През октомври 2025 г. общият показател на бизнес климата в България се понижава с 4,7 пункта в сравнение с предходния месец, като понижение на показателя е регистрирано във всички наблюдавани сектори - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" намалява през октомври с 3,3 пункта в резултат на неблагоприятните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. В строителството се понижава с 3 пункта заради, влошените оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. В търговията на дребно спадът е с 9,6 пункта заради изместване на оценките и очакванията на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията от "по-добро" към запазване на "същото", а в услугите понижението е с 4,5 пункта заради резервираните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията.

Опасенията на инвеститорите от насищане на пазара на офис площи в София удържат строителната дейност и през третото тримесечие не са били въведени в експлоатация нови офис проекти. Това показват данните на консултантската компания за бизнес имоти Cushman&Wakefield | Forton. Без промяна са останали и площите в процес на изграждане – малко над 200 хил. кв.м. Очаква се строителството на немалка част от този обем да бъде завършено до началото на 2027 г. Bulgaria Office Center, обект с 5500 кв.м офис площи, беше придобит от „Борика“ АД за 11,5 млн. евро. От началото на годината поне шест офис сгради с обща брутна отдаваема площ от 50 хил. кв.м. са сменили собствениците си. Стойността на тези инвестиции, основно с местен капитал, възлиза на 150 млн. евро. През следващите месеци пазарът може да бъде свидетел на нови сделки, тъй като интересът на инвеститорите остава висок, отбелязва консултантската компания. Наемната активност през третото тримесечие е продължила да се покачва, като брутната наета площ е достигнала 61 хил. кв.м - с 8% повече спрямо миналата година. IT компаниите, начело с гиганта SAP, са били най-дейни и към тях се отнасят близо 57% от всички наети площи. Активни в периода са били и фирми от сектори като административни и спомагателни дейности (вкл. аутсорсинг), промишленост и професионални услуги. Заедно те са договорили около 15 хил. кв. м, или 25% от наетата площ. Останалите 11 хил. кв. м, или 18%, са взети от търговци на едро и дребно, финанси и други индустрии. От гледна точка на разположението, най-търсени през тримесечието са били офис пространствата по главните пътни артерии. Около 40 хил. кв.м, или 66% от наетата площ, е била в сгради по булевардите „Цариградско шосе“, „Черни връх“, „Никола Вапцаров“, „България“ и „Тодор Александров“. Периферните райони (Околовръстен път, бул. „Ал. Малинов“ и летището) заемат второ място с 13 600 кв.м, следвани от широкия център и централната административна зона с общо 7140 кв.м. В края на септември офис пространството от клас А и Б в София възлиза на 2,3 млн. кв.м. Свободната площ е близо 290 хил. кв.м, или 12,4% от общия обем. Най-малко свободно пространство - 14 хил. кв.м, е отчетено в централната административна зона, където незаетите площи са под 6%. Най-много са свободните офиси по протежението на главните пътни артерии - 148 хил. кв.м (13,1%), а в периферните райони свободните площи са 106 хил. кв. м (14,2%).

