Промишленото производство в България през януари се понижава с 2,6% спрямо края на миналата година. Така индексът отново тръгна надолу след месечния ръст през декември, който дойде след два поредни месеца на понижение, става ясно от предварителните и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). На годишна база изгладеният индекс на промишленото производство отбелязва спад с 8,6% и това понижение продължава вече 14 поредни месеца. През януари спрямо декември НСИ регистрира спад в добивната промишленост - с 18,3%, както и при преработващата промишленост - с 3,3%, докато увеличение се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,3%. Съществен спад в преработващата промишленост е отчетен при производството на електрически съоръжения - с 39,6%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 23,2%, и при производството, некласифицирано другаде - с 21%. НСИ отчита ръст при производството на основни метали - с 35%, и при производството на тютюневи изделия - с 13,2%. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, НСИ регистрира в добивната промишленост - с 23,2%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 18,6%, и в преработващата промишленост - с 5,3%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо януари 2025 г. НСИ констатира при: обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 33,1%, производството на превозни средства, без автомобили - с 19,8%, и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 19,4%. Статистиката отчита ръст при производството на тютюневи изделия - с 67,1%, и при производството на основни метали - с 44,1%.

Министерството на финансите пласира в понеделник 5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК) на стойност 150 млн. евро. Постигнатата среднопретеглена годишна доходност е 3.03%., а годишният лихвен процент е 2.75%. До участие в аукциона са допуснати поръчки за 275.5 млн. евро. Постигнатият коефициент на покритие е 1.84, а средната цена на допуснатите до участие в аукциона поръчки е 98.57 евро на 100 евро номинал. Одобрени са поръчки в размер на 150 млн. евро. Това е пети аукцион за продажба на ДЦК на вътрешния пазар от началото на 2026 г., припомни БТА. Общо поетият дълг на вътрешния пазар от Нова година досега достига 750 млн. евро.

