В последните дни на работа на този парламент депутатите направиха предизборен подарък за нотариусите като с промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, намалиха ефективният данък, с който се облагат доходите от дейността им, да стане 6%, а не както е в момента 10%. В преходните и заключителни разпоредби се правят промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с които на практика се дава право на нотариусите да приспадат 40% от облагаемия си доход като нормативно признати разходи за дейността. Сред упражняващите свободни професии досега имаше такова облекчение единствено за адвокатите, което беше прието през 2023 г. Подаръкът е за 732 души, упражняващи тази професия. Гилдията се радва на друг рядък комфорт, свиващ конкуренцията - броят на нотариусите е ограничен и имат минимални (в много случаи високи) задължителни тарифи.

Над 1 млн. българи на възраст 15-64 г. са икономически неактивни, показват данните за движението на работната сила за 2025 г. в България, обявени от Националния статистически институт. Това е 26.5% от хората в тази възрастова група, като за мъжете коефициентът е 23%, а при жените - 30.1%. През 2025 г. безработните лица са 106.9 хил., от които 59.3 хил. (55.5%) са мъже и 47.6 хил. (44.5%) - жени. Коефициентът на безработица е 3.5%, като в сравнение с 2024 г. намалява с 0.7 процентни пункта. Относителният дял на продължително безработните лица от всички безработни е 42.4%, а коефициентът на продължителна безработица - 1.5% (1.6% за мъжете и 1.4% за жените). Броят на обезкуражените (хора, които искат да работят, но не търсят работа, защото не вярват, че ще намерят) е 16.5 хил., или 1.6% от всички икономически неактивни лица. В сравнение, през 2024 г. те са били 23.2 хил., което показва спад с около 6,7 хил. души. Това е устойчива тенденция в последните години на рекордно ниска безработица и огромен недостиг на кадри във всички сфери. През 2025 г. общият брой на заетите лица e 2 930 100, от които 1,552 млн. (53.0%) са мъже и 1,377 млн. (47.0%) са жени. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 и повече навършени години е 53.2% (59.3% за мъжете и 47.6% за жените). В сектора на услугите работят малко над 2 млн. души, или 68.4% от заетите, в индустрията - 787.2 хил. (26.9%), а в селското, горското и рибното стопанство - 139.9 хил. (4.8%). През 2025 г. икономически активните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 2 913.8 хил., или 73.5% от населението на същата възраст. В сравнение с 2024 г. коефициентът на икономическа активност намалява с 0.5 процентни пункта.

Средствата, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност в България, възлизат на 13,175 млрд. лв. към края на декември 2025 г., информират от Българската народна банка (БНБ). Техният размер нараства с 1,662 млрд. лв. (14,4%) в сравнение с края на декември 2024 г. и с 4,8% спрямо края на третото тримесечие на 2025 г. Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, се увеличават с 449,3 млн. лв. (13,2%) - от 3,405 млрд. лв. към края на декември 2024 г. до 3,854 млрд. лв. към края на същия месец на 2025 година. Спрямо края на септември 2025 г. те нарастват със 186,9 млн. лв. (5,1 процента). Относителеният им дял в общия размер на активите към края на декември миналата година е 29,3 процента. Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, нарастват с 1,213 млрд. лв. (15%) - от 8,108 млрд. лв. към края на декември 2024 г. до 9,321 млрд. лв. към края на декември 2025 г., и с 414,6 млн. лв. (4,7 процента) спрямо края на септември 2025 г. Относителният им дял в общия размер на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност е 70,7%.

