Важни обществени сектори ще загубят десетки милиони еврофинансиране заради лошо изпълнение на оперативните програми. 6 от 10 оперативни програми не са успели да постигнат заложените цели по част от приоритетите си към края на 2018 г. Така десетки милиони евро, заделени като резерв за добро управление по тях, ще бъдат загубени за съответните мерки и ще бъдат пренасочени към дейности с по-добро усвояване на средствата. Това ще оголи сфери като жп транспорта, управлението на трафика, борбата със свлачищата. Ще бъде засегнато и еврофинансирането на научните изследвания, както и програмата за развитие на селските райони. Всички оперативни програми това лято подлежат на задължителна оценка в ЕК за постигането на заложените междинни за програмния период цели, като програмите с неизпълнени показатели ще загубят 6% от финансирането на съответните приоритети, заложени като резерв. При особено слабо изпълнение е възможно и спиране на междинните плащания.

През 2018 г. изнесените български стоки са на стойност 56,030 млрд. лева, или с 2,6% повече спрямо 2017 година, а вносът възлиза на 62,875 млрд. лева, което е с 6,1% повече в сравнение с предходната година, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Съпоставката на месечните данни за експорта между 2018 и 2017 г. показва, че най-голямо е увеличението през януари (14,6%), а най-голям спад е регистриран през февруари (5%). При импорта най-голям годишен ръст има през януари (19,3%), а най-голямо понижение през декември (8,6%). От предварителните данни на националната статистика в края на юли се разбира, че България намалява търговския си дефицит, след като през първите седем месеца на годината стокообменът отбеляза ръст на годишна база.

В България само 3,31% от боклука се изгаря, а в ЕС - близо 1/3, обясни министърът на екологията Нено Димов. Единствено 4 държави имали по-малък процент от България - Кипър, Малта, Гърция и Хърватия, а Латвия е със съотносим с нашия. В най-новото законодателство на ЕС са заложени амбициозни цели за 65% рециклиране на битовите отпадъци и ограничаване на тяхното депониране до 10%. Затова най-малко 25% от битовите отпадъци следва да бъдат изгаряни, подчерта Димов. От 2005 г. досега у нас са издадени 8 броя комплексни разрешителни за оползотворяване на RDF отпадъци. Страната ни изнася почти 10 пъти повече отпадъци, отколкото внася - 823 781 тона срещу 85 хил. тона.Извършва се периодичен ежегоден контрол на всички инсталации, които са получили разрешение, и са направени 45 проверки на тези 8 обекта. При ТЕЦ “Бобов дол” са наложени наказания за 92 хил. лв., на ТЕЦ “Сливен” - 22 хил. лв. Със 79 хил. лв. са глобени ТЕЦ “Брикел” и ТЕЦ “Република”. При проверката на ТЕЦ “Перник” е била отстранена всичката биомаса и слама, оставена на площадката за горене, и административната мярка е свалена.

На 16 септември (понеделник) 2019 г. Биовет Пещера официално отваря врати на новия завод за производство на фармацевтични продукти и фуражни добавки. Общият размер на инвестицията е 300 млв. лв., от които 200 млн. лв. са финансирани със заем по плана „Юнкер“ през 2018-а година. Производствените мощности разкриват над 200 нови работни места за висококвалифицирани работници и специалисти в сферата на биотехнологията, химията и инженерството. Този проект е част от стратегията на дружеството за растеж като фармацевтична компания, базирана в Европейския Съюз, оперираща на глобалните пазари. Успешното реализиране на тази инвестиция води до 50% увеличаване производственият и ферментационният капацитет на дружеството.

След изграждането на многофункционалната зала “Арена”, Шумен ще има и нов стадион за близо 13 000 зрители и размери на спортния терен (68 на 105 м) по стандартите на ФИФА и УЕФА. Идейният проект за спортния комплекс, който ще се гради на мястото на рушащия се стадион “Панайот Волов”, беше представен пред шуменската общественост. За зала “Арена Шумен” с министерско постановление са дадени 8,5 млн. лв. За новото съоръжение сумата е между 12 и 14 млн. лв. Две от старите и опасни трибуни ще бъдат съборени и изградени отново. Северната ще се реновира, обясни арх.Калоян Колев от студио “АТЕК-ВД”. Предвидено е изграждане на обслужваща административно-офисна сграда с търговски помещения на партера. Настоящият колодрум ще се превърне в паркинг. Ще се обнови съществуващото тренировъчно игрище, към него ще има обслужващи постройки и тренировъчна зала. По бул. “С. Велики” към стадиона ще се изгради пешеходен надлез, който ще го свързва удобно с “Практикер” и строящите се до хипермаркета магазини.

