Поевтиняване на природния газ през третото тримесечие на 2019 г. предложи "Булгаргаз". Комисията за енергийно и водно регулиране да утвърди цена от 44,90 лв. за мегаватчас (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС). В сравнение с утвърдената за второ тримесечие на 2019 г. цена предложената за третото е по-ниска с 0,60% или 0,27 лв. на мегаватчас. Това се дължи на договорените от "Булгаргаз" алтернативни доставки на по-ниски цени, в сравнение с тази по дългосрочния договор с основния доставчик, съобщават от компанията. В прогнозата си преди месец тя посочи пак по-евтин газ, но с 0,22%, или 45,07 лв. за мегаватчас. По-голямото поевтиняване става възможно след осигурените доставки на втечнен природен газ.

Броят на нощувките в български хотели през април 2019 г. е със 7,6% повече спрямо броя им през април миналата година, отчита НСИ. При 4- и 5-звездните хотели ръстът е дори по-голям - 12,3%. В такива хотели през април са пренощували 77% от всички чужди граждани у нас. В местата за настаняване от висока категория дори заетостта е над средната. През април в българските хотели и къщи за гости средната заетост е била 22,9%, т.е. с 0,9 процентни пункта по-висока от същия месец на миналата година. Но в хотелите с 4 и 5 звезди заетостта е 26,6%, при 3-звездните хотели е 23,8%, а в местата за настаняване с 1 и 2 звезди е 16,5%. Приходите от нощувки също продължават да растат, достигайки през април 51,7 млн. лв., което е с 9,9% повече от приходите през април миналата година. Това са приходите само от нощувки, без да се смятат допълнителните услуги, които хотелите предоставят на гостите си.

8 лева ще е цената на наем за чадър на плажа в Равда - Национален детски детски комплекс, и също 8 лева - за шезлонг. Това е записано в заповедта, с която е определен за наемател на този плаж фирмата “Ей Си Джи Трейд”, която е спечелила наддаването. С друга заповед за наемател на централния плаж в Приморско е определена фирмата “Соф проект Инженеринг” ЕООД, която ще отдава под наем чадъри и шезлонги по 7 лв. Тя е била единствен кандидат.

Почти всички общински търговски дружества в София отчитат увеличение на приходите през 2018 г. спрямо 2017 г. Оборотите им достигат 867 млн. лв., като увеличението е 136 млн. лв., или 18.6%. Почти половината от това увеличение обаче е на хартия, защото 60 млн. лв. от новите приходи са просто прехвърлени средства от общината към "Център за градска мобилност". Друга голяма част от увеличението се дължи на решенията на държавния регулатор да вдигне цената на парното и електроенергията, които "Топлофикация София" произвежда. Най-внушително е двукратното увеличение на приходите на Центъра за градска мобилност - от 50 на 110 млн. лв. Това не се дължи на повишената ефективност на дружеството. От ЦГМ обясниха, че голямата разлика е от промяна на методологията за осчетоводяване на паричните потоци. От септември 2017 г. към приходите на дружеството се числят продажбите на карти и билети за градския транспорт, както и субсидията от държавата и общината. Досега те не са се осчетоводявали от ЦГМ, а от Столичната община. ЦГМ е и лидер сред общинските фирми по отчетена печалба - 6.36 млн. лв. В топ 3 влизат още "Софийски имоти" (1.4 млн. лв.) и "Пазари Възраждане" (1 млн. лв.)

Първоначалният победител в търга за строителство на разширението на „Турски поток“ през България, италиано-арабския „Консорциум Аркад“, е подал жалба срещу „Булгартрансгаз“ заради декласирането му „Аркад“ е подал жалба на 6 юни, като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) вече е стартирала процеса. Това действие на фирмата би трябвало да спре процедурата до произнасянето на регулатора. Законът за обществените поръчки допуска предварително изпълнение на решението за подписване на договора, но и това може да бъде обжалвано. Ако КЗК се разпореди, че „Аркад“ е отстранен неправомерно, „Булгартрансгаз“ ще отнесе и глоба в размер на 10% от стойността на договора, или 214 млн. лв. Все още не са ясни конкретните мотиви за жалбата на саудитците.

