Годишно България внася 9 пъти повече зеленчуци и 5 пъти повече плодове, отколкото изнася, сочат последните данни на Министерството на земеделието за търговията с пресни плодове и зеленчуци. Само за първите осем месеца на миналата година у нас са влезли над 68 хиляди тона домати, произведени в други държави. 2024 година е последната до момента, за която има пълни данни за вноса и износа на плодове и зеленчуци и статистиката не е в полза на българското производство. Над 400 хиляди тона пресни плодове са влезли на българския пазар, като от тях най- много са ябълките от Полша и Северна Македония и дините от Гърция. През същата година страната ни е изнесла 80 000 тона плодове , като най- сериозно е количеството на черешите за Германия и Полша. Зеленчуците, които сме внесли през 2024 г. над 280 хил. тона, като на масата си българинът е слагал основно домати от Турция и картофи от Франция. Българските градинари са изнесли 33 000 т зеленчуци, основно краставици. За миналата година анализът на агроминистерството е само с данни до месец август, като отчита 7 % ръст на вноса на плодове и зеленчуци спрямо същия период на 2024 г. Вносът на дини е нараснал с над 50 на сто. 270 00 т плодове и същото количество зеленчуци са внесени в България за първите 8 месеца на миналата година.

България е трета в ЕС по месечен ръст на строителната продукция през ноември Продукцията на строителния сектор намалява с 1,1% както в еврозоната, така и в Европейския съюз през ноември спрямо октомври 2025 г. Това е най-значителният месечен спад на строителството в ЕС и еврозоната от май 2025 г., показват първоначалните сезонно коригирани данни на Евростат. Българските строителни фирми увеличават продукцията си с 1,5% спрямо октомври и с 3,5% спрямо ноември 2024 г. Сред страните членки на ЕС най-голямо месечно увеличение е регистрирано в Словакия (3,5%), Финландия (2,3%) и България (1,5%), докато най-силен спад има в Унгария (-7,3%), Словения (-6,2%) и Румъния (-5,8%). На годишна основа България дели четвърто място в ЕС по най-голям ръст на строителния сектор през ноември, заедно със Словакия. За сравнение, Финландия отбелязва най-голям годишен ръст (14,5%), следвана от Словения (12,2%) и Чехия (6,2%). Най-големите годишни спадове са в Белгия и Австрия (по 4,9%), Франция (4,5%) и Унгария (3,5%). В ЕС строителната продукция намалява с 1,1% при сградното строителство, 2,5% при гражданското строителство и с 0,2% в специализираните строителни дейности на месечна база. В еврозоната спадът е 1,2% при сградното строителство, 1,6% при гражданското и 0,4% при специализираните дейности. На годишна основа спадът в ЕС през ноември е 1,5% за сградното строителство, 1,2% за гражданското и ръст от 1% при специализираните дейности. В еврозоната сградното строителство отчита намаление от 3,5%, докато гражданското и специализираните дейности нарастват с по 0,4%.

Пазарът на премиум технологии в България е на прага на значителна консолидация. Лидерът в търговията с Apple продукти – „Ай Стайл“ ЕООД (iStyle) – подготвя придобиването на търговската дейност на своя конкурент „Ей Пи Ел Юникомс“ ООД, известен на потребителите с бранда си iCenter. В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е постъпило уведомление за намерението на iStyle да придобие „едноличен контрол върху обособена част“ от предприятието на бургаската компания. Сделката, ако бъде разрешена, на практика ще обедини двата най-големи специализирани канала за продажба на Apple устройства в страната. iStyle, част от международната Midis Group, в момента доминира на пазара в София и Пловдив, като наскоро разшири присъствието си в Бургас. Компанията притежава най-високия статут на партньорство – Apple Premium Partner. iCenter, от своя страна, е ключов играч в Източна България с физически магазини на стратегически локации във Варна и Бургас, както и със силно развит онлайн магазин. С тази стъпка iStyle ще засили позициите си по Черноморието, където до момента iCenter бе основен локален фактор. През лятото на миналата година iSTYLE откри първия Apple Premium Partner магазин в България.

