Дългът на подсектор „Централно управление“ към края на месец май възлиза на 54.22 млрд. лева, като бележи увеличение с 6.05 млрд. лв. спрямо края на април 2025 г., което основно се дължи на постъпленията от емитираните държавни облигации на международните капиталови пазари. Вътрешните задължения са в размер на 10.85 млрд. лева, а външните – 43.38 млрд. лева. Съгласно водения от Министерството на финансите официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на месец май достига до 53.78 млрд. лева или 24.6% от БВП на страната. Вътрешните задължения са в размер на 10.85 млрд. лева, а външните – 42.92 млрд. лева. Държавногарантираният дълг през месец май възлиза на 1.71 млрд. лева, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП е 0.8 процента.

Министерството на финансите публикува данните за изпълнението на Консолидираната фискална програма за първите пет месеца на годината. Приходите, помощите и даренията нарастват с 11,5% спрямо същия период на миналата година и достигат 34,9 млрд. лева. Неданъчните приходи нарастват с приблизително същия темп и достигат малко над 5,1 млрд. лева. А бюджетният дефицит е близо 2,61 млрд. лева, което е само 1,2% от прогнозирания БВП. За същия период на миналата година Консолидираната фискална програма е отчела излишък от 146,9 млн. лева, а сега - дефицит. Имаме влошаване на годишното салдо с над 2,75 млрд. лева. В сравнение с миналата година приходите растат с 11,5-12,0% на годишна база. Но това е далеч под заложения в КФП ръст от над 20% годишно. В момента лазходите нарастват по-бързо от приходите. "Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към май 2025 г. възлизат на 34 125,0 млн. лв., което е 35,3% от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП за първите пет месеца на 2024 г. бяха в размер на 28 109,4 млн. лв., като следва да бъде взето предвид, че през месец февруари 2024 г. има отчетена трансакция по възстановяване на разходи от сметка за чужди средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството обратно към бюджета на министерството в размер на 1 200,0 млн. лв. При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост на данните, разходите към края на май 2025 г. нарастват с 4 815,6 млн. лв. (16,4%). Нарастване на разходите има основно в частта на социалните плащания, вкл. разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, субсидии, капиталовите разходи и други. Нелихвените разходи са в размер на 32 606,6 млн. лв., което представлява 35,2% от годишния разчет и ръст (на съпоставима база) с 4 357,5 млн. лв. (15,4%) спрямо отчетените към май 2024 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 30 059,0 млн. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетният прираст на държавния резерв) възлизат на 2 523,1 млн. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 24,5 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 704,3 млн. лв. (43,4% от планираните за годината и ръст от 219,2 млн. лв. спрямо същия период на 2024 г.). Дори да намалим дефицита с въпросните 1,2 млрд. лева, бюджетното салдо като резултат ще бъде много по-лошо от това, което сме имали година по-рано. В края на май дефицитът в държавния бюджет е близо 3,28 млрд. лева, или близо 50% от разрешените по закон над 7,13 млрд. лева. Година по-рано той е бил 2,04 млрд. лева, или около 25,4% от разрешените по закон над 8,03 млрд. лева. И ако ситуацията във фиска рязко не се подобри още следващата година, то след време - със или без евро - страната ще фалира. Затова политическият обществен приоритет трябва да бъде не в каква валута ще се разплащаме, а фискалната стабилност на държавата. Ако последната рухне, няма да има значение какви банкноти държим в джобовете си (образно казано) - тяхната покупателна способност ще се е свила.

Има инвеститорски интерес към разработването на мангановото находище „Оброчище – Северозападен участък“, община Балчик. Поради тази причина предстои откриване на процедура за предоставяне на концесия чрез търг за добив на подземни богатства, съобщава Министерството на енергетиката. Активирането на едно от най-значимите находища на манган в страната ще се случи след дългогодишната концесия на „Евроманган“, която официално е приключила през 2024 г. Мангановите руди от находището имат стратегическо значение – както за металургията, така и за растящи индустрии, като производството на батерии и зелени технологии. България има доказани ресурси, но липсата на устойчиво управление и слабо контролиране на концесионерите последните години водят до изоставяне на обекти с потенциал за икономически принос. Находището край Балчик беше предоставено на концесия с решение на Министерския съвет още през април 1999 г. Договорът с „Евроманган“ АД даваше право на добив на манганови руди от участък с площ над 3 км², като общите доказани запаси се оценяваха на над 8.7 млн. тона със средно съдържание на 27 – 28% манган. Срокът на концесията беше 25 години, като тя трябваше да изтече на 1 юни 2024 г. На практика обаче, добивната дейност бе прекратена още през 2019 г. поради сериозни нарушения. На 15 май 2018 г. Министерството на енергетиката извършва проверка на място, при която установява множество неизпълнени задължения, натрупани неплатени концесионни такси (130 000 лв.), забавени заплати на работници (от юли 2018 г.), дългове за електроенергия и липса на адекватна поддръжка на мината – включително системи за вентилация и водоотлив. След неуспешен опит за доброволно изпълнение, на 7 февруари 2019 г. Министерството спира действието на концесионния договор, без да го прекрати формално. От Националния концесионен регистър става ясно, че след пет години без реална дейност, договорът с „Евроманган“ е изтекъл по давност на 1 юни 2024 г. На 24 юни 2024 г. находището е официално върнато на държавата и вписано като прекратена концесия в регистъра, с основание „изтичане на срока“.

