Фискалният съвет представи три прогнозни сценария за икономическото развитие на България през 2026 г. – реалистичен, песимистичен и силно песимистичен, след като е преценил, че съществуват значителни рискове при нестабилната геополитическа и вътрешнополитическа обстановка на международно, регионално и местно равнище. Базовият сценарий е реалистичният, с вероятност 60%, докато песимистичният и силно песимистичният сценарий са оценени с вероятност от по 20%. Макроикономистите прогнозират, че за 2026 г. брутният вътрешен продукт (БВП) по текущи цени ще достигне 126,987 млрд. евро с номинален растеж от 9,5%. Реалният растеж ще е 2,5%, а дефлаторът – 6,8 (индекс, който отразява промяната в цените на всички стоки и услуги, включени в БВП). Хармонизираната инфлация се оценява на средно 4,2% за годината. Реалният растеж отразява значително забавяне в сравнение с 3,1% през 2025 г. Очаква се темпът на растеж на потреблението да спадне до 11,7% от 14% през 2025 г. Ключов фактор ще бъде по-високата инфлация и ограниченият растеж на реалните доходи. Очакванията са инвестициите да достигнат 25,548 млрд. евро, което представлява номинален растеж от 1,4%, но в реално изражение се отчита спад, характерен за шок в предлагането. Отрицателният реален растеж на инвестициите се обяснява и с въвеждането на допълнителни регулаторни изисквания и високата база за 2025 г. Тези негативни фактори оказват натиск върху инвестиционната дейност. Прогнозира се спад в частните инвестиции и по-слаб растеж на запасите. В анализа си Фискалният съвет прогнозира и значителен отрицателен търговски баланс от 1,355 млрд. евро, поради по-висок растеж на вноса спрямо износа — нормална реакция на покачващите се цени на горивата.

Първото тримесечие на 2026 г. носи отрицателни резултати за пазара на трактори и зърнокомбайни у нас, показва справка на Контрол и техническа инспекция към Министерството на земеделието и храните за новите регистрирани машини в България. Тенденцията за спад при новите регистрирани колесни трактори в страната, която започна в средата на миналата година, продължава и в началото на тази. С 18 на сто надолу са резултатите за първото тримесечие на 2026 г. спрямо същия период година по-рано – 264 нови регистрирани машини или с 58 бройки по-малко от 2025 г., сочат данните. При зърнокомбайните разликата е минимална - само една машина надолу спрямо периода януари - март на миналата година или 5,6 на сто спад. В първото тримесечие на 2026 г. у нас са регистрирани 17 нови зърнокомбайна. Товарачите обаче обръщат тенденцията и започват новата година с положителни резултати. При телескопичните товарачи статистиката за първото тримесечие на 2026 г. показва 84 нови регистрирани машини или ръст с 16,7 на сто, а при челните товарачи - 92 машини и 14 на сто ръст спрямо миналата година.

Единственият шанс общинската болница в Горна Оряховица да продължи да съществува е да бъде поета от частен инвеститор, категоричен е управителят на МБАЛ „Свети Иван Рилски“ д-р Иван Иванов. Новите изисквания за повишаване на медицинските стандарти поставят под сериозен риск съществуването на тези лечебни заведения. Промените задължават общинските болници да инвестират непрекъснато в апаратура и допълнителна квалификация на медицинските специалисти, което е непосилно за бюджетите им, а от друга – те не могат да извършват дейност, ако не отговарят на тези стандарти. Кметът на Община Горна Оряховица е внесъл предложение в Общинския съвет за включване на двете лечебни заведения – МБАЛ и ДКЦ – в плана за приватизация през 2026 г., както и за изготвяне на правен анализ и пазарна оценка.

