С 3,6% се увеличават местата в детските ясли в България през миналата година в сравнение с 2024 г., което означава с 1212 повече места, отчита Националният статистически институт (НСИ). Данните включват и частните ясли у нас. В края на 2025 г. в страната има 872 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 34 692 места в тях. В градовете детските ясли са 763 с 32 424 места, а в селата – 109 с 2268 места. На годишна база местата в детски ясли в градовете се увеличават с 3,7%, а тези в селата с 2,7%. Към 31 декември осигуреността с места общо за страната е 21,4%, като най-висока е в областите Плевен – 27,7%, а в Благоевград и София (столица) - по 26,2%. До края на миналата година в детски ясли се отглеждат и възпитават 31 098 деца, от които момчетата са 16 142, а момичетата - 14 956. В сравнение с година по-рано борят на децата в детските ясли се увеличават със 731, или с 2,4%. Обхватът на децата, отглеждани в детски ясли средно за страната, е 19,2%. Най-висок е показателят за областите София (столица) – 25,6%, Габрово – 23,4, Плевен - 23%, и Русе - 22%.

Спестяванията в банки се стопиха с близо 44 млрд. лева през последните пет години. Причината е инфлацията, която за периода декември 2020 – декември 2025 година е 41%, по данни на Националния статистически институт. Към края на декември 2025 година спестяванията на домакинствата в банки у нас възлизат на 107 млрд. лв., а броят им е 9,368 млн. Пет години по-рано пък тези спестявания са били 61 млрд. лева. Като сума размерът им нараства с 46 млрд. лева или със 75 на сто за последните пет години. Реално обаче увеличението им е с 2 млрд. лева, тъй като скокът на цените е обезценил парите на българите в банки с 44 млрд. По-просто казано това означава, че покупателната способност на 100 000 лева, спестени през 2020 година, днес е равна на едва 60 000 лева. Инфлацията у нас продължава да изпреварва лихвите по банковите депозити, което води до реално обезценяване на спестяванията. Причината е, че при скок на цените с 4-5 на сто, а лихвата по депозитите е символична в рамките на 0,5 до 1%, покупателната способност на парите в брой намалява. Тенденцията от началото на тази година показва, че лихвите по новите депозити дори намаляват през януари на годишна база. През февруари 2026 г., когато са и последните данни на БНБ, показват увеличение с 0,03 процентни пункта до 1,08%, а обемът на новите депозити намалява с 18,8% (75,4 млн. евро) до 326,7 млн. евро. Средните лихвени проценти по овърнайт депозитите и по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, остават на нивата от предходния месец - съответно 0,01% и 0,26%. Ниските лихви на банките обаче карат много хора да ползват кредити. Дори след пика през миналата година ръстът на отпуснатите нови заеми расте. Жилищните кредити на домакинствата, отпуснати от търговските банки в България, нарастват с 27,8 на сто на годишна база до 17,299 млрд. евро към края на месец февруари. Темпът на растеж на ипотечните кредити се забавя минимално спрямо предходния месец януари, когато увеличението бе 27,9 на сто. отребителските кредити на домакинствата достигат 11,087 млрд. евро към края на февруари, като нарастват с 12,8 на сто на годишна база, запазвайки темпа на растеж от предходния месец януари. Така общият обем на кредитите за домакинствата у нас възлиза на 29,341 млрд. евро към края на втория месец на тази година, като нараства с 20,7 на сто на годишна база. Източник: Телеграф бг.

Две седмици преди изтичането на дългосрочния договор за изкупуване на електроенергия и ден след информацията за масово съкращение на служители на ТЕЦ "AES Гълъбово", от компанията собственик на най-модерната въглищна централа в България официално обявиха, че след 8 май спират работата ѝ. ТЕЦ-ът ще бъде поставен "в режим на консервация, който ще се поддържа от ограничен брой служители" с цел "запазване на възможностите за бъдеща експлоатация". "Мини Марица - изток", чиито въглища ТЕЦ "AES Гълъбово" използва, също са уведомени, като договорът с тях също изтича в началото на следващия месец. Въведена в експлоатация през 2011 г., централата разполага с два блока с обща мощност от 670 мегавата, които използват местна суровина. Тя е сред най-важните в енергийната ни система с производство през 2025 г. в размер на 2 618 000 MWh, т.е. 7% от цялото потребление в страната. ТЕЦ "AES Гълъбово" в момента продава електроенергията си на цена, която включва инвестиционна компонента, с която се гарантира рентабилността на инвестицията в новите мощности, която се оценява на 1,3 млрд. евро. След 8 май централата ще трябва да излезе на свободния пазар. Консервацията на ТЕЦ "AES Гълъбово" ще продължи до вземането на решение за бъдещето ѝ.

