Преките чуждестранни инвестиции в България нарастват с 46,9 на сто на годишна база до 1,393 млрд. евро за първите пет месеца на настоящата година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. За сравнение, през същия период на миналата година нетният поток на преките инвестиции в страната е бил положителен в размер на 948,7 млн. евро или с 445 млн. евро по-нисък спрямо настоящия резултат. Преките чуждестранни вложения в страната се равняват на 1,2 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на България, спрямо 0,9 на сто от БВП през същия период на миналата година. Конкретно за месец май потокът на преките инвестиции у нас е положителен в размер на 331,3 млн. евро, спрямо положителен поток от 72,9 млн. евро през същия месец на миналата 2024 година. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 8,7 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 1,3 млн. евро за януари – май 2024 г. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 331,1 млн. евро за януари – май 2025 г. Той е по-голям със 157,4 млн. евро от този за януари – май 2024 г., който е положителен в размер на 173,7 млн. евро. По предварителни данни, статия "Реинвестиране на печалба" (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 1,351 млрд. евро, при положителна стойност от 916,5 млн. евро за януари – май 2024 г. Нетният поток по подстатия "Дългови инструменти" (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е отрицателен и възлиза на 288,6 млн. евро, при отрицателна стойност от 141,4 млн. евро за януари - май 2024 г. Нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари - май 2025 г. възлиза на 105,6 млн. евро (0,1 процента от БВП), при 448,3 млн. евро (0,4 процента от БВП) за същия период на предходната година. През май 2025 г. нетният поток е положителен и възлиза на 5,8 млн. евро, при положителна стойност от 69,5 млн. евро за май 2024 година.

По данни на Българска народна банка (БНБ) през изминалата година е поставен абсолютен рекорд с над 1,2 млн. евро преводи към България от българи работещи в чужбина. Най-много пари за харчене в родната икономика са били изпратени от работещите в Германия - малко над 310 милиона евро. Други около 250 милиона пък идват от гурбетчиите в САЩ. В топ 3 по изпратени суми у нас се нареждат и преводите на сънародниците от Испания - те възлизат на над 140 милиона евро. Само за година пък увеличението на изпратените средства към България е с близо 20 на сто (при нива от около 1 млрд. евро за 2023). Само за първото тримесечие емигрантите са пратили близо 420 млн. евро, което пък е с 66 млн. евро повече от същия период на предходната 2024-та. Лидери отново са САЩ и Германия, следвани от Великобритания. Парите, които българите зад граница пращат у нас, отиват предимно в потребление, което увеличава приходите от ДДС в държавната хазна. В същото време последните данни на БНБ за преките чужди инвестиции в страната - тези през първото тримесечие на година показват, че техният размер е 1.087 млрд. евро.

През второто тримесечие на 2025 г. новорегистрираните правни единици (фирми) в България са 12 479. За същия период, влезлите в процедура по несъстоятелност/фалит, в това число и обявените в несъстоятелност, са 1174 броя, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение със същото тримесечие на 2024 г., общият брой на новорегистрираните фирми се увеличава с 9,2%, докато този на банкрутиралите - с 14,4%. Това означава, че на годишна база през април-юни по-бързо расте броят на фалиралите фирми, отколкото на новорегистрираните. Спрямо първото тримесечие на 2025 г., новорегистрираните фирми у нас през второто тримесечие се увеличават с 2,2%, а влезлите в процедура по несъстоятелност/фалит, в това число и обявените в несъстоятелност - със 7,6%. Така, на тримесечна база броят на фалитите също расте по-бързо от новите регистрации на фирми.От всички новорегистрирани фирми през второто тримесечие на 2025 г. 90% са в сектор "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" (11 232 броя), според данните на НСИ. При обявените в несъстоятелност, отново най-голям брой фирми са от сектор "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - внушителните 87%, или 1024 броя. На второ и трето място - макар и далеч назад след първия сектор - по брой нови и фалирали фирми през второто тримесечие, са секторите: "Финансови и застрахователни дейности; дейности с недвижими имоти; професионални, научни и технически дейности; административни и спомагателни дейности" (447 новорегистрирани фирми, 40 фалирали фирми) и "Промишленост" (211 новорегистрирани фирми, 42 фалирали). През второто тримесечие най-малко нови фирми, но и най-малко фалити има в секторите: "Информация и комуникация" (54 новорегистрирани фирми, 9 фалирали фирми) и "Хотелиерство и ресторантьорство" (51 новорегистрирани фирми, 6 фалирали).

