Парламентът ратифицира Междуправителственото споразумение между България и Гърция относно междусистемната газова връзка Гърция-България, подписано в София на 10 октомври 2019 година. В средата на юни Министерски съвет внесе предложение за ратифициране на споразумението, чиито основен фокус е стабилизирането на нивата на данъчно облагане за 25 години, периодът на експлоатация на газопровода. Газопроводът е с обща дължина приблизително 182 километра, от които 151 километра са на българска територия. Интерконекторът ще има основна стратегическа роля и прекият ефект ще се изразява в постигане на реална диверсификация на източниците за доставка на природен газ за България и за пазара на природен газ в Югоизточна Европа.

„Развитие на регионите“ ще бъде името на новата оперативна програма за регионална политика, която ще се управлява от регионалното министерство в следващия програмен период 2021-2027 г. Все още не е ясен точният бюджет на програмата, но се очаква да надхвърли 3,1 млрд. лв., които ще се използват за постигането на балансирано регионално развитие на страната по три оси - градско развитие, регионално развитие и техническа помощ. Акцентът ще бъде поставен върху инфраструктурата с принос върху икономиката и развитието на големите градски общини като центрове на растеж. Ключовото изискване за финансирането на проекти е наличието на интегрирани мерки и дейности, изпълнявани в партньорства от заинтересованите страни на местно ниво. Приоритет 1 е насочен към 10 големи общини - Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, София и Благоевград. Те са обособени в 4 клъстера - по райони и отчитайки функционалните връзки между тях.

Чешкият милиардер Карел Комарек е неизвестният частен инвеститор, придобил една трета от новоемитираните акции на Първа инвестиционна банка чрез семейната си фондация Valea Foundation. От финансовата институция съобщиха, че финансовата операция е приключила. Новите акционери на банката са Българска банка за развитие (ББР) с 18,35% и Valea Foundation със 7.87%", съобщиха от банката. Така към 2 юли ПИБ увеличава своя основен капитал със 195 424 000 лв. Както вече е известно ББР получи с правителствено решение 140 млн. лв., за да придобие близо 70% от емитираните нови акции на ПИБ на обща стойност 200 млн. лв. Те бяха емитирани на цена 5 лв. на акция, което двойно повече от цената, на която се търгуват старите акции на банката. Увеличаването на капитала на ПИБ бе обявено от правителството като отпадане на последната пречка пред България за влизане в чакалнята на еврозоната. До това се стигна, след като през миналата година при стрес-тестовете на ЕЦБ установи капиталов недостиг в банката.

Rоhlіk.сz, нaй-гoлeмият интepнeт тъpгoвeц в Чexия, e cĸлючил cпopaзyмeниe зa пpидoбивaнe нa минopитapeн дял в еВаg.bg. Инвecтициятa e в paзмep нa €1 млн., a пpeд чeшĸoтo издaниe Ѕеznаm Zрrávу cъздaтeлят нa Rоhlіz Toмaш Чyпъp ĸoмeнтиpa, чe пpeз cлeдвaщитe гoдини имa aмбициитe дa cтaнe eднoличeн coбcтвeниĸ. Rоhlіz.сz имa oбopoт oт €150 млн. пpeз 2019 г. и paзшиpявa дeйнocт и ĸъм Унгapия. Koмпaниятa имa плaнoвe дa нaвлeзe и в Aвcтpия и Гepмaния. Бългapcĸaтa еВаg.bg зaпoчвa paбoтa пpeз 2015 г., пъpвoнaчaлнo c пoдĸpeпaтa нa "Фaнтacтиĸo", нo пo-ĸъcнo двeтe ĸoмпaнии ce paздeлят. Зa 2018 г. oбopoтът й възлизa нa 6 млн. лв., пo дaнни oт Соmраnу Guru. Ocнoвaтeл и мaжopитapeн coбcтвeниĸ e Ивaн Aлeĸcaндpoв, a cpeд aĸциoнepитe e и фoндът "Илeвън". Зa ĸoмпaниятa paбoтят близo 200 дyши, ĸaтo пo вpeмe нa пaндeмиятa еВаg yвeличи cлyжитeлитe cи, зa дa ce cпpaви c yвeличeния бpoй пopъчĸи.

Операторът "Теленор" вече ще отговаря единствено за клиентските услуги, а всички активи, свързани с телекомуникационната инфраструктура, се прехвърлят в отделна компания. Това решение е взел собственикът на операторът - чешкият фонд PPF. Новата компания ще се казва CETIN България. Същата процедура ще се извърши и за операторите, опериращи под марката "Теленор" в Сърбия и Унгария, като трите организации ще оперират в рамките на CETIN Group. Групата ще се фокусира върху подобряването и внедряването на телекомуникационна и ИТ инфраструктура и тяхната експлоатация и поддръжка. "Теленор" ще продължи да използва сегашната си мобилна мрежа, както и ще остане носител на лицензите си за радиочестотен спектър и ползването му. За главен изпълнителен директор на CETIN България е избран Владимир Радойчич, който досега заемаше поста главен технически директор на "Теленор България".