С последните промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) бяха въведени т.нар. мултифондове, с което се обяви най-значимото изменение в тристълбовия пенсионен модел от въвеждането му през 2000 г., с което се разчита частните пенсионни компании да успеят да подобрят доходността от управлението на близо 16 млрд. евро. Въпреки това обаче няма как да се възлагат надежди за фундаметално подобрение, тъй като това е само частичен ремонт, а някои от големите пробойни в пенсионната система си остават. Първият стълб на пенсионната система се администрира от НОИ и е разходопокривен (pay-as-you-go), което означава, че във всеки момент постъпленията идват от осигурителните вноски на работещите, с които се плаща на пенсионерите. Този своеобразен договор между поколенията означава, че хората в активна трудова възраст издържат пенсионерите в замяна на обещание, когато самите те остареят, бъдещите работещи да правят същото. Проблемът е че системата хронично работи на дефицит. Приходите от осигурителни вноски са по-малко от разходите за пенсии, като в последните години съотношението е едва около 44%. Разликата се финансира с трансфер от държавния бюджет, което в числа за 2025 г. се измерва в над 12 млрд. лв., или близо 6.3 млрд. евро. В края на 2025 г. осигуряващите се лица са близо 2.94 млн. души, а пенсионерите 2.07 млн. души, което прави коефициент на зависимост около 70%. Комбинацията от намаляващо и застаряващо население означава, че все по-малко работещи ще трябва да издържат все повече пенсионери, така че коефициентът ще се влошава до нива около 80% и осигуряването на достойни пенсии ще е все по-трудно. В момента т.нар коефициент на заместване (средната пенсия към средния осигурителен доход) в страната е около 55%, като дори в последните години се покачи леко заради изпреварващото и популистко вдигане на пенсиите. Според актюерските разчети на НОИ обаче в дългосрочен план съотношението ще пада до около 43-44%. Частните втори и трети стълб на пенсионната система също си имат своите дългогодишни проблеми, които се коренят в слабо развития местен капиталов пазар. С ниската си ликвидност и непредставителните за българската икономика компании той не дава достатъчно качествени възможности за инвестиции. Това не е непременно толкова проблем за осигурените лица, като мениджърите на пенсионните компании лесно могат да вложат парите им в чужбина. По-скоро е пропилян потенциал за българската икономика да се възползва от спестяванията за пенсия на гражданите. Най-същественият недостатък, който директно може да ощети клиентите, си остават инвестициите в свързани лица. Като бройка шест от десетте лицензирани пенсионни компании са с места собственост, част от групи с бизнеси в различни направления. И няколко от тях от години насочват съществена част от инвестициите на управляваните от тях фондове към приближени компании въпреки съществуващите законови ограничения за това. Тези защити обаче масово се заобикалят чрез разнообразни техники. Често или самата пенсионна компания формално се води несвързана с икономическата група, към която реално принадлежи, или се нарояват множество привидно несвързани дружества, които листват на борсата акции и/или облигации единствено с цел да бъдат записани от пенсионните фондове. Друг използван подходи за заобикаляне на КСО е да се ползва междинно звено (УПФ инвестира в несвързан взаимен фонд, който на свой ред има уговорка да вложи парите в компании от групата). Често се прибягва и до кръстосани участия и размяна на пакети, чрез които пенсионните компании също формално намаляват експозициите си към една група. В началото на 2015 г. темата е повдигната и в сигнал до КФН от четири пенсионни компании, контролирани от международни групи - "Доверие", "Алианц", "ДСК-Родина" и ING (днес ОББ). Там освен инвестициите в свързани лица от конкурентните им с местна собственост ("ЦКБ-Сила", "Съгласие", "Бъдеще" и "Топлина") се повдига въпросът и за употребите им за манипулиране на доходността. Нито тогава, нито впоследствие КФН намира начини и воля да прекрати тези практики.

Парламентът избра Карина Караиванова за подуправител на Българската народна банка (БНБ), ръководител на управление „Емисионно“. Кандидатурата ѝ беше представена от гуверньора на БНБ Димитър Радев. Караиванова е магистър по финанси и банково дело с редица професионални квалификации. Професионалната ѝ реализация включва седем години представителство на България в Борда на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие. В периода 2012-2016 г. Караиванова е заместник-министър на финансите и представлява България в управителните органи на Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд, Черноморската банка за търговия и развитие. Била е председател на Комисията за финансов надзор, избрана от Народното събрание през 2016 г.

