192 985 са работещите българи, които получават официални доходи над 9000 лв. на месец. Те са 6% от общия брой на всички работещи, а всеки десети от тях е бил на под 35 години, съобщи министърът на финансите Владислав Горанов. За една година - през 2018 спрямо 2017 г., броят на високоплатените българи се е увеличил с цели 177 462 души. Начисленият данък върху доходите на най-богатите за 2017 г. е в размер на 448 млн. лв. За същия едногодишен период е намалял броят на хората, които се осигуряват на минимална заплата. През 2018 г. 1,5 милиона работещи българи, или 47% от всички, са се осигурявали на минималната работна заплата от 560 лв. От тях в хазната са влезли 515 594 лв., или 16% от общата сума на данък общ доход. ГОбщо 3,1 милиона са получавали облагаеми доходи и са отделяли по 10%, за да платят данък върху тях през миналата година. Общата сума на платения от тях данък е 3,4 млрд. лв.

След поредицата от силни години пазарът на бизнесимоти в България регистрира драстичен спад на продажбите през деветмесечието на 2019 година. В сравнение със същия период на 2018-а покупко-продажбите са намалели със 77%, анализират от консултантската компания Cushman & Wakefield Forton. Общият обем на сключените сделки от януари до септември е 108 млн. евро, като в това число влизат покупки на офисни, търговски и индустриални площи, за хотели и парцели за строителство на бизнес сгради. През същия период на миналата година стойността на тези транзакции е надхвърляла 460 млн. евро. Активността на инвеститорите през тази година върна пазара на нивото от 2013 г., когато общият обем от придобиванията бе под 100 млн. евро. Тогава доминираха сделките за подценени активи и строителни терени, за което повлия глобалната криза, докато сега купувачите са по-скоро в изчаквателна позиция.

Концесионните такси за черноморските плажове вече ще се изчисляват по нова формула. Това предвижда проект на наредба, с която се определя нова методика за изчисляването на таксата, която е пусната за обществено обсъждане. Методиката ще отчита вече прогнозните приходи от едно плажно място, броя на местата на съответния плаж, броя на леглата в радиус от 3 километра от плажа и роялти такса, която ще се определя в концесионния договор и ще зависи от наддаването на кандидатите, ако е имало такова. Размерът на роялти таксата ще е еднакъв през целия срок на концесията. Според формулата базовият приход от едно плажно място за сезон е 225 лв., като тази сума може да се променя в зависимост от инфлацията. При определяне на броя на леглата в радиус от 3 километра от плажа ще се вземат предвид не само хотелите, а и категоризираните къмпинги.

Германският холдинг Industrie und Finanz Holding планира да инвестира 2,5 милиона евро в изграждането на ново производствено съоръжение в България за местното си звено Winterhalder. Новото съоръжение ще бъде разположено в настоящата производствена база на производителите на уплътнения и изолационни продукти Winterhalder България - в индустриалната зона Радиново в близост до град Пловдив. Winterhalder България резервира приходи от 5 милиона лева през 2018 г. и приключи годината с печалба преди данък от 1 милион лева. Компанията прогнозира, че приходите й ще нараснат до 8 милиона лева през 2023 г. В момента Winterhalder България работят 35 души в страната.

Най-голямата белгийската финансова група "KBC Груп" и собственик на Обединена българска банка обяви отварянето на нов център във Варна, с който ще бъдат разкрити 300 работни места. Главният изпълнителен директор на ОББ Петър Андронов отчете, че KBC Груп е един от най-големите инвеститори в България в последните години с инвестиции в размер на 1.4 млрд. евро. Иинвестициите са направени на стъпки - през 2008 г. с придобиването на ДЗИ, след това със "СИБАНК", а преди две години с покупката на ОББ. Белгийската група откри наскоро ИТ център в София, където вече работят 150 служители, които обслужват четири банки на KBC в Европа.

Един от най-големите оператори у нас - “Булсатком”, ще бъде преструктуриран, след като преди дни стана ясно, че в него има нови акционери. Това са един от неговите създатели Пламен Генчев, базираният в Лондон инвестиционен фонд Blantyre Capital, EБВР и Българската банка за развитие. В новия борд на директорите, като представител на американската компания, ще влезе икономистът Владимир Каролев. Новите акционери ще вложат 30 млн. евро в оздравяването на компанията. До промените се стигна, след като “Булсатком” спря да плаща кредитите си към големи банки и бе на път да обяви фалит. Плановете на новите акционери са дружеството да продължи да предлага телевизия, мобилен интернет и мобилни услуги.

