След като от началото на годината инфлацията почти постоянно се покачваше, през октомври тя започва минимално да се забавя - до 5.3% на годишна база в сравнение с 5.6% предходния месец, показват данни на НСИ. Измерена по европейската методология инфлацията в България възлиза на 3.8% през октомври спрямо 4.1 през септември. През деветия месец, за когато има данни и за другите европейски страни, средната инфлация в ЕС е 2.6%, като България е седма по ръст на цените от 27-те държави от ЕС. Данните за третото тримесечие показаха рекорден ръст на потреблението за последните близо две десетилетия - над 9% на годишна база. То е стимулирано от ръст на възнагражденията - с над 12% спрямо година по-рано отново към третото тримесечие, по данни на НСИ. Освен че подсилват търсенето, по-високите заплати представляват и по-високи разходи за труд за производителите, които пък се прехвърлят към крайните цени на стоките и услугите. Според експерти високите държавни разходи тази година, особено за заплати в публичния сектор и за социални плащания, също действат проинфлационно. В последната си прогноза от юли БНБ залага, че цените ще растат приблизително с досегашните си темпове, като 2026 г. ще завърши с 3.8% ръст на цените - колкото и в края на 2025 г. В макроикономическата рамка на бюджет 2026 Министерството на финансите пък предвижда минимален спад на инфлацията догодина - от 3.6% средногодишно през 2025 г. до 3.5% догодина. Малко по-оптимистична от гледна точка на цените е есенната прогноза на Европейската комисия - нейните очаквания са средногодишната инфлация в България да се забави до 2.9% през 2026 г. в сравнение с 3.5% през тази.

Европейската комисия е одобрила 70 проекта в ЕС за над 600 милиона евро, насочени към развитието на алтернативни горива и намаляване на замърсяването от автомобилите. България участва в два от тези проекти и ще получи средства за осигуряване на електрозарядни станции за леки и тежкотоварни автомобили. По единия от проектите България и Румъния общо ще получат 7,86 млн. евро за 88 зарядни станции за камиони с мощност от поне 150 КВтч и 87 станции с мощност по 350 КВтч, разположени на 25 места. По втория проект за 7,38 млн. евро нашата страна ще получи средства заедно с Хърватия и Полша за изграждане на общо над 200 зарядни станции. Предвижда се у нас да бъдат създадени 23 зарядни станции по продължение на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). ЕС работи за завършване на основната част от TEN-T с най-важните връзки между големите градове до 2030 г., а разширената основна мрежа - през 2040 година. Очаква се всички региони на ЕС да имат връзка с основната мрежа до 2050 г.

