Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на януари е нараснал с 35,8% (17,701 млрд. евро) на годишна база до 67,191 млрд. евро. Така той се равнява на 54,5% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, което е с 11,8 процентни пункта повече спрямо година по-рано, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Към 31 януари краткосрочните задължения са 21,806 млрд. евро – 32,5% от брутния дълг, и нарастват със 138,5% (12,664 млрд. евро) спрямо година по-рано. Дългосрочните задължения възлизат на 45,385 млрд. евро – 67,5% от брутния дълг и се увеличават с 12,5% (5,037 млрд. евро) спрямо края на януари миналата година. Към края на януари 35,660 млрд. евро (53,1%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 71,7% от брутните външни задължения, при 77,2% година по-рано. Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на януари 2026 г. е над 16,856 млрд. евро и за една година нараства с 4,039 млрд. евро (31,5%). Той е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 25,1% към 31 януари, при 25,9% преди година. Външните задължения на централната банка са 13,202 млрд. евро и се увеличават с 11,156 млрд. евро на годишна база, като отразяват задължения, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването на страната към еврозоната от 1 януари тази година. Задълженията на сектор Други парично-финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са над 8,964 млрд. евро и се повишават с 1,746 млрд. евро (24,2%) спрямо края на януари 2025 г. Външните задължения на бизнеса и домакинствата са повече от 14,201 млрд. евро и нарастват спрямо година по-рано с 828,3 млн. евро (6,2%). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,966 млрд. евро, което е с 69,8 млн. евро (0,5%) по-малко спрямо края на януари миналата година.

Българската народна банка (БНБ) предприе първо покачване на антицикличния капиталов буфер от три години и половина насам. То ще бъде с минималната стъпка от 0.25 процентни пункта, като ще влезе в сила след година - от началото на второто тримесечие на 2027 г. Това реално е нова мярка на централната банка в опит да се охлади ръстът в кредитирането, особено в жилищния сегмент, като така за всеки отпуснат заем банките ще трябва да осигуряват по-голямо покритие с капитал. БНБ не е вземала решение за промяна в антицикличния буфер върху експозициите на банките в България от септември 2022 г. Тогава тя определи нивото на 2% и то влезе в сила от октомври 2023 г. След това БНБ използва други части от своя инструментариум. Първо през 2023 г. тя покачи минималните задължителни резерви, които банките трябва да поддържат, от 10 на 12%. А през 2024 г. въведе кредитни тавани по няколко показателя за отпускането на нови ипотечни кредити. Идеята на тези мерки, насочени към потребителите, е да се преустанови най-рисковата част от кредитирането - предимно хора с ниски доходи. Те действат и към момента, като съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане (LTV-O) е ограничено до 85%, а съотношението между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя при отпускане (DSTI-O) трябва да е под 50%. Също така и максималният матуритет на жилищните заеми е ограничен до 30%. Сега БНБ отбелязва, че през четвъртото тримесечие на 2025 г. продължава да се наблюдава завишена кредитна активност.  От централната банка отчитат, че и външните рискове и възможните им ефекти върху качеството на кредитите в страната се засилват. По идея антицикличният буфер би трябвало да се задейства, когато кредитирането прегрява и основният показател за това е отклонението на съотношението кредит/БВП от дългосрочната му стойност. То от години е дълбоко отрицателно (макар минусът да се свива), но според БНБ не отразява адекватно тенденциите в цикличните рискове. Към момента България е от страните в ЕС с най-високи нива на антицикличния буфер. Само в Дания той е 2.5%, а в Нидерландия и Швеция също е 2%. Като цяло БНБ системно е сред най-консервативните централни банки, като общите капиталови изисквания, които тя налага на местните банки, са сред най-тежките в ЕС - кумулативно буферите (виж карето) са 7.5-8.5%.  В ЕС от 2015 г. важат едни и същи капиталови изисквания за всички банки - 8% обща капиталова адекватност, 6% капитал от първи ред и 4.5% базов капитал от първи ред (CET 1), като над тях всеки национален регулатор може да налага допълнително буфери. БНБ от самото начало използваше два от тях в максимално позволения им размер - капиталов буфер за системен риск (3%) и предпазен капиталов буфер (2.5% само върху експозициите в България, като за тези към други държави важи съответно ниво от тамошния надзор). От началото на 2018 г. действа и буфер за други системно значими институции, чийто максимален размер по регламент е 2%. В България той към момента се прилага за шестте най-големи банки, като в зависимост от значимостта им е в границите между 0.5 и 1%. А от 2019 г. беше въведен и въпросният антицикличен буфер. Досега БНБ го калибрираше с по 0.5 процентни пункта, като за пръв път прибягва до съвсем умерено покачване от 0.25 пункта до 2.25%. Всички тези проценти се вземат кумулативно, като така изискването за CET 1 за най-големите банки в страната след година ще достигне приблизително 13.25%, а за обща капиталова адекватност - 16.75% (точното ниво е индивидуално, тъй като някои буфери се прилагат само за местни експозиции). Трябва обаче да се има предвид и че към някои банки има допълнителни индивидуални изисквания по т.нар. втори стълб (P2R) в зависимост от бизнес модела им и риск мениджмънта им, които могат да добавят и още няколко процентни пункта. Според данните на БНБ към края на 2025 г. общо за банковата система двата показателя са съответно 24.89% и 26.56%, което е доста над средните нива в ЕС и над минимумите. Трябва обаче да се има предвид, че данните са силно изкривени от капитализирането на държавната ББР миналата есен с над 2 млрд. евро от бюджета. 

