Комисията за енергийно и водно регулиране свали със задна дата цените на природния газ за първите три месеца на годината. Намаленията са: с 14,12 % за януари, 23,23% за февруари и с 31.65% за март, обявиха от КЕВР. Промените идват заради постигнатите през март договорки между "Газпром Експорт" и "Булгаргаз" цената на природния газ да формира по нов начин и новата формула да се приложи със задна дата - от 5 август 2019-а насам. Именно по силата на това споразумение дойде първото голямо намаление - от 1 април синьото гориво поевтиня с близо 43%. След това се наложи да се направят преизчисления за времето от 5 август 2019-а до 31 март т.г. Сегашното намаление - за първите три месеца на годината, е третото поред със задна дата. Преди това комисията обяви понижение на цените и за предните месеци. Тези намаления трябва да доведат до корекция и на цените на топлофикациите, а оттам и до намаление на сметките на техните абонати за парно и топла вода за времето от 5 август до 31 март.

Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. С промените се въвеждат мерки по прилагането на регламент на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година за проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар. Съгласно регламента, изготвяне и публикуване на проспект се изисква при извършване на публично предлагане на ценни книжа и/или допускане до търговия на регулиран пазар, като се изисква проспектът да бъде одобрен от Комисията за финансов надзор (КФН). Въвежда се праг на национално ниво от левовата равностойност на 3 000 000 евро, под който проспектът се замества от документ по правилата на многостранна система за търговия, съответно от документ за публично предлагане. Прецизира се и понятието за публично дружество и понятията за „емитент" .

Министерският съвет взе решение да бъде открита процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Иканталъка 2", община Каварна, област Добрич. С нея се цели обезопасяване на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес за срока на концесията. Процедурата се провежда по реда на Закона устройството на Черноморското крайбрежие и се предлага срокът на концесията да е 20 години. Той е обоснован от гледна точка на срока за откупуване на инвестициите и визията за дългосрочно развитие на морския плаж. Размерът на минималното годишно концесионно възнаграждение е 4 996,54 лева без ДДС.

Комисията за защита на конкуренцията съобщи, че е извършила внезапна проверка на място в офиса на Българската петролна и газова асоциация. Акцията е част от разследване за недопустими практики при определяне цените на масовите автомобилни горива по веригата производство/внос – съхранение – търговия на едро – търговия на дребно, както на отделните хоризонтални нива, така и по вертикала, от страна на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Лукойл България“ ЕООД, „Сакса“ ООД, „Инса Ойл“ ЕООД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ЕАД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „НИС Петрол“ ЕООД, „Петрол“ АД, „Трейднет Варна“ ЕООД и Българската петролна и газова асоциация. Действията по проверката на място са били извършени от служители на КЗК със съдействието на служители на МВР, след получено съдебно разрешение от Административен съд - София. Сегашното разследване е поредното, в което КЗК се опитва да намери доказателства, че най-големите в бранша се договарят да поддържат високи цени на бензина и дизела и да си гарантират големи печалби. Досега комисията е правила три секторни анализа и неизменно стигаше до извода, че картел няма.

Шест кандидата са подали оферти за изграждане на газопровода до Свищов, който държавната "Булгартрансгаз" обяви в средата на февруари, че иска да направи. Прогнозната стойност на проекта е 15.8 млн. лв. без ДДС. В сумата обаче не са включени разходите за основните материали и оборудване. Те ще бъдат осигурени чрез отделна обществена поръчка срещу още 7.1 млн. лева. Класиране ще има, след като бъдат отворени и ценовите оферти на допуснатите участници, като цената има 55% тежест в крайната оценка. Първата оферта е подадена от обединението "ЕГ Свищов", в което водещ участник е италианската Eurotecnoimpianti, а минимален дял има "Газенерго 2001". Италиански участник - S.A.L.P, има и в обединението "Евротрансгаз" С.М., но водеща в него е компанията "Монолит София". Третият кандидат е обединението "Нова газ", в която равни дялове държат "Атоменергоремонт" и македонската "Рапид билд". Руската "Промнефтегазинжиниринг" държи половината от обединението "Газопровод Свищов 2020", в която други участници са "Грома холд" (бившата "Агромах") и свързаната с нея "Европейски пътища". Останалите два участника са изцяло български. Единият е софийската компания "Европроект билдинг" . Другият е обединението "Преносен газопровод - Свищов", в което участват свързаните "Главболгарстрой" и "Главболгарстрой интернешънал".

Наемателят на хотел „Св. Иван Рилски“ в гр. Банско „Феърплей Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД е поискал едностранно прекратяване на договора за наем, считано от 18 май 2020 г. Ръководството на „Феърплей Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД мотивира своето решение с ефектите върху туристическия бранш и липсата на клиенти за туристическите услуги от въведените с извънредното положение противоепидемични мерки. На 3 април 2020 г. компанията поиска да не плаща наем от 13 март 2020 г. до края на извънредното положение и нормализиране на обстановката в туристическия бизнес. „Феърплей Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД стопансва хотела от години и при нормални обстоятелства срокът е подновяван. Ръководството на „Феърплей Пропъртис“ АДСИЦ ще търси алтернатива за наем на „Св. Иван Рилски – Хотел и Апартамент“ в гр. Банско. „Феърплей Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД е наемател и на обектите на „Феърплей Пропъртис“ АДСИЦ в комплекс „Санта Марина“ в Созопол. Засега не е ясно дали „Феърплей Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД ще се откаже и от плащането на наем за морския обект. „Феърплей Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД и „Феърплей Пропъртис“ АДСИЦ са част от групата на „Феърплей Интернешънъл“ АД.