С официална церемония бе открит Индустриален парк Сливен, с което се отбелязва успешното приключване на проекта за изграждане на довеждаща и вътрешна техническа инфраструктура на територията на парка. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез инструмента NextGenerationEU, в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост. Общата стойност на инвестицията възлиза на 23 797 111,88 лева (12 167 270,10 евро). В рамките на проекта са реализирани три основни инвестиционни обекта. Изградена е довеждаща инфраструктура, включваща електрозахранване, водоснабдяване, телекомуникации, газоснабдяване, канализационен колектор и пътна свързаност за цялата територия на парка. Осъществено е и изграждане на вътрешната инфраструктура в зона „Север“, осигуряваща достъп до всички комуникации за отделните парцели, както и улична мрежа и осветление. Проектът се реализира от „Индустриален парк Сливен“ ЕООД в партньорство с Община Сливен. Изпълнители на строително-монтажните работи са Дружество по Закона за задълженията и договорите, „Хидроводстрой“ и „ВДХ“ АД.

Нов вятърен парк за над 100 млн. евро ще бъде изграден в България, близо 15 години след като приключи първата вълна такива проекти. Той ще се намира край Балчик и със своите 70 мВт ще добави около 10% към наличните в момента вятърни мощности в страната. ВяЕЦ "Стражица" е на "Тесса грийн енерджи" на Александър Щерев, който преди две години продаде друг свой вятърен проект на United Group. От началото на тази година партньор с 50% от дяловете е "Тринити инвестмънт" на Димитър Манолев, баща на бившия зам. икономически министър Александър Манолев, който сега е съуправител на дружеството. Проектът ще бъде оборудван с една от най-новите технологии на Vestas. Строителството вече е в ход, като се очаква централата да започне да работи до края на следващата година. Също през 2027 се очаква да заработят още два-три подобни вятърни проекта. През изминалите 6-7 години бяха инсталирани над 3000 мВт фотоволтаици и нито една вятърна турбина. Проектът вече разполага с всички необходими разрешения, а от октомври 2025 г. има и лиценз от Комисията за енергийно и водно регулиране за производство на електрическа енергия. ВяЕЦ "Стражица", наречен на селото, до което се намира, ще бъде с обща инсталирана мощност 70 мВт и очаквано годишно производство над 220 гВтч електроенергия. Наскоро "Тесса грийн енерджи" подписа договор с един от големите световни производители - Vestas, за доставка на 11 вятърни турбини от по 6.4 мВт, както и за дългосрочно сервизно обслужване. Това е една от последните технологии на Vestas и първият такъв проект, който ще бъде изпълнен в България. Доставките на турбините се предвижда да започнат през първото тримесечие на 2027 г., а паркът да влезе в търговска експлоатация през последното тримесечие на годината. Вятърният парк ще бъде изграден с комбинация от собствено и заемно финансиране, като вече е осигурен 86 млн. евро кредит от групата "Юробанк България" (Пощенска банка), Eurobank Private Bank Luxembourg и гръцката Eurobank, който е гарантиран със залог на търговското предприятие. Срокът на изплащане на заема е до 15 години, а лихвата е равна на Euribor плюс надбавка до 2.95% годишно. Финансов консултант на "Тесса грийн енерджи" по проекта е xFigure Finance, но услугите й покриват и други направления, като тя реално е координирала страните в процеса, включително преговорите с доставчика на турбините. Зад мащабната сделка стоят и редица други участници. "Лонг Ман холдинг" е технически консултант на кредиторите по финансово-правния анализ (due diligence), а "Ди Ем Ти прайм" е независим технически консултант на "Тесса грийн енерджи". Правните направления са поети от "Боянов и ко" за кредиторите и "Илиева, Вучева и ко" за кредитополучателя. Marsh е консултирала застрахователните изисквания, а Forvis Mazars е извършила независим одит на финансовия модел. Компанията "Тесса грийн енерджи" е регистрирана през 2020 г. като еднолична собственост на Александър Щерев, който има опит в разработване на вятърни централи. Преди две години той продаде друг свой проект в региона - "Кремена-Тригорци", на United Group - собственикът на "Виваком" и "Нова броудкастинг". Това стана чрез сделка за дружеството "Тесса енерджи", от което преди това бяха отделени "Тесса грийн енерджи", "Тесса еко енерджи" и "Тесса АС". Щерев е и партньор на Красимир Гергов в "Тесса уинд голф клуб", където двамата държат по 50%. В края на миналата година като съдружник в "Тесса грийн енерджи" влиза "Тринити инвестмънт" на Димитър Манолев, като придобива 25% от Щерев. Малко по-късно - през януари 2026 г., капиталът на дружеството е увеличен до 1.15 млн. евро с 383.4 хил. евро вноска от новия партньор, с което делът му става 50%. Името на Димитър Манолев влезе в публичното пространство преди няколко години, когато чрез друга своя компания - "Тринити индустрии", купи търговеца на оръжия "Български индустриален инженеринг и мениджмънт", преди собственост на Петър Манджуков.