Средните разходи на едно лечебно заведение в България са нараснали с 85% в периода 2021–2025 г. Данните са на Българската болнична асоциация (ББА) и обхващат многопрофилни, университетски и специализирани болници. За същия период общият индекс на потребителските цени в страната се увеличава с 41%, което означава, че разходите на болниците растат над два пъти по-бързо от средната инфлация. Най-сериозно увеличение се отчита при медикаментите – 103%. Разходите за медицински консумативи и изделия нарастват с 93%, а режийните разходи (електроенергия, вода и климатизация) – с 26%. Пикът при тях е през 2022 г. заради енергийната криза, след което се наблюдава частична стабилизация. Въпреки това цените на електроенергията остават почти двойно по-високи спрямо периода на COVID-19 пандемията. Разходите за персонал остават втората по големина категория и нарастват със 74% за периода. Това се дължи на увеличенията на минималната работна заплата и осигурителните прагове, периодичните индексации, както и на нарастващия натиск за привличане и задържане на кадри в условията на сериозен недостиг на лекари и медицински сестри.

Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) затвори предприятието за пилешко месо в Монтана "Гала АМ" преди дни заради тежки нарушения на хигиенните изисквания при съхраняване на продуктите. То е доставчик на продукти за детски градини, училища и социални домове във Враца. През 2024 г "Гала АМ" е сключила договор след проведена обществена поръчка за доставка на месо, месни продукти, птици, птичи продукти и риба с община Враца за над 1.4 млн евро без ДДС. Официално "Гала АМ" е собственост на Христо Нейков Христов през дружеството "Габи трон 1". Адресът на предприятието - ул. "21-ви век" 10 в Монтана, съвпада с този на други компании с подобно име - "Гала агро инвест" и "Гала трейдинг къмпани". Собственост в тях има съпругата на депутата от ДПС-Ново начало Димитър Аврамов - Илонка Аврамова, която е в ръководството и на още няколко свързани компании с подобни имена - "Гала - Н', "Гала чикън фарм" и "Гала инвест холдинг". Дружеството, за което БАБХ сега откри сериозни нарушения при съхранението и безопасността на храните, е сключила тригодишен договор с община Враца през септември 2024 г. Оттогава фирмата доставя месо, месни продукт и риба на Общинското предприятие "Социални дейности, 18 детски градини и ясли, дом за непълнолетни лица с умстена изостаналост в село Три кладенци, както и на самата община.

Фармацевтичният дистрибутор Сидая Фарма България ЕООД , опериращ под шапката на холдинговото дружество Unicoms AG, стартира безсрочната си инициатива да реинвестира 10% от годишната си печалба в опазването на горите и тяхното биоразнообразие. Първата придобита от компанията горска площ от 383 дка се намира в района на град Своге. Unicoms, която развива брандове за тестове за бременност, апарати за кръвно налягане, хранителни добавки и пр., е регистрирана в Швейцария с холдингова структура и разпределение между марките, които управлява. Бизнесът има подразделения в Румъния, Северна Македония и Албания, централа в България и изцяло семейно собственичество. Дистрибуцията и логистиката са фокусът на компанията Sidaya Pharma. Закупената територия е предимно смесена широколистна гора с разнообразна екосистема, която е дом на множество растителни и животински видове. Идеята на инициативата е опазване на естественото състояние на горската екосистема, съхраняване на биоразнообразието и поддържане на екологичния баланс с минимална намеса.

