Катастрофално намаляване на производството на облекло и на обувки и кожени изделия отчита Националният статистически институт. През март с 8,3% намалява индексът на промишленото производство на облекло, а този в сектор "Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм" - с 2,6%. На годишно равнище сривът при шивашката промишленост е с 11,4 на сто, а при обувната и кожарската - цели 24,1 на сто. Ако се приеме 2021 г. за базисна на индекса, то през февруари 2016 г. производството на дрехи е имало 143,6 пункта при 72,3 пункта през същия месец на тази година. При кожените изделия и обувките крахът е още по-голям - от 134,3 пункта до 47,1 пункта 10 години по-късно. И в двата сектора тенденцията през последните години е отрицателна, като причините могат да се търсят на няколко места. На първо място, българските производители губят външни пазари - икономическите проблеми в страните от ЕС, където преди се изнасяше немалка част от продукцията, водят до намалено търсене. В масовия сегмент проблем се оказва намирането на клиенти даже у нас - масово се купуват евтини китайски дрехи от шопинг платформи като Temu и Shein. От години е силно присъствието и на турските дрехи и обувки. Според Българската асоциация "Кръгов текстил" (БАКТ), само през 2023-а у нас са влезли 20 милиона пратки от Китай със средна цена на продукта от около 7 долара. Към онзи момент оценките на организацията бяха, че Made in China платформите контролират 20 на сто от пазара на "бързата мода". Тогава производството на облекло у нас е било с една трета по-мащабно, отколкото е днес, ако гледаме данните на националната статистика. От 1 юли 2026 г. ЕС въвежда фиксирано мито от 3 евро на артикул в пратките до 150 евро - с всички условности и възможни вратички в правилото, но щетите вече са налице. Предприятия, които са давали прехрана на десетки хиляди хора у нас и са имали икономически принос от милиарди евро, днес или вече не съществуват, или функционират със силно намален капацитет.

Значителен спад на въведените в експлоатация жилища и жилищни сгради в България през първото тримесечие на 2026 г. показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Броят на въведените в експлоатация жилищни сгради у нас през първото тримесечие на годината е 1241, а новопостроените жилища в тях са 4151. В сравнение с предходното тримесечие броят на сградите намалява с близо 28%, а на годишна база - с 5,5 на сто, сочи справка в базата данни на НСИ. По отношение на броя на жилищата пониженията са с 60% на тримесечна база и с 49 на сто на годишна. От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през първото тримесечие на 2026 г. със стоманобетонна конструкция са 74,1%, с тухлена - 21,2%, с друга - 4,1%, а с панелна - 0,6%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (81,6%), следвани от жилищните кооперации (11,5%). Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Пловдив - 171 сгради с 516 жилища, Варна - 160 сгради с 672 жилища, и София (столица) - 158 сгради с 968 жилища в тях. Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (35,5%), следват тези с три стаи (31,5%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 5,6%. Общата полезна площ на новопостроените жилища през първото тримесечие на 2026 г. е близо 417 хил. кв. м, а жилищната площ - малко над 296 хил. кв. метра. Средната жилищна площ на едно новопостроено жилище e 71,3 кв. метра. Най-голяма средна жилищна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Силистра - 154,6 кв. м, и Стара Загора - 134,1 кв. м, а най-малка - в областите Бургас - 51,9 кв. м, и Варна - 53,1 кв. метра.

„Шел“ (Shell) е класирана на първо място в търга на „Булгаргаз“ ЕАД за доставка на един товар втечнен природен газ в Турция за нуждите на дружеството. Общо пет компании са подали оферти в тръжната процедура за доставка на един товар втечнен природен газ с обем 1 000 000 мегаватчаса (около 95 млн. куб. м. природен газ в стандартни условия - бел. ред.). Обявлението за процедура бе обявено на 29 април, като тогава от "Булгаргаз" обявиха, че са поканени 37 компании. На първо място е класирана „Шел“, която е предложила най-конкурентни условия съобразно заложените критерии и изисквания. Специализираният плавателен съд ще бъде натоварен в САЩ и се очаква да пристигне в края на май. Терминалът край гр. Александруполис, Гърция е в планов ремонт, считано от 01.04.2026 г., като след приключването му Булгаргаз има планирана доставка на още един товар втечнен природен газ, който ще бъде нагнетен в ПГХ „Чирен“, с цел обезпечаване на част от потреблението през зимния период 2026-2027 г.

