Брутният външен дълг на България в края на юни 2020 г. е 34 103.8 млн. евро (60.1 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт /БВП/), съобщава Българската народна банка /БНБ/. На годишна база дългът намалява с 88 млн. евро (0.3 на сто). В края на юни 2020 г. дългосрочните задължения са 26 197.4 млн. евро (76.8 на сто от брутния дълг, 46.2 на сто от БВП), като се повишават с 253.4 млн. евро (1 на сто) спрямо юни 2019 г. Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на юни 2020 г. е 5682.9 млн. евро (10 на сто от БВП). На годишна база външните задължения на сектора се повишават с 268.9 млн. евро (5 на сто). Външните задължения на сектор Банки са 4350.1 млн. евро (7.7 на сто от БВП). Те се понижават на годишна база със 150 млн. евро (3.3 на сто).

Към края на месец юли 2020 г. общият обем на заемите в страната нараства едва с 0.15% на месечна база при 0.5% през юни, отчита БНБ. Забавяне се забелязва както при фирмените, така и при кредитите за домакинствата. В края на второто тримесечие размерът на брутния кредитен портфейл на банковата система е 67.0 млрд. лв. и спрямо края на март 2020 г. той отбелязва понижение с 52 млн. лева. Като за намалението оказват влияние именно извършените продажби на кредити на колекторски фирми. В същото време Централната банка отчете увеличение на кредитите на годишна база, което може да се обясни с набраната инерция и с по-високите стойности отпреди кризата. В края на юли тази година фирмените кредити (т.е. тези за нефинансови предприятия) нарастват с 1.8% на годишна база, достигайки 34.352 млрд. лева. Отчетеното повишение месец по-рано обаче е било 2.8% на годишна база.

Производителят на пилешко месо Градус АД отчита спад на продажбите и печалбата на консолидирана база към края на второто тримесечие на 2020 г. Дружеството успява да увеличи продажбите си на вътрешния пазар за сметка на намалението на продажбите в трети страни, както и да запази стабилни операциите си в Европа на фона на пандемията, която доведе до блокада на световната икономика с цел ограничаване разпространението на вируса. Нетната консолидирана печалба на Градус се понижава до 13,704 млн. лева за периода април-юни спрямо 15,698 млн. лева за същия период година по-рано, посочват от компанията. Приходите от продажба на готова продукция се свиват със само 1% на годишна база, докато тези от стоки – с 30 на сто, но спадът е продиктуван от по-активните сделки със слънчоглед през първата половина на 2019 г. Приходите от продажба на услуги на дружеството нарастват с 21,4%.

Над 1 млрд. лв. е инвестирал Lidl в България за 13 години, съобщи Милена Драгийска, главен изп. директор на компанията. Тази година хипермаркетът посреща 10 годишен юбилей от отварянето на първите си магазини у нас през 2010. Три години по-рано е започнала работата по осигуряване на терени за тях. В момента компанията работи с над 200 български доставчици, спрямо 85 преди 10 години. През 2019 година разходите за покупка на стоки от български производители за реализация на вътрешния пазар на компанията са над 350 млн. лв. От компанията реално помагат за "износа" на български продукти, които достигат до магазините от веригата в цяла Европа. За 2019 г. този експорт в европейската мрежа на Lidl е над 40 млн. лв., което е с 33% повече от предходната 2018 г.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е образувала ново производство за сделката бизнеса на ЧЕЗ в България да бъде купен от "Еврохолд" чрез регистрираната в Нидерланция компания “Ийстърн Юръпиън електрик къмпани, след като съдът й върна предишното решение. КЗК трябва да заплати на “Еврохолд” разноските по делото в размер на малко над 10 хил. лева. Сагата с продажбата на бизнеса на ЧЕЗ в България е от години, след като първият опит за продажба - на фирмата "Инерком" на Гинка Върбакова - предизвика и политически скандал. През 2019 г. бе обявен новият кандидат-купувач за 7-те компании и от групата ЧЕЗ. Очакваше се цената да е около 330 млн. евро. Антимонополният орган не позволи това да се случи. Основният мотив тогава - че 77,3% от приходите на “Еврохолд” са от застрахователни услуги, което ще му даде предимство при търговията на ток на свободния пазар. Решението бе обжалвано.