Държавата печели от енергетика и военни заводи, докато останалите предприятия, които са нейна собственост, не могат да се похвалят с големи успехи. АЕЦ “Козлодуй” за третото тримесечие на 2025 г. има печалба от 159 млн. лв. На годишна база обаче тя намалява с 47% заради вноската във фонда за енергийна сигурност, която е 414 млн. Оперативните приходи са 1,666 млрд. лв. - с 8% повече на годишна база. Разходите са 1,492 млрд., което е с 274 млн. лв. повече. Цялата печалба на АЕЦ “Козлодуй” за миналата година в размер на близо 200 млн. лв. е разпределена за дивидент в полза на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Това е влошило ликвидността на ядрената централа и тя е изтеглила краткосрочни заеми, за да си осигури оборотни средства. През деветте месеца на 2025 г. двата ядрени блока са произвели почти 12 млн. мегаватчаса ток, а са продадени 11,34 млн. Печалбата на “Булгартрансгаз” спада с 11,7% до 225,764 млн. лв. за деветмесечието. Приходите са 821,225 млн. лв. – с 34,5 млн. повече на годишна база, основно благодарение на лицензионни дейности от модернизация и разширение на газопреносната инфраструктура. Приходите от пренос на газ са 662 млн. лв., което е ръст от 4%, а тези от съхранение са 24,6 млн. лв. Пренесените количества са основно към Румъния и Сърбия. Разходите на компанията са 277,448 млн. лв., което е с 30,256 млн. повече. Това се дължи основно на по-високата цена на природния газ. Погасени са два кредита за 30,3 млн. евро, но през септември е изтеглен нов за 127,2 млн. евро за изпълнение на Вертикалния газов коридор. Печалбата на БЕХ се увеличава с 40,6% до 906,541 млн. лв. Приходите нарастват до 818,5 млн. лв., но това се дължи на ръста в изплатените дивиденти от дъщерните дружества. Разходите се увеличават с 1 млн. до 11,668 млн. лв., основно за външни услуги. БЕХ е дал заем на “Мини Марица – изток” в размер на 140 млн. лв. ЕСО реализира печалба от 187,308 млн. лв., което е намаление с 5,041 млн. Основните фактори за това са по-високата покупна цена на енергия за технологичен разход. Приходите са малко над 1 млрд., а разходите – 896 млн. лв. “Мини Марица - изток” са на загуба от 209,109 млн. лв., като тя се увеличава двойно спрямо миналата година. Приходите растат с 25% до 257,896 млн. лв. Почти цялата сума се дължи на продажби на въглища, чийто добив се е увеличил. Разходите обаче скачат с 50% до 467 млн. лв. Огромно увеличение от 758% има при перо “Други разходи”, като те достигат до 24 млн. лв. С почти 69% се увеличават и разходите за външни услуги до 38 млн. лв. ТЕЦ “Марица - изток 2” също е на загуба от 235,770 млн. лв., като миналата година тя е била 101,6 млн. лв. Общите разходи надминават 1 млрд. лв., което е ръст от 30%. Основните са за емисии на парникови газове – 51% повече до 578 млн. лв. Това се дължи на увеличеното производство, както и по-високите цени на квотите. Приходите растат с 12% до 854,412 млн. лв. Реализирани са 2,846 млн. мегаватчаса електроенергия, което е увеличение със 17,6%. Военните заводи продължават да имат печалба, но и тук тя нямалява. ВМЗ - Сопот, са натрупали 153,570 млн. лв. за деветмесечието, което е с 26% намаление за година. Приходите се увеличават със 166 млн. до 759 млн. лв., а разходите – със 193 млн. до 656 млн. лв. Приходите от продажби на специална продукция са 746,7 млн. лв. 51% от тях са боеприпаси, сравнително голям дял имат тези за ръчна и тежка противотанкова гранатохвъргачка. До края на годината се очаква изпълнението на договори за 250 млн. лв. Печалбата на “Терем холдинг” се свива с 85% до 117 хил. лв. Нетните приходи от продажби намаляват с 42% до 10,654 млн. лв. Със 73,5% се увеличават извършените услуги по ремонт, производство и модернизация на въоръжение и военна техника. В същото време разходите намаляват с 36%. Финансовият резултат на “Кинтекс” се свива с 92% за година до 89 хил. лв. печалба. Дружеството е реализирало приходи от продажби на стоки със специално предназначение за 7,517 млн. лв. Те нарастват с 52%, сключени са и нови договори. Разработена е и се изпълнява стратегия за навлизане на нови пазари в Близкия изток и Африка.

Бившият изпълнителен директор на НАП Румен Спецов официално е вписан като особен търговски управител на четирите дружества (Лукойл Нефтохим Бургас АД, Лукойл Ейвиейшън България ЕООД, Лукойл-България Бункер ЕООД и Лукойл-България ЕООД) на „Лукойл“ в България, след като правителството го избра за поста. Румен Спецов ще е представител на бургаската рафинерия и неин оперативен шеф редом с Евгени Маняхин, руснак с швейцарски паспорт, председател на управителния съвет. Спецов ще напусне поста в НАП, тъй като двете длъжности са несъвместими, и на негово място е назначен досегашният заместник изпълнителен директор на Националната агенция за приходите (НАП) Христо Марков.

Фирмените продукти на шуменския производител на бързооборотни стоки "Фикосота" и неговото дъщерно дружество "Фикосота фууд" се изнасят за над 90 задгранични пазара. През 2024 г. 44% от въведените в действие машини във "Фикосота фууд" са за модернизиране на производството на "Брускети Марети". А инвестициите в решения за автоматизация и роботизация надхвърлят 10% от годишния оборот на двете компании, който за 2024 е 447.9 млн. лв. През 2024 г. компанията инсталира две нови автоматични линии за "Брускети Марети", които удвояват производствения й капацитет. Всяка от линиите е оборудвана с роботизирана система за кашониране и е интегрирана към централен палетизатор, който осигурява синхронизирана работа на целия производствен поток, уточняват от дружеството. Новост е и автоматизираното решение в участъка за франзели, което води до повишаване на производствения капацитет с около 30%. Компанията инвестира и в разширение на силозното стопанство за брашно, което увеличава с 50% капацитета й за съхранение. "Фикосота фууд" изгражда в Шумен нов завод за брускети. Осем процента от консумацията на енергия в компанията вече се покрива от фотоволтаици. Дружеството разполага с два соларни парка, които са оборудвани и с батерии за съхранение на енергията. А делът на използваните рециклирани или повторно потребени суровини - основно опаковки, расте. "Фикосота" е създадена от братята Жечко и Красен Кюркчиеви. Притежава мажоритарни дялове във "Фикосота фууд" - България, "Фикосота маркетинг Румъния", "Фикосота маркетинг Ню Йорк". Дружеството определя себе си не като производствена компания, а като компания за създаване на марки. Стреми се да постигне висока степен на потребителска лоялност и висока познаваемост на фирмените брандове. Сред марките на "Фикосота" са: брускети Maretti, Kubeti, Motto, Savex, Teo bebe, "Ехо", "Емека" и др. За 2024 г. компанията отчита 447.9 млн. лв. приходи, заетите са около 1180 души.

