Последен брой    Абонамент    Анализи и коментари    Опознай България    Публикации    English  Архив
Business Industry Capital
БИК Капиталов пазар
ISSN 1311-364X
Петък, 11 октомври 2024 г., брой 6296
  България   Българска стопанска камара   Светът   Опознай България

 

 



       България
 
 On-line издание
 English issue
 Отказ от абонамент

Валутни курсове
(11.10.2024)
  EUR   1.95583  
GBP   2.33711
USD   1.78909
CHF   2.08222
EUR/USD   1.0932*
* определен от ЕЦБ
ОЛП
  от 01.10   3.43%  

image

Производствена база – 34 дка, обл. Плевен

Цена: 2 800 000 EUR

1. Промишлени сгради:
• 2 производствени сгради със стоманобетонни конструкции
(с обща застроена площ 8510 м²),
• Адм. сграда с 3 етажа, РЗП 2217 м²,
• Други: Работилница и 2 многофункционални сгради
2. Инфраструктура:
Отлична транспортна комуникативност, собствен водоизточник,  2 трафопоста и подземни електропроводи (110/20 kV),

Контакти:

0888 924185

sfb@bia-bg.com


Общи събрания днес
  Елеа Кепитъл ХолдингАД
Институт по целулоза и хартия АД - София
Родина-91 АД
Целулоза и хартия 97 АД - София
 
Предстоящи общи събрания



Общество и политика
 Търговия със стоки между България и Турция през последните десет години
'26.09.2024'
 25 години "Бизнес Индустрия Капитали"
'16.09.2024'
 ДФ Адванс Инвест - 20 години
'25.06.2024'
 Балканският баланс на млякото
'20.05.2024'
 25 водещи стокови групи на българския износ (2019-2023 г.)
'26.02.2024'
 България постепенно изчезва от международния пазар на вино
'14.02.2024'
 Търговията със стоки и услуги на България и ЕС27 през последните десетилетия
'24.01.2024'
 Външнотърговски профил на България при търговията с метали
'12.12.2023'
 България се превърна в нетен вносител и на основни напитки
'01.12.2023'
 България е устойчиво и тревожно самоНЕдостатъчна за основни храни
'10.11.2023'

Финансови новини

Финансовите резултати на всички фирми в България са се свили за първи път за последното десетилетие през 2023 г. През изминалата година приходите на работещите компании в България са се понижили с 0.95% до 607.9 млрд. лв. Резултатът е постигнат от общо 387 хил. подали данъчни декларации дружества. Общата счетоводна печалба за 2023 г. се понижава с 1.72% до 54.6 млрд. лв., като бележи спад за втори път за последното десетилетие, след пандемичната 2020 г., когато намаля с 1.42%. За някои участници в икономическия живот обаче годината е била по-тежка и това се чете в данните за отчетената данъчна загуба, която расте с 14.47% до 6.9 млрд. лв. С най-бърз темп през 2023 г. растат печалбите в сектора на финансите и застраховането - близо 120%. Положителен принос имат и сектори като "култура, спорт и развлечения", образование и строителство, макар и при тях процентният ръст да е доста по-умерен - в диапазона 30-44%. Най-дълбоко в полетата на загубите навлизат дружествата от добивната промишленост, селското стопанство и сектора на професионални и научни дейности. През 2023 г. броят на активните фирми в страната се е увеличил с 10 хиляди. За поредна година водещ остава секторът на търговията, в който през 2023 г. е отчетена съвкупна печалба от 10.5 млрд. лв. - с 258 млн. лв. по-малко спрямо предходната година, или спад от 2.41%. Втората позиция остава за преработващата промишленост с близо 8.4 млрд. лв. печалба за 2023 г. в сравнение с 8.8 млрд. лв. за година по-рано. Топ 3 на най-печелившите сектори допълват финансите и застраховането, където сумарният положителен резултат скача до 6.1 млрд. лв. спрямо 2.8 млрд. лв. през 2022 г. Общо за икономиката отчетената данъчна печалба расте с 3.47% до 48.3 млрд. лв., или номинално увеличение от 1.6 млрд. лв. При декларираната от компаниите в България данъчна загуба номиналното увеличение е наполовина по-малко - с 867 млн. лв., но в процентно изражение нарастването е доста по-високо заради по-ниската база - с 14.47% до общо 6.9 млрд. лв. Най-губещият сектор през 2023 г. е този на професионалните и научни дейности, където отрицателният финансов резултат скача с цели 187%, или 818 млн. лв. за година, до 1.26 млрд. лв. Следва търговията, където загубите растат с 415 млн. лв. до сумарен минус от 1.07 млрд. лв. Тройката на най-губещите допълва преработващата индустрия, но там посоката е обратна - за последната година загубите са се свили с 60 млн. лв. до 697 млн. лв.

