Трета поредна година износът на български стоки отбелязва спад. Националният статистически институт публикува данните за външната търговия на България за 2025 г., от които е видно, че българските компании са изнесли стоки за 83.9 млрд. лв., което е с 3.2% по-малко в сравнение с 2024 г. Преди това през 2024 г. отчетеният спад бе с 0.2%, а през 2023 г. с 6.5%. Една от причините за този спад е отражението на войната в Украйна на пазарите. Обезпокоителното е, че през изминалата 2025 г. в по-голяма степен се е свил износът ни за страните от Евросъюза, който е водещ за България. Данните на НСИ за европейските ни пазара са все още към ноември месец, но от тях е видно, че намалението на българският експорт е с 4.6% спрямо година по-рано до около 50 млрд. лв., докато експортът към страните извън ЕС е със спад от 2.2%. От основните ни търговски партньори в ЕС най-голям спад бележи износа ни към Германия - със 7.5%, както и Италия - също със 7.5% надолу. С Франция намалението е 4.8%. Другите ни големи европейски пазари са Гърция, където почти няма разлика спрямо предната година, и Румъния с ръст от 5.3%. Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция формират 64.3% от износа за държавите - членки на ЕС. По отношение на страните извън ЕС износът от България се свива с 2.2% през 2025 г. до 30 млрд. лв. Намаление на стойностните обеми се отчита към почти всички наши основни търговски партньори извън ЕС - САЩ, Сърбия, Северна Македония, Китай, Великобритания. С Турция, която е с най-голям дял в експортната ни листа с 5.856 млрд. лв., почти няма промяна, Силен скок на български износ е отчетен за Алжир - с над 20% като стойността му достига 1.232 млрд. лв. По групи стоки най-големият спад в износа се регистрира при горивата - при тях намалението на стойностния обем с 26%, в това число спад с 13% за страни от ЕС. Тук основна роля има намалялото производство и износ от бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим". На практика парламентът забрани на рафинерията да изнася дизелово гориво от лятото на 2025 г. като мярка срещу "спекулативно" вдигане на цените на горивата преди въвеждане на еврото. Машините и оборудването продължават да са с най-голям дял в експортната ни листа с реализирани продажби зад граница за 18 млрд. лв., но и те отбелязват лек спад от 1.6%, в това число с 2.2% за ЕС. Машиностроителните предприятия, а и останалата индустрия намира все по-трудно външни пазари. Единствено износът на някои земеделски и хранителни продукти бележи ръст. Сред тях са слънчогледово семе и олио, както и зърнени култури. На фона на общия спад в износа, през 2025 г. в България са внесени стоки за 105.6 млрд. лв., което е с 6.1% повече спрямо 2024 г. Така външнотърговският дефицит на България достига рекордни 21.7 млрд. лв. Този тренд на нарастване на вноса е в резултат на стимулираното вътрешно потребление в страната от административното повишение на заплатите в бюджетната сфера, докато експортно-ориентираните български компании отбелязват влошена среда за правене на бизнес.

Данните на Българската народна банка за края на декември 2025 година очертават ясна тенденция към значително увеличение на едрите капитали в банковата система. Броят на депозитите на домакинствата, в които се съхраняват суми над 1 млн. лева, е нараснал с впечатляващите 32,9 на сто на годишна база. Така в края на миналата година общият брой на „милионерските“ влогове достига 2447, което е с 606 повече спрямо същия период на 2024 година. Общата сума, натрупана в тези мащабни депозити, възлиза на 6,222 млрд. лева. В номинално изражение това представлява ръст от 1,613 млрд. лева или 35 на сто спрямо предходната година. Сходна динамика се наблюдава и при спестяванията в диапазона между 500 000 и 1 млн. лева. През изминалата година те са нараснали с над 1300 броя до общо 5318, като общата сума по тях вече достига 3,613 млрд. лева. Общата сума на депозитите на домакинствага в банковата системата е достигнала 107,07 млрд. лева. Това е повишение с близо 20 на сто за година. Общият брой на всички депозити в страната надхвърля 9,18 милиона. Депозитите за суми до 1000 лева, които представляват близо половината от всички сметки в страната, отчитат спад както в броя си, така и в съхранявания обем средства. Към края на декември те намаляват с 5,4 на сто на годишна база, а общата сума по тях се свива до 729,9 млн. лева.

