Частните пенсионни фондове, в които родените след края на 1959 г. работници задължително се осигуряват за втора пенсия, са постигнали средна годишна доходност от управлението на натрупаните пари в размер на 1,17%, обявиха от Комисията за финансов надзор. Два от задължителните универсални фондове са реализирали доходност от 2,2%, два са постигнали около 1,5%, а при останалите резултатите са по-лоши. Един от фондовете обаче има отрицателна доходност от минус 0,09%. Като данните на КФН се отнасят за резултата от управлението на парите за втора пенсия за период от две години – 2017 г. и 2018 г. При доброволните пенсионни фондове, в които хората правят вноски по желание за трета пенсия, резултатите са малко по-добри. Максималната постигната доходност е 3,64%, а средната за пазара е 1,89%. Един от доброволните пенсионни фондове обаче е реализирал минимална годишна доходност от 0,01% за периода 2017-2018 г. Пенсионните фондове са постигнали добри резултати като се има предвид в какво могат да инвестират натрупаните средства от вноските на хората.

Българите са на последно място в ЕС по ползване на интернет, сочат данни на Евростат. Едва 65% от сънародниците ни сърфират редовно в мрежата. Става дума за хора на възраст 16 - 74 години, които са ползвали интернет в последните три месеца. Средният показател в ЕС е 85 на сто. Първенец е Дания, където близо 100 процента от хората ползват мрежата редовно, докато България е на последно място. В 6 страни процентът надхвърля 90, както и в Исландия, Норвегия и Швейцария, които са извън ЕС. Някои от възможностите на мрежата се ползват най-малко от българите. Така например интернет банкиране имат едва 7% при 54% за ЕС. В Дания, Холандия и Финландия процентът е 89. Хората в България най-малко използват мрежата и за изпращане на имейли - 40 на сто при среден показател за ЕС от 73%. Едва 25% от българите търсят някаква здравна информация през мрежата при дял за ЕС от 52 на сто. Около 30 на сто от българите слушат музика през интернет при 50% за европейците. Свалянето на игри и играта в мрежата е също най-слабо застъпено у нас - 14 на сто.

Държавната компания "Булгартрансгаз" ще направи трети, последен опит да запълни планирания транзитен газопровод, по който се очаква да преминава природен газ от "Турски поток" през страната ни до границата със Сърбия. Тя очаква да постигне приемливи предложения, които да гарантират финансовата жизненост на проекта. Третата фаза на икономическия тест по процедурата Open Season на „Проект за развитие и разширение на газопреносната система“ трябва да приключи до 31 януари 2019 г., след като първите две фази на теста, проведени през миналата седмица, се оказаха неуспешни. Тестът трябва да определи какъв е търговският интерес към тръбата. При първия етап от четирима регистрирали се участници в процедурата обвързващи оферти са подали само трима, но с недостатъчни количества за транзит. При втората фаза капацитетът, заявен от участниците в процедурата на българо-турската граница, е приблизително 100% от обявения входен капацитет. На българо-сръбската граница участниците са заявили приблизително 90% от обявения капацитет.

Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) награди за 15-и пореден път фирми, допринесли за развитието на българо-германските икономически отношения през изминалата година. Близо 150 млн. са инвестициите на годишна база през последните 3 години. Наградата в категория „Голямо предприятие“ спечели „ТЕД БЕД“ ЕАД. Компанията осъществява 50% от износа на матраци от България към Германия и е ключов доставчик за някои от най-големите немски търговски вериги. През 2018 г. осъществява инвестиция в размер на 10 млн. лв. в строителството и оборудването на нова производствена база с площ 14 000 кв. м. За успешната експлоатация на модерното оборудване тече подбор и обучение на 100 нови служители. Второ място е за „Бер-Хелла Термоконтрол“ ЕООД, а трето - на „Шенкер“ ЕООД. В категория „Малко и средно предприятие“ Наградата на германската икономика получи „Нухелт“ АД. Компанията за производство на здравословни снаксове под бранда RiceUP! започва своята дейност през 2016 г. Стартира с персонал от 8 човека, който нараства многократно и към края на 2018 г. е 184 човека. Освен че се развива в България, за две години „Нухелт“ достига и пазарите на общо 6 континента и 55 държави. Делът на експорта за 1 година нараства от 54% до 74%. Второ място зае „Пентакс Медикъл България“ ЕООД, а трето - „Смарт Органик“ АД. В категорията „Социален ангажимент“ призът отиде при „Алианц България Холдинг“ АД.