В деветата година от своето развитие ЕСКО България изгражда високотехнологичен център за наблюдение и експлоатация (O&M) на енергийни активи. Центърът ще бъде фокусиран върху наблюдение в реално време, техническа диагностика и оперативна поддръжка на фотоволтаични и батерийни инсталации с цел гарантиране на надеждна работа и висока техническа ефективност на активите. Компанията се занимава с проектиране, изграждане, мониторинг, експлоатация и поддръжка (O&M) на енергийни активи с фокус върху надеждната работа и техническата ефективност. От създаването си ЕСКО България вече има 100 изградени фотоволтаични инсталации в страната с обща инсталирана мощност над 200 MWp, с което компанията затвърди позицията си на един от водещите изпълнители на корпоративни ВЕИ проекти в България. Дружеството специализира в изграждането и експлоатацията на батерийни системи, за да отговори на търсенето на интегрирани и устойчиви решения. ЕСКО България има реализирани над 15 системи за съхранение на електрическа енергия (BESS) с общ капацитет над 1 900 MWh. Компанията активно внедрява системи за съхранение на енергия, зарядни станции за електромобили, системи за наблюдение и контрол на потребление, производство и съхранение. С цел подобряване на енергийната ефективност на своите клиенти дружеството работи в сътрудничество с водещи доставчици на българския пазар. ЕСКО България реализира едни от най-мащабните индустриални соларни проекти в България като Аурубис-1, Аурубис-2, Аурубис-3. Освен Аурубис, сред клиентите ѝ са водещи компании като Асарел Медет, Каолин, Титан Златна Панега, BA Glass, Trakia Glass, както и Lidl, Billa, Metro и др. ЕСКО България е създадена през 2017 г. и вече е утвърден лидер в проектирането, изграждането и внедряването на централи за ВЕИ и системи за съхранение на електрическа енергия. Портфолиото на компанията обхваща над 300 реализирани проекта, включително фотоволтаични инсталации с обща инсталирана мощност над 200 MWp и системи за съхранение на електрическа енергия с общ инсталиран капацитет от близо 2 GWh. Дружеството е 100% собственост на Формопласт АД.

Питър Барон, CEO на tbi bank, поема ролята и на председател на Управителния съвет. Промените в лидерския екип са вследствие на скорошното придобиване на tbi bank от Advent International (САЩ) - един от най-големите и опитни глобални инвеститори в частен капитал, управляващ активи на стойност 100 милиарда щатски долара. Питър Барон е заемал редица ръководни длъжности в банки и финансови компании на различни европейски пазари. Има над 10-годишен опит в tbi bank.

Водят се разговори с турска фирма, откупила правото на добив в Ивайловградско, за наемане на специалисти от златодобивната компания „Дънди Прешъс металс“ след спиране на работа на мината в Крумовград и започване на работа на турската фабрика. Дейността на „ДПМ Крумовград“ приключва през настоящата година. Мината на златодобивното предприятие ще работи до края на април, като последното взривяване ще бъде на 16 април. Фабриката ще продължи да работи до май-юни, в зависимост от добития материал. Работещите в компанията в Крумовград ще останат на работа до 1 октомври, като на част от тях ще бъдат предложени работни места в мината на компанията в Челопеч или в Босна.

Акционерите на „Трейс Груп Холд“ АД са гласували предложеното от ръководството обратно изкупуване на собствени акции на извънредно общо събрание, проведено на 30 март 2026 г. в София. Компанията предвижда да изкупува до 3% от общия ѝ брой акции годишно за срок от пет години. Управителният съвет на дружеството ще определи конкретните дати за начало и край на процедурата, както и инвестиционният посредник за изпълнението ѝ. Ценовият диапазон е от 2 до 10 евро. „Трейс Груп Холд“ отчита спад на консолидираните приходи за 2025 г. от близо 32% до 455,6 млн. лева от 666,5 млн. лева за 2024 г. Разходите за дейността на „Трейс Груп Холд“ за миналата година спадат с над 30% до над 431,9 млн. лева от 622,1 млн. лева за предходната година. Така дружеството отчита печалба в размер на 11,9 млн. лева към края на 2025 г. в сравнение с 32,8 млн. лева за 2024 г., което е с почти 64% по-малко на годишна база.