"Лукойл" обяви, че е получил оферта от търговеца на суровини Gunvor Group, дни след като обяви, че ще продаде международния си бизнес. Руската компания е приела офертата и се ангажира да не преговаря с други потенциални купувачи. Gunvоr Grоuр e мнoгoнaциoнaлнa ĸoмпaния зa тъpгoвия c eнepгийни cypoвини, peгиcтpиpaнa в Kипъp. Основният тъpгoвcĸи oфиc на компанията е в Жeнeвa. Съобщението идва след като на 22 октомври американският президент Доналд Тръмп нанесе силен икономически удар срещу Русия, налагайки санкции върху двете най-големи петролни компании на страната "Роснефт" и "Лукойл". Продажбата ще се случи на ниво Виена, където е базирана Lukoil International, която държи всички активи в Европа, и евентуална сделка би прекъснала връзката със санкционираната майка ПАО "Лукойл". Не е ясно и дали сделката ще бъде припозната от ЕС и САЩ като допустимо решение. И ще има ли отсрочка на санкциите, докато тече една такава процедура. При това развитие на събитията продажба на ниво България няма да има. Разрешенията ще се дават от виенски или общоевропейски регулатор. Lukoil International е международно оперираща компания с десетки дъщерни дружества. В България руската ПАО "Лукойл" присъства с четири основни дружества - рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас", търговецът на едро и дребно "Лукойл България", търговецът с авиационно гориво "Лукойл ейвиейшън България" и "Лукойл България Бункер", занимаваща се с корабно гориво. Последните две са директна собственост на Lukoil International. В "Лукойл Нефтохим Бургас" и "Лукойл България" швейцарският трейдър Litasco пряко упражнява контрол, а непряко Lukoil International, като Litasco e по-надолу в европейската пирамида от дружества на "Лукойл". Рафинерията в Бургас е получила 6.6 млн. тона нефт през 2024 г.. Вносът на основните готови продукти - дизел, бензин, авиационно гориво и пропан-бутан, е около 1 млн. тона, а потреблението им в страната е близо 4 млн. тона (рафинерията има и износ). Тоест вносът е едва една четвърт от нуждите на местния пазар. Най-голямо е потреблението в страната на дизел - 2.6 млн. тона. Следва бензинът - 626 хил. тона, като през последната година и при двата продукта се забелязва ръст на потреблението тук. Вносът на авиационно гориво към момента е почти нищожен. Тоест снабдяването на авиацията е почти 100% с гориво от рафинерията, като "Лукойл ейвиейшън България" се занимава с доставките към летища и авиация. Следва пропан-бутанът. Той в по-голяма степен идва като внос на готов продукт, а не от производство в Бургас. При него се регистрира и лек спад на потреблението. Рафинерията е най-голямата компания в България на база приходи - 9.1 млрд. лв. при загуба 213 млн. лв. за 2024 г. Покупката на нефта се извършва от Litasco. Рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" към края на 2024 г. има сключено споразумение за кредитна линия с мажоритарния си акционер Litasco с одобрен лимит 500 млн. евро, от които са усвоени 366 млн. евро. По линия на продажбите 88% от продажбите на "Лукойл Нефтохим Бургас" са към "Лукойл България", "Лукойл ейвиейшън България", Litasco, Швейцария, и Litasco Benelux. Търговецът на едро и дребно "Лукойл България" пък снабдява с горива почти всички вериги бензиностанции, търговци на едро и складодържатели. Разполага с верига от 220 обекта с малко над 6% пазарен дял на база брой обекти и 20% пазарен дял на база продажби. На Балканите най-атрактивният актив е рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" с капацитет около 7 млн. тона суров петрол на година. Рафинерията в Румъния Petrotel в Плоещ е по-малка - с 2.4 млн. тона, като в момента е в ремонт. Горивата от Бургас снабдяват и веригата бензиностанции на "Лукойл" в други страни на Балканите, където групата има около 750 обекта. Освен 220 в България в Румъния те са 320, в Сърбия - 112, в Хърватия - 45, в Черна гора - 10, в Северна Македония - 40. Към тях се добавя и веригата в Молдова - 102. Групата притежава четири рафинерии в Русия (в Перм, Волгоград, Нижни Новгород и Ухта) и две рафинерии в Европа (в Румъния и България), както и 45% дял в рафинерия в Холандия с общ капацитет 65 млн. тона годишно, като тези в Русия представляват 75% от общия обем на производствения капацитет. Бензиностанциите на групата към края на 2024 г. са 5336 в 20 държави. От тях 2880 се намират в Русия, а 2456 извън Руската федерация, като на база милиони тонове 20% от продажбите се случват в Европа. Глобално "Лукойл" участва и в проекти в Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Ирак, Египет, Камерун, Нигерия, Гана, Мексико, Обединените арабски емирства и Република Конго.

