За първите осем месеца на 2018 г. двустранният стокообмен с Германия е в размер на 5,496 млрд. евро, което е ръст от 15,1%, спрямо същия период на миналата година. За периода януари – август 2018 г. износът за Германия също отбелязва ръст от 19.1%. и достига 2,846 млрд. евро, спрямо същия период на 2017 г. През последните години се отчита и засилване на активността и интереса на германските компании към инвестиции в страната ни, като се реализират нови инвестиционни проекти или се разширяват вече съществуващи производствени бази, особено в автомобилостроенето и в сектори с висока добавена стойност. Немските компании разширяват своите инвестиции и през 2017 г. инвестициите от Германия са в размер на 130.7 млн. евро, а само за първото тримесечие на 2018 г. стойностите възлизат на 118.1 млн. евро. Около 30% от 100-те най-големи инвеститори в България са германски или с немско участие.

Над 118 млн. лв. са си раздали като допълнително материално стимулиране ”за постигнати резултати” тази година министерствата и подчинените им агенции и комисии. Най-много пари са си раздали в Министерството на финансите – близо 43.5 млн. лв. От тях 29.3 млн. са получили служителите на НАП, а почти 7 млн. лв. – на Агенция „Митници”. На второ място по общ размер на бонусите е Министерството на труда и социалната политика, което е раздало 13.2 млн. лв. На трето място по сума на премиите е МВР със 102 млн. лв. Министерството на транспорта си е разделило 5.4 млн. лв. Министерствата на правосъдието, на екологията и на земеделието са разпределили по над 2 млн. лв. всяко.

Седем от най-големите търговски вериги у нас са инвестирали над 3,8 млрд. лева в България, отчита анкета на Сдружението за модерна търговия сред членовете му "Кауфланд", "Била", "Лидл", "ДМ", "Метро", и "Дайхман", които държат над 30% от пазара на бързооборотни стоки у нас. Посочените инвестиции са за развитието на веригите в България, като те са работили със строителни фирми и подизпълнители, фирми за поддръжка и охрана. Инвестициите са насочени основно към разширяване на мрежата от търговски обекти, съобщи организацията. Към края на 2017 г. седемте компании имат повече от 430 магазина в цялата страна. В тези компании работят над 18 600 българи, като само за 2017 г. са били наети около 5500 нови служители, информира сдружението. Според организацията над 50% от стоките във веригите са на български производители, а при някои делът достига 75%.

Комисията за защита на конкуренцията санкционира „Електромоторен завод Елпром Троян“ ЕООД за извършено нарушение по Закона за защита на конкуренцията. Производството е образувано по искане на „Елпром Харманли“ АД и „Балканска звезда“ ЕООД с твърдения за извършени нарушения. В производството е установено, че от месец декември 2016 г. до настоящия момент на интернет страницата на „Електромотoрeн завод Елпром Троян“ ЕООД и в интервюта за информационни издания дружеството представя невярна информация за лидерската си позиция на пазара на производство и разпространение на електромотори, за притежаван от него голям пазарен дял, за мащабите на реализираните продажби на електромотори. Тези твърдения не се доказаха в хода на проучването, затова КЗК прие, че те са от естество да заблудят потребителите относно съществени свойства на стоките, предлагани от дружеството, и по този начин да пренасочат потребителския интерес. В искането на „Елпром Харманли“ АД и „Балканска звезда“ ЕООД се твърди, че „Електромоторен завод Елпром Троян“ ЕООД, като конкурентно дружество, осъществява заблуждаваща реклама и нелоялни търговски практики, с които може да повлияе на поведението на контагентите и по този начин да бъдат нанесени вреди на всеки негов конкурент.

Александра Мечкова е новият изпълнителен директор на Телерик Академия, съобщиха от компанията. Тя ще работи по стратегическото развитие и разширяването на обхвата на образователната организация и ще отговаря за програмите за професионална подготовка за кариерен старт и развитие – Telerik Academy Alpha и Telerik Academy Master. Мечкова има и активно участие в създаването на Campus X и установяването му като водещ технологичен хъб през последните месеци. С нова ръководна роля е и Емануела Кожушкова, която става главен директор „Развитие на таланта“ (Chief Talent Officer).

7,178 млн.лв. бяха инвестирани за две години в ремонти на улици, тротоари и зелени зони в Шумен. От вложените средства над 1 млн.лв. е националното съфинансиране. Ремонтите са за 2 539 032 лв., а изпълнител е „Автомагистрали – Черно море“ АД. Общо по проекта са обновени над 40 000 кв. м. паркове, тротоари, улици, междублокови пространства, детски площадки, рехабилитирани са 22 000 метра бордюди, засадени са 300 дръвчета. В някои райони на Шумен ремонтите са чакани от десетилетия.

