Финансови новини

През декември 2016 година платежният баланс на България излезе на дефицит от близо 500 млн. евро, но за цялата изминала година отбелязва солиден излишък от малко под 2,9 млрд. евро, като в същото време преките чуждестранни инвестиции през 2016 година намаляват рязко спрямо 2015-а, показват данни на Българската централна банка. Балансът по текущата и капиталова сметка през декември е на дефицит от 469,4 млн. евро при дефицит за едва 69 млн. евро година по-рано и спрямо излишък от 150,1 млн. евро през ноември. За цялата отминала година обаче салдото по текущата и капиталовата сметка е положително и в размер на 2,8771 млрд. евро (6,1% от прогнозирания БВП) спрямо излишък за 1,594 млрд. евро (3,5% от БВП) през 2015 година. През декември салдото само по текущата сметка е също отрицателно и възлиза на 494,1 млн. евро при дефицит за 281,2 млн. евро година по-рано, но в рамките на цялата 2016 година текущата сметка е на положителен баланс от 1,8096 млрд. евро (3,9% от БВП) спрямо излишък за едва 172,4 млн. евро (0,4% от БВП) през 2015-а. Според БНБ търговското салдо на нашата страна през декември е отрицателно и в размер на 219,5 млн. евро спрямо дефицит за 350,7 млн. евро през декември 2015 година, като за цялата изминала година търговското салдо на България е на дефицит от 1,7899 млрд. евро (3,8% от БВП), но при дефицит за 2,6224 млрд. евро (5,8% от БВП) за същия период година по-рано.

Почти 1 млн. евро е платила България по осъдителни решения на Европейския съд за правата на човека в Страсбург през 2016 г. Заплатените обезщетения за 2016 г. са общо 960 100 евро или 1 877 800 лева, като в тази сума влизат плащанията по приятелските споразумения и едностранните декларации. Обезщетенията само по осъдителните решения са 854 800 евро или 1 671 800 лв. Министерство на правосъдието е сключило общо 268 споразумения по реда на Закона за отговорност на държавата и общините за вреди и на Закона за съдебната власт, като е заплатила 604 648 лв. по 243 споразумения за “бавно правосъдие”. Сумата е близо с 200 000 лв. по-малка от 2015 г., когато са били платени 794 720 лв. по 289 споразумения. От 2012 г. у нас действа компенсаторен механизъм, който предвижда всеки, който има основание да се счита за ощетен, заради “бавно правосъдие” да поиска да бъде компенсиран. Това става чрез подаване на жалба до Инспектората към Висшия съдебен съвет. Целта беше да се намалят жалбите пред ЕСПЧ в Страсбург.

Дружества

Европейската комисия и държавите от ЕС одобриха отпускането на средства за проучването на възможностите за обособяването на газов разпределителен център в България. Проектът е познат и като газов хъб "Балкан". Комисията одобрява държавната компания "Булгартрансгаз" да получи 920 500 евро. Същото дружество може да получи и до 182 000 евро за изясняване на нуждите от осъвременяване на газопреносната система край Вълчи дол, област Варна. Българският проект е един от 18 проекта на обща стойност 444 млн. евро за подобряването на системите за пренос на енергия. Седем от подкрепените проекти са на стойност 176 милиона евро и са в областта на производството и преноса на ток, 10 проекта на обща стойност 228 милиона евро са в областта на преноса на газ, а един проект получава 40 милиона евро и е свързан с обособяването на високотехнологична енергопреносна мрежа. От всички тези проекти пет са свързани със строителни дейности на стойност 350 милиона евро, а 13 са за проучвания за общо 94 милиона евро.

„Златни пясъци“ АД приключва 2016 година с печалба в размер на 1,027 млн. лв. в сравнение със загубата от 214 хил. лв. година по-рано. За сравнение, към 30 септември Златни пясъци отчита печалба в размер на 12,729 млн. лв., което означава, че през последните три месеца от годината дружеството губи 702 хил. лв. Загубата между октомври и декември 2016 г. е близо три пъти по-малка в сравнение с последното тримесечие на 2015 г. , когато дружеството губи над 2 млн. лв.Към края на миналата година приходите от дейността се свиват с над 31% на годишна база до 25,8 млн. лв. Разходите по икономически елементи достигат 14,4 млн. лв., показва още отчетът на дружеството. Към 31 декември активите на „Златни пясъци“ са в размер на 107,9 млн. лв., като се увеличават с 3,26% за една година. Пасивите са за 8,1 млн. лв., което също представлява покачване на годишна база с 26,2%. Основните направления в дейността на групата са туристическа дейност, управление и поддръжка на инфраструктурата на едноименния курортния комплекс, снабдяване с електрическа енергия и питейна вода. Златни пясъци АД консолидира ЕРП Златни пясъци АД, Паркстрой Златни пясъци ООД, Голден Трейдинг ООД, ВиК Златни пясъци ООД, ЕСП Златни пясъци ООД. От началото на годината акциите на „Златни пясъци“ поскъпват с 26,3%, като за година ръстът достига 60%. Пазарната капитализация е 15,585 млн. лв.