Новият собственик на "Слънчев ден" е фирма на Ангел Палийски, който е най-известен в публичното пространство като дългогодишен президент на футболния клуб "Ботев" - Пловдив. Георги Гергов е продал на "Амадеус - Ей Си Джи" своите 100% в "Съни тур", което е мажоритарен акционер в курортното дружество. Това е станало още на 12 октомври 2018 г., дни след като общинският съвет на Варна реши и правителството осигури средства да се изкупи за баснословните 43 млн. лв. от Гергов така известната "Дупка" - 3 дка имот в центъра на града, където заради археологически находки не може да се строи. "Амадеус - Ей Си Джи" е основано през 2005 г. от Ангел Палийски, който тогава е едноличен собственик, а управители са Сашо Шилегов и Георги Карадимов. Компанията наследява дейността на съществуващата още от 90-те като едноличен търговец "Амадеус - Ангел Палийски". Към днешна дата вече тримата са съдружници и управители, като Палийски и Шилегов имат по 42%, а Карадимов - останалите 16%. Компанията се занимава с ресторантьорство и през летния сезон наетите й служители достигат над 150 души, а годишните обороти са около 2 млн. лв.

Пловдивският хотел “Дунав” се продава отново от частен съдебен изпълнител за 3,5 млн. лв. Цената е двойна по-ниска от обявената през ноември 2018 г. Обявата е пусната преди няколко дни, срокът за оферти е 19 февруари 2019 г. През ноември същият хотел бе пуснат с първоначална цена 6,6 млн. лв., но очевидно никой не е проявил интерес. “Дунав” е един от големите хотели в района на Пловдивския панаир, който пловдивчани наричаха дълги години “виетнамските общежития”. Той бе купен преди години от “Заводски строежи ПС Пловдив”, но от няколко години не работи. Само първите етажи се използват от общински служби заради удобното разположение, а леглата и ресторантското оборудване отдавна са разпродадени.

Стартира ремонтът на гаровия комплекс в град Карнобат като се очаква той да приключи след 2 години, съобщават от Национална компания „Железопътна инфраструктурата“ (НКЖИ). Гарата, която се намира на железопътната магистрала Пловдив – Бургас и е част от европейския коридор „Ориент/Източно-Средиземноморски“, не е ремонтирана повече от 33 години. Реконструкцията на жп гара Карнобат включва пълно архитектурно обновяване на приемното здание, отговарящо на всички европейски изисквания за енергийната ефективност, техническа безопасност и достъпна среда. Изпълнител на обекта е обединение „Железопътна инфраструктура Карнобат“ ДЗЗД, състоящ се от фирмите „Билдинкс“ ООД и „Билдинг Комфорт“ ООД, а договорът е на стойност 4 142 125,00 лв. без ДДС.

Бизнес климатът в Германия се влошава до най-ниското си ниво от почти три години, тъй като търговската несигурност и по-слабият растеж в Китай засилиха опасенията за икономическите перспективи. Индексът на института Ifo, измерващ бизнес доверието в най-голямата икономика в Европа, спадна до 99,1 пункта през януари спрямо 101 пункта, отчетени през декември. Петото поредно влошаване на настроенията сред бизнеса увеличава съмненията относно способността на икономиката на Германия да се възстанови от спада през втората половина на миналата година. Като се прибавят и данните за активността в сектора на промишлеността, публикувани по-рано тази седмица, които отчитат първи спад за последните четири години, ситуацията се влошава още повече. Макар че управителят на Европейската централна банка Марио Драги заяви в четвъртък, че рецесията не е възможен сценарий, той даде по-мрачна икономическа оценка, отколкото само преди шест седмици, когато политиците решиха да ограничат стимулите, слагайки край на програмата за обратно изкупуване на активи.

Излизането на Великобритания от Европейския съюз без постигнато споразумение може да струва на американския производител на автомобили Ford до 1 млрд. долара. Основните фактори за този резултат са митата, приети от Световната търговска организация, и отслабващата британска лира. В сряда главният финансов директор на Ford Боб Шанкс не пожела да посочи точния размер на очакваните финансови последствия за компанията при неуредена раздяла между Кралството и блока, но уточни, че автомобилният гигант се подготвя за най-лошия вариант. На 10 януари Ford обяви, че планира да съкрати хиляди работни места в Европа, както и да закрива заводи, като целта е компанията да се върне на печалба на Стария континент. В Европа за Ford работят 53 хил. служители. Автомобилните производители, както и други големи индустриални компании, сред които и Airbus, отново предупредиха тази седмица британското правителство за възможните проблеми за бизнеса, до които т.нар. „твърд“ Brexit може да доведе.

Южнокорейският автомобилен концерн Hyundai Motor заяви, че китайското съвместно предприятие, в което участва, приема молби от своите служители за доброволно пенсиониране и преразглежда различни „оптимизационни планове“ в своите заводи в страната заради слабите продажби на този ключов за компанията пазар. Китай, най-големият автомобилен пазар в света, се бори със спадове в продажбите в различни сектори за първи път от десетилетия главно заради търговското напрежение между Вашингтон и Пекин, което през изминалата година ескалира до размяна на мита върху стоки за милиарди долари. Това предизвика остри затруднения за Hyundai, която все още се възстановява от дипломатическите трусове между Сеул и Пекин, свили търсенето на корейски продукти на територията на Китай. Hyundai, заедно с придобитата от концерна Kia Motors, беше третият по големина автомобилен производител в Китай до 2016 г. като в момента продажбите на концерна за 2018 г. достигнаха едва половината от неговия общ производствен капацитет.