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство между правителството и „Либхер - Транспортейшън Системс Марица" ЕООД. Той е за изпълнение на приоритетния инвестиционен проект „Създаване на нова производствена база на Либхер в България". Размерът на инвестицията на компанията е 149 648 000 лв. Очаква се откриване на 175 нови работни места. В новата производствена база в с. Бенковски, община Марица, област Пловдив, ще се произвеждат, тестват и разработват продукти за самолетната индустрия. Те включват - първични задвижващи механизми за управление на полета, трансмисионни валове за задействане на закрепванията на крилата, задвижващи механизми за управление на колесниците и климатични системи за самолети. Създаването на новия стопански обект е продиктувано от увеличаващите се поръчки към компанията от страна на клиенти, сред които са Airbus (ЕС) и Embraer (Бразилия). Източник: lupa.bg

Кметът на София Васил Терзиев поиска оставката на директора на общинското дружество "Столичен автотранспорт" Стилян Манолов, смяната на цялото ръководство и незабавното провеждане на конкурс за "професионално и устойчиво управление на дружеството". Въпреки че "Столичен автотранспорт" разполага с лиценз за директна покупка на природен газ, дружеството е избрало да купува горивото чрез посредник. Дружеството има сключен договор за доставка на газ на стойност до 63 млн. лв. без ДДС, подписан в края на 2025 г., с фиксирана надбавка от 7.80 евро за всеки мегаватчас. Само тази надбавка означава над 4 млн. евро разходи за посредничество. Въпросният договор е сключен през 2025 г. и е до 2029 г., когато вече ще има нов общински съвет. Сред аргументите на кмета за исканата оставка е и подписаният преди дни договор за доставката на 25 броя 18-годишни автобуси втора ръка за общо 2.37 млн. евро. Автобусите са от фирмата "Аварийни мобилни системи" ЕООД на Мустафа Кадир Мустафа. Те са марка Mercedes-Benz, модел O530G Citaro и са произведени през 2008 г. Един излиза около 94 800 евро, при средна цена от 9900 евро с ДДС на превозно средство в германска автокъща. Паралелно с исканата оставка, кметът на София обяви, че заедно с заместника си по транспорта Виктор Чаушев са внесли доклад за възлагане на независим одит на общинските транспортни дружества. Предложеният одит обхваща "Столичен автотранспорт", "Столичен електротранспорт", "Метрополитен" и Центъра за градска мобилност.