В Бяла Слатина се развива една от най-динамичните малки и средни компании в България - "Фиорела", което произвежда основно сапуни, почистващи и перилни препарати, както и шампоани и други хигиенни продукти. Фирмата е собственост на семейството Красимир и Десислава Къневи, които са я регистрирали като специализирано предприятие за хора с увреждания. От 705 хил. евро през 2023 г. приходите й скачат до 5.066 млн. евро през 2024 г., а печалбата се увеличава от 1000 лв. на 2.322 млн. евро. В момента фирмата е с капацитет на производство 20 тона на ден при едносменен режим на работа. "Фиорела" има широко портфолио за иначе малкия си мащаб на пръв поглед: перилен препарат, омекотител за пране, обезмаслител, течен сапун, препарат за почистване на твърди повърхности, препарат за под, за фаянс, за съдове, за почистване на тоалетни чинии, за санитарни помещения. Собствената марка на фирмата се казва Besto. Скокът в приходите се дължи основно на една доста голяма обществена поръчка с възложител Агенцията за социално подпомагане. Тя е финансирана по оперативна програма "Храни и основно материално подпомагане 2021 - 2027". През 2023 г. "Фиорела" наистина включва договори за шампоан за коса и тяло за над 962 хил. евро и за паста за зъби за 384 хил. евро. В началото на 2024 г. следват нови договори с Агенцията за социално подпомагане по същата програма - за тоалетен сапун за 649 хил. евро, за препарат за почистване на под за 757 хил. евро, за препарат за съдове за 892 хил. лв. и за перилен препарат за тъкани за 1.319 млн. евро. През 2025 г. "Фиорела" сключва нови четири договора за общо 3.835 млн. евро за тоалетен сапун, препарат за под, за пране и за съдове, както и един за паста за зъби за 418 хил. евро. Иначе фирмата преди е печелила обществени поръчки и на "Метрополитен", Националната служба за охрана, Държавната агенция за бежанците, АЕЦ "Козлодуй" и БДЖ. По закон поне 30% от служителите на специализираното предприятие трябва да са хора с увреждания, за да се категоризира то така. "Фиорела" се стреми към 50%. Към 2024 г. служителите са общо 16. Засега фокусът на фирмата е производство на ишлеме и участие в обществени поръчки, не толкова развитие на собствената марка. Собствениците на "Фиорела" споделя, че следващата им инвестиция ще е предприятие за рециклиране на пластмаса и производство на регранулат в с. Попица, до Бяла Слатина. От рециклираната пластмаса ще произвеждат чували на ролка. Вече са подали уведомление за инвестиционно намерение в РЗИ - Враца, като според него производството ще се нанесе в съществуващо производствено хале със застроена площ 371 кв.м. В цеха ще назначат 4-5 души, като всички ще са хора с увреждания. Въпросните чували в различни размери също са артикули, които се търгуват на обществени поръчки от различни възложители - общини, болници, сметопочистващи дружества. На практика така фирмата ще разшири портфолиото си и бизнеса с държавата.

Дoĸaтo гoлeмитe yнивepcaлни бaнĸи в Бългapия пpeдлaгaт пoчти нyлeви лиxви пo cпecтявaниятa, cpeднaтa лиxвa пo дeпoзититe в дигитaлнaтa бaнĸa Віgbаnk нaдxвъpля 2,30%. Бaзиpaнaтa в Ecтoния финaнcoвa инcтитyция oпepиpa в Бългapия oт пeт гoдини бeз нитo eдин физичecĸи ĸлoн. Haй-ниcĸaтa пpeдлaгaнa oт нeя лиxвa e 1,8% зa eднoмeceчeн пepиoд, ĸaтo нивaтa дocтигaт и дo 2,5%. Bпocлeдcтвиe бaнĸaтa изпoлзвa тeзи cpeдcтвa зa финaнcиpaнe нa ĸpeдитнaтa cи дeйнocт, зa дa гeнepиpa дoxoднocт. Бaнĸaтa oпepиpa чpeз тpaнcгpaнични лицeнзи нa cилнo ĸoнĸypeнтни пaзapи ĸaтo Гepмaния и Hидepлaндия, ĸъдeтo ce cъcтeзaвa c дeceтĸи мecтни и чyжди бaнĸи. Дeпoзитнoтo ѝ пopтфoлиo в eвpo възлизa нa нaд 3 милиapдa, ĸaтo двe тpeти oт нeгo e paзпpeдeлeнo пoчти пopaвнo мeждy тeзи двe зaпaднoeвpoпeйcĸи дъpжaви.