Quillon, AI платформа за технически счетоводители, основана от трима български инженери, обяви ребрандирането си от Acclara AI и затварянето на pre-seed рунд на стойност $1.5 милиона. Рундът е воден от базирания в Мюнхен фонд за рисков капитал 42CAP, с участието на ангели от NVIDIA и Roblox. Quillon се разработва в София и се продава в САЩ, където вече се използва от над 500 счетоводители в големи компании от здравеопазването, публично търгувани предприятия, одитори и консултантски бутикови фирми. Quillon е изграден върху собствен граф на знанието (knowledge graph) на счетоводните стандарти, който му позволява да конструира дървета на решенията за всеки счетоводен въпрос — от стандарта, през критериите, до заключението. Quillon започва с технически счетоводни записки, които стоят в основата на почти всяко решение за отчитане, взето от една публична компания. Финансовата отчетност — тримесечните и годишни оповестявания, които публичните компании подават в SEC — е естествената следваща граница. Quillon е основан през 2023 от Николай Даков, Ивайло Стефанов и Атанас Добрев — трима инженери, които напускат Goldman Sachs, Citibank и швейцарски хедж фонд, за да основат компания. Средствата от рунда ще се използват за разширяване на екипите по инженерство и go-to-market, както и за пълен преход на Quillon от изследователски продукт към такъв, който произвежда финални резултати и върши реалната работа.

Атанас Бостанджиев ще е новият мажоритарен собственик на ПФК "Левски". Бостанджиев е създател и управител на инвестиционната компания Gemcorp. Наско Сираков, който близо шест години управляваше дружеството, остава като президент, но вече няма да бъде акционер. През последните месеци екип от представители на клуба и инвеститора работи по обща визия за развитието на ПФК "Левски". Един от основните приоритети в тази визия е проектът за нов стадион "Георги Аспарухов", на стойност в диапазона 110-130 млн. евро. Новият собственик поема ангажимент за инвестиции в спортно-техническото развитие на първия отбор и в разширяването и подобряването на инфраструктурата, свързана с развитието на детско-юношеския футбол, и други ключови за клуба направления. Атанас Бостанджиев стана по-известен в България, когато през пролетта на 2022 г. като управител на фонда Gemcorp (създаден от него), заедно с партньори от американския фонд IP3, подписа меморандум с тогавашния министър на енергетиката Александър Николов за сътрудничество в областта на енергетиката с обещани потенциални инвестиции от 1 млрд. долара. Към пролетта на 2022 г. компанията управлява над 1 млрд. долара преки инвестиции на фонда и отделно още около 1 млрд. долара съвместно с други фондове. Бостанджиев е участвал също така като представител на руската банка VTB в приватизацията на "Булгартабак". Работил е в България и по сделката, с която VTB получи участие в БТК. Преди да създаде Gemcorp, Атанас Бостанджиев е бил главен изпълнителен директор на VTB Capital UK, а преди това - партньор в Goldman Sachs в Лондон, където е отговарял за съвместното управление на бизнеса с нововъзникващи пазари в Централна и Източна Европа, Близкия изток и Африка. Започва кариерата си в Merrill Lynch във Франкфурт през 1998 г., притежава бакалавърска степен по политика, банково дело и финанси от колежа "Джордж Вашингтон". "Професионален футболен клуб Левски" за 2024 г. декларира нетна печалба от над 7.5 млн. евро или ръст от над 500% спрямо година по-рано. През 2022 г. "Левски" декларира загуба на годишна база. Приходите за 2024 г. надхвърлят 21 млн. евро - двойно повече спрямо предходната година. Около 50% от постъпленията през тази година са от продажби на футболисти. През 2024 г. "Левски" основа дъщерното дружество "Стадион Георги Аспарухов". По-късно през същата година държавата прехвърли собствеността на земята, върху която е построен стадионът на Столична община. Още не е ясно на какъв принцип отборът ще използва стадиона от клуба - дали земята ще бъде отдадена под наем чрез концесия или земята ще бъде внесена с апорт (както се случи със стадион "Българска армия").