Доставчикът на сателитни услуги - българската космическа компания EnduroSat през лятото на 2024 г. закупи бившата централа на Alpha Bank на "Цариградско шосе", за да построи най-големия космически център на Балканския полуостров. В първата половина на тази година проектът на Райчо Райчев привлече общо 43 млн. долара. Водещ инвеститор в сделката беше американският фонд за рисков капитал, който е инвеститор и в Space X - Founders Fund, в който партньор е българинът Делян Аспарухов, основател на космическата компания Varda. Сега EnduroSat обявява не само нов рунд в размер на 104 млн. долара, а и откриването на своя дългоочакван космически център на бул. "Цариградско шосе" в София. В компанията сега влизат и редица нови инвеститори - рунда води американският фонд за рисков капитал Riot Ventures, а участват още и фондът на Alphabet Google Ventures, European Innovation Council Fund и базираният в Лос Анджелис фонд Shrug Capital. През 2018 г. EnduroSat изстрелва първия си сателит, а днес работи с над 350 международни клиенти и над 60 вътрешно разработени сателита в орбита, има екип от 260 инженери и технолози в шестте си офиса в Европа и САЩ. Новият космически център на EnduroSat е с размер от 17.5 хил. кв.м, или 6.5 пъти по-голям от досегашния на бизнеса, и планира да увеличи капацитета му с още толкова. Новите сателити на EnduroSat са значително по-големи от настоящите - тежат между 200 кг и 500 кг и принадлежат към класа сателити на Starlink на SpaceX. Ако средно 1 гигабайт данни от Космоса струват на клиента между 3 и 5 хил. долара, настоящите системи на EnduroSat свалят тази цена до 175 евро на гигабайт.

Националната агенция за приходите продава автогарата в Перник. Имотът е частна собственост и е разположен на площ от 6809 кв. м. Търгът е с тайно наддаване, като първоначално обявената цена е над 3 млн. лв. Имотът е разположен в урбанизирана територия, непосредствено до жп гарата в града. Върху терена са изградени две сгради. Едната от тях е за нуждите на автотранспорта, а другата е за производствени и складови цели. Обявеният на търг имот е с тежести - с ипотека от 2018 г.

Проектът на шоколодената фабрика на "Монделийз" (Mondelēz Intenational) в Своге, наречен Svoge Digital Factory 2025, включва разработване на дигитална инфраструктура и внедряване на четири основни IoT (Internet of Things) приложения на четири производствени линии и ще покрие над 80% от производствения капацитет. Инвестицията е 2.5 млн. лв., реализацията й продължава година и половина и ще приключи в края на 2025 г. Svoge Digital Factory 2025 ще позволи да се събират и обработват данни по еднакъв начин от близо 50 различни производителя и техника от различни поколения. В последните 10 години във фабриката, която през 2023 г. отбеляза своята 100-годишнина, са направени инвестиции за над 150 млн. лв. Заетите са над 400 души, на повече от 10 технологични линии тук се произвеждат над 170 продукта. Заводът сам създава 80% от необходимата шоколадова маса, което гарантира затворен кръг на работните процеси. В Своге има специфични производства без еквивалент в друга локация на Mondelēz. Фабриката може да произвежда по-комплексни продукти - с крем, добавки, фъстъци, пълнежи. Тук се произвеждат продукти за голямото портфолио на Milka, както и редица локални брандове за чуждестранни пазари, сред които Poiana за Румъния, Alpen Gold за Полша, Cadbury за Великобритания, Pavlidis за Гърция, Karuna за Литва и Figaro за Словакия. Единствено тук Mondelēz International произвежда шоколада "Milka Peanut карамел" например, който се продава в 27 държави в Европа, Австралия, Южна Америка и Азия. Оттук тръгват българските марки - шоколадите "Своге" и "Млечен", бонбоните "Сезони" и Suchard, вафлите "Морени". За българския пазар са предназначени около 30% от продукцията. Останалата част се изнася на повече от 25 пазара по света. Тук се намира най-бързата в света пакетажна линия за шоколадови бонбони, в която са инвестирани 22 млн. лв. Тя произвежда до 6600 бонбона в минута (срещу 3136 при старата линия). Освен бързина новата технология за пакетиране на бонбони води до намаляване на опаковката с 20% и позволява по-лесното й рециклиране, оптимизира съхранението и запазването на вкуса на продуктите. Днес бизнесът на Mondelēz в България се управлява от шест различни дружества, а в Югоизточна Европа обхваща 12 пазара от региона. През 2021 г. Mondelēz International ("Монделийз интернешънъл") купи гръцкия производител на кроасани и бейк ролс Chipita ("Чипита") за около 2 млрд. долара. След обединението с "Чипита" предприятията в региона на Югоизточна Европа имат общ оборот над 1 млрд. долара годишно и повече от 4000 служители.