Комисията за защита на конкуренцията започва ревизия на разрешената през 2023 г. концентрация на двете най-големи компании-производители на млечни продукти у нас - "Тирбул" и "Обединена Млечна Компания". КЗК установи сериозни структурни деформации на пазара по цялата верига на доставки при млякото и млечните продукти, включително значителен спад в производството на сурово краве мляко и ръст на вноса на мляко и млечни продукти. Предишният състав на КЗК одобри преди три години сливането на първата и втората по големина фирми в млечната индустрия въпреки високите пазарни дялове на обединената група и съмненията за установяване на господстващо положение, което може да възпрепятства ефективната конкуренция. Тогава придобиващата компания - сливенската "Тирбул", е представила документи, с които е уверила КЗК, че сделката ще донесе само ползи за пазара и потребителите. След сливането новата компания остана с името "Обединена млечна компания" и е производител на двете марки "Верея" и "Олимпус". В междинния доклад от секторния анализ на пазара на храни, приет през декември 2025 г., обаче КЗК установи сериозни проблеми по цялата верига на доставки при млякото и млечните продукти. Предвид тези обстоятелства антимонополната комисия образува производство дали концентрацията е извършена при условия и по начин, при които е била разрешена, включващи заявените от „Обединена Млечна Компания“ ЕАД намерения. В случай на неизпълнение комисията може да упражни законовите си правомощия, като наложи поведенчески и/или структурни мерки, както и имуществена санкция до 10% от оборота.

Запечатването на производствената линия във великотърновското предприятие за производство на ПДЧ "Кроношпан" предизвика напрежение и доведе до конфликти между РИОСВ-Велико Търново и представители на завода. Заради юридическите спорове около спиране на производството се стигна до конфликт между екоинспекцията и представителите на фирмата. В крайна сметка линията е запечатана. До спирането на производствената линия се стигна след продължили години наред проблеми с изпускане на задушливи миризми. С решение на екоминистъра в оставка Манол Генов бе разпоредено принодително спиране на производството, като решението предизвика насрещни протести на служители на предприятието. Бургаският административен съд спря предварителното изпълнение на заповедта за спиране на производството. Екоинспекцията във Велико Търново обяви, че ще обжалва в 7-дневен срок това решение на съда, обяви Светослав Станчев, директор на РИОСВ Велико Търново. Според него крайното съдебно решение ще издаде Върховния административен съд. Производствената дейност на линия за ПДЧ, която се спира, включва сушилня и съоръжения за топъл въздух. На практика това е половината от дейността на завода.

Румънската куриерска компания Sameday, контролирана от онлайн търговеца eMag, продаде бизнеса си в Унгария на Австрийските пощи. Продажбата маркира излизането на компанията от първия си международен пазар, където тя оперира под марката Sameday Hungary. Austrian Post придобива 100% от дружеството, през което работи доставчикът на куриерски услуги. Сделката включва цялата инфраструктура на компанията, включително около 1100 автоматични шкафчета за пратки easybox. Унгарският куриерски пазар се оценява на близо 10 милиарда долара годишно. Компанията Sameday е основана през 2007 г. като специализиран доставчик на логистични услуги, предлагащ персонализирани услуги за доставка в същия и на следващия ден за банки и медицински институции. През 2010 г. портфолиото е разширено с класически услуги за доставка на пратки. Филиалът в Унгария Delivery Solutions беше създаден през 2020 г. - първи задграничен бизнес за Sameday. В първата си година под марката Sameday Hungary са превозени над един милион пратки, а понастоящем компанията обработва месечни обеми от милиони пратки. Компанията разполага с около 230 служители и е отчела оборот от над 22 милиона евро за последната финансова година. Натрупаното ноу-хау от Унгария беше използвано и на други пазари, включително - у нас. В България Sameday се утвърди като куриерската компания с най-голямата мрежа от точки за доставка извън дома. Към юни миналата година компанията оперираше с близо 1500 активни локации за доставка в 208 населени места в страната, включително 800 автоматични шкафчета easybox и над 650 партньорски обекта Sameday point.