За първите шест месеца на 2020 година задлъжнялостта на „БДЖ - Товарни превози" се е увеличила с 11.751 млн. лв. спрямо същия период на 2019 -та – от 105.726 млн. на 117.477 млн. лева. През това време само търговските му задължения са нараснали с 3.943 млн. лева. Най-големи са дълговете са към НКЖИ. Става дума за неплатени през последната една година инфраструктурни такси за 13.356 млн. лева. От които 8.154 млн. лв. са натрупани само през първото полугодие на 2020-та, а над 2/3 от тях - 6.456 млн. лв., са набъбнали сега през април, май и юни. Отделно "БДЖ - Товарни превози" има и други 46.907 млн. лв. дългосрочни задължения към НКЖИ, за които през миналата година беше сключено споразумение за разсрочено плащане. Именно това споразумение на практика го спасява от задължението по Търговския закон да подаде документи в съда за обявяването му в несъстоятелност. Така общите задължения само към държавната инфраструктурна компания са 60.263 млн. лева.

Две от работодателските организации - АИКБ и БСК, са се обявили против приетото вече от правителството увеличение с 30% на заплатите в държавната администрация от 1 август. От КРИБ и Съюза за стопанска инициатива подкрепят по принцип мярката, но настояват за по-ясни мотиви и финансови разчети. Това стана ясно след извънредното заседание на Съвета за тристранно сътрудничество, който обсъди онлайн промените в заплащането на служителите, ангажирани на първа линия в борбата с COVID-19, както и промени в бюджетите на Националната здравна каса и Държавното обществено осигуряване. Общият брой на чиновниците, обханати от 30% ръст на заплатите от 1 август, е около 33 600 души - половината от централната администрация, без да се броят структурите на МВР и МО. Допълнителният разход за увеличените заплати е до края на годината е 49,5 млн. лв. и други 198 млн. лв. - за догодина.

На 28.08.2020 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи консолидиран финансов отчет за второ тримесечие на 2020 г.. на Випом АД

Най-голямата загуба на Rolls-Royce Holdings Plc поставя главния изпълнителен директор Уорън Ист пред някои трудни решения за укрепване на британския производител срещу щетите, причинени от пандемията от коронавирус. Производителят на реактивни двигатели заяви в четвъртък, че планира да събере най-малко 2 милиарда паунда (2,6 милиарда долара) от прехвърляне на акции в рамките на следващите 18 месеца. Компанията определя испанското си звено ITP Aero като актив, който най-вероятно ще бъде продаден, въпреки че може да отнеме време да се намери точният купувач и правилната цена, предупреди Ист по време на конференция, предава Bloomberg. Но със загуба от 5,4 милиарда паунда през първата половина на годината и очакван отлив на парични потоци от бизнеса поне още една година Ист има малко време да чака добри предложения.

Акциите на китайския производител на електромобили Xpeng Inc. се покачиха с до 67% след пазарния дебют в САЩ в четвъртък. Фондовите пазари продължават да възнаграждават новите листвания в една от добрите години за първични публични предлагания от дотком ерата, пише Reuters. Книжата на Xpeng, която са инвестирали китайски компании като Alibaba и Xiaomi, отвориха на цена от $23,10 за американска депозитарна акция (ADS) спрямо повишената офертна цена от $15 долара. По-рано през деня Xpeng увеличи размера на американското си IPO с над една трета до около $1,5 млрд., след като инвеститори от цял свят се надпреварват да подкрепят компании, насърчаващи по-чисти технологии. Дебютът, третият значим в Ню Йорк на китайска компания за електрическа мобилност през последните две години, идва в момент, в който цените на акциите на производителите на електромобили като Tesla и Nio се покачват през последните месеци.

Продажбите на японски автомобилни производители са се понижили с 12,2% в световен мащаб на годишна база през юли. Това е петият пореден месец загуби, на фона на ниското търсене, след като фабриките и дилърите отвориха след блокирането заради коронавируса в началото на тази година, пише Reuters. Седемте основни автомобилни производители в страната, включително Toyota Motor Corp и Nissan Motor имат общи комбинирани продажби от малко над 2 милиона автомобила миналия месец, според изчисленията на Reuters въз основа на данните за продажбите, публикувани от компаниите. Спадът на месечните продажби се забави значително след 50% спад през април и в сравнение с 21.3% спад през юни. Продажбите в Китай нараснаха през годината за повечето автомобилни производители, но най-големият автомобилен производител в страната Toyota, отбеляза ръст в Европа. Общото производство на световно ниво на седемте големи автомобилни производители в Япония се срина с 14.4% на годишна база до 1.99 милиона бройки миналия месец. Това е добър резултат в сравнение с този през юни от от 26.1% спад.