ОБЕРЬОСТЕРАЙХИШЕ БИОДИЗЕЛ – БЪЛГАРИЯ ЕООД - дъщерната компания на „Булмаркет Груп“ придоби земя и сгради на територията на Индустриален парк Раднево, бившия „Ремотекс“ през 2025 година. Закупената площ на сградите е около 15 000 кв.м., разпределена върху почти 25 декара производствен терен за разгръщане на дейностите по машиностроене, металообработка, производство на компоненти и монтажни единици за железопътната индустрия. За да разшири дейността си извън Русе, където са основните операции на дружеството, ОБЕРЬОСТЕРАЙХИШЕ БИОДИЗЕЛ – БЪЛГАРИЯ ЕООД кандидатства с проект по Фонда за справедлив преход. Проектът вече е преминал проверката за административно съответствие и продължава към финансова и техническа оценка. Общият бюджет на планираната инвестиция е над 17 млн евро, от които над 7,5 млн евро е собственото финансиране. Безвъзмездното финансиране по проекта ще даде възможност на русенската компания да открие в Раднево модерен завод за производство на възли и агрегати за жп вагони. Целта е постигане на почти напълно автоматизирано производство, като планира да открие в Раднево около 70 работни места. За инвеститора ОБЕРЬОСТЕРАЙХИШЕ БИОДИЗЕЛ – БЪЛГАРИЯ ЕООД е водещ български производител на биодизел и фармацевтичен глицерин, основан през 2013 г. и базиран в гр. Русе. Компанията управлява един от най-модерните заводи за биогорива в Европа, разположен на територията на Дунавска индустриална зона „Тегра“, в непосредствена близост до р. Дунав. Основната дейност на дружеството включва производство на биодизел от първо и второ поколение, както и висококачествен фармацевтичен глицерин. Със своята съвременна технологична инфраструктура предприятието постига първоначален капацитет от 100 000 тона биодизел и 10 000 тона глицерин годишно, като в процес е разширение, предвиждащо значително увеличение на производствените мощности. Компанията е интегрирана част от индустриалната структура на Групата Булмаркет, което я позиционира в една от най-големите енергийни и логистични бизнес екосистеми в региона. Тази корпоративна свързаност осигурява силна вертикална интеграция, синергия в доставките, технологични компетенции и достъп до широки пазари в Европа. „Булмаркет Груп“ притежава лиценз като първи частен железопътен превозвач в България, собствен парк от над 1 500 товарни вагона и повече от 100 локомотива, като операциите на групата обхващат ключови български и европейски маршрути. Групата Булмаркет рехабилитира и мащабния Локомотивен и вагонен завод в Русе, отворил врати през далечната 1866 година – важна индустрия за излаза на България към Европа през 19 и 20 век. Основният бизнес на „Булмаркет Груп“ е логистика, търговия и съхранение на енергийни продукти. Групата е сред водещите търговци на едро на горива. Приходите на дружествата в „Булмаркет груп“ надхвърлят 4 млрд. лева. През 2021 г. групата създава „Индустриален парк ЛВЗ“, като това на практика е първият частен индустриален парк, вписан в регистъра на Министерство на икономиката. „Булмаркет Груп“ придоби фалиралия „Ремотекс“ през 2022 г. и го превърна в „Индустриален парк Раднево“. „Индустриален парк Раднево“ притежава влязъл в сила ПУП, както и регистрация като частен индустриален парк в Министерство на икономиката. Огромната площ от 320 дка дава широки възможности на настоящите и бъдещи инвеститори в миньорския град. Застроените площи са в размер на 100 000 кв. м. Площта е разделена на 25 парцела от 1000 до 40 000 кв. м. Радневският индустриален парк притежава добра довеждаща инфраструктура и е позициониран на ключова пресечна точка, обхващаща артериите между София, Пловдив и Стара Загора. Свързан е с ток, вода, асфалтирани пътища, както и възможност за бърза газификация при желание от страна на инвеститорите. Източник: divident.eu

"Биовет" АД в Разград внедри по европейски проект локална система за съхранение на енергия за по-устойчиво производство. Компанията завърши изграждането на системата за съхранение на енергия с мощност 13,416 мегавата (MW) към съществуваща фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) с инсталирана мощност 44,585 MW в града. Проектът е реализиран по договор, финансиран чрез Механизма за възстановяване и устойчивост. Новото съоръжение осигурява възможност за съхранение на електроенергията, произведена от ФЕЦ, с капацитет 26,832 MWh. Локалната система ще зарежда най-малко 75 процента от електроенергията от фотоволтаичната централа, а гарантираният полезен капацитет ще бъде за период от два часа. Общата стойност на договора е 10 036 480 лв., от които 4 817 510,40 лв. са безвъзмездно финансиране.

Министерството на иновациите и растежа връчи на Главния изпълнителен директор на „ЕндуроСат“ (EnduroSat) Райчо Райчев сертификат за приоритетен инвестиционен проект. Сертификатът е по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) и е за проекта „Развоен космически център“. Космическият център е оборудван с лаборатории и съвременни технологии за разработване на нов клас сателити. Очаква се той да укрепи развитието на космическия сектор в България. Размерът на инвестицията е от близо 11 млн. евро и се предвижда да разкрие нови 50 висококвалифицирани работни места.