Производителите на цимент и други материали за строителството отчитат поредни силни продажби и през 2024 г. Сумарните приходи на топ 10 фирми в сектора надхвърлят 696.2 млн. евро. и отбелязват 11.2% ръст спрямо 2023. Всички предприятия в топ 10 са работили на печалба през 2024 г. За поредна година класацията по този показател оглавява "Хайделберг матириълс Девня" (31.3 млн. евро), следвана от "Холсим България" - с. Бели извор (23.6 млн. евро), и "Златна Панега цимент" (14.6 млн. евро). Най-големият работодател е "Холсим България" с 336 заети през 2024 г., а още четири фирми са с над 200 заети: "Хидробетон" (248), "Кнауф България" (243), "Златна Панега цимент" (234), "Хайделберг матириълс Девня" (227). Приходите на лидера - "Хайделберг матириълс Девня" (преди "Девня цимент"), надхвърлят 118.4 млн. евро през 2024. Компанията - част от германската Heidelberg Materials, отбелязва значителен ръст за поредна година, тъй като търсенето на цимент нараства с 6.3% до 2.9 млн. тона. Износът бележи лек спад в сравнение с 2023 г., който обаче е планиран в бизнес стратегията на компанията. Цените на услугите (поддръжка и др.) продължават да нарастват в пряка зависимост от увеличението на минималната работна заплата в страната. На второ място в класацията е друг голям производител на цимент - "Холсим България", който отчита над 102.8 млн. евро приходи през 2024 г. Компанията е част от швейцарската група Holcim и е собственик на циментовия завод в село Бели извор, област Враца. Около 90% от продажбите на дружеството са концентрирани на местния пазар, а износът е ограничен предимно до съседни страни. Освен на ръста на продадените количества цимент добрите резултати на "Холсим" се дължат и на стратегическо разширяване. През 2024 г. компанията придоби кариера за инертни материали в село Клокотница, Хасковско, а в началото на 2025 г. купи кариера и във Варна. Чрез дъщерното си дружество "Екосайкъл" активно управлява и рециклира строителни отпадъци и вече има четири сертифицирани площадки - две стационарни в София и две мобилни, които работят в Северозападна България и оползотворяват отпадъците при разрушаване на сгради, след което те директно се транспортират до завода. "Холсим" има бетонови възли в София и Пловдив, където цели не просто ръст, а позициониране на нисковъглеродния си бетон EcoPact. "Златна Панега цимент" (4-то място) - част от гръцката група TITAN, отбелязва близо 20% скок на продажбите през 2024 г., които надхвърлят 81.7 млн. евро. Компанията има циментов завод и пет производствени бази за бетон в София и Пловдив, както и един мобилен бетонов възел. Работи и върху разкриване на нови кариери за добив на чакъл, пясък и трошен камък. Един от големите пробиви на компанията през 2024 година е нивото на заместване на въглищата с алтернативни горива, което вече достига 65%. В българския завод инвестициите достигат 9 млн. евро през 2024 г., а общо за последните три години сумата е 24 млн. евро. Сред по-големите проекти са рехабилитацията на пещите за над 4 млн. евро, модернизацията на инсталацията за алтернативни горива за близо 7 млн. евро, изграждането на соларен парк за 4 млн. евро, а над 2 млн. евро са вложени в нова мобилна техника в бетоновите операции. На трета позиция в топ 10 е "Кнауф България" - производител на гипс, гипсофазерни и гипсокартонени плоскости и профили. Компанията е част от семейната германска Knauf, има заводи за гипсокартон и гипсофазер във Видин и в село Медникарово край Гълъбово, където оползотворява гипса от сероочистките на тецовете в Маришкия басейн. Общата произведена през 2024 г. продукция в Завода за гипсофазерни плоскости във Видин е 2.107 млн. кв.м (14% намаление спрямо 2023 г.). Общата произведена продукция в Завода за гипсокартонени плоскости в "Марица" е 29.471 млн. кв.м (13% увеличение), а общата произведена продукция в Завода за производство на профили в "Марица" е 16.795 млн. кв.м (22% увеличение). Направените през 2024 г. инвестиции са свързани с реконструкция и подобрения в заводите, а инвестициите в дълготрайни материални активи са 6.4 млн. лв. Двуцифрен ръст на приходите през 2024 г. отчита "Баумит България" (6-о място) - част от австрийската Baumit, която има фабрика за мазилки, замазки и шпакловки в Елин Пелин. Основен фокус за българското дружество са големите жилищни обекти, санирането на многофамилни жилищни сгради, както и вътрешните ремонти. Новата производствена линия за продукти за вътрешно приложение работи успешно и увеличава фирмените пазарни дялове и продажби. Производителят на керамични строителни продукти "Винербергер" (9-а позиция) е част от едноименната австрийска група. Компанията има завод в Луковит за керамични строителни продукти, а продуктовото й портфолио съдържа над 100 артикула. В завода са инвестирани над 25 млн. евро за най-модерно технологично оборудване и съвременна производствена сграда. Дъщерното дружество - "Успех", е концесионер на глинено находище "Станчов връх" в Луковит и доставчик на основната суровина - глината, необходима за производствената дейност. В класацията влизат няколко дружества с български собственици. Производителят на бетон и бетонови смески "Хидробетон" - с. Казичене, е на 5-о място с над 70.2 млн. евро приходи за 2024 г. Съдружници в компанията са Росен Костадинов Николов и Лили Цветанова Николова. Фирмата има девет логистично-производствени бази в страната с общ капацитет 900 куб.м/час. Приходите от продажби през 2024 г. са формирани от продажба на бетонови смеси и тяхното транспортиране, от продажба на материали и от наеми, уточнява докладът за дейността. В него е посочено също, че дружеството не поддържа икономически връзки с Русия и Украйна. Приходи над 49.8 млн. евро за 2024 г. поставят "Форматт билдинг продъктс" на 7-а позиция в класацията. Дружеството, собственост на Николай Георгиев Калоянов, има завод "Техногипс про" в с. Ковачево, Стара Загора, и произвежда гипсокартон и сухи строителни смеси. Продава в над 20 държави в Европа. Пазарът на гипсокартонени плоскости и сухи смеси отбелязва ръст - резултат от ускорените темпове на строителство в страната и в съседни държави. "Атмикс" - София, заема осмо място в класацията. Съдружници в компанията, която произвежда готови бетонови смеси, са Мартин Александров Алексиев, Бояна Йорданова Димитрова-Ачовски и Атанас Любомиров Манджуков. Фирмата добива и инертни материали в кариера "Студена" - Перник. Продуктите й се използват за жилищно, инфраструктурно и тунелно строителство. В доклада за дейността е посочено, че през 2024 г. компанията е продължила да разработва иновативна рецепта за производство на бетонови смеси чрез двумерни композитни материали. Класацията завършва "Агромах продакшън" - с. Бело поле, Благоевград. Компанията - част от строителния "Грома холд" на Христо Асенов Савев, се занимава с добив на трошен камък, чакъл и пясък, с производство на готови бетонови смеси, изделия от бетон и асфалтобетон. Фирмата е лидер в Югозападния регион и успешно разработва пазара в София и големите областни градове.