Българската народна банка (БНБ) издаде лиценз на „Макроадванс Дет Мениджмънт“ ЕАД за извършване на дейност по изкупуване и управление на просрочени вземания. Дружеството е предоставило необходимите документи и е изпълнило изискванията на Наредба № 49 на централната банка. След издаване на лиценз „Макроадванс Дет Мениджмънт“ може да събира и възстановява дължими плащания по договор за заем с кредитополучатели. Дружеството ще предоговаря също така и условията по договора за заем в съответствие с дадените от купувача на кредит указания, когато лицето, обслужващо кредити, не е кредитен посредник в съответствие с разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители. БНБ издаде лиценз и на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕАД за събиране или възстановяване от кредитополучателя на дължими плащания по договор за кредит и регистриране и разглеждане на жалби от кредитополучатели. БНБ издаде лиценз за извършване на дейност като дружество за електронни пари на „Монесо“ ЕООД. От централната банка уточняват, че са изпълнени условията с изисквания на Закона за платежните услуги и платежните системи и дружеството може да бъде вписано в регистъра на операторите на платежни системи с окончателност на сетълмента.

Европейската комисия обяви резултатите от поканата на Европейския фонд за отбрана (EDF) за 2025 г., с която 1.07 млрд. евро ще бъдат разпределени между 57 проекта, в които участват 634 организации от 26 държави членки и Норвегия. България влиза с участие в цели осем проекта, рекордно представяне за страната, концентрирано почти изцяло в софтуерния и космическия сегмент. Общата стойност на проектите с българско участие възлиза на около 319 млн. евро, от които ЕК ще осигури 244 млн. евро безвъзмездно финансиране. Публичната компания Wiser Technology участва в четири от осемте проекта. Останалите местни представители са EnduroSat с два проекта в космическия сегмент, стартъпът за невроморфни изчисления Neuromorphica с един проект, както и K3Y, която е основана от гърци, но се класира като български участник заради софийския си R&D център. Европейският фонд за отбрана е основният инструмент на ЕС за финансиране на научноизследователски и развойни дейности в областта на отбраната. За периода 2021 - 2027 г. програмата управлява бюджет 7.3 млрд. евро. Целта му е да намали разпокъсаността на инвестициите между държавите членки и да изгради единна европейска индустриална база, способна да произвежда оперативно съвместими системи. Wiser влиза с четири проекта за 121 млн. евро, които обхващат напълно различни сектори, от киберотбрана и авиация до дигитални двойници и военноморски операции. Общата стойност на проекта на спечелилите консорциуми, в които участва, надхвърля 168 млн. евро, от които 121 млн. евро идват от европейско финансиране. Към този момент компанията участва в 7 активни проекта на EDF и предстои да преразпредели екипите си, за да започне дейност по новите 4. Най-големият от тях е E-DOMINION, с общ бюджет 78 млн. евро и 54 млн. евро европейско финансиране. Той цели да изгради облачна среда, в която корабни системи от различни производители и държави могат да работят като едно цяло. Участва и в проекта ECC2, който разработва европейска платформа за кибернетично командване и контрол. Третият е DART, който използва цифрови двойници за управление на сложността на съвременните авиационни системи. Най-малкият по бюджет е AI-SHIELD, с 4.94 млн. евро финансиране от комисията, който разработва езиков модел за подпомагане на разузнавателен анализ и планиране на мисии. Компанията разполага с екип от над 500 души в офиси в София, Пловдив, Стара Загора и Ниш, част от които работят изцяло по изпълнение на подобни проекти. Софийската EnduroSat на Райчо Райчев влиза с два проекта с двойно предназначение в космическия сегмент. Общото финансиране за консорциумите, в които компанията участва, е около 141 млн. евро, от които 114 млн. евро идват от европейския фонд. Първият е SPIDER2, продължение на проекта SPIDER от EDF 2022, който ще развива сателитни констелации за космическо разузнаване и наблюдение. Компанията ще участва в проектирането на космическия сегмент, в разработването на бордов компютър за обработка на данни в орбита и ще осигури данни от своите сателити "Балкан". Вторият проект ASIMOV ще осигури възможности за презареждане, ремонт, инспекция и защита на спътници в условия на оспорвана или влошена космическа среда. С втори проект на EDF e софийският стартъп Neuromorphica, който разработва невроморфни микрочипове. Включва се в проекта NEVMA, чиято цел е разработка на камера за военни операции, работеща на принципа на ретината, с приложения за наблюдение на крайбрежни ивици и въздушно пространство срещу противникови автономни дронове. Осмият проект е MANTIS, където българското участие идва през K3Y, компания с развоен център в София и бизнес офис в Солун. Проектът разработва модулна европейска платформа за тактическо обучение, която комбинира разширена реалност, сензорен текстилен костюм и лазерна симулация на оръжия с преносима тренировъчна станция, управлявана от изкуствен интелект. Това е трети проект на K3Y в EDF.

