Новото райониране на България влиза в сила от началото на 2027 г. , с което София ще спре да хвърля сянка върху общините в Югозападния регион и Перник и Кюстендил вече ще имат достъп до повече европейски средства. Промяната влиза в сила след като НСИ утвърди за България актуализираната Класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS 2027), приета от Европейската комисия. Разделянето на България на определени райони не е от значение само за статистиката, но и за достъпа до европейски средства. От това какви са икономическите и демографски показатели на всеки един район зависи процентът на еврофинансиране по различните програми, част от политиката на сближаване на ЕС. В основата на кохезионната политика на ЕС стои Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. Региони, чието икономическо развитие е под 75% от средното за ЕС, се класифицират като „по-слабо развити“ и получават най-висока степен на безвъзмездна помощ. Досега София беше част от Югозападния регион заедно с области като Перник, Кюстендил и Благоевград. Силният икономически стандарт на столицата изкуствено повишаваше средните показатели на целия регион. Това поставяше в статистически капани съседни области като Перник и Кюстендил, които рискуваха да бъдат лишени от високи субсидии, тъй като на хартия изглеждат „богати“ поради близостта си до София. Шестте района на ниво Nuts 2 (Югозападен, Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен централен и Северозападен) са обособени през 2000 г., като през 2007 г. леко са променени заради изискване на Евростат за териториалните единици в рамките на Европейския съюз, според които в един регион трябва да живеят минимум 800 хиляди и максимум 3 милиона жители. Новото райониране предвижда окрупняване на досегашните шест региона в четири мащабни единици:

Северен регион: Обединява областите от Видин до Силистра (11 области). Целта е спиране на демографския спад чрез целенасочени инвестиции в Северна България;

Източен регион: Включва Черноморското крайбрежие, Шумен, Сливен и Ямбол. Фокусът тук ще бъде върху „синята икономика“ и индустриалното развитие;

Южен регион: Голям регион, включващ Пловдив, Стара Загора и областите от Югозападна България (без столицата). Това позволява на Перник и Кюстендил най-после да излязат от сянката на софийския стандарт;

Столичен регион: София-град се обособява като самостоятелна единица. Като „развит регион“ тя ще има различен режим на финансиране, но няма да „пречи“ на останалите области да получават максимума от Кохезионния фонд.

От края на февруари 2026 г. новата класификация ще бъде внедрена в: Националния регистър на населените места, Информационната система „Статистически класификации“, Портала за отворени данни и Българската народна банка (БНБ). Техническата синхронизация трябва да приключи до август 2026 г. и е критична, за да може през януари 2027 г., когато новата карта влезе в сила, държавата да разполага с коректна статистическа база, върху която да се договарят бюджетите за периода 2028 – 2034 г.

Българската народна банка (БНБ) публикува средния размер на таксите към 31 декември 2025 г., начислявани от банките на потребители по разплащателни сметки за услугите по приложение 1 към Наредба 3 на БНБ, във връзка с определянето на приемливи такси по платежни сметки за основни операции. За откриване на разплащателна сметка в офис на банката средният размер на таксата е 2,55 евро (4,99 лева), а за откриване на разплащателна сметка в офис на банката с издаване на дебитна карта - 2,08 евро (4,07 лева). За обслужване на разплащателна сметка в офис на банката средният размер на таксата е 2,18 евро (4,27 лева ) на месец. За обслужване на разплащателна сметка в офис на банката с издадена дебитна карта към сметката средният размер на таксата е 1,26 евро (2,47 лева) на месец. За закриване на разплащателна сметка в офис, открита до 6 месеца от датата на закриване, средният размер на таксата е 1,74 евро (3,41 лева).

