Икономиката на България отчита през изминалата година стабилен растеж от 3,1 процента, което я нарежда сред водещите в ЕС. Същевременно структурата на растежа остава небалансирана – доминирана от вътрешното потребление при сравнително слаба инвестиционна активност и отрицателен принос на износа. Това се казва в годишния доклад за 2025 година на Съвета за икономически анализи (СИА). Основният извод в доклада: икономиката расте стабилно, но моделът на този растеж е небалансиран. Необходими са повече инвестиции, по-висока производителност и по-балансирана макроикономическа политика. Забавянето на производителността на труда, съчетано с ограничено натрупване на капитал, поставя под въпрос устойчивостта на процеса на реална конвергенция. Пазарът на труда се характеризира с ниска безработица, но и с намаляващо предлагане на труд поради неблагоприятни демографски тенденции, което създава силен натиск върху заплатите и разходите за труд. Инфлацията се ускорява умерено до 3,5 процента, като съществуват рискове от допълнително засилване при продължаващ натиск от страна на търсенето, както и от неблагоприятните външнополитически фактори. По отношение на външния сектор дефицитът по текущата сметка достига 5,9 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), основно поради нарастващия търговски дефицит. Ако подобна тенденция се запази и през следващите години, тя би могла да се превърне във фактор за увеличаване на външните макроикономически дисбаланси, особено в случай, че растежът продължи да се основава предимно на вътрешното потребление, предупреждават от Съвета. Фискалната политика остава проциклична и проинфлационна, с бюджетен дефицит от 3 процента от БВП въпреки благоприятната икономическа конюнктура и силното вътрешно търсене. Специално внимание в доклада за 2025 г. е отделено на анализ на динамиката на трудовите възнаграждения в България. Анализът поставя въпроса дали тяхното нарастване е прекомерно. Според вижданията на консултативния орган към МС подобна оценка не трябва да се основава на номиналния ръст на заплатите, тъй като той може да бъде изкривен от инфлацията. По-подходящ показател е делът на трудовите възнаграждения в брутната добавена стойност, който отчита както инфлацията, така и нарастването на производителността на труда. Данните показват, че този дял у нас се увеличава значително - от около 55% през 2000 г. до приблизително 67 процента през 2024 г. Това нарастване се дължи основно на структурни промени в икономиката, особено увеличението на дела на трудовите възнаграждения в сектора на услугите, като търговията и гастрономията, но и при публични услуги като образование и здравеопазване. В заключение от Съвета заявяват, че нарастването на възнагражденията за труд е част от процеса на икономическа конвергенция, но устойчивото му продължаване изисква ускорен ръст на производителността и инвестициите, както и адаптиране на фискалната политика към по-високите разходи за труд в сектора на услугите.

Цените на тока в България се увеличават през втората половина на 2025 г. спрямо първата, а на природния газ - намаляват, по данни на Националния статистически институт (НСИ). През периода юли - декември 2025 г. се увеличават цените на електрическата енергия за небитови клиенти с включени всички данъци, такси и ДДС в сравнение с периода януари - юни 2025 година. Най-голямо увеличение - с 13 на сто, е регистрирано в групата с годишно потребление между 20 000 и 70 000 МВтч., съобщи НСИ на интернет страницата си. През същия период и за битовите клиенти се наблюдава повишение на цените на електрическата енергия с включени всички данъци, такси и ДДС. Най-голямо увеличение - с 5,2 на сто, е регистрирано при най-големите битови потребители в групата с потребление над 15 000 кВтч. През периода януари - юни 2025 г. цените на електрическата енергия за небитови клиенти намаляват в сравнение с периода юли - декември 2024 г., с изключение на повишението от 6,9 на сто при най-малките небитови клиенти в групата с годишно потребление под 20 МВтч. През същия период за битовите клиенти е имало повишение на цените на електрическата енергия за всички групи, като най-голямо увеличение - със 7,7 на сто, е регистрирано при най-малките битови клиенти в групата с годишно потребление под 1000 кВтч.

