Износът на стоки от България към страните от Европейския съюз и към трети страни се увеличава през първите шест месеца на година с 6,3%, въпреки че в само в рамките на юни се понижи с 6,4 на сто, отчита Националният статистически институт (НСИ). През юни общият български износ намалява с 6,4% до 4,5244 млрд. лева, докато вносът се свива с 14,3% до 4,7131 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо през шестия месец на настоящата година остава отрицателно и в размер на 188,7 млн. лева, но спрямо дефицит за 669,9 млн. лева през юни 2018-а година. Износът на стоки от България към страните от Европейския съюз и към трети страни през първото полугодие нараства с 6,3% на годишна база до 27,8405 млрд. лева, докато вносът на стоки в страната намалява с 0,4% до 30,5089 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо за периода януари - юни е отрицателно и в размер на 2,6684 млрд. лева, но спрямо дефицит за 4,1768 млрд. лева през първото полугодие на 2018-а година.

Приходите от нощувки през юни 2019 г. достигат 205.4 млн. лв., или с 2.6% повече в сравнение с юни 2018 година, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Регистрирано е увеличение на приходите от български граждани със 17.9%, докато тези от чужди граждани намаляват с 0.5%. През юни 2019 г. в страната са функционирали 3018 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 135.2 хил., а на леглата - 304.1 хиляди. В сравнение с юни 2018 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 4.4%, а броят на леглата в тях - с 4.9%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през юни 2019 г., е 4036.7 хил., или с 0.7% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо намаление на нощувките (с 4.0%) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди.

19 август 2019 г. е крайният срок за подаване на документи за реализацията на проекта за изграждане на АЕЦ "Белене". До момента интерес са заявили на Китайската държавна ядрена корпорация, френската "Фраматом", Южнокорейската хидроатомна корпорация, руската "Росатом" и от американската "Дженерал Електрик", съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Очакванията й са максимален брой от тези компании да потвърдят желанието си за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор. Предстои на следващ етап да бъде направена по-кратка листа от компании, с които правителството желае да работи. След това ще се очакват конкретни оферти от кандидатите, ще се изготвят финансовите модели и ще се водят конкретни преговори.

Чешкият милиардер Петр Келнер участва в надпреварата за покупка на медийната група Central European Media (CME), която притежава българската телевизия Би Ти Ви. Той е останал единственият кандидат в сделката, пише чешкото издание “Хосподарске новини”. През последните две години европейската медийна група Central European Media, част от американската AT&T продаде част от активите си в Централна и Източна Европа. През март групата обяви, че е започнала “преразглеждане на стратегическите опции, включително евентуална продажба на компанията”. Оттогава текат различни спекулации дали ще бъдат продадени отделни телевизии, или цялата група, която оперира в пет държави - в Словакия държи телевизия Markiza, в Чехия - TV Nova, в Румъния - PRO TV, в Словения - Kanal A, POP TV и други, а в България - Би Ти Ви, Ринг тв, както и тематичните канали “Би Ти Ви Комеди”, “Би Ти Ви Екшън”, “Би Ти Ви Синема” и “Би Ти Ви Лейди”. В началото имало няколко кандидати за покупката на CME, като впоследствие останали двама - инвестиционната група PPF на Петр Келнер и американската медийна компания “Дискавъри”. “Дискавъри” вече няма интерес към сделката, което значи, че Келнер остава единственият кандидат.

Велико Търново стана един от първите градове в България, в който се рециклира дървесина. Инициативата е на ръководството на компанията „Кроношпан”. На територията на областния център се поставят специализирани контейнери, в които всеки може да си изхвърли стари опаковки от дървесина, мебели, дограма без стъкло, строителни материали от дърво, ламперия, както и всякакви изделия от дърво или плоскости, но без мека мебел и матраци. Съоръженията за събиране на подобни отпадъци са специално изработени по поръчка на „Кроношпан”. До момента са събрани и предадени за рециклиране шест контейнера с дървесни отпадъци с общо тегло над 20 тона.Според анализите един тон рециклирани дървесни отпадъци замества от осем до десет дървета, а получената суровина е използвана в производството на плочи от дървесни частици, т.е. нейният жизнен цикъл ще бъде удължен максимално.