С минимален ръст на общите приходи са завършили 2024 г. десетте най-големи предприятия в добивната индустрия. Докато рудодобивните дружества като цяло увеличават приходите си, добивът на неметални полезни изкопаеми е имал по-тежка година. Продължава спадът и при въглищата. Печалбите в сектора се увеличават, като почти всички компании отчитат положителни резултати. Единственото изключение отново е при въглищата - държавната "Мини Марица-изток", която практически удвоява загубата си. Като цяло рентабилността на най-големите в сектора се подобрява, като достига близо 21.5% през 2024 г. спрямо 16.7% за предходната година. Общо заетите леко намаляват (-3%), главно заради понижението при "Върба - Батанци", но резки промени в персонала като цяло липсват. Със значителен ръст през 2024 г. начело излиза "ДПМ Челопеч". Компанията отчита и най-високата печалба и рентабилност в сектора. Заради продължаващия втора година силен спад на приходите пък до 10-а позиция пада "РУА България". Според доклада на Българската минно-геоложка камара през 2024 г. продължава спадът в добива на въглища, като само за една година намалението е 29%, а за последните две - общо почти 60%. Причината за това са климатичните политики на Европа за ограничаване на изкопаемите горива за производството на електроенергия. Добивът на руди също намалява през 2024 г. - с 3%, но по-високите цени на металите компенсират по-ниските обеми. Затова и в стойност производството на метални полезни изкопаеми е нагоре през 2024 г. Като цяло се запазва тенденцията общо произведената продукция в индустрията да нараства стабилно с по около 5% годишно. Лидер в сектора през 2024 г. е "ДПМ Челопеч" (преди "Дънди прешъс металс Челопеч"), която добива медно-златни руди. Приходите на компанията се увеличават с 39% до над 400 млн. евро. Печалбата се удвоява, а рентабилността достига 49.3% (31.6% за 2023 г.). През 2024 г. компанията отчита повече продажби и по-високи цени на металите, което обяснява отличните резултати. По-надолу в класацията - на 5-о място, се нарежда другото дружество на канадската DPМ Metals - златодобивното "ДПМ Крумовград", което през 2024 г. понижава приходите си с 9% заради по-малките продажби на концентрат от рудника "Ада тепе". Компанията обаче запазва висока рентабилност - 47.5%, което е вторият най-добър резултат в сектора след този на дружеството в Челопеч. Според отчета на DPM Metal, което е публично дружество, през 2025 г. и двете компании продължават да увеличават приходите си - в Челопеч те нарастват с 57%, а в Крумовград - с 14%. Основният двигател остават по-високите цени на металите, а в случая на мината в Челопеч - и по-големите обеми продажби. Двете водещи компании от предишната класация - медодобивните "Асарел-Медет" и "Елаците мед", отстъпват с по-една позиция. Двете също увеличават приходите си, но с по-умерени темпове. Панагюрската "Асарел-Медет" запазва количествата добита и преработена руда, но постига висок показател на извличане на мед - близо 92.5%. Именно тази подобрена ефективност стои зад ръста на приходите с 1.8%. През 2024 г. компанията е инвестирала 67 млн. евро по седемте си програми за дългосрочно устойчиво развитие, още 80 млн. евро са планирани за 2025 г. според отчета. Увеличените цени на медта стоят и зад ръста на приходите с 6.6% на "Елаците мед", която оперира находището край Етрополе. От компанията отчитат минимален спад на количествата преработена руда. Увеличава се печалбата, както и рентабилността - от 24% през 2023 г. на близо 30% през 2024 г. През март 2025 г. концесията на компанията беше удължена с 10 години до 2041 г. По-високи са приходите и на производителите на оловно-цинкови руди - "Върба - Батанци" и дъщерното й дружество "Горубсо - Мадан", като при първото резултатът е с над една четвърт по-висок, отколкото през 2023 г. И двете компании са част от групата на КЦМ и доставят концентрат на завода в Пловдив. Средногодишните резултати показват близо 12% спад на персонала на "Върба - Батанци" до 127 души. Данни от АПИС обаче сочат, че е имало временно понижение на заетостта, докато през 2025 г. работниците отново се увеличават до 144 души. Останалите четири компании в класацията, които не добиват метални суровини, понижават резултатите си през 2024 г. С над една пета се свиват приходите на държавната въгледобивна компания "Мини Марица-изток", която за втора поредна година значително влошава представянето си. Мините доставят въглища на тецовете в Маришкия басейн. През 2024 г. компанията е добила почти 30% по-малко въглища. В края на февруари изтече договорът с един от големите клиенти - "КонтурГлобал Марица-изток 3", във връзка с края на споразумението за задължително изкупуване на енергията от централата от НЕК. С над една пета се свиват приходите на държавната въгледобивна компания "Мини Марица-изток", която за втора поредна година значително влошава представянето си. За първите девет месеца на 2025 г. общите приходи на държавните мини нарастват с 34% до 131.9 млн. евро, но загубата им се удвоява до 107.4 млн. евро. Увеличени са доставките на въглища за държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", "Брикел" и "Ей И Ес Гълъбово". Договорът на последното дружество с НЕК за изкупуване на енергията обаче изтича през тази година, което ще се отрази на мините. Производителите на неметални минерали и суровини също са надолу. "Каолин", която е собственост на германската Quarzwerke International и има няколко находища за добив на каолин, кварцов пясък и др. индустриални суровини, понижава приходите си с над 12%. Леко намалява и печалбата. От отчета става ясно, че това е резултат от спада на продадената продукция. Около половината от приходите са от продажби в страната. Над 9% по-ниски са приходите и на "Огняново К", която добива инертни материали и произвежда вар за строителството и индустрията. Печалбата обаче се удвоява. Компанията, чийто краен собственик е шведският Plena Holdings, има два завода в страната - "Огняново" край Пазарджик и "Пуклина" до Сливница. Според отчета й за 2025 г. са планирани 2.9 млн. евро инвестиции, включително собствени средства и банков заем. Най-значително е намалението при "РУА България" на украинеца Виктор Демянюк, която преработва отпадъци от рудодобива. Компанията отчита над 50% спад на приходите за втора поредна година. "РУА България" има фабрика за производство на железен и баритен концентрат в "Кремиковци", а всичките й клиенти на практика са в чужбина. През последните няколко години фирмата инвестира основно в инсталация за избелване на барит и производство на гипс, за което през 2024 г. са отделени 2.2 млн. евро.