Във ВМЗ предстои да бъдат въведени в експлоатация и два нови цеха на площадка Сопот. Те са за производство на артилерийски боеприпаси и са с високо производително и модерно оборудване, което ще повиши капацитета на собственото производство на механичните детайли за крайната продукция. Освен това в процес на реконструкция и модернизация са производствените звена оръжейното дружество на площадка Иганово. Това съобщи изпълнителният директор на ВМЗ инж. Иван Гецов.

ТЕЦ "Марица-изток" е на загуба 101 млн. лв. за 2024 г., при печалба от 57 млн. лв. година по-рано. В рекордната за държавната енергетика 2022 г. пък дружеството отчете внушителна печалба от почти 1.2 млрд. лева. Основната причина за слабия финансов резултат сега са по-ниските цени на електроенергията - компанията е продавала повече ток, но на по-ниски цени. През изминалата 2024 г. общият размер на реализираните от ТЕЦ-а оперативни приходи е 1.2 млрд. лв. при отчетени през предходната 2023 г. 1.4 млрд. лв., или спад с почти 15%. Почти 86% от производството на въглищната централа е реализирано на регулирания пазар на електроенергия, т.е. то е било "насочено" към домакинствата. Причината е ясна - от години ТЕЦ-ът изпитва сериозни затруднения да пласира тока си на борсата поради високата му цена. "Спасението" идва от домакинствата - в последните няколко години централата влиза в енергийния микс с определена от ресорния министър квота, въпреки че принципно няма право да работи за регулирания пазар. По новия модел за либерализиран пазар на едро от 1 юли ТЕЦ-ът отново ще продава електроенергия за домакинствата. Това ще става чрез новия борсов сегмент за дългосрочни договори с т.нар. нестандартни продукти, който ще бъде отворен за всички продавачи - производители на електрическа енергия и търговци. На практика обаче продавачите ще са държавните централи - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и ВЕЦ-овете на НЕК, с което отново ще се осигури работа за въглищната централа. Към края на м.г. в компанията

Разградското производствено предприятие Ем Пак подписа договор за изпълнение на проект за подобряване на производствения капацитет. Дружеството е специализирано в производството на стъклопакети и витражи и обработка на стъкло, като търсенето на продукцията му през последните години нараства устойчиво. Проектът "Подобряване на производствения капацитет на Ем Пак ООД, гр. Разград" се финансира от Програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" 2021-2027 (ПКИП), чрез процедура "Подкрепа за семейните предприятия, предприятията от творческите индустрии и занаятите". Общата стойност на проекта е в размер на 199 990 лв., от които 149 992,50 лв. се предоставят като безвъзмездна финансова помощ, а 49 997,50 лв. са собствено финансиране на предприятието. Дейностите включват закупуване на машина за рязане на ламинирано стъкло (триплекс), снабдена с цифрово управление и специализиран софтуер. С новото оборудване времето за разкрой ще се съкрати 4 пъти, а качеството на обработка на целият процес (рязане, разчупване – разделяне) ще се повиши съществено. Предвижда се реализацията на проекта да доведе до повишаване на общия капацитет на предприятието за обработка на стъкло с не по-малко от 20%, а за разкрой на ламинирано стъкло – двойно (със 100%). Срокът за изпълнение на проекта е 12 месеца – до 29 май 2026 г.

Редовното общо събрание на акционерите на „Булметал“ АД реши да разпределя дивидент в общ размер на 751 293.80 лв., т.е. брутен дивидент от по 0.105 лв. на акция. Преди година дивидентът беше 0.07 лв. за една акция. Водещият производител на метални опаковки в България завърши 2024 г. с нетна печалба в размер на 3 093 943.75 лева. Останалата част от положителния финансов резултат се отнася във фонд „Неразпределена печалба“. Изплащането на дължимите суми започва от 21 юли и ще се извършва чрез „Централен депозитар“ АД и „Обединена българска банка“ АД. „Булметал“ произвежда разнообразни изделия, сред които аерозолни опаковки, опаковки за хранителни продукти (консерви), индустриални опаковки (за бои например), декоративни кутии (за алкохол, парфюми, подаръци, бонбони, тютюн, цигари, дъвки), както и капаци, тапи, дръжки и други.

