България е сред страните, които ще могат да се възползват от Фонда за възстановяване след пандемията от Covid-19 въпреки ниския брой на заразените, заяви председателят на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент Манфред Вебер. На 27 май 2020 г. Европейската комисия ще представи ново предложение за дългосрочен бюджет на Европейския съюз и фонд за възстановяване от пандемията, чрез който да се помогне икономиките в блока да се възстановят от рецесията. Ключов момент е колко пари ще се получават под формата на безвъзмездни средства и колко под формата на заеми. Франция и Германия предлагат безвъзмездното финансиране да е в размер на 500 милиарда евро. Холандия, Австрия, Швеция и Дания не искат да се отпускат безвъзмездни средства, а само заеми. Комисията ще предложи комбинация от двете, но не е ясно в какво съотношение.

В края на април 2020 г. средствата, натрупани в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, по-известен като Сребърен фонд, са в размер на 3,123 млрд. лв. Това е около млн. лв. повече спрямо март, когато те бяха в размер на 3,118 млрд. лв. От събраната сума до края на април 3,104 млрд. лв. са оформени в годишни депозити в БНБ с решения на Управителния съвет на фонда. Трансферираните през април 2020 г. средства към гаранционния фонд от фонд „Пенсии“ в ДОО са в размер на 5,28 млн. лв. Общо за 2019 г. трансферираните пари са 181,85 млн. лв. а за първото тримесечие на тази година сумата е 13,97 млн. лв. Според приетата дългосрочната инвестиционна политика и средносрочната стратегия за инвестиране на средствата на фонда за 2019-2021 г. натрупаните средства остават на депозит в БНБ поне до 2021 г., а най-вероятно и до 2040 г.

В средата на юли 2020 г. топлофикационните дружества, които работят с природен газ, трябва да обявят сумите, които ще възстановят на своите абонати заради поевтиняването на синьото гориво с 40% със задна дата от август миналата година, както беше договорено между „Булгаргаз“ ЕАД и „Газпром експорт“, заяви председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов. „Това ще стане чрез изравнителните сметки за изминалия отоплителен сезон, посочи Иванов, като добави, че за първи път срокът за обжалване на фактурите се скъсява. Вместо през есента, крайният срок ще бъде 31 август. По-рано този месец изпълнителният директор на „Топлофикация-София“ ЕАД Александър Александров заяви, че процесът по обявяване на сумите за възстановяване ще стартира на 15 юни. На 1 май КЕВР намали цената на природния газ с 11%. В същото време беше намалена и цената на топлинната енергия, като тя варираше според топлофикационното дружество, а диапазонът на съкращенията достигна 1-5%.

Обновяването на "ТЕЦ Варна" е подсигурено с нови 22 млн. лв. заемен ресурс от Д банк. Договорът за кредит е от 26 февруари 2020 г. Вписан е в Търговския регистър залог върху централата и нейни активи в полза на банката, която е собственост на Фуат Гювен. Самата "ТЕЦ Варна" беше продадена в края на 2017 г. от CEZ на "Сигда" - фирма на семейството на бившия транспортен министър от кабинета "Орешарски" Данаил Папазов. Тогава сделката беше финансирана с 24.225 млн. евро заем от Първа инвестиционна банка. Месеци по-късно през 2018 г. почетният председател на ДПС Ахмед Доган купи 70% дял в "Сигда" за около 1.5 млн. лв. по думите на Папазов. Според представените документи заемът от Д банк е за 22 млн. лв., което за нейния размер е голяма експозиция. Лихвата е тримесечен Euribor плюс 3.75%, което към момента е 3.75%. Заемът е едногодишен, но с опция за автоматично удължаване до максимум пет години. Освен "ТЕЦ Варна" като съдлъжници в полза на банката са вписани още две дружества - това са "Сигда" и "Пристанище ТЕЦ Езерово". Последното е дъщерно дружество на "ТЕЦ Варна", в което миналата година бяха обособени активите на порта към топлоцентралата, за който бяха обявени мащабни планове за инвестиции, които да го направят конкурент на "Пристанище Варна".

Започна строителството на предприятие за преработка и замразяване на плодове в района на Новград. Инвестицията е за 5,3 млн. лева. Предприятието ще се построи за 24 месеца. Модерното съоръжение се изгражда от „Агрола Екоинвест“ ООД в изпълнение на одобрен проект от Държавен фонд „Земеделие“ по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014-2020. Производствените мощности ще бъдат разположени на площ от 3860 квадратни метра. „След влизането на предприятието в експлоатация ще бъдат наети 50 души персонал, предимно от местното население. Заетостта на хората ще бъде през цялата година. При натоварване на производствените мощности капацитетът на производство ще надхвърли 1000 тона“, съобщи управителят на фирмата Георги Пейчев. Като суровини Заводът за преработка на плодове ще разчита предимно на собствена продукция. Преди години „Агрола Екоинвест“ ООД започна изграждането на овощни масиви в различни населени места на общината. Градините с разнообразни насаждения вече надхвърлят 3500 декара.

