Месечната инфлация в България през април 2026 г., измерена чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ), се очаква да достигне 2 на сто, а годишният темп да се ускори до 7,1 на сто, според предварителните експресни данни на НСИ, публикувани в рамките на новата методология за ранно оповестяване на ценовата динамика. Прогнозираните стойности за април бележат отчетлив ръст в сравнение с предходните месеци. През март месечната инфлация бе 0,9 на сто при годишно ниво от 4,1 на сто. Разминаването между експресните оценки и окончателните резултати на статистиката е минимално, което дава висока степен на надеждност на предварителните индикатори. През януари и февруари годишните нива се движеха в диапазона между 3,3 и 3,5 на сто, което означава, че априлските нива представляват значително ускорение на инфлационните процеси. Основен принос за очакваното повишение на цените през април имат групите „Транспорт“ с прогнозен ръст от 10,6 на сто и „Облекло и обувки“ с увеличение от 7,9 на сто спрямо предходния месец. При хранителните продукти и безалкохолните напитки се очаква поскъпване от 2,1 на сто, а при алкохола и тютюневите изделия – с 0,8 на сто. Единственият сектор, в който се прогнозира понижение на цените на месечна база, е „Развлечения, спорт и култура“, където спадът е в рамките на 1,5 на сто.

Кредитите за домакинствата и НТООД (нетърговски организации, обслужващи домакинствата) в България нарастват с 20,8 процента до 29,866 млрд. евро, а депозитите се увеличават с 19,9 процента до 55,702 млрд. евро в края на март спрямо същия месец на 2025 г., показват данните на БНБ. По данни от края на март жилищните кредити са 17,616 млрд. евро и нарастват на годишна база с 27,5 процента. Потребителските кредити възлизат на 11,260 млрд. евро и се увеличават с 13,2 процента спрямо март 2025 г. На годишна база другите кредити (включват се и средствата, отпуснати на сдруженията на собствениците по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради) нарастват с 9,2 процента, като достигат 286,6 млн. евро. Кредитите за работодатели и самонаети лица намаляват с 6,8 процента на годишна база през март и в края на месеца са 263,4 млн. евро. Кредитите за нефинансови предприятия се увеличават с 11,8 процента на годишна база през март и в края на месеца са 28,279 млрд. евро. Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 4,892 млрд. евро в края на март. В сравнение с март 2025 г. те се увеличават с 10,8 процента. В края на март общо кредитите на неправителствения сектор (нефинансови предприятия, финансови предприятия, домакинства и НТООД) нарастват с 15,8 процента на годишна база и в края на месеца са 63,037 млрд. евро (51,1 процента от БВП през март 2025 г.). Според данните общо депозитите на сектора са 84,517 млрд. евро (68,5 процента от БВП) в края на март. Те нарастват с 16,2 процента на годишна база. Депозитите на домакинствата и НТООД са 55,702 млрд. евро в края на март, което е увеличение с 19,9 процента спрямо същия месец на 2025 г. Депозитите на нефинансови предприятия са 26,760 млрд. евро, като на годишна база се увеличават с 11,9 процента. Депозитите на финансовите предприятия намаляват с 12,7 процента на годишна база през март и в края на месеца достигат 2,055 млрд. евро.

Съветът на директорите на „Магазин за хората“ ЕАД е подало заявления за напускане "вследствие на продължителната липса на институционален диалог от страна на ръководството на Министерство на земеделието и храните, ясна управленска посока и подкрепа от принципала". Въпреки подадените заявления за напускане ръководството ще продължи да изпълнява задълженията си в рамките на предизвестието. Към момента „Магазин за хората“ ЕАД е изградило мрежа в 110 търговски обекта в около 90 населени места, с още 25-30 в процес на договаряне. През втората половина на февруари служебният министър на земеделието и храните Иван Христанов заяви по отношение на инициативата „Магазин за хората“, че би взел решение за закриването ѝ, ако проверката на изразходваните 10 млн. лв. установи липса на социална функция и изкривяване на пазара. „Магазин за хората“ работи на загуба, заяви Христанов в края на февруари. Депутатите одобриха създаването на държавна верига магазини за хранителни стоки през втората половина на март 2025 г.

