Ефектите от войната в Близкия изток осезаемо се пренасят върху инфлацията в България през март. На годишна база инфлацията нарасна до 4.1% при 3.3% предния месец. Най-силно през март са се вдигнали цените на горивата и на транспортните услуги, показват данните на НСИ. Дизеловото гориво е поскъпнало с 16.9%, бензин А95 - с 9.9%, А100 - с 8.5%, а газ пропан-бутан - с 9%. Поскъпването на дизела е причина и за повишение на цените на услугите в сектор „Транспорт“ - през март те са се увеличили средно със 7.2%. В групата на храните общият ръст на месечната инфлация през март е 0.5%. Най-силно поскъпналите хранителни продукти са зеле - с 18.9%, домати - с 11%, пипер - с 10.1%, сладолед - с 6.1%, цитрусови плодове - с 4.7%, зелен лук и праз - с 4.2%, ябълки - с 4.1%, зрял чесън - с 3.7%, зрял боб - с 2.9%, прясна и охладена риба - с 2.5%, газирани напитки - с 2.4%, картофи - с 2.3%, яйца - с 2%. С по-лек ръст са цените на леща, маргарин, колбаси, сирене, олио, хляб. През март са паднали цените на краставици - с 16.3%, масло - с 3.2%, зрял лук - с 2.7%, макаронени изделия - с 2%, оцет - с 1.9%, сол - с 1.8%, кисели млека - с 1.5%, плодови сокове - с 1.5%, както и на листни зеленчуци, свинско месо, брашно, ориз, прясно мляко, захар, маслини. Сред нехранителните стоки услуги по-съществено поскъпване се наблюдава на ВиК услугите - с 3.5%, климатици - с 2.7%, газообразни горива за битови нужди - с 2.5%, кина и театри - с 1.8%, пелети - с 1.7%, материали за текущ ремонт и поддържане на жилище - с 1.6%, продукти за лична хигиена - с 1.4%, бръснаро-фризьорски и козметични услуги - с 1.3%, метан за ЛТС - с 1.2%, цигари - с 1%.

Износът на стоки от България за трети страни за периода януари - февруари 2026 г. намалява с 8.5% в сравнение със същия период на 2025 г. и е на стойност 2 222.6 млн. евро, сочат данните за НСИ за търговия със стоки с трети страни за февруари 2026г. Основни търговски партньори на България са Турция, Сърбия, Обединеното кралство, Съединените американски щати, Република Северна Македония, Китай и Украйна, които формират 50.3% от износа за трети страни. През февруари 2026 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 8.0% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 210.0 млн. евро. При износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отбелязан в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" - 116.7%. Най- голям спад се наблюдава в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" - 36.1%. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - февруари 2026 г. нараства с 10% в сравнение със същия период на 2025 г. и е на стойност 3 882.2 млн. евро (по цени CIF). Най- голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Бразилия и Казахстан. През февруари 2026 г. вносът на стоки в България от трети страни нараства с 15.8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 837.7 млн. евро. При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голямо увеличение е отчетено в сектор "Машини, оборудване и превозни средства" - 54.2%. Най-голям спад се наблюдава в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (30.3%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за периода януари - февруари 2026 г. е отрицателно и е в размер на 1 659.6 млн. eвро. През февруари 2026 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни също е отрицателно и е на стойност 627.7 млн. евро. През периода януари - февруари 2026 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 6 874.1 млн. евро, което е с 0.6% по-малко в сравнение със същия период на 2025 година. През февруари общият износ на стоки възлиза на 3 547.1 млн. евро и нараства с 0.1% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - февруари общо в страната са внесени стоки на стойност 8 730.8 млн. евро (по цени CIF), или с 4.0% повече спрямо същия период на 2025 година. През февруари 2026 г. общият внос на стоки нараства с 8.2% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4 357.8 млн. евро. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно за периода януари - февруари 2026 г. и е на стойност 1 856.7 млн. евро. През февруари 2026 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) също е отрицателно и е на стойност 810.7 млн. евро.

