Държавният дълг на България в края на третото тримесечие на миналата година, изразен като дял от брутния вътрешен продукт, възлиза на 28,4 на сто, като бележи нарастване както на тримесечна, така и на годишна база, сочат най-новите данни на Евростат. Спрямо второто тримесечие на 2025 г. показателят за България се увеличава с 2,1 процентни пункта, което е едно от най-големите тримесечни нараствания сред държавите членки на ЕС. По-голямо увеличение на тримесечна база е отчетено само в Люксембург (2,6 процентни пункта). На годишна база, в сравнение с третото тримесечие на 2024 г., държавният дълг на България нараства с 4,1 процентни пункта, което я нарежда сред страните с най-силно изразено увеличение в ЕС. По-голям ръст за периода е отчетен в Румъния (5,5 пр.п.), Полша (5,0 пр.п.) и Финландия (4,7 пр.п.). Въпреки отчетеното нарастване, България остава сред страните с най-нисък държавен дълг в Европейския съюз, наред с Естония (22,9 на сто), Люксембург (27,9 на сто) и Дания (29,7 на сто). В края на третото тримесечие на 2025 г. съотношението държавен дълг към БВП в еврозоната (включваща 20 страни - EA20) достига 88,5 на сто, спрямо 88,2 на сто в края на предходното тримесечие, а в ЕС се повишава до 82,1 на сто от 81,9 на сто. На годишна база дългът също нараства – от 87,7 на сто до 88,5 на сто в еврозоната и от 81,3 на сто до 82,1 на сто в ЕС. Ако се вземат данните и за България, (еврозона от 21 страни - EA21) държавният дълг на валутния съюз през третото тримесечие е 88,1 на сто. Най-високи равнища на държавен дълг към БВП в ЕС в края на третото тримесечие на 2025 г. са отчетени в Гърция (149,7 на сто), Италия (137,8 на сто), Франция (117,7 на сто), Белгия (107,1 на сто) и Испания (103,2 на сто).

В съответствие с приложимата рамка на Евросистемата и националното законодателство Българската народна банка (БНБ) публикува на своята интернет страница седмичен баланс на БНБ. Наред със седмичния баланс, на интернет страницата си Българската народна банка ще публикува месечен и годишен баланс, както и отчет за приходите и разходите към 31 декември на съответната година, след изтичане на съответните отчетни периоди. Съгласно Закона за БНБ, балансът на БНБ отразява състоянието на основните активи и пасиви на Българската народна банка.

Парадоксалное, че най-високата цена на водата в България е там, където са направени най-големи инвестиции във ВиК мрежата с помощта на еврофондовете - областите Силистра (3.298 евро/куб.м), Разград (3.236 евро/куб.м), Смолян (3.150 евро/куб.м) и Шумен (3.048 евро/куб.м). В Североизточна България (Русе, Разград, Силистра, Добрич, Шумен, Търговище) освен инвестициите в мрежата, причина за скъпата вода е големият разход за електроенергия, защото водата се черпи с помпи. Направените инвестиции не доведоха и до намаляване на загубата на вода по мрежата и тя остава постоянна величина от 60%. Стряскащи са данните за областите Перник, Шумен и Сливен, където над 80% от водата изтича преди да стигне до чешмите. От ВиК дружествата с над 51% държавно участие най-ниска е цената на водата в област Пазарджик - (1.604 евро/куб.м) и в Благоевград (1.856 евро/куб.м). Двете области плюс Кюстендил, Ловеч, Монтана и Разград са единствените, в които държавата не успя да обедини всички ВиК дружества под шапката на един оператор. Политиката за окрупняване на сектора, налагана с мантрата "една област, една асоциация по ВиК и един ВиК оператор" с цел повишаване на ефективността чрез икономия от мащаба, се оказа, че не работи у нас и не дава очакваните резултати. Най-ниска е цената на водата, доставяна от общинските ВиК дружества. Под едно евро за кубик е цената на водата в общините Кресна (0.569 евро/куб.м), Сапарева баня (0.871 евро/куб.м) и Брацигово (0.997 евро/куб.м), въпреки увеличението от 1 януари 2026 г., показват данните на КЕВР. Ако се вземе под внимание само тарифата за доставяне на питейната вода, то цената на водата в София (1.05 €/m³ без ДДС) е над три пъти по-висока от тази в Атина и Мадрид. Френската компания "Веолия" придоби дяловете в "Софийска вода" от британската "Юнайтед Ютилитис" (United Utilities) през 2010 г. и стана собственик на концесията в българската столица. Концесионният договор изтичаше в начолото на 2026 г., но преди края на мандата на столичния кмет Йорданка Фандъкова, той беше удължен с още 8 години - до февруари 2034 г. В България концесия е мръсна дума и едниствено водата на София се управлява на този принцип. Има и няколко частни ВиК оператора, които са към предприятия, като това на "Лукойл Нефтохим" Бургас и "Информационни носители" АД, или обслужват курортни комплекси, като "ВиК Златни пясъци" ООД или "АЦК" ООД - за голф игрище и имоти на територията на община Балчик. България през последните години също се опитва да наложи унгарския модел, чрез силово окрупняване на ВиК операторите от страна на държавата. Националното сдружение на общините обаче категорично се протипоставя на тези опити на държавата. От 90-те години на миналия век Европейската комисия нееднократно се опитва да наложи либерализация на ВиК услугите. Въведени бяха европейски директиви, които предизвикаха транснационални протести от синдикати и неправителствени организации, като "Право на вода". Те се обявиха за защита на достъпа до вода като основно човешко право.