Със заповеди на министъра на земеделието и храните Иван Христанов са освободени директорите на 3 от 6-те държавни горски предприятия. За директор на Северозападното държавно предприятие във Враца е назначен Цветко Цветков. Ръководството на Северноцентралното държавно предприятие в Габрово поема Иван Степанов, а Североизточното държавно предприятие в Шумен ще бъде управлявано от Цветелин Миланов. Със заповеди на министъра на земеделието и храните са извършени и промени в състава на управителните съвети на държавните предприятия по Закона за горите.

Трима съдружници от Търговище създават през 2003 година обща фирма "Ескейп-груп" и стартират своя бизнес в селското стопанство с отглеждане на бройлери, а след това създават и птицеферма за кокошки яйценосно направление. В последствие създават консервна фабрика. Консервирайки месото, производителите успяват да му осигурят най-малко две години трайност и запазват по-добри шансове за реализация. Вече 3-4 години консервната фабрика работи успешно и има добър интерес към нейните продукти. Освен в България месните консерви на групата може да се намерят и в чужбина по магазините, в които пазаруват сънародниците ни. Само пилешкото месо, което консервират е собствено производство, останалите меса се закупуват много внимателно от утвърдени български ферми. "Ескейп-груп" предлага в момента близо 40 вида месни консерви с всички видове месо – пилешко, свинско и телешко. Източник: agri.bg

Месеци след като продаде дела си в космическата EnduroSat със седемкратна възвръщаемост, инвестиционната група на Павел Езекиев Neo Ventures стартира 2026 г. с нов фонд, трима нови партньори и три завършени сделки, и четвърта, която е на път да бъде сключена. Фондът се казва Neo Autonomy, а зад него застават познати фигури - самият Езекиев, Момчил Зарев (който понастоящем е и партньор във фонда NV3, чийто активен инвестиционен период приключи в края на 2024 г.), Йордан Зарев и Иван Иванов. Този път те ще залагат на автономни системи, дронове и технологиите, които променят транспорта и логистиката в Европа. Neo Autonomy разглежда концепцията за автономност в три посоки - човешка автономност, автономност на системи и автономност на инфраструктура. Фондът ще инвестира в компании за въздушен транспорт, наземна инфраструктура, решения срещу асиметрични заплахи и B2B технологии с AI интеграция. Целевият портфейл на фонда е 45-50 млн. евро за следващите три години. Към момента Autonomy разполага с около 14 млн. евро за инвестиции, като близо 13 млн. от тях вече са разпределени или в процес на затваряне. Най-голямата инвестиция на фонда отива в италианската Flying Basket, основана през 2015 г. от братя Моредер. През 2020 г. компанията реализира първата търговска товарна дрон-операция в Европа и днес е опитен оператор в категорията с над 1000 завършени операции в логистика, строителство, полагане на кабели и офшорни доставки. Neo Autonomy влиза в нея с 10 млн. евро чрез специално дружество с променлив капитал Aces High Capital и ще притежава 22% от компанията. Втората компания в портфейла на Autonomy е Extend Robotics, лондонски стартъп, който разработва VR платформи за дистанционно управление на роботи в опасни среди - ядрена енергетика, Космос, здравеопазване, земеделие. Инвестицията е 1 млн. долара срещу 10% дял. Fadron е единственият за момента български проект, в който влиза Autonomy. Компанията е основана през 2024 г. от Тихомир Недев и Васил Петров и разработва дронове с вертикално излитане и кацане (VTOL) за цивилни и отбранителни цели, както и специализиран софтуер за инспекция на пътна инфраструктура с помощта на изкуствен интелект. Neo Autonomy инвестира около 1 млн. долара, с което Fadron планира да ускори разработката, да увеличи производството си и да изгради фабрика и R&D център в покрайнините на София. Паралелно с изграждането на Neo Autonomy фондът инвестира в Oxford Space Systems - британска компания, която разработва разгъваеми антени за спътници