Най-голямото златодобивно предприятие в България - "Дънди прешъс металс Челопеч", е увеличило приходите си през 2016 г., след като година по-рано отчете спад от близо 30%, според отчета на канадската компания майка Dundee Precious Metals (DPM). Повишението идва на фона на увеличен добив и е резултат основно от по-високите цени на златото и намалените транспортни разходи. Нетната печалба на дружеството продължава да намалява, но спадът се забавя.Нетните приходи на "ДПМ Челопеч" през миналата година са се увеличили с близо 23%, но крайният финансов резултат е намалял с малко над 28%. През 2015 г. нетната печалба спадна с над 48%. Факторите, които стоят зад резултати миналата година, са ръстът от 7% при цените на златото и по-ниските транспортни разходи, докато цените на медта, което е другият основен метал, добиван от дружеството, са се понижили с 27%.Разходите за преработка на руда са намалели с 11% през миналата година, което се дължи основно на по-големите преработени обеми и подобряването на производството. Коригираната печалба преди лихви, данъци и обезценки (EBITDA) се е понижила с 12% до 87.3 млн. долара. Приходите на канадската DPM като цяло, която освен предприятието в Челопеч има и металургичен завод в Намибия, са нараснали с 24% до 279.5 млн. долара.

Директорът на Летище-София Христо Щерионов е сменен, съобщиха от Министерството на транспорта. Новият изпълнителен директор е Пламен Станчев. Той заемаше този пост в периода 2006-2010 година. Станчев бе уволнен от тогавашния министър на транспорта Александър Цветков с мотив да се подобри организацията на работа и финансовите резултати.

Елана Агрокредит АД отчита 8,89 ст. неодитирана печалба на акция за 2016 г., или общо 1,68 млн. лв. По устава на дружеството дивидентът трябва да е поне 90% от одитираната печалба и ако ползваме това като ориентир неодитираната ще е 8 ст. на акция. Окончателният размер на печалбата ще бъде обявен в одитирания отчет, който трябва бъде публикуван до 31 март 2017 г. Четвъртото тримесечие на 2016 г. е било по-слабо, защото за деветмесечието вече е имало натрупана печалба от 7,2 ст. на акция (средно по 2,4 ст. на тримесечие), а за четвъртото тримесечие са добавени само 1,69 стотинки. Ако екстраполираме тези 1,69 ст. и за следващата година, това прави 6,76 ст. на акция и дивидентна доходност от 4,97% при текущата цена от 1,36 лв. Дивидентът за 2015 г. беше 4,924 лв. на акция. Предметът на дружеството е финансиране на земеделски производители срещу обезпечение земеделска земя, която е собственост на самото Елана Агрокредит АД до изплащане на кредита. Кредитният портфейл на Елана Агрокредит АД към края на 2016 г. е 36,1 млн. лв., спрямо 22,315 млн. лв. в края на 2015 г. Акциите на Елана Агрокредит АД поскъпват с 28,3% за последните 12 месеца до 1,36 лв. за акция и 25,7 млн. лв. пазарна капитализация. Освен капиталовата доходност има и дивидентна доходност, тъй като е разпределен брутен дивидент от 0,04924 лв. на акция.

Новини от БСК и членовете на БСК

Финландска компания търси доставчици на строителни материали и услуги

АНКЕТА: Обществена консултация относно реформа на ДДС ставките

Предстоящи събития

Втора международна LEAN конференция - 21 февруари 2017 г.

Бизнес форум „Пътна карта на бизнеса 2017“

Работилница за МСП: "Presenting, pitching and beyond"

Как се прави бизнес с Филипини, Индонезия и Мианмар - възможности за български предприятия

Industry Matchmaking 2017 - 6 април 2017 г., Интер Експо Център

Конференция "REACH 2018 and Beyond" - 27 и 28 април 2017 г.

