Въпреки известно поскъпване на храните през април 2020 г. в България отново има дефлация, както беше и през март. Цените са паднали с нови 0,6% в сравнение с март, а годишната инфлация е само 1,8%. Причината този път е рязкото поевтиняване на парното със средно 21,5% в цялата страна, както и продължаващото поевтиняване на автомобилните горива. Дизелът през април е с 11,4% по-евтин, отколкото през март, бензин А95 е поевтинял с 14,1%, а пропан-бутанът - с 14,4%. Това е довело до понижаване на транспортните разходи с 6,8% в сравнение с март. Разходите за жилището също намаляват - с 2,1%, а те заемат все по-голям дял от общите разходи на българите. Храните са поскъпнали през април с 0,9% на месечна база, като списъкът с поскъпналите стоки обхваща всички групи храни.

През март 2020 г. салдото по текущата сметка на България е отрицателно и възлиза на 40 млн. евро, а преките чуждестранни инвестиции у нас намаляват с 2,1 млн. евро, отчете БНБ. Текущата и капиталова сметка през третия месец от годината е положителна и е в размер на 88.8 млн. евро при излишък от 16.5 млн. евро година по-рано. За периода от януари до март текущата и капиталова сметка също е на плюс - 887.6 млн. евро при излишък от 423.2 млн. евро за първите три месеца на 2019-а. Дефицитът по текущата сметка на страната се увеличи до 40 млн. евро през март от 25,2 млн. евро през същия месец на предходната година. За първото тримесечие текущата сметка е положителна и нараства до 501.6 млн. евро при излишък от 229.9 млн. евро за януари – март 2019 г.

Бюджетът на програмата за безвъзмездна помощ за микро и малки фирми беше изчерпан само за 5 дни. Тя тръгна на 14 май 2020 г. и на 18 май към 16 часа по нея са подадени над 20 800 заявления за общата сума над 171,3 милиона лева. Общият бюджет на програмата е 173 милиона лева, но поради големия интерес от правителството обявиха, че ще увеличат размера му с поне още 20 милиона лева. Кандидатстването по програмата няма да спира, въпреки достигане на лимита й. Сега започва разглеждане на вече подадените заявления и може част от тях да не бъдат одобрени, обясниха експертите. Крайният срок за това е до 15 юни.

Комисията за защита на конкуренцията разреши концентрация чрез придобиване на съвместен контрол от Данаил Емануилов Генев и Галина Огнянова Гавраилова върху "Комсед" АД. Тъй като сумата от общите обороти на всички участници в сделката на територията на страната за миналата финансова година надхвърля 25 млн. лв., то е възникнало задължение за предварително уведомяване на КЗК и съответно получаване на разрешение за приключване на сделката. "Комсед" АД се занимава с търговия и производство на детски играчки,пособия за деца и аксесоари към тях и други. В момента дружеството се представлява от изпълнителните директори Р. Филимонов и Г. Гавраилова, заедно и поотделно. Сделката е свързана с намерението на Д. Генев и Г. Гавраилова да придобият съвместен контрол върху фирмата. Д. Генев ще закупи от Р. Филимонов неговия дял от 30% и притежававаните от Н. Далекова-Филимонова 20% от книжата на фирмата. Г. Гавраилова пък ще получи от досегашния акционер Т. Гавраилова 30% от капитал на "Комсед" АД, които ще добави към своите 20%, които притежава в момента. 

Правителството одобри законопроекта за създаване на Държавна петролна компания и го изпрати за гласуване в Народното събрание. Основната цел на компанията ще бъде да поеме всички функции на държавния резерв за съхранение и обновяване на резервите на петролни енергийни продукти. Плановете са да бъде създаде верига от нови бази и бензиностанции. Това ще се подобри конкуренцията на пазара на горива в страната и ще бъде в полза и на крайните потребители, защото ще се увеличи броят на данъчните складове в сектора на горивата. За лицензирането на данъчните складове бъдещата "Държавна петролна компания" ще минава по стандартната процедура, валидна за всички компании в сектора. Държавното дружество ще се конкурира с "Лукойл". Тези данъчни складове ще могат да се ползват от доставчиците на горива при недискриминационни условия и при спазване на принципа на неутралност. Министърът на финансите Владислав Горанов обяви, че 91% от всички данъчни складове са собственост на само 6 оператора, като един от тях притежава над 78%