Бившият собственик на автобусната компания "Юнион Ивкони" Ивайло Константинов получи разрешение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за покупката на базата на старозагорската "Зара - Е". Част от предстоящата сделка са и осемте й бензиностанции. Старозагорската компания за горива "Зара - Е" е на пазара от 35 години и притежава най-голямата частна петролна база в Южна България, а управителят й Живодар Терзиев беше председател на Българската петролна и газова асоциация. В края на 2024 г. бизнесът на компанията беше блокиран, като тя се оказа в позицията на измамен посредник и стана жертва на измама с доставки, уж насочени към американска военна база в България. От няколко години Константинов развива бензиностанции под бранда Avia, като има 14 обекта, както и 5-6 терена. Сделката с регионалния лидер в Стара Загора е между "Уни енерджи", с мажоритарен собственик Ивайло Константинов, и е за самостоятелни обекти - бензиностанции и петролна база, собственост на "Зара - Е", "Зара-Газ", "Зара-Юг" и БТ. Активите, които се продават, са 8 бензиностанции и петролна база ЗАРА, находяща се в гр. Стара Загора, ул. "Индустриална" №6. Тя е разположена на терен от 60 декара и с обем 18 хил. тона за всякакви видове горива и до началото на миналата година беше и с лиценз за данъчен склад. "Зара - Е" е създадена през 1994 г. Компанията е семейна. Тя е регионален лидер в търговията с нефтопродукти, като въпреки че има и малко бензиностанции, работи основно в сегмента на едро. Има два данъчни склада от 2006 и 2016 г. (вторият източно от Стара Загора е наполовина по-малък от основния и не е обект на сделката) и около 50 транспортни средства. За 2024 г. приходите на "Зара - Е" са 204.5 млн. лв. В края на 2024 г. обаче работата на "Зара - Е" беше блокирана от прокуратура, митници и НАП, след като компанията се оказва в позицията на измамен посредник и жертва на фиктивни доставки за армията на САЩ. Твърдението на "Зара - Е" беше че "в периода 2014 - 2024 г. дружеството е поставено в заблуда чрез подготвени договори и документи и участие на външни лица, че изпълнява доставки за армията на САЩ за тренировъчен полигон Ново село", като месеци преди публичното оповестяване на казуса от институциите собственикът сам сигнализира американската страна и прокуратурата с детайли и документи по темата с надежда за по-задълбочено разследване.