Общинският съвет (ОбС) в Дупница гласува обявяването на ВиК Дупница в ликвидация. Местното водно дружество се присъедини към оператора "Кюстендилска вода", които в момента осъществяват водоснабдителните и канализационни услуги на територията на община Дупница, а дупнишкото дружество остана без възможност да извършва търговската дейност. Дружеството в Дупница няма собствени служители и е в тежко финансово състояние. Общинският съвет определи 20 хиляди лева от бюджета на общината, които да бъдат използвани за ликвидацията на дружеството. Средствата ще бъдат използвани за изплащане на около 18-19 хил. лв. за забавени заплати към дружеството.

София ще има първата си енергийна общност - пилотен проект по инициатива на район "Витоша", съвместно със Столичната община за изграждане на слънчева инсталация върху покрива на 2-ро СУ "Акад. Емилиян Станев". Фотоволтаичната централа ще бъде с мощност 75 kW и ще покрива около 40% от нуждите на училището от електроенергия. Очакваната инвестиционна надбавка при изпълнение на проекта е 51% за 10 г. работа при фиксирана цена за продажба на електроенергията от 23 ст./kWh с ДДС. Инициативата ще се реализира по модел на групово финансиране. Общият бюджет е 90 000 лв., а всеки гражданин на София, който отговаря на условията, ще може да инвестира между 500 и 5000 лева. Очакванията са сумата да бъде събрана в рамките на около два месеца, като самият инвестиционен проект може да бъде изпълнен след още четири. Иначе казано, очаква се инсталацията да заработи от пролетта на 2026 г. Към момента в район "Витоша" се планират още две подобни енергийни общности. За целите на проекта са били разгледани общо 22 общински сгради, като анализът е показал, че именно 2-ро СОУ "Емилиян Станев" е най-подходящо - и с оглед енергийна консумация, и предвид възможност за техническо изпълнение на проекта. Предвижда се централата да бъде 75 kWp, като 40% от произведената енергия ще покрива част от нуждите на училището. Сметките му за електроенергия варират между 300-1000 лв. в зависимост от сезона. Проектът ще е с продължителност 10 години, след което собствеността на централата ще стане общинска, като премине към училището. Така токът ще продължи да захранва училището и други общински обекти - един от тях е близката сграда на община "Витоша". В основата на енергийните общности стои идеята, че гражданите могат да бъдат активни участници в енергийния преход, а не просто потребители. В Габрово беше обявена първата голяма енергийна общност с мощност близо 100 kWp, а в Бургас общината изгради фотоволтаична централа с мощност 420 kWp на покрива на Плувения спортен комплекс "Славейков". По план Столичната община ще изгради още 29 енергийни общности до 2030.

На своето заседание от 28.10.2025 г. КФН реши: 1.Вписва „Браво Хоум“ ЕАДСИЦ като публично дружество, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, и издадената емисия акции с цел търговия на регулиран пазар. Емисията е в размер на 13 броя обикновени, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност от 50 000 лева всяка, с ISIN код BG1100014254. 2. Отписва емисия облигации, издадена от „СЛС Холдинг“ АД, гр. София, от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. Емисията е в размер на 2 000 000 евро, разпределени в 2 000 (две хиляди) броя обикновени, поименни, безналични, лихвоносни, свободнопрехвърляеми, неконвертируеми, необезпечени облигации, с номинална стойност 1 000 евро всяка, с ISIN код BG2100004105. 3. Прекратява, по искане на заявителя, производство за издаване на одобрение за член на съвета на директорите на инвестиционен посредник „Глобъл Фъндс Ексчейндж“ АД. 5. Изпраща писмо до управляващо дружество (УД) „Карол Капитал Мениджмънт” ЕАД, гр. София, с което потвърждава пълнота на заявлението за издаване на разрешение за преобразуване на договорен фонд „Адванс Възможности в Нова Европа” чрез вливане в Клас А на Karoll – Advance Emerging Europe Oportunities, подфонд на Karoll SICAV, управлявано от УД Waystone Management Company (Lux) S.A и изпраща копие от представените по производството документи до компетентния орган на Люксембург (CSSF).