Българската компания Стефи ЕООД откри логистична база в Индустриален парк София – Божурище на „Национална компания индустриални зони“ (НКИЗ) ЕАД. Проектът е реализиран със сертификат за инвестиция клас А и е на стойност над 4,3 млн. евро. Стефи ЕООД има над 30-годишен международен опит в областта на международния автомобилен транспорт, спедицията и логистиката.Дружеството обслужва ключови пазари в Скандинавия, Германия, Полша, Прибалтика и страните от Бенелюкс. Новата база се простира върху 36000 кв.м. застроена площ, включва 5200 палетоместа и 600 кв. м. модерни офис пространства. В Индустриален парк София – Божурище към октомври 2025 г. тук са привлечени 48 инвестиции с общ обем над 300 млн. евро и са разкрити над 2 000 работни места.

Русенският завод за заключващи системи за автомобили "ВИТТЕ аутомотив" ще разшири производството на продукти с електроника, след като германският му собственик придоби базираната в Хайлигенхаус Helbako. Компанията е производител на електронни модули за управление на различни функции в колите и дългогодишен доставчик на WITTE Automotive. С придобиването WITTE Automotive разширява портфолиото си, като включва и електронни компоненти - нещо, което от компанията определят като ключов елемент от стратегията й за растеж. Със заводите си в Хайлигенхаус (Германия) и Тимишоара (Румъния) и 60 развойни специалисти Helbako носи ноу-хау в областта на разработването, индустриализацията и производството на електронни системи и контролни блокове. По този начин WITTE Automotive ще може самостоятелно да произвежда електронни компоненти и ще намали зависимостта си от външни доставчици. През 2025 г. компанията приключи поредното си разширение в Русе, като изгради трети завод до съществуващите две сгради. Така с инвестиция 25 млн. евро тя добави близо 25 хил. кв.м разгъната застроена площ, която ще бъде използвана за новите продукти. В завода в момента работят над 1200 души. За 2024 г. компанията отчете 213.3 млн. евро оборот. WITTE Automotive е семейна компания, създадена преди близо 130 години във Фелберт, Германия. Групата произвежда системи за заключване и управление, задвижвания за врати и капаци, механизми за заключване на седалки и камерни модули, като продуктите й се използват в почти всички водещи автомобилни марки. WITTE Automotive има 17 локации по света. В Европа работи в Германия, Чехия, България, Швеция и Франция, а в Азия присъства в Китай, Индия и Япония чрез дъщерното си дружество VAST Automotive. Оборотът й за 2025 г. е 850 млн. евро, а заетите са 5300 души. Helbako също е семейна компания, създадена през 1977 г. в Хайлигенхаус, Германия. Произвежда електронни модули за управление на различни функции в автомобилите и се определя като средно голям доставчик за индустрията. Компанията произвежда над 5 млн. модула годишно. Има собствен развоен център с 60 служители. Годишният й оборот е около 65 млн. евро, а заетите са 350 души. От 2016 г. Helbako има завод в Тимишоара, Румъния, където работят 160 души, включително 25 разработчици.