Проектът ParkWay.city ще се изгражда на имот от 170 дка и предвижда около 50 ниски сгради с РЗП от 184 хил. кв.м (220 хил. кв.м със сутерен) - 1500 апартамента и търговски обекти, 10 км ВиК и пътища и 1750 паркоместа. След смяна на собственици и партньорства сега инвеститорът в ParkWay.city е един - дружеството "Паркуей инвестмънтс", което принадлежи на кипърската компания "Делта кепитъл инвестмънтс лимитид". Локацията е под "Околовръстен път", между две основни отсечки - "Симеоновско шосе" и бул. "Черни връх". Проектът ParkWay е разделен на три зони - Vista, Eterra и Serenity, като всяка от тях има различна история. Първата стъпва на предишен проект, чийто инвеститор фалира при кризата 2008 г. В момента "Паркуей инвестмънтс" реновира основно започнатите сгради, довършва ги и продава поетапно. Продажбите са в ход от 2023-2024 г. и вече са реализирани около 50 хил. кв.м РЗП. За втората зона - партньори на дружеството строят върху негова земя срещу обезщетение. Третата зона ще бъде изцяло новопостроена от "Паркуей инвестмънтс". Плановете са към 2032 г. проектът да бъде завършен 80%, а до 2034 г. и окончателно. През 2030-2031 г. трябва да бъде пусната в експлоатация и бъдещата станция на метрото. Тя се намира в сърцето на новия квартал и е едно от големите му преимущества. Ще бъде на продължението на сегашния маршрут от мол "Парадайз" (метростанция "Витоша") в посока "Студентски град". Сграда "Виста парк" вече е продадена. Във "Виста авеню" от около 100 обекта непродадени са 15, макар че до акт 15 остава около половин година. Средната цена на продажбите в ParkWay дотук е 1700 евро на кв.м с ДДС. Две сгради в реконструкция с 99 апартамента в бъдещия ParkWay са купени от скандинавския Sofia Residential. Този инвестиционен фонд изгражда и придобива в града жилища с цел отдаване под наем и се определя като най-големия институционален наемодател в българската столица. В момента работят активно по шест сгради, от които една е пред акт 16, една - пред акт 15, две сгради вече са в процес на реконструиране, сега започват трета, както има и една по-малка сграда. От "Паркуей инвестмънтс" са инициирали и транспортен достъп до "Околовръстния път" - новата улица излиза до магазин Domko. През 2005-2006 г. дружеството "Байсел риъл естейт ейджънт", в което съсобственик е кипърският строителен предприемач Харис Кунтурис, купува земя във "Витоша ВЕЦ Симеоново" и съседния "Кръстова вада" и построява в полето дузина пететажни жилищни сгради с обща РЗП около 100 хил. кв.м. Те са завършени на стадий след груб строеж. После идва кризата от 2008 г. и през 2010 г. "Байсел риъл естейт ейджънт" спира да работи. През 2016 г. влиза в процедура по несъстоятелност по искане на Alpha Bank (в която се влива Emporiki Bank, която е кредитирала дружеството през 2006 г.) След като е одобрен план за оздравяване, процедурата е прекратена. Сградите, земята и дълговете преминават към "Ей Джи Ай - Би Ар и партисипейшънс 5" - компания за проблемни активи от групата на Alpha Bank. Задължението към банката е близо 9 млн. евро, дължими до март 2019 г. - две години след влизането в сила на плана за оздравяване. През 2018 след две години преговори "Ей Джи Ай - Би Ар и партисипейшънс 5" е придобито от "Джи Ел билд София". В това дружество си партнират "Делта кепитъл интернешънъл" на бившия финансов министър Милен Велчев, брат му Георги и Красимир Катев, фирма на бащата на бившия областен управител на София Николай Пехливанов и няколко по-малки съдружника. Изглежда обаче, задълженията по оздравителния план не се изпълняват, за което част от акционерите обвиняват в умишлени вреди тогавашния мениджър на дружеството, управляващ и други фирми от групата - "Грийнлайф". Заемът явно не е изплатен и десет месеца след падежа му - в началото на 2020 г. Alpha Bank по неясни причини прехвърля вземането си на държавната Българската банка за развитие (ББР) за сумата от 9.4 млн. евро с договор за цесия. По искане на ББР частен съдебен изпълнител обявява активите на търг през октомври 2020 г. В крайна сметка учреденото няколко месеца по-рано "Паркуей инвестмънтс", в което съдружници са само "Делта кепитъл интернешънъл" (55%) и "Грийнлайф билд" (45%) сключва договор за цесия с ББР и поема дълга, по който обезпечение са сградите и земята. Чак след като придобили дружеството със сградите и валидирали договора, от "Паркуей инвестмънтс" започнали да изкупуват земя в района. Между 2022 г. и 2025 г. са купили допълнително 100 - 110 дка с десетина сделки, като продължават да придобиват отделни парчета. През декември 2022 г. "Делта кепитъл" се разделя окончателно и с партньора си "Грийнлайф билд", като изкупува дела му.