Българският кораборемонтен и корабостроителен завод „МТГ – Делфин“ построи корпус на 75-метрова яхта, която ще бъде завършена в Италия. Той бе спуснат на вода в завода край Варна и буксиран от влекач до Италия. През 2024 г. „МТГ – Делфин“ достави корпус на 57-метрова яхта, като това бе първи подобен проект за варненската компания. Сега заводът доставя още по-голям корпус, като този път той е с изградена надстройка. Реализацията на подобни проекти, наред с продължаващото строителство на втория нов боен кораб за флота, е следващ етап в развитието на българското кораборемонтно и корабостроително предприятие. Източник: maritime.bg

„Булгаргаз“ АД е изплатило на „Неохим“ АД пълната сума за авансово платен, но неприет от производителя на торове природен газ през май 2023 г., натрупаните законни лихви и съдебните разноски. Сумата е в размер на близо 10,75 млн. евро, като над 8 млн. евро е дължимият остатък от невъзстановения аванс за неприетия природен газ, 243,5 хил. евро е законната лихва върху главницата за периода 28 юли 2023 г. до датата на подаване на исковата молба (18 октомври 2023 г.), близо 2,4 млн. евро – натрупаната законна лихва от подаването на исковата молба до края на 2025 г., и над 93 хил. евро – законна лихва от началото на годината до момента на плащането. Сумата е изплатена на „Неохим“ на 10 февруари. Производителят на торове не прие договорените доставки на газ през май 2023 г. заради авария, която извади предприятието от строя за периода 16 април – 15 юни същата година. Дружеството поиска „Булгаргаз“ да му върне платения аванс за количествата. „Неохим“ заведе дело през октомври 2023 г. На първа инстанция Софийският градски съд реши в полза на компанията. На втора инстанция обаче Апелативен съд – София реши в началото на 2025 г., че аварията не е непреодолима сила, заради която предприятието да откаже да приеме договорения газ и да търси възстановяване на платения аванс. Върховният касационен съд (ВКС) финално отсъди в полза на „Неохим“ в края на миналата година.

200 от работниците и служителите на свищовското предприятие „Свилоза“ са напуснали работа, съобщи изпълнителният директор на предприятието инж. Михаил Колчев. Това е почти половината от целия персонал, като общият брой е около 460 в началото на годината. „Свилоза“ не работи и бъдещето засега е неясно. Миналата година е останала нереализирана около 1,5 млн. плътни кубични метра дървесина и въпреки че големите предприятия не работят и няма почти никаква търговия с дървесина, цената й не пада. Което прави себестойността на продукцията им изключително висока и няма кой да я купи.

Правителството в оставка одобри Меморандум за разбирателство с „БИЛДИНГ ХОСПИТАЛС ВАРНА“ АД и „МБАЛ СВЕТА СОФИЯ“ ЕООД за изпълнение на приоритетния инвестиционен проект „Изграждане на многопрофилна болница за активно лечение с отделение за продължително лечение и рехабилитация, ДКЦ, офиси и подземен гараж“ и определяне на междуведомствена работна група за осигуряване на институционална подкрепа при реализацията му. Проектът ще се реализира във Варна. Размерът на инвестицията е 100 300 000 лв. Очаква се откриване на 160 нови работни места.

На заседанието си от 10.2.2026 г. КФН реши: 1. Насрочва изпити за придобиване на право за извършване на дейност като брокер на финансови инструменти (16 май 2026 г.) и като инвестиционен консултант (17 май 2026 г.). Приема ред за провеждане на изпитите, тематични конспекти и правила за оценяване, които са публикувани на страницата на КФН в раздел „Инвестиционна дейност”, „Изпити за правоспособност”, „Изпити за брокер на финансови инструменти и инвестиционен консултант”. 2. Одобрява Боян Домбалов за лице, което да ръководи функцията за съответствие на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ФЕНИКС РЕ“ АД. 3. Одобрява изменения и допълнения в Правилниците за организацията и дейността на Универсален пенсионен фонд „Съгласие“, Професионален пенсионен фонд „Съгласие“ и Доброволен пенсионен фонд „Съгласие“. 4. Одобрява член на надзорния съвет на „Пенсионно осигурително дружество Алианц България“ АД. 5. Вписва Фондация „ОБРАЗОВАНИЕ, ИЗСЛЕДВАНИЯ И ИНОВАЦИИ” в регистъра на организациите за провеждане на професионално обучение на застрахователни брокери.