Американската агенция за търговия и развитие (USTDA) изпрати официално уведомление до българския национален системен интегратор "Информационно обслужване" за започване по същество на изпълнението на договора за изграждане на национална система за киберсигурност. Предвижда се центърът за наблюдение за киберсигурност на "Информационно обслужване", който в момента отговаря за критичната инфраструктура на определени ведомства, да бъде надграден и да се превърне в Национален оперативен център за киберсигурност. Така компанията ще координира действията по превенция, реакция, управление и осигуряване на ефективен механизъм срещу кибер и хибридни атаки на цялата публична администрация в България. "Информационно обслужване" е българският национален системен интегратор на държавната администрация и е основен партньор на държавните институции и изпълнява ключови проекти със стратегическо значение за България. "Информационно обслужване" разполага с клонова структура, която покрива всички областни градове в България. В дружеството работят над 640 висококвалифицирани експерти в различни области.

Българското дружество, собственост на турския гражданин Метин Арслан - „Юропфлийт България“ ЕООД, реализира стотици милиони евро оборот от търговия с автомобили, които се преливат като търговски вземания към свързани лица между България и Германия, всичките собственост на едно и също крайно физическо лице. По тази причина, дружеството е попаднало в обхвата на проверка в девет държави-членки на ЕС по международна акция на европейските власти с кодовото име EMILY. Разследването е насочено срещу схеми за измами с ДДС и фиктивни вериги за доставки на автомобили, щетите от които надхвърлят 100 млн. евро по експертни оценки. „Юропфлийт България“ е с персонал от 1 служител и е реализирало годишен оборот между 260 и 300 млн. лв. , както и вземания за около 155 млн. лв. от свързани лица, в периода до 2021 г. Най-голямото вземане на българската фирма е към германския едноличен търговец „Autozentrum International Metin Arslan e.K.“, собственост на същия, който държи и българското дружество - Метин Арслан. Този германски ЕТ е регистриран в град Керпен, в района на Кьолн. 

Община Кюстендил е на крачка от проекта за Регионален център за устойчиви производства и логистика След повече от година подготовка, общинската администрация в Кюстендил е на ключов етап от реализацията на проекта за Регионален център за устойчиви производства и логистика. Проектът има значителен социален ефект за региона, защото всяко второ домакинство в областта се занимава със земеделие. На територията на област Кюстендил има над 19 000 декара черешови насаждения и повече от 5 000 декара сливови и ябълкови градини. Предвижда се центърът да бъде изграден върху терен от около 15 декара в района на бившия животински пазар в Кюстендил. Индикативната стойност на инвестицията е приблизително 12 милиона евро. В модерната база ще бъде създадена инфраструктура за приемане, охлаждане чрез хидрокулер, сортиране по цвят, калибър и качество, опаковане и съхранение на земеделска продукция. Като част от проекта се предвижда и разработването на електронна платформа за B2B и B2C търговия, която ще позволи както директни доставки до крайни клиенти, така и експедиране на по-големи количества продукция към търговски партньори в страната и чужбина. Управлението на центъра се планира да бъде съвместно между Община Кюстендил и местните земеделски производители.

Към 31 януари 2026 г. общо 4.38 милиона граждани на държави извън ЕС, избягали от войната в Украйна, разполагат със статут на временна закрила в рамките на съюза. Това показват официалните данни на европейската статистическа служба Евростат. В сравнение с края на декември 2025 г., общият им брой се е увеличил с 23 110 души, което представлява ръст от 0.5%. Държавите от ЕС, които поемат най-голямата тежест и приемат най-голям брой лица, получили временна закрила са: Германия: 1 260 230 души (28.8% от общия брой за ЕС), Полша: 965 990 души (22.1%) и Чехия: 397 185 души (9.1%). През първия месец на 2026 г. броят на хората под временна закрила се е увеличил в общо 23 държави членки на ЕС. Трите най-големи абсолютни увеличения са регистрирани в Германия (+9 610 души; +0.8%), Чехия (+4 130 души; +1.1%) и Испания (+2 560 души; +1.0%). Четири страни от ЕС отчитат намаление на броя на украинските бежанци на тяхна територия. Най-осезаем е спадът в Полша (-3 250 души; -0.3%) и Кипър (-1 235 души; -4.8%). Ако се разгледа съотношението на хората със статут на временна закрила спрямо местното население, най-високите стойности на хиляда души се отчитат в Чехия (36.4), Полша (26.5) и Словакия (25.8). За сравнение, средното ниво за целия Европейски съюз е 9.7 на хиляда души. Данните на Евростат показват възходяща тенденция и за България, където пребиваващите със статут на временна закрила достигат 79 275 души през януари 2026 г. За сравнение, през септември 2025 г. техният брой е бил 73 193 души. Към 31 януари 2026 г. украинските граждани съставляват огромното мнозинство – над 98.4% от всички получили временна закрила в ЕС. Демографското разпределение показва следната картина:  Възрастни жени: 43.5%, непълнолетни лица: 30.3% (почти една трета) и възрастни мъже: 26.1% (малко над една четвърт). Предоставянето на този статут се базира на решение на Съвета на ЕС от 4 март 2022 г. На 13 юни 2025 г. Европейският съвет официално удължи временната закрила за тези лица за периода от 4 март 2026 г. до 4 март 2027 г.

