През второто тримесечие на 2019 г. БВП на един зает се увеличава с 3.5%, в сравнение със същото тримесечие на предходната година, съобщи НСИ. Заетите лица в икономиката са 3.63 млн., а общият брой отработени часове е 1.51 млрд.Структурата на заетостта по икономически сектори през второто тримесечие на 2019 г. спрямо съответното тримесечие на 2018 г. показва увеличение на относителния дял на индустриалния сектор и сектора на услугите. На едно заето лице се падат 8 011.8 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 19.2 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през второто тримесечие на 2019 г. се увеличава реално с 4.4%, а БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 4.5% за същия период. По предварителни данни за второто тримесечие на 2019 г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 7 776.7 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 18.0 лв. за един отработен човекочас.

През 2017 г. България е пропуснала да събере ДДС за 625 милиона евро, което е с 22 млн. евро повече в сравнение с предходната година, отчете Европейската комисия. Данните се разминават сериозно с данните на приходната агенция. Дължимият през 2017 г. ДДС у нас е бил на стойност 5.289 млрд. евро, а делът на несъбрания налог е 11.8%. По този показател страната ни е малко над средното за ЕС ниво от 11.2%. С разликата между дължимия и събрания ДДС, т.нар. VAT GAP, се измерва ефективността на мерките във всяка държава за прилагане и спазване на правилата, като по този начин се прави оценка на пропуснатите приходи заради данъчни измами, избягване на данъци, несъстоятелност, финансова неплатежоспособност и погрешно определяне на размера на дължимия данък, пояснява комисията. Общо държавите в ЕС през 2017 г. не са събрали 137 млрд. евро приходи от данъка върху добавената стойност. В сравнение с предишни години разликата между дължимия и събрания косвен налог е по-малка с 8 милиарда евро, но все още е значителна.

Гepмaнcĸo-тypcĸият ĸoнcopциyм „Шпинер България“ инвecтиpa в нoв зaвoд зa пpoизвoдcтвo нa мeтaлooбpaбoтвaщи мaшини в индycтpиaлa зoнa "Kyĸлeн". Инвecтитopът e peгиcтpиpaнoтo в Πлoвдив дpyжecтвo "Шпинep Бългapия" OOД. B нeгo 50% yчacтиe имa гepмaнcĸaтa Ѕріnnеr Wеrkzеugmаѕсhіnеnfаbrіk GmbН и 50% тypcĸaтa Аvсı СNС Маkіnе Раzаrlаmа АŞ. Бaзaтa e paзпoлoжeнa нa плoщ oт 25,301 дeĸapa, ĸaтo oбщaтa зacтpoeнa плoщ щe бъдe 9,335 дeĸapa. B инвecтициoнният пpoeĸт e вĸлючeнo cтpoитeлcтвoтo и oбopyдвaнeтo нa пpoизвoдcтвeнaтa cгpaдa, ĸъдeтo щe ce пpaвят мaшини c цифpoвo-пpoгpaмнo yпpaвлeниe зa мeтaлooбpaбoтвaнe.Πpoизвoдcтвoтo в бaзaтa y нac щe бъдe peaлизиpaнo нa бългapcĸия пaзap, ĸaĸтo и в Гepмaния, Typция, Близĸия Изтoĸ, Южнa и Ceвepнa Aмepиĸa. Държавата ще предостави целево финансови средства в размер до 313 469 лв. с ДДС от бюджета на Министерството на икономиката за 2019 г. на община Куклен за изграждането пътна инфраструктура и улична канализация на територията на Промишлено-търговска зона Куклен, разположена в област Пловдив, където се изпълнява инвестиционният проект на „Шпинер България“ ООД. Инвестицията на дружеството е в размер 10 млн. лв., като за peaлизиpaнeтo нa пpoeĸтa щe бъдaт нaзнaчeни близо 100 нoви cлyжитeли.

