Данните на Българската народна банка (БНБ) за края на първото тримесечие на 2026 г. отчитат сериозен ръст на кредитите за домакинствата и нетърговските организации от 20,8% на годишна база, достигайки близо 29,87 млрд. евро. Основен двигател на този процес остава жилищното кредитиране, което бележи скок от 27,5% спрямо същия период на предходната година, възлизайки на 17,62 млрд. евро. Потребителското кредитиране също отчита двуцифрен ръст от 13,2% до 11,26 млрд. евро. В същото време се наблюдава лек спад от 6,8% при кредитите за работодатели и самонаети лица, които в края на март са в размер на 263,4 млн. евро. Бизнесът също засилва кредитното си участие, като заемите за нефинансовите предприятия се увеличават с 11,8% на годишна база до 28,28 млрд. евро. Общо кредитите за неправителствения сектор вече възлизат на 63,037 млрд. евро, което представлява 51,1% от прогнозния БВП за България. Въпреки засиленото потребление, спестяванията продължават да растат със стабилни темпове. Депозитите на неправителствения сектор достигат 84,52 млрд. евро (68,5% от БВП), нараствайки с 16,2% за година. Основен принос за това имат домакинствата, чиито влогове се увеличават с близо 20% до 55,7 млрд. евро. При нефинансовите предприятия депозитите растат с 11,9%, достигайки 26,76 млрд. евро. Единственото изключение в общата тенденция на растеж са финансовите предприятия, където се наблюдава спад на депозираните средства с 12,7% до малко над 2 млрд. евро в края на отчетния период.

Печалбата на банковата система в България възлиза на 490 млн. евро към 31 март, което е с 35 млн. евро (7,7 процента) повече от реализираната за същия период на 2025 г., съобщават от БНБ. Собственият капитал в баланса на банковата система към 31 март е 15,1 млрд. евро, с 82 млн. евро (0,5 процента) по-малко спрямо края на декември 2025 г. През първото тримесечие на годината активите на банковата система нарастват с 3,4 млрд. евро (3 процента) и в края на март са 119,5 млрд. евро. Брутните необслужвани кредити и аванси в края на март са 2,2 млрд. евро и спрямо края на декември 2025 г. се увеличават с 223 млн. евро (11,1 процента). Делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 2,82 процента (2,72 процента в края на декември 2025 г.). Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на първото тримесечие на годината е 1,1 млрд. евро, със 114 млн. евро (12 процента) повече спрямо края на декември 2025 година. Делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите в края на периода е 1,37 процента (1,31 процента три месеца по-рано).

Почти 2,4 милиарда евро са разходите за пенсии и обезщетения от ДОО за първите два месеца на годината Почти 2,4 милиарда евро са разходите за пенсии и обезщетения от Държавното обществено осигуряване (ДОО) за първите два месеца на годината. В сравнение със същия период на миналата година разходите бележат увеличение със 195,7 млн. евро (9,0%). Общата сума на приходите по консолидирания бюджет на ДОО към февруари 2026 г. възлиза на 1 289,7 млн. евро. Съпоставени със същия период на 2025 г., приходите нарастват със 147,9 млн. евро (13,0%). В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии - 2146,0 млн. евро. Спрямо същия период на 2025 г. тези разходи са със 191,9 млн. евро (9,8%) повече. Броят на пенсионерите за февруари 2026 г. е 2 068 569. Това е увеличение с 14 023 души (0,7%) спрямо същия месец на предходната година. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за февруари 2026 г. е 518,09 евро. В сравнение със същия месец на 2025 г. средният размер е по-висок с 42,21 евро (8,9%), съобщава НОИ. Разходите за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване към февруари 2026 г. са в размер на 211,7 млн. евро. Нетният размер на трансферите по консолидирания бюджет на ДОО към февруари 2026 г. е 1098,2 млн. евро, сочат данните на НОИ. Общата сума на приходите по бюджета на Учителския пенсионен фонд към февруари 2026 г. възлиза на 10 218,2 хил. евро. Съпоставени със същия период на 2025 г., приходите нарастват с 2106,6 хил. евро. Общо разходите по бюджета на Учителския пенсионен фонд към февруари 2026 г. са в размер на 11 233,1 хил. евро. Извършените разходи са с 1662,2 хил. евро повече в сравнение със същия период на 2025 г. Общата сума на приходите по бюджета на фонда към февруари 2026 г. възлиза на 552,8 хил. евро. Постъпилите приходи са с 256,2 хил. евро повече в сравнение със същия период на 2025 г. Общо разходите на фонда към февруари 2026 г. са в размер на 198,2 хил. евро. Извършените разходи са с 50,5 хил. лв. повече в сравнение със същия период на 2025 г. В началото на март 2026 г. от НОИ съобщиха, че общата сума на приходите по консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване към 31 декември 2025 г. възлиза на 15 155,3 млн. лв., което представлява 99,8% изпълнение на уточнения годишен план. Източник: НОИ