Един от най-новите и най-малки играчи в общото застраховане – "Феникс Иншурънс" (Fenix Insurance) е разширил лиценза си и вече може да продава задължителната за шофьорите застраховка "Гражданска отговорност". Застрахователят "Феникс Иншурънс" е едно от най-новите дружества в икономическия конгломерат на сина и брата на избраната за председател на Българския олимпийски комитет Весела Лечева – Мартин Велев и Даниел Лечев. Основният холдинг, който обединява голяма част от бизнесите на Велев и Лечев, включително финансовият и строителният - "Ем Ви Еф Холдинг" (MVF Holding), отчита общи приходи през 2024 г. за 491 млн. лв. и нетна печалба от 53 млн. лв. Мартин Велев и Даниел Лечев развиват дейност в няколко основни сектора – бързи кредити (в България, Румъния, Северна Македония, Молдова, Испания и Мексико), хазарт (игрални зали и онлайн игри под бранда Sesame, "Сезам"), хотелиерство, недвижими имоти и строителство (на жилищни сгради в България и Словения), а през 2024 г. групата навлезе и в застраховането. Тя има и бизнес със заложни къщи през фирмата "Кеш Пойнт Заложни къщи", но той е минимален като приходи. Основната фирма за бързи кредити на роднините на Лечева – "Сити Кеш" (City Cash), е една от най-големите на пазара у нас. Постъпленията ѝ от финансови услуги през 2024 г. са били 138 млн. лв., а печалбата – 11 млн. лв. Освен "Сити Кеш" финансовият бизнес на Лечев и Велев обединява, под шапката на "Ем Ви Файненс" (MV Finance), общо 10-15 фирми (основно за бързи пари) не само у нас, но и в чужбина – от Северна Македония и Молдова до Мексико. Обявените приходи на "Ем Ви Файненс" за 2024 г. са близо 287 млн. лв., а печалбата на компанията след данъци – близо 40 млн. лв. Fenix Insurance е новосформирана компания в групата на MV Finance. MV Finance е международна финансова група с над 3000 служители, обединяваща компании, специализирани в потребителското кредитиране в Югоизточна Европа, включително и България. Хазартната компания "Сезам онлайн" ЕООД е обявила приходи за 2024 г. от 37.9 млн. лв., но заради огромните разходи (например 16.6 млн. лв. за външни услуги, 5.6 млн. лв. за маркетинг и реклама и т. н.) печалбата, върху която е платен данък, е едва 0.8 млн. лв. Другото хазартно дружество от групата – "Поло 11", е обявило приходи от 30 млн. лв. и разходи без данъците – към 23 млн. лв. "Сезам" има 24 обекта (основно игрални зали) в 14 града у нас. В строителството за фамилията се знае, че има 4-звездни хотели по Черноморието с казина, а през 2023 г. купи бившата сграда на "Банка Пиреос" (сграда "Емералд") на бул. "Цариградско шосе" 115 до The Mall в София, където сега е централата на холдинга (MVF Holding). Застрахователната компания "Феникс Иншурънс" (с предишно име "Ем Ви Иншурънс") е учредена през 2024 г. Миналата година отчита минимален пазарен дял от 0.1%, но преди няколко седмици е взела лиценз от КФН за най-конкурентната пазарна ниша в застраховането у нас – "Гражданската отговорност".

Шведската публична технологична компания White Pearl Technology Group придоби българската дигитална агенция CreateX, която е една от най-бързо развиващите се в сектора. Според основателят на CreateX Александър Иванов, компанията остава тясно свързана с корените си във Велико Търново. Въпреки международния мащаб на сделката, офисът в квартал „Бузлуджа“ продължава да функционира, а екипът и мениджмънтът остават непроменени. Стойността на придобиването започва от 1 млн. евро, като в зависимост от резултатите през следващите три години може да достигне до 3 млн. евро. Александър Иванов е популярен не само като предприемач, но и като вдъхновител и преподавател, през чиито курсове в Софтуерния университет са преминали над 50 000 души.

С проектно финансиране в размер на 7,6 млн. евро във Враца ще бъде изградена индустриална зона, като до 2029 г. трябва да бъдат оформени терените с изградена подземна и надземна инфраструктура. Предвижда се индустриалният парк да обхване над 300 декара. В него ще бъдат изградени улична мрежа, тротоари, спирки на градския транспорт, велоалеи, както и административна и обслужваща инфраструктура. Ще бъдат обособени входно-изходни булеварди от главния път. В терена се намира и езеро, което ще бъде запазено като част от зоната. Към момента се предвижда обособяването на около 20 имота, като разпределението ще бъде съобразено с интереса на инвеститорите. Индустриалният парк ще се намира на около 5 километра от Враца в посока Криводол. За четири години от съществуването на Общинско предприятие „Индустриални зони-Враца“ ЕООД общината е инвестирала 10 000 лева в него. В момента зоната се проектира, скоро ще се обявят обществените поръчки за избор на изпълнител. Проектът е финансиран на 100 процента чрез разработените Концепции за интегрирани териториални инвестиции (КИТИ). В рамките на същия механизъм във Враца се предвижда изграждане на многофункционална спортна зала „Арена Враца“, доставка на електробуси и втори етап от благоустройството на централната градска част. 