Една от най-големите компании за центрове за данни в света, Digital Realty, обяви навлизането на си на българския пазар чрез придобиването на базирания в столицата водещ местен доставчик Telepoint. С придобиването Digital Realty добавя два нови центъра за данни в българската столица към своето портфолио, което вече включва над 300 обекта и повече от 500 налични облачни решения по света. Единият от новопридобитите обекти е сред най-силно взаимосвързаните в Югоизточна Европа – с над 110 уникални доставчици на мрежови услуги и множество облачни инсталации. София е дом на над 340 мрежови точки на присъствие и близо 200 уникални мрежи, което го нарежда сред водещите пазари в Югоизточна Европа по отношение на международната интернет скорост и ръст на трафика. Той предлага неутрална по отношение на операторите свързаност към ЕС, Турция и региона на Кавказ. Допълнителен стратегически фактор е ролята на София като разпределителен възел за трафик от нови подводни кабелни системи, достигащи до Гърция. Нарастващите обеми на данни от Близкия изток и Азия се пренасочват по суша именно към българската столица, утвърждавайки позицията ѝ като един от ключовите европейски портали към тези региони. Придобиването допълва съществуващото присъствие на Digital Realty в региона – компанията вече оперира обекти в Атина, Ираклион и Загреб. С добавянето на София се оформя плътна мрежа, покриваща коридора за свързаност в Източното Средиземноморие и Балканите. В контекста на ускореното внедряване на изкуствен интелект в Европа и Близкия изток, стратегическото положение на София по ключови сухоземни и подводни маршрути я превръща в жизненоважен възел за AI инфраструктура. Близостта до крайните потребители намалява латентността при извличане на заключения – процесът, при който обучените AI модели обработват нови данни в реално време, за да генерират резултати. Новината за придобиването на Telepoint от Digital Realty идва в момент, в който глобалната интернет архитектура претърпява историческа трансформация.