В края на годината започва строителството на Estrea Park Люлин на Park Lane Developments, разположен срещу бъдещата метростанция "Петър Дертлиев", в близост до кръговото кръстовище на околовръстния път и бул. "Царица Йоанна", като се предвижда негово 220-метрово удължаване за достъп до бъдещия търговски парк. Основният търговец "Фантастико" ще изгради голям супермаркет с площ от над 10 500 квадратни метра върху собствен имот. Самият Estrea Park Люлин ще е с 11 000 кв.м търговска площ, като се планират голям магазин за спортния стоки, мода, стоки за дома, електроника, дрогерия, зоомагазин, оптика, фитнес център и заведения за хранене. Паркингът ще е с около 350 места, но освен това отсреща ще има и обществен буферен паркинг заради метрото. Амбицията на Park Lane Developments, които имат зад гърба си проекти като SAP Center Sofia и реновацията на Полиграфическия комбинат, е да открият поне 10 ритейл парка с бранда Estrea Park. Първият вече се строи в жк. "Хаджи Димитър", като там големият хипермаркет е на Kaufland, а отново в София се подготвя и стартът на работата по Estrea Park в "Надежда", където също ще има голям обект на "Фантастико".

Българската компания за управление на индивидуални криптопортфейли Belayer получи лиценз по MiCA от Комисията за финансов надзор. С това тя става първата изцяло фокусирана в криптосектора компания, която минава ситото на регулатора, и втората с разрешително. Първа лиценз получи "Аларик секюритиз", която обаче е специализирана в традиционни финансови и брокерски услуги, но мениджмънтът й вижда в криптосектора естествено продължение на дейността им. След 1 юли 2026 г. компаниите без лиценз по регламента MiCA няма да имат право да предлагат услуги в България и ЕС. Belayer е създадена преди 9 години от Филип Матов и Атанас Матеев, но след увеличение на капитала в компанията като управляващ партньор влиза Ангел Гяуров, който е с MBA от INSEAD, както и сертифициран финансов анализатор (CFA) с опит в управлението на хедж фондове и компании за дялов капитал. В момента основен съдружник в "Билеър" ООД е Филип Матов (87%), а с по-малки дялове са Ангел Гяуров (10%) и Гергана Златанова (3%). Компанията представя две основни типизирани стратегии за управление - Belayer Apex, която е с фокус върху утвърдени криптоактиви с доказан фундамент, ликвидност и потенциал за растеж в своя сектор. Тя е насочена към инвеститори с по-висока толерантност към волатилност, а другата е Belayer Anchor Yield, която е консервативна нискорискова стратегия с ниска волатилност и по-предвидим потенциал за доходност, посочват от компанията. Минималната инвестиция е 5000 евро. Към момента 21 европейски регулатора са издали близо двеста лиценза по MiCA, показва регистъра на ESMA.