„Адванс Терафонд“ АДСИЦ е придобило 403 дка земеделска земя през април 2020 г. и към края на месеца притежава 224 082 дка. Средната покупна цена на земя през април е 1083 лв./дка. От началото на годината има покупки на 1380 дка, а продажбите включват 204 дка през април при цена от 1500 лв. на декар по договор за лизинг от 2015 г. На практика сега е окончателното (нотариално) прехвърляне на договорена в миналото сделка, по която значителна част от постъпленията вече са постъпили. Оставала е само последната вноска. Към 31 март 2020 г. пише, че сключените договори за продажба на разсрочено плащане касаят 17 303 дка към края на тримесечието, спрямо 17 089 дка в края на миналата година. Повишението е с 214 дка. През първото тримесечието декарите продадени с финансов лизинг остават 2 161. Сега през април с финализирането на продажбата на 204, те трябва да са намалили до 1 957 дка.

Производството в медодобивния завод "Аурубис България" се е увеличило за шестте месеца до края на март 2020 г., показва отчетът на германската група Aurubis за първото полугодие на финансовата 2019/2020 г., която започва през октомври. Основната причина за ръста са по-слабите производствени резултати предходната година, когато заводът в Пирдоп временно спря работа за ремонт. Общите приходи на сегмента, към който принадлежи българското предприятие, се увеличават за периода, но това се дължи на по-високите цени на благородните метали, докато медта поевтинява на годишна база. За шестте месеца "Аурубис България" отчита по-високи резултати както като преработка на медни концентрати, така и като производство на катодна (чиста) мед и сярна киселина, която се явява страничен продукт. Това увеличение е спрямо същия период на предходната финансова година, а в края на 2018 г. в завода имаше непланово спиране, което се отрази на обемите. Общо сегментът "Рафиниране и преработка на метали", който включва "Аурубис" и още пет завода в групата, отбелязва лек спад в производството.

Лидерите на Европейския съюз ще се конфронтират за това дали правителствата да наложат нови данъци, за да може съюзът да финансира възстановяването от пандемията. Въпросът дали ЕС да получава част от приходите си от нови данъци е в основата на спора за това каква част от националния суверенитет трябва да бъде отстъпена на блока. Еврокомисията трябва да представи в скоро време предложението си за новия седемгодишен бюджет - Многогодишната финансова рамка (МФР). Тя цели да изравни жизнения стандарт на отделните държави и да осигури инвестиции в селското стопанство, науката, образованието и меката сила на съюза по света. Очаква се в нея да има и ново перо, т.нар. собствени ресурси, които са предимно нови данъци. Предложението за тях дойде през 2018 г. с идеята, че ЕС трябва да има повече свои приходи, вместо да разчита толкова на 27-те правителства. Засега такива идват само от митнически такси, данък върху захарта и отчасти от националния ДДС.

В началото на март американският търговец на спортни стоки Modell подаде заявление за фалит. Компанията отдавна бе измъчвана от прекомерен дълг и слаби продажби. Това, което се случи после, беше странно и показателно. През последните два месеца съдилищата многократно замразяваха процеса по банкрут на Modell, позовавайки се на пандемията. Компанията сега е зомби, нито мъртва, нито жива. Този статут може скоро да стане често срещан в корпоративна Америка, което допълнително ще обърка икономическите перспективи, пише Джилиън Тет за Financial Times. Досега заявленията за фалит бяха учудващо ниски за рецесия. През април 560 компании подадоха такива по Глава 11, което им позволява да продължат да работят, докато намаляват дълга си. Това е по-малко, отколкото през 2017 г. Ако включим процедурата за ликвидация по Глава 7, корпоративните заявления през април стават 2278, което е с 35% по-малко на годишна база. Това е просто затишие преди буря.

В първия официален отговор на Huawei Technologies към хода на администрацията на Доналд Тръмп да ограничи достъпа ѝ до глобалните доставки на чипове, китайският гигант определи решението като „своеволие“ и заяви, че бизнесът му ще пострада. „Очакваме бизнесът ни неизбежно да бъде засегнат. Ще направим всичко възможно, за да потърсим решение“, коментира председателят на компанията Гуо Пин по време на годишна среща, провела се днес. „Оцеляване е ключовата дума за нас в момента“, заяви още Гуо. По думите му Huawei е ангажирана да изпълява американските правила и значително е увеличила развойната си дейност и инвентара си, за да отговори на натиска от страна на САЩ. Петъчният ход на Министерството на търговията на САЩ разширява властта на държавата, позволявайки ѝ да изисква лицензи за продажбата на чипове, произведени в чужбина с американски технологии, на Huawei. С това се опитва да спре продажбите към втория по големина производител на смартфони в света.