Съветът на директорите на „Порт флот-Бургас“ АД предлага сумата от 97 791.50 лева / 50 000 евро от реализирана през 2025 г. нетна печалба на дружеството, която е в размер на 3 253 248.11 лв., да бъде разпределена като паричен дивидент. Това означава по 0.0098 лева / 0.005 евро брутна сума на една акция или по 0.0093 лева / 0.0048 евро нетен дивидент (след приспадане на данък дивидент за индивидуалните инвеститори). Решението ще бъде гласувано от общото събрание на акционерите, насрочено за 26 май в Бургас. Останалата част от печалбата за 2025 г., в размер на 3 155 456.61 лв., ще бъде отнесена счетоводно във фонд „неразпределена печалба“. „Порт флот – Бургас“ предлага спомагателни транспортни услуги, като влачене, буксиране на плаващи средства, извършване на маневри в пристанищата и други в в района на пристанище „Бургас“. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ), пристанище Бургас. „Порт флот – Бургас“ изплати дивидент на акционерите си и от нетната печалба за 2024 г. – общо 100 000 лева или по 0.01 лева брутна сума на една акция. За 2023 година пък всеки получи по 0.04 лева за една своя акция.

На заседанието си от 23.04.2026 г. КФН реши: 4. Прекратява производство във връзка с одобрение на двама членове на съвета на директорите и изпълнителни директори на „БАРЕНЦ ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД. 5. Изпраща писмо до „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с което уведомява дружеството, че към настоящия момент не са налице правни пречки за прехвърляне на ключова актюерска функция на външен изпълнител. 6. Изпраща уведомления до компетентните органи на всички държави членки на ЕС относно промени в нотификацията на инвестиционен посредник „Евър Файненшъл“ АД, във връзка с извършваната от него дейност при условията на свободно предоставяне на инвестиционни услуги, без установяване на клон. 7. Освобождава за 2026 г. „Електрохолд Трейд“ ЕАД и „Каргил България” ЕООД от задължението да се лицензират като инвестиционни посредници във връзка с осъществяваната от дружествата търговия със стокови деривати или квоти за емисии или техни деривати (по смисъла на чл. 5 от ЗПФИ). 8. Изпраща писмо до „28 Арех“ ООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на разрешение за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоакти

Започва процедурата по публичното предлагане на конвертируеми облигации на „Болерон“ АД. Дружеството ще предложи 4950 броя конвертируеми, безналични и свободно прехвърляеми облигации с номинал и емисионна стойност по 1000 евро всяка. „Болерон“ търси от потенциалните облигационери до 4,95 млн. евро. Предлагането ще се счита за успешно, ако бъдат записани и платени най-малко 4 хил. облигации, т.е. набрани 4 млн. евро. Облигациите са с фиксиран купон от 8%, платим веднъж годишно. Облигациите падежират на втората годишнина след емитирането им. На падежа всеки облигационер има право да заяви пълно конвертиране на всички притежавани от него облигации. В случай, че облигационер не заяви конвертиране, ще му бъде изплатена в пълен размер главницата на всички притежавани от него облигации. Всяка облигация дава право на притежателя ѝ да я замени срещу 495 акции от увеличение на капитала на дружеството, което ще бъде извършено на датата на падежа на облигационната емисия. Право да участват в увеличението на капитала на дружеството на датата на конвертиране имат единствено облигационерите, като това право не може да бъде прехвърлено на трети лица. Облигационерите, които притежават повече от 80% от конвертируемите облигации, имат право да поискат назначаване или продължаване на мандата за период от 5 г. като член на съвета на директорите на „Болерон“ на номиниранo от тях лице като условие за конвертирането на облигациите в акции. Това право следва да бъде упражнено не по-късно от 3 месеца преди падежа на емисията чрез изпращане на писмено уведомление до компанията.