Източник: Капитал

През август 2024 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство" в България се повишава с 1.7% спрямо юли и с 5.5% спрямо август 2023 г., съобщи Националният статистически институт. За месеца специализираните строителни дейности нарастват с 2.6%, изграждането на съоръжения - с 2.4%, а при сградите е най-слабо - с 0.4%. Спрямо година строителството на сгради дори намалява с 1.1%. При специализираните строителни дейности има увеличение с 11.8%, а при съоръженията - със 7.9%.

Източник: econ.bg

Дружества
Друго парично посредничество
BEIS рейтинг

Първите 10 дружества
по
Общо приходи
за 31.12.2023г.
(хил. лв.)
  1   Банка ДСК ЕАД - София   1 580 650  
  2   Уникредит Булбанк АД - София   1 215 950  
  3   Юробанк България АД - София   933 600  
  4   Обединена българска банка АД - София   924 227  
  5   Първа инвестиционна банка АД - София   517 549  
  6   Ти Би Ай Банк ЕАД - София   505 095  
  7   Централна кооперативна банка АД - София   305 550  
  8   Българска банка за развитие АД - София   152 478  
  9   Алианц Банк България АД - София   143 198  
  10   ПроКредит Банк (България) ЕАД - София   123 739  
Добавете вашата фирма в Информационната система за българските предприятия BEIS
 
Българска фондова борса - 10.10.2024
Обща стойност (BGN): 296 706.41  
Брой търгувани компании: 34
Premium 121 283.87
Standard 129 271.50
АДСИЦ 31 028.10
Структурирани 121.50
BEAM - Акции: 14 992.68
BaSE - Акции: 3 698.36
BaSE - АДСИЦ: 626.00
Най-голяма промяна в цените
12.61 %
Химимпорт АД - София -3.40 %
  Регулирана информация
Випом АД - Видин
КММ АД - Шумен
 
 

Тричленен състав на Софийския апелативен съд (САС) във вторник даде ход на делото за безпрецедентното обезщетение от 1 млн. лв., заведено миналата година от застрахователната компания "Лев инс" срещу Mediapool. След като медията спечели делото на първа инстанция в началото на 2024 г., дружеството обжалва. Компанията твърди, че медията е нанесла на застрахователя огромни щети със статия на финансовия журналист Цветелина Соколова от 27 септември 2022 г. Публикацията информира обществото за изказване на служебния финансов министър Росица Велкова пред Министерски съвет за проблем на България с международната система за автомобилни застраховки "Зелена карта". Според тогавашното правителство и според Комисията за финансов надзор въпросният проблем бе една от пречките пред страната да изпълни ангажиментите си за членство в еврозоната, поради което Росица Велкова внесе промени в Кодекса за застраховането през декември 2022 г. Ситуацията е коментирана и в поредица от годишни финансови отчети на българското Бюро "Зелена карта". Заради въпросния проблем бюрото бе поставено под международен мониторинг през 2018 г., който не е отменен и към днешна дата.

