"Търговията на дребно" в България с нехранителни стоки расте през май, обаче тази с хранителни стоки е точно колкото е била за същия месец на миналата година, показват предварителни данни на НСИ. През май 2025 г. в сравнение със същия месец на 2024 г., ръст на оборота е регистриран при "Търговия на дребно с нехранителни стоки, (без търговията с автомобилни горива и смазочни материали)" - с 12.3%, както и при "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - с 8.8%. В сектора "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия", търговският оборот "на дребно" си стои на нивото от май 2024 година. В групата "Търговия на дребно с нехранителни стоки (без търговията с автомобилни горива и смазочни материали)" нарастване се наблюдава при всички подгрупи, като по-значително е при: "Търговия на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита" и "Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия" - с по 17%, "Търговия на дребно с разнообразни стоки" - с 15.6%, както и "Търговия на дребно с компютърна и комуникационна техника" - с 13.3%.

Близо 20 млн. лева са платените през Системата за електронно плащане на Министерството на електронното управление задължения за местни данъци и такси за първото полугодие на 2025 г., съобщиха от Министерството на електронното управление. За сравнение, за цялата 2024 г. за местни данъци и такси са събрани малко над 14 млн. лв. през Централния ВПОС терминал, а през 2023 година събраната сума е била 10 млн. лв. За първите шест месеца на тази година най-много са платените данъци и такси към Столичната община, Пловдив, Варна и Бургас. Те формират близо 70% от общия обем данъци, като само от Столичната община събираемостта е в размер на близо 48% от събраната за посочения период сума. С приетите промени за онлайн заплащане на местни данъци и такси през Портала на електронното управление на МЕУ, гражданите и бизнеса могат да извършват плащания към 260 общини в страната. Предоставена е и възможност за извличане на справка за налични задължения и тяхното заплащане, както и за стари такива. Така например, през първото полугодие на 2025 г. са платени 113 315 стари задължения за годините 2011 – 2024 г., на стойност 3 165 813 лв. За сравнение през цялата 2024 г. са платени 106 140 стари задължения на стойност 2 469 753 лв. за периода 2011 – 2023 г.

ДП "Пристанищна инфраструктура" пусна поръчка за 55 млн. лв. без ДДС за драгиране на две корабни места на "БМФ Порт Бургас" - 20А и 20Б, които се намират на терминала за насипни товари "Бургас - изток 2", част от концесията, дадена на "БМФ Порт Бургас", собственост на "Адванс пропъртис" на братя Домусчиеви и фонда на Инициативата "Три морета". На корабните места се разтоварват петролни продукти и LPG (втечнени въглеводородни газове, известни и като пропан-бутан). Корабно място 20А е проектирано за директна обработка на наливни товари като дизел, керосин и подобни горива. Сега е оборудвано за разтоварване и товарене на танкери с газене до 6.50 метра и дължини до 170 метра. 20А обслужва кораби с течни горива с товар до 5 хил. тона. За 20Б с понтон за приемане и разтоварване на танкери за втечнени въглеводородни газове съществуващата дълбочина също е 6.5 метра. Според заданието на поръчката проектната кота на дъното ще е 12.55 метра, т.е. почти двойно. Проектът е разделен на три етапа, първият от които реконструкцията на пирса на 20А, а другите два са за драгажни дейности в зоната на корабното място и в зоната за маневриране, като дейностите по последните две би следвало да се изпълняват от ДП "Пристанищна инфраструктура". "БМФ Порт Бургас", притежавано от "Адванс пропъртис" на братя Домусчиеви, стана концесионер последователно на терминалите за насипни товари "Бургас - изток 2" през 2012 г. и на този за контейнери - "Бургас - запад" през 2013 г. През 2022 г. инвестиционният фонд на инициативата "Три морета" влезе като миноритарен акционер с 49% в дружеството концесионер "БМФ Порт Бургас". Неразривна част от проекта е и интермодалният терминал в Божурище, наричан още сухо пристанище, където влаковете, транспортиращи контейнери, могат да разтоварват и след това транспортът да продължи с камиони. Това е важна добавка към проекта за дълбоководното място, като влаковете от Бургас, натоварени с контейнери, ще има къде да се разтоварват в близост до София, за да продължат до финалната си точка на камиони. Според последния отчет на "БМФ Порт Бургас" за 2023 г. наливните товари са 17.5% от общото. Най-голям е делът на насипните - 49%, контейнерите са 20%, а генералните - 12.3%. Броят на обработените плавателни съдове е 794, а товарите в тонаж - 7 млн. тона. Приходите на дружеството за 2023 г. са 119 млн. лв., а печалбата 29 млн. лв. В компанията работят 857 души.