Производството на зеленчуци в България през 2025 г. възлиза на 574 хил. тона, сочат официалните данни на агростатистиката. Резултатите разкриват тревожна тенденция на спад при почти всички основни култури спрямо предходната година, като сериозен дял от продукцията остава нереализиран на пазара. През изминалата стопанска година земеделските производители са използвали близо 35 хил. хектара за зеленчукопроизводство, като едва 1100 хектара от тях са оранжерийни площи. Въпреки малкия си дял като площ, оранжериите осигуряват значителните 93 хил. тона от общата реколта. Разпределението на най-масовите култури показва, че най-големи обеми са отчетени при доматите със 105 хил. тона, следвани от картофите с 94 хил. тона и краставиците с 52 хил. тона. При почти всички позиции се регистрира сериозен регрес. Най-осезаемо е намалението при доматите, където количествата са се свили с 18 на сто. Реколтата от картофи е намаляла със 17 на сто, а при пипера се наблюдава спад от 13 на сто. Единственото изключение от този негативен тренд е производството на зеле, при което статистиката отчита изненадващ скок от над 40 на сто. Въпреки общото намаление на произведените количества, българските фермери се сблъскват с критични трудности при продажбата на своята продукция. Голяма част от реколтата остава непродадена. От различни части на страната постъпват данни за производители, които са принудени да заорават площите заедно с необраната и непродадена продукция. Тази ситуация поставя под въпрос финансовата устойчивост на сектора и подчертава липсата на ефективни пазарни механизми за защита на местното производство.

Служебният министър на енергетиката Трайчо Трайков откри Националното хранилище за радиоактивни отпадъци на официална церемония на площадка „Радиана“ - в непосредствена близост до АЕЦ „Козлодуй“. Националното хранилище е предназначено за преработени и обезопасени радиоактивни отпадъци, генерирани единствено на територията на България. В него ще бъдат съхранявани ниско- и средноактивни отпадъци от промишлеността, медицината и бита; отпадъци, генерирани при извеждането от експлоатация на I-IV блок на АЕЦ „Козлодуй”, както и от дейността на бъдещи нови ядрени мощности. Няма да се съхраняват високоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво. Националното хранилище се състои от 66 стоманобетонни конструкции с общ капацитет 19 000 контейнера с радиоактивни отпадъци. То ще се запълва в продължение на 60 години. През този период и през следващите 300 години то ще бъде обект на постоянен контрол от страна на оторизираните органи. Изграждането на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци е финансирано безвъзмездно от Международен фонд „Козлодуй“ чрез Европейската банка за възстановяване и развитие с приблизително 76 млн. евро. Националното финансиране на проекта е в размер на около 34 млн. лв. Хранилището получи разрешение за ползване от ДНСК (Акт 16) през март 2026 г. На 25 март тази година с решение на Министерския съвет Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП РАО) е определено за „експлоатиращ ядрена инсталация" в България по смисъла на Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда. Условие за издаване на разрешение за експлоатация на НХ РАО е наличието на финансова гаранция, покриваща отговорността за ядрена вреда.

С решение на Съвета на директорите на "Авионамс" АД за нов изпълнителен директор на дружеството на 6 март 2026 г. е избран Александър Славчев Александров. Държавното предприятие е създадено през 1939 г. и е един от най-големите заводи за капитален ремонт и обслужване на летателна техника в Европа. Десет месеца преди да бъде определен за изпълнителен директор на "Авионамс" АД Александров от май 2025 г. е назначен като представител на държавата в дружеството с решение на Управителния съвет на "Държавна консолидационна компания" ЕАД. Председател на СД на авиоремонтния завод е Катя Иванова Стоянова, назначена едновременно с Александър Александров. Двамата упражняват фактически контрол върху вземането на управленските решения. Промяната в управлението на "Авионамс" АД е извършена веднага след като предишният изпълнителен директор отнема предоставени правомощия на Александров за управление и контрол на Програмата за индустриално сътрудничество F-16 Block 70, субсидирана на 100% с пари по Решение на Министерски съвет № 252/03.04.2024 г. от Министерството на икономиката и индустрията. Източник: plovdiv24.bg