Европейската комисия засилва натиска върху България заради спорния Закон за електронното управление от 2019 г. Той години наред позволява директното възлагане на IT поръчки на държавната компания „Информационно обслужване“ АД, заобикаляйки правилата за конкуренция и прозрачност. Сега Европейската комисия предприема следваща, втора стъпка в наказателната процедура срещу държавата и официално ѝ изпрати мотивирано становище за нарушението на правилата за обществени поръчки, което облагодетелства националния системен интегратор. Според Брюксел българският Закон противоречи на Директива 2014/24/ЕС, която има специални изисквания за обществените поръчки над определен праг – да се възлагат при спазване на принципите за прозрачност, равно третиране и недискриминация. ЕК смята, че директното възлагане на дейностите на „Информационно обслужване“ се случва, без да са изпълнени условията, които биха оправдали такъв подход. Затова през декември 2024 г. официално стартира наказателна процедура с изпращането на уведомително писмо до България. Основният аргумент на Брюксел е, че директното възлагане на поръчки на дружеството, независимо че е мажоритарна държавна собственост е равносилно на неправомерна държавна помощ и нарушава принципите за равнопоставен достъп до пазара. Посочен е конкретно член 18 от Директивата за обществените поръчки, който изисква възлагащите органи да третират икономическите оператори при условия на равнопоставеност и без дискриминация, действайки по прозрачен и пропорционален начин. Следващият етап от процедурата е заявяване на дело пред Съда на Европейския съюз. Това може да доведе до налагане на финансови санкции. Спорният модел бе въведен през 2019 г. от третия кабинет на Бойко Борисов, който превърна „Информационно обслужване“ в единствена обслужваща IT компания за значителна част от държавната администрация. Промените в Закона за електронното управление определиха фирмата като Национален системен интегратор с изключителни правомощия. В резултат на тези изменения административните органи, посочени в правителствени решения, са задължени да възлагат системно-интеграционните дейности единствено на „Информационно обслужване“. Компанията получи и други ключови функции – от обработката на изборните резултати до координирането на киберсигурността. Критиците на модела посочват, че той създава непрозрачност в процеса на възлагане. Законът предвижда всичко да се възлага на една компания, която впоследствие може да преотдава на други изпълнители, но без гаранции за честна конкуренция.