Русенската euShipments.com обяви разширяването на дейността си с отварянето на нови собствени бази в Италия и Испания, където досега операциите й се изпълняваха чрез местни интегрирани партньори - подизпълнители. Компанията предоставя фулфилмънт и логистични услуги за онлайн магазини, продаващи зад граница, а с новите локации общият обем на складовите ѝ площи нараства с над една трета спрямо досегашните над 40 000 кв.м. Стъпката идва, след като в края на 2025 г. като стратегически инвеститор в бизнеса влязоха Австрийските пощи (Österreichische Post), които придобиха 70% от акциите на "ЕУшипмънтс.ком" за около 55 млн. евро, а фондът за дялови инвестиции BlackPeak Capital продаде изцяло участието си от малко под 39%. До момента създадената през 2012 г. euShipments.com разполагаше със седем собствени склада с обща площ над 40 000 кв.м в шест държави - два в България (в Русе и в София) и по един в Румъния, Хърватия, Словения, Унгария, Словакия. От тях компанията оперира около 30 маршрутни линии, покриващи територии от Полша до Кипър, като в крайните дестинации си партнира с над 60 куриерски компании, които доставят пратките до крайните потребители. Към края на 2025 г. консолидираните й приходи са близо 51 млн. евро, а служителите - над 400. С новите си складове в Италия и Испания, които вече са напълно функционални и работят с първите клиенти със заскладени стоки там, групата поема директно управлението на качеството, скоростта и гъвкавостта на услугите в тези две страни, както и на пазара в Португалия, който също ще бъде обслужван от склада в Испания. Складът в Италия е разположен на стратегическа локация - северния град Болцано, в близост до прохода Бренер, който е един от най-важните транспортни маршрути между Италия и Австрия. Дейността там започва на площ от 2000 кв.м с 500 палетоместа и обособени зони за фулфилмънт и кросдокинг процеси, като от компанията уточняват, че е договорена възможност площта да се увеличи до 10 000 кв.м. Складът разполага с автоматизирана конвейерна система за обработка на пратки, която сканира, измерва и регистрира всяка пратка в реално време, минимизирайки риска от човешка грешка. Сред ключовите характеристики на локацията е и това, че новият център, който ще доставя пратки в партньорство с регионалните лидери Poste Italiane, GLS, BRT, е разположен на по-малко от километър от депата на местните куриерски компании, изтъкват от euShipments.com. Другият нов склад е значително по-голям - с оперативна площ 13 500 кв.м. Той е разположен в Барселона и от компанията го определят като фулфилмънт център за мащабиране - с възможност за складиране на до 23 000 палетоместа и 15 000 пикинг локации. Хъбът е оборудван с високостелажна палетна система, която позволява оптимално използване на вертикалното пространство, а дейността му е интегрирана с най-предпочитаните местни куриери - Correos и CTT Express, като осигурява доставки на следващ ден както в Испания, така и в Португалия. Към момента центърът разполага с капацитет за изпълнение на над 10 000 онлайн поръчки дневно, което го превръща в логистичен гръбнак за онлайн брандове с агресивна политика за разрастване и силно изразени пикови периоди на продажбите. До края на първото полугодие на 2026 г. се очаква добавянето на още три пазара. Единият е част от т.нар. регион DACH (Германия, Австрия, Швейцария), а другите два са едни от най-бързо развиващите се e-commerce пазари в Европа извън ЕС.

Българската компания Екомаат обяви значим пробив в разработката на натурални козметични съставки. Иновативен екстракт от свежи цветове на люляк е показал впечатляващи резултати в независимо научно изследване, съобщават от родния производител на био сертифицирани продукти. Данните потвърждават сериозно подобряване и регулиране на хидратацията на кожата, без да се нарушава нейният външен защитен слой. Това е вторият ключов научен пробив за България в рамките на мащабния европейски проект InnCoCell. По-ранно изследване на екстракт от салвия, също произведен от „Екомаат“, показа значителен потенциал в борбата с фотостареенето на кожата. Финансирана по европейската програма за научни изследвания и иновации "Хоризонт 2020", инициативата обединява 17 партньори от 15 европейски държави и цели да революционизира начина, по който се произвеждат и валидират натурални компоненти за козметиката. В рамките на изследването екстрактът от люляк (Syringa vulgaris), извлечен чрез технология със свръхкритичен въглероден двуокис, е анализиран от германския лидер при индустриалните суровини Merck Electronics KGaA. Резултатите имат особено значение за България, която има дългогодишни традиции в работата с люляк. Липофилната структура на екстракта, получен чрез свръхкритична CO₂ екстракция, го прави подходящ за влагане във всички видове козметични продукти, но най-големият му потенциал е в грижата за кожата на лицето.