Общинският съвет в Карлово реши да се подложат на референдум инвестициите на немския оръжеен концерн "Райнметал", готвени чрез съвместно дружество с държавните ВМЗ-Сопот. Проектът е широко известен като "нов завод за барут", а при нееднократни изявления е описван, всъщност, като два завода - за барут и боеприпаси. Договорът с гиганта "Райнметал" бе подписан от правителството на Росен Желязков през есента, планират се вложени около 1 млрд. евро. Проектът бе представен като стратегически, променящ "бъдещето на българската отбранителна индустрия“, със значимост за ЕС, НАТО, високите технологии и т.н. Допитването е насрочено за 28 юни, но е възможно референдумът да бъде обявен за незаконен. Докато бе в оставка, правителството на Желязков прие решение за наличие на интерес, свързан с националната сигурност при проекта. А местни референдуми се свикват единствено по теми от компетенцията на местната власт.

ConverterTec сглобява и ремонтира в София вятърни турбини. Дейността започва преди пет години с екип от 20 души, чиято задача е да подкрепя инженерно и сервизно бизнеса на германската компания майка. Това се случва, след като инвестиционната група Aurelius купува българското поделение за ВЕИ системи на американската компания Woodward, която произвежда и продава компоненти за авиоиндустрията. Днес звеното в София е разширено, има фокус върху вятърната енергия и е структурирано така, че да подкрепя бизнеса на ConverterTec на няколко континента. ConverterTec Group е германска компания с над 30-годишна история в силовата електроника за производство на вятърна енергия. Основана е през 1969 г. като SEG в Крефелд. Групата е със седалище в Кемпен, Германия, и от 2020 г. е собственост на Aurelius Group. Има дейност в 47 държави с над 23 хил. инсталирани конвертора и 45+ GW мощност. Нейните първи генератори Concycle с променлива скорост и технологии за преобразуване на електроенергия се използват от 1995 г. в морски приложения, системи за непрекъсваемо електрозахранване (UPS), както и в нововъзникващи приложения във вятърната и фотоволтаичната енергия. Поддържа центрове за научноизследователска и развойна дейност в Кемпен, Краков и София, както и сервизни хъбове в други държави. В София компанията заема над 600 кв.м офис площи на бул. "Ботевградско шосе", още 600 кв.м производство, лаборатории и тестови зони и повече от 800 кв.м складови помещения. Дружеството е изградило специализиран център за ремонт и складова база за резервни части за Европа, както и високотехнологични тестови станции по собствен дизайн - за силови модули и за контролна електроника. Дейността започва преди две години, след завършването на централния склад и логистичния център. Инвестицията в логистична инфраструктура, производствени звена и ремонтния център в столицата надхвърля 500 хил. евро в рамките на година и половина. Сега доставките за клиенти от цял свят се извършват директно от склада в София. Българското дружество работи най-вече за скандинавските пазари, Югоизточна Европа и Индия. Клиентите са предимно компании - собственици на вятърни паркове, и фирмите, които обслужват вятърни турбини и предоставят техническа поддръжка за крайни клиенти. Приходите на "КонвертерТек" за 2024 г. са над 13 млн. лв., като за година почти са се удвоили, а нетната печалба е близо 2.4 млн. лв. В бъдеще дружеството ще развива следващото поколение системи за контрол и управление на преобразуватели на енергия - контролери (CSC серии). Интегрирането на AI функционалности в аналитичните и сервизните дигитални продукти е съществена част от плановете, както и насочването към мултибранд решения, включително разработка на модули за турбини GE 1.X. Това отваря нов тип пазар - за поддръжка и модернизация на оборудване, произведено от конкуренти. През 2025 г. българският офис прави първата си стъпка в посока на мултибранд решения - започва да разработва модули за вятърни турбини GE 1.x MW. Това е първият мултибранд модернизационен проект на "КонвертерТек", който удължава живота и ефективността на турбини с по десет и повече години. Проектът ще позволи на компанията да предлага технологични решения за резервни части и ремонт за конвертори на нейни конкуренти. Също така има планове до края на 2026 г. да пусне за продажба решения за още два бранда.