"Оптикс" и "Фрага Х" обединяват сили в производството на български дронове. "Оптикс" е лидер в производството на прецизна оптика и електрооптични системи, а "Фрага Х" има сериозен опит в разработката и управлението на безпилотни летателни апарати (БЛА). От своя страна "Оптикс" притежава дългогодишен опит и ноу-хау в електрооптичните и термовизионните системи. Използваните решения са мултисензорни, стабилизирани по няколко оси и създадени за интеграция в дронове от клас 1 по стандартите на НАТО - именно сегментът, в който "Фрага Х" е най-силна. Комбинирането на тези взаимно допълващи се компетенции и обединяването им около ясна обща цел създава реални предпоставки за значителни подобрения както в полезния товар, така и в самия летателен апарат. Сред ключовите приоритети е внедряването на алгоритми за компютърно зрение и AI базирана класификация на обекти, което ще създаде предпоставки за постигане на напълно автономна навигация, базирана на данните от бордовите камери. Партньорството цели задоволяване на нуждите на МО и МВР.

Тихомир Каменов, който напоследък нашумя покрай тежките надзорни проблеми на застрахователната си компания "ДаллБогг: Живот и здраве", е прехвърлил 54.85% от дела си в "Търговска лига" на сина си (също Тихомир Каменов). Преди прехвърлянето Тихомир Каменов – старши е бил действителен собственик на 99.65% акциите на дистрибутора на лекарства, докато след сделката делът му пада на 44.8%. Другият му син Иван Каменов остава с дял от 0.35%. Според последния отчет на "Търговска лига", който е за 2024 г., приходите от продажби на компанията са били почти 842 млн. лв., а печалбата - 57.9 млн. лв. В икономическата група на "Търговска лига" влизат 18 компании, сред които застрахователната и пенсионната компания "ДаллБогг: Живот и здраве", болничната верига "Сърце и мозък", кардиологични болници, производителят на лекарства "Чайкафарма" (който се търгува на борсата), дружествата за застрахователно посредничество "Диодеа" в България, Румъния, Гърция, Италия, Германия, компанията за хранителни добавки "Фанфари", както и "Пънчинг рейс" – компания за производство, търговия и пренос на електроенергия и управление на соларни и вятърни паркове и др.

BlackPeak Capital, който влага в хърватската компания Fasal Bioв 7 млн. евро срещу значителен миноритарен дял. Сделката е първата за BlackPeak в Хърватия и последната от първия регионален фонд на BlackPeak Southeast Europe Growth Equity Fund, който е с размер 126 млн. евро. Средствата ще се използват за увеличаване на производствения капацитет, като в първоначалния етап се предвижда изграждането на нов завод с площ 2-3 хил. кв.м. Част от парите ще бъдат насочени и към научноизследователски и развойни функции и за разширяване на продуктовото портфолио. Хърватската компания Fasal Bio освен производството на биогранулат прави и различни потребителски стоки от него, като го използва като заместител както на пластмасата, така и на дървото. За 2025 г. базираното в близост до Загреб дружество отчита оборот от порядъка на 4.5 млн. евро, а продукцията се продава изцяло в Западна Европа и САЩ. Производствените площи са около 1000 кв.м, но големият интерес към стоките вече налага разширяването им. Компанията използва дървесен прах, който се получава като страничен продукт от дървообработването, и обикновена или биопластмаса (полимлечна киселина (PLA), която обичайно се получава от захарна тръстика или царевично нишесте). Двете се комбинират със свързващи вещества на растителна основа за получаването на собствен, патентован композитен материал - Naturion™. Той се произвежда под формата на гранули, които след това се използват в шприцоващи машини за изработването на различни продукти чрез впръскване в специално разработени за компанията матрици. Самите крайни продукти са в три основни направления - такива, които обикновено са направени от пластмаса, такива, които обичайно се правят от дърво, както и биоразградими продукти, където основният фокус е върху разработваната от Fasal Bio серия дъвкалки за кучета с марката D-Bone. Освен собствените брандове Fasal Bio произвежда и white label изделия, които клиентите й могат да брандират. Асортиментът включва различни играчки, фигурки и строителни блокчета за игра, а в линията продукти, заместващи дървото, силен фокус е поставен върху закачалките за дрехи, където сред клиентите са ритейлъри като H&M, Scotch & Soda, s.Oliver, Hugo Boss, Monkl и др.