Международната рейтингова агенция Fitch Ratings (Фич Рейтингс) потвърди дългосрочния рейтинг (Long-Term Issuer Default Ratings – IDRs) на Обединена българска банка (ОББ) на ‘А-‘ със стабилна перспектива и краткосрочен рейтинг при „F1“. Рейтингът на ОББ беше увеличен до най-високото ниво за финансова институция в България още през 2017 г. след придобиването ѝ от белгийската банково-застрахователна група KBC. През март 2020 г. Фич постави под наблюдения рейтингът на ОББ след публикуването на актуализираните критерии за банков рейтинг на агенцията. Потвърждаването на високата оценка на ОББ отразява становището на Фич, че банката може да разчита на подкрепа, благодарение на синергията си с белгийската компания-майка KBC, която от своя страна е с рейтинг ‘A+’ със стабилна перспектива. Преди месец същата рейтингова агенция направи нова оценка на рейтинга на България, като потвърди рейтинг ‘BBB’ на държавата, но промени перспективата от „положителна“ на „стабилна“.

Куриерската компания „Спиди“ АД ще изплати на акционерите си почти 43% по-висок дивидент за 2019 г. спрямо изплатеното през 2018 г. Това се вижда от поканата за провеждането на общо събрание на акционерите на 22 юни 2020 г. През миналата година компанията разпредели 1,4 лева на акция или общо 7,47 млн. лева. Сега дружеството предлага от печалбата в размер на малко над 17,732 млн. лева 10,755 млн. лева да бъдат разпределени като дивидент, което възлиза на 2 лева на акция преди облагане. Компанията е поела ангажимент да разпределя поне 50% от печалбата си всяка година като дивидент. Дивидентът за 2019 г. възлиза на малко над 60% от положителния финансов резултат. Остатъкът от почти 7 млн. лева ще бъде отнесен като неразпределена печалба. Пазарната оценка на „Спиди“ възлиза на 282,804 млн. лева. Цената на акция расте през последната година, като най-висока стойност е достигнала през февруари т.г. – 56,5 лева.

Великобритания за първи път продаде облигации със средна доходност под нулата. Това изостря дебата за отрицателните лихви часове преди управителят на Bank of England Андрю Бейли да бъде изслушан в парламентарната комисия по финанси. Службата за управление на дълга на Великобритания е събрала 3.75 млрд. паунда (4.6 млрд. долара) от преотваряне на емисия облигации с матуритет през 2023 г. Пазарните наблюдатели не се изненадаха от доходността – средно -0.003%, като се има предвид, че книжата вече се търгуваха на приблизително същото ниво, а от времето, което правителството избра за осъществяването му. Ако управителят на британската централна банка потвърди възражението си срещу отрицателните лихвени проценти по-късно днес пред депутатите от парламентарната комисия по финанси, купувачите ще се зарадват на златната мина в ръцете си. „Подозирам, че всичко, което той ще каже, ще бъде насочено към уверяване на пазара и широката общественост, че централната банка е готова да направи всичко, което смята, може да помогне, ако икономическата ситуация се влоши“, коментира Джон Райт, ръководител на стратегията на UBS Group за Великобритания и Европа.

Google обеща да спре да създава специални инструменти с изкуствен интелект, които помагат на петролни и газови компании да извличат изкопаеми горива по целия свят. Обещанието беше дадено, след като доклад на Greenpeace подчерта как Google, Microsoft и Amazon използват изкуствен интелект и сървъри, за да помагат на гиганти като Shell, BP и ExxonMobil да откриват и извличат находищата на петрол и газ от земята. Говорител на Google потвърди, че компанията „няма да ... създава персонализирани AI / ML алгоритми за улесняване на добива в нефтената и газовата индустрия“. Google Cloud получи около 65 млн. долара от нефтени и газови компании през 2019 г., заяви говорителят и добави, че това представлява по-малко от 1% от общите приходи на Google Cloud. Като се има предвид сравнително малкият дял на Google Cloud на пазара на нефт и газ, не е особен проблем за компанията да се откаже от AI / ML. “Въпреки че Google все още има няколко договора с петролни и газови фирми, ние приветстваме индикацията от Google, че повече няма да предоставя персонализирани решения за добив на петрол и газ“, коментира Елизабет Жардим от Greenpeace USA.

Турция си осигури нов приток на валута от Катар, опирайки се отново на подкрепата от богатата на газ държава в Персийския залив като лоби за суап линии в рамките на Г-20. Централните банки на Турция и Катар утрояват лимита на съществуващия между тях договор за суап до 15 милиарда долара, за да улеснят „двустранната търговия със съответните местни валути и да подкрепят финансовата стабилност на двете страни“, казва се в съобщение на институциите. Сделката подчертава силата на съюза между двете страни, който започна да се задълбочава след неуспешния преврат през 2016 г. срещу президента на Турция Реджеп Таийп Ердоган. Тогава властите на Катар подкрепиха турския президент. Турция върна услугата година по-късно, когато Катар беше поставен под икономическа блокада от група държави, ръководени от Саудитска Арабия. Силните връзки доведоха до това, че Катар обеща цели 15 милиарда долара инвестиции и предложи кредитна линия за подпомагане на финансовата система на Турция в разгара на валутната криза през 2018 г. Междувременно Турция разположи свои войски и изгради база в Катар през 2017 г.