитар“ АД, на 14-ия ден след датата на извънредното общо събрание (30 декември).

Комисията за финансов надзор (КФН) е одобрила проспектите за първично публично предлагане на три емисии варанти на „Софарма“ АД. Емисиите се състоят от по 8 985 960 броя обикновени, безналични, поименни, свободнопрехвърляеми варанти. Емисионната им стойност е по 0,27 лева (0,14 евро). Минималният праг на успеваемост на емисиите варанти е 1 797 192 броя. Едната емисия е 3-годишна, другата е 5-годишна, а третата е 7-годишна. Едната емисия дава право на притежателите да запишат акции на фармацевтичната компания по емисионна стойност 3,60 лева (1,84 евро) за брой при конверсионно съотношение варант/акция 1:1. Втората емисия дава право на притежателите да запишат акции на „Софарма“ по емисионна стойност 4,56 лева (2,33 евро) за брой при съотношение 1:1. Третата емисия дава право на притежателите да запишат акции на дружеството по емисионна стойност 5,70 лева (2,91 евро) за брой също при съотношение 1:1.

Европейската комисия обяви, че планира да емитира облигации на ЕС на стойност до 90 милиарда евро през първата половина на 2026 г. Емисията ще се извършва с помощта на комбинация от дългосрочни и краткосрочни инструменти, а целите ще продължат да се съобщават на всеки шест месеца "въз основа на променящите се финансови нужди". Постъпленията от европейските облигации ще покрият заеми за държавите членки по програмата NextGenerationEU, както и ще осигурят финансиране за плана на Европейския съюз за разходи за отбрана. Облигациите ще финансират и Механизма за Украйна (европейския инструмент за осигуряване на стабилно финансиране на Украйна както чрез заеми, така и чрез безвъзмездни помощи) и различни програми за финансова помощ за съседните страни.

Заплатите на депутатите в Белгия ще бъдат замразени за следващите четири години като част от мерките за ограничаване на бюджетните разходи. Решението е взето от председателския съвет на Федералния парламент и засяга както възнагражденията, така и изплащането на трудови обезщетения. Мярката следва вече въведено замразяване на заплатите на министрите. В момента белгийските депутати получават около 9000 евро месечно преди данъци, както и близо 2600 евро за разходи и обезщетения при края на мандата. Броят на федералните депутати е 150, а възнагражденията им бяха ограничени с 5% още миналата година. Белгийските власти се стремят да намалят бюджетните разходи с около 10 млрд. евро в рамките на три години. По данни на Европейската комисия страната е напът да има най-големия бюджетен дефицит в еврозоната през 2027 година, а Международният валутен фонд прогнозира допълнително задълбочаване на дефицита до 2030 година, ако не бъдат предприети по-строги мерки. Опитите за стабилизиране на публичните финанси вече доведоха до сериозно социално напрежение, включително седем национални стачки от началото на годината, като нов протест се очаква през февруари.