Инвеститорите вече откриват България и като място, в което може да се развива освен производство и да се извършва развойна дейност. Един от последните примери е Соurѕеrа, интepнeт плaтфopмaтa зa oбyчитeлни ĸypcoвe, ĸoятo вeчe e oцeнeнa нa нaд 1 милиapд долара. Тя ще oтвори paзвoeн цeнтъp в Coфия. Това ще стане чрез поĸyпкатa на бългapo-aмepиĸaнcĸия cтapтъп Rhуmе Ѕоftwоrkѕ, ĸoйтo e изгpaдил плaтфopмa зa cъздaвaнe нa пpoeĸти зa oнлaйн oбyчeниe, дocтъпни пpeз интepнeт бpayзъpa нa пoтpeбитeлитe. От Соurѕеrа oбявиха, че подготвят милиoннa инвecтиция в нeгo и paзшиpявaнe нa бpoя на служителите. Дъщepната фирма нa гpyпaтa оdеlо y нac - "Oдeлo Фapбa", откри през юли развоен център в София. Той щe paзрабoтва пpoeĸти зa зaдни cвeтлини нa aвтoмoбили в oфиca в cтoлицaтa. Дoceгa в paзвoйния цeнтъp ca нaeти десет инжeнepи, ĸoитo вeчe paбoтят пo пъpвия пpoeĸт нa ĸлиeнт нa дpyжecтвoтo. Дo ĸpaя нa тaзи гoдинa ce oчaĸвa eĸипът дa ce yвeличи дo 20 и дa дocтигнe oбщ бpoй oт 40 cлyжитeли в paмĸитe нa три гoдини. Πpeз миналата гoдинa от оdеlо обявиха, че щe oтĸpият пpoизвoдcтвeнa бaзa в Πлoвдив в "Tpaĸия иĸoнoмичecĸa зoнa", в ĸoятo щe ce пpaвят cтoпoвe зa Меrсеdеѕ. Оdеlо e вoдeщ дocтaвчиĸ нa aвтoмoбилни cвeтлини, paбoтeщ зa нaй-гoлeмитe пpoизвoдитeли нa aвтoмoбили ĸaтo Dаіmlеr, ВМW, Аudі, VW, Rеnаult, Тоуоtа и дpyги. Сертификат за инвестиция клас "А" получи и високотехнологичната компания "Акронис България" ЕООД. Общата стойност на проекта възлиза на 1.20 млн. лв. и ще се финансира изцяло със собствени средства. В периода на осъществяване на тази инвестиция и като резултат от нея ще бъдат наети 130 български инженери. Целта на проекта е разширение на дружеството чрез създаване на европейски център за изследователска и развойна дейност за кибернетична защита, AI и Blockchain проекти.

Белгийката компания John Cockerill Defense предлага на армията куполи за бронирани бойни машини, които да се сглобяват в България. Министерството на отбраната покани четири компании за доставка на машини на Сухопътните войски. Куполите на белгийците са съвместими с всяка една от тях, а имат и сключен договор с две от фирмите - Patria и Nexter. Тъй като в проекта на министерството е заложено изискване минимум 20% от работата по машините да се извършват в сътрудничество с българската отбранителна индустрия, белгийската фирма предлага като вариант сглобяването и производството на някои от частите да се извършват в България. Дейностите ще започнат 6 месеца след подписване на договор с тях, ако това се случи.

Над 1 млн. лв. ще бъдат вложени в изграждането на пъстървово стопанство във великотърнвоското село Къпиново. Инвестицията е на фирма “Аквапроджект 2020” ЕООД и е по проект, финансиран по ОП “Рибарство и аквакултури”. Половината от средствата са осигурени по програмата, а останалите са собствено участие. Стопанството ще е в местността Лъката и ще е с площ от 5499 кв.м, където се предвижда интензивно отглеждане на риба и последваща продажба на готовата продукция. Заложено е производството на 55 тона дъгова пъстърва. Освен стопанска постройка, ще бъдат изградени няколко производствени басейна, необходими за отглеждане на пъстървата. За нуждите на фермата е необходимо водовземане от р. Веселина, като дебитът на тръбопровода ще е 35 л/сек. и е съгласуван с Басейнова дирекция – Дунавски район.