„Атлантик Уей“ започва да строи дървени сглобяеми къщи по иновативна технология с помощта на европейски средства. Компанията има своя база в индустриалната зона на бившия Азотно-торов завод край Стара Загора, в която сега произвежда дървени палети. „Атлантик Уей“ е сред малкото компании в България, които са постигнали 100% затворен цикъл в областта на дървопреработването - от добива на дървесина със собствен транспорт през първичната обработка и производството на греди и дъски до използването на отпадъците чрез превръщането им в пелети. Старозагорският инвеститор наскоро спечели финансиране за изграждане на модерна индустриална зона върху площите на бившето АТЗ в Стара Загора. Проектът се финансира по Програма „Развитие на регионите 2021-2027“ по мярка „Подкрепа за индустриалните и логистични паркове и зони с фокус върху използването на чиста енергия. „Атлантик Уей“ е бенефициент по проекта, а партньори на дружеството са „Екомедиана Рисайлинг“ и Община Стара Загора. Общата стойност на безвъзмездната помощ по проекта е в рамките на 36 млн. лева, като грандът на „Атлантик Уей“ е близо 5,5 млн. лева. Компанията ще модернизира съществуващата си сграда в зоната на АТЗ, ще изгради допълнителни съоръжения, ще подобри условията на труд, ще изгради фотоволтаичен парк и батерии за съхранение на ел. енергията. След реализацията на проекта, застроената площ в базата на фирмата край Стара Загора ще достигне 5000 кв.м, съпроводени от около 11 дка прилежащ терен. В момента базите в Твърдица и Стара Загора достигат 10 000 кв. м застроена площ и около 40 дка прилежащи терени с повече от 40 превозни средства, а фирмата дава хляб на повече от 130 души. Клиенти на произвежданите тук палети са големи предприятия като „Панхим“, М+С Хидравлик, ХЕС Ямбол, Техногипс, Гуала Клоужърс, Пресков и други. Фирмата разполага с 40 дистрибутори на пелети в България и се стреми да достигне по-успешно до клиентите на дребно. В Твърдица годишното производство на пелети достига 6 000 тона. Производството на палети в Стара Загора достига до 300 000 единици на годишна база или 6000 кубика дървесина в дървени опаковки. То ще нарасне с 30% след успешната реализацията на проекта. Източник: divident.eu

Министерският съвет предостави безвъзмездно за управление на ДП „Пристанищна инфраструктура“ имот - публична държавна собственост, досега стопанисван от Министерството на културата. Имотът е разположен на остров „Св. св. Кирик и Юлита“ край Созопол и е с площ 35 774 кв. м, включващ сградите и хидротехническите съоръжения в него. Той е обособен като самостоятелен имот след разделяне на по-голям терен, с цел изграждане и поддържане на пристанищно съоръжение - кей за пътнически кораби и вълнолом. Министърът на културата и генералният директор на ДП „Пристанищна инфраструктура" трябва да организират предаването и приемането на имота в едномесечен срок. Областният управител на област Бургас следва да отрази промените в акта за публична държавна собственост.

"Сорико" от Нова Загора е сред първите частни компании за сметосъбиране в България с над 30-годишна история зад гърба си. Макар да не е сред най-големите в сектора, се позиционира като една от най-комплексните - с дейности по цялата верига на управление на отпадъците. В портфолиото на компанията са включени сметосъбиране и сметоизвозване в над 100 населени места, управление на регионални депа, производство и инсталация на подземни контейнери, комплексни услуги по управление на отпадъци, както и консултантска дейност. Централата ѝ е разположена в Нова Загора, а част от дейностите са отделени в различни дружества, като в момента тече процес по оформяне на холдингова структура. Служителите в цялата група са около 150 души, а оборотът за 2024 г. е над 20 млн. лв. "Сорико" оперира по цялата верига на управлението на отпадъците - от събирането им до планирането на подходящата инфраструктура. В портфолиото ѝ влизат събиране и извозване на отпадъци в над 100 населени места в Централна, Югоизточна и Северна България, управление на регионални депа, както и комплексни услуги за общини и корпоративни клиенти. Компанията е редовен участник в търгове за сметосъбиране - сама и в обединения. В момента, заедно с партньори, участва в блокирания търг за една от зоните в София. Най-мащабният международен проект на компанията е в Ливан, където "Сорико" участва в процедура за цялостно управление на отпадъците. В партньорство с местна фирма "Сорико" печели един от лотовете - в условия на силна международна конкуренция и при критерии, фокусирани върху опита и концепцията, а не върху най-ниската цена, подход, който контрастира рязко с практиките в България. Съществена част от дейността на "Сорико" е и производството и внедряването на подземни контейнери - модел, който компанията въвежда в България още през 2010 г. в Нова Загора, първоначално в партньорство с португалски производител, а впоследствие и със собствено производство. Компанията е и официален представител на SOTKON за България, като част от системите се произвеждат локално, а други се доставят като готови решения. Подземните контейнери вече са внедрени в редица български градове, в туристически зони по Черноморието, както и в Северна Македония. Един от ключовите проекти в момента е разработването на софтуер за управление и проследяване на отпадъците. Към платформата ще има и потребителско приложение, чрез което граждани и фирми да получават навременна информация – от регулаторни промени до практични насоки за рециклиране. Проектът е подкрепен по европейска програма за иновации. Неотдавна "Сорико" обявиха, че ще се включат в проекта Индустриален парк "Перла" в Нова Загора. Той ще бъде изграен на принципа публично-частно партньорство с участието на община Нова Загора и компаниите "Милкотроник", "МДМ Ритейл Пропърти", "Сорико" и "Диев Инвест". Проектът получи 28 млн. лв. от програма "Развитие на регионите".