Лидл България откри два нови магазина в София в рамките на един ден, с които обектите вече наброяват 97 в цялата страна. Вторият двуетажен Lidl в София е на мястото на бившия пазар на Сточна гара (бул. „Васил Левски“ №152), а другият магазин е на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ №169, непосредствено преди ул. „Оборище“. Lidl магазин на Сточна гара е проектиран на две нива и е вторият от този тип в София след магазина в кв. Борово. Обектът разполага с търговска площ от близо 1500 кв. м. и с паркинг със 104 паркоместа. Плановете на компанията включват обособяване на парково пространство около кръговото кръстовище на Сточна гара с цветна аранжировка и пейки; реконструкция на близо 400 кв. м. общински тротоари, както и облагородяване на спортна площадка на ул. "Богдан" чрез поставяне на нова настилка на игрището, подмяна на мрежи, огради, футболни врати, баскетболни кошове и цялостно изграждане на детска площадка на ул. "Цар Симеон".

За пореден път синдикът на “Агробиохим” АД Стара Загора е обявил осем търга за продажба на имоти, които са били собственост на комбината. Терените, които се предлагат на първия от тях са близо 17 дка, а определената от съда цена е 201 520 лв. или малко над 4 лв. за квадратен метър. Други близо 8 дка се търгуват едва за 15 040 лева. Синдикът е предложил за продажба още петнадесет други терени. Повечето от тях са отредени за улици и пътища, но има и доста земеделски имоти. Цените на всички тях са сходни с цитираните по-горе.

Индустриалната прoдукция във Великобритания отчете най-големия си спад от близо 17 години през април, тъй като спря трупането на запаси заради Brexit, а при производителите на автомобили има прекъсвания в работата. Понижението в производството достига 3,9%, което е най-големият спад от юни 2002 г. и допринесе за свиване на икономиката за втори месец подред, съобщиха от Бюрото за национална статистика. Производството на превозни средства е намаляло с една четвърт. Брутният вътрешен продукт е намалял с 0,4% - най-много от март 2016 г., оставяйки икономиката в риск от рязко забавяне през това тримесечие. През първите месеци на 2019 г. заводите се представиха добре, тъй като компаниите складираха стоки, за да избегнат прекъсвания на доставките преди първоначалния краен срок за напускане на Европейския съюз от страна на Великобритания на 29 март. Но с отлагането на Brexit до октомври поръчките намаляват и търсенето се удовлетворява от стоките, струпани в складовете.

Президентът Доналд Тръмп се опасява, че сливането между United Technologies и Raytheon ще навреди на конкуренцията и ще направи по-трудно за американското правителство да преговаря по договорите за отбрана. „Малко съм загрижен за United Technologies и Raytheon“, каза Тръмп. Според него опитът със сливанията на авиокомпании е показал, че става все по-трудно да се преговаря с тях. Запитан дали той лично ще има проблеми със сливането, Тръмп отговори: „Само ако имат еднакви продукти. Това би ме обезпокоило“. Американският президент многократно изрази загриженост относно намаляващата конкуренция в аеронавтиката. „Когато чуя United и когато чуя Raytheon, когато чуя, че се сливат, дали това не означава по-малко конкурентоспособност? Вече не е конкурентоспособен“, каза Тръмп. „Просто искам да видя конкуренция. Това са две велики компании, аз ги обичам и двете. Но искам да видя, че не вредим на нашата конкуренция“, каза Тръмп.

Японската централна банка (ЯЦБ) може да предостави допълнителни финансови стимули, ако това е необходимо, но трябва да обърне внимание и на страничните ефекти върху финансовата система, заяви гуверньорът Харухико Курода. ЯЦБ ще разхлаби своята политика, ако не успее да постигне търсеното ниво на инфлация от 2%, добавя управителят на банката. Курода подчерта, че не е необходимо в момента ЯЦБ да действа по този въпрос, тъй като икономиката на Япония е стабилна. Коментарите на гуверньора следват притесненията на инвеститорите относно агресивната програма на банката за стимулиране, която причини значителни щети на пазарите и търговските банки. Попитан дали ЯЦБ разполага все още с възможност да направи „нещо голямо“, Курода отвърна: „Така мисля“. Той посочи четири опции на политиката на банката: допълнително понижаване на негативния лихвен процент; понижаване на целта за 10-годишните държавни ценни книжа; увеличаване на паричната база или стимулиране на закупуването на активи.