Съветът на директорите на кредитната компания „Ай Ти Еф Груп“ АД е решил компанията да издаде четвърта емисия облигации на стойност до 3 млн. евро. Средствата ще се използват за разширяване на кредитната дейност на дружеството. Емисията се планира да се състои от до 3 хил. броя облигации с номинал и емисионна стойност по 1000 евро всяка. Минималната сума, при набирането на която облигационният заем ще се счита за сключен, е 2 млн. евро. Книжата се планира да бъдат емитирани на 25 март 2026 г. Срокът им е заложен да е 2 години (24 месеца), или падежът е на 25 март 2028 г. Облигационният заем се предвижда да се погаси еднократно, на падеж, заедно с последното лихвено плащане, предвижда решението на ръководството на компанията. Лихва ще се плаща на всеки шест месеца и е фиксирана на 11% годишно. Тя ще се изчислява на базата на номинала и точния брой дни между две лихвени плащания. Предвижда се облигациите, както и предходните емисии, да бъдат предложени на до 150 предварително подбрани инвеститори и в последствие да се листнат за вторична търговия на Българската фондова борса (БФБ). „Алианц Банк България“ АД е избрана от ръководството на дружеството за банка, в която да се открие набирателната сметка за внасянето на емисионната стойност на закупените облигации.

Европейската индустрия навлиза в нова фаза на конкуренция с Китай, според анализатори от базирания във Вашингтон Институт за международни финанси (IIF). Докато в началото на 2000-те години китайският износ измества европейските производители предимно в сегмента на нискобюджетните потребителски стоки, сега натискът се измества към високотехнологичните сектори. Слабото вътрешно търсене в Китай и едновременният растеж на производствения капацитет тласкат китайските компании да разширяват износа си към Европа, докато търсенето на европейско промишлено оборудване в самия Китай намалява. Икономическите отношения между Китай и Европейския съюз навлязоха в нова фаза, според нов доклад на IIF. Авторите го наричат ​​"втори китайски шок". Първият е регистриран през 2000-те години и е свързан с приток на нискобюджетни потребителски стоки на европейския пазар, докато настоящата фаза се характеризира със засилена конкуренция между двете икономики във високотехнологичните сектори. Натискът от Китай се засилва, отчасти поради слабото вътрешно търсене в страната. Китайският пазар не е в състояние да абсорбира нарастващото производство и излишните обеми стоки се изнасят към други страни. Европа, с големия си и като цяло отворен пазар, е една от основните дестинации за подобен износ. Заради политиката на Пекин за заместване на вноса, както и поради проблемите с вътрешното потребление, интересът към европейско оборудване продължава да намалява. Дисбалансът се отразява и в търговската статистика. Износът на Китай за ЕС продължава да расте и вече е достигнал рекордни нива, докато вносът от Европа остава под нивата, наблюдавани в началото на десетилетието. Междувременно доставките от други страни (предимно с развиващи се пазари) за Китай нарастват, което показва структурна промяна - Китай става по-малко зависим от ЕС, тъй като може да произвежда продукти със сравнимо качество. Структурата на китайския износ все повече наподобява тази на Европа. Експортният потенциал на Китай, подобно на този на Германия, се формира основно от автомобили, машини, слънчеви панели и други продукти, свързани с климата. Уязвимостта на европейската индустрия се засилва допълнително от вътрешните проблеми. Високите производствени разходи и нестабилните цени на енергоносителите усложняват привличането на чуждестранен капитал и забавят модернизацията на предприятията. Специално внимание в доклада се отделя на китайските инвестиции в икономиката на ЕС. Въпреки че делът на страната с втората по големина икономика в света в общите европейски преки чуждестранни инвестиции е само едва 1%, в някои държави-членки на ЕС, като Унгария, този показател е много по-висок. Това е една от причините, поради които приемането на каквито и да е мерки за защита на европейския пазар изглежда трудно - всъщност те се препоръчват само страните, които са пряко изправени пред конкуренция от китайски производители. Държавите, в които китайските компании вече са интегрирани в производствените вериги или са значителни инвеститори, са склонни да заемат по-предпазлива позиция.