Външноикономическо сътрудничество    Enterprise Europe Network       Външнотърговски консултации      Оферти от български и чуждестранни фирми

Европа

Печалбата на Европейската централна банка (ЕЦБ) е нараснала със 111 млн. евро през миналата година и е достигнала 1.19 млрд. евро. Това се дължи на по-високите нетни приходи от лихви по портфейла на програмата за изкупуване на активи, която е част от мерките за стимулиране на икономиката на еврозоната, обявени през март 2015 г. Според финансовия отчет на ЕЦБ 1.04 млрд. евро от печалбата е дошла от тези лихви (при 0.89 млрд. евро през 2015 г.). За миналата година централната банка на еврозоната е получила и 370 млн. евро от лихви от валутните си резерви. Данните показват, че в крайна сметка програмите на ЕЦБ за стимулиране на икономиката на еврозоната се отразяват добре на самата нея. Досега имаше притеснения дали ЕЦБ няма да бъде на загуба, което да доведе до евентуалното спиране на програмата. Общият размер на баланса на ЕЦБ се увеличава с 36% до 349 млрд. евро в края на миналата година в сравнение с 257 млрд. евро през 2015 г.

Америка

Американският автомобилен концерн Ford държи на своите заявени по-рано планове за сериозни инвестиции в нови производствени бази в Мексико. Двете обявени още през 2015 г. нови фабрики в щатите Гуанахуато и Чиуауа ще бъдат изградени, както се предвиждаше, пояснява директорът на Ford Mexico Габриел Лопес. Концернът ще вложи в тях общо 2,5 млрд. долара. Според Лопес в двата завода ще работят около 3800 служители. Те ще произвеждат автомобилни части, като двигатели и трансмисии, които след това ще бъдат предоставяни на други фабрики на Ford в САЩ, Индия, Китай, Европа и Южна Америка. В началото на тази година концернът съобщи, че ще се откаже от изграждането на голям производствен обект в мексиканския Сан Луис Потоси и вместо това ще създаде стотици нови работни места в САЩ. Ръководството на групата увери, че зад процеса по решението стоят икономически, а не политически съображения. От Ford съобщиха, че ще продължат да произвеждат модела в своя съществуващ завод в Ермосильо, за да се повиши продуктивността на завода.

Азия

Чуждестранните инвестиции в имоти на китайските компании са се сринали с 84% през януари заради капиталовия контрол, който Пекин наложи, за да ограничи изтичането на пари от страната. През последните месеци регулаторите в Китай наложиха редица ограничения за сделките в чужбина, след като инвестициите в нефинансови активи отчетоха ръст от 44% през 2016 г. до рекордните 170 млрд. долара, отбелязва изданието. Според оценка на консултантската компания JLL през миналата година китайските инвестиции в чуждестранни имоти са достигнали рекордните 33 млрд. долара. Ограниченията явно вече дават резултати. Инвестициите в нефинансови активи през януари са се сринали с 36% на годишна база до 53 млрд. юана (7,8 млрд. долара). През декември търговското министерство и централната банка съобщиха, че ще ограничат „ирационалните“ сделки с имоти, хотели, кина, спортни клубове и други активи. В тази връзка и футболната асоциация на страната въведе лимит за сделките на местните клубове с чуждестранни, скъпи играчи.

Двор на кирилицата в Плиска

Дворът на кирилицата в Плиска е създаден от Карен Алексанян. Открит е на 2 май 2015 г. по случай честването на 1150-годишнината от Покръстването на българите в източноправославната християнска вяра. Респектът пред делото на царя покръстител и обединител на българите изразява параклисът в края на двора - "Св. Борис I Покръстител". Високите над 2 м кирилски букви са изработени в Армения от 12 арменски скулптори. Естественият керемиден цвят на пясъчника туф, от който са направени скулптурите, излъчва топлотата и силата на арменската земя. Шест от буквите изписват името на първата българска столица ПЛИСКА. Останалите са разположени свободно върху затревената площ, без да следват азбучния ред. Защото всяка има своето послание с изображенията и орнаментиката си. Скулптурите на цар Борис и на св. Кирил и св. Методий са изработени от българския скулптор Бехчет Данаджъ. Галерията е разположена в просторно помещение от зидан камък в старинен стил. Картините в нея са нарисувани по идеи на създателя и са закупени от него. Автори са доц. Иван Узунов – ръководител на катедра Живопис във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Михаила Михайлова от София и Валентин Гюлешев от Търговище, за да разкажат с образи най-важните моменти от събитията, свързани със създаването и приемането на кирилицата от славянския свят. Предстои уникалният исторически комплекс в старопрестолна Плиска да порасне с още над 400 квадрата експозиции. Ще бъдат отворени две нови зали, които ще разказват по уникален начин за българското минало от първите векове на създаването и утвърждаването на българската държава. (Снимка:http://дворнакирилицата.bg/)

На този ден:  Манастир Аладжа Лопушански манастир