Източник: mediapool.bg

Две от водещите български строителни компании заявиха своето участие в най-големия търг за изграждане на разширението на метрото в Румъния. Проектът, който обхваща изграждането на нов участък от метродиаметър М4 и цели разширяване на метрото в Букурещ, ще подобри значително обществените транспортни услуги в столицата. Търгът обединява 56 търговски компании, с доказан опит на национално и международно ниво, които са подали технически и финансови оферти за строителството на новото трасе между Северна гара и гара Прогресул. Сред участниците са и българските компании „Джи Пи Груп“ АД и „Трейс Груп Холд“ АД, които влизат в партньорство с турската “Доуш Иншаат ве Тиджарет А.Ш.”. Те притежават дългогодишен опит в строителството на инфраструктурни проекти в България, Турция, Индия и К. Саудитска Арабия, включващ множество успешно изградени метростанции на територията на България. Проектът, чиято стойност се оценява на около 2,5 милиарда евро, ще бъде финансиран чрез безвъзмездна европейска помощ, достъпна по Програма „Транспорт“ на Европейския съюз за периода 2021-2027. Планира се строителните работи да започнат през 2025 г. и да бъдат завършени в рамките на 5 години. Новоизградените 14 метростанции ще осигурят връзка между Северна гара и южната част на града, включително гара Прогресул.

Източник: Труд

Водещият доставчик на възобновяема енергия „Енери” официално откри най-голямата си фотоволтаична електроцентрала в община Ценово, Северна България. Соларният парк „Ценово” разширява портфолиото на компанията с допълнителни 113 MW. Разположен на няколко терена в рамките на общината, соларният парк има 191 282 соларни модула и може да генерира 177 GWh зелена енергия годишно. Това е еквивалентно на захранването на 48 462 домакинства и намаляването на въглеродните емисиите с впечатляващите 80 528 т годишно. Един от купувачите на зелена електроенергия от централата в Ценово е КЦМ АД – водещ производител на олово и цинк в Югоизточна Европа. КЦМ сключи договор за покупко-продажба на електроенергия с оператора на възобновяеми енергийни активи „Енери” за 12-годишен период, което ще осигури около от 10% от годишното потребление на енергия от предприятието.

Източник: 24 часа

Националната електрическа компания (НЕК) търси кой да ремонтира авариралия преди повече от година ВЕЦ „Тешел“. Държавното дружество пусна обществена поръчка на стойност 44 млн. лв. за възстановяване на засегнатия участък от главната напорна деривация на ВЕЦ-а. Срокът за подаване на оферти е 7 ноември 2024 г. ВЕЦ „Тешел“ се намира в Южна България, разположена в землището на Борино, област Смолян. Тя е част от каскадата „Доспат – Въча“. Водноелектрическата централа е извън строя от август 2023 г. след увреждане на панцерован (облицован) участък от главната напорна деривация (ГНД) с размер 830 м. ВЕЦ-ът последно е произвел електроенергия през 2023 г. – 25 048 MWh. Хидрокомплексът „Доспат – Тешел“ е първото енергийно стъпало от каскадата „Доспат – Цанков камък“, по която са изградени 3 ВЕЦ-а: „Тешел“, „Девин“ и „Цанков камък“. С хидрокомплекса се осъществява прехвърлянето на водни маси от поречието на р. Места в поречието на р. Въча. Той обхваща язовир „Доспат“, събирателните деривации „Вищерица – Канина“ и „Бистрица“, водохващанията при възел „Змеица“, напорната деривация за ВЕЦ „Тешел“ и станционния възел, включващ водната кула, апаратната камера и ВЕЦ „Тешел“. Предназначението на изравнител „Тешел“ като част от водноенергийната каскада „Доспат – Цанков камък“ е да регулира преработените от ВЕЦ „Тешел“ води и допълнителната приточност на реките Буйновска, Триградска и Мугленска и да осигури върхов режим на ВЕЦ „Девин“.

