Международният валутен фонд (МВФ) понижи прогнозата си за ръста на брутния вътрешен продукт на България през 2026 г. до 2.8%. Това е корекция от 0.3 процентни пункта надолу в сравнение с последните прогнози на институцията. Ревизирани нагоре пък са очакванията за инфлацията през тази година - до 3.8%, в сравнение с 3.5% преди това. Влошените прогнози не са само за България и се дължат в голяма степен на конфликта в Близкия изток, който повиши цените на енергийните суровини и застраши световната икономика. Фондът предупреждава, че има риск тя да нарасне с най-бавния си темп от 2020 г. насам, ако войната в Иран задържи цените на петрола около 100 долара за барел до края на годината. Редица други местни и международни институции също вече ревизираха прогнозите си за България заради войната в Иран. Очакванията като цяло са в посока малко по-нисък растеж от досега очаквания. По-сериозни ефекти обаче вероятно ще има при инфлацията. БНБ например очаква ръстът на БВП да се забави само минимално до 3% тази година в сравнение с 3.1% през 2025 г. Очакванията за инфлацията обаче са с 0.2 пункта нагоре - до 3.7% средно за годината, като при по-неблагоприятно развитие на конфликта тя може да достигне и до 4.9%, предупреждават от централната банка. Последната прогноза на Министерството на финансите е песимистична. Ведомството залага ръст на БВП от едва 2.6% и значително по-висока средногодишна инфлация - 4.3%. През миналата седмица Световната банка също понижи своите прогнози за българската икономика, като вече очаква ръст от едва 2.6% на БВП на страната през 2026 г., или с 0.3 пр. пункта по-малко в сравнение с предишната си прогноза. Това се случва, след като през 2025 г. българската икономика надмина очакванията на МВФ, движена от силно потребление и високи държавни разходи. Силната зависимост от потреблението обаче носи сериозни рискове, особено на фона на завишената инфлация, която се очаква през идните месеци. В същото време въпреки ревизията надолу за 2026 г. прогнозите сочат, че ръстът в българския БВП ще бъде значително по-висок от очаквания ръст средно за еврозоната от 1.1%. МВФ отбелязва в пролетния си доклад, че преди войната световната икономика се е представяла по-добре от очакваното и организацията вероятно е щяла да ревизира нагоре прогнозите си. Сега обаче фондът предупреждава, че ако конфликтът в Близкия изток задържи цените на петрола около 100 долара за барел до края на годината, има риск глобалният БВП да нарасне с най-бавния си темп от ковид пандемията насам - с едва 2.5% тази година. През 2025 г. световната икономика е нараснала с 3.5%, докато цените са се увеличили с 4.1%. Без конфликта в Иран МВФ за

Намирането на достъпно жилище става все по-трудно в цяла Европа. Жилищата представляват една пета от средния доход на домакинство в Европейския съюз (ЕС). Този дял е значително по-висок в някои страни, достигайки 35% в Гърция, показват данни на Евростат. Покачващите се разходи за наеми представляват значителна тежест за европейците. През 2025 г. наемите в ЕС се увеличават с 3,1%. В някои страни инфлацията при наемите достига двуцифрена стойност. България е нарежда на четвърто място по ръст на наемите за жилища през миналата година, като е изпреварена единствено от Хърватия, Гърция и Унгария. В рамките на ЕС средният темп на промяна на разходите по наеми на жилища варира от 1% във Финландия до 17,6% в Хърватия. Инфлацията при наемите е висока и в Гърция (10%), Унгария (9,8%), България (9,6%) и Румъния (8,2%). В допълнение към Финландия (1%), годишната инфлация при наемите е под средното за ЕС ниво в Люксембург (1,6%), Малта (1,7%), Словения (1,9%), Германия (2,1%), Дания (2,2%), Франция (2,3%) и Испания (2,4%). Чехия (6,1%), Латвия (5,7%), Литва (5,6%), Португалия (5,3%), Швеция (5,3%), Нидерландия (5,1%) и Словакия (5,1%) са други страни, където покачването на наемите надхвърля 5%. Когато се включат страните кандидатки за ЕС и ЕАСТ, Турция се откроява ясно с годишна инфлация при наемите от 77,6% сред общо 36 страни. След нея се нарежда в Черна гора с 18,5%. Ускорената инфлация при цените на жилищата, високите лихви по ипотеките и ограничената наличност на дългосрочно финансиране с фиксирана лихва на практика прчат на много домакинства да купуват, което води до по-голямо търсене, насочено към пазара на жилища под наем. Като цяло, наемите са се увеличили значително повече в Източна Европа и на Балканите, отколкото в други региони, като Косово (1%) и Северна Македония (3,3%) са изключения.