Общо 65 български доставчици са произвели 167 милиона броя части за производството на хладилници и фризери през 2025 г. Това показват последните данни от немската дивизия „Либхер Домакински уреди“. Стойността на директните материали, доставени от български компании и вложени в производството, възлиза на 83 милиона евро, като 62 милиона евро от тях са за завода „Либхер Хаусгерете Марица". Сред ключовите български партньори се открояват компании като „Готмар“, „Гамапласт“, „Интехна“, „Бунай“, „Тела“, „Таневпласт“, „Мони МГ“. Те осигуряват важни компоненти и гарантират високите стандарти за качество, ефективност и надеждност, които германският концерн изисква. Освен с доставчици на директни материали, „Либхер Хаусгерете Марица“ си партнира и с редица български компании в сферите на логистиката, транспорта на персонал, подбора на кадри, енергоснабдяването, информационните технологии, рециклирането на отпадъци и кетъринга. Общият оборот на тези партньорства достига близо 20 милиона евро за 2025 г.

Фотоволтаична инсталация за производство на електрическа енергия и модерно локално пречиствателно съоръжение за отпадни води заработиха в производствената база на "Ел Би Булгарикум" във Видин. Държавната млекопреработвателна компания е бенефициент по проект за общо 699 899 евро, от които половината са собствено финансиране, а останалите са осигурени по Програмата за развитие на селските райони. Соларната система е с инсталирана мощност от 200 киловата, като може да осигури част от електроенергията за производствените процеси. В проекта е включена и локална система за съкранение на енергия с капацитет от 200 kWh, която позволява при необходимост автономно ел. захранване на инсталираните мощности на предприятието и в тъмната част от денонощието, както и в дни интензивно слънчево греене. Отчетената цена на централата е 298 182,65 евро. Пречиствателната станция е производство на турската фирма Prometeus. Тя е съобразена със спецификата на млекопреработването, като след преминаване през нея производствените води се заустват в Дунав. Съоръжението покрива напълно капацитета на "Ел Би Булгарикум". Общо в "Ел Би Булгарикум" работят около 180 души. Дружеството е с 26,4 млн. лева приходи за 2024 г., като реализираната печалба расте до 4,7 млн. лева.

tbi bank е избрана за банка довереник на облигационерите на HR Capital в емисията конвертируеми облигации, успешно пласирана на пазар BEAM на БФБ през февруари 2026 г. Компанията набра 5 милиона евро, с които финансира придобиването на допълнителен дял в онлайн супермаркета eBag. tbi е упълномощена да защитава интересите на облигационерите по общо 5 емисии, включително първата облигация на BEAM пазара на БФБ, издадена от Logos TM. През последните четири години банката набра близо 150 млн. евро от местния публичен пазар, като през миналата година издаде успешно най-голямата емисия MREL облигации в България на стойност 60 млн. евро.

От понеделник, 27.04.2026 г., започва подписка за публично предлагане на емисия първостепенни, непривилегировани, необезпечени облигации с емитент „Централна кооперативна банка“ АД. Записването ще продължи до 15:00 ч., българско време, на 04.05.2026 г. Водещ мениджър на емисията е „Уникредит Булбанк“ АД. Минималната инвестиция е в размер на 100 000 евро, което съответства на номиналната стойност на една облигация. Предварително обявеният лихвен процент е в диапазона 6,50% -7,25%, като окончателният купон ще бъде определен след приключване на предлагането. Лихвата ще се изплаща веднъж годишно. Срокът на емисията е 4 години (48 месеца), като е предвидена възможност за предсрочно погасяване от страна на емитента след третата година. Размерът на емисията облигации е в рамките на минимум 15 милиона до максимум 30 милиона евро.