Българският инвестиционен фонд BlackPeak Capital е най-новият фонд, който е получил капитал от Националния план за възстановяване и устойчивост на Румъния (PNRR), за да финансира компании от Румъния и региона срещу придобиване на дялове в бизнеса им. През март 2026 г. Инвестиционният комитет, назначен от Правителството на Румъния за Фонда на фондовете за рисков капитал за възстановяване (Recovery Equity Fund of Funds – REF), одобри капиталово участие във фонда BlackPeak II, съобщи Министерството на инвестициите и европейските проекти (MIPE) . Фондът, базиран в София, има общ инвестиционна стратегия и се управлява от български екип, като разполага и със специализиран екип в Букурещ. BlackPeak II инвестира в Югоизточна Европа, заяви Росен Иванов, управляващ партньор, още през 2023 г., когато екипът на фонда посети Букурещ. Фондът търси печеливши компании, включително малки и средни предприятия, но не и стартъпи. Инвеститорите предоставят финансиране в размер на 5 до 15 милиона евро за разширяване на бизнеса на европейско ниво. BlackPeak Capital инвестира основно в румънски компании в следните сектори: IT (особено софтуер), здравеопазване, бизнес услуги, специализирано производство и потребителски стоки. Фондът BlackPeak Southeast Europe Growth Equity Fund вече е инвестирал в първа румънска компания — Verdino, известен производител на вегетариански „кебапчета“ и „наденички“. Българските инвеститори са придобили миноритарен дял във фирмата, основана от Раул Чуртин и Еберхарт Ръдукану. В Румъния фондът е представен от Вирджил Кицу. Фондът на фондовете за рисков капитал за възстановяване (REF), подкрепен с европейски средства по ПВУ, е предоставил общо 347.5 милиона евро на 20 частни инвестиционни фонда, които финансират компании от Румъния и региона, според MIPE. Одобрените до момента средства представляват над 90% от инвестиционния ресурс на инструмента, като останалите финансирания трябва да бъдат разпределени до юни 2026 г., съгласно целите на ПВУ. Крайният срок за подаване на инвестиционни предложения беше 31 декември 2025 г. Част от фондовете, подкрепени от ПВУ, включват: GapMinder Ventures (GapMinder II), Morphosis Capital (Morphosis II), Early Game Ventures, Innova Capital, BrightCap Ventures, LAUNCHub Ventures, Eleven Ventures и BlackPeak Capital. Фондът на фондовете за рисков капитал за възстановяване ще подкрепя и инфраструктурни проекти в сектора на възобновяемата енергия чрез участие във фондове като Taaleri Energia (SolarWind III), с очакван инвестиционен ефект от над 600 милиона евро. Повечето фондове са в начален етап на инвестиционния си цикъл, като се очаква общият обем на капитала, насочен към Румъния, да надхвърли поне 1.5 пъти първоначалните алокации и да достигне около 600 милиона евро. До края на 2025 г. фондовете са инвестирали 123 милиона евро в над 20 компании, сред които: Artesana, 5 to Go, MeetGeek, Genezio, Mark Twain International School Наскоро беше отчетен и първият успешен изход (exit) от компания, финансирана по ПВУ — продажбата на дела на Morphosis II в La Cocoș, която е донесла възвръщаемост над три пъти първоначалната инвестиция. През февруари 2026 г. Съветът по конкуренция на Румъния одобри сделката, при която веригата беше придобита от германската група Schwarz Group, собственик и на Lidl и Kaufland. Освободените средства ще могат да бъдат реинвестирани в нови финансови инструменти, посочва министерството. Компонент 9 от ПВУ на Румъния – „Подкрепа за частния сектор, научни изследвания, развитие и иновации“ – включва реформи и инвестиции за укрепване на бизнес средата, сред които и създаването на Фонда на фондовете за рисков капитал за възстановяване (REF) с бюджет от 400 милиона евро.