Kaufland България въведе в експлоатация 12-ата си фотоволтаична инсталация у нас, разширявайки портфолиото си от устойчиви енергийни решения. Системата е изградена на покрива на един от най-новите хипермаркети на веригата в столичния квартал „Военна рампа“ и е част от дългосрочната ESG стратегия на компанията за намаляване на въглеродния отпечатък и по-ефективно управление на ресурсите. Фотоволтаичната инсталация включва 438 панела с обща мощност от 200 kWp. Очакванията са произведената „зелена“ енергия да осигурява между 15 и 20% от годишното електропотребление на филиала, което ще доведе до съществено намаляване на разходите за електроенергия на обекта. С пускането в експлоатация на фотоволтаиците във „Военна рампа“ общата мощност на фотоволтаичните системи на Kaufland България достига 2 386 kWp. Филиалът Kaufland–Военна рампа е 19-ият хипермаркет на компанията в София и 69-ият от общо 70 в страната, реализиран с инвестиция от над 36 млн. лв. (18,41 млн.евро). Магазинът е изграден съгласно изискванията на международния стандарт EDGE, гарантиращ минимум 20% по-висока енергийна ефективност. За отопление и охлаждане се използва високоефективна термопомпена система с хладилен агент пропан – екологично решение с нисък въглероден отпечатък. Прилежащата площ на магазина от над 5200 кв. м е оформена като зелен градски остров с повече от 140 новозасадени дървета, които подобряват микроклимата в района.

Европейският съюз се подготвя да внесе рекордните 185 млрд. куб. м втечнен природен газ (LNG) през 2026 година, сочат последните прогнози на Международната агенция за енергията (МАЕ), цитирани от Ройтерс. През 2025 г. ЕС също отчете рекордни вноси от 175 млрд. куб. м LNG. След руската инвазия в Украйна през 2022 г. блокът се стреми да намали зависимостта си от руската енергия, като увеличава доставките от други държави, предимно от САЩ. Според прогнозите на МАЕ глобалното предлагане на втечнен газ ще нарасне с над 7% през 2026 г. — най-високият годишен темп от 2019 г. насам. Увеличението от около 40 млрд. куб. м ще се дължи основно на производството на LNG в Северна Америка. Северноамериканските проекти доминират при новите мощности, като глобалното предлагане на LNG вече се е увеличило с почти 7% през 2025 г. Инвестициите в газовия сектор са най-активни в САЩ, където са одобрени проекти за над 80 млрд. куб. м. През 2025 г. обемът на търговията с газ и ликвидността на хъбовете достигна рекордни нива на всички основни пазари. В САЩ търговията на „Хенри хъб“ (Henry Hub) се увеличи с 8%, а в ЕС и Великобритания скочи с около 17%. МАЕ обаче предупреждава, че геополитическите рискове и метеорологичните условия остават значителни фактори за световните газови пазари, което изисква постоянна бдителност по отношение на енергийната сигурност. 