Министерският съвет прие Решение за даване на съгласие за внасяне правото на собственост върху имот - частна държавна собственост като непарична вноска в капитала на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив. Имотът се намира в гр. Пловдив, район „Западен“, „Парк отдих и култура“ и представлява поземлен имот с площ 1176 кв. м, съседен на имота, в който са разположени сградите на Клиниката по инфекциозни болести на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив. С това Решение ще се осигури възможност за осъществяване на бъдещи инвестиционни намерения, с цел устойчиво развитие на Клиниката по инфекциозни болести на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД.

Аквапаркът на созополския бизнесмен Георги Тумпалов е обявен на публична продан заради дългове. Частен съдебен изпълнител продава два имота – единият с площ от 36 дка и начална цена от 10,2 млн. евро, а другият с площ от 2,3 дка и цена от 161 хил. евро. И в двата случая става въпрос за изпълнение на вземане от „Българо-американска кредитна банка“, която е финансирала строителството на аквапарка. От 2025 година има наложена възбрана в полза на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите в Бургас. Обектът е собственост на фирмата „Нептун Созопол“ ЕООД, която принадлежи на Костадин Тумпалов, син на Георги Тумпалов. Източник: Флагман.бг

Петър Крилчев е новият генерален мениджър на Visa България. Той ще отговаря за развитието на бизнес стратегията на компанията, укрепването на партньорствата с банки, финансови институции, финтех компании и търговци, както и за подкрепата на дигитализацията на българската икономика. Петър Крилчев поема поста от Красимира Райчева, която ръководеше дейността на Visa в България от влизането на компанията на пазара и изигра ключова роля за изграждането и развитието й в страната. Компанията ще продължи да инвестира в технологии и решения, базирани на данни, които укрепват сигурността и подкрепят устойчивия растеж на платежната екосистема. Visa Inc. (NYSE: V) е световeн лидер в дигиталните плащания, който обработва трансакции между потребители, търговци, финансови и правителствени институции в над 200 държави и територии.

Компанията за производство на електрически яхти „Хелиос Марин“ АД е подала заявление за листване на пазара за малки и средни предприятия beam на Българската фондова борса (БФБ). Компанията ще предложи на инвеститорите 343 хил. броя обикновени, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми акции, всяка с номинална стойност 0,51 евро и с фиксирана емисионна стойност 8,75 евро. Съветник по емисията е ИП „Карол“ АД. Компанията е основана от братята Димитър и Драгомир Енчеви и дебютира с яхтата Omega на изложението в Кан през есента на 2025 г. Лодката е отличена с международна награда за най-добра електрическа лодка в категорията до 8 метра. „Хелиос“ разработва батериите и софтуера за лодките вътрешно, според сайта на дружеството. Технологиите се внедряват както в лодките на компанията, така и като решения за други производители, т.е. компанията е едновременно позиционирана и като производител на електрически яхти, и като технологичен доставчик. Компанията разширява производствения и развойния си капацитет с нова база в Бургас. „Хелиос“ предлагат три модела яхти. Освен Omega, компанията е разработила Alpha с дължина 14,6 метра и Sigma с дължина 4,5 метра. За 2024 г. компанията отчита малко над 300 хил. лева приходи и над 1 млн. лева разходи, като реализира 235 хил. лева загуба при 75 хил. лева загуба за предходната 2023 г.

На 29.04.2026 г. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи тримесечен финансов отчет към 31.03.2026г. От КММ АД - Шумен

Европейският парламент одобри своята преговорна позиция относно дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2028-2034 г. Временният доклад по темата бе гласуван на пленарната сесия в Страсбург с подкрепата на 370 евродепутати, с което се поставя началото на разговорите със Съвета на Европейския съюз. Позицията на Парламента предвижда бюджетът след 2027 г. да бъде фиксиран на 1,27 на сто от брутния национален доход (БНД) на Съюза. Важен детайл в искането е разходите за обслужване на дълга по фонда за възстановяване NextGenerationEU, оценени на 0,11 на сто от БНД, да бъдат изключени от тези ограничения. Евродепутатите предлагат финансова рамка, която е с около 10 на сто по-висока от първоначалните разчети на Европейската комисия. Това представлява номинално увеличение от над 175 милиарда евро спрямо предложението на Брюксел от миналата година. В окончателен вид искането на Парламента възлиза на 1,78 трилиона евро по постоянни цени от 2025 г., което по текущи цени се равнява на мащабните 2,01 трилиона евро за седемгодишния период. В доклада се подчертава необходимостта от финансиране на нови приоритети, свързани с отбраната и конкурентоспособността на европейската икономика. Въпреки новите насоки, Парламентът категорично призовава за запазване на досегашните нива на финансиране по традиционните кохезионна и селскостопанска политики, които остават ключови за сближаването в рамките на Общността. Окончателната рамка на многогодишната финансова рамка ще зависи от изхода на преговорите между трите водещи институции на ЕС, като целта е да се осигури стабилно финансиране в условия на геополитическа несигурност и нужда от технологична модернизация.

