Растежът на реалния БВП за 2018 година се предвижда да е около 3,3% или малко по-бавно, отколкото през 2017 г. (3,7%), анализират от Райфайзенбанк (България) на база данни, налични към февруари 2019 г. Ръстът през 2018 г. беше съвкупен резултат от по-силно вътрешно търсене, подкрепено от евтините пари и нарастването на заплатите от една страна, а от друга – неблагоприятната ситуация на международните пазари за износ на наши стоки и услуги. По-специално, слабата турска лира направи българския износ твърде скъп (Турция е вторият по големина партньор за износ), което потисна националния износ. През четвъртото тримесечие на 2018 г. реалният БВП е нараснал с 3,1% на годишна база и с 0,7% спрямо същото тримесечие на предходната година въз основа на експресните оценки на Националния статистически институт. От компонентите на БВП крайното потребление отбелязва най-голямо увеличение от 5,4% на годишна база, следвано от бруто образуването на основен капитал (4% на годишна база). Вносът е нараснал по-бързо – с 2,5%, в сравнение с износа, който се е увеличил едва с 0,8%, изтласквайки нетния износ в отрицателната зона.

България е на едно от първите места в ЕС по дял на хората, които работят прави. За сметка на това хората, упражняващи тежък труд, у нас са по-малко от средното за Европа, съобщи Евростат. У нас 28.4% от хората работят прави. По-голям е делът на тази категория работещи само в Испания (43.1%), Малта (31.1%), Италия (28.5%) и Румъния (35.6%). Средното ниво за ЕС е 20.3%. По дял на хората, които работят седнали, сме близо до европейското ниво. У нас 34.8% работят на бюро, компютър и пр., а за ЕС делът им е 38.6%. В три европейски държави над половината от работещите спадат в тази категория - Германия, Холандия, Люксембург, а Дания е близо до средата с 48.1%. Тежък физически труд упражняват 11.6% от европейците, като най-висок е делът им в Гърция (21.5%), Полша (16.1%), Унгария (15.9%) и Латвия (15.2%). У нас 8.6% от работещите спадат в тази категория.

Фабрика за текстил за 10 милиона лева ще се строи край Пловдив. В момента се водят преговори между чуждата компания инвеститор и "Тракия икономическа зона", където ще се изгражда промишленият обект. Очаква се до края на т.г. сделката да бъде финализирана. Текстилната фабрика е от последната вълна нови заводи, които никнат в съседните на Пловдив общини. В момента се изграждат десет фабрики. С най-модерна технология ще е оборудвано и предприятие за преработка на плодове и зеленчуци, което предстои да се строи с капитали на чужда фирма. Мениджърите й са се спрели на Пловдив, тъй като в района масово се отглежда зеленчук. Очаква се най-мащабната инвестиция там да е на световен автомобилен гигант. Представители му са харесали терен в околностите на Пловдив и вече са проведени две срещи. Проектът е да се направи завод с 5000 работни места, в който ще се произвеждат моделите на две марки коли. Край Куклен в момента се строи турско предприятие за задни фарове на известни немски автомобили. Досега компанията е вложила 10 млн. евро. Плановете й са да инвестира общо 40 млн. евро за 3 г. През юни в новоизграждащия се завод ще започне тестовото производство, а серийното трябва да стартира до края на 2020 г. Продукцията ще се изнася за Германия, Унгария и Южна Африка. Турската фирма, която получи от министерството на икономиката сертификат за клас А инвеститор, възнамерява да изгради още два завода в района на Куклен.

Френската компания Latecoere удвоява капацитета си за производство на авиационни компоненти край Пловдив и през 2019 г. площта на завода й ще нарасне с нови 4000 кв.м., съобщи Оливие Керюел, управител на "Латекоер България". Инвестицията в сграда и машини е на стойност 5 млн. евро и е част от целия проект за 15 млн. евро, който ще бъде финансиран със собствени средства от компанията майка. Строителството на новото хале е възложено на "Сиенит", която изгради и първия етап на завода. По план строителните работи ще приключат през лятото на тази година, а от септември ще започне реално производство и в новата част на предприятието. Заводът край Пловдив работи от около половин година и в момента там се произвеждат шкафове за авиационно оборудване за няколко модела на Airbus. Според Оливие Керюел, за да заработи успешно предприятието в България, проектът задължително трябва да премине през два етапа. След приключване на втория етап от разширението на компанията в нея ще работят повече от 200 авиоспециалисти.