Източник: economic.bg

"Бианор Холддинг" АД, който оперира под бранда Wiser Technology, е придобил 100% от капитала на сръбската софтуерна компания Badin Soft. Тя е базирана в Ниш и за нея работят над 100 софтуерни инженери и консултанти. Продуктите ѝ са насочени към нуждите на банките и финансовите институции, телекомуникациите, мултимедията и други сектори. До момента тя има над 100 успешно завършени проекта. В резултат на сделката, основателите на Badin Soft и други ключови служители на компанията ще станат акционери в холдинга. С тази транзакция консолидираните приходи на Wiser Technology за 2024 г. се очаква значително да надхвърлят 60 млн. лева.

Източник: money.bg


До: 20.11.2024 г - Ускоряване на усвояването иновации за МСП

До: 20.11.2024 г - Подходи и инструменти за сигурност при разработка и оценка на софтуер и хардуер

До: 16.12.2024 г. - Мярка за стартиращи МСП към EIT Manufacturing

До: 21.01.2025 г - Цифрови инструменти за CSP и слънчеви топлинни централи

До: 21.01.2025 г - Иновативни фотоволтаични системи, интегрирани в Общността

До: 27.01.2025 г. - Утвърждаване на интеркултурното образование чрез култура, наука и спорт

За контакт: 02 9801090, 9814567, email: sfb@bia-bg.com

 


       Българска стопанска камара

 
Новини от БСК и членовете на БСК

“Финансов пътеводител” – съвместна инициатива на БСК и "Карол" за насърчаване на финансовото благосъстояние


Предстоящи събития

11 октомври: Заседание на НСТС

13-16 октомври 2024 г.: Месомания/Пътят на млякото/Булпек/Интерфуд&дринк

24 октомври: "Мениджър за един ден"

24-26 октомври: МЕДИКУС, ДЕНТО, ГАЛЕНИЯ

20-22 октомври: Бебемания


Актуални дискусии

До 14.10.2024: Регионална политика: оперативна съвместимост на електронни системи за пътно таксуване

До 14.10.2024: Регионална политика: ЗД на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие

До 16.10.2024: Земеделие: Наредба за реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ...

До 18.10.2024: Околна среда: специализирани карта, регистър и информационна система на защитените територии

До 26.10.2024: Енергетика: регулиране на цените на природния газ



Безплатен абонамент за бюлетини на БСК
 

       Светът

Европа

Група 5 на ТЕЦ "Ровинари", част от Енергийния комплекс "Олтения", е готова за пускане в експлоатация и свързване към националната енергийна система, съобщава министъра на енергетиката на Румъния Себастиан Бурдужа. Това се случва почти 10 години след началото на модернизацията. Реновираният проект ще допринася за румънския енергиен микс с 330 MW мощности, базирани на въглища.  Реализацията е на стойност над 100 млн. евро и "изискваше човешки усилия, които трудно могат да бъдат оценени", коментира министърът. Според него това е вероятно една от най-сложните работи, извършени в инфраструктурата на енергийната система на Румъния. По проекта са реализирани всички дейности, необходими за постигането на съответствие с най-строгите европейски екологични изисквания. Работите по рехабилитацията и модернизацията са извършени от фирми на трети страни, под координацията на специалисти от S.E.Rovinari. През последните няколко дни са извършени необходимите тестове и проверки за възстановяване на връзката на енергоблока с мрежата и моментът на ефективното му пускане в експлоатация е съвсем близо, става ясно от поста на министъра.