Активистската огранизация "Грийнпийс България" публикува доклад, в който акцентира върху инвестициите на едно от десетте пенсионноосигурителни дружества в страната - "Топлина", което е част от икономическата мрежа, свързвана с енергийния бизнесмен Христо Ковачки. Макар името му да отсъства в акционерната структура, той е официалният собственик на най-големия акционер - "Ел Ем Импекс", който има 47.8% дял от "Топлина". Част от останалите акционери в дружеството също са косвено свързани с Христо Ковачки посочват от "Грийнпийс България". Пенсионноосигурителната компания управлява около 450 млн. лв. на над 100 000 осигурени лица. Проблемът е, че значителна част от тези средства се инвестират именно в компании, които реално са част от икономическата група, която според доклада на "Грийнпийс", а и от множество други разследвания като наскоро публикуваното от Антирокупционния фонд, реално са свързани с Христо Ковачки. Към края на 2024 г. между 150 и 200 млн. лв. от активите на фондовете на "Топлина" са вложени директно или косвено в дружества, свързвани с Ковачки, което само по-себе си представлява значителен риск от концентрация в една група и сектор. Част от тях, като ТЕЦ "Марица 3", "Топлофикация - Плевен" и "Топлофикация - Русе", отчитат десетки милиони загуби. Това означава, че пенсионните средства не само не нарастват, а напротив - могат да се стопят. Особено изложени са служителите в компании от групата на Ковачки, които едновременно работят във въглищния сектор и се осигуряват в "Топлина". Миньорите по професия имат допълнителни инвестиции в професионалните пенсионни фондове. Въпреки че Кодексът за социално осигуряване (КСО) поставя ограничения за инвестиции в свързани лица, "Топлина" успешно ги заобикаля чрез формално несвързани дружества, чуждестранни собственици, кръстосани инвестиции с други пенсионни компании и вложения през взаимни фондове. Според КСО самите фондове не могат да притежават повече от 7% от акциите с право на глас в една компания, а за всички фондове на едно пенсионно дружество лимитът е 20%. Някои от инвестициите на универсалния пенсионен фонд "Топлина" са изцяло на ръба на лимита от 7%. Например УПФ "Топлина" държи максимално позволения 6.99% дял от акциите на "Атоменергоремонт", а сумарно с професионалния пенсионен фонд и доброволния пенсионен фонд в групата делът скача до малко под 11%. Но дори и тези се заобикалят, когато се включат и инвестициите от взаимните фондове. Когато пенсионен фонд инвестира във взаимен фонд, който има инвестиции в същите компании, концентрацията са увеличава, без технически да се нарушава правилото за лимит от КСО. Комисията за финансов надзор, която по закон трябва да контролира сектора, през годините е забелязвала проблема, но така и не е намирала воля да ги прекрати. Концентрацията на инвестиции в един и същ сектор - особено в такъв с намаляващи перспективи като въглищната енергетика - създава значителен риск за доходността на пенсионните фондове. Универсалният пенсионен фонд "Топлина" е втори (първи е УПФ на "ЦКБ-Сила") по доходност за последните десет години от 2015 г. насам с 3.09% средногеометрична доходност. Макар "Топлина" да е сред по-малките пенсионни дружества, този модел се прилага и от по-големи компании като "Бъдеще", "Съгласие" и "ЦКБ-Сила". Те дори до известна степен действат координирано, като си разменят пакети акции и облигации на компании от собствените си групи - още един метод да се заобикалят ограниченията на КСО. Съвкупно тези дружества управляват около 6 млрд. лв. - над 20% от целия пазар на допълнително пенсионно осигуряване. По оценки, поне 2 млрд. лв. са инвестирани в компании, свързани с техните собственици. Ако този тренд не бъде овладян, бъдещето на стотици хиляди пенсионери остава изложено на сериозен финансов риск.

"М+С Хидравлик" АД - Казанлък инвестира около 45 милиона лева за период от три години за изграждане и оборудване на нов завод за производство на хидравлични мотори. Заводът се изгражда на терен с площ почти 35 хиляди квадратни метра в Промишлената зона на Казанлък, собственост на дружеството. Инвестицията включва изграждането на производствена сграда и административно-битова сграда, като освен тях в имота ще се построят контролно-пропускателен пункт, навес за паркиране на 46 велосипеда, паркинг за 60 автомобила, навес за временно съхраняване на контейнери с технологични отпадъци. Компанията е водещ производител в България на хидравлични мотори, хидростатични сервоуправления, клапани, спирачки и аксесоари за тях. "М+С Хидравлик" АД държи значителен дял от световния пазар на хидравлични мотори, с тази инвестиция планираме увеличаване на оборотите с 30 процента.. В новия завод на хидравличната компания се предвижда да бъдат разкрити 121 работни места

Schneider Electric, глобалният експерт в енергийното управление и автоматизацията, обяви партньорството си с PBM Bulgaria, насочено към развитието на морската индустрия у нас. PBM получи сертификат и така се присъедини към партньорската програма EcoXpert Services на Schneider. С новата сертификация компанията става сервизен партньор на Schneider Electric България и получава достъп до лицензиран софтуер и техника за тестване на всички модели прекъсвачи НН, използвани в корабните електрически уредби. Клонът PBM Bulgaria е установен във Варна, в най-голямото пристанище – Одесос, и има утвърдена репутация на надежден партньор сред българските и международните кораборемонтни заводи и корабособственици. Компанията притежава значителен опит в обслужването на различни видове оборудване на Schneider в сектора. Компанията е единственият оторизиран сервиз (AISF) на Woodward в България и поддържа високи стандарти от 2015 година.