До края на юни по закон публичните компании трябва да проведат своите годишни общи събрания, които да приемат финансовите си отчети за предходната година и да вземат решение за разпределениято на отчетената печалба. Преди тридесет години, когато започна масовата приватизация, на старта застанаха 81 приватизационни фонда. Днес само 38 от тях са на действащи, като те са преобразувани вече в холдингови дружества. През изминалите години някои от тези компании бяха ликвидирани, а други решиха да продължат дейността си като обикновени акционерни дружества. От печалбата за 2024 година само четири от тези компании ще разпределят печалбата си – „Стара планина холд“ АД – София, „Албена“ АД – кк „Албена“, „Български транспортен холдинг“ АД – Пловдив и „Индустриален капитал холдинг“ АД – София. „Стара планина холд“ е единствената българска публична холдингова компания, която е изплащала дивидент за всяка година от дейността си. Брутната сума, заделена за изплащане на акционерите през този период е в размер на над 55.6 милиона лева. Брутният дивидент на предприятията от групата на „Стара планина холд“ за 27 финансови години е в размер на 271.2 милиона лева. Сума в общ размер на 6 544 630.42 лева да бъде изплатена като дивидент от печалбата за 2024 година. Брутната сума на акция е 0.31579 лева, колкото беше разпределена и от печалбата за 2023 и 2022 година. В общата сума на дивидента се включват нетната печалба за 2024 г. в размер на 6 537 067.95 лв. и част от неразпределената печалба (7562.47 лв.). От печалбата за 2024 г. в размер на 5 303 700.58 лв „Албена“ АД ще изплати дивидент от по 0.20 лв. на акция, а останалата част да се отнесе като неразпределена печалба. Правото на дивидент имат акционерите, вписани в централния регистър на ценни книжа, като такива с право на дивидент към 5 юли. От нетната печалба за 2023 година беше разпределена обща сума от 547 656 лева или по 0.13 лева на една акция. „Индустриален капитал холдинг“ АД – София завърши 2024 година с нетна печалба в размер на 2 153 568.00 лева. Общото събрание реши със сумата от 1 659 425.68 лв. да се изплати дивидент, като брутно за една акция той е по 0.10526316 лева. Изплащането му започва от 14 август чрез „Централен депозитар“ АД и „Юробанк България“ АД. Остатъкът от печалбата за миналата година в размер на 494 142.32 лв. остава като неразпределена печалба. Сума в размер на 1 659 425.68 лв. от нетната печалба за 2023 година бе изплатена като дивиденти на акционерите на „Индустриален капитал холдинг“. Брутната сума на една акция е 0.10526 лева. Този дивидент е по-висок от изплатения от печалбите за 2022 и 2021 година. “Индустриален капитал холдинг” АД е правоприемник на Приватизационен фонд „Индустриален капитал” АД, създаден с цел участие в масовата приватизация през 1996 година. Днес компанията притежава акции в предприятия от машиностронето – “Силома” АД, “Руболт” АД, “ЕМКА” АД, “ЗАИ” АД и “М+С Хидравлик” АД. Акционерите на „Български транспортен холдинг“ решиха от нетната печалба за 2024 г. в размер на 124 115.13 лева, както и от неразпределената печалба от минали години общо 13 726.94 лв., да се разпредели сума от 13 785 лв. за фонд „Резерви“. Други 2503.56 лв. попълниха за фонд „Допълнителни резерви“ на фирмата. От остатъка от 121 553.51 лв. беше гласувано да се изплати дивидент, като брутният му дивидент е по 0.37 лв. на акция. От нетната печалба за 2023 г. беше изплатен също дивидент, но по 1 лев на всяка акция. За неполучените дивиденти акционерите ползват общата 5-годишна давност по Закона за задълженията и договорите. След изтичане на този срок, тези суми остават в баланса на дружеството.