Америка

Очаква се големите американски банки да отчетат най-ниските си приходи от кредитиране за последните две години, тъй като Федералният резерв започна да понижава лихвените проценти, съобщава Financial Times. Нетните лихвени приходи на банките - разликата между постъпленията от кредитите и плащанията по потребителските депозити - скочиха, след като Фед повиши лихвените си проценти през 2022 г., тъй като банките повишиха лихвите по кредитите по-бързо, отколкото лихвите по депозитите. През тази година обаче печалбите започнаха да намаляват, тъй като банките бавно повишиха лихвите за спестителите, което намали маржовете им. Очаква се и печалбите на банките от заеми да бъдат подложени на допълнителен натиск, тъй като миналия месец Фед намали лихвените проценти с 0.5 пр.п., като миналата седмица управителят на американската централна банка Джером Пауъл заяви, че е вероятно да ги намали с още толкова до края на годината. Очаква се, че през третото тримесечие на годината четирите най-големи американски банки - JPMorgan Chase, Bank of America (BofA), Citigroup и Wells Fargo - да отчетат общ нетен лихвен приход малко под 62 мрлд. долара - спад от близо 5% спрямо предходната година. Според данни на Bloomberg, цитирани от FT, анализатори прогнозират, че общите нетни приходи на четирите банки за тримесечието ще се свият с около 15% спрямо същия период на миналата година. Очаква се Goldman Sachs и Morgan Stanley да бъдат по-слабо засегнати от свиването на нетните лихвени приходи, тъй като техните бизнес модели са ориентирани към инвестиционното банкиране. Приходите на Goldman Sachs за приключилото през септември тримесечие се предвижда да се повишат с 26% спрямо миналата година, когато те бяха засегнати от оттеглянето на банката от банкирането на дребно. Прогнозира се, че нетната печалба на Morgan Stanley е нараснала с около 12.5%. Важен фактор за възстановяването на тези банки се очаква да бъде инвестиционното банкиране, където според анализатори таксите ще продължат да се повишават. Прогнозите предвиждат, че таксите за инвестиционно банкиране в JPMorgan Chase, Goldman Sachs, Morgan Stanley, BofA и Citi ще се увеличат средно с поне 20%.

Източник: Капитал

Азия

Геополитическата нестабилност, сериозните покупки от страна на част от централните банки, включването на по-дребни инвеститори и евентуалното ново понижение на лихвите от Федералния резерв прави суровината все по-ценна. Според данните на Световния съвет по златото, начело на тази класация отново е Полша, придобила 6.2 тона спрямо 14.3 тона месец по-рано. Следват Турция и Индия с по 3 и 2.9 тона, както и Чехия с 1.7 тона, като това е 18-и пореден месец, в който европейската държава увеличава златните си резерви. Малко количества са купени от Мексико и Египет, сочи още справка на Darik Business Review. Най-големите продавачи за месеца са Казахстан и Йордания, разделили се с 5.2 и 2.9 тона злато. От началото на 2024 г. Турция и Индия оглавяват класацията след покупки за 51.5 и 45.5 тона, респективно. Следват Полша и Китай, добавили съответно 39.2 и 28.9 тона от суровината. Още две са държавите, придобили по над 10 тона от ценния метал за първите осем месеца на годината. Това са Чехия и Ирак, добавили 14.1 и 10 тона към резервите си. На обратния полюс са Филипините и Тайланд, продали 27.9 тона и 9.6 тона, както и Казахстан, и Кюрасао, разделили се със съответно 4.5 и 3.9 тона. България заема 53-а позиция в класацията на държавите с най-големи златни резерви, след като в последните два месеца бяхме изпреварени първо от Сърбия, а през август и от Чехия.  В момента България притежава 40.9 тона от метала, оценени на 6.2 млрд. лв. За последно страната ни купи 0.348 тона злато през февруари 2020 г., или месец преди началото на пандемията. Днес златото формира 8% от всички резерви на Българската народна банка.