Големите инвеститори от Северна Европа започват да разпродават американските държавни ценни книжа, които притежават заради геополитическото напрежение, съобщава Reuters. Пенсионните фондове от Финландия, Швеция и Дания смятат, че несигурността в американската външна политика и нивата на дълга на САЩ са заплаха за долара и цената на ДЦК. В Северна Европа се намират най-големите пенсионни фондове на континента. Тази седмица два норвежки пенсионни фонда, шведския Alecta и датският AkademikerPension заявиха, че те са продали или са в процес на разпродажба на американските държавни облигации, които притежават. Датският пенсионен фонд AkademikerPension обяви, че ще продаде всичките си американски ДЦК /на стойност 100 млн. долара/ до края на месеца, позовавайки се на „нарастващ кредитен риск“ при президента Тръмп. От фонда заявиха, че финансите на САЩ вече не са „устойчиви“ поради слабата фискална дисциплина, по-слабия долар и натиска на Тръмп да придобие Гренландия. Според Bloomberg решението на AkademikerPension, който управлява активи на стойност 25 млрд. долара, специално е отговор на кредитния риск, който претенциите на Доналд Тръмп към Гренландия създават. Инвестицията в американски ДЦК вече не е устойчива заради слабата фискална дисциплина, евтиния долар и претенциите към Гренландия. Alecta, най-големият пенсионен фонд в Швеция, управляващ активи за над 100 милиарда долара, е разпродал по-голямата част от своите американски ДЦК на стойност около 8 милиарда долара. Европейските страни притежават американски ДЦК на стойност 3,6 трилиона долара, което представлява 40% от всички чуждестранни активи в такива ценни книжа. Китай също намалява инвестициите си в американски ДЦК - през ноември той е продал $6.1 милиарда и държи общо $682.6 милиарда, което е най-ниското ниво от финансовата криза насам. Ако и други големи инвеститори последват примера, предлагането на американски ДЦК ще надвиши търсенето. Това води ще доведе до покачване на лихвите и по-големи разходи на САЩ за обслужване на дълга.

Факторите, които ще оформят глобалната среда и ще повлияят на бизнеса през 2026 г., според експертите от международната консултантска компания Boston Consulting Group (BCG):
Нова динамика
Основната тенденция, според анализаторите, е глобална промяна към нарастваща многополюсност, тъй като все повече геополитически играчи се състезават да оформят глобалната среда за бизнеса. САЩ и Китай са водещите сили. Развитието на техните отношения се отразява на цялата световна икономика, но Европа и развиващите се страни от Глобалния Юг (като Индия, Бразилия, Южна Африка, Индонезия, Египет, Виетнам, Пакистан, Мексико, Аржентина, които се очаква до края на десетилетието да представляват около половината от световния икономически растеж) също упражняват голямо влияние. Сблъсъкът на интереси води до нарастваща конкуренция и съперничество, но също и до нови сътрудничества. Дългогодишните норми се променят и се оформя оживена смесица от нови правила и динамика. В същото време световните икономики остават силно взаимосвързани чрез потоците на търговия, инвестиции, хора и информация. Това излага бизнеса на сериозна динамика на разпадане. Нарастващото внимание на властите върху въпросите на националната и икономическата сигурност създава нови усложнения при вземането на стратегически решения за бизнеса.
Шест арени на надпревара
Многополюсната динамика създава икономическа конкуренция в области, които обещават трайно стратегическо предимство за едни и големи главоболия за други. Шест са нововъзникващи арени на конкуренция за бизнеса, които са съсредоточени около глобалните пазари и сигурността на веригите за доставки, както и развитието или достъпа до индустриални, технологични и човешки ресурси. Те могат да бъдат източници както на възможности, така и на риск, и затова организациите трябва да се ориентират в тях с далновидност, стратегически корекции и превантивно управление на риска.