Столичната община избра изпълнител за дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване в Зона 3, обхващаща районите „Изгрев“, „Слатина“ и „Подуяне“. На първо място е класирано обединението „ЧИСТА СОФИЯ“ ДЗЗД, което се определя за изпълнител на обществената поръчка. В процедурата участваха още „ЕКО РЕСУРС-Р“ ООД и „ЕВРО ИМПЕКС“ ЕООД, класирани съответно на второ и трето място. Критерият за избор е икономически най-изгодна оферта, определена на база най-ниска предложена цена при запазени високи изисквания към качеството на услугата, въведени още в първоначалната процедура. Стойността на договора ще бъде обявена след изтичане на законоустановения 10-дневен срок за обжалване и официалното му подписване. Към момента Столичната община е подписала дългосрочни договори за Зона 2 (районите "Панчарево", "Кремиковци" и "Искър"), Зона 5 (районите "Банкя", "Нови Искър" и "Връбница"), както е и избран нов изпълнител за Зона 4 (районите "Надежда", "Сердика" и "Илинден"), където процедурата бе върната за изпълнение на съдебните указания. В Зона 6 (районите "Люлин", "Красно село" и "Красна поляна") услугата се изпълнява с общински капацитет чрез сключения дългосрочен договор с Дружеството “Софекострой”.

Радослав Ксенжополски е вписан в Търговския регистър като член на Управителния съвет, изпълнителен директор и представляващ на ТБ „Ти Би Ай банк“. Другите членове на Управителния съвет са Павелс Гилодо, Валентин Ангелов Гълъбов, Александър Чавдаров Димитров, Лукас Турса, Костин-Кристиан Минкович и Питър Барон. Членовете на Управителния съвет се избират за срок от пет години. Дата на изтичане на мандата на Павелс Гилодо е 12 февруари 2031 година. На 13 март в Търговския регистър беше вписана промяна на едноличния собственик на капитала на „Ти Би Ай Банк“, след като „Баго“ (Люксембург) С.à.р.л. придоби 100% от акционерния капитал на банката. На 13 февруари тази година Европейската централна банка издаде одобрение за придобиването от страна на фонда за дялови инвестиции „Адвент Интернешънъл“ (чрез дъщерната си компания „Баго“ (Люксембург) С.а.р.л. на мажоритарен дял на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД от 4finance Holding S.A. Сделката бе финализирана на 2 март 2026 година.

Лидepът нa пpaĸтиĸaтa "Дaнъци и пpaвo" в ЕY Вulgаrіа и ЕY Еurоре Сеntrаl Ѕоuth Вuѕіnеѕѕ Unіt Haйдeн Kocтaдинoв нaпycĸa пocтa и ĸoмпaниятa cлeд 25-гoдишeн пpoфecиoнaлeн път в нeя. Kocтaдинoв e yчacтвaл в paзвитиeтo нa дaнъчнaтa и пpaвнaтa пpaĸтиĸa нa мeждyнapoдния ĸoнcyлтaнтcĸи гигaнт y нac, ĸaĸтo и в Гъpция, Pyмъния, Kипъp, Maлтa, Ceвepнa Maĸeдoния, Aлбaния, Kocoвo и Moлдoвa. Бил e чacт oт cтpaтeгичecĸи cдeлĸи и пpoeĸти нa paзлични пaзapи. Oт 1 юли тaзи гoдинa тoй пpeдaвa щaфeтaтa нa Bиĸтop Mитeв, cъдpyжниĸ в ЕY Вulgаrіа c 15 гoдини oпит в нeя и eĸcпepтизa в дaнъчнoтo ĸoнcyлтиpaнe и мeждyнapoднитe тpaнзaĸции.

„Пиринстройинженеринг“ ЕАД на Костадин Костов и Михаил Камбитов, е избрана за изпълнител на обществена поръчка, свързана с ремонт на уличната и общинската пътна мрежа в малките населени места на територията на община Благоевград. Благоевградската фирма е класирана на първо място, като получава максимална оценка по една от обособените позиции и високи резултати по другата. Договорът е на стойност около 1,95 млн. евро и включва широк набор от строително-ремонтни дейности – обновяване на асфалтови настилки, подмяна на бордюри, ремонт на алеи и подпорни стени, както и други обществени пространства. Предвидени са също демонтаж на стари бордюри, извозване на земни маси, доставка и полагане на трошен камък и баластра, както и изграждане на канавки.

Нетната печалба на „Чайкафарма висококачествените лекарства“ АД за 2025 г. е в размер на 3 075 294.29 евро. Общото събрание на акционерите, насрочено за 24 юни, ще вземе решение за разпределението ѝ. Мениджърите предлагат 10% от положителния финансов резултат да се задели в задължителен резерв (307 529.43 евро) и 13 764.86 евро за допълнителни резерви. Капиталът на фармацевтичната компания ще се увеличи със сумата от 2 754 000 евро, която включва остатъка от печалбата за 2025 г., в размер на 2 754 000 евро. В момента регистрираният капитал на публичното дружество е 95 900 000 евро.