Инфлацията в здравеопазването в България през 2026 г. спрямо 2025 г. е около два пъти по-висока от общата инфлация за страната, а недофинансирането на здравната система у нас може да ни струва 25 млрд. евро до 2040 г. Това показва анализ на Health Metrics за оценка на устойчивостта на здравноосигурителната система в България. Според анализа една от основните причини за натиска върху системата е застаряването на населението. Почти половината от работещите в България са над 45 години - възраст, след която значително се увеличават хроничните заболявания. България е и сред най-бързо застаряващите държави в ЕС, като в същото време предотвратимата смъртност остава една от най-високите в Европа. Сериозен проблем остава и финансирането на здравната система. Около 11-12% от хората в страната не са здравно осигурени, а разходите за здраве растат всяка година по-бързо от приходите. Според експертите липсват достатъчно ефективни мерки, които да овладеят тази тенденция. В същото време все повече средства се насочват към болнично лечение, вместо към превенция и ранна грижа. Натискът върху гражданите също се увеличава. Българите доплащат за здравеопазване над два пъти повече в сравнение със средното за Европейския съюз, като страната ни е на първо място по този показател. За последните пет години разходите на домакинствата за здраве са се увеличили с около 60%. Около 77% от тези разходи са за лекарства, включително и такива, които се поемат частично от здравната каса. От фармацевтичния сектор също идват предизвикателства. В периода 2022-2025 г. отстъпките, които компаниите дават на НЗОК, са се увеличили с около 115%. Въпреки това строгите правила за ценообразуване - при които България често се ориентира към най-ниските цени в ЕС - понякога водят до това определени лекарства да изчезват или да не се предлагат на пазара.

"Индустриален технологичен парк – Свищов“ ЕООД официално придоби правото да разпределя природен газ в рамките на затворена газоразпределителна мрежа (ГРМ). Това се случва след получаването на лиценз под номер Л-893-8A, издаден на 08.04.2026 г. С издаването на този важен документ, Дунавски индустриален технологичен парк – Свищов (ДИТП) записва своеобразен прецедент, превръщайки се в първия индустриален парк в България, който разполага с подобен лиценз. Разрешителното е със срок на валидност от 35 години. Чрез изграждането и оперирането на затворената газоразпределителна мрежа, на територията на индустриалния парк ще се извършва директно транспортиране и доставяне на природен газ до крайните клиенти.

През 2026 г. Мега Електроникс отбелязва 15 години успешна работа на българския пазар, утвърждавайки се като надежден партньор в областта на отоплението, климатизацията, вентилацията и газификацията. Част от този подход е и използването на електромобили, зареждани от собствена фотоволтаична централа на територията на централната база в София. Мега Електроникс е официален представител и доверен дилър на световно признати марки, като DAIKIN и Uponor, както и на Utek, DanVex, AIRONN, Klepsan, Corona и други. Тези партньорства позволяват на компанията да предлага висококачествени решения, адаптирани към нуждите както на битовите потребители, така и на търговски и обществени проекти. От жилищни сгради и къщи до училища, болници, хотели и индустриални обекти, екипът на Мега Електроникс реализира проекти с внимание към детайла и високи професионални стандарти. Компанията предлага цялостни услуги – от проектиране и доставка до монтаж, гаранционна и извънгаранционна поддръжка на системи за отопление, климатизация, вентилация и газификация. Сред тях са битови климатични системи – стенни, подови, касетъчни, канални и колонни, VRV/VRF решения за централна климатизация на офиси, магазини, ресторанти и жилищни комплекси, чилър системи, термопомпи за отопление и охлаждане, подово отопление за дома и индустриални обекти, газови котли и резервоари за пропан-бутан, както и вентилационни и климатични камери и въздуховоди за различни типове инсталации. Компанията предлага и решения за соларни системи и фотоволтаични централи, насочени към оптимизация на енергийната ефективност. Мега Електроникс присъства в над 15 града в страната, с магазини и представителства в София, Пловдив, Видин, Враца, Плевен, Русе, Варна, Бургас, Сливен, Велико Търново, Елена, Елхово, Дупница, Радомир и Петрич. Това осигурява лесен достъп до продуктите и услугите на компанията както за бизнес клиенти, така и за индивидуални потребители. През годините компанията е реализирала редица значими проекти с обществено и търговско значение. Сред тях са централна климатизация и вентилационна система за голф клуб и СПА „Св. София“ в Равно поле, VRF система за Silver Stars Mercedes в София, вентилационна и климатична инсталация за Етнографския музей „Етъра“ в Габрово, централна климатизация на спортна зала във Враца, парк хотел „Витоша“ и СПА хотел „Медите“ в Сандански, чилър система за PostBank в София и изграждане на вентилационна система на обект „Минерална баня“ в Банкя.