Национална компания „Железопътна инфраструктура“ започва да проектира липсващата връзка между Дунав и Егейско море - Тунел под Троян, нов проход през Елена или радикална модернизация на старата жп линия през Дъбово. За целта е стартирана обществена поръчка за прединвестиционни проучвания, трафик прогнози и анализ на капацитета по направлението Север – Юг през т. нар. средна ос. Проектът обхваща трасето от границата с Румъния през Централна Северна и Южна България до границата с Гърция и Турция. Прогнозната стойност на поръчката е над 1.3 млн. евро без ДДС, а крайният срок за подаване на оферти – 22 май. Изпълнителят ще има задача в срок от 33 месеца да изготви всеобхватен анализ на сценариите за различни направления и да предложи най-изгодния от икономическа и техническа гледна точка вариант. Бъдещата линия трябва да отговаря на изискванията на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) – скорост 160 км/ч за пътнически влакове, товароносимост 22.5 тона на ос и възможност за обслужване на композиции с дължина 740 метра. С тази поръчка НКЖИ не просто планира ремонт, а търси начин да привлече трафика между Близкия изток и Централна Европа за периода след 2030 г.

Търговската фирма ЕТ „Лозана - Фикрет Салиев”, която има дългогодишен опит в продажбата на хранителни и промишлени стоки, предприема важна стъпка към своята енергийна независимост. Компанията, оперираща чрез три магазина и един склад на едро в град Исперих, започва реализацията на нов проект, насочен към зеления преход и оптимизацията на разходите по процедура „Енергийна ефективност и използване на енергия от възобновяеми източници в предприятията” на програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията”. Общата му стойност е 111 550 евро, от които безвъзмездната помощ е 50 978 евро, а собственото финансиране - 60 571 евро. Проектните дейности включват изграждане на фотоволтаични инсталации за собствено потребление, в комбинация със системи за съхранение на енергия за два от своите обекта с мощност по 40 kW всяка. Дейностите по проекта трябва да приключат през март 2027 г.

"Пловдив пропърти инвест" ЕАД е внесло в РИОСВ инвестиционното намерение за изграждане на спортен комплекс в район "Западен" на Пловдив. Комплексът ще бъде разгърнат върху терен от близо 173 дка, разположен между квартал Прослав и Околовръстното шосе. Включва изграждането на спортен комплекс с покрит и открит басейн, тенискортове, зали за боулинг, скуош, фитнес зала, ресторант, кафе-сладкарница, търговска сграда, административни, делови и хотелски сгради. В имота ще има и пет жилищни сгради с малка височина до 10 метра, което означава не повече от 3-4 етажа. В обхвата на инвестиционното предложение се включва още и изграждане на зелена система - буфери от паркови площи, отделящи жилищните зони от обществения център, в т.ч. градини и детски площадки. Достъпът до комплекса ще е откъм Околовръстното шосе. За реализирането на инвестиционното предложение е необходимо издаването на становище от РИОСВ, провеждане на процедура по промяна предназначението на земеделската земя и издаване на разрешение за строеж от главния архитект на община Пловдив.