"Булгартрансгаз" отчита по-малко приходи, двойно по-голяма печалба, допълнителни заеми и близо половин милиард лева по-малко по сметките за 2019 г. Големите парични потоци на дружеството са свързани с изграждането на газопровода от турската към сръбската граница като продължение на "Турски поток" и необходимите компресорни станции. Реално ппащанията на компанията, която се занимава със съхранение и пренос на природен газ, са над 1.1 млрд. лв. за миналата година, което е 17 пъти над резултата за 2018 г. В резултат на това наличностите по сметките на "Булгартрансгаз" намаляват от близо 517 млн. лв. до само 97 милиона, и то въпреки изтегления заем 391 млн. лева. Въпреки че приходите от оперативна дейност намалява с 15 млн. лв. - до 358 млн., дружеството отчита печалба 104 млн. лв. Това е двойно по-добър резултат от регистрираните над 47 млн. лв. за 2018 г., показва финансовият отчет на дружеството. Той се дължи отчасти на по-големите приходи от предоставени услуги по пренос на природен газ в България - от границата с Румъния до границите с Гърция, Турция и Македония, съхранение на природен газ в хранилището "Чирен" и балансиране на пазара на природен газ

Българска банка за развитие (ББР) е реализирала 40 млн. лв. печалба преди данъци за 2019 г., която е и последната пълна година от управлението на уволнения бивш главен изпълнителен директор Стоян Мавродиев. Ръстът на печалбата преди данъци на годишна база е над 50%, тъй като през 2018 г. финансовият резултат на банката е бил положителен в размер на около 27 млн. лв. Към края на 2019 г. активите на банката възлизат на близо 3.2 млрд. лв. Директно предоставените кредити от финансовата институция са на стойност 1.77 млрд. лв., като само през 2019 г. са отпуснати заеми за близо 650 млн. лв., което е ръст с 58%. Други 202 млн. лв. са усвоени през 2019 г., макар да са договорени в края на 2018 г., става ясно от отчета. За първото тримесечие на 2020 г. ББР реализира печалба в размер на 10 млн. лв., което е ръст с 6.6% в сравнение със същия период на 2019 г. Активите на банката към 31 март 2020 г. са близо 3.3 млрд. лв. Директно раздадените заеми през тримесечието се увеличават с 86 млн. лв. и достигат близо 2 млрд. лв., като са договорени за усвояване 219 млн. лв.

На 26.04.2020 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи консолидиран финансов отчет за първо тримесечие на 2020 г.. на Випом АД

Ryanair ще обжалва спасителния пакет държавна помощ на стойност 9 милиарда евро за Lufthansa, каза главният изпълнителен директор на бюджетната авиокомпания Майкъл О’Лиъри. Правителствената помощ ще позволи на Lufthansa да се „включи в продажбата на по-ниски разходи“ и ще затрудни конкуренцията за Ryanair, нейното дъщерно дружество Laudamotion и конкурентния нискотарифен превозвач easyJet, заяви О’Лиъри. „Ryanair ще обжалва този последен пример за незаконна държавна помощ на Lufthansa, което ще наруши масово конкуренцията“, добави той. Базираният в Дъблин авиопревозвач, който е най-голямата нискотарифна компания в Европа, вече поиска от Европейския съд да отмени данъчните пакети, предлагани от Франция и Швеция единствено на авиокомпаниите, регистрирани в тези страни. О'Лиъри също предупреди, че Ryanair ще оспори предложената сделка за помощ в размер на 767 милиона евро за притежаваната от Lufthansa Austrian Airlines, с която се конкурира дъщерното дружество на ирландската група Laudamotion.

Нюйоркската фондова борса ще отвори частично отново търговските етажи в емблематичната си сграда на "Уолстрийт" 11 във вторник за първи път от 20 март, когато борсата беше принудена да премине изцяло електронно поради пандемията от коронавирус. Обстановката обаче ще бъде по-различна - търговците ще трябва да носят защитни маски при строги изисквания за социално дистанциране и само около една четвърт от брокерите ще могат да присъстват. За това информира главният търговски директор на NYSE Джон Тутъл, посочвайки, че повторното отваряне на борсата е от голямо значение. "Етажът представлява много повече от няколкото десетки хиляди квадратни фута. Това е символ на Америка и е символ на капиталовите пазари и след два месеца, в които страната и всъщност светът бяха офлайн, ние искаме да бъдем на първа линия", каза той. От борсата посочиха, че повечето от определените пазарни мениджъри, които контролират търговията с 2200 регистрирани компании на борсата, ще продължат да работят от дома си, както и повечето служители на борсата.

До края на тази година Китай има възможност да увеличи с 52% капацитета на вятърна и слънчева енергия, в сравнение с добавения през 2019 г. Най-големият потребител на енергия в света има възможност да добави към своята мрежа 36,65 гигавата вятърни мощности и 48,45 гигавата слънчева енергия, става ясно от анализ на National New Energy Absorption Monitoring and Warning Center. Миналата година Китай добави 25,74 гигавата вятърна и 30,11 гигавата слънчева енергия към мрежата, но въглищата остават най-големият източник на енергия в страната. Според доклада много от провинциите в Китай разполагат със свободен капацитет за усвояване на електроенергия от вятърни и соларни мощности. Източнокитайската провинция Шандун е лидер по отношение на капацитет за слънчева енергия – 4400 мегавата, следвана от Дзянсу (3250 мегавата) и Цинхай (3000 мегавата). При вятърната енергия с най-голям капацитет е мрежата на Дзянсу (4050 мегавата), следвана от тази на Гуандун (3200 мегавата) и Хънан (2500 мегавата).