Източник: Дарик радио

 
Индекси на фондови борси
10.10.2024
Dow Jones Industrial
42 480.20 (15.50)
Nasdaq Composite
18 282.10 (-9.57)
Стокови борси
10.10.2024
  Стока Цена  
Light crude ($US/bbl.)75.00
Heating oil ($US/gal.)2.2832
Natural gas ($US/mmbtu)2.6870
Unleaded gas ($US/gal.)2.2832
Gold ($US/Troy Oz.)2 647.30
Silver ($US/Troy Oz.)30.73
Platinum ($US/Troy Oz.)960.70
Hogs (cents/lb.)84.03
Live cattle (cents/lb.)188.28

       Опознай България

Резерват Купена

Купена (Родопите, на около 3 км югоизточно от Пещера) е обявен за резерват на 24.09.1961 г. Създаден за опазване на ландшафта, красивите пейзажи и интересните и ценни флора, фауна и биоценози. Поради сравнително ниската надморска височина (500 до 900 м) най-разпространени са белия бор и смърча, които образуват гори на възраст близо 150 години. Освен тях има и дъб, габър, храсти и др. Обитава се от зайци, белки, скални лястовици, яребици, орли и соколи, както и други животни и птици. Една от причините за обявяване на резервата е Дивата коза (Rupicarpa rupicarpa). Числеността й и през 80–те години на миналия век е достигала около 100 индивида, но поради бракониерския лов в началото на 90–те години е поставена пред прага на пълно унищожение. Сега е останало малко стадо. През резервата преминава голямото вододелно било, което започва от в. Баташки снежник и се спуска на североизток между реките Въча и Стара река. Склоновете на резервата са стръмни и трудно достъпни. В дясно от връх Купена са отвесните скали на Стенето. Под тези скали се намират отворите на пещери, които са трудно достъпни. Между Стенето и Купена се образува дивен каньон, в горния край на който се намира Водната пещера. Но главната забележителност тук е пещерата Снежанка. Тя не е голяма, но е изключително красива.

Местоположение



За реклама в изданието
Абонати на "Бизнес Индустрия Капитали" към 11.10.2024
Българска версия: 33190, Английска версия: 3438

Общи условия за достъп до информационните услуги,предлагани чрез Интернет
и Политика за поверителност и защита на личните данни.

Издава БИК Капиталов пазар ЕООД
София 1527, ул. Чаталджа 76,
тел. 980-10-90, факс 981-45-67, e-mail bic@bia-bg.com, http://beis.bia-bg.com/
Copyright © 1999-2024. Всички права запазени.


Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Година:  
Януари 2022
 ПВСЧПСН
52     12
13456789
210111213141516
317181920212223
424252627282930
531      

Февруари 2022
 ПВСЧПСН
5 123456
678910111213
714151617181920
821222324252627
928      

Март 2022
 ПВСЧПСН
9 123456
1078910111213
1114151617181920
1221222324252627
1328293031   

Април 2022
 ПВСЧПСН
13    123
1445678910
1511121314151617
1618192021222324
17252627282930 

Май 2022
 ПВСЧПСН
17      1
182345678
199101112131415
2016171819202122
2123242526272829
223031     

Юни 2022
 ПВСЧПСН
22  12345
236789101112
2413141516171819
2520212223242526
2627282930   

Юли 2022
 ПВСЧПСН
26    123
2745678910
2811121314151617
2918192021222324
3025262728293031

Август 2022
 ПВСЧПСН
311234567
32891011121314
3315161718192021
3422232425262728
35293031    

Септември 2022
 ПВСЧПСН
35   1234
36567891011
3712131415161718
3819202122232425
392627282930  

Октомври 2022
 ПВСЧПСН
39     12
403456789
4110111213141516
4217181920212223
4324252627282930
4431      

Ноември 2022
 ПВСЧПСН
44 123456
4578910111213
4614151617181920
4721222324252627
48282930    

Декември 2022
 ПВСЧПСН
48   1234
49567891011
5012131415161718
5119202122232425
52262728293031 


 2024   2023   2022  
 2021   2020   2019  
 2018   2017   2016  
 2015   2014   2013  
 2012   2011   2010  
 2009   2008   2007  
 2006   2005   2004  
 2003   2002   2001  
 2000   1999