Европейската централна банка ще продължи да полага основите за дигиталното евро, след като настоящата фаза на подготовка приключи този месец, като планира стартиране след четири години. Длъжностните лица ще решат да продължат с подготвителната работа на среща тази седмица във Флоренция, Италия, според запознати с въпроса, съобщава Bloomberg. Те се стремят да емитират валутата през 2029 г., при условие че има правна рамка, казаха източниците, пожелали да не бъдат идентифицирани, позовавайки се на поверителни дискусии. Централните банкери започнаха двугодишната подготвителна фаза на проекта през 2023 г., надявайки се, че Европейският съюз междувременно ще приеме правилата, необходими за въвеждането на дигиталния еквивалент на банкнотите и монетите. Националните правителства и Европейският парламент обаче все още не могат да постигнат съгласие. Най-голямата пречка идва от Европейската народна партия, където някои законодатели предпочетоха да търсят алтернатива на дигиталното решение на ЕЦБ в частния сектор. Натискът за преодоляване на безизходицата обаче нараства, тъй като политиците се оплакват от прекомерната зависимост от американски фирми като Visa, Mastercard и PayPal за плащания на дребно. Опасенията, че стабилните монети, обезпечени с долари, подкрепяни от президента на САЩ Доналд Тръмп, биха могли да се утвърдят в Европа, добавиха нов тласък към дебата. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард и други настояват за по-бърз напредък за укрепване на стратегическата автономия във времена на засилено геополитическо напрежение. Това ще бъде отразено и в съобщението от четвъртък, казаха източниците. Потенциалната дата за стартиране беше обявена публично за първи път от члена на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Пиеро Чиполоне, който заяви на събитие на Bloomberg през септември, че „средата на 2029 г. би могла да бъде справедлива оценка“. Настоящата фаза на подготовка последва двугодишен период на проучване.

Паузата в работата на федералното правителство вече е струвало на американската икономика 18 милиарда долара до 29 октомври – 29-ият ден на бездействие – стойност, която ще набъбне през следващите седмици, според Бюджетната служба на Конгреса (CBO). Непартийната организация подчерта, че голяма част от въздействието ще бъде временно, с краткосрочен тласък на икономическия растеж през първото тримесечие на следващата година. Експертите обаче смятат, че между 7 и 14 милиарда долара от щетите върху брутния вътрешен продукт няма да бъдат възстановени, в зависимост от продължителността на престоя. CBO разглежда три сценария. Първия, който вече се е случил, е, че БВП ще бъде с поне един процентен пункт по-нисък през четвъртото тримесечие поради спирането на работата на администрацията, според доклад на агенцията, публикуван на 29 октомври. Според втория, след като паузата достигне граничните шест седмици или средата на ноември, предвижданията са растежът на реалния БВП да бъде с 1.5 процентни пункта по-нисък през четвъртото тримесечие – намаление от 28 милиарда долара. А ако се удължи до осем седмици, какъвто е третият сценарий, приблизително около празника на благодарността, ударът върху реалния БВП ще нарасне до два процентни пункта, или 39 милиарда долара. Според доклада на CBO, множество фактори са причина за спада в икономическата активност, включително по-малко услуги, предоставяни от федералните служители, по-ниско производство в частния сектор и по-малко федерални разходи за стоки, услуги и хранителна помощ. CBO изчислява, че 650 000 федерални служители са освободени от работа поради частичното спиране на дейността. Ако всички бъдат отчетени като временно безработни, агенцията изчислява, че нивото на безработица ще се повиши с 0.4 процентни пункта през октомври – най-големият едномесечен скок в нивото й от началото на пандемията. Краят на частичното спиране на работата на правителството не се вижда, тъй като републиканците в Сената призоваха демократите да подкрепят временна мярка за финансиране на федералните агенции до 21 ноември. Демократите пък поискаха преговори за удължаване на изтичащите федерални данъчни облекчения, за да се помогне на американците да закупят частно здравно осигуряване чрез Закона за достъпни здравни грижи. Според директора на CBO Филип Суейгъл, ефектът от паузата в работата на правителството върху икономиката са несигурни и зависи от решенията, взети от администрацията по време на престоя. Белият дом предприе стъпки за осигуряване на заплащане на американските войски, федералните служители на реда и имиграционните служители. Други федерални чиновници продължиха да работят без заплащане.