Най-голямо увеличение на незаетите работни места в Европейския съюз за периода 2019-2023 г. е отчетено при производствения сектор, сочат данни на Евростат. Равнището на незаети работни места измерва неудовлетвореното търсене на работна ръка, като броят на незаетите позиции бива отнесен към общия брой на свободните и заетите работни места. Преди пандемията от КОВИД-19, през 2019 г. 6,52 процента от работните места в производството в ЕС са били незаети, докато през 2023 г. този дял вече е достигнал 10,74 процента - или с 4,2  процентни пункта повече. Това е най-голямото увеличение на незаетите позиции за периода сред икономическите сектори в ЕС. Като цяло за икономиката на Евросъюза незаетите работни места са нараснали с 0,5 процентни пункта - от 2,28 на сто през 2019 г. до 2,78 на сто през 2023 година. В България равнището на незаети работни места намалява от 0,88 на сто през 2019 г. до 0,79 на сто през 2023 г. Сред различните професии най-голям спад има при „разработчиците и анализаторите на софтуер и приложения“, при които незаетите работни места спадат с 2,09 процентни пункта – от 4,54 процента до 2,45 процента през 2023 г. При служителите в сектора на продажбите в България, с изключение на мениджърските позиции, е отчетен най-голям ръст  на незаетите позиции – от 1,56 процента през 2019 г. до 2,27 процента през 2023 г. За сравнение, в българския производствен сектор незаетите позиции са намалели леко, като за период от четири години намаляват от 0,66 процента до 0,63 процента през 2023 г. За същия период съществено увеличение на процента на незаетите работни места в ЕС е регистрирано още при „мениджъри по продажби, маркетинг и развитие“ (+3 пр. п.), „други служители в продажбите“ (+2,8 пр. п.), „работници в транспорта и складирането“ (+2,5 пр. п.) и „други административни работници“ (+2,4 пр. п.). Най-голям спад на незаетите работни места в ЕС за 2019-2023 г. е отчетен при „техници и асоциирани специалисти в областта на хуманитарните науки“ (-2,6 пр. п.), „специалисти по бази данни и мрежи“ (-1,7 пр. п.), „разработчици и анализатори на софтуер и приложения“ (-1,5 пр. п.), „мениджъри на хотели и ресторанти“ (-1,1 пр. п.) и „занаятчии“ (-1,0 пр. п.). Това означава, че за тези длъжности фирмите са срещали по малко затруднения при набирането на персонал, обясняват експертите на Евростат. Намаляващият процент на незаети работни места обаче не означава непременно, че тези професии са в упадък или че интересът към тях се засилва. При „специалистите по бази данни и мрежи“ например, въпреки че е регистриран спад (-1,7 процентни пункта до 5,1 процента през 2023 г.), процентът на незаетите работни места остава значително над средния за икономиката (2,4  на сто), докато делът на заетите лица в подсектора се е увеличил с 0,2 процентни пункта между 2019 и 2023 г. Същото важи и за „разработчиците и анализаторите на софтуер и приложения“, които са отбелязали спад в процента на незаетите работни места до 6,9 на сто през 2023 г., но при които заетостта се е увеличила с 0,5 процентни пункта за посочения период. При някои професии процентът на незаети работни места е нараснал, но делът на заетите лица е намалял, например при „транспорт и складиране“ (-0,2 процентни пункта между 2019 и 2023 г.) и „други работници в продажбите“ (-0,1 процентни пункта).

