Националната агенция по приходите (НАП) и специализираните органи в МВР и ДАНС проверяват сигнал за потенциална уязвимост на компютърната система на приходната администрация. По електронната поща на определени медии е изпратена връзка за изтегляне на файлове, за които се твърди, че принадлежат на Министерството на финансите (МФ) на България, информират от НАП. Според информацията в писмото, хакерите са атакували сървър на МФ, през който е източено съдържанието на над 110 бази данни. „Над 5 млн. български и чужди граждани са засегнати”, казват хакерите. От НАП заявяват, че в момента се извършва проверка дали данните са реални.

При 36.8% инфлация за последните 12 години токът е поскъпнал с 29 на сто и битовите потребители и малките фирми плащат с 6 лв. по-малко за един мегаватчас електроенергия спрямо протестната 2012 година, показва анализ на Института за енергиен мениджмънт (ИЕМ). В него са използвани данни от ценовите решения на енергийния регулатор за периода от началото на юли 2007 до края на юни 2019 година. Цените са определени не за календарна, а за регулаторна година - с начало 1 юли. Така през първата регулаторна година (юли 2007 - юни 2008 г.) цената на тока на регулирания пазар за домакинствата и дребния бизнес е била 146 лв. за мегаватчас (МВтч) с ДДС. За 12 г. тя е нараснала с 29% и сега един МВтч вече струва 188 лева. Изменението не е еднопосочно - цените достигат своя пик от 194 лв./МВтч през 2012 г., а през следващите години се задържат на по-ниско ниво.

Строителството на българския участък от трасето на "Турски поток" ще се забави допълнително. Причината е, че Върховният административен съд (ВАС) окончателно не позволи на държавната "Булгартрансгаз" да подпише договор със свързаното с руската ТМК обединение "Газово развитие и разширение в България" (ГРРБ), докато не приключи спорът за отстраняването на саудитския консорциум "Аркад". Определението на съда потвърждава решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която отмени решението на "Булгартрансгаз" да подмени избрания строител на "Турски поток" през българска територия. В края на май държавният оператор обяви, че "Аркад" отпада от състезанието, тъй като не е подал навреме редица документи, а от ГРРБ са дали по-добра оферта. Според КЗК това решение е незаконосъобразно и договорът трябва да бъде възложен на "Аркад". Едновременно с това КЗК отказа предварително изпълнение на оспорваната поръчка и така държавният газов оператор не можа да сключи договор с ГРРБ, което блокира започването на строежа на газопровода.

„Монбат“ АД ще получи активи срещу вземанията си от Октагон Интернешънъл ООД и Окта Лайт България ЕАД. В многостранната сделка четвърто лице ще продобие дял в Окта Лайт България ЕАД, като задълженията към „Монбат“ АД ще бъдат погасени с активи на това четвърто лице. За подобна сделка бе обявено на 15 май 2019 г. „Окта Лайт България“ АД е създадена през 2010 година като научно-изследователски и производствен център за разработване и производство на мощни светодиоди. Акционери в компанията са "Монбат" АД с 51% дял и „Октагон Интернешънъл“ ЕООД с 49%. „Окта Лайт“ притежава технологична база в завода си в гр. Годеч в България, включваща над 11 500 кв. м производствени помещения, „чисти“ зали за производство на оптоелектроника и микроелектроника, лаборатории, цялостно оборудвани линии за асемблиране на електронни компоненти и др. „Монбат“ АД придоби 51% от „Окта Лайт България“ АД през 2010 г.

Компанията за производство на физиотерапевтична медицинска техника "БТЛ индъстрийз" е удвоила приходите си през първите шест месеца на годината. Дружеството, което е част от чешката компания BTL Industries, отчита приходи 101 млн. лв. за периода при 51.1 млн. година по-рано. За цялата минала година приходите са били 151.4 млн. лв., а печалбата е достигнала 32.7 млн. лв. BTL Industries е третата по големина компания за производство на физиотерапевтична медицинска техника в света. За шестте месеца от началото на годината тя е произвела 12 хил. високотехнологични уреда, като всичките са направени в България. Повишението по този показател е 30%, след като за същия период през миналата година са били произведени 9230 машини. Най-голям брой от тях са продадени в Румъния, а най-бързо растящият пазар за фирмата е САЩ. Зададената цел на компанията е тя да расте с поне 30% на година по отношение на приходи.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) позволи на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) предварително изпълнение на договора за строежа на скоростен път между Ботевград и Мездра въпреки жалбата от страна на декласираната "Трейс". Така АПИ ще може да сключи договор с избрания изпълнител „МБ Лот 2 – 2019“ за строителството на 13-километровата отсечка за над 222 млн. лв. Компаниите, които формират обединението, са „Европейски пътища“ (новото име на „Пътища Пловдив“, което се свързва с бившето „Агромах“, преименувано на „Грома холд“), „Водно строителство – Благоевград“ и словашката „Вахостав – СК“ а.с. Според "Трейс" класираните на първо и второ място компании не отговарят на изискванията на възложителя. Освен това фирмата възразява и срещу отстраняването си от процедурата. Антимонополният орган е приел аргументите на пътната агенция, че проектът е мащабен и е от изключително значение за всички граждани. Според мотивите на АПИ той представлява транспортна връзка с национално и международно значение като обслужва общоевропейски транспортен коридор.