Международната IT компания SoftServe отбеляза 11 години от откриването на офиса си в България. През изминалата година, екипът на SoftServe България успешно реализира редица технически проекти, сред които и изцяло обновеният уебсайт на Българската федерация по волейбол. SoftServe България продължава да инвестира в образование и развитие на млади таланти. През 2025 г. обучителната платформа SoftServe University получи лиценз от Министерството на образованието и науката (МОН), превръщайки се в официално сертифицирана институция за професионално обучение. Фокусът върху изкуствения интелект остава стратегически приоритет за SoftServe. Служители от България активно участват в разработването на AI решения за клиенти от различни индустрии – от здравеопазване и финанси до енергетика и ритейл. Компанията интегрира генеративен AI, машинно обучение и анализ на данни в реални бизнес казуси, с цел подобряване на ефективността, автоматизация на процеси и предоставяне на иновативни потребителски преживявания. В края на 2024г. SoftServe представи SOFI – вътрешен AI асистент, разработен за оптимизиране на достъпа до корпоративна информация и повишаване на ефективността на служителите си. SoftServe е глобална дигитална компания за разработка на софтуер и консултантски услуги. SoftServe e сред лидерите на пазара вече 32 години, a през 2025 г. българското дружество празнува своята 11-а годишнина. В България, компанията има офиси в София, Варна, Бургас и Пловдив, а в глобален мащаб - над 11 000 служители, в 16 държави и 61 офиса.

Българска компания за смарт устройства „Шелли Груп“ е с пазарна капитализация от 1 милиард долара пуска първия продукт за автомобили, който е базиран на собствен чип. В края на годината или началото на следващата подготвя фабрика в България, специално за производство на модули. Ще бъде в Пловдив, където ще бъде преместено производството на модули, базирани на този чип. Доставката на самия чип като технология ще бъде от Тайван, а производството ще се извършва в Европа.

Холандските пенсионни фондове ще окажат натиск върху европейските пазари на държавни облигации по-късно тази година, тъй като ще започнат да продават дългосрочни облигации на стойност около 125 млрд. евро поради съществена реформа на пенсионния сектор. Между 2025 и 2028 г. пенсионният сектор на страната на стойност 1.5 трлн. евро ще премине от система, при която окончателните плащания на пенсионерите са гарантирани, към рамка с дефинирани вноски, при която работодателите са обвързани само с размера на вложените от тях средства. Това ще означава, че фондовете ще държат много по-малко дългосрочен държавен дълг в подкрепа на дългосрочните им обещания и ще се освободят повече средства за инвестиране в активи с по-висока доходност, като например акции и кредити, съобщава Financial Times. Макар че някои от фондовете вече са преминали към новата схема, холандски фондове, управляващи близо половината от общите активи, които трябва да бъдат прехвърлени, ще преминат към системата през януари следващата година. Очаква се мениджърите да подготвят портфейлите си в периода преди това. Стратезите на нидерландската банка Rabobank очакват, че в хода на прехода ще бъдат продадени 127 млрд. евро дългосрочен държавен дълг. Продажбата е най-новият пример за намаляващото търсене на дългосрочен дълг сред пенсионните фондове, което, в съчетание с рекордните нива на държавно кредитиране, спомогна за повишаване на доходността на облигациите в целия свят. Нарастващата доходност на облигациите оказва натиск върху политиците, тъй като Европа увеличава заемите си, за да финансира амбициите си в областта на отбраната и енергетиката, начело с плана на Германия за разходи в размер на 1 трлн. евро. Доходността на 30-годишния германски дълг се повиши от под нулата по време на пандемията на ковид до над 3%, което е близо до най-високите ѝ нива от дълговата криза в еврозоната. Допълнителният лихвен процент, плащан по 30-годишния дълг на Франция, в сравнение с двегодишния му еквивалент, скочи от нула преди две години до над 2 процентни пункта. Пенсионните фондове в Нидерландия, които са най-големите в еврозоната, използват лихвени суапове и държавни облигации за различни периоди от време, дори за 50 и повече години, за да се съобразят с периода, през който трябва да изплащат обезщетения на най-младите си членове.
Но тъй като фондовете преминават към система, при която изплащането се основава на възвръщаемостта, те ще се насочат към по-рискови активи, като например акции и кредити, които се очаква да генерират по-висока възвръщаемост за членовете им в дългосрочен план. Някои други традиционни купувачи се отдръпнаха. Японските инвеститори, които в миналото са били основен купувач на държавен дълг на еврозоната, продадоха своите активи в края на миналата година с най-бързия темп от десетилетие насам. По оценки на Rabobank преди разпродажбите на дълг нидерландските пенсионни фондове са притежавали държавни облигации на стойност около 457 млрд. евро, като най-сериозните продажби - общо около 69 млрд. евро, се очакват при държавния дълг на Германия, Франция и Нидерландия. Според Rabobank около 19% от целия държавен дълг в Нидерландия е собственост на местни пенсионни фондове, докато при германските облигации този дял е 8%, като съотношението на собствеността е най-високо при облигациите с далечен падеж.