Годишната инфлация в еврозоната отново тръгна нагоре и през юни е 2,0 на сто, показват предварителните данни на Евростат. По този начин инфлацията се изравни с целевото равнище, определено от Европейската централна банка (ЕЦБ). Това представлява увеличение на потребителските цени с 0,1 процентен пункт спрямо данните за май. Очаква се услугите да имат най-висок годишен темп на растеж през юни (3,3 на сто в сравнение с 3,2 на сто през май), следвани от храните, алкохола и тютюна (3,1 на сто в сравнение с 3,2 на сто през май), както и неенергийните промишлени стоки (0,5 на сто в сравнение с 0,6 на сто през май). Най-значително е повишението на цените на годишна база през юни в Естония (5,2 на сто), Словакия (4,6 на сто) и Хърватия (4,4 на сто). Най-ниска е инфлацията в Кипър (0,5 на сто), Франция (0,8 на сто) и Ирландия (1,6 на сто). На месечна база поскъпването на стоките и услугите за потребителите е най-голямо в Гърция (1,3 на сто), Естония и Малта (по 1,1 на сто) и Хърватия (0,8 на сто). Дефлация е отчетена единствено във Финландия, като поевтиняването на потребителските цени е с 0,2 на сто. Водената парична политика от Европейската централна банка (ЕЦБ) за намаляване на лихвените проценти в еврозоната е "приключила", заяви Филип Лейн, главен икономист и член на Изпълнителния съвет на финансовата институция. "Смятаме, че последният цикъл с понижаване на инфлацията от пика от 10 на сто обратно до 2 на сто е приключил, но в перспектива трябва да сме готови да се уверим, че всяко отклонение, което отчитаме (на инфлация), не променя средносрочната картина", подчерта той. Финансовата институция продължава да следи данните за цялостната икономическа ситуация, но няма да реагира на изолиран, моментен "ръст" на инфлацията в бъдеще, каза Лейн. Годишната инфлация в еврозоната достигна 1,9 на сто през май, под целевото равнище на ЕЦБ от 2 на сто. Междувременно в началото на юни ЕЦБ намали основните си лихвени проценти до 2 на сто спрямо връхната си точка от 4 на сто - равнище, на което остана до юни 2024 година. Ценообразуването на паричния пазар в момента предполага очаквания за допълнително намаление на лихвения процент с четвърт пункт (25 базисни пункта) до 1,75 на сто до края на годината.

Свободните работни места в САЩ са се увеличили неочаквано през май, сочат най-новите данни на министерството на труда. Новите работни места са се увеличили до 7,769 милиона през май спрямо коригираните нагоре 7,395 милиона през април. Икономистите очакваха свободните работни места да намалеят до 7,3 милиона от първоначално отчетените 7,391 милиона за предходния месец.Наемането на нови служители  е спаднало до 5,503 милиона души през май от 5,615 милиона през април, докато общият брой на освободените от работа е намалял до 5,242 милиона през май от 5,313 милиона през април. В рамките на освобождаванията от работа, напусканията са се увеличили незначително до 3,293 милиона през май от 3,215 милиона през април, но съкращенията са намалели до 1,601 милиона през май от 1,789 милиона през април.

Китайското правителство обяви на 30 юни въвеждането на данъчен стимул за чуждестранни инвеститори, предоставящ 10% кредит върху корпоративния доход за преки вътрешни инвестиции, финансирани от дивиденти на китайски резидентни компании, съобщи КМГ. Мярката, която влиза в сила от 1 януари 2025 г. до 31 декември 2028 г., позволява неизползваните кредити да бъдат пренасяни за следващ период и прилага по-ниски ставки съгласно съществуващите данъчни спогодби. Отговарящите на условията инвеститори могат да реинвестират дивиденти в увеличение на собствения си капитал, нови резидентни фирми или придобивания на акции на резидентни компании от несвързани страни. Индустриите или секторите, в които инвестираното предприятие оперира, трябва да бъдат изброени в каталога на насърчаваните индустрии за чуждестранни инвестиции. Инвеститорите могат да кандидатстват със задна дата за квалифицирани реинвестиции, направени между 1 януари 2025 г. и датата на обявяване на политиката.