Производителят на стъклен амбалаж "Би Ей глас България", който има заводи в Пловдив и София, понижава приходите си с 10% през 2024 г. След като през 2023 г. оборотът почти достигна 3 млрд. лв., през миналата година той намалява до 2.7 млрд. лв. Резултатът отразява продажбите на цялата португалска група BA Glass, които минават през българското дружество. "Би Ей глас" произвежда бутилки и буркани основно за външния пазар, като изнася в над 20 държави в Европа и региона, основно за Гърция, Румъния, Обединеното кралство, Италия и др. В България работи с производители на бира, вино и алкохолни напитки, както и с консервни предприятия. От компанията отчитат увеличено производство през миналата година, което е резултат от подобрена ефективност и реновирането на една от старите пещи и цех в Пловдив. Проектът беше изпълнен през 2023 г. и от февруари миналата година пещта работи. През 2022 г. пък беше изградена нова пещ в София. През 2024 г. BA Glass добави три нови фабрики в портфейла си - в Обединеното кралство, Полша и Мексико, но закри производството си в Гърция. Към момента групата има 13 завода за производство на амбалаж - 12 в Европа и един в Мексико. Нетната печалба на "Би Ей глас" се понижава с 40% до 161.9 млн. лв. Заетите са около 730 души.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува открито производство срещу "Български пощи" по жалба на мобилния оператор "А1 България". Жалбата е срещу решението "Български пощи" ЕАД за услуги по осигуряване на комуникационна свързаност, доставка, инсталация, конфигурация и поддръжка на комуникационно оборудване. КЗК образува открито производство срещу столичното общинско дружество "Пазари Възраждане" ЕАД по жалба на "Трилиум Инженеринг" ЕООД срещу решението за разширение на временен пазар за цветя в местността "Левски-Ботевградско шосе-рамка" в район Подуяне. По жалба на ЗАД "ОЗК - застраховане" АД КЗК образува открито производство срещу "ТЕЦ Марица Изток 2" ЕАД срещу решението за застраховка "Пожар и други бедствия" на имущество. КЗК образува открито производство срещу УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД в Пловдив по жалба на "Денекс Сервиз" ЕООД срещу решението за доставка и монтаж на три броя професионални перални машини, сушилня и каландър за нуждите на звено "Болнична стерилизация и пране".

ПФК ЦСКА ще има нов съдружник. В следващите дни фирмата „Ай ди 1 Инвест“ официално ще влезе в клуба. Към момента 100% от акциите на „червените“ се държат от „Фонд спорт“, който е собственост на фондация „Национален Фонд за Спорт, Култура, Изкуство и Наука“. След преобразуването капиталът на „Фонд спорт“ ще бъде увеличен от 62 051 000 лева на 87 051 000 лева, а допълнителната вноска от 25 милиона лева ще бъде осигурена от новия съдружник, „Ай ди 1 Инвест“. Платената сума вече е преведена по банков път. Новият партньор ще притежава 28,71% от акциите на собственика на ЦСКА, докато останалите 71,29% ще останат в ръцете на „Национален Фонд за Спорт, Култура, Изкуство и Наука“.

"Инхом"ООД - гр. Белослав е създадено през 1994 г. със съдружници Ваньо Палазов и Александър Александров. Впоследствие през 1997 г. в него влиза Красимира Калчева, а през следващата - и съпругът ѝ Данко Калчев. От 2005 г. фирмата е собственост и се управлява от последните двама. През годините продукцията на "Инхом" достига до над 300 вида ръчно изработени изделия и технически стъкла в малки серии за козметичната, винарската и фармацевтичната индустрия. Сред клиентите ѝ са компании от България, Италия, Сърбия, Нидерландия и Русия. Дори в периода 2000 - 2004 г. произвеждат стъклени детайли за осветителни тела за IKEA. В силните си години фабриката работи на непрекъснат режим, и то без почивни дни. Тогава служителите са около 70 души. През 2006 г. "Инхом" изпълнява проект за 100 хил. лв. по програма ФАР за конкурентоспособност на българската икономика. С финансирането е закупен робот за непрекъснато подаване на стъкло директно от пещта. По-късно за други 85 хил. лв. от Италия е закупена и втора машина - за производство на флакони и бутилки. В наши дни производството на компанията на стъклени изделия се ограничава основно в сувенирите от духано стъкло. Двата основни продукта на компанията в момента са стъклена композитна арматура и течност, която служи като забавител на горенето. Арматурата е неметална и е заместител на традиционната. Прилага се в промишленото и гражданското строителство, както и в пътното при изграждането на мостове, магистрали и подпорни стени. Използва се още при строежа на железопътни обекти, летища, морски и пристанищни съоръжения, както и в минното строителство. Течността "Фламекс" се произвежда в сътрудничество с партньори от норвежката "Мильотре" и е създадена по програма "Иновация Норвегия". За целта през 2009 г. е учредено българско-норвежкото дружество "Фламекс - България". Самата течност се използва за покриването на всякакъв вид дървени повърхности, благодарение на което те горят по-трудно. Може да бъде използвана и като добавка към водата за гасене на пожари. С нея са били обработени всички дървени повърхности на зимните олимпийски игри, които се проведоха през 2014 г. в Сочи. Изнася се основно за Норвегия и Полша, като по думите на Калчев в момента се разработва и румънският пазар. Приходите на "Инхом" за 2023 г. са 732 хиляди. лв. Очакванията за 2025 г. са те да се запазят. Служителите вече са намалели до около 15 души.