Частен съдебен изпълнител продава производствените помещения на месопреработвателната фирма, от която тръгна инициативата за защита в Европейския съюз на марката „Горнооряховски суджук”. За публична продан са обявени близо 7 декара терени с почти 3000 квадратни метра застроена площ на производствените сгради на „Стефмарк“ в източната промишлена зона на Горна Оряховица. Наддаването за кланицата и колбасарницата започва от 523 260 лева. Това е втори опит за продажбата на активите на дружеството, по чиято инициатива беше утвърдено горнооряховският суджук да се произвежда само в Горна Оряховица. Между двата търга цената беше намалена с над 88 хил. лв. Върху имуществото на длъжника има възбрани от банка и две търговски дружества.

Модернизацията на жп участъка Костенец - Септември ще струва над 379 млн. лева. Договорът за това е подписан от Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) и изпълнителя - консорциум "Костенец-Септември". В него влизат три фирми - "Транс логистика", "Контратас Иглесиас" и "Аркада Къмпани". Преди дни Министерският съвет одобри допълнително съфинансиране от 116 млн. лв. за реновирането на участъка. Железопътната линия София - Пловдив е сред най-важните в страната и е сред големите инфраструктурни проекти, финансирани по програма "Свързана Европа". Предвижда се след края на реконструкцията скоростите в участъка Костенец - Септември да бъдат 160 км/ч за пътнически влакове и 120 км/ч за товарни, изтъкват от транспортното министерство. Преди година НКЖИ обяви обществена поръчка за линията, но до избор на изпълнител така и не се стигна заради поредица от обжалвания. В крайна сметка за изпълнител бе избрано обединението "Костенец - Септември", а изборът на НКЖИ се потвърди с решение на Върховния административен съд от април т.г.

Безработицата сред младите хора в Германия през миналата година се е понижила до най-ниското си равнище след обединението, обяви Федералната статистическа служба. През 2018 година равнището на безработицата в страната за възрастовата група между 15 и 24 години е била 6,2 процента, най-ниското от обединението на страната през 1990 година. В провинциите, които бяха част от Източна Германия, равнището на безработица е било по-високо - 8,6 процента. В бивша Западна Германия само 2,5 процента от младите са били безработни. През 2005 година 15,2 процента от хората в същата възрастова категория в Германия са били безработни. Низходящата тенденция е отражение на общото равнище на безработица в Германия: през 2018 година само 3,5 процента от хората във възрастовата група между 15 и 64 години в Германия са били безработни. Част от обяснението се крие в застаряването на германското население. Общият брой на хората на възраст между 15 и 24 години също се е понижил след обединението, според оповестените статистически данни. През 1991 година, една година след обединението, в Германия е имало 10,3 милиона млади хора. През 2018 година е имало 8,6 милиона млади хора, живеещи в страната.

Goldman Sachs предупреди, че търговската война Вашингтон - Пекин може да доведе до икономическа рецесия в САЩ, като банката вече не очаква постигане на търговско споразумение между двете най-големи икономики в света преди американските президентски избори през есента на 2020-а година. "Ние очакваме, че митническите тарифи за оставащия китайски внос в САЩ за 300 млрд. долара ще влязат в сила", отбеляза банката в анализ за своите клиенти. На 1-ви август президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че от 1-ви септември ще наложи мита от 10% върху останалия внос на китайски стоки за 300 млрд. долара, след като вече обложи с мита от 25% китайския внос за 250 млрд. долара. В отговор на тези заплахи Китай преустанови покупките на американски селскостопански продукти, а в същото време Китайската централна банка остави местната валута да поевтинее рязко над нивото от 7,000 юана за един щатски долар. Това пък накара САЩ да определят Китай като "валутен манипулатор", въпреки че Пекин отхвърли обвинението, че манипулира юана, за да получи конкурентно преимущество.

Китайските инвестиции в Европа са потънали с 80 процента през първото полугодие спрямо същия период миналата година според публикувания в понеделник шестмесечен анализ на консултантския гигант Ernst & Young. Китай е инвестирал 2,4 милиарда долара в европейски компании през първите шест месеца на годината, включително 81 придобивания и покупки на акции, уточнява Ernst & Young, отбелязвайки, че в повечето случаи става дума за малки сделки. Според проучването Китай не е правил придобивания в Германия и е инвестирал само 505 милиона долара в германски компании. През 2018 година най-голямата азиатска икономика инвестира 10 милиарда долара в Германия. Консултантската компания е на мнение, че продължаващият търговски конфликт между САЩ и Китай, който причини забавяне на китайската икономика, е основната причина за резкия спад. Китайските инвестиции се сблъскват с все повече притеснения в Европа. В Германия например правителството не позволи на държавния мрежов оператор SGCC да получи достъп до електроснабдяването на страната през лятото на 2018 година.