 Годишната инфлация в еврозоната продължава възходящия си тренд за трети пореден месец, достигайки 2,5 на сто през март спрямо 1,9 на сто през февруари. Данните на европейската статистическа агенция Евростат показват, че потребителските цени се връщат на нивата от януари 2025 г. Особено показателен е месечният скок от 1,2 на сто, което е най-значителният темп на нарастване от октомври 2022 г. насам. Основният фактор за ускоряването на инфлацията е енергийният сектор, който отчита годишен ръст от 4,9 на сто през март, след като през февруари бе в дефлационна зона (-3,1%). При останалите компоненти се наблюдава леко охлаждане: услугите се забавят до 3,2 на сто, а хранителните продукти, алкохолът и тютюневите изделия отчитат ръст от 2,4 на сто. Неенергийните промишлени стоки остават с най-нисък темп на поскъпване от 0,5 на сто. В България, която се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г., също се наблюдава покачване на потребителските цени. Според хармонизирания индекс (ХИПЦ), годишната инфлация у нас достига 2,6 на сто през март при 2,1 на сто месец по-рано. На месечна база цените в страната растат с 0,9 на сто. Същевременно предварителната оценка на НСИ по националния индекс (ИПЦ) прогнозира годишна инфлация от 3,9 на сто за март и месечен ръст от 0,7 на сто. Различията между държавите членки остават съществени. Най-високи нива на годишна инфлация в еврозоната регистрират Хърватия (4,7%), Литва (4,5%) и Люксембург (3,8%). На обратния полюс с най-ниски стойности са Кипър и Италия (по 1,5%), както и Франция (1,9%). Данните показват, че въпреки общото ускорение, инфлационният натиск се разпределя асиметрично в региона. 

Цената на американския бензин се покачи над средната стойност от $4 за галон за първи път от август 2022 г., което е един от най-видимите показатели за потребителските проблеми в най-голямата икономика в света в резултат на войната с Иран, съобщава Блумбърг. Средната цена на дребно в САЩ за обикновен безоловен бензин се повиши до 4,018 долара за галон в понеделник, според Американската автомобилна асоциация. Цените са скочили с повече от 1 долар от началото на войната, в сравнение с $2,98 в деня преди САЩ и Израел да започнат атаки срещу Техеран. Цените на американския лек суров петрол WTI пък се установиха по-трайно над 100 долара за барел за първи път от 2022 г., като ценовият ръст е по-силен при продукти, които потребителите използват, като бензин и дизел. Цените на дребно на дизела вече са се повишили над 5,40 долара за галон, което е ключов проблем за американската икономика като цяло. Ръстът в цените на бензина на дребно представлява политически риск за Белия дом и за президента Доналд Тръмп в годината на междинни избори. Освен това, печалбите могат да усложнят предизвикателството, пред което е изправен Федералният резерв, тъй като неговият председател Джером Пауъл и останалите членове на централната банка се стремят едновременно да контролират инфлацията, като същевременно поддържат заетостта. Цените на бензина на дребно в САЩ са се повишили с повече от 1 долар за 30 дни, което се равнява на някои от най-резките скокове през последните 20 години. Скокът е по-бърз и от първоначалния ръст в цените през 2022 г., когато петролните пазари реагираха на началото на руската инвазия в Украйна. Белият дом въведе редица мерки, целящи да се опитат да намалят цените. Те включват 60-дневно освобождаване от "Закона Джоунс", който позволява на плавателни съдове под чуждестранен флаг да превозват гориво между пристанища на САЩ, както и освобождаване за пета поредна година от изискванията за лятна волатилност на по-евтиния бензин E15. Но нито едно от двете действия не е довело до съществено понижаване на цените на горивата досега.

Безработицата в Турция е нараснала с 0,3 процентни пункта на месечна база през февруари, достигайки ниво от 8,5 процента, сочат данни на Турския статистически институт (ТЮРКСТАТ), цитирани от в. „Биргюн“.  Според предоставените данни през февруари общият брой на безработните в страната е 2,981 милиона души. През февруари безработицата сред мъжете е била 6,9 процента, а сред жените – 11,6 процента.  През същия месец младежката безработица в страната – обхващаща лицата на възраст от 15 до 24 години – се е покачила с 1,4 процентни пункта, достигайки ниво от 15,8 процента.