Китай стартира системата за трансгранични разплащания Renminbi Digital, която може да се превърне в алтернатива на SWIFT. Системата позволява разплащания в цифрови юани, което е удобно за компании, които се стремят да заобиколят доларовата система. Цифровият юан е токен, циркулиращ в държавната блокчейн мрежа на Китай и емитиран от Китайската народна банка. Търговските банки и лицензирани оператори предоставят на клиентите достъп до тази валута, а международните шлюзове свързват инфраструктурата между участниците в системата. Renminbi Digital в момента е с ограничен обхват, но вече е достъпна в страните от АСЕАН, Близкия изток, Русия и няколко страни от ОНД. Очаква се до 2025 г. системата ще обработва оборот, еквивалентен на над 90 милиарда долара. Според експерти, преходът на международните разплащания към цифрови валути на централните банки вече е започнал. Дигитален юан е цифрова валута на централната банка, емитирана от централната банка на Китай – Народната банка на Китай. Това е първата цифрова валута, емитирана от голяма икономика, която е в процес на публично тестване от април 2021 година. Дигиталният RMB е законно платежно средство и има еквивалентна стойност на други форми на юани, известни още като китайски юан (CNY), като банкноти и монети. Дигиталният юан е проектиран да се движи мигновено както при вътрешни, така и при международни транзакции. Целта му е да бъде по-евтин и по-бърз от съществуващите финансови транзакции. Технологията позволява транзакциите да се извършват между две офлайн устройства. Дигиталният юан се разглежда от някои коментатори като форма на наблюдение и контрол от страна на китайското правителство върху потребителите и техните финансови транзакции.

Индия обмисля спасителен пакет за задлъжнелите си държавни енергийни компании на стойност над 11,3 милиарда долара (1 трилион индийски рупии), показва проект на план на Министерството на енергетиката, цитиран от Ройтерс. Мярката е насочена към стабилизиране на хронично неефективните държавни компании, които от години тежат върху енергийната система на Индия и възпрепятстват нейната модернизация. Съгласно плана, който се очаква да бъде обявен през февруари, правителството ще изисква от частните компании да осигуряват поне 20% от общото потребление на електроенергия във всеки щат. Освен това местните администрации ще трябва да поемат част от дълговете на държавните енергийни компании. Властите планират щатите да приватизират своите енергийни компании или да ги листнат на фондовата борса. По този начин те ще запазят частичен контрол, но също така ще подобрят управлението и прозрачността си. Федералното правителство вече води разговори с отделни щати, за да ги насърчи да увеличат дела на възобновяемите източници в енергийния си микс. Това обяви министърът на новата и възобновяема енергия Пралхад Джоши. Индия, където търсенето на електроенергия продължава да расте, все повече разчита на чисти енергийни източници. Въпреки тази тенденция, въглищата все още осигуряват около 60% от производството на електроенергия в страната. По-рано тази година страната прие национална политика за геотермална енергия и в момента подготвя национална програма за улавяне и съхранение на въглерод. Тя предоставя държавни стимули до 100% от финансирането за определени проекти, насочени към намаляване на емисиите от големи въглищни електроцентрали.