През 2024 г. в ЕС е имало близо 202 милиона частни домакинства. Малко по-малко от една четвърт от тях (23,6%) са включвали деца, докато 76,4% не са. Най-висок дял на домакинства с деца е бил в Словакия (35,6%), Ирландия (31,0%) и Кипър (28,6%). За разлика от това, най-ниските дялове са регистрирани във Финландия (18,0%), Литва (19,6%) и Германия (20,1%). През 2024 г. почти половината (49,8%) от домакинствата с деца в ЕС са имали 1 дете, 37,6% са имали 2 деца, а 12,6% са имали 3 или повече деца. Домакинствата с 1 дете са били преобладаващи във всички страни от ЕС, с изключение на Нидерландия, където делът на домакинствата с 2 деца е бил по-висок. Домакинствата с 3 или повече деца са били най-рядко срещани във всички страни от ЕС. Техният процент сред всички домакинства с деца варира от 20,6% в Ирландия, 18,1% в Швеция и 17,4% във Финландия до 6,2% в Португалия, 6,4% в България и 7,6% в Италия.

Проучване сред 75 централни банки, проведено през март-май, показва бягство от долара и преориентиране към златото, еврото и юана. Тенденцията е отчетлива от десетина години, но напоследък се засилва. Изследването на OMFIF (официалния Форум на паричните и финансови институции) разкрива, че търговските войни на президента Доналд Тръмп, довели до сривове на долара и на американските ценни книжа, са водещ фактор. Централните банкери по света, които управляват резерви за трилиони, се насочват отчетливо към еврото. Валутата, която ще спечели най-много от бягството от долара, е именно еврото. Централните банки, анкетирани от OMFIF, планират нетно увеличение на резервите си в евро с 16% още през следващите 12-24 месеца. Еврото е следвано от юана. 30% от централните банки очакват да увеличат наличностите му, като делът му през следващото десетилетие да достигне 6 процента.  40% от централните банки планират да увеличат златните си резерви през следващото десетилетие. А доларът, който до миналата година беше най-популярната валута, вече е слязъл на седмо място тази година, посочва OMFIF.  70% от участвалите в проучването казват, че политическата ситуация в САЩ (особено войната с митата) ги обезкуражава да инвестират в долари. Но в Европейската централна банка вече се прокрадват притеснения, че бързото поскъпване на еврото може да навреди на конкурентоспособността на страните от еврозоната. Единната валута е поскъпнала с около 14% спрямо долара тази година. Това към момента е добре, защото води до потискане на инфлацията и постигане на целта от 2%, поставена от ЕЦБ. Но ако поскъпването на еврото продължи, това може да навреди на износа и да свие инфлацията до нездравословно ниски  стойности.