Производителят на шоколадови изделия „Мелбон“ АД планира значително разширяване на производствените си мощности чрез изграждането на нова база в Перник. Проектът, внесен за одобрение в РИОСВ-София, залага строителство на специализирана сграда за производство на шоколадови и ковертюрни маси в квартал „Кристал“. Тя ще е допълнение към фабриката на дружеството, която се намира на същото място. Инвестицията ще бъде реализирана върху собствен имот на компанията с идентификатор УПИ XXVIII-502.2054 в кв. 471. Теренът е с трайно предназначение за урбанизирана територия и попада в устройствена зона „Пп“ (производствена зона). Параметрите на застрояване предвиждат висока интензивност – коефициент на интензивност (Кинт) между 1.0 и 2.5, плътност на застрояване от 40 до 80% и максимална кота корниз от 25 метра. Озеленяването в имота ще заема между 20% и 40% от площта. Новото предприятие ще функционира с напълно автоматизирана поточна линия за производство на шоколадови заготовки. В сградата ще бъдат обособени три основни зони: производствена зала, склад за суровини и обслужваща част с битови помещения за персонала. Предвижда се в обекта да работят двама души на пълно работно време, които ще управляват процесите чрез климатизирана контролна клетка с компютърно управление. Технологичният процес в новото предприятие е организиран в затворен цикъл, който започва още с приемането на базовите суровини – мляко на прах, масло и какао. Първоначално маслата и какаовата маса се втечняват в специализирани топилки, след което преминават към етапа на смилане. Там суровините първо се обработват грубо в двувалцова мелница, а веднага след това се подлагат на фино рафиниране в петвалцов апарат. Следващият етап е конширането, което продължава шест часа, като през това време към сместа се добавя и останалото количество масла за постигане на оптимална консистенция. В края на цикъла готовата шоколадова маса се изпомпва в големи сборни резервоари, от които по автоматизирана тръбопроводна система се подава директно към поточните линии за производство на крайните продукти. „Мелбон“ АД е създадено през 1999 г. със седалище и адрес на управление в София, бул. „Симеоновско шосе“ №194. Основният предмет на дейност на дружеството е производство и продажба на висококачествени шоколадови и захарни изделия, като за нуждите на производството се използват суровини от страната и чужбина. Компанията е предприятие „майка“ и притежава 100% от капитала на „Мелбон Тойс“ ЕООД. За 2023 г., „Мелбон“ АД отчита текуща печалба в размер на 1.2 млн. евро (2.4 млн. лв.)

Канадското училище Maple Bear отваря край Пловдив наесен В близкото пловдивско село Марково новото учебно заведение, което ще бъде част от франчайз веригата на Maple Bear - третото в страната и първото извън столицата. То ще отвори през септември с две предучилищни групи - за 5- и 6-годишни, и един първи клас за учебната 2026-2027 г. Франчайзополучател е дружеството "Частно основно училище канадски мечета - Пловдив", което е еднолична собственост на Бодуков. Училището е разположено в имот простиращ се върху 1500 кв.м застроена площ. Съществуваща сграда ще се ползва под наем, като вече вървят дейности по нейното преустройване в учебно заведение по българските и канадските образователни изисквания, които се очаква да приключат до няколко месеца. Първоначалният екип се предвижда да бъде около десетина души, включително учители и администрация. Годишните такси ще бъдат около 10 хил. евро, включително обучение, храна, учебници и допълнителни занимания.