С близо една трета е намаляла печалбата на медодобивния завод "Аурубис България" за последната година, според отчета на германската група Aurubis за финансовата година, която приключва в края на септември. Резултатът на българската компания за периода е 121.5 млн. евро по международните счетоводни стандарти, или 237.5 млн. лв. Понижението идва след отчетената рекордна печалба година по-рано. Производството в завода в Пирдоп остава високо. Печалбата на "Аурубис България" за финансовата 2017/2018 г. е с 31% по-ниска от резултата за предходната година, когато дружеството отчете рекордните в историята си 176.5 млн. евро (345.3 млн. лв.). По българските стандарти за календарната 2017 г. нетната печалба достигна 393.6 млн. лв. Групата не дава други финансови данни по отделни компании, а по бизнес сегменти. "Аурубис България" е включена в звеното "Рафиниране и преработка на метали", в което влизат също заводите в Хамбург, Люнен (Германия) и Олен (Белгия), както и предприятията в Емерих (Германия) и Авелино (Италия), където се произвеждат медна тел и профили.

На 11.12.2018 год. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи Уведомление по чл. 148 б от ЗППЦК от Випом АД - Видин /VIPOM/

Европейската инвестиционна банка предостави на Словакия кредит в размер на 60 милиона евро за внедряване на нормите на Европейския съюз за осигуряване на техническа безопасност на двете действащи АЕЦ в страната. Средствата ще бъдат насочени за подобряване на мерките на безопасност на АЕЦ „Бохунице“ и АЕЦ „Моховце“. Заемът ще позволи на Slovenské Elektrárne да направи инвестиции, за да изпълни задълженията си съгласно европейското и националното законодателство и да подкрепи продължаването на експлоатацията на централите. По-конкретно, тя ще бъде използвана за изпълнение на "определени мерки", идентифицирани от стрес-тестове след аварията във Фукушима за атомните електроцентрали, каза банката. Тези мерки са определени като част от словашкия национален план. ЕИБ обяви заемът za Slovenské Elektrárne заедно с 320 млн. eвро за подобрения в транспортната инфраструктура. Заместник-председателят на ЕИБ Вазил Хъдак заяви, че заемите са значителни за "подобряване на качеството на живот" на словашките граждани.

САЩ са си върнали лидерската позиция по добив на петрол през ноември, който се увеличава със 150 хил. б/д в сравнение с октомври – до рекордните 11,5 млн. б/д, по предварителни данни на управлението за енергийна информация към Министерство на енергетиката на САЩ (EIA). Увеличението е в резултат на възстановяването на работата на платформите, които през октомври спряха работа заради ураганите. Втората позиция по добив на петрол заема Русия, като производството й вече достига исторически рекорд от 11,4 млн. барела на ден. Саудитска Арабия се нарежда на трето място, като нивото на добив се изчислява на 11,2 млн. барела на ден. „Добивът на петрол на трите най-големи производители – САЩ, Русия и Саудитска Арабия през ноември е достигнал или почти е достигнал рекордни нива“, отбелязва EIA. Освен това САЩ запазват прогнозата си за добив на петрол в страната за 2018 г. средно на нивото от 10,9 млн.б/д , а през 2019 г. - на ниво от 12,1 млн. б/д. През 2017 г. добивът на САЩ според данните е съставлявал 9,4 млн. б/д.

Китай предвижда да увеличи почти два пъти броя на своите летищата до 2035 година, когато се очаква страната да е станала световен лидер във въздушния транспорт, изпреварвайки САЩ. Китай се готви да построи още 216 летища в допълнение на вече изградените 234 обекта, уточнява изданието, позовавайки се на Администрацията на гражданската авиация. Според същия източник през 2035 година търсенето на услугите на въздушния пътнически транспорт в Китай ще бъде една четвърт от общото в света и ще превишава търсенето в САЩ. Миналата година китайските летища са обслужили 552 милиона пътници, а в перспективата на 2020 година техният брой би трябвало да достигне 720 милиона. Този растеж прави наложително развитието на нова инфраструктура. „Обслужването се подобри, но днес летищата далеч не отговарят на нуждите и са разпределени неравномерно в страната", подчертават експерти от Администрацията на гражданската авиация на Китай. В момента най-натовареното летище в света продължава да бъде това в Дубай, което е пресечна точка на въздушните маршрути между Европа и Азия.