Страните от Източна Азия споделят три основни цели при реформите в сектора: адаптиране на пенсионните системи към застаряващото население, осигуряване на адекватен доход след пенсиониране и разширяване на обхвата на недостатъчно обхванатите групи от населението.
Китай предприе обширни структурни реформи в пенсионната си система, като през септември 2024 г. беше въведен диференциран подход към корекциите на пенсионната възраст. Реформата прилага постепенно увеличаване на пенсионната възраст за период от 15 години, като пенсионната възраст за мъжете се увеличава от 60 на 63 години, за жените на длъжности „бели якички“ – от 55 на 58 години, а за жените на длъжности „сини якички“ – от 50 на 55 години. Графикът за прилагане включва постепенни увеличения от един месец на всеки пет месеца за първите две групи, докато за третата група се прилага ускорена прогресия от един месец на всеки три месеца. Планът за реформа въвежда гъвкавост и чрез нови възможности за ранно пенсиониране, позволяващи излизане в пенсия до три години преди стандартната пенсионна възраст, както и опции за отложено пенсиониране, удължаващи трудовия живот с до три години след стандартната пенсионна възраст. През ноември 2022 г. Китай стартира всеобхватна и доброволна държавна пенсионна програма като трети стълб (дефинирани вноски, управлявани от търговски банки и компании за управление на активи), за да допълни съществуващата до този момент двустълбова структура. Тази инициатива има за цел да подобри доброволните пенсионни спестявания чрез данъчно облекчени механизми за лично пенсионно осигуряване. Подобренията при третия стълб включва и регулирани правила за теглене, съобразени с параметрите на пенсионната възраст, всеобхватни механизми за определяне на бенефициентите и двоен регулаторен надзор от страна на банковите и осигурителните институции.
Япония променя обхвата на социалното осигуряване от  1 октомври 2024 г., когато се прецизира изискването за задължителното осигуряване на работещите на непълно работно време. Преди това всички служители на пълен работен ден и служители на непълно работно време, работещи поне 75% от еквивалента на пълно работно време (FTE) – обикновено 30 часа седмично въз основа на 40-часов график на пълен работен ден – бяха задължени да бъдат включени в програми за социално осигуряване (както здравно, така и пенсионно), ако работят във фирми със 100 или повече служители. Съвсем скорошна реформа разшири обхвата за служители на непълно работно време, работещи между 20 часа седмично и 75% от FTE. Сега фирмите с 50 или повече служители трябва да включат тези служители на непълно работно време в социално осигуряване, което е промяна спрямо предишния праг от 100 или повече служители, определен през октомври 2022 г. Япония систематично увеличи и възрастта за получаване на пенсия от 60 на 65 години. Свързаният с доходите компонент на този преход е планиран да завърши до 2025 г. за мъжете и 2030 г. за жените, което отразява постепенен подход към реформата на пенсионната система. Страната също така запази своя макроикономически механизъм за индексиране, въведен през 2004 г., който прилага автоматични корекции на пенсионните обезщетения въз основа на демографски и икономически показатели, по-специално промени в броя на осигурените лица и тенденциите в продължителността на живота. Япония въведе иновативни мерки, насърчаващи по-дългото участие в работната сила след 65-годишна възраст. Тези инициативи включват структури за стимулиране, позволяващи на работниците да отложат получаването на пенсия най-много до 75-годишна възраст, както и свързаните с това повишени нива на плащанията.
Република Корея  повишава от 1 януари 2026 г. процента на осигурителните вноски от 9% на 13% (разпределен поравно между служители и работодатели до 2033 г., като от 2026 г. се увеличава с 0,5% всяка година) и коригира номиналния коефициент на заместване на дохода до 43%, считано от 2026 г., спирайки предварително планирания до 2028 г. Реформата има за цел да удължи жизнеспособността на Националния пенсионен фонд, за който по-рано се очакваше да бъде изчерпан до 2056 г. В съчетание с усилията за увеличаване на нормата на възвръщаемост на фонда от 4,5% на 5,5%, се очаква датата на изчерпване да се измести към 2071 г. Законодателството въвежда разширени кредити, като например 12-месечен кредит за раждане на първо дете (премахвайки предишното ограничение от 50 месеца) и увеличение на кредита за военна служба от 6 на 12 месеца. Освен това, то разширява подкрепата за осигурителни вноски за регионални осигурени лица с ниски доходи, за да се смекчи тежестта на по-високите ставки.