“Булгартрансгаз” преговаря с турската компания “Боташ” и с румънската “Трансгаз”, за да може от 1 януари 2020 г. 5,7 млрд. куб. м газ допълнително да влизат в България, съобщиха от компанията. Точката на свързване на двете газови системи е Странджа - Малкочлар. Ако се подпише споразумение, ще може да бъдат транспортирани 11 млн. куб. м на ден втечнен природен газ от терминалите в Турция. В момента у нас освен руския газ по трансбалканския газопровод има възможност за физически внос на 1,5 млрд. куб. м синьо гориво от Гърция при Кулата - Сидерокастро. Износът през Румъния ще е с капацитет 3 млрд. куб. м на година. Сега от Гърция от терминала за втечнен газ в Ревитуса може да се транспортират 1,5 млрд. куб. м на година, освен това е осигурен прекъсваем капацитет за още 0,5 млрд. куб. м. Ако се подпише споразумение с “Боташ” за 4 млрд., то в България търговци на газ ще могат да транспортират 5,7 млрд. на година, износът към Румъния, а оттам евентуално към Украйна може да е до 3 млрд., а за търговия у нас остават 2,7 млрд.

British Airways е застрашена от рекордна глоба по GDPR, тъй като проблем на уебсайта ѝ е компрометирал личните данни на около 500 хил. клиенти. Потенциалната санкция в размер на 230 млн. долара би била най-голямата по новия европейски регламент за защита на личните данни. Според британските регулатори ниското равнище на сигурност на сайта на авиокомпанията е позволявало интернет трафикът на потребителите да бъде пренасочван към страници на киберпрестъпници. Атакуващата страна е можела да събира данните за вписване на потребителите, номерата на платежните им карти и подробностите за техните резервации. Измамата е действала от юни миналата година и е била разкрита пред обществеността от самата авиокомпания през септември същата година. Потенциалната глоба от 230 млн. долара е около 1.5% от годишните приходи на British Airways. Британският авиопревозвач ще има право да обжалва размера ѝ. „Изненадани и разочаровани сме от това първоначално решение за глобата. British Airways отговори бързо на криминалното действие да се крадат данните на клиентите”, гласи изявлението на главния изпълнителен директор на British Airways Алекс Круз.

С почти 14% се срина стокооборотът между САЩ и Китай за първите 8 месеца на годината, съобщават световните агенции. Обемът му е бил на ниво от 355,6 млрд. долара. За периода китайският износ за Щатите е намалял на годишна база с почти 9 на сто до 275,53 млрд. долара. За осеммесечието американците са внесли в най-голямата комунистическа държава стоки и услуги за 80,07 млрд. долара, което е с цели 27,5% по-малко спрямо периода януари - август миналата година. Само за август износът на Китай в САЩ е би на стойност 37,3 млрд. долара, а импорт от Щатите - за 10,35 милиарда. Търговският дисбаланс в полза на Пекин, на фона на търговската му война с Вашингтон, продължава да нараства и за първите 8 месеца на годината достига 195,45 млрд. долара. Данни на Главното митническо управление на Китай, сочат още, че общият износ на Китай през август е намалял с 1% на годишна база, а вносът е паднал - с 5,6%. През 2018-та стокооборотът между САЩ и Китай бе на стойност 633,5 млрд. долара и отчете ръст на годишна база от 28,5%. Китайският износ за Щатите миналата година се увеличи с 11,3% до 478,4 млрд. долара.

Alibaba Group ще купи подразделението за електронна търговия Kaola на китайската компания за игри NetEase за 2 млрд. долара. Платформата е специализирана в снабдяването с луксозни стоки от чужбина на местни клиенти. Компанията на Джак Ма търси нови източници на приходи, защото електронната търговия в Китай навлиза в зряла фаза. За целта тя ще инвестира 700 млн. долара в придобиването на миноритарен дял от подразделението за музикален стрийминг на Netease, като така ще се опита да конкурира лидера на китайския пазар Tencent Music. Kaola е създадена от NetEase през 2015 г. и се е насочила агресивно към купувачи в Китай, като предлага продукти от водещи брандове като Gucci, Shisheido и Burberry. Обикновено тя получава стоки директно от доставчици и ги препродава на клиенти. Китайските клиенти осъществяват над 45% от глобалните покупки в сектора на луксозните стоки и имат сериозен принос за растежа с между 4% и 6% на продажбите на луксозни аксесоари, дрехи и козметика тази година.