На заседание на Съвета на директорите на “Градус” АД е взето решение част от натрупаната неразпределена печалба на дъщерното дружество “Милениум 2000” ЕООД да бъде разпределена на “Градус” АД, в качеството му на едноличен собственик на капитала, под формата на дивидент в размер на 3 000 000 /три милиона/ евро. СД на „Градус“ АД е взето решение част от натрупаната неразпределена печалбата на дъщерното дружество „Градус – 1“ ЕООД да бъде разпределена на „Градус“ АД, в качеството му на едноличен собственик на капитала, под формата на дивидент в размер на 2 000 000 /два милиона/ евро.

„Адванс Терафонд“ АДСИЦ е купило 351 дка земеделски земи през март и е продало 268 дка. Към края на март компанията притежава 181 103 дка земеделска земя и близо 61 дка земя в урбанизирани територии. Компанията е събрала над една пета от очакваните приходи за стопанската 2025-2026 г. Събраните приходи за предходната стопанска година 2024-2025 г. са 82,5% от очакваното. За втора поредна стопанска година компанията намали рентите на декар площ. Ръководството на „Адванс Терафонд“ свика редовно годишно общо събрание на 14 май 2026 г. в София. Акционерите ще гласуват по 0,065 евро (0,127129 лева) брутен дивидент на акция от печалбата за 2025 г., или общо над 6,14 млн. евро. Компанията отчете петкратен ръст на нетната печалба до 7,06 млн. лева за 2025 г. спрямо 1,45 млн. лв. за 2024 г., съгласно финансовия ѝ отчет към края на 2025 г. През миналата година дружеството е продало над 7200 дка, а е купило почти 5100 дка земи.

На заседанието си от 14.04.2026 г. КФН реши: 1. Издава временна забрана за публикуване на предложение от Harisson Management Limited, Република Малта, за изкупуване чрез инвестиционен посредник „Елана Трейдинг“ АД на акции от капитала на „Арома“ АД, гр. София, от останалите акционери на дружеството. 2. Отписва емисия облигации, издадена от „Алианц Банк България“ АД, гр. София, от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. Емисията е в размер на 39 500 000 евро, разпределени в 395 броя обикновени, лихвоносни, безналични, поименни, свободнопрехвърляеми, необезпечени, неконвертируеми облигации, структурирани да отговарят на изискванията за инструменти на приемливи задължения по смисъла на Глава XIII, раздел II от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, с номинална и емисионна стойност от 100 000 евро всяка, с ISIN код BG2100003230. 3. Изпраща писмо до „ИнвестПРО Капитал” ЕООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник.

Промишленото производство през февруари т.г. спрямо същия месец на 2025 г. е намаляла с 0,1 на сто в Европейския съюз и с 0,6 на сто в еврозоната, сочат първоначалните сезонно коригирани данни на Евростат. Данните за България сочат спад на промишленото производство от 8 на сто през февруари на годишна база. Така страната ни е останала с третия по големина спад в промишлеността в ЕС от декември 2025 г. Към ноември миналата година България отчете най-голям спад на промишленото производство за шести пореден месец. През февруари тази година най-значително понижение в промишления сектор сред страните от ЕС са регистрирали Люксембург (17 на сто) и Ирландия (10 на сто). В същото време с най-големи годишни ръстове са Швеция (7,7 на сто), Белгия (7,4 на сто) и Дания (5,8 на сто). На месечна база, спрямо януари 2026 г., промишленото производство в България се е увеличило с 0,9 на сто, което нарежда страната ни на седма позиция по месечен ръст, след като през предходния месец показателят намаля с 3,6 на сто спрямо декември 2025 г. Промишленото производство в ЕС през февруари спрямо същия месец на 2025 г. намалява за междинните стоки с 1,5 на сто, увеличава за капиталовите стоки с 3 на сто, намалява за дълготрайните потребителски стоки с 1,8 на сто и с 3,8 на сто за нетрайните потребителски стоки, а при енергията увеличението е с 1,7 на сто. Промишленото производство в еврозоната през февруари 2026 г. намалява на годишна основа за междинните стоки с 1,5 на сто, нараства за капиталовите стоки с 2,5 на сто, намалява за дълготрайните потребителски стоки с 1,9 на сто и с 5,4 на сто за нетрайните потребителски стоки, като ръстът при енергията е 2 на сто.