Промишленото производство в САЩ през юни е нараснало с 0,7% на годишна база. Също толкова беше годишният ръст на промишленото производство в най-голямата икономика в света и през май, т.е. този показател вече се задържа под 1%. А конкретно в обработващата промишленост, за юни спрямо същия месец на миналата година, повишението е малко по-голямо - с 0,8%. Промишленото производство в САЩ за юни в сравнение с предходния месец се е увеличило с 0,3%, съобщи Федералният резерв (Фед). Експертите средно прогнозираха увеличение само от 0,1%, според допитване на Trading Economics. Производството конкретно в обработващата промишленост се е увеличило с 0,1% през миналия месец. Експертите не очакваха промяна в показателя, т.е. смятаха че няма да има изменение спрямо май. Производството на стоки с дълготрайна употреба е останало непроменено на месечна база. Производството в добивната промишленост (включително петрол и газ) се е увеличило с 0,3% за месец. Най-голям е месечният ръст в сектора на комуналните услуги - с 2,8%. Докато производството на превозни средства и автокомпоненти през юни е намаляло с 2,6%. Използването на производствените мощности в САЩ през юни леко е нараснало до 77,6%, от 77,5% месец по-рано. Експертите очакваха този показател да остане на нивото за май.

Приходите на Русия от продажба на петрол и нефтопродукти през юни тази година са намалели с 14% в сравнение със същия период на миналата година. Такива данни предоставя Международната агенция по енергетика. Агенцията подчертава, че миналия месец Руската федерация е спечелила 13,57 милиарда долара от продажба на суровини. Износът на петролни продукти е намалял със 110 000 барела на ден - до 2,55 милиона барела на ден. Производството на "черно злато" през юни се е запазило на ниво от 9,2 милиона барела на ден, а обемът на доставките е възлизал на 4,68 милиона барела на ден. Най-големите купувачи на руски петрол остават Китай, Индия и Турция. Китай купува около два милиона барела на ден. Русия печели от това около 130 милиона долара дневно – съобщава Ройтерс. Основният купувач на петрол Urals от руски находища е Индия. Данните от проследяване на плавателни съдове на Kpler показват, че общият обем на вноса на петрол в тази страна е възлизал на 1,8 милиона барела на ден. Според Лондонската фондова борса, през юни Турция е увеличила покупките на петрол от Русия до 0,4 милиона барела на ден, което се превърна в годишен рекорд. Освен това Москва продава 2,5 милиона барела на ден петролни продукти (бензин, нискосернисто дизелово гориво, мазут и други вещества) на външни пазари. Русия е важна за осигуряването на гориво на редица африкански страни (Гана, Египет, Мароко, Того и Тунис), а също така доставя петролни продукти на Азия и Латинска Америка – отбелязват пазарни анализатори.