1. Преструктуриране в търговията. Световната търговия остава устойчива, но моделите и партньорствата претърпяват голяма метаморфоза. Увеличените американски мита и двустранните споразумения с различни търговски партньори създават смесица от нови правила и бариери, които заместват дългогодишния, относително отворен световен пазар, основан на нормите на Световната търговска организация (СТО). Тези споразумения имат големи последици за бизнеса, който трябва да изпълнява ангажиментите, поети от правителствата. САЩ, които представляват 13% от трансграничния износ, се стремят да отворят нови пазари. Повече от 85% от световната търговия със стоки обаче не включва САЩ. Отчасти в отговор на американските мита, останалите държави търсят нови търговски споразумения и форми на партньорство, като се стремят да поддържат отворен икономически ред. Геополитическата несигурност остава висока на фона на раздробения световен търговски пейзаж. Този нов пейзаж принуждава компаниите да преоценят глобалните вериги за доставки, производствените си позиции и плановете си за директни инвестиции, всички повлияни от политики извън търговията, като например данъци и имиграция.

2. Битка в технологиите и изкуствения интелект. Възможностите на изкуствения интелект се очертаха като определящ атрибут на геополитическата конкуренция, с последици както за икономическата, така и за националната сигурност. САЩ и Китай са лидери в това състезание. Технологичните компании от тези две GenAI суперсили (от англ. Генеративен ИИ) са създали съответно 59% и 26% от най-добре представящите се големи езикови модели (LLM). Очертава се и малка група страни в Европа, Азия и Близкия изток - „средните сили на GenAI“.  Всяка от тях има различни силни страни и те могат да ѝ позволят да се конкурира като доставчик на технологии в регионален и дори глобален мащаб. Надпреварата в изкуствения интелект има значителни последици за компаниите в сектори като проектиране и производство на полупроводници, производство на електроенергия (за да се отговори на нарастващото търсене от центровете за данни)  и добив (на редкоземни минерали). Друга голяма битка се води на полето на квантовите изчисления, където САЩ и Китай също се конкурират ожесточено. Тази радикална технология ще окаже голямо влияние върху криптографията, разработването на лекарства, финансите и материалознанието. Батериите, възобновяемата енергия, биотехнологиите и технологиите с двойна употреба са допълнителни области на технологична конкуренция.

3. Съревнование за таланти. Следствие от технологичната надпревара е осигуряването на достъп до таланти. Технологичният напредък бързо променя нуждите на бизнеса от кадри и умения. Конкуренцията между държавите, особено с изострящата се надпревара в областта на ИИ и демографските промени, става все по-интензивна и сложна. САЩ остават водещата дестинация за таланти, привличайки нетно 460 000 висококвалифицирани специалисти през 12-те месеца до август 2025 г., според BCG Top Talent Tracker. Следва Обединеното кралство с близо 190 000 души. Страните от Персийския залив, водени от ОАЕ и Саудитска Арабия, са се превърнали в популярни дестинации, като се конкурират с Европа, Азия и англоезичния свят. Индия, утвърден глобален доставчик на специалисти с технически умения, е изпратила над 250 000 висококвалифицирани работници в чужбина през гореспоменатия период. Тя е основният източник на международно мобилни таланти в областта на STEM и изкуствения интелект (STEM от англ. акроним на Science, Technology, Engineering and Mathematics - наука, технологии, инженерство и математика).