Фирмата за производство на детски каши на зърнена основа, пшенични пръчици и зърнени храни „Слънчо“ АД – Свищов ще изплати дивидент от по 0.20 евро на акция от печалбата си за 2025 година. Предложението на мениджърите е гласувано от редовното общо събрание на акционерите на дружеството, проведено на 20 април в Свищов. Компанията отчете нетна печалба за миналата година в размер на 793 338.41 евро. Общо 640 000 евро от нея ще получат акционерите на публичното дружество. Изплащането на дивидента ще започне на 18 май и ще става чрез „Централен депозитар“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД. Останалите 153 338.41 евро от положителния финансов разултат за миналата година ще останат като неразпределена печалба. Акционерите определиха и размера на възнагражденията на мениджърите и на изпълнителния директор за 2026 година. Всечки член на борда ще получава по 1650 евро месечно, а изпълнителният директор – 1200 евро месечно. От нетната печалба за 2024 г. фирмата също изплати дивидент – по 0.40 лева на акция, а акционерите си разпределиха сумата от 1 280 000 лева.

На 23.04.2026 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи Покана за свикване на редовно Общо събрание на ВИПОМ АД и Материали за провеждането му.:

На 23.04.2026 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи Публично уведомление за финансовото състояние на "Випом" АД към 31.03.2026г.:

Икономическата активност в еврозоната неочаквано се свива за първи път от края на 2024 г. поради рязък спад в сектора на услугите, тъй като войната на САЩ и Израел в Иран оказва натиск върху потребителите, предава Bloomberg. Индексът на мениджърите по поръчките (PMI), изготвян от S&P Global, спада до 48,6 пункта през април от 50,7 пункта през предходния месец, понижавайки се под прага от 50 пункта, който разделя растежа от свиването. Анализаторите очакваха понижение до 50,1 пункта. Подобна тенденция се наблюдава и в Германия, където индустрията се задържа стабилна, докато секторът на услугите рязко се свива. Във Франция производството дори надминава очакванията с най-силното си представяне от 2022 г., въпреки че секторът на услугите бележи понижение. Междувременно ценовият натиск продължава да нараства в целия регион. Неочакваната слабост вероятно ще притесни Европейската централна банка (ЕЦБ), която се очаква да се въздържи от промяна на лихвените проценти на заседанието си следващата седмица. Макар инфлацията в региона вече значително да е надхвърлила целта от 2%, финансистите изчакват да получат повече данни за това колко траен ще бъде ценовият шок. Пазарите вече залагат на две повишения на лихвите до края на годината. По-високите енергийни разходи, които стоят зад ускоряването на инфлацията, оказват натиск и върху производството, което се очакваше да набере скорост преди избухването на конфликта. Стотици милиарди евро разходи за отбрана и инфраструктура - особено от страна на Германия - ще помогнат да се смекчи ударът. Някои правителства също се намесват, за да предложат помощ, тъй като цените на стоки като бензина рязко се повишават. През март ЕЦБ прогнозира, че брутният вътрешен продукт (БВП) на региона ще нарасне с 0,9% през 2026 г. и с 1,3% през 2027 г., макар наскоро някои централни банкери да заявиха, че еврозоната се намира някъде между този сценарий и по-негативен вариант, при който по-продължителна война води до по-слаб растеж.