Пазарджишкият производител на акумулатори "Елхим-Искра" спира работа и ще започне да съкращава работници - близо 200 души. Решението е взето на заседание на съвета на директорите в сряда, 4 март, като се предвижда заводът да спре работа на 23 март, а 20 дни след това компанията ще предприеме действия по прекратяване на договорите на работниците и служителите. Ръководството разработва стратегия за преструктуриране на дейността, но повече подробности не се съобщават. Трудностите на "Елхим-Искра" са резултат от комбинация от фактори, включително загубата на пазарни позиции в Италия и Германия заради свитото индустриално производство там и конкуренцията на производители от Турция, Китай и Индия, които имат значително по-ниски разходи за труд и енергия. От компанията посочват като проблем високите цени на електроенергията в България и Европа и липсата на реален компенсационен механизъм за държавна подкрепа. Към момента в страната практически няма действащ механизъм, по който да се покриват част от разходите за ток на производствените предприятия. От дружеството се оплакват също от административно наложения ежегоден ръст на минималната работна заплата и липсата на квалифицирани кадри, което налага постоянно вдигане на разходите за труд, без да има ръст на производителността. За миналата година "Елхим-Искра" понижава приходите си със 7% до 15.4 млн. евро и остава на загуба, макар и намаляваща (0.5 млн. евро).

Wiser Technology отчита годишни приходи в размер на 39.2 млн. евро спрямо 20.5 млн. евро през 2024 година. Увеличението се дължи както на включване на резултатите на придобитите през 2024 г. дружества, така и на 18% органичен растеж на приходите. За 2025 г. дружеството е с оперативна нетна загуба в размер на 1.4 млн. евро спрямо 1.3 млн. евро за деветте месеца на годината. През четвъртото тримесечие компанията въведе промени в счетоводните си политики с цел повишаване на прозрачността и ограничаване на балансовия риск. В резултат отчетената годишна нетна загуба възлиза на 4.3 млн. евро. Сред предприетите мерки е въвеждането на политика за отписване на вземания със срок над 180 дни, довела до непарична корекция в размер на 1.68 млн. евро. Всички засегнати вземания са възникнали преди миналата година, като 73% от тях предхождат придобиванията през 2024 г. и са наследени от едно от закупените дружества. Компанията актуализира и политиката за признаване на търговски комисиони, като условните комисиони вече се признават към момента на реализиране на продажбата, независимо дали условията по тях са изпълнени. Вече 25 г. Wiser Technology Wiser Technology създава софтуер, който подпомага глобални организации да проектират, внедряват и развиват своите AI решения. The Code – нейният изпълнителен модел, обединява стратегия, архитектура, инженеринг и подготовка на екипите в един последователен процес от идеята до реалното приложение. Wiser работи в Европа, Близкия изток и Северна Америка партнирайки си със световни лидери в автомобилната индустрия, авиацията и отбраната, телекомуникациите и медиите, информационните технологии и финансовия сектор.

България е страната с най-ниска безработица в еврозоната през януари 2026 г., показват най-новите сезонно коригирани данни на Евростат - статистическата служба на Европейския съюз.  Безработицата в България е била на ниво от 3,1 на сто, който е най-ниско от всички страни в целия европейски валутен съюз.  Следва да се има предвид, че населението (и особено работоспособните на възраст 15–64 г.) в България намалява с 800 хил.души за периода 2003 - 2013 г. поради стареене, емиграция и отрицателен естествен прираст, вследствие на което броят на активните търсещи работа обективно намалява. Сезонно изгладената безработица в еврозоната възлиза на 6,1 на сто през януари 2026 г., което е понижение спрямо 6,2 на сто през декември 2025 г. и 6,3 на сто година по-рано. За ЕС показателят достига 5,8 на сто при 5,9 на сто през предходния месец и 6,0 на сто през януари 2025 година. По оценка на Евростат общо 12,928 милиона души в ЕС са били без работа през януари, от които 10,770 милиона в страните от еврозоната. На месечна база броят на безработните е намалял със 185 000 души в ЕС и със 184 000 души в еврозоната. На годишна основа понижението възлиза съответно на 274 000 души в ЕС и на 273 000 души в еврозоната. След България най-ниско е нивото на безработица в еврозоната в Малта (3,4 на сто) и Словения (3,9 на сто). Най-висока във валутния съюз е безработицата във Финландия (10 на сто), Испания (9,8 на сто), както и във Франция и Гърция (7,7 на сто). През януари 2026 г. 2,922 млн. млади хора под 25 години са били без работа в ЕС, като 2,352 млн. от тях - в еврозоната. Младежката безработица в ЕС е 15,1 на сто, което представлява лек спад спрямо 15,2 на сто през декември 2025 година. В еврозоната показателят е 14,8 на сто при 15,0 на сто месец по-рано. Спрямо декември 2025 г. броят на безработните младежи е намалял с 27 000 души както в ЕС, така и в еврозоната. На годишна база младежката безработица е намаляла с 27 000 души в ЕС, докато в еврозоната е отчетено увеличение с 12 000 души.