Новият абсолютен рекордьор по задлъжнялост към НАП-Пловдив е „Б.А.И. - 54“ ЕООД, чиито неплатени задължения възлизат на 18,2 милиона евро. През 2022 г. компанията беше на четвърто място с 29 милиона лева дълг. Дружеството присъства в черните списъци на НАП още от август 2014 г. Едноличен собственик на капитала му е френската гражданка Жоселин Изабел Костьо Дофен, а управител е Бойчо Христов. На второ място е „ЗЕТА ГАЗ“ ЕООД със задължения в размер на 13,8 милиона евро. Едноличен собственик и управител е Цветан Дочев. С над 12,6 милиона евро задължения на трета позиция е компанията „ПИНОТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, която е длъжник още от март 2015 година. Неин едноличен собственик е чуждестранното юридическо лице „1020648 В.С.“ ООД, регистрирано в Канада. През 2022 г. дългът на тази фирма е бил изчисляван на 37,5 милиона лева. Четвърти в антикласацията са „СОЛЮШЪНС“ ЕООД (познати в миналото като "Джейти Трейдинг Солюшънс") с дълг от 12,2 милиона евро, фигуриращ от ноември 2021 г.. Фирмата е собственост на испанския гражданин Джонатан Касас Терсеро. За сравнение, през 2022 г. дългът ѝ е възлизал на 18,4 милиона лева. На пето място е „ХОУМ енд СЪЛЮШЪНС“ ЕООД с дълг от 11 милиона евро, натрупан до май 2023 г.. Неин собственик е друга испанска гражданка – Жозефина Коладо Жименез. Шестата позиция се заема от „СТОУН СЕЙЛС СиЗет“ ЕООД със задължения от 10 милиона евро, добавени в списъците през март 2023 г. Фирмата е еднолична собственост на украинеца Юрий Лукашенко. Следващите три места в Топ 10 са заети от дружества, които вече са обявени в несъстоятелност. На седмо място е „РИКОМЕРС-2000“ ЕООД с 9,7 милиона евро дълг, датиращ от началото на 2011 г. Негов собственик е офшорната компания „ДАРТУИЛ СИСТЕМС КОРП.“, регистрирана на Британските Вирджински острови. Осмата позиция е за познатата от предишни години фирма „Енвироник“ ЕООД на румънеца Мариус Матаке, чиито задължения са достигнали 9,2 милиона евро. На девето и десето място са съответно изпадналото в несъстоятелност „МАСТЕР-СТИЙЛ ПРОФАЙЛС“ АД (дълг от 8,2 милиона евро от септември 2014 г.) и „ММДИ“ ЕООД, отново в несъстоятелност, с 8,1 милиона евро дълг от август 2015 г. Последното е собственост на друга офшорка от Вирджинските острови – „САНДМАКС КОРПОРЕЙШЪН“. Източник: трафикнюз

На заседанието си от 9.04.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява проспект за първично публично предлагане и последващо допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, която ще бъде издадена от „СОФИЯ КОМЕРС-ЗАЛОЖНИ КЪЩИ“ АД. Емисията е в размер до 2 500 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми, необезпечени, неконвертируеми облигации, с ISIN код BG2100005268, с номинална и емисионна стойност на една облигация в размер на 1000 евро, с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 8,00%, платим на 6-месечни периоди, с матуритет 7 години, считано от датата на издаване на емисията облигации. Вписва посочената емисия облигации, предмет на публично предлагане, в процес на емитиране, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. 2. Изпраща уведомление до компетентния орган на Република Словения във връзка с прекратяване на предлагането на дялове на борсово търгувани фондове (БТФ) „Expat Slovenia SBI TOP UCITS ETF“, БТФ „Expat Croatia CROBEX UCITS ETF“, БТФ „Expat Serbia BELEX15 UCITS ETF“, БТФ „Expat Macedonia MBI10 UCITS ETF“ и БТФ „Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF“, управлявани от управляващо дружество „Експат Асет Мениджмънт“ ЕАД. 3. Изпраща писма до Комисията за ценни книжа и борси на Кипър (Cyprus Securities and Exchange Commission – CySEC) и до инвестиционен посредник Freedom Finance Europe Ltd. („Фрийдъм Файнънс Юръп“ Лтд.), лицензиран от CySEC, с искане за допълнителна информация и документи, във връзка с намерението на инвестиционния посредник да извършва дейност на територията на Република България чрез обвързан агент.

Европейският съюз е регистрирал рекорден търговски излишък от 220,5 млрд. евро при търговията с лекарствени и фармацевтични продукти през 2025 г., показват данни за външната търговия на Евростат. Общият износ към държави извън ЕС възлиза на 366,2 млрд. евро, докато вносът достига 145,7 млрд. евро. Спрямо 2024 г. износът нараства с 16,0 на сто, а вносът – с 21,0 на сто. Най-големият износител на фармацевтични продукти към трети страни е Ирландия с 93,8 млрд. евро, следвана от Германия с 67,9 млрд. евро и Белгия с 38,5 млрд. евро. По внос от държави извън ЕС води Италия с 27,5 млрд. евро, следвана от Белгия с 24,7 млрд. евро и Германия с 24,2 млрд. евро. САЩ остават най-важният партньор на ЕС във фармацевтичната търговия. САЩ формират 43,8 на сто от износа (160,6 млрд. евро) и 41,2 на сто от вноса (60,1 млрд. евро). На второ място е Швейцария, която осигурява 16,3 на сто от износа (59,7 млрд. евро) и 28,4 на сто от вноса (41,4 млрд. евро). Трети по значение експортен пазар е Великобритания с дял от 5,6 на сто (20,6 млрд. евро), а сред основните доставчици се нарежда и Китай с 9,0 на сто от вноса (13,1 млрд. евро).