Търговският дефицит на САЩ се е увеличил повече от очакваното през март, след като вносът е нараснал по-бързо от износа, което предполага, че външната търговия вероятно ще натежи върху икономическия растеж през първото тримесечие, съобщи Ройтерс. Дефицитът в търговията се е разширил с 5,3 процента до 87,9 млрд. долара спрямо 83,5 млрд. долара през февруари, сочат данни на Бюрото за преброяване на населението на САЩ към Министерството на търговията. Анкетирани от Ройтерс икономисти очакваха дефицит от 86,95 млрд. долара. Институцията възобнови публикуването на предварителния доклад за търговията, който включва данни за търговския баланс и складовите запаси, след като те бяха временно спрени заради частичното затваряне на федералното правителство през миналата година.  Вносът на стоки се е увеличил с 9,6 млрд. долара до 299,3 млрд. долара, като основен двигател е ръстът от 11 на сто при импорта на автомобили. Увеличение е отчетено и при вноса на храни, потребителски и капиталови стоки, както и индустриални суровини. Част от внасяните стоки са останали като запаси. Търговските запаси на едро са нараснали с 1,4 процента, а при търговците на дребно – с 0,7 процента, което може частично да ограничи негативния ефект върху БВП. Износът на стоки се е увеличил с 5,2 млрд. долара до 211,5 млрд. долара, подкрепен от по-високи доставки на храни, автомобили, капиталови стоки и индустриални суровини, включително петрол. В същото време износът на потребителски стоки е спаднал със 7,5 на сто. Икономисти очакват, че военният конфликт между САЩ и Израел срещу Иран, който нарушава доставките на петрол и повишава цените на суровината, може да подкрепи износа в следващите месеци, тъй като Вашингтон е нетен износител на петрол. Според проучване на Ройтерс се очаква икономиката на САЩ да е нараснала с 2,3 на сто на годишна база през последното тримесечие, след като през предходните три месеца растежът е бил значително по-слаб – едва 0,5 на сто.

Централните банки са увеличили притежанията си от злато с най-бърз темп от над година през първото тримесечие на фона на понижение на цените. То е насърчило вълна от покупки, компенсирала продажбите на някои от институциите. Нетните покупки на институционалния сектор са възлезли на 244 тона злато през първите три месеца на годината спрямо 208 тона през предходното тримесечие, според оценки на Световния съвет по златото, цитирани от Bloomberg. Полша, Узбекистан и Китай са били най-големите купувачи, макар че някои други покупки не са били декларирани. Цената на златото се движи динамично през тази година, удряйки рекорд през януари, но след това се понижи рязко през март след избухването на американо-иранската война. Сред факторите, които натежаха върху благородния метал, се оказаха поскъпващите енергийни продукти, които на свой ред засилиха очакванията за запазване на лихвените проценти на централните банки стабилни или дори за увеличаването им в опит институциите да се справят с инфлацията. Това е насрещен вятър за цената на благородния метал, който не носи лихви. Увеличението на нетните притежания е особено видимо, като се има предвид, че няколко централни банки продават активно. Турция, Русия и Азербайджан са се присъединили към редица други по-малки банки и суверенни фондове, разделяйки се общо със 115 тона за периода. По това време продажбите предизвикаха тревоги за продължаващия апетит на институциите за злато – тенденция, която е основен двигател за многогодишното рали. Всяка банка има своя собствена мотивация за продажби: Турция се опитва да предпази валутата и икономиката си от ефектите от войната, Русия се бори с бюджетен дефицит, а Азербайджан трябва да ограничи притежанията си в допустимите ограничения. Голяма част от покупките на централните банки, включени в данните на Съвета по златото, не са официално обявени и не са включени в статистиките на Международния валутен фонд. Консултантската компания Metals Focus изчислява покупките от името на Съвета, като използва комбинация от публично достъпни данни, търговска статистика и проучвания на място.