София, Пловдив и Варна, като водещи икономически центрове, са предпочитано място за работа на над 1,2 млн. души през третото тримесечие на 2019 г. , показва анализът на Института за пазарна икономика „Регионални профили: показатели за развитие“. Към третото тримесечие на 2019 София вече е надхвърлила 700 хиляди заети, Пловдив е с 324 хиляди, а Варна – с 229 хиляди. В края на 2019 г., регистрираните безработни в страната са малко под 195 хиляди души. В повечето области делът на безработните е между 5 и 10%, което от своя страна сочи към бъдещ потенциал за разрастване на заетостта в тях през следващата година-две. Не всички области са постигнали нивата си от предишния пик на трудовия пазар, точно преди настъпването на икономическата криза. Пет области не са успели да нахвърлят предишното си най-добро постижение – Монтана, Ямбол, Смолян, Кюстендил и Видин, но само при една от тях спадът е особено чувствителен.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по КФП за 2019 г. са в размер на 44 048,5 млн. лв. или 100,4 % спрямо годишните разчети. Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 35 279,8 млн. лв., което представлява 102,1% спрямо планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 6 714,8 млн. лв. или 102,4% спрямо предвидените в разчетите за годината. Приходите от косвени данъци са в размер на 16 847,7 млн. лв., което е 102,5 % спрямо разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 11 086,1 млн. лв. или 102,4 % спрямо планираните. Приходите от акцизи възлизат на 5 486,0 млн. лв. (102,9 % спрямо разчетените за годината). Постъпленията от мита са 230,9 млн. лв. или 97,5 % от годишните разчети.

Приходите от приватизация към края на ноември 2018 г. са общо 18,7 млрд. лева. 7,2 млрд. от тях са под формата на договорени инвестиции, отчита Агенцията за приватизация След 2008 г. с малки изключения приватизационни сделки и сериозни приходи на практика липсват. Малко над 66% от всички държавни активи са приватизирани към края на 2018 г. Сключени са 174 сделки с участие на чуждестранни инвеститори, които имат съществен принос за постигнатите финансови резултати. В резултат на приватизацията в България са привлечени инвеститори като “ЧЕЗ”, а. с., Чехия (“ЕРП-Столично”, “ЕРП-София област”,“ЕРП-Плевен”, 2004 г. и “ТЕЦ Варна” ЕАД, 2006 г.), “Вива Венчърс холдинг”ООД, Виена – Австрия (“Българска телекомуникационна компания” ЕАД, 2004 г.), “E. OH ЕНЕРГИ” АГ, Германия (“ЕРП-Варна” и “ЕРП-Горна Оряховица, 2004 г.), “ЕВН” АГ /ЕVN AG/, Виена, Австрия (“ЕРП-Стара Загора” и “ЕРП-Пловдив”, 2004 г.), “SOLVEY” – Белгия (“Соди”, Девня, 1997 г.), “Лукойл Петрол” (“Нефтохим”, Бургас, 1999 г.), Brewinvest S.A. – Greece (“Загорка”, Стара Загора, 1994 г.), “Interbrew” – Belgium (“Каменица”, Пловдив, 1995 г.), “Хайделеберг Цимент” АГ, Германия (“Златна панега” ЕАД и “Гранитоид” ЕАД, Батановци, 1997 г.), “МАРВЕКС”, Испания (“Девня цимент”, Девня, 1997 г.), “КНАУФ”, Австрия (“Гипсфазер”, Видин, 1997 г.), “Юнион Миниер”, Белгия (“МДК”, Пирдоп, 1997 г.), “БТ Инвест ГмбХ”, Австрия (“Булгартабак Холдинг”АД, София, 2011 г.) и други. От началото на приватизацонния процес са приватизирани най-големите предприятия от икономиката на България - “Кремиковци”ЕАД, “ТЕЦ Бобов дол”ЕАД, “Нефтохим”ЕАД, “БТК”ЕАД, “Параходство БМФ”ЕАД, “Соди-Девня”ЕАД, “СОМАТ”ЕАД, “Арсенал”ЕАД и др.