Изграждането на велосипедна алея по линията на бившето железопътно трасе от ВТУ "Т. Каблешков" в "Слатина" до гара "Пионер" може би ще започне през 2022 г., съобщи кметът на София Йорданка Фандъкова при представянето на проекта. Столична община вече е готова да изпълни най-важното условие, за да получи собствеността на терена под линията от сегашния му собственик - Национална компания "Железопътна инфраструктура", чийто принципал е транспортният министър. Условието е да има приет Подробен устройствен план на бъдещия т.нар. Зелен ринг на София. Велоялеята ще бъде с дължина 3 км, а широчината й ще е 3 метра при норматив от 2,5 м за подобно трасе. По цялото трасе ще има озеленяване, като голяма част от него ще се засади допълнително. Общата площ на имота, който общината ще придобие, е 60,7 дка. НКЖИ ще запази собствеността върху други 3 дка по протежението на новата велоалея и прилежащите към нея зелени площи. Върху тях ще се разположат търговски обекти - кафенета и магазини.

Общото събрание на Асоциацията на банките в България (АББ) избра двама нови членове на управителния й съвет. В УС на асоциацията влизат Димитър Шумаров – Изпълнителен директор и член на УС на „Юробанк България“ АД и Георги Константинов – Изпълнителен директор и член на УС на „Централна кооперативна банка“ АД. Общото събрание на АББ освободи, като членове на управителния съвет Петя Димитрова, поради изтичане на втория й тригодишен мандат в управителния орган на АББ, както Георги Костов, който е пожелал да бъде освободен като член на УС. Председател на борда е Петър Андронов (главен изпълнителен директор на ОББ). Диана Митева (изпълнителен директор на “Банка ДСК") е заместник-председател, а членове на управителния съвет остават Теодора Петкова (главен изпълнителен директор на “УниКредит Булбанк”), Оливер Рьогл (главен изпълнителен директор на „Райфайзенбанк България“) и Георги Заманов (главен изпълнителен директор на “Алианц Банк България”).

Испания ще одобри 50 млрд. евро в рамките на нов пакет от мерки, целящи да засилят инвестиционния капацитет на компаниите и платежоспособността им в опит за съживяване на икономиката, която пострада от коронавируса, съобщи испанският премиер Педро Санчес. Съобщението беше част от други предложения като данъчна реформа, отчасти насочена към повишаване на данъците за по-големи компании вместо за малки. В интервю за испанското издание La Sexta Санчес заяви, че новите мерки са „свързани със засилване на платежоспособността и инвестициите“. Източник на правителството съобщи по-рано, че Испания ще одобри пакета от мерки на извънредно заседание на правителството в петък. „Мерките целят да подобрят финансовата структура на компаниите, за да се намали рискът от спиране на плащанията им към кредиторите“, заяви източникът и допълни, че продължават да се обсъждат финансови инструменти.

Венецуела се отказа от експулсирането на посланичката на Европейския съюз в Каракас, обявиха днес в общо изявление венецуелският външен министър и ръководителят на европейската дипломация. "Венецуелското правителство реши да отмени решението си, взето на 29 юни 2020 г., с което посланичката Исабел Бриянте Педроса, ръководител на делегацията на Европейския съюз в Каракас, бе обявена за персона нон грата", се казва в изявлението, което бе оповестено в Брюксел след телефонен разговор между двамата високопоставени дипломати. Министър Хорхе Ареаса и Жозеп Борел "постигнаха съгласие за необходимостта от съхраняване на дипломатическите отношения, особено в моменти, в които сътрудничеството между двете страни може да улесни политическия диалог", се казва в изявлението. Европейският съюз призова във вторник Венецуела да се откаже от решението си да експулсира посланичката в Каракас и предупреди, че, ако това се случи, ще вземе реципрочни мерки срещу посланичката на Венецуела в ЕС Клаудия Салерно.

Японското правителство и представителите на бизнеса от островната страна ще се присъединят към съвместна финансова инициатива на обща стойност 1,5 трлн. йени (14,4 млрд. долара) за разработването на проекти за втечнен природен газ (LNG) в Мозамбик. Съгласно сделката група от кредитори, включително Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) и трите най-големи банки от частния сектор в страната, ще предоставят заемите, докато Nippon Export and Investment Insurance ще се заеме с риска от неизпълнение. Консорциумът смята, че сделката представлява възможност за осигуряване на стабилно производство на LNG в дългосрочен план и диверсифициране на източниците за доставка на газ за Япония. Споразумението изисква JBIC да отпусне 3 млрд. долара, а останалата сума ще бъде разпределена между Африканската банка за развитие и японските частни банки, включително MUFG Bank, Mizuho Bank, Sumitomo Mitsui Banking и Sumitomo Mitsui Trust Bank. Заемите, предоставени от частните банки, ще бъдат застраховани от NEXI, застраховател, свързан с японското правителство.