В следващите пет години съветът на директорите на "Химснаб България" АД ще има право да увеличава капитала на дружеството чрез издаване на нови акции до достигане на общ номинален размер от 40 000 000 лева, решиха акционерите на проведеното на 10 юли годишно общо събрание на компанията от групата Химимпорт. Емисионната стойност на новите акции се определя с решението за увеличаване на капитала. Основната дейност на "Химснаб България" е в областта на отдаването под наем на недвижими имоти, по-специално сегментът на индустриалните площи. Заедно с това мениджърите получиха и правото да вземат решения за издаване на една или повече емисии облигации, включително конвертируеми, с обща номинална стойност до 20 000 000 лева или равностойност в друга валута, чрез публично или непублично предлагане. Дружеството ще може да изплаща както годишен, така и шестмесечен дивидент. Такава възможност предвидиха още и "Софарма", "Корадо България" и други. "Химснаб България" не разпределя дивидент от печалбата за 2018 г., а същата остава като неразпределен положителен финансов резултат.

На 15.07.2019 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи информация от Наш дом - България холдинг АД - Ловеч /5ND/, за промяна в адреса на кореспонденция и вписване на Интернет страница.

Външните министри на страните от Европейския съюз одобриха санкции срещу Турция заради разполагането на два нейни кораба за сондажи за петрол и газ в икономическата зона на Кипър без съгласието на властите в Никозия. Външните министри на Германия, Австрия и Холандия заявиха, че действията на Анкара от последните седмици са неприемливи. Така 27 от страните членки подкрепиха Кипър, макар че в Никозия призоваваха за доста по-решителни действия. За ЕС обаче е важно да продължи връзките с Турция в енергетиката, борбата с тероризма и спирането на нелегалните имигранти. За настоящата финансова рамка 2014-2020 г. за Турция са предвидени около 5 млрд. евро предприсъединителни еврофондове, но те баха орязани още миналата година заради нарушаване правата на човека и нежеланието на президента Реджеп Тайип Ердоган при тези условия да продължи сближаването със съюза. Анкара твърди, че корабите действат съгласно разрешителни, издадени от т.нар. Севернокипърска турска република - формирование, създадено след нахлуването на турската армия на острова в средата на 70-те години, което е признато единствено от Турция.

Американските компании може да подновят продажбите към Huawei до две седмици. В рамите на този период се очаква администрацията в САЩ да одобри поисканите лицензии за това. Стъпката идва след обещанието на президента Доналд Тръмп да намали ограниченията върху китайския играч. Huawei бе вкарана в „черния списък“ на САЩ поради съображения, свързани с националната сигурност. Действието ограничи силно възможностите на американските производители да ѝ продават оборудването си. Много компании обаче възнегодуваха от това, тъй като китайската фирма е твърде важен клиент за тях. До намаляването на ограниченията се стигна, след като в края на миналия месец Тръмп се срещна с колегата си Си Дзинпин в Осака на срещата на върха Г-20, където двамата се споразумяха за подновяване на търговските преговори между двете воюващи икономики. Двама американски производители на чипове, които доставят на Huawei, заявиха, че след отхлабването на примката от страна на търговското ведомство в САЩ сега те планират да кандидатстват за повече лицензи. Изданието не издава кои са те, но посочва, че има и други играчи.

Десетки собственици на малки южнокорейски компании се събраха в Сеул, призовавайки да се бойкотират японските потребителски стоки в знак на протест срещу търговските ограничения за високотехнологичния износ, наложени от Токио. Президентът на корейската Mart Association Ким Сунг-мин призова собствениците на магазини да бойкотират търговията с японски стоки, докато Токио не се извини за търговските ограничения и не ги отмени. Други протестиращи държаха табели, на които се четеше: "Нашият супермаркет не продава японски стоки". Южна Корея се опасява, че затегнатият японски контрол за износа на фотоустойчиви и други светлочувствителни материали, които се използват основно за производството на полупроводници и екрани, би могъл да засегне икономиката на страната, която е зависима от износа. Мярката на Токио, която влезе в сила по-рано този месец, разпали обществения гняв в Южна Корея, където мнозина са убедени, че Япония все още не си е признала изцяло отговорността за жестокостите, които е причинила по време на колониалната окупация на Корея от 1910 до 1945 година.