НАП е наложила запори върху дялове на две компании на Васил Божков, чрез които се държат контролните пакети в "Ню геймс" (организаторът на "Национална лотария"), "Евробет" (което притежава конкурентната "Лотария България" и предлага онлайн числови игри), а също и дружеството - собственик на самолета на Божков. Основанието е "предполагаеми публични вземания". Това би трябвало да означава, че при проверка или ревизия НАП е открила потенциални данъчни нарушения, за които тепърва ще издава акт, като предварителната обезпечителна мярка има за цел да се запази имуществото, което евентуално би могло да бъде използвано, за да се погаси задължението към държавата. Едната от компаниите е "Вабо 2012", в което едноличен собственик е Васил Божков. Тя е собственик на 51% от "Лотария БГ" (освен него 44% има дружество на братята Димитър и Милен Ганеви и 5% дружество на Георги Попов), а "Лотария БГ" на свой ред е собственик на "Ню геймс", което притежава лиценза за моментната лотария, която парламентът забрани със закон. "Вабо 2012" е собственик и на 84% от "Вабо 2017". Тази компания има реално един-единствен актив - самолетът на Божков, Bombardier Global 5000 (twin jet). Ново летателно средство от този тип струва 40 млн. долара. В баланса на дружеството то е заведено на 50 млн. лв. Компанията не печели особено от него, като го отдава на лизинг срещу едва 72 хил. лв. годишно на друга свързана компания - "АБВ 2014", която реално оперира самолета.

А1 България продължава да расте и през финансовата 2019 година, като регистрира увеличение във всички основни бизнес показатели. Приходите от мобилни и фиксирани услуги се увеличават с 8,7% до 378,5 млн. евро спрямо същия период за 2018 г., а общите приходи нарастват с 9,2% до 486,2 млн. евро. Печалбата преди данъци, такси, лихви и амортизация (EBITDA) възлиза на 179,4 млн. евро, регистрирайки ръст от 12,5% на годишна база. Фиксираните услуги продължават да растат и през 2019 година, като регистрират увеличение от 15,2% до 117,9 млн. евро. На пазара на дигитални бизнес решения А1 е завършила или работи по реализацията на над 1 891 ICT проекта само през 2019 година. Друг фактор е развитието на спортните канали MAX Sport, към които беше добавен още един канал. Иновациите във фиксираните услуги, като старта на новата интерактивна телевизионна платформа A1 Xplore TV през октомври 2019 г., също спомогна за добрите резултати на компанията.

Българската банка за развитие ще отпуска финансиране на български фирми, които имат одобрени проекти по Механизма за свързване на Европа - е многогодишна европейска инициатива, част от стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж на политиките в областта на енергетиката и климата. В края на 2019 г. ББР подписа споразумение с ЕК като прилагащ партньор по инициативата. Работната програма на МСЕ за 2019 г. и 2020 г. е разделена на 2 пакета с общ бюджет 196 млн. евро. Първият от тях е за модернизация на системи за управление на ЖП инфраструктура, а вторият се отнася за въвеждане на алтернативни горива. Целта на механизма е да подпомага с безвъзмездна помощ инвестициите при създаване на мрежа от транспортни връзки във всички региони на Съюза. България е бенефициент на тази помощ и до края на 2019 г. е получила одобрение за 20 проекта, които включват проучвателни дейности, модернизация и рехабилитация на транспорта – общо 417 500 000 евро. Размерът на подкрепените инвестиции е 604 800 000 евро.

"Инвестбанк" ще увеличи капитала си до 21 944 445 лв. посредством издаване на нови поименни акции с право на глас и емисионна стойност от 1 лв., стана ясно след Общо събрание на акционерите на банката. От кредитната институция предвиждат да осъществят и процедура по замяна на инструменти от допълнителния собствен капитал от първи ред с такива от по-висок клас с цел - съществено подобрение структурата на собствения капитал. В края на 2019-а година стартира процедура по замяна на две емисии облигации – дългово-капиталови хибридни инструменти на обща стойност 39 210 хил. лв. /20 млн. евро/ с акционерен капитал, припомнят от "Инвестбанк". Това решение се предхожда от аналогично решение от проведените на 13.01.2020 г. – две Общи събрания на облигационерите – по отделните емисии облигации.