Монголия въвежда нови изисквания за получателите на пенсии, като задължава те да внасят осигурителни вноски (с изключение на осигурителни вноски за безработица), когато работят на трудови договори, договори за работа по конкретна поръчка или други подобни споразумения. За служителите, работещи едновременно на повече от едно основание, вноските от вторичната заетост са ограничени само до пенсионно и здравно осигуряване. Монголия въведе през 2018 г. система с условно дефинирани вноски за новонавлизащите на пазара на труда, което представлява стратегическа промяна в посока по-добра устойчивост на системата. Страната също така предприе стъпки към постепенно увеличаване на възрастта за пенсиониране, като е планирано тя да достигане до 65 години за мъжете през 2042 г. също толкова за жените, но през 2067 г.
Изводи Последните пенсионни реформи в източноазиатските страни разкриват различни подходи за справяне със сходни демографски предизвикателства, като всяка страна прилага персонализирани решения с аналогични стратегически елементи. Тези реформи демонстрират регионална тенденция към увеличаване на пенсионната възраст, разширяване на обхвата и подобряване на устойчивостта на схемите. Китай и Япония са възприели по-всеобхватни подходи. Китай е въведе диференцирана система за нарастване на пенсионната възраст въз зависимост от пола и вида професия. Същевременно Япония се фокусира върху разширяване на обхвата на социалното осигуряване, за да включи в него и по-малките работодатели. Япония и Китай предлагат гъвкави варианти за пенсиониране, като японската система позволява персонализиран избор, докато Китай поддържа структурирана рамка с конкретни варианти за ранно и отложено пенсиониране. Република Корея дава приоритет на фискалната устойчивост и адекватността на доходите, като изменението на Националния закон за пенсиите от 2025 г. значително повишава размера на вноските до 13% и фиксира коефициентът на заместване на 43%. Реформите в Монголия се открояват с фундаменталното си преструктуриране на системата за социална сигурност чрез Общия закон за социално осигуряване, комбинирайки система с условно дефинирани вноски и запазени традиционни елементи на социалното осигуряване. Този смесен подход е различен от постепенните промени, наблюдавани в други страни.

1 млрд. интернет потребители в Китай генерират повече данни от която и да е друга страна в света. Същото важи и за огромната мрежа от камери за лицево разпознаване в страната. С навлизането на автономни коли по пътищата и летящи превозни средства в небето качеството и стойността на информацията, идваща от новите технологии, ще се повишава стремглаво. Правителството също така вгражда управлението на данните в икономиката и националната сигурност. Това има последици за самата азиатска държава, но също така носи уроци и за демократичните страни. Китайските управляващи разглеждат данните като фактор за производството, наред с труда, капитала и земята. Президентът Си Цзинпин нарича данните основен ресурс с "революционно влияние" върху международната конкуренция. Обхватът на тази визия е безпрецедентен и засяга всичко - от гражданските свободи до печалбите на интернет компаниите и амбициите на Пекин да води в сферата на изкуствения интелект. През 2021 г. Китай въведе правила, вдъхновени от Общия регламент за защита на данните на ЕС (GDPR). Но сега страната бързо се отдалечава от западните норми. Всички нива на управление трябва да мобилизират своите данни. В ход е мащабен проект за оценка на данните, притежавани от държавни компании - с цел да се осчетоводят като активи или да се търгуват на държавни борси. На 3 юни Държавният съвет прие нови правила, с които задължава всички нива на властта да споделят своите данни. Още една важна стъпка е въвеждането на цифрова самоличност, което се очаква на 15 юли. С нея централната власт може да контролира регистър на всички посещавани от всеки гражданин уебсайтове и приложения. Свързването на дадено име с онлайн активност ще стане по-трудно за големите технологични компании, които досега управляваха тези системи. Те ще виждат само анонимен поток от цифри и букви. Но тревожното е, че този регистър може един ден да се превърне в паноптикум за държавата. Крайната цел на Китай, изглежда, е да създаде интегриран национален "океан от данни", който да обхваща не само потребителската, но и индустриалната и държавната дейност. Макар че системата за цифрова самоличност може да замени по-тромавите настоящи системи за онлайн наблюдение, при които нискостоящи служители злоупотребяват с огромни правомощия, новият подход изглежда като рай за Големия брат. Повечето държави се борят с въпроса как да управляват и контролират данните. Според някои сведения администрацията на Доналд Тръмп обмисля да наеме частната технологична компания Palantir за обединяване на държавните масиви от данни. ЕС може да се наложи да актуализира GDPR регламента. Индийската система Aadhaar за цифрови лични карти поставя акцент върху поверителността, макар и за сметка на икономическото развитие. Всички държави се нуждаят от мащаб и ефективност в управлението на данни. Но за демокрациите задачата е по-трудна, защото трябва да вградят механизми за контрол, които защитават собствеността, личната неприкосновеност и гражданските свободи. Докато Китай прилага на практика своя гигантски експеримент, той ще обръща по-малко внимание на тези ценности и може да изгради ефективна, но дистопична система за наблюдение. В продължение на десетилетия Пекин бе "бърз последовател" на западните иновации. Ако сега поеме водеща роля в показването на финансовата стойност на националния океан от данни, неговият подход към централизация ще се превърне не само в икономическо, но и в политическо предизвикателство.