Свещеният ритуал на "камбаната за затваряне" на Уолстрийт е на път да се превърне в архаизъм. Nasdaq Inc. официално поиска разрешение от SEC за въвеждане на 23-часов работен ден, целящ да улови капиталовите потоци от Азия и Европа в реално време. Този ход, планиран за третото тримесечие на 2026 г., не е просто разширение на работното време, а фундаментална промяна в пазарната структура, която обещава глобален достъп, но крие сериозни рискове от волатилност и "изтъняване" на ликвидността в малките часове на нощта. Идеята, че пазарите имат начало и край, е реликва от епохата, когато търговията се извършваше от хора, крещящи в присъствени зали; днес алгоритмите не се нуждаят от сън и Nasdaq Inc. е готова да официализира тази реалност. Втората по големина борса в САЩ направи решителна крачка към превръщането на фондовия пазар в денонощна машина, подавайки документи до Комисията по ценните книжа и борсите (SEC) за въвеждане на нова сесия от 21:00 до 04:00 часа нюйоркско време. Това ефективно ще разтегли търговския ден до 23 часа, оставяйки само един час техническа пауза. Ходът, планиран за реализация през третото тримесечие на 2026 г., не е изолиран експеримент, а част от мащабна инфраструктурна трансформация, в която ключовият клирингов оператор DTCC също се готви за режим 24/5. Тази еволюция е отговор на неумолимия натиск на глобализацията и възхода на инвеститорите на дребно, които вече са свикнали с "винаги отворения" модел на криптовалутите. Конкурентът NYSE (Нюйоркската фондова борса) вече заяви амбиции за 22-часова търговия, а платформи като Robinhood и Interactive Brokers отдавна предлагат 24-часов достъп чрез алтернативни системи като Blue Ocean. Nasdaq просто се опитва да си върне контрола върху този обем, като го пренесе на регулиран, централизиран пазар. Логиката е ясна: защо инвеститор в Токио или Сидни трябва да чака до средата на нощта си, за да реагира на отчета на Nvidia или на решение на Федералния резерв? Чък Мак от Nasdaq го формулира като "глобална реалност" – капиталът търси достъп в своята часова зона, без компромис с интегритета на пазара. Въпреки примамливата идея за "демократизация" на достъпа, този ход носи структурни рискове, които професионалистите наблюдават с тревога. Основният проблем е "дълбочината на ликвидността". В момента по-голямата част от обемите са концентрирани около отварянето и затварянето на сесията. Разтеглянето на активността през нощта може да доведе до силно изтъняване на пазара, където малки поръчки предизвикват несъразмерно големи ценови движения. Хебе Чен от Vantage Markets предупреждава, че без участието на големите институционални играчи, нощната сесия може да стане "по-шумна", отколкото ефективна. Това създава опасност от "ценови капани", където реакцията на новини в 3 сутринта създава изкривени цени, които се коригират рязко, щом "истинските пари" се събудят в Ню Йорк. Психологическото въздействие върху пазара също не е за подценяване. Премахването на времето за "смилане" на информацията означава, че инвеститорите ще бъдат в постоянно състояние на реактивност. Ако по време на пандемията видяхме възхода на FOMO (страх от пропускане), 23-часовата търговия ще институционализира този страх. Това е свят, в който портфейлът ви се променя докато спите, а границата между инвестиране и хазарт става все по-размита. За трейдърите в Азия това е "game-changer", както отбелязва Дилин Ву от Pepperstone, но за американските професионалисти това означава край на спокойните вечери. Можем да потърсим историческа аналогия в преминаването към електронна търговия през 90-те години. Тогава традиционалистите също предупреждаваха за хаос и загуба на човешкия елемент, но ефективността победи. Сегашната промяна е сравнима с прехода на валутните пазари (Forex) към 24-часов режим преди десетилетия – процес, който създаде най-ликвидния пазар в света, но и такъв, податлив на "flash crashes" в часовете с ниска активност. Основната теза на тази трансформация е, че американският фондов пазар окончателно затвърждава статута си на глобален резервен актив, който трябва да е достъпен по всяко време, подобно на долара. Дали институциите ще последват ритейл тълпата в нощните сесии е големият въпрос. Пазарът ще трябва да реши дали нощната търговия е инструмент за ефективност или просто още една маса в казиното, която никога не затваря. Историята днес е, че времето вече не е ограничение за капитала, но ликвидността остава единственият закон, който не може да бъде заобиколен с регулаторно одобрение.infostock.bg

Световното търсене на въглища е достигнало рекордно равнище през 2025 г., но се очаква да започне да намалява към края на десетилетието под натиска на възобновяемите енергийни източници, ядрената енергия и наличието на изобилен природен газ. Това показва публикуваният доклад „Въглища 2025“ на Международната агенция за енергията (МАЕ). Според оценките на агенцията глобалното търсене на въглища ще нарасне с 0,5% през 2025 г. до рекордните 8,85 млрд. тона. Въпреки това през втората половина на десетилетието потреблението ще се стабилизира, а впоследствие ще започне бавен и постепенен спад. Въпреки че отказът от въглищата е ключов за постигане на климатичните цели, изкопаемите горива остават най-големият източник за производство на електроенергия в световен мащаб. Докладът отчита значителни различия между регионите. В Индия използването на въглища намалява за трети път за последните пет десетилетия, основно заради обилните мусонни валежи, довели до по-високо производство на хидроенергия и по-слабо търсене на електроенергия. В САЩ потреблението на въглища се увеличава на фона на по-високите цени на природния газ и след подписването от президента Доналд Тръмп на укази за запазване на въглищни електроцентрали и стимулиране на добива. В Китай – най-големият потребител на въглища в света – търсенето остава като цяло непроменено през 2025 г., като се очаква лек спад до 2030 г. с разширяването на възобновяемите енергийни мощности. В доклада обаче се предупреждава, че по-бързият ръст на потреблението на електроенергия или по-бавното навлизане на ВЕИ могат да изтласкат глобалното търсене над текущите прогнози. Производството на въглища в Европейския съюз продължава да намалява, но темпът на спада се забавя през 2025 г. По оценка на МАЕ добивът в ЕС ще достигне около 242 млн. тона през настоящата година. Лигнитните въглища доминират с над 80% от общото производство и се използват основно за производство на електроенергия. Германия и Полша заедно произвеждат около 174 млн. тона въглища, или приблизително 72% от общото производство в ЕС. Германия е водещият производител на лигнитни въглища, докато Полша почти изцяло осигурява добива на енергийни и металургични въглища. През първата половина на 2025 г. се отчита временно увеличение на предлагането на въглища в ЕС спрямо същия период на предходната година. Причините са по-високото производство на електроенергия от въглища в условията на напрегнати енергийни пазари, както и по-слабото производство от вятърни и водни централи. Най-осезаемо временното увеличение е при лигнитните въглища в Германия, България и Чехия, където добивът се поддържа с цел гарантиране на сигурността на електроенергийните системи. В Полша производството остава относително стабилно, подкрепено от държавни мерки и програми за преструктуриране на минния сектор. МАЕ очаква от 2026 г. производството на въглища в ЕС отново да навлезе в ясно изразена низходяща фаза. Основният принос за спада ще дойде от Германия с ускоряването на затварянето на лигнитни мини, макар и с известна гъвкавост за сигурността на доставките. В Полша се прогнозира постепенно свиване на производството заради по-високите разходи за добив и намаляващото вътрешно търсене. В Словения добивът ще намалява в рамките на планираното извеждане до 2033 г., а в България ревизираният план за намаляване на емисиите забавя, но не спира дългосрочния спад. Като цяло производството на въглища в ЕС се очаква да се свие до около 132 млн. тона до 2030 г., като по-голямата част от намалението ще бъде при лигнитните въглища. Темпът ще зависи от националните политики за извеждане от въглищата, разходите за добив и прилагането на програмите за справедлив преход. 