„Доверие Инвест“ ЕАД вече има пълен контрол над Moldindconbank, след като със свое решение от 10 февруари 2020 г. Молдовската централна банка е решила единодушно да преустанови надзорния режим, осъществяван над BC „Moldindconbank” S.A, съобщи „Доверие обединен холдинг“ АД. Дружеството е собственик на „Доверие инвест“ ЕАД. Одобрен е Управителнен съвет на BC „Moldindconbank” S.A. с членове Николай Борисов Борисов – председател; Victor Cibotaru – първи зам. – председател и Пенка Петкова Кратунова – зам. –председател.

Руският президент Владимир Путин пожела на ръководителя на Роснефт Игор Сечин успех в осъществяването на "Восток Ойл" (Vоstок Оіl, "Източен петрол"). Сечин получи зелена светлина от руския президент за изпълнение на най-големия петролен проект в историята на "нова" Русия. "Това означава и увеличение на БВП на страната като цяло, увеличение на товарния трафик по Северния морски път и, разбира се, укрепване на позицията на Русия в Арктика като цяло. Така че, желая ви успех. Просто трябва да изчислите всичко правилно", каза руският президент, цитиран от РИА Новости. Ръководителят на най-голямата петролно-газова компания в страната успя да убеди правителството в необходимостта от разработване на нова нефтена и газова територия в рамките на националния проект, който предвижда увеличаване на товарния трафик по Северния морски път. "Като част от тази задача нашата компания, заедно с партньори, работи по формирането на нова петролна и газова провинция в северната част на страната, на полуостров Таймир, с голяма потенциална ресурсна база. Проектът се нарича "Восток Ойл" , заяви Сечин пред президента. Според него осъществяването на проекта ще осигури допълнително 2 процентни пункта ръст на БВП годишно и ще укрепи позициите на Русия в Арктика.

Канадска компания в Халифакс е намерила интересно решения на проблема с планините от пластмасови отпадъци, които се изхвърлят всеки ден. Тя е открила начин да прави от отпадъците строителни материали. Инициативата на компанията се състои в това да събира 80% от рециклируемия отпадък на града и да я превръща в синтетичен дървен материал, който може да се използва в строителството, както за направата на кейове, огради, градски стълбове. Дъските от изкуствена дървесина, произведени от Gооdwооd Рlаstіс Рrоduсts, са изработени от твърда пластмаса, която е по-плътна и по-тежка от истинското дърво. Според фирмата този материал е по-издръжлив. "Пластмасата няма да спре да се използва, но това, което трябва да направим, е да намерим повече възможни начини да се справяме с нея и да разберем какво да направим, за да се използва повторно" казва вицепрезидентът на компанията Майк Часи.

Без спешни реформи, богатството от 2 трлн. долара на шестте страни от Съвета за сътрудничество в Персийския залив - Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска арабия и Обединените арабски емирства - може да бъде заличено към 2034 г., сочи нов доклад на Международния валутен фонд. Причината за това е все по-ускоряващият се темп, с който развитите икономики по света се оттеглят от изкопаемите горива и ги заемят с възобновяеми енергийни източници и електромобили. Това е особено заплаха за представителите на Съвета, които произвеждат повече от 20% от петрола на глобално равнище. Всъщност вече някои от тях пристъпват към реформи, включително понижаване на субсидиите за горивата и водата или таксуване на чужденците с несубсидирана цена на бензина и дизела. Но според МВФ това няма да е достатъчно. От фондът посочват, че страните трябва да преобърнат изцяло икономическия си модел и да увеличат драстично приходите, които не идват от петрол. "Има големи надежди за рационализацията на други разходни категории, включително реформиране на огрмната държавна администрация и понижаване на разходите за заплати, които са високи спрямо международните стандарти", се посочва в доклада. "Освен заздравяването на публичните финанси, тези реформи също ще намалят изкривяванията на пазара на труда и ще подпомогнат развитието на частния сектор."