Пловдивският апелативен съд потвърди наложените обезпечителни мерки върху повечето активи на фалиралото "Ремотекс - Раднево", които бяха поискани от бивши работници и кредитори, обединени в дружеството "Черпивир". Преди четири месеца с определение в тази посока излезе Старозагорският окръжен съд, но то беше обжалвано. Сегашното определение на втората инстанция е окончателно, което означава, че настоящият притежател на активите "Ремотекс М" няма да може да се разпорежда с тях и те да се озоват в друг собственик. Това е необходимо, тъй като основният съдебен спор се води именно около спорното прехвърляне чрез сложна серия от сделки на имущество на бившия ремонтен завод на "Мини Марица-изток" към друга компания. В момента тече и дело за отмяна на това прехвърляне.

Общото събрание на "Централна кооперативна банка" АД реши да не разпределя дивидент за акционерите на дружеството. Печалбата за 2018 г., в размер на 33 770 258 лв., ще бъде внесена във фонд "Резервен". През 2019 г. основен акцент в дейността на ЦКБ ще бъде предоставянето на банкови услуги на населението - потребителски и ипотечни кредити, банкови карти и базираните на тях услуги, електронно банкиране и разплащателни услуги. В същото време банката ще продължи да обслужва и големи корпоративни клиенти и малки и средни предприятия и свързаните с тях програми за усвояване на средства от структурните фондове на Европейския съюз. Основен акционер на банката е "Химимпорт" АД, който пряко и чрез свързани лица, по смисъла на ЗППЦК, контролира над 75% от гласовете от общото събрание на акционерите на ЦКБ АД. Останалите книжа с право на глас са собственост на по-малки инвеститори.

Европейският съюз (ЕС) трябва да създаде единни правила за виртуалните валути, които в момента до голяма степен са нерегулирани в блока. Целта на този ход е да се вземат мерки срещу рисковете, произтичащи от криптовалутата на Facebook – Libra, обяви френският финансов министър Бруно Льо Мер. 28-те страни членки на ЕС нямат специални разпоредби относно криптовалутите, които досега не бяха смятани за особен проблем, защото само малка част от биткойните или другите дигитални валути са конвертируеми в евро. Но плановете, които американската социална мрежа Facebook обяви през юни, за пускането на нейна собствено дигитална валута под името Libra, която е за плащания между нейните стотици милиони потребители в Европа и по целия свят, предизвикаха преосмисляне на подхода. Liba може да донесе риск на потребителите, финансовата стабилност и дори на „суверенитета на европейските страни“, коментира Льо Мер пред репортери по време на среща на финансовите министри на ЕС в Хелзинки. Той повтори своите призиви за блокиране на Libra в Европа и призова за създаването на „обща рамка“ за дигиталните валути на ниво Европейски съюз.

В петък компаниите Amazon, Apple, Facebook и Google получиха писма от Антимонополната правна подкомисия на Конгреса на САЩ, чрез които комисията изисква вътрешни документи и съобщения относно използването на пазарната позиция на американските технологични гиганти. Председателят на правната подкомисия на Конгреса Дейвид Цицилин определи този ход като "важен момент" в усилията да се определи дали компаниите злоупотребяват с господстващо пазарно положение. Той добави, че очаква фирмите да предоставят информация на подкомисията, "за да гарантират, че Интернет е инструмент за възможност за всички, а не само за няколко избрани играчи". Наскоро генералният прокурор на Тексас Кен Пакстън обяви, че 50 генерални прокурори от почти всички щати ще започнат съвместно антитръстово разследване на компанията Google. Това стана само дни, след като генералният прокурор на Ню Йорк Летиция Джеймс пък обяви, че ще започне мащабно антимонополно разследване на Facebook с помощта на още осем свои щатски колеги.

Лондонската фондова борса (LSE) официално отхвърли предложението за поглъщане от страна Хонконгската борса (HKEX). Според ръководството на LSE в офертата, на стойност 32 млрд. паунда, има „основни недостатъци“. Бордът на 300-годишната британска борса, която в момента работи по собствена сделка за закупуване на доставчика на данни Refinitiv на стойност 27 млрд. долара, обяви, че в офертата на HKEX има проблеми в „стратегията, доставчиците, формата на разглеждане и стойността“. „LSE остава ангажирана и продължава да отбелязва добър напредък по отношение на предложението си да придобие Refinitiv“, казва компанията в свое изявление. HKEX заяви, че поглъщането ще се случи, само ако LSE прекрати сделката си с Refinitiv и че може да стане враждебно, ако Бордът не се съгласи. Акциите на LSE се повишиха с 1.6% след обявяването на информацията. В сряда книжата на компанията скочиха с 16% заради обявлението, че HKEX иска да създаде англо-азиатски борсов гигант. Но после акциите поевтиняха, тъй като анализаторите смятат, че за LSE сделката за Refinitiv е много по привлекателна.