Реализирана е сделка за част от едно от основните великотърновски предприятия. „Софарма“ АД продаде 15 на сто от капитала на фирмата на „Медицински консумативи“ ООД. Сделката е за общо 253 000 акции при цена от 3,16 лв. за брой, като сумата е 799 480 лв. Мажоритарният собственик остава със 78,6%. Съдружници в него с равни дялове са Атанас Стоянов Гаров и Вълчин Стоянов Гаров. Д-р Вълчин Гаров е директор на лечебно заведение за болнична помощ в МБАЛ „Доверие” – гр. София, и част от екипа на отделението по хирургия. „Момина крепост“ АД – гр. Велико Търново, през последните няколко години е в тежко финансово състояние, като печалбата за 2018 г. е само 14 хил. лв., след загуба от 208 хил. лв. за 2017 г. Постъпленията от продажби намаляват с 13% на годишна база до 2,38 млн. лв. за 2018 г. „Момина крепост“ АД е известно като производител на спринцовки, катетри, сондажи, уринарни торби, полиетиленови ръкавици, калцуни, еднократно медицинско облекло и други, като в миналото компанията изнасяше огромни количества продукция за бившия Съветски съюз, арабския свят и Африка. Πo линия нa мacoвaтa пpивaтизaция „Дoвepиe oбeдинeн xoлдинг“ AД пpидoбивa чpeз дъщepнитe cи дpyжecтвa „Индycтpиaлeн xoлдинг „Дoвepиe“ AД oĸoлo 75% oт ĸaпитaлa нa вeлиĸoтъpнoвcĸoтo пpeдпpиятиe.

Българската агенция за инвестиции информира, че фирма „НИКВЕЦ“ ЕООД е заявила намерение за изграждането на модерен балнеокомплекс в Сливенски минерални бани с прогнозна стойност 11 млн.лева и капацитет от 20 000 посетители на година. В момента тече процедура за сертифициране на фирмата като инвеститор от клас А. Фирмата е собственик на 2 парцела с обща площ от 6 дка, върху които ще бъде построена сградата на комплекса. Сега е изявила е желание да придобие и съседни два парцела от 5 дка, върху които да построи спортни съоръжения, амфитеатър и съвременна канализация. Към канализацията могат да се присъединят и други обекти на Баните. Областният управител на град Сливен Чавдар Божурски е дал предварително съгласие за продажбата на два терена на Сливенските минерални бани.

Александър Николов е назначен за заместник-изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй". Николов ще заеме мястото на Цанко Бачийски. Александър Николов има 27 години стаж в атомната централа е заемал и други ръководни и оперативни длъжности. "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е единствената атомна централа в България и е най-големият произвозител на електрическа енергия в страната, като обезпечава повече от една трета от националното годишно електропроизводство. Фирмата е еднолично акционерно дружество със 100% държавно участие. От септември 2008 г. АЕЦ "Козлодуй" ЕАД е дъщерно дружество на "Български енергин холдинг ЕАД. Управлението на АЕЦ "Козлодуй" се осъществява от съвет на директорите. В момента Жаклен Коен е председател на борда, а членове са Наско Михов, който е и изпълнителен директор, и Иван Йончев.

Европейският съюз ще започне да изготвя оценки и анализ на преките чуждестранни инвестиции в блока от април тази година. Съветът на ЕС одобри нова рамка за надзор, представена за първи път през 2017 г. от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Тя трябва да гарантира обществения ред и стратегически интереси, когато става въпрос за инвестиции в съюза, съобщиха от пресцентъра на ЕК. „С новата рамка за инвестиционна оценка имаме много по-добър набор от средства, за да гарантираме, че инвестициите от държави извън ЕС всъщност подкрепят нашите интереси“, казва Юнкер в свое изявление. От своя страна еропейският комисар по въпросите на търговията Сесилия Малмстрьом посочи, че се наблюдава увеличение в инвестициите в стратегическия сектор, което е довело до „здравословен обществен дебат“. „С тази нова рамка ние се намираме в много по-добра позиция за наблюдение на чуждестранните инвестиции и подсигуряване на нашите интереси“, заяви още тя.

Американският интернет гигант Google ще забрани политическата реклама в платформата си преди федералните избори в Канада, след като страната въведе строги правила за прозрачност. Законът, който беше приет през декември, изисква онлайн платформите да поддържат регистър на всички политически реклами, които публикуват директно или индиректно. "За периода на кампанията на федералните избори през 2019 г. Google няма да приема реклама, регулирана от този закон“, коментира Колин Маккей, ръководител „Обществени политики“ в Google Канада. „Фокусираме нашите усилия върху подкрепата на канадските програми за новинарска грамотност и свързане на хората с полезна и адекватна информация за изборите“. Вотът е планиран за октомври в Канада. Google ще промени своите рекламни политики и системи, за да блокира рекламодателите от това да пускат реклами, които могат да бъдат засегнати от закона. Други услуги на Google, като резултатите от търсенето и платформи като YouTube, все пак ще бъдат достъпни в рамките на периода, в който тече кампанията.

Китай ще намали данъците и таксите за всички компании с близо 2 трилиона юана през 2019 г., като преработвателния, транспортният и строителният сектор ще се възползват в опита на Пекин да стимулира забавящата се икономика. Китай ще намали размера на данъка върху добавената стойност (ДДС) за производителите на 13% през 2019 г. от сегашното ниво от 16%, според доклад за бюджета, публикуван на откриването на годишното заседание на парламента на страната във вторник. Ставката на ДДС за транспортния и строителния сектор също ще бъде намалена до 9% от 10%. Закупуването на нови електрически превозни средства ще продължи да бъде освободено от данъци, като властите искат да „приспособят и подобрят” политиките си на субсидии, казаха от министерството.