Създадената от българина Венцеслав Гайдарджиев компания за биометрична автентикация Alcatraz AI привлече 35 млн. долара от инвеститори в рунд от серия Б с още 15 млн. долара допълнително договорен ресурс. Инвестицията води българският фонд BlackPeak Capital, който влиза в компанията на Гайдарджиев за първи път с 10 млн. евро. В рунда участват и варшавско-нюйоркският Cogito Capital, фокусиран върху технологични компании в Централна Европа, и тайванският Taiwania Capital, който управлява специален фонд от 200 млн. долара за Централна и Източна Европа. Участват и досегашни инвеститори в компанията, включително Almaz Capital и Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD). Със сделката общото финансиране на Alcatraz надхвърля 100 млн. долара. Инвестицията е сред последните от първия регионален фонд на BlackPeak Southeast Europe Growth Equity Fund, който е с размер 126 млн. евро и е почти изцяло инвестиран. Парите ще отидат в две основни направления - продължаващо развитие на продукта и изграждане на значително по-мащабен търговски екип в САЩ. Междувременно BlackPeak вече се подготвя да набере средства за следващия си регионален фонд. Alcatraz е основана през 2016 г. от Венцеслав Гайдарджиев, който по времето на разработката на Face ID ръководи хардуерното прототипиране в Apple. Компанията предлага биометрична автентикация чрез лицево разпознаване, базирана на изкуствен интелект, която заменя баджове, карти и ПИН кодове за контрол на физическия достъп. Главен изпълнителен директор на бизнеса е Тина Д'Агостин. Екипът на Alcatraz е разделен между България и САЩ, където е основният ѝ пазар. Централният офис се намира в Купертино, Калифорния, а центърът за развойна дейност с около 40 инженери е в България. Производството на устройствата е възложено на два завода в Тексас и Калифорния, пояснява Господинов. Работи с клиенти от Fortune 500, центрове за данни, финансови институции, летища, стадиони и други. Според данни от компанията Alcatraz отчита 200% ръст на новите корпоративни клиенти на годишна база и над 300% годишен ръст в използването на решенията ѝ в центрове за данни през 2025 г. Бизнес моделът е абонаментен - клиентите сключват петгодишни договори, при които плащат за постоянна поддръжка на устройствата предварително. Въвеждането в употреба е бързо, защото служителите могат да се регистрират в системата през телефона си, без да е необходимо физическо присъствие. Основното предизвикателство пред Alcatraz в момента е не технологично, а търговско. Компанията има стотици потенциални клиенти в различни етапи на разговори, но с малък търговски екип не може да обслужи интереса към продукта. За да достигне до банки, центрове за данни и фармацевтични компании, трябва да изгради специализирани търговски екипи по вертикали. Допълнителните 15 млн. долара от други инвеститори са предвидени за евентуално разширяване към нови направления. Паралелно BlackPeak подготвя втория си регионален фонд. Целта е той да бъде 150 млн. евро. Размерът на отделните инвестиции ще се увеличи и се очаква да е между 5 и 20 млн. евро. Стратегията остава непроменена - дялово участие с миноритарни позиции, при което парите влизат в компаниите за растеж, а не за изкупуване на акции от основателите. Фондът ще продължи да прилага и стратегия за изграждане чрез придобивания, покупка на по-малки компании, които допълват бизнес модела на портфейлните. Географски фондът ще покрива същия регион, включващ България, Румъния, Сърбия, Хърватия и Словения, с възможност за разширяване към Западните Балкани и отделни централноевропейски пазари като Словакия и Чехия, макар те да не са основна инвестиционна теза. По-рано тази седмица стана ясно и кой е първият инвеститор в BlackPeak Southeast Europe Growth Equity Fund II, след като Европейският инвестиционен фонд (EIF) се ангажира като основен инвеститор в него. Средствата идват по линия на плановете за възстановяване на Румъния и България. Преди втория фонд BlackPeak ще обяви и последната инвестиция от текущия, сделка в Хърватия, която е в процес на подписване.

Българската търговска верига "Фантастико", която миналата година отчете рекордни приходи от близо 490 млн. евро откри в Пловдив 48-ият си магазин, който е неин първи извън Западна България. Дебютният за "Фантастико" обект в Пловдив се помещава в Палата №10 на Международния панаир и представлява инвестиция от близо 14 млн. евро, изцяло финансов ресурс на компанията. Новооткритите работни места са 130. "Фантастико" не отваря само супермаркет, а малък търговски център - има аптека, т. нар. пощенски хъб с включени Easy Pay, Box Now и Еконтомат, както и офиси за застрахователни и банкови услуги и тото пункт. Цели три паркинга с общо 139 паркоместа ще посрещат клиентите на веригата. За клиентите с електромобили са инсталирани четири зарядни станции. В обекта с площ над 2000 кв. м. ще има над 20 000 артикула, включващи стоки на над 500 български производители, както и продукти от 61 държави от 6 континента. "Фaнтacтиĸo" щe изпoлзвa cгpaдaтa в paмĸитe нa дългocpoчeн наемен дoгoвop за 25 години. Инвестицията за реновиране е около 7,5 млн. евро. 4,4 млн. евро са за оборудване - LED осветителна система, хладилна инсталация с въглероден двуокис, BMS инсталация. Според финансовите отчети на "Фантастико" от 2024 г. среден обект на веригата в столицата прави около 10 млн. евро годишно.

