Печалбата на банките в България към средата на 2019 година наближава 1 милиард лева, съобщи БНБ. Точният резултат след данъчното облагане е 918 млн. лв. Това е със 117 млн. лв., или 14.6%, повече в сравнение със същия период на 2018 г. С това темпо трезорите със сигурност ще подобрят рекорда от миналата година, когато бе отчетена общо 1.678 млрд. лв. печалба - най-добрият финансов резултат дори отпреди кризата. Банките продължават да компенсират ниските лихви с по-високи такси и комисиони. На фона на кредитния бум нетният лихвен доход за полугодието се увеличава незначително - от 1.379 млрд. лева в края на юни 2018 г. до 1.346 млрд. този юни, или с 2.4%. В същото време приходите от такси и комисиони за една година са нараснали с 5.2% - от 517.790 млн. лв. на 544.912 млн. лв. Принос за доброто представяне на банките имат и по-ниските разходи за обезценка, което оставя по-голяма печалба.

Близо половин милион лева ще плати Министерството на транспорта за изготвянето на нов анализ - за интермодалния транспорт, става ясно от обявената от ведомството на Росен Желязков обществена поръчка. Тя е за 400 000 лв. без ДДС от програма "Транспорт". Целта е да се разбере какви са наличната и необходимата инфраструктура за комбиниран транспорт в България. Ако се създадат съответните условия, при превоз стоките ще могат директно да се прехвърлят от едно превозно средство на друго, без да се налага забавяне. Според заданието ще се направи анализ на трафика по пътищата, жп линиите, речните и морските пристанища. Ще се преброят и логистичните центрове и терминали (частни и държавни), където в момента се обработват товарите. Ще се изготви и национален план за развитие на комбинирания транспорт в страната до 2030 г. Предвиждат се и две срещи със заинтересованите страни, както и проучване на тяхното мнение.

Базираният в Тайланд производител на химически продукти Indorama Ventures Public Company Limited (IVL) сключи споразумение за придобиване на 100% от капитала на италианската текстилна компания Sinterama. Сделката е чрез дъщерното дружество Indorama Netherlands и подлежи на одобрение от регулаторните органи. Сделката засяга и фабрика в България - текстилното предприятие в Нова Загора има 180 служители и приходи 37 млн. лв. Транзакцията обхваща пет производствени звена на Sinterama в четири държави: Италия, Бразилия, Китай и България. Сделката ще засегне и "Синтерама България" – част от Sinterama group, която притежава фабрика в Нова Загора. Българското дружество започва дейността си през 2012 г., когато компанията майка закупува дяловете на "Торчитура Нова Загора" от "Миролио СпА" - Италия (на друга част от фамилията Миролио, различна от Едуардо Миролио, който продължава да има бизнес в страната) и променя фирменото наименование. "Синтерама България" оперира върху наета земя и сгради под наем – собственост на "Миролио България", дъщерно на "Миролио СпА" - Италия. Българското поделение произвежда текстилни влакна и продава зад граница почти 100% от продукцията си. За вътрешния пазар остават само 0.24% от произведеното.

Центърът за градска мобилност (ЦГМ) ще придобие системата за обработване на есемеси от паркирането в синя и зелена зона в София. Досега тази дейност се извършваше от фирма - посредник между общинското дружество и мобилните оператори. Договорът със сегашната фирма посредник е сключен през 2015 г. и изтича през септември. Процедура за възлагане на обществена поръчка с мобилните оператори и доставчици в България обяви ЦГМ. Тя ще е за директно предоставяне на услугата (без посредник) паркиране в синя и зелена зона чрез есемеси и ще е за срок 5 години. Общата прогнозна стойност на поръчката е 7.9 млн. лева за целия период на договора. Реално тази прогнозна сума представлява до 12% от общите приходи от синята и зелената зона за паркиране.

От нaчaлoтo нa aвгycт 2019 г. гoдинa Eĸaтepинa Kapпyзoвa e нoвият Упpaвлявaщ диpeĸтop нa Бaйep Бългapия EOOД. Tя щe cъвмecтявa нoвaтa пoзиция c тaзи нa Tъpгoвcĸи диpeĸтop Фapмaцeвтични пpoдyĸти зa Бългapия. Oт юли 2019 г. Жeчo Mypзoв пoeмa пoзициятa Tъpгoвcĸи диpeĸтop нa Бaйep Kpoп Caйaнc зa Бългapия. Гaбop Paвицĸи, дoceгaшният Упpaвлявaщ диpeĸтop нa ĸoмпaниятa, пpeминaвa нa пoзиция Pъĸoвoдитeл мapĸeтинг зa гpyпaтa дъpжaви Pyмъния, Бългapия и Moлдoвa. Πacĸaл Kaceĸyeл ocтaвa Pъĸoвoдитeл нa oбeдинeнитe ĸoмпaнии Бaйep и Moнcaнтo зa гpyпaтa дъpжaви Pyмъния, Бългapия и Moлдoвa.