Увеличението на капитала на Българска банка за развитие (ББР) с 4 млрд. лв. е най-сериозния проблем в бюджетирането на България, тъй като става въпрос за най-голям финансов ефект. Това е предупреждението на Института на дипломираните експерт счетоводители – ИДЕС. Решението беше взето в края на август от Министерски съвет, но към средата на ноември то все още не е вписано в Търговския регистър. Според позицията на финансовото министерство, тази капиталова вноска няма да се отчете като бюджетен разход, а като финансиране на бюджетното салдо, и по такъв начин няма да повлияе на бюджетния дефицит за 2025 година. При отчитане на начислена основа обаче трябва да се следват подробните правила на Европейската система от национални и регионални сметки (The European System of National and Regional Accounts) – (ESA 2010), в които се прави разграничение между (а) случаите, в които капиталова инжекция в държавно дружество е наистина финансова инвестиция и не влияе върху бюджетния дефицит и (б) случаите, в които това е бюджетен разход и увеличава бюджетния дефицит. Това пише в становище на българските одитори. Разграничението е обусловено от принципната разлика между, от една страна, оперативни и капиталови (инвестиционни) разходи, формиращи разходната част на бюджета по отделни програми и дейности и, от друга страна, финансови транзакции (основно дългове и финансови инвестиции), формиращи бюджетното салдо. Смесването на двата типа транзакции може да доведе до изкривяване на отчитания бюджетен дефицит, предупреждават от ИДЕС. Капиталовата вноска в ББР може да се отчете като финансова инвестиция без влияние върху бюджетния дефицит, ако държавата (Министерството на финансите като принципал) има обосновани очаквания за бъдещи дивидентни приходи от тази инвестиция. Средствата трябва да са на разположение на банката и тя да има голяма степен на свобода какви проекти да финансира с тях. Следва да са налице достатъчни доказателства за рентабилността на банката и способността ѝ да изплаща дивиденти. Очакваните дивиденти следва да осигуряват достатъчно висока норма на възвръщаемост за държавата, например доходността да покрива минимум лихвените разходи по изтегления държавен дълг за финансиране на капиталовата вноска. Колкото до капиталови вноски за покриване на загуби или с оглед провеждането на публични политики, те се отчитат като капиталови трансфери, т.е. като разходи, увеличаващи бюджетния дефицит. ББР не е разпределяла дивиденти от 2019 година. Впрочем през 2023-та бе извършено намаление на капитала й с цел покриване на натрупани загуби. С други думи, ББР няма текуща история на добра рентабилност. Според публично достъпни данни, предоставените средства като увеличен капитал трябва да се използват от ББР за финансиране на точно определени от държавата проекти (напр. общински проекти, ВиК). По същество банката не разполага свободно с получените средства, а ги използва за провеждането на определени държавни политики. Ако това са рентабилни проекти с приемлив риск за финансиращата банка (добра кредитоспособност на кредитополучателите и добра финансова обосновка), то би се очаквало, че не само ББР, но и другите търговски банки биха проявили интерес към финансиране на такива проекти. Освен това не би имало нужда от такова голямо увеличение на капитала на ББР, тъй като и понастоящем тя има много добра капиталова адекватност (въпреки натрупаните оперативни загуби) в контекста на банкирането с частични резерви, анализират счетоводителите. По такъв начин при взимане под внимание на достъпните публични данни, наличните индикации са изцяло в посока на класификация като капиталов трансфер, т.е. бюджетен разход, водещ до увеличение на бюджетния дефицит на начислена основа. Нещо повече, дефиницията за финансиране на бюджетното салдо прави уточнението, че придобиването на финансови активи не трябва да е свързано с бюджетни разходи. Следователно увеличението на капитала на ББР трябва да се отчете като бюджетен разход, съответно увеличен бюджетен дефицит, също и при отчитане на касова основа. Фискалният ефект би бил приблизително 2% от БВП. Тъй като увеличението на капитала на ББР все още не е вписано в Търговския регистър, посочените ефекти могат да се избегнат за 2025 г., ако се преразгледа подходът или ако увеличението се отложи до 2026 г. и съответно засегне бюджетните данни за 2026-та, пишат в заключение от ИДЕС. Едно значително разминаване (потенциално в пъти!) между първоначално изчисления бюджетен дефицит на касова основа за 2025 г. и преизчисления от Евростат дефицит на начислена основа може да доведе до срив в доверието на инвеститорите в български държавен дълг. Според тях липсата на надеждни бюджетни данни може да доведе до скок в рисковите премии по българските ДЦК, което заедно с ускореното нарастване на държавния дълг би довело до рязко нарастване на бюджетните разходи за лихви и поставяне на страната в евентуална зависимост от спасителни мерки на Европейската централна банка.