Надпреварата за разработване на търговско приложима енергия чрез термоядрен синтез се разгаря, тъй като научните открития продължават да набират скорост. По-рано тази година учени от противоположните страни на света обявиха важен напредък в изследванията и разработките в областта на ядрения синтез. Екип от учени в Русия достигна важен етап в областта на синтеза, като успешно тества високотемпературен свръхпроводник, който би позволил проектирането на токамаци (тороиди за производство на високотемпературна плазма) да бъде по-евтино и по-ефективно за разработване. В САЩ екип от учени от Принстънската лаборатория по плазмена физика интегрира изкуствен интелект в изследванията на ядрения синтез, за ​​да реши проблема със „закъсненията в изчисленията, които понастоящем възпрепятстват изследванията на енергията от синтез, като интегрира изкуствен интелект с високопроизводителни изчисления“. Но докато държавите по света инвестират все по-големи ресурси в надпреварата за ядрен синтез със забележителни резултати, надпреварата всъщност се очертава да бъде между САЩ и Китай. Първата и втората по големина икономики в света са натрупали най-много преднина  и са постигнали, може би, най-големите научни пробиви. Най-добре финансираната компания за термоядрен синтез в САЩ, Commonwealth Fusion Systems, твърди, че нейното устройство за термоядрен синтез ще генерира нетна енергия до 2027 г. Водещата китайска лаборатория по плазмена физика, наречена BEST, също прогнозира, че ще постигне нетна енергия през следващите няколко години. Китай обаче е настроен да постигне преднина, тъй като двата икономически гиганта възприемат изключително различни подходи към енергийната политика. Докато САЩ се съпротивляват на енергийния преход и залагат повече на петрола при администрацията на Доналд Тръмп, Китай настоява за амбициозна визия за държава, която включва някои от най-големите и успешни експерименти за ядрен синтез в света. Миналото лято Китай вложи 2,1 млрд. долара в нова държавна компания за термоядрен синтез. „Само тази инвестиция е два пъти и половина по-голяма от годишния бюджет на Министерството на енергетиката на САЩ за термоядрен синтез“, пише New York Times. Все по-голям брой частни компании се включват в надпреварата, като някои стартъпи започват да пробиват в разрастващата се област на научните изследвания. Технологичният сектор се ангажира все повече, тъй като нуждата му от осигуряване на енергийни доставки се засилва с разпространението на изкуствения интелект и енергоемките центрове за данни. Някои от най-големите имена в технологичния сектор, включително Бил Гейтс и Сам Алтман, вече подкрепят предприятия за ядрен синтез, а дузина различни стартъпи в тази област са успели да наберат по над 100 млн. долара. Европейските компании също проявяват силен интерес за присъединяване към революцията в термоядрения синтез и постигат бавен, но стабилен напредък, леко извън светлината на прожекторите, където доминират САЩ и Китай. Сайтът Semafor съобщава, че „Европа всъщност има повече функциониращи лаборатории за термоядрен синтез и по-последователна правителствена подкрепа“. Но полето на стартъпите в областта на ядрения синтез започва да се пренасища и сега времето е от значение.

Морската икономика на Китай запази стабилен растеж през 2025 г. и продължи да се развива към по-високо качество и ефективност. Брутният продукт на морската икономика достигна близо 11,02 трилиона юана (около 1,6 трилиона щатски долара), което е увеличение от 5,5% на годишна база. Това представлява 7,9% от брутния вътрешен продукт на страната, съобщава КМГ. По структура първичният сектор на морската икономика формира 4,5% от добавената стойност, вторичният – 37,2%, а третичният – 58,3%. Според представители на Министерството на природните ресурси развитието на сектора се ускорява благодарение на иновациите и по-доброто съчетаване между икономическата дейност и опазването на морската среда. Китай остава световен лидер в редица морски индустрии. Страната е на първо място по производство на морски продукти и разполага с най-голямата портова система в света. Обемът на морските превози и контейнерният трафик надхвърлят една трета от глобалния общ обем. Китай държи и над половината от световния пазар за корабостроене и офшорно инженерно оборудване, както и повече от половината от глобалния капацитет на офшорната вятърна енергия.