197 млн. лв. е печалбата на АЕЦ “Козлодуй” за първите 6 месеца на годината, което е нов рекорд за централата. Приходите на атомната централа са 637 млн. лв. - със 101 млн. повече. Парите по сметки са 434 млн. лв. Българският енергиен холдинг отчита загуба от 3,16 млн. лв. при 153 млн. печалба през същия период на миналата година. Холдингът е получил 80,85 млн. лв. дивидент от дъщерните си дружества при 104,54 млн. година по-рано. Направил е обезценка за 95,8 млн. лв. на вземания от НЕК и ТЕЦ “Марица-изток 2”. Вземанията на БЕХ от дъщерните му компании са 2,25 млрд. лв. при 1,963 млрд. спрямо 31 декември 2018 г. На загуба са и мини “Марица-изток” - със 1,75 млн. при 1,6 млн. за полугодието на 2018 г. Електроенергийният системен оператор е на плюс със 7,15 млн. лв. при 7,67 млн. година по-рано.

Българо Американска Кредитна Банка (БАКБ) отчита 10.95% ръст на нетните приходи от лихви с което е близо четири пъти над средните нива за пазара (2.43 %). Този резултат се дължи, както на увеличаване на приходите от лихви със 7.33% до 22.389 млн. лева, така и на намаление на разходите за лихви по привлечен ресурс с 7.93% до 3.682 млн. лева, съобщават от финансовата институция. Към 30.6.2019 год. активите на банката достигнаха 1 460 594 хил. лв. БАКБ запазва тенденцията на разширяване на кредитния си портфейл, движен от диверсифицирано финансиране на корпоративни клиенти, МСП и физически лица. Постигнатото увеличение от 14.88 % за едногодишен период превишава два пъти средния ръст на банковия пазар в страната, който е 7.19%.

Европейската комисия е отворена за преговори с британския премиер Борис Джонсън, според говорителката на ЕК Мина Андреева. Целта на преговорите ще бъде избягване на значителните икономически трудности при твърд Брекзит. Въпреки това вече постигнатото споразумение за Брекзит между Брюксел и Лондон не подлежи на предоговаряне, подчерта Андреева. Изявлението бе направено в отговор на статия в неделното издание на британския вестник "Дейли мейл" на министъра по въпросите на Брекзит Стивън Баркли. Той написа, че главният преговарящ на ЕС за Брекзит Мишел Барние трябва да убеди европейските лидери условията на преговорите да бъдат променени, защото британският парламент няма да приеме сегашната сделка. "Към настоящия момент позицията, че споразумението за излизане не подлежи на предоговаряне, остава непроменена, но сме отворени за преговори за политическата декларация. Също така сме готови и за преговори с премиера Джонсън", подчерта Мина Андреева. В статията си Баркли посочва, че политическата действителност вече е различна от тази при референдума за Брекзит преди три години, когато са били съставени инструкциите на Барние за преговорния процес.

Глобалната икономиката рискува да навлезе в рецесия след около девет месеца, ако президентът Доналд Тръмп предприеме още една стъпка в плановете си за въвеждане на високи мита върху внасяните от Китай потребителските стоки, прогнозира голямата американска банка Morgan Stanley. Тя прогнозира, че може да настъпи световна икономическа рецесия, ако Тръмп наложи мита от 25% върху вноса на китайски стоки за 300 млрд. долара, след като преди дни той заплаши, че от 1-ви септември САЩ ще започнат да облага стоки на такава стойност, произведени в Китай, с мито от 10%. Очакваното от началото на следващия месец мито от 10% е достатъчно лошо, но все още поносимо, посочи Morgan Stanley, но отбеляза, че ако това ниво на митото остане в сила по-дълго от четири или пет месеца, глобалният растеж ще остане слаб в диапазона между 2,8% до 3%, въпреки съкращенията на лихвите ставки от страна на водещите централни банки. Според последната оценка от юли на Международния валутен фонд глобалният растеж през 2018-а година беше 3,6%, но се очаква да се забави до 3,2% през тази година. Анализатори на Morgan Stanley обаче отбелязват, че реалното притеснение е свързано с корпоративните нагласи.

Южна Корея обяви, че през следващите седем години планира да инвестира около 7.8 трилиона вона (6.48 милиарда долара) в изследвания и разработки за насърчаване на местното производство на материали и оборудване. Целта е да се намали зависимостта на страната от японския внос. Този ход идва, след като Япония изключи Южна Корея от списъка с преференции в двустранната търговия, засилвайки спора между двете страни. През юли Япония засили контрола върху износа на материали, използвани за направата на чипове, каквито Южна Корея купува в големи количества. Това заплаши да наруши глобалните доставки на полупроводници, използвани от технически гиганти като Apple и Huawei. Сеул планира да повиши „самодостатъчността“ за производството на 100 ключови компонента, материали и оборудване, използвани за направата на чипове, дисплеи, батерии, автомобили и други продукти, с цел стабилизиране на доставките през следващите пет години. Планът има за цел „да преодолее структурната слабост в сектора на материалите, частите и оборудването в Южна Корея, която силно зависи от конкретна страна“.