Бългapcĸaтa вepигa мaгaзини Міnіmаrt, paзвивaнa oт "БГK" AД, oбяви пpиcъeдинявaнeтo нa Πaвeл Длyгoнcĸи ĸaтo нoв члeн нa бopдa, oтгoвapящ зa цялocтнaтa тъpгoвcĸa и cтpaтeгичecĸa мapĸeтингoвa линия нa ĸoмпaниятa. Oт oĸтoмвpи 2025 г. тoй зaeмa пoзициятa нa тъpгoвcĸи диpeĸтop (Сhіеf Соmmеrсіаl Оffісеr) и pъĸoвoди ĸлючoви нaпpaвлeния ĸaтo тъpгoвcĸa пoлитиĸa (acopтимeнт, пpoмoции, yпpaвлeниe нa дocтaвчици), paзвитиe нa фopмaтa и пpoгpaмитe зa лoялнocт нa ĸлиeнтитe. Cъщecтвyвaщa cтpyĸтypa oт aĸциoнepи, ĸoитo cтoят зaд ĸoмпaниятa вĸлючвa: Πeтъp Дyдoлeнcĸи, Aнгeл Aнгeлoв (AΠ Kaпитaл AД), Cтoян Koлeв, Teнчo Шиĸoв (Tpинити Pитeйл OOД), Eлвин Гypи (RЅТХ Саріtаl), Poceн Xaджиeв (Πpoфи Инвecтмънтc Ec.Eй), и Beнeлин Гeopгиeв (CAФ ИHBECT 2 EOOД).

Най-големият фотоволтаичен парк на Балканите ще се намира край Сухиндол. Инвестиционното предложение получи одобрение от РИОСВ – Велико Търново. Зад мащабния соларен парк стои австрийското дружество „Уаби-саби Алфа“ ООД, а инсталацията ще се простира на рекордните 10 000 дка. Условието е в еднодневен срок инвеститорът да внесе по банковата сметка на екоинспекцията гаранция от 100 хиляди евро.Инвестицията е на стойност 450 млн. евро. Решението за зелена светлина на мегапроекта беше бурно посрещнато от противниците на инициативата. От гражданско сдружение „Ти решаваш“ изтъкнаха, че изграждането на фотоволтаичен парк засяга хиляди декари земеделски земи и горски територии, включително гори, които незаконно са включени в обхвата на проекта. Решението ще бъде обжалвано, а гражданският натиск ще продължи – както на национално, така и на европейско ниво, се казва още в позицията на организацията.

„Софарма билдингс“ АДСИЦ сключи с „Банка ДСК“ АД Договор за стандартен инвестиционен кредит в размер на 28 121 000 евро, съобщиха от дружеството със специална инвестиционна цел. Документът е подписан на 21 януари. Заемът ще се използва за финансиране/рефинансиране, без ДДС, на разходи във връзка с придобиване и въвеждане в експлоатация на „Жилищни сгради с магазини, детско заведение, подземни гаражи и надземни паркоместа – Етап I“, в процес на строителство в собствен поземлен имот в София, бул. „Климент Охридски“ № 3. Кредитът е при годишна лихва за редовна главница, формирана от променлив референтен лихвен процент, представляващ среднопретеглен депозитен индекс (СДИ) плюс договорена надбавка в размер на 3,5 процента. Срокът за усвояване е до 31 декември 2027 г., с гратисен период по главница до 31 март 2028 г. и краен срок на погасяване 31 декември 2028 година. На 21 януари „Софарма билдингс“ е сключило анекс към Договор за стандартен инвестиционен кредит, подписан на 4 декември 2024 г. между „Софарма билдингс“ и „Банка ДСК“ АД. С този анекс се променя размерът на годишната лихва за редовна главница по кредита, формирана от променлив референтен лихвен процент, представляващ среднопретеглен депозитен индекс плюс договорена надбавка, кaто договорената надбавка се намалява от 4,9% на 3,5 процента. „Софарма“ АД е най-големият акционер с 32.71% от капитала.