Един от по-малките пенсионни дружества у нас - "Пенсионноосигурителен институт" АД, обяви промяна в наименованието си, като вече ще оперира като "Лев Инс Пенсионно Осигуряване" АД. Промяната включва не само ново име и лого, но и модернизация на корпоративния сайт и внедряване на дигитални платформи за обслужване, достъп до информация и взаимодействие с клиентите. Дружеството има лиценз от началото на 2008 г. Според данните на Комисията за финансов надзор за 2025-а "Пенсионноосигурителен институт" е на девето място от общо 10 играчи на пазара по параметри като дял, осигурени лица, активи и приходи. Нетните активи са около 297,5 милиона лева, осигурените са 83 438, приходите - малко над 4 милиона лева при реализирана печалба от 730 000 лева.

Американският гигант в алтернативните инвестиции Blackstone ще инвестира до 2 млрд. евро в датската Eurowind Energy, която е партньор в хибридния ВЕИ проект "Тенево" в България. По-рано този месец американският фонд стана акционер и в българската ВЕИ компания "Сънотех" (Sunotec). Инвестицията в Eurowind ще бъде направена от фондове, управлявани от Blackstone Infrastructure - звеното за инвестиции в инфраструктура, което управлява активи за над 160 млрд. долара. Самото споразумение вече е подписано, като сделката се очаква да приключи до края на годината. Към края на 2025 г. общите инвестиции на Blackstone в Европа са на стойност 400 млрд. долара в различни области. Компанията вижда възможност да инвестира в европейски активи на стойност над 500 млрд. долара до 2035 г., включително в енергийния преход, енергийната сигурност, електрификацията, реиндустриализацията и дигитализацията. За Eurowind сделката носи дългосрочна перспектива, като стратегическата й цел е да се превърне във водещ независим производител на електроенергия в Европа. Към момента Eurowind работи на 16 пазара в Европа и има около 700 служители. Притежава и оперира 1.5 GW вятърни и соларни паркове, а в процес на разработка са проекти за около 55 GW. Компанията е основана през 2006 г. от Йенс Расмусен, Сьорен Расмусен и Якоб Кортбек. Половината от капитала е собственост на датския енергиен и телекомуникационен конгломерат Norlys, който притежава най-голямата електроразпределителна мрежа в страната, най-голямата оптична мрежа и половината от най-голямата мобилна мрежа (TNN). В България Eurowind е партньор с 50% в "Тенево солар технолоджис", където другите 50% са собственост на Renalfa IPP, в която акционер е и съиздателят на "Капитал" Иво Прокопиев. Компанията е собственик един от най-големите и комплексни ВЕИ проекти в страната - край ямболското село Тенево. Той включва 237 MW фотоволтаици, 315 MW/760 MWh система за съхранение на енергия с батерии (BESS) и над 250 MW вятърни турбини, като се предвижда да бъде изграден на части. Към момента вече работи фотоволтаичната част, както и 65 MW от батериите.

„Алкомет“ АД реализира 1,53 млн. евро загуба за първото тримесечие на 2026 г. спрямо печалба от 60 хил. евро за същия период на 2025 г. Нетните приходи от продажби се увеличават с 2% на годишна база до 88 млн. евро за януари-март 2026 г. Шуменският производител на алуминиеви изделия работи над 90% за износ, а суровината е алуминиев скрап или блок от чужбина. Основните акционери са „Алуметал“ АД с дял от 73,25% и FAF METAL SANAYII VE TICARET AS с 16,86%. При алуминиевите листа ръстът в търсенето е със 198% в началото на 2026 година спрямо същия период на 2025 година. При алуминиевите ленти на фирма „Алкомет“ АД увеличението е с 59,4% за цитирания период. Причина за това е интензивното развитие на строителството и инфраструктурата в началото на 2026 година, както и приложението на този тип продукти в електрическата инфраструктура и зелените технологии. В много индустрии стомана, пластмаса и други метали постепенно се заменят с алуминиеви решения, които предлагат по-добро съотношение между тегло, здравина и устойчивост.