Европейската комисия е изплатила на страните членки на Европейския съюз 66 процента от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост към края на 2025 г., отчита  Евростат. За периода 2020-2025 г. членките на ЕС са отчели използването на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, равностойно на 63 процента от общия размер на отпуснатите безвъзмездни фондове, възлизащи на 228 млрд. евро. Към България към края на миналата година са изплатени 53 процента от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост. По-малък дял от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост ЕК е изплатила на Унгария (2,2 на сто), Люксембург (37,4 на сто), Полша (37,7 на сто), Нидерландия (46,3 на сто), Литва (46,3 на сто), Румъния (47,2 на сто) и Швеция (47,8 на сто). Най-много като дял от отделената за съответната страна сума са били получените евросредства от Франция (84,8 на сто). България е използвала 36 процента от общата сума, която трябва да получи по Механизма за възстановяване и устойчивост. Механизмът за възстановяване и устойчивост предоставя финансова подкрепа на държавите от ЕС под формата на безвъзмездни средства и заеми за осъществяване на реформи и инвестиции. Брутните инвестиции в основен капитал са съставлявали 27 на сто от използваните средства, докато 45 на сто са били за капиталови трансфери.

Европейският съюз остава нетен износител на селскостопански стоки, но балансът в аграрната търговия се влошава заради по-бързото нарастване на вноса. През 2025 г. ЕС е изнесъл земеделски и хранителни продукти за 238,2 млрд. евро, а вносът е достигнал 213,5 млрд. евро. Така търговският излишък възлиза на 24,7 млрд. евро, показват нови данни на Евростат. Спрямо 2024 г. износът се увеличава с 1,6%, докато вносът расте значително по-бързо — с 9,3%. В по-дългосрочен план, между 2015 и 2025 г., аграрната търговия на ЕС се разширява чувствително: износът расте средно с 4,4% годишно, а вносът — с 5% годишно. Основните партньори за износ на селскостопански стоки през 2025 г. са Обединеното кралство с дял от 23,3 % (55,6 милиарда евро), следвано от Съединените щати (12,0 %; 28,5 милиарда евро), Швейцария (5,7 %; 13,5 милиарда евро) и Китай (4,9 %; 11,6 милиарда евро). В сравнение с 2024 г. дяловете на повечето партньори показват само незначителни колебания, докато в Съединените щати е отбелязан спад от 0,9 % поради въвеждането на мита върху няколко селскостопански продукта. По-голямата част от вноса в ЕС е с произход от Бразилия (8,5 %, 18,2 милиарда евро), Обединеното кралство (8,0 %; 17,1 милиарда евро), САЩ (6,2 %; 13,3 милиарда евро) и Китай (5,1 %; 10,9 милиарда евро). В сравнение с 2024 г. основните партньори на ЕС в областта на селскостопанските стоки останаха до голяма степен стабилни; делът на Украйна във вноса обаче е намалял от 6,7 % на 5,0 % поради изтичането на срока на действие на мерките за улесняване на търговията, предоставени преди това за селскостопански продукти.
Евростат включва в селскостопанските стоки четири основни групи: продукти от животински произход, растителни продукти, животински и растителни масла и мазнини, както и храни, напитки и тютюневи изделия. Данните показват, че ЕС запазва силна позиция като износител на аграрни и хранителни продукти, но по-бързото нарастване на вноса свива положителното салдо. Това поставя отново въпроса за конкурентоспособността на европейското земеделие, зависимостта от външни доставчици и ефекта от търговските режими с големи аграрни партньори като Бразилия, Украйна, САЩ и Великобритания.

Администрацията на Доналд Тръмп ще предложи на енергийни компании в САЩ нови 53 милиона барела суров петрол от Стратегическия резерв. Стъпката е част от усилията да бъдат удържани цените след началото на войната с Иран и затварянето на Ормузкия проток. Общото е предвидено 172 милиона барела да бъдат използвани като антикризисна мярка. Тези количества са американската квота в споразумение с над 30 държави от Международната агенция по енергетика. Заедно страните заявиха готовност да пуснат в обръщение около 400 милиона барела. Изпълнителният директор на агенцията Фатих Бирол заяви, че войната с Иран е създала най-голямата енергийна криза в историята, но успокои, че ако прекъсванията на доставките продължат, страните-членки са готови да освободят допълнителен петрол от резервите. Досега те са пуснали в обръщение 20% от съхранените количества. Ройтерс пояснява, че цените на бензин в САЩ са достигнали средно 4.52 долара за галон, което е най-високото ниво от 2022 г. насам. 

Общите приходи на Северна Корея от продажби на оръжие на Русия от 2022 до 2025 г. варират от 7 милиарда до 13,8 милиарда долара. Това съобщи Nikkei Asia, позовавайки се на данни от изследователски институт, свързан с Националната разузнавателна служба на Южна Корея. Северна Корея е получила и приблизително 600 милиона долара от Русия за участието на севернокорейски войници във войната на Русия срещу Украйна. Твърди се, че приходите на Северна Корея от участието ѝ във войната с Украйна са сравними с годишния БВП на страната, въпреки че точното число за годишния БВП на Северна Корея е неизвестно. Смята се, че той е между 12 и 26 милиарда долара.