Тенденцията ясно показва, че в цяла Азия, от Китай през Корея до Виетнам и Индонезия, се яде все повече пилешко месо. През 2024 г. потреблението в региона достига около 49 млн. тона, като средният годишен ръст от 2013 г. насам е 2.3% (източник: IndexBox, Chicken Meat Asia Market Overview 2024). Така континентът вече формира 38.6% от световното потребление на пилешко месо. Преходът от традиционното свинско месо към пилешкото според германският седмичник "Ди цайт" е направо епохален поврат. Една от причините за този поврат е цената. В Китай например през 2023 г. цената на свинското е била с 30-40% по-висока от тази на пилешкото, най-вече заради последиците от Африканската чума по свинете. Освен това потребителите и в Азия вече осъзнават, че пилешкото е по-здравословно и с по-ниско съдържание на мазнини в сравнение със свинското и телешкото, пък e натоварено и с по-малко религиозни съображения. То пасва отлично към забързания градски живот в пренаселените азиатски метрополии. Ключова роля тук играе именно нарастващата азиатска средна класа. С увеличаването на доходите расте и консумацията на протеини - а пилето е най-достъпният избор. Нещо повече: покрай корейската масова култура то стана модерно, превърна се дори в лайфстайл. Корейското двойно изпържено пиле с хрупкава коричка и искрящи сосове вече е глобален хит. Вълната на K-pop и цялата корейска масова култура разнесе тази картинка и този вкус по света. Младите хора, не само в Корея, явно харесват заведенията за пържено пилешко - с цялата им шарения, с хумористичните менюта и с веселите кампании в социалните мрежи. В TikTok и Instagram пилешкото вече е самостоятелно съдържание: мукбанг видеа, стрийтфууд клипове, предизвикателства. Храната се превръща в идентичност, особено за младите. Разбира се, решаващата роля играят големите вериги. Китайският гигант Yum China вече изгради огромна мрежа от 12 640 KFC-ресторанта само в Китай. Yum! Brands управлява още хиляди обекти в цяла Азия, която е и най-бързо растящият пазар на марката. Съперници са не само известни американски фирми като Jollibee, Texas Chicken или Wallace, но и редица други подражатели, ориентирани към младата градска публика - например корейските BB.Q Chicken и Kyochon. Промяната в хранителните навици на цял един огромен континент поражда и неочакван страничен ефект. Като въглероден отпечатък пилешкото е по-малко вредно за климата от говеждото: емисиите CO за производството на един килограм пилешко са близо три пъти по-ниски в сравнение със свинското месо. Разбира се, растителните алтернативи все още имат голяма екологична преднина, но статистиката показва, че емисиите на животновъдството в Азия вече растат доста по-бавно, а на места дори намаляват. Индустриалното производство на пилешко месо в Азия, което година след година върви нагоре, създава, разбира се, и добре познати проблеми: сенчестите страни на масовото отглеждане (срещу които се борят защитниците на животните), но също така прилагането на антибиотици и необходимостта от повече фураж, който често зависи от вносна соя. Прогнозите сочат, че до 2035 г. консумацията на пилешко в Азия може да достигне около 55 млн. тона, със среден годишен ръст от 1.1% . Успоредно с това расте и интересът към растителни заместители и култивирано месо, особено в градове като Сингапур и Хонконг. Засега обаче в цяла Азия продължава победният ход на чинията или картонената тарелка с хрупкаво пилешко. Не толкова благодарение на приемливия въглероден отпечатък, колкото заради цената - и модния имидж.