4. Критично важни сектори. Веригите за доставки са свързани с мащаб, скорост и цена и тези приоритети все още имат значение. Но логиката на свят, в който силата е определящата характеристика, означава, че зависимостите се използват като лост в геополитическите отношения, което увеличава значението на сигурността и устойчивостта. Сигурността сега обхваща не само военните сили, но и много области на икономиката, което води до по-голяма държавна намеса. В световен мащаб интервенциите в индустриалната политика, мотивирани от съображения за национална и икономическа сигурност, включително мита, директно държавно участие и контрол върху износа, са нараснали 6 пъти от 2021 г. насам. Правителствата насочват активно капитал в сектори, които считат за критично важни. Фокусът на интервенциите често е върху продукти или възлови точки във веригата за доставки, където зависимостите придобиват стратегическо значение. Обвързаностите между Пекин и Вашингтон са показателни. С производствен сектор, който вече е два пъти по-голям от този на САЩ, Китай присъства в много световни вериги за доставки. Пекин контролира и около 80% от добива и 85% от преработката на редкоземни елементи. В същото време Китай остава зависим от достъпа до технологични компоненти, а американските компании проектират повече от 90% от съвременните чипове и са водещите разработчици на критичен софтуер. И двете сили (както и други страни) използват подобни критични зависимости като геостратегическо предимство и за намаляване на зависимостта си от външни фактори.

5. Климатично раздалечаване. Измененията на климата остават акцент за властите и бизнеса, но наративът и фокусът се изместват. Енергийната сигурност (и разходите) често изпреварват декарбонизацията като най-важен фактор, движещ внедряването на технологии за възобновяема енергия. Китай е лидер в нисковъглеродните технологични продукти като електрически коли, батерии и слънчеви панели, както и в инвестициите във НЕИ (към края на 2024 г. Пекин е инсталирал 887 гигавата слънчева енергия, почти двойно повече от САЩ и Европа, взети заедно). Междувременно други страни, включително САЩ, продължават да фокусират енергийните си стратегии върху конвенционалните източници. На някои пазари, като например САЩ, стимулите за електрически коли, изчезват, което води до силно различаваща се национална или регионална пазарна динамика в някои индустрии - например, споменатата автомобилна. Това различие в националните енергийни политики и задълбочаващите се разделения по отношение изменението на климата влияят на международната координация. Политиката на компаниите зависи от това къде произвеждат и на кои пазари предлагат. В Западна Европа  да си „зелен“ все още се разглежда като важна корпоративна характеристика. В САЩ може да се наблюдава разделение между щати, по-фокусирани върху климата, от една страна, и по-малко фокусирани щати и федерално правителство, от друга. За Китай и някои страни от Глобалния Юг ВЕИ са част от търговските и енергийни национални стратегии.

6. Разширяване на конфликтите. Особено тревожна тенденция е разширяването и разпространението на въоръжени конфликти. С около 60 текущи междудържавни и граждански войни по целия свят (включително Украйна и Судан), както и множество тлеещи спорове (като Индия-Пакистан и Камбоджа-Тайланд), те са на най-високото си ниво от Втората световна война насам. Прекъсванията на бизнес операциите и веригите за доставки са икономически ефекти, допълващи загубата на човешки животи и страданието.

Някои конфликти отбелязват несигурен напредък към потенциално разрешаване. Но войната в Украйна продължава, а напрежението в Близкия изток остава високо. Намесата на САЩ във Венецуела в първите дни на 2026 г. създаде нов мощен шок за света с потенциал да пренареди сериозни пластове в бизнеса и международната търговия - все пак Каракас държи най-големите петролни запаси в света. Темата обаче излиза далеч извън търговията с петрол и изисква сериозно преосмисляне на управлението на риска, свързано с геополитическите и военни фактори. Така наречените „операции в сивата зона“, например от страна на проруски играчи в Европа, продължават да засягат критична инфраструктура и съоръжения, свързани със сигурността. Конфликти възникват и в нови области, като космоса и подводния свят. Цифровите домейни са се превърнали в мишени, като кибератаките засягат широк кръг от бизнеси и организации. Изкуственият интелект открива нови уязвимости.

В заключение - многополюсността, различните национални политики и силната държавна намеса вече са факт в бизнес живота. Компаниите търсят предимства в един свят на несигурност и променливост. Лидерите трябва да развият способност за отчитане на геополитическите фактори при вземането на стратегически решения и да идентифицират възможностите за растеж чрез нови партньорства и пазари.