Цените на производителите в САЩ нараснаха с 4 на сто през март на годишна база, тласнати от ръст в енергийните разходи на фона на конфликта между САЩ и Иран, показват данни на американското министерство на труда. Индексът на цените на производителите (PPI), който измерва инфлацията на етапа, преди тя да достигне крайните потребители, се повиши с 0,5 на сто през март спрямо февруари, когато нараснаха с 0,7 на сто.  През март спрямо същия месец на 2025 г. производствените цени се повишиха с 4 на сто - най-високият годишен ръст от над три години. Основен двигател на увеличението са енергийните цени, които нараснаха с 8,5 на сто през март спрямо предходния месец. Базовата инфлация, която не включва силно променливите цени на храните и енергийните продукти, се повиши с 0,1 на сто на месечна и с 3,8 на сто на годишна база през март. Макар ръстът да е по-слаб от очакванията на анализаторите, данните показват нарастващ инфлационен натиск, който усложнява решенията на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ. Централната банка е под натиск както за намаляване на лихвите, така и за по-строга парична политика за овладяване на цените. Индексът на цените на производителите, както и индексът на разходите за лично потребление (PCE), се с внимателно следени от централната банка при определянето на паричната си политика. Според данни на Бюрото по трудова статистика (BLS) към министерството на труда, публикувани миналата седмица, индексът на потребителските цени (CPI) е нараснал с 3,3 на сто през март спрямо същия месец на 2025 г. Това представлява най-голямото увеличение на годишна база от май 2024 г. заради повишаващите се цени на бензина в САЩ. На месечна база инфлационният показател се е повишил с 0,9 на сто през март, което е най-голямото увеличение от близо четири години.

Египет се готви за една от най-големите индустриални инвестиции през последните години. Причината са напреднали преговори с китайската компания Henan Zhongfu Industrial, а проектът - изграждане на алуминиев комплекс на стойност около $2 милиарда. Проектът е планиран в Икономическата зона на Суецкия канал и е част от по-широката стратегия на Кайро за ускорено индустриално развитие и ръст на износа. Съоръжението ще бъде разположено в Източен Порт Саид и ще заема площ от над 1 милион кв. м. Очакванията са да бъдат създадени около 3000 директни работни места, като акцентът пада върху заетостта в региона на Синайския полуостров и градовете около канала. Алуминият е стратегическа суровина за редица индустрии, тъй като намира приложение в сфери като опаковки, строителство, транспорт и енергетика. Очаква се новият завод да произвежда широка гама продукти, в това число алуминиеви листове за напитки, компоненти за батерии и материали за автомобилната, авиационната и железопътната индустрия. Според ръководителя на икономическата зона Уалид Гамал Ел-Дин, проектът може да се превърне в първи по рода си индустриален център в Източен Порт Саид и да запълни липсите в производството на висококачествен алуминий в региона. През последните години Египет активно търси чуждестранни капитали в стратегически сектори, опитвайки се да увеличи износа и да намали зависимостта от внос. Икономическата зона на Суецкия канал се позиционира като ключов индустриален и логистичен хъб. Това е подхранвано от директния достъп до едни от най-натоварените търговски маршрути в света и до пазари в Африка, Близкия изток и Европа. За Henan Zhongfu Industrial проектът е част от по-широка стратегия за международна експанзия. Компанията е листната на борсата в Шанхай и вече изнася продукция за десетки държави, като очевидно търси по-добра географска позиция, за да оптимизира достъпа си до ключови пазари.