Данните на световната статистика за Топ 10 най-силни икономики за 2025 г. потвърждават мащабна трансформация в глобалния икономически ред, сочат данните на Statista. Докато водещите икономики по Брутен вътрешен продукт (БВП) запазват позициите си, структурните промени в енергетиката, технологиите и демографията започват да пренареждат Топ 10.
Съединените щати остават най-голямата икономика в света с БВП от над 30.6 трилиона долара. Растежът на САЩ се движи основно от сектора на услугите, иновациите в изкуствения интелект и силните потребителски разходи.
На втора позиция е Китай с близо 19.4 трилиона долара. Въпреки забавянето в сектора на недвижимите имоти, страната остава доминираща сила благодарение на мащабния износ и лидерството си в производството на електромобили и зелена енергия.
Една от най-значимите новини в глобалната икономика е официалното изкачване на Германия до третото място в света (5.01 трилиона долара). 
Япония (4.28 трилиона долара) падна до четвърта позиция, основно поради рязкото обезценяване на йената спрямо долара. Германия печели позицията номинално, но реално страната се бори със стагнация и високи енергийни разходи.
Индия заема петото място с БВП от 4.13 трилиона долара, но прогнозите са категорични - до 2027-2028 г. страната вероятно ще изпревари Германия и Япония, за да стане третата най-голяма икономика. С годишен растеж от над 6-7%, Делхи се превръща в алтернативен център на глобалното производство.
През 2025 г. световният БВП възлиза на приблизително 117.2 трилиона щатски долара, като САЩ съставляват повече от една четвърт от тази цифра. Единадесетте най-големи икономики в света включват всички икономики от Г-7, както и четирите най-големи икономики от БРИКС. САЩ постоянно имат най-голямата икономика в света от междувоенния период и докато предишни доклади прогнозираха, че ще бъдат изпреварени от Китай през 2020-те години, по-скорошни прогнози сочат, че икономиката на САЩ ще остане най-голямата със значителна разлика и през 30-те години на 21-ви век.

Търговският оборот между Китай и ЕС се е увеличил със 17,6% на годишна база през периода януари-март до 212,4 милиарда долара. Това показват данните на Главната митническа служба на страната. Китай е увеличил износа си за ЕС с 21,1% до 147,76 милиарда долара, докато вносът от ЕС е нараснал с 10,5% до 64,64 милиарда долара. Така положителното търговско салдо на Китай с ЕС се е увеличило с 30,5% в сравнение със същия период на 2025 г., достигайки 83,12 милиарда долара. Само през март обемът на търговията между Китай и ЕС е достигнал 70,16 милиарда долара, което е със 7,1% повече от февруари. В частност износът на Китай за ЕС обаче е намалял с 0,6% до 46,77 милиарда долара, докато вносът от ЕС се е увеличил с 26,9%, достигайки 23,39 милиарда долара.Според митническата статистика, за Китай водещият търговски партньор от ЕС остава Германия. За периода януари - март, търговията между Китай и Германия е нараснала с 15,7% на годишна база до 53,64 милиарда долара, като износът на Китай се е увеличил с 24,4% (до 32,02 милиарда долара), а вносът се е повишил с 4,8% (до 21,62 милиарда долара). Другите водещи европейски партньори на Китай са Нидерландия (увеличение на взаимната търговия с 12,6% до 27,51 милиарда долара) и Франция (21,57 милиарда долара, увеличение с 21,2%). През 2024 г. търговският оборот на Китай с Европейския съюз е нараснал с 0,4%, а през 2025 г. с 5,4%, до 828,11 милиарда долара.