Американците, подали нови молби за помощи при безработица намаляха през миналата седмица и останаха в диапазон, сигнализиращ за устойчив пазар на труда в САЩ, съобщи Асошиейтед прес. През седмицата, приключила на 7 февруари, първоначалните заявления за помощи при безработица са намалели с 5000 спрямо предходната седмица до 227 000. Това до голяма степен отговаря на очакванията на анализаторите, анкетирани от „ФактСет“, които предвиждаха спад до 226 000. Министерството на труда на САЩ съобщи, че през януари американските работодатели в неселскостопанския сектор са наели 130 000 служители – повече от прогнозираното от анализаторите, а безработицата е отслабнала до 4,3 на сто. В същото време ревизии на статистически данни сочат към значително по-слаб ръст на заетостта през 2024–2025 г., като общият брой новосъздадени работни места в САЩ за миналата година е коригиран до 181 000 - най-ниското ниво от 2020 г. Въпреки че седмичните молби за безработица остават на исторически ниски нива - обичайно между 200 000 и 250 000 - редица големи компании обявиха освобождаване на персонал през последните седмици, сред които логистичната компания Ю Пи Ес (UPS), технологичната „Амазон“ (Amazon), химическата компания „Дау“ (Dow) и изданието „Вашингтон пост“. На четириседмична база, смятана за по-стабилен показател, молбите са нараснали със 7000 до 219 500. Общият брой на американците, подали молби за обезщетения за безработица през предходната седмица, приключила на 31 януари, се е повишил с 21 000 до 1,86 милиона.

Износът на Китай рязко се е увеличил в началото на годината, като страната е напът към нов рекорден търговски излишък само седмици преди очакваната среща между президентите на САЩ и Китай - Доналд Тръмп и Си Дзинпин - в Пекин. По официални данни китайският износ е нараснал с 21,8% на годишна база в доларово изражение през януари и февруари. Това значително надхвърля прогнозите на анализаторите, анкетирани от "Ройтерс", които очакваха увеличение от около 7,1%. За сравнение, през декември ръстът беше 6,6%. Силен растеж отчита и вносът. През първите два месеца на 2026 г. той се е увеличил с 19,8%, при прогноза от 6,3% и ръст от 5,7% през декември. В резултат търговският излишък на Китай за периода януари-февруари достига рекордните 213,6 млрд. долара, което е увеличение от 25,3% спрямо същия период на миналата година. Ръстът на износа през януари и февруари се дължи основно на увеличените доставки за Югоизточна Азия и Европейския съюз. Износът към страните от Югоизточна Азия е нараснал с 29,4%, а към ЕС - с 27,8%. В същото време износът към САЩ е намалял с 11%, а вносът на американски стоки е спаднал с 26,7%. Според икономисти обаче част от китайския износ за Югоизточна Азия впоследствие достига до американския пазар, което позволява на китайските компании частично да заобикалят митата. Анализаторите предупреждават, че огромният търговски излишък на Китай трудно ще бъде намален, ако страната не успее да засили вътрешното потребление и да преодолее продължаващата криза на имотния пазар.