Cвeтoвнoтo пpoизвoдcтвo нa зъpнo нaдминa гpaницaтa oт 3 милиapдa тoнa, ĸoeтo e иcтopичecĸи peĸopд. Πшeницaтa ce пoвиши c мeждy 3 и 4,25 eвpo/тoн, ĸaтo ce въpнa дo гpaницaтa oт 200 eвpo/тoн, пpeдaвaт cвeтoвнитe aгeнции.  Πocлeднитe пpoгнoзи нa Opгaнизaциятa нa OOH пo пpexpaнa и зeмeдeлиe (ФAO) пoĸaзвaт, чe инфлaциятa нa xpaнитe щe вapиpa знaчитeлнo в 160 дъpжaви пpeз 2026 г., oт двyцифpeнo yвeличeниe в няĸoи иĸoнoмиĸи дo дeйcтвитeлeн cпaд нa цeнитe в дpyги. Haй-cилeн инфлaциoнeн нaтиcĸ, т.e. нaй-гoлямo yвeличeниe нa paзxoдитe зa xpaни, ce oчaĸвa дa бъдe в paзвивaщитe ce иĸoнoмиĸи и cтpaнитe, зaвиcими oт внoca. Динaмиĸaтa нa инфлaциятa нa xpaнитe ce влияe oт вaлyтнитe ĸoлeбaния, cвeтoвнитe цeни нa cтoĸитe, тъpгoвcĸитe cмyщeния и ycлoвиятa нa вътpeшнитe дocтaвĸи. Cпopeд пpoгнoзитe cвeтoвнaтa peĸoлтa oт пшeницa пpeз 2025-2026 гoдинa щe дocтигнe oбщo 834,71 милиoнa тoнa, ĸoeтo e pъcт oт 4,54%. B мoмeнтa пaзapът нa зъpнo в Бългapия e cпoĸoeн и бeз гoлeми ĸoлeбaния. Πpeз 2025-a гoдинa oбaчe изнocът oт EC e cпaднaл c 44% нa гoдишнa бaзa. Ha тoзи фoн нaтиcĸ oт Бpюĸceл и ниcĸи цeни yдpят бизнeca cъc зъpнo y нac. Пpeз ceптeмвpи минaлaтa гoдинa, бългapcĸитe зъpнoпpoизвoдитeли ce oбeдиниxa cpeщy нoвитe cпopaзyмeния мeждy Бpюĸceл, MEPKOCУP (тъpгoвcĸa opгaнизaция, в ĸoятo yчacтвaт Бpaзилия, Apжeнтинa, Πapaгвaй и Уpyгвaй) и Meĸcиĸo, ĸoитo yдpят eвpoпeйcĸия, a в чacтнocт и бългapcĸия бизнec.