Данни за картел при обществени поръчки за доставка и поддръжка на IT оборудване проверяват на място екипи на Комисията за защита на конкуренцията в офисите на компаниите "Контракс" (Kontrax) и "Кю Електроник" (по-известна с магазина "Техномол"). "Контракс" е един от големите IT доставчици у нас с приходи от над 68 милиона лева през 2024 г. "Кю Електроник" " е с по-скромни показатели, но отново говорим за оборот от близо 4 милиона лева за същата година. Проверката е след сигнал от директора на ГДБОП. Дирекцията през 2024 г. провела обществена поръчка за IT оборудване, като офертите на "Контракс" и "Кю Електроник" се оказали идентични - за по 467 111 лева общо и с еднакви цени на отделните изделия, а също и с еднакви технически предложения. Когато с жребии "Контракс" заели първото място, а ""Кю Електроник" " - второто, се установило, че фирмата зад TechnoMall е декларирала сертификат за внедрена система за управление на качеството ISO 9001:2015, без да посочи номера му, неговия обхват и органа по сертифициране. Въпреки дадения допълнителен срок, данните не били предоставени и така "Контракс" били избрани за изпълнител. По същия начин като под индиго са и офертите по процедура на Техническия университет в София с прогнозна стойност близо 307 000 лева от 2023 г.. Това обаче не е единствената обществена поръчка на ТУ със странно поведение на двете компании. Когато университетът търси доставчик на компютри и монитори през 2024 г. "Контракс" и "Кю Електроник"  излизат с технически предложения, които са еднакви в 5 от общо 7 позиции. "Контракс" дават ценово предложение от 306 144 лева, а "Кю Електроник"   - 414 943 лева. Първата фирма обаче пропуска да даде обосновка, отстранена е и така "Кю Електроник" става изпълнител. Затова антимонополоният орган започва производство за установяване на евентуално нарушение както на Закона за защита на конкуренцията, така и на Договора за функциониране на Европейския съюз.

От 1 април Илиан Петров Георгиев е освободен като член на Управителния съвет и изпълнителен директор на „Българо-американска кредитна банка“ АД. Решението за промени в оперативното управление е взето от Надзорния съвет на банката на 31 март. В изпълнение на това решение и в съответствие с приложимите разпоредби на Закона за кредитните институции и Търговския закон, „Българо-американска кредитна банка“ ще заяви за вписване в Търговския регистър тази промяна в персоналния състав на Управителния съвет и лицата, овластени да представляват „Българо-американска кредитна банка“ АД. Към момента в Управителния съвет на банката са още Силвия Кирилова Кирилова, Лорета Иванова Григорова и Александър Димитров Димитров. Илиан Петров Георгиев е освободен и като член на Управителния съвет и изпълнителен директор на „Токуда банк“ ЕАД – 100% дъщерното дружество на БАКБ, за което е в процес на подготовка процедура по вливане в „Българо-американска кредитна банка“.

За първото тримесечие на годината, оборотът на Българска фондова борса (БФБ) възлиза на 196 млн. евро и се увеличава над два пъти (ръст от 134%) спрямо същия период на миналата година. Броят на сделките за първите три месеца на годината също бележи почти двукратно повишение, нараствайки с 96%.

На заседанието си от 31.03.2026 г. КФН реши: Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Индъстри дивелъпмънт холдинг“ АД, гр. София. Емисията е в размер на 10 000 000 евро, разпределени в 10 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 евро, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR с надбавка от 1,00%, но общо не по-малко от 3,25% годишно и общо не повече от 5,75%, годишно, платими на 6-месечен период, с дата на емитиране 26.01.2026 г. и дата на падеж 26.01.2034 г., с ISIN код BG2100001267. Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.

Европейската комисия представи своето конкретно предложение за промяна на схемата за търговия с емисии (СТЕ) – нещо, за което настояват близо половината от държавите от Европейския съюз, включително и България. В официалното си съобщение ЕК посочва, че с тази първа конкретна мярка се „укрепва“ схемата. Комисията предлага изменение на Решението за резерва за стабилност на пазара (РСП), който има за цел да гарантира стабилен и добре функциониращ пазар на въглеродни емисии. При настоящата система всички квоти в резерва (над 400 милиона) трябва да бъдат за невалидни. Представеното изменение ще спре механизма за анулиране и ще позволи тези квоти да бъдат запазени като буфер, който може да подкрепи стабилността на пазара. РСП намалява предлагането на квоти на пазара, когато има твърде много в обращение, и инжектира квоти, когато има недостиг на пазара. Комисията посочва, че СТЕ на ЕС е основен двигател за декарбонизацията – значително намали потреблението на изкопаеми горива и зависимостта на Съюза от вноса, например от Русия. Освен това, според Брюксел, схемата е довела до големи инвестиции в прехода към чиста енергия от възобновяеми източници и нисковъглеродни енергийни източници, които повишават енергийната независимост на Блока. Схемата обаче понася тежки удари, тъй като повишава цената на енергията в Блока и прави производството в ЕС неконкурентноспособно спрямо това в САЩ и Китай, където не действат подобни рестрикции. Освен това, пазарът с квоти достигна изключително високи цени заради поскъпването на горивата. Все пак, главно благодарение на СТЕ вътрешните емисии в ЕС са намалели с 39%, докато икономиката е нараснала със 71 % между 1990 и 2024 г. Предложението за изменение на Решението относно резерва за стабилност на пазара (РСП) ще бъде представено на Европейския парламент и на Съвета и ще трябва да бъде прието по обикновената законодателна процедура (съвместно вземане на решение). През юли 2026 г. ще последва цялостен преглед на СТЕ на ЕС. Това ще включва всички съответни корекции, за да се запази пригодността на РСП за целта през следващото десетилетие.  