Акционерите на „Еврохолд България“ АД решиха дружеството да емитира облигации с обща номинална стойност до 300 млн. евро при годишна лихва от 6.5%, с отклонение плюс/минус 3 процента. Тя ще е със срок до 7 години. Решението е гласувано от извънредното общо събрание на акционерите на 28 април в София. Става въпрос за обикновени, бизналични, неконвертируеми лихвоносни облигации. Те ще бъдат емитирани при услоивята на частно ии публично предлагане на международните капиталови пазари. Средствата ще се използват за рефинансиране на дългове и предоставяне на дъщерното дружество Eastern European Electric Company II (EEEC II) – собственикът на активите на CEZ в България. В момента „Еврохолд България“ има издадени две облигационни емисии. Едната е в размер на 700 млн. евро с падеж в началото на юни тази година. Лихвата е 6.5% годишно. Другата емиися е за 10 млн. евро и падежът й е в края на 2026 г., а лихвата – 8% годишно. Двете емисии са гарантирани от „Евроинс Иншурънс Груп“ АД и се търгуват на фондовата борса в Ирландия.

Годишната инфлация в България се е ускорила до 6,2 на сто през април 2026 г., което е най-високото равнище сред страните от еврозоната, сочат предварителни данни на европейската статистическа служба Евростат. На този фон инфлацията в еврозоната като цяло се очаква да нарасне за четвърти пореден месец, достигайки 3,0 на сто през април спрямо 2,6 на сто през март, според оценката на Евростат, базирана на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ). Сред страните от еврозоната, към която България се присъедини на 1 януари 2026 г., най-значителна годишна инфлация освен страната ни регистрират Литва (4,9 на сто), Гърция (4,6 на сто), Белгия (4,3 на сто) и Словакия (4 на сто), а най-ниска - Финландия (2,3 на сто), Малта (2,4 на сто), Нидерландия и Франция (по 2,5 на сто и за двете държави). Сред основните компоненти на инфлацията в еврозоната енергетиката се очаква да отбележи най-голям годишен растеж през април - 10,9 на сто спрямо 5,1 на сто през март, следвана от услугите - 3 на сто спрямо 3,2 на сто през март, хранителни продукти, алкохол и тютюневи изделия - 2,5 на сто през април при 2,4 на сто месец по-рано и неенергийни промишлени стоки - 0,8 на сто спрямо 0,7 на сто през март. Т. нар. флаш инфлация предоставя ранна информация за темповете на инфлация преди публикуването на окончателните и детайлни статистически данни, с което България вече може да се сравнява по този показател с другите 20 страни от еврозоната, след като от 1 януари тази година стана част от валутния съюз. Данните на НСИ са за инфлация, измерена през ИПЦ, докато тези на Евростат - през хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).