Години наред идеята за непоклатимо американско технологично превъзходство служеше като компас за финансовите пазари и политическите решения. Но на практика пейзажът се промени. Китай, който обяви амбициите си още през 2017 г., вече не се задоволява да следва, сега той задава темпото. Вече не става въпрос само за количество, а за истински качествен скок, който кара технологичните гиганти да треперят. В лабораториите на Шънджън и Пекин вълнението сигурно е осезаемо: разговорите вече не са за догонване, а за надминаване. Цифрите показват метеоричен ръст в интеграцията на изкуствения интелект в китайската индустриална структура. Докато Съединените щати се фокусират върху зрелищни езикови модели, Китай внедрява роботи, задвижвани от изкуствен интелект, в своите фабрики с темпове почти десет пъти по-бързи от съперника си. Тази промяна не е резултат от случайност, а от дългосрочна стратегия. Това се посочва в доклад на Станфордския университет от 2026 г. Според този доклад Китай вече "на практика е изтрил цялото лидерство на Америка“. Това е особено поразително в областта на интелектуалната собственост. До 2024 г. само Китай е отговорен за над 74% от световните патенти за изкуствен интелект, оставяйки Съединените щати далеч назад с едва 12%. Това патентно господство разкрива недостатък в американската система, където иновациите остават "силно концентрирани в рамките на малка група големи частни компании“. Докато Съединените щати разчитат на няколко изолирани шампиони, Китай е създал масивна, взаимосвързана екосистема, която залива световния пазар с нови идеи и практически приложения. Това, което най-много поразява наблюдателите, е невероятната ефективност на Китай. Финансово обаче конкуренцията изглежда непропорционална: американският частен сектор е инвестирал приблизително 220 милиарда евро в изкуствен интелект миналата година, в сравнение с едва 10,5 милиарда евро за Китай. И все пак, с двадесет пъти по-малко пари, китайските модели успяват да се изравнят и дори периодично да надминават представянето на водещите компании в Сан Франциско. Някогашната огромна техническа разлика сега е незначителна. Към март 2026 г. най-добрите американски модели водеха само с 2,7%, малка разлика, която се колебае с всяка актуализация. "Американските и китайските модели са си разменяли местата на върха на класацията за производителност няколко пъти от началото на 2025 г. “, посочва докладът на Станфорд. Тази нестабилност показва, че технологичната корона виси на косъм. Отвъд числата, това е сблъсък на обществени виждания. Докато американският изкуствен интелект се фокусира върху услугите, рекламата и офис производителността, китайският изкуствен интелект е дълбоко вкоренен в реалното производство и инфраструктура. Този прагматичен избор би могъл да бъде решаващият фактор. Ако изкуственият интелект е новият двигател на световната икономика, Китай вече е започнал да строи пътищата, по които този двигател ще работи. За Съединените щати предизвикателството сега е да превърнат огромните си инвестиции в конкретни резултати, преди разликата да се разшири в обратната посока. Надпреварата в дигиталното въоръжаване едва сега започва, но за първи път в съвременната епоха лидерът не е този, когото си мислехме, че ще бъде. Както заключава докладът, Америка, някога сама на върха, сега трябва да се бори с конкурент, който вече е започнал да пренаписва правилата на световната наука.

Китайският юан е напът да изпревари йената като втората най-търгувана валута спрямо долара на пазара на валутни опции, твърди базираната в Лондон клирингова къща LCH. Използването на китайската парична единица на световните финансови пазари се увеличава през последните години в резултат на ръста на китайската икономика и въведените от правителството редица мерки в подкрепа на глобализацията на валутата. В момента има „златен прозорец“ за насърчаване на интернационализацията на юана, тъй като политиката на Съединените щати отслабва доверието в долара, заяви този месец бившият управител на Народната банка на Китай Джоу Сяочуан. Китайските пари са имали 8.5% дял от световните валутни транзакции, включително спот, форуърдни контракти, суапове и опции, отбелязва в най-новото си проучване Банката за международни разплащания, публикувано миналата година. За сравнение, през 2022-а той е бил 7 процента. Лидер е щатският долар с 89% дял, следван от еврото – 28.9%, йената – 16.8%, и британският паунд – 10.2%. Употребата на юана се засилва от редица фактори, включително увеличената търговия с реалната икономика и трансграничните потоци, пояснява Бечълър. Други двигатели са засилващата се необходимост за управление на риска, произтичащ от международните пазари, и нарастващото участие на небанкови институции, търсещи възможности за търговия с паричната единица. Използването както на долара, така и на юана е подсилено от конфликта в Близкия изток. Делът на международните транзакции в долари се е увеличил до рекордните 51.1% през март, според глобалната мрежа за финансови съобщения SWIFT. Междувременно, китайската система за трансгранични плащания в юани CIPS отчете най-големия си еднодневен обем сделки в началото на април. Съществува сериозен потенциал за използване на китайски държавни облигации като обезпечение в световен мащаб, тъй като банките в страната държат значително количество от тези ценни книжа и все повече прехвърлят позициите си навън, за да диверсифицират портфейлите си.