Норвежкият суверенен фонд, който управлява активи на стойност 2,2 трилиона долара, отчете загуба от 636 милиарда норвежки крони (68,44 милиарда долара) през първото тримесечие, тъй като войната в Близкия изток натежа върху световните фондови пазари, съобщи Ройтерс. Фондът се управлява от Norges Bank Investment Management (NBIM), звено за управление на активи на Норвежката централна банка, от името на норвежки граждани, които държат около половината от активите си в Съединените щати. Звеното отчете отрицателна доходност от 1,9% през първото тримесечие на годината. Инвестициите в акции на фонда донесоха отрицателна доходност от 2,6%, докато акциите на облигациите с фиксиран доход паднаха с 0,2%, частните компании за недвижими имоти се повишиха с 1,2%, а частните компании за инфраструктура за възобновяема енергия паднаха с 1,9%, се казва в изявлението. Фондът, който държи дялове в над 7000 компании по целия свят, е притежавал най-големите дялове в Nvidia, Apple и Microsoft в началото на 2026 г. Миналата година фондът отчете загуба от 415 милиарда крони за първото тримесечие, тъй като по-слабите технологични акции натежаха върху доходността, което подчертава как дори диверсифицирано портфолио може да бъде засегнато от колебанията в акциите на компании с голяма капитализация.

През февруари Съединените щати са изнесли в чужбина общо почти 494 милиарда кубически фута (14 милиарда кубически метра) втечнен природен газ (LNG), което е скок с 21% спрямо същия месец на предходната година, показват данните от месечния доклад на Министерството на енергетиката на САЩ. Европа отново е основното направление за износ на американския втечнен газ, като през месеца за там са отишли впечатляващите 72% от целия износ. Обемите втечнен газ за чужбина през февруари са превозени със 154 танкера за LNG. През месеца основните дестинации за доставки на американски втечнен газ, са: Великобритания (60,4 милиарда кубически фута или 1,7 милиарда кубически метра), Нидерландия (56,8 милиарда кубически фута или 1,6 милиарда кубически метра), Египет (46,4 милиарда кубически фута или 1,3 милиарда кубически метра), Германия (35,5 милиарда кубически фута или 1 милиард кубически метра) и Турция (34,3 милиарда кубически фута или 1 милиард кубически метра). Към тези страни през февруари са отишли общо почти 48% от целия обем доставки на втечнен природен газ (LNG) от САЩ. Делът на доставките за Азия от общия износ на LNG от САЩ през февруари се е увеличил до 14,5%, в сравнение със 7% през януари. Останалите обеми втечнен газ (около 10%) са отишли ​​за страни от Латинска Америка и Африка. През февруари - за първи път от половин година - Съединените щати са изнесли малка партида LNG за Китай.

Износът на Япония през март се е увеличил с 11,7% в сравнение със същия месец на миналата година, достигайки рекордните 11,003 трилиона йени (69 милиарда долара), съобщи Министерството на финансите на страната. Анализаторите предварително очакваха средно не толкова значително увеличение от 11%, пише Trading Economics. Това е седмият пореден месец на растеж на износа на страната, като през февруари увеличението беше с 4% на годишна база. Износът на японски стоки към Китай през март на годишна база е нараснал със 17,7%, за страните от АСЕАН увеличението е с 19,7%, за Европейския съюз - с 18,2%, за Индия - с 8,5%, а за Съединените щати - с 3,4%. Вносът на Япония за март се е увеличил с 10,9% на годишна база до 10,336 трилиона йени, което е най-високото ниво от януари 2025 г. насам. Експертите прогнозираха увеличение от 7,1%. Вносът на Япония> от Китай за март на годишна база е нараснал с 8,8%, от САЩ - със 17,7%, от страните от АСЕАН - с 10,6%, от ЕС - с 16,7%, а от Индия с 32%. Положителното външнотърговско салдо на Япония за месец март е 667 милиарда йени, в сравнение с 529,8 милиарда йени през същия месец година по-рано. През февруари е регистрирано положително салдо от 44,3 милиарда йени.