Столичната зала "Универсиада" отново е предложена за публична продан. Това е третият опит на частния съдебен изпълнител Стоян Якимов да осребри активите на затъналото в дългове дружество "Универсиада" ЕАД. Цената при отварянето на първия търг беше 15.6 млн. лева. За втория търг цената беше свалена на 14 млн. лева. Сега цената е 11 927 531.77 лева. Това е поредното дружество, кредитирано от фалираната Корпоративна търговска банка, чиито активи се продават на безценица. След погрома на финансовата институция, от т. нар. доклад на "Аликс Партнърс" - за необслужваните кредити - стана ясно, че две дружества - "Велдер-БГ" и "Велдер Пропъртис", които са собственост на последния собвтвеник на зала „Универсиада“ - швейцарската фирма "Велдер билд", са натрупали близо 40 млн. дългове. Одиторите тогава включиха дружества "Велдер" в черния списък, известен като "Канали за финансиране чрез фирми бушони". През февруари 2017-а синдиците пуснаха пълен опис на задълженията към КТБ, според който „Велдер Пропъртис“ ЕАД (100% собственост на "Велдер БГ" ЕАД ) дължи 26 096 591 лева. А в „сметката“ на "Велдер-БГ" - собственост на регистрираната в Женева швейцарска компания "Съсекс инвест АГ" - беше записан дълг от 17 236 404.36 лева. Тези две дружества отдавна са поели по пътя на несъстоятелността, но все още окончателно съдебно решение за това няма.

Чешката компания CEZ Power ще запази българските си активи, ако местните власти блокират продажбата им отново, каза заместник-председателят на Съвета на директорите на компанията Томаш Плескач. ЧЕЗ обяви през юни, че е продала активите си в България на Еврохолд за 335 млн. евро. Сделката трябва да бъде одобрена от Комисията за защита на конкуренцията, която обяви, че открива производството по искане на "Еврохолд". Миналия юли Антимонополният орган предотврати продажбата на предишния участник в търга, българската компания "Инерком". В случая с "Инерком" антитръстовата комисия изтъкна, че сделката може да помогне на компанията да придобие господстващо положение на българския пазар, което би имало отрицателно въздействие върху конкуренцията. Договорът за покупка, подписан миналата година с "Инерком" беше прекратен от ЧЕЗ този април. Придобиваните дружества са „ЧЕЗ България“ ЕАД, „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, „ЧЕЗ Електро България“ АД, „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД „Фри Енерджи Проджект Орешец“ ЕАД, „Бара Груп“ ЕООД и „ЧЕЗ Информационни и комуникационни технологии България“ ЕАД. От КЗК обявиха, че комисията ще де произнесе с окончателно решение след извършването на цялостна оценка на нотифицираната сделка.

Британският премиер Борис Джонсън ще изпрати писмо до ЕС с искане за ново отлагане на Brexit, ако до 19 октомври няма ратифицирано споразумение между Лондон и Брюксел. Това става ясно от документи на британското правителство, изпратени до шотландски съд. Миналия месец опозиционни депутати, както и бунтовници от управляващата Консервативна партия на Джонсън, приеха закон, който изисква от премиера да поиска поредно отлагане на излизането от ЕС. Самият Джонсън, макар да обеща да се подчини на закона, заяви, че страната му ще напусне ЕС на 31 октомври, със или без споразумение. В документите, изпратени до шотландския съд, в който противниците на Brexit опитват да принудят Джонсън да се съобрази с новия закон, британското правителство заявява, че премиерът е приел, че е длъжен да изпрати на ЕС писмо с искане за отлагане.

Международният търговски дефицит на САЩ се разшири през август поради по-силно нарастване на вноса от износа, но при свиване на американския дефицит с Китай. През август 2019-а международният дефицит на САЩ при търговията със стоки и услуги се повиши с 1,6% до 54,90 млрд. долара от дефицит за 54,0 млрд. долара месец по-рано и очаквания за малко по-слабо увеличение до 54,5 млрд. долара. Американският износ се увеличи с 0,2% до 207,9 млрд. долара, докато вносът нарасна с 0,5% до 262,8 млрд. долара. Внимателно следения дефицити при търговията със стоки с Китай обаче се сви през август с 3,1% до 31,8 млрд. долара, тъй като износът на САЩ в посока Китай нарасна с цели 8,0% благодарение на доставките на соя, докато вносът от втората по сила световна икономика се понижи с 0,8%. Въпреки това САЩ продължава да отчита най-голям търговски дефицит с Китай (от 28,9 млрд. долара), следван от дефицита с ЕС (скок с цели 23,7% до 15,3 млрд. долара) и Мексико (дефицит от 8,4 млрд. долара).

Иран ще използва всеки възможен начин да изнася петрола си. Това заяви министърът на петрола Биджан Намдар Зангане, като допълни, че износът на суров петрол е законно право на страната. "Ще използваме всеки възможен начин да изнасяме своя петрол и няма да отстъпим пред натиска на Америка, тъй като износът на петрол е легитимно право на Иран", посочи Зангане. Иранският износ на суров петрол беше намален с повече от 80 процента, след като САЩ възстановиха санкциите. Това стана, след като президентът Доналд Тръмп изтегли страната си от сключената през 2015 г. ядрена сделка между Иран и големите световни сили. Иранската организация за атомна енергия повтори днес, че Техеран ще ограничи още повече ангажиментите си по сделката, ако подписалите я европейски страни не изпълнят обещанията си да предпазят иранската икономика от американските санкции.