Deutsche Boerse се е съгласила да придобие европейската платформа за дистрибуция на фондове Allfunds за около 5,3 милиарда евро в брой и акции, съобщава Bloomberg. Германският борсов оператор е постигнал сделка за закупуване на Allfunds за 8,80 евро на акция. Сумата се състои от шест евро в брой за всяка акция на Allfunds, 0,0122 акции на Deutsche Boerse за всяка акция на Allfunds и паричен дивидент от 0,29 евро на акция на Allfunds, който ще бъде изплатен през май. През ноември Deutsche Boerse заяви, че е отправила необвързваща оферта, оценяваща Allfunds на около 8,80 евро на акция, и е влязла в ексклузивни преговори с борда на директорите на целевата компания. Преди повече от две години Allfunds проучваше интереса на частните инвестиционни компании да я придобие, но по-късно се оттегли от преговорите, защото смяташе, че получените оферти не отразяват напълно перспективите ѝ за растеж, съобщи Bloomberg News по това време. Deutsche Boerse, която има пазарна капитализация от близо 40 милиарда евро, е обмисляла евентуална оферта за Allfunds през 2020 г., съобщи Bloomberg News. Allfunds ще проведе първично публично предлагане през следващата година. Euronext направи индикативна оферта от 5,5 милиарда евро през 2023 г., но в крайна сметка я оттегли. Allfunds предоставя на мениджърите на фондове и дистрибуторите системи за търговия и изпълнение, анализ на данни и услуги за съответствие. В края на септември компанията е управлявала активи на стойност 1,7 трилиона евро. Софтуерът ѝ позволява на клиентите да преглеждат и търгуват с различни инвестиционни фондове чрез централизирана платформа, както и предоставя на фондовите компании инструменти за отчитане за проследяване на активите и потоците на фондовете. Частната инвестиционна компания Hellman & Friedman и френският кредитор BNP Paribas притежават общо 49% от Allfunds.

Eвpoпa, ocoбeнo Гepмaния, e cтaнaлa пpeĸaлeнo зaвиcимa oт дocтaвĸитe нa втeчнeн пpиpoдeн гaз oт CAЩ - тaĸa peгиoнът cтaвa yязвим зa пoтeнциaлeн нaтиcĸ oт CAЩ, пpeдвид нacтoящaтa ĸoнфpoнтaция oтнocнo Гpeнлaндия. Toвa пишe гepмaнcĸият вecтниĸ Наndеѕlblаtt, пoзoвaвaйĸи ce нa cъвмecтнo пpoyчвaнe нa тpи eвpoпeйcĸи изcлeдoвaтeлcĸи инcтитyтa. Πpeз 2025 г. 92% oт цeлия внeceн в Гepмaния втeчнeн пpиpoдeн гaз e дoшъл oт CAЩ. Paфaeлe Πиpия, cтapши нayчeн cътpyдниĸ в бepлинcĸия изcлeдoвaтeлcĸи инcтитyт Есоlоgіс - ĸoйтo e иницииpaл пpoyчвaнeтo - oтбeлязa, чe Eвpoпeйcĸият cъюз e peшил дa ce oтĸaжe oт pycĸия гaз и дa дивepcифициpa изтoчницитe cи нa eнepгийни pecypcи, нo ceгa paзчитa в (мнoгo) гoлямa cтeпeн нa дocтaвĸитe oт eднa cтpaнa - CAЩ.

Темпът на растеж на БВП на Китай през 2026 г. ще бъде приблизително 4,8 процента. Тази прогноза е направена от изданието Yicai Global след годишно проучване сред водещи китайски икономисти. Индексът на потребителските цени, ключов показател за инфлацията, се очаква да се увеличи с 0,5%, докато индексът на цените на производителя ще намалее с 0,9 на сто. Икономистите прогнозират ръст на промишленото производство от 5,1%, а общите продажби на дребно на потребителски стоки да нараснат с 4,1 процента. Анализаторите прогнозират, че търговският излишък на Китай ще нарасне с 4,8% до 1,25 трилиона долара, като вносът и износът ще се увеличат съответно с по 2,2% и 4,1 на сто. През март китайското правителство ще обяви официалните икономически цели за 2026 година. До края на 2025 г. се очаква темпът на икономически растеж на Китай да достигне 5%, а БВП да е 20,01 трилиона долара.