Най-големите икономики в Европейския съюз са недоволни от предложението на САЩ за разрешаване на спора за митата върху металите, което внася нова несигурност в окончателните преговори за прилагане на забавената търговска сделка. Германия и Франция са сред страните, които изразиха разочарованието си на среща на пратеници на ЕС. Реакцията дойде, след като САЩ наскоро промениха тарифната си ставка за стотици продукти, включително стомана и алуминий. Промяната имаше за цел да помогне за справяне с дългогодишната загриженост на Европа относно митата. Спорът засили напрежението около дълго отлаганото търговско споразумение между САЩ и ЕС. Двете страни първоначално постигнаха споразумение миналия юли, но законодателите на ЕС все още не са ратифицирали пакта, тъй като търсят допълнителни изменения. Съгласно първоначалното трансатлантическо търговско споразумение ЕС се съгласи да премахне тарифите върху американски промишлени стоки в замяна на 15% тарифен таван за повечето продукти от ЕС. Блокът прие неравномерната сделка с надеждата да запази ангажираността на президента Доналд Тръмп с Украйна и да избегне пълен разрив в търговските отношения. През август САЩ разшириха 50% мито върху стомана и алуминий, като го въведоха и за стотици нови продукти, които включват тези метали. Ходът доведе до твърдения, че Вашингтон вече нарушава последните си ангажименти. Компаниите също така се сблъскаха с трудна задача да изчислят митата, които се основаваха на процентното съдържание на тези метали в техните продукти. След това законодателите на ЕС два пъти спряха ратифицирането на сделката, веднъж след като Тръмп заплаши да анексира Гренландия, датска територия, и отново след като Върховният съд анулира глобалния тарифен режим на САЩ. Наскоро обаче и двете страни изразиха желание най-накрая да приемат търговското споразумение. Като част от този натиск, САЩ се съгласиха да променят начина, по който изчисляват разширената тарифа за метали, настоявайки, че това ще успокои разочарованието по въпроса. В допълнение към опростяването на начина, по който се изчислява тарифата, САЩ заявиха, че ще освободят някои артикули само с малки количества стомана и алуминий. Междувременно други продукти ще получат 25% тарифа. И все пак, след като служители на ЕС и бизнес групи анализираха данните, те заявиха, че промените ще подобрят ситуацията само за около половината от продуктите. VDMA, германска индустриална асоциация, предупреди, че средната тарифна ставка за засегнатите компании се е увеличила от 21 на 26%. Засега САЩ и ЕС са се споразумели да продължат техническите дискусии по въпроса. Комисията е заявила пред пратениците на ЕС, че пълното прилагане на повече от ангажиментите на блока от търговското споразумение би могло да помогне за получаване на отстъпки по отношение на тарифите за метали. Ако ситуацията остане нерешена, изпълнителният орган на ЕС е заявил пред пратениците, че ще обмисли предприемането на допълнителни мерки, без да предоставя подробности, съобщиха източниците. Противостоянието с тарифите за метали идва в момент, когато законодателите на ЕС преговарят с държавите членки относно желаните от тях изменения в търговското споразумение между САЩ и ЕС, включително дата на изтичане и повече гаранции за европейските индустрии. Комисията предупреди, че някои от тези клаузи рискуват да провалят споразумението.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) помага за подобряване на регионалната свързаност на Централна Азия и повишава оперативната ефективност на Казахстанските железници (Kazakhstan Temir Zholy, KTZ, Kazakhstan Railways), като инвестира до 125 милиона щатски долара в емисия еврооблигации от компанията на стойност до 1 милиард щатски долара. Акциите ѝ се търгуват на Лондонската фондова борса, Казахстанската фондова борса и Международната борса Астана. Инвестицията на ЕБВР ще помогне за модернизирането на пътническите гари в Казахстан, като подпомогне подобренията в тяхната безопасност и оперативни показатели. Обновените гари ще имат по-висок пропускателен капацитет, модерно осветление и значителни подобрения за пътници с увреждания. Допълнителни подобрения на инфраструктурата, финансирани от облигациите, ще се извършат по Транскаспийския коридор и ще помогнат за по-устойчив железопътен транспорт между Европа и Азия. Компанията KTZ притежава и управлява железопътна мрежа с дължина 16 400 километра и управлява над 1700 локомотива, 46 800 товарни вагона и 2300 пътнически вагона. ЕБВР ще мобилизира и средства за техническо сътрудничество, за да помогне на KTZ да приеме международните стандарти за железопътен пътнически транспорт. Това ще включва подкрепа за усилията на фирмата за укрепване на киберсигурността ѝ. ЕБВР е инвестирала почти 12 милиарда щатски долара (10.8 милиарда евро) в Казахстан чрез 352 проекта, което прави страната най-големият и най-дългогодишен получател на инвестиции от ЕБВР в Централна Азия.