„Адванс Терафонд“ АДСИЦ понижава средната рента на декар площ за октомври 2025 г. – първият месец от новата стопанска година (1 октомври 2025 г. – 30 септември 2026 г.). Средната рента на декар на дружеството за новата стопанска година е с 2,2% по-малка в сравнение с рентата за миналата стопанска година (1 октомври 2024 г. – 30 септември 2025 г.) – 57,86 лева в сравнение с 59,16 лева. Миналогодишната рента беше с 8% под тази за предходната година – 64,34 лева на декар, която е и пиковата за дружеството досега. Очакваните приходи от ренти за текущата стопанска година са за малко над 8,8 млн. лева при 9 млн. лева за предходната. Досега са събрани авансово близо 16% от очакваните приходи. За изминалата стопанска година са събрани над 73% от дължимите вземания. За деветмесечието на текущата календарна година „Адванс Терафонд“ е реализирало почти петкратно увеличение на приходите от директни продажби на земи – до 10,54 млн. лева от близо 2,6 млн. лева година по-рано. Приходите от аренда и наем за периода същевременно намаляват с 5,55% до близо 6,9 млн. лева от 7,3 млн. лева. Стойността на имотите, държани за продажба към края на септември, е 40 хил. лева спрямо 148 хил. лева година по-рано, или със 73% по-малко на годишна база. Дружеството реализира лек спад на печалбата за деветмесечието до 5,556 млн. лева от 5,81 млн. лева година по-рано. Към края на месец октомври 2025 г. „Адванс Терафонд“ АДСИЦ притежава малко над 181 хил. декара земеделска земя и близо 61 декара земя в урбанизирани територии. През октомври дружеството е купило 690 декара земеделска земя и не е продавало терени.

През последната година стойността на златните резерви на Русия се увеличи с рекордните 92 милиарда долара. Показателят надхвърля общото увеличение в стойност за предходните четири години взети заедно, според изчисления на РИА Новости, по данни на Централната банка на страната. Към 1 ноември 2025 г. стойността на златото в трезорите на Банката на Русия достигна 299,8 милиарда долара, докато миналата година по същото време златните резерви са се изчислявали на 207,7 милиарда долара.  Основната причина за толкова значителното нарастване на стойността на златните резерви на страната е рязкото покачване на цените на златото на световния пазар. За година цената на тройунция злато е скочила от 2700 до 4000 долара. Същевременно, физическият обем на златните резерви на Русия, за година всъщност е намалял с около 3,1 тона, или 100 000 тройунции. Така, към 1 октомври 2025 г., общите златни резерви на Русия възлизат на около 74,9 милиона тройунции, което се равнява на 2329,7 тона злато. Делът на златото в международните резерви на Русия към началото на ноември достигна 41,3% - най-високото ниво на този показател от 30 години насам.Като делът на чуждестранната валута в резервите на страната се е увеличил за година само с 0,5%, до 426 милиарда долара. Общият обем на международни резерви на Русия към 1 ноември възлиза на около 726 милиарда долара.