Световните валутни резерви достигнаха 13 трилиона долара в края на 2025 г. Показателят е показал нарастване с 6,5% спрямо предходната година, достигайки исторически максимум. Делът на щатския долар в световните валутни резерви обаче спадна до 56,77% от 58,52% през 2024 г., според изчисления на РИА Новости, на основата на данни на Международния валутен фонд. Така през миналата година, делът на долара в глобалните валутни резерви достигна най-ниското си ниво от 1995 г. насам, откакто МВФ предоставя посочените данни. Що се отнася до китайската валута, през миналата година делът на юана в световните валутни резерви също спадна - до 1,95%, което е най-ниското му ниво от 2017 г. насам. А делът на азиатската валута, йената, от друга страна, през 2025 г. отбеляза повишение до 5,78%. Това е най-високият показател от 2020 г. насам. След долара, еврото продължава да е най-популярната валута в света, с дял в световните валутни резерви от 20,25% през миналата година.

Мегасделките между компании са достигнали рекорден брой през първото тримесечие на годината на фона на войната в Близкия изток и шока в софтуерния сектор, пише Financial Times. По данни на LSEG през последните три месеца са били постигнати 22 споразумения за сделки на стойност над 10 млрд. долара всяка, като това е най-високата сума, отчитана от компанията. Общата стойност на сделките е над 1.2 трлн. долара, а това тримесечие е трето поредно, в което те надминаха 1 трлн. долара. Огромна част от споразуменията са постигнати в САЩ, където общата им стойност е цели 629.8 млрд. долара. В Европа също се наблюдава сериозна активност, като сделките са достигнали 307 млрд. долара през тримесечието, отчитайки 82% ръст спрямо предходното тримесечие. Някои от значимите споразумения за периода бяха тези между Unilever и McCormick, Eli Lilly и Biogen, Davon Energy и Coterra Energy, както и сделката на Sysco за купуването на Jetro Restaurant Depot за 29 млрд. долара.

Износът на Южна Корея за март надхвърли за първи път в историята границата от 80 млрд. долара, подкрепен от рекордни доставки на полупроводници, показват правителствени данни, цитирани от Йонхап. Обемът на експорта достига 86,13 млрд. долара, което представлява ръст от 48,3 процента на годишна база, съобщи днес министерството на търговията, индустрията и енергетиката на Южна Корея. Това е значително увеличение спрямо предишния месечен рекорд от 69,5 млрд. долара, отчетен през декември 2025 г. Вносът нараства с 13,2 процента до 60,4 млрд. долара, което води до търговски излишък от 25,74 млрд. долара. Износът на полупроводникови елементи скача със 151,4 процента до рекордните 32,83 млрд. долара, преминавайки за първи път границата от 30 млрд. долара. От министерството обясняват силното представяне с високите цени на паметите и стабилното глобално търсене, стимулирано от инвестиции в центрове за данни и изкуствен интелект. Износът на автомобили нараства с 2,2 процента до 6,37 млрд. долара, подкрепен от засиленото търсене на електрически и хибридни модели, въпреки затрудненията в доставките заради конфликта в Близкия изток. Износът на петролни продукти се увеличава с 54,9 процента до 5,1 млрд. долара на фона на поскъпването на суровия петрол, предизвикано от напрежението в региона. В същото време ограниченията върху износа на горива, въведени от правителството в средата на март, водят до спад при доставките на бензин и дизел. По дестинации износът към Китай нараства с 64 процента до 16,5 млрд. долара, а към САЩ – с 47,1 процента до 16,34 млрд. долара. Доставките към страните от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) също отбелязват силен ръст, докато износът към Близкия изток спада рязко заради продължаващия конфликт.