Заради войната в Иран Ормузкият проток е фактически затворен, а корабоплаването през стратегическия морски път е почти напълно спряно. Проливът е един от най-важните маршрути за световния износ на петрол и втечнен природен газ, пише в свой анализ германското икономическо издание Ен Те Фау. Ормузкият проток свързва Персийския залив с Оманския залив и Арабско море. На най-тясното си място той е широк около 33 километра, а корабните коридори във всяка посока са приблизително по три километра. През него се осъществява износът на петрол от ключови производители като Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт, Катар, Бахрейн и Обединените арабски емирства. Иранскaтa революционна гвардия обявиха блокиране на пролива след началото на американско-израелските атаки срещу страната. Почти една пета от световното потребление на петрол преминава през Ормузкия проток. По данни на аналитичната компания „Вортекса“ (Vortexa) през миналата година през него са транспортирани средно над 20 милиона барела суров петрол дневно. Около 20 на сто от световната търговия с втечнен природен газ също минава по този маршрут, като Катар изнася почти целия си втечнен газ по този начин. Алтернативните маршрути са ограничени. Съществуват тръбопроводи през Саудитска Арабия към Червено море и от Обединените арабски емирства към Оманския залив, но според Международната енергийна агенция те могат да поемат едва около една четвърт от обичайния обем, който напуска региона по море. Иран няма алтернативен маршрут извън пролива. Международната енергийна агенция предупреждава, че всяко продължително прекъсване на потоците през Ормузкия проток би имало сериозни последици за световните петролни пазари. От началото на конфликта цената на петрола вече се е повишила с около 11 на сто.  Анализатори предупреждават, че евентуално продължително затваряне на Ормузкия проток ще засегне в различна степен азиатските икономики в зависимост от зависимостта им от внос на енергия и доставките от Персийския залив, пише и Си Ен Би Си. В бележка инвестиционната банка „Номура“ (Nomura) посочва, че Тайланд, Индия, Южна Корея и Филипините са сред най-уязвимите заради високата си зависимост от вноса на петрол, докато Малайзия би могла да бъде относително по-слабо засегната като нетен износител на енергия. Според данни на „Кплер“ (Kpler) Катар и Обединените арабски емирства осигуряват 99 на сто от вноса на втечнен природен газ (LNG) в Пакистан, 72 на сто в Бангладеш и 53 на сто в Индия. Анализатори посочват, че Пакистан и Бангладеш разполагат с ограничени възможности за съхранение и диверсификация на доставките, което ги прави особено уязвими при прекъсване. Бангладеш вече отчита структурен дефицит на газ от над 1,3 милиарда кубически фута дневно, според Института за енергийна икономика и финансов анализ. Индия е изложена на значителен риск, тъй като над половината от вноса ѝ на втечнен природен газ е свързан с Персийския залив, а голяма част от договорите са индексирани към цената на Brent. Според оценки на UBP около 60 на сто от вноса на петрол в Индия също идва от Близкия изток, което означава, че продължителна блокада би повишила разходите за енергия и би оказала натиск върху текущата сметка. Китай е най-големият вносител на суров петрол в света и купува над 80 на сто от иранския петрол, според Kpler. Около 40 на сто от вноса на петрол и 30 на сто от вноса на LNG преминават през Ормузкия проток. Анализатори отбелязват, че страната разполага с по-големи буфери. Към края на февруари запасите от LNG възлизат на около 7,6 милиона тона, което осигурява краткосрочно покритие. При по-продължително прекъсване Китай може да насочи търсенето към атлантическите доставки, което би засилило ценовата конкуренция в Азия. По данни на Ю Би Пи (UBP) Близкият изток доставя около 75 на сто от вноса на петрол на Япония и 70 на сто на Южна Корея. Експозицията им към LNG от Персийския залив е по-ниска – около 14 на сто за Южна Корея и 6 на сто за Япония.
Запасите са ограничени – приблизително 3,5 милиона тона втечнен природен газ за Южна Корея и 4,4 милиона тона за Япония, което покрива между две и четири седмици потребление. Според „Номура“ нетният внос на петрол на Южна Корея е около 2,7 на сто от БВП, което увеличава уязвимостта на текущата сметка при ценови шок.В Югоизточна Азия основният ефект се очаква да бъде по линия на по-висока инфлация, а не непосредствен недостиг. Страните, които разчитат на спот пазара за LNG, ще бъдат изправени пред по-високи разходи, ако конкуренцията с Европа за доставки се засили. pariteni.bg