Американският президент Доналд Тръмп значително ограничи научната свобода в САЩ, съкрати средствата за изследвания и наложи ограничения на университетите . Много изследователи в САЩ са изпълнени с несигурност от тази "война на републиканците срещу науката". Затова някои от тях обмислят да се преместят в Европа, респективно европейските програми за подпомагане на изследователи отбелязват значителен ръст в интереса: кандидатите за програмата "Мария Склодовска-Кюри" са се увеличили с 50 процента, а тези за стипендии от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) са нараснали три пъти. Инициативата на ЕС "Избери Европа" очевидно вече се ползва с очакваното доверие. Германия реагира на промените в САЩ с инициативата "1000 глави плюс". Тя предлага специални стипендии, професури и програми за професионално развитие за международни изследователи на всички кариерни нива. И още - съдействие в периода на адаптация, както и допълнителна финансова подкрепа за семействата на кандидатите. Всичко това трябва да улесни бързия старт и да осигури дългосрочна перспектива за академична кариера в Германия. Надеждите за привличане на таланти от САЩ обаче се изпълняват засега само частично, признават от Министерството на образованието и научните изследвания: четири месеца след старта на програмата министерството отчита 84 подпомогнати изследователи от 25 държави, само 15 от които са от САЩ. В Европа интересът е голям и кандидатите се множат, но не и в Германия. Проблемът е прекомерната бюрокрация, сложните процедури за издаване на визи и назначаване на работа в Германия, както и езиковата бариера. Всичко това отблъсква изследователите от САЩ. За разлика от Германия, други европейски страни като Франция , Белгия и Австрия целенасочено привличат водещи изследователи от САЩ - включително с огромни финансови стимули. В Австрия изследователите се набират, подкрепят и интегрират за рекордно кратко време. Южната съседка на Германия целенасочено привлича изследователи от САЩ с програмата "APART-USA". При това много успешно: според Австрийската академия на науките досега страната е привлякла 25 изследователи от елитни американски университети като Харвард или Принстън с помощта на програмата за финансиране. Сред тях има постдокторанти, но и професори от области като физиката, химията и биологията. Те получават от австрийската държава по 500 000 евро за период от две години. Още тази година се очаква те да започнат работа в някой от дванайсетте австрийски университета или в изследователски институт. В момента Европа успява да привлича предимно постдокторанти. Европейските изследователски центрове се възползват от младите таланти с докторска степен, предлагащи актуален изследователски подход, иновативност и ценен международен опит. От своя страна постдокторантите откриват в Европа по-надеждни кариерни перспективи, международни контакти и отворена изследователска среда, която е по-малко подложена на политическо влияние.

Икономиката на Япония се е свила с почти 2 на сто през трите месеца до септември на фона на спада на износа, свързан в митата, обявени от САЩ, трайната инфлация и слабите инвестиции в сектора на недвижимите имоти, предадоха Ройтерс и Франс прес. Това е първото свиване на японската икономика от шест месеца. Брутният вътрешен продукт (БВП) на четвъртата икономика в света е намалял с 0,4 на сто спрямо предходното тримесечие, сочат първоначални данни. Анализаторите, анкетирани от Блумбърг, очакваха още по-значителен спад от -0,6 на сто. БВП на Япония нарасна с 0,6 на сто през второто тримесечие (с възходяща корекция, обявена днес), отбеляза минимален растеж през първото тримесечие (+0,2 на сто) и почти пълна стагнация през 2024 година. Според правителствените данни през последните месеци японската икономика е била подкопана от отслабването на частните инвестиции в недвижими имоти. Японската икономика, която е силно зависима от износа, продължава да бъде засегната от митническата политика на Вашингтон въпреки търговското споразумение, сключено през лятото между двете страни, което фиксира американските мита върху японските продукти на 15 на сто при първоначално обявени 25 на сто. Износът на Япония за всички страни като цяло е спаднал с 0,1 на сто през август в сравнение с миналата година, което е четвърти пореден месец на спад. През септември той се е възстановил благодарение на износа на полупроводници, но експортът на Япония за САЩ е продължил да намалява (-13,3 на сто в сравнение с миналата година). Частното потребление същевременно остава почти в застой на фона на упорития инфлационен натиск. Инфлацията в Япония отново се ускори през септември (+2,9 на сто на годишна база) след успокояване през предходните месеци, тласкана нагоре от цените на ориза и най-вече на енергията. Целевото ниво, определено от централната банка на страната, е 2 на сто.  Страната, дълго време бе в дефлация, от 2022 г. насам е изправена пред устойчиво покачване на потребителските цени. За да противодейства на завръщането на инфлацията, Японската централна банка (Bank of Japan) започна през март 2024 г. затягане на паричната политика след десет години на изключително експанзивен курс, но преустанови тази траектория след януари тази година предвид очертаващите се икономически затруднения.