Съединените щати сключват споразумения за изкупуване или "договори за изкупуване" с компании в Демократична република Конго (ДРК) и други африкански страни, за доставки на мед и кобалт, още преди да започне добивът им - основно за да се конкурират с Китай в тази индустрия. Това съобщи Reuters, позовавайки се на експерти от сектора. "Така САЩ използват финансовата си мощ вместо да имат индустриално присъствие. Чрез договори за предварително изкупуване и търговски канали, Вашингтон може да насочи конгоанската мед към американски купувачи, избягвайки евентуалните политически и оперативни рискове от експлоатацията на мини в ДРК", смята експертът Винсент Роджър от аналитичната компания Control Risks. Властите на САЩ са се насочили предимно към добива на полезни изкопаеми в Замбия, Гвинея и ДРК. За разлика от Пекин, Вашингтон не разполага свои работници в Африка, за да извършват директно добив, а вместо това разчита на договори за предварително изкупуване, сключени с (големи) местни минни компании. Агенцията дава пример с американската компания KoBold Metals, която е придобила над 3000 квадратни метра находища на мед и литий в ДРК, но не извършва добив там поради бюрократични усложнения. Независимо от посоченото, по данни на Reuters, китайски компании продължават да контролират много от най-големите находища на мед и кобалт в Демократична република Конго, която страна е водещ в света доставчик на кобалт. По този начин, китайски компании работят директно в находищата и изпреварват САЩ по отношение на навлизането на пазара

Държавният дълг на Япония е достигнал рекордните 1 342,2 трлн. йени (около 8,6 трлн. долара) в края на 2025 г., съобщава Киодо, позовавайки се на данни на финансовото министерство. Размерът на държавния дълг надминава повече от два пъти брутния вътрешен продукт (БВП) и е подложен на възходящ натиск заради увеличаването на разходите за социална защита, отбрана и обслужване на дълга. Дългът на Япония премина прага от 1000 трлн. йени през 2013 г. и продължи да нараства по време на пандемията от КОВИД-19. Министерството на финансите очаква той да достигне 1473,5 трилиона йени до края на март тази година. Данните се публикуват в момент на нарастващи притеснения за фискалното състояние на страната, след като допълнителният бюджет за текущата финансова година, която приключва през март, за финансиране на пакета от стимули на премиера Санае Такаичи достигна 18,3 трилиона йени. Това е най-мащабният бюджет на Япония от 2022 г. насам, по време на пандемията от коронавирус. Тъй като обаче данъчните приходи не са достатъчни за финансирането на разходите, правителството планира да емитира нови облигации на стойност 11,7 трилиона йени, за да покрие повече от 60 процента от общата сума.

Темпът на нарастване на потребителските цени в Китай се е забавил в началото на 2026 г., въпреки че спадът на производствените цени продължава вече повече от три години, което подчертава слабото вътрешното търсене, предаде Ройтерс. Индексът на потребителските цени нараства с 0,2 на сто през януари 2026 г., отчетено на годишна основа, докато през декември показателят се увеличи с 0,8 на сто, сочат публикуваните днес данни на китайската статистика. Инфлацията все пак нараства за четвърти пореден месец през януари. Мнозинството от анализатори, анкетирани от Ройтерс, предвиждаха по-голям ръст на китайската инфлация - с 0,4 на сто през януари. В същото време индексът на производствените цени отслабна с 1,4 на сто през януари, отнесено към същия месец на 2025 г. Спадът се забави за втори месец след отбелязаните ръстове през ноември и декември - с 2,2 и 1,9 на сто. Анализаторите предвиждаха малко по-значително понижение - с 1,5 на сто. Производствените цени в Китай продължават низходящия си ход от септември 2022 г. Китайската месечна инфлация през януари т.г. остана колкото през предходния месец - 0,2 на сто, противно на очакванията за увеличение с 0,3 на сто. Хранителните продукти поевтиняха с 0,7 на сто през януари заради по-ниски цени на свинското месо и яйцата, въпреки че цените на пресните зеленчуци и плодове наддадоха. Цените на услугите са нагоре с 0,1 на сто на годишна база.  Основната инфлация, при която не се калкулират цените на храните и горивата, се е повиши с 0,8 на сто на годишна база през миналия месец, забавяйки се спрямо 1,2-процентовия ръст през декември.