Брутният външен дълг на България (частен и държавен) намалява като част от брутния вътрешен продукт (БВП) и към края на февруари 2020 г. е над 33,826 млрд. евро, което е годишно намаление със 191,5 млн. евро (0,6%). Така той представлява 52% от прогнозния БВП на страната, съобщи Българската народна банка (БНБ). За сравнение, спрямо края на 2019 г. той е с 244,6 млн. евро (0,7%) по-малък (34,071 млрд. евро, 56,2% от БВП). В края на февруари дългосрочният дълг е 25,674 млрд. евро и се понижава на годишна база с 210,9 млн. евро (0,8%) (25,885 млрд. евро, 42,7% от БВП). Спрямо края на миналата година ръстът е с 27,8 млн. евро (0,1%). Краткосрочните задължения възлизат на 8,151 млрд. евро и нарастват с 19,4 млн. евро (0,2%) спрямо февруари 2019 г. (8,132 млрд. евро, 13,4% от БВП). В централната банка отчитат, че брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на февруари 2020 г. е 5,423 млрд. евро (8,3% от БВП). Той се понижава с 80,3 млн. евро (1,5%) спрямо февруари 2019 г. (5,503 млрд. евро, 9,1% от БВП).

Производството на преработените и консервирани зеленчуци нараства на годишна база с 35%, на сосове и подправки с близо 10%, на плодови и зеленчукови сокове с 3.3% и на преработени и консервирани плодове – с около 1% през 2019 г., показва обзорният анализ на СФБ Капиталов пазар АД за развитието на сектора на база месечно-наблюдавани продукти. Увеличават се продажбите на вътрешния пазар на предприятията, включени в наблюдението - на преработени и консервирани зеленчуци със 17.8%, на сосове и подправки – с близо 10%, на плодови и зеленчукови сокове – със 7% и на преработени и консервирани плодове – с 3.1%. Стокообменът с консервирани плодове и зеленчуци през 2019 г. нараства с 11.7% на годишна база. Външнотърговското салдо за периода 2014-2019 г. е положително. Внесените в страната количества преработени и консервирани плодове и зеленчуци през 2019 г. са с 1.6% повече на годишна база, а стойността им – с 10% по-висока. Износът също нараства – изнесените количества са два пъти повече спрямо 2018 г., а стойността им – с 13% по-висока. За допълнителна информация и поръчки: http://sfb.bia-bg.com

Нощният ток да поскъпне със 70 на сто, а дневният - с малко над процент от юли 2020 г. е поискало електроснабдителното дружество ЧЕЗ. От публикуваните от енергийния регулатор заявления става ясно още, че другите две компании - ЕВН и Енерго Про, искат повишението на електроенергията да е под половин процент. От производителите поскъпване с 3 на сто иска АЕЦ „Козлодуй“, а от Националната електрическа компания са изчислили, че токът, произведен от техните ВЕЦ-ове, трябва да е с близо 40% по-скъп. Електроенергийният системен оператор иска с близо една трета по-високи да са таксите за достъп и пренос. Подаването на тези заявления е законово изискване, но не означава, че това ще е поскъпването на тока. От енергийния регулатор обясниха, че исканията на компаниите ще бъдат разгледани през юни и тогава ще бъде решено дали да има промяна в цените на електроенергията.

Иван Иванов е избран за председател на управата на създадения от правителството през януари 2020 г. с капитал от 1 млрд. лв. "Български ВиК холдинг" ЕАД. Иванов бе последователно главен секретар и прокурист на "Софийска вода" до 2011 г. след което стана председател на Българска асоциация по водите. Оперативен директор на държавния ВиК холдинг ще е доскорошният директор на шуменското водно дружество Илиян Илиев. Третият член на управителния съвет на компанията ще е Венцислав Тодоров, бивш ръководител на район Самоков на ВиК София. Определени са и членовете на надзора на холдинга, в който ще влизат петима души. Негов председател ще е проф. Николай Лисев – ръководител на катедра "Хидравлика и хидрология" и преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. В състава на контролния орган влизат двама представители на регионалното министерство - Юра Йорданова - Витанова, която ще бъде заместник-председател на надзора, и Атанас Бояджиев. Другите двама членове са Галин Желев от Министерство на финансите и проф. Румен Арсов – преподавател в катедра "Водоснабдяване и канализация" на Университета по архитектура, строителство и геодезия и член на редица професионални организации. Предстои вписване на холдинга в Търговския регистър към Агенцията по вписванията.

Над 30 български транспортни компании се включиха в колективен иск на фирми от 17 държави за получаване на обезщетение от производители на тежкотоварни камиони. Мотивът е сключен между тях картел в продажните цени. Искът е заведен в Мюнхен и е въз основа на решение на Европейската комисия от 2014 г., според което шест компании са продавали камиони в тежест на купувача. От кантората, представляваща транспортните фирми, завели иска посочват, че компаниите, които в онзи момент са държали около 90% от производството на тирове в Европа, са били част от картел и са нарушили правилата за конкуренция в ЕС. Те са признали картелното споразумение и са глобени с 1,3 млрд. евро за манипулиране на пазара. Искът е за парично обезщетение. Всеки един транспортен предприемач има право за закупен от него камион в периода от 1997 до 2014 г. на парично обезщетение от 5 000 до 10 000 евро на камион. Колективният иск е от името на 1000 фирми от страни членки на ЕС. Над 30 от тях са български. Претенциите на компаниите са за обезщетение за закупени общо 21 000 камиона, като повече от 1100 са на български фирми.

Kипърската компания Kameran Financial иска да придобие контролен дял в свищовското дружество „Свилоцел“, собственост на предприемача Красимир Дачев. В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е внесено уведомление от новосъздадена дъщерна фирма на кипърската компания в България - „Пейпър Инвест” ЕАД. Регистрираното в България юридическо лице иска да осъществи концентрация посредством придобиване на контрол върху предприятието за производство и реализация на сулфатна избелена целулоза и продукти от нея. „Пейпър Инвест” ЕАД е новоучредено дружество с предмет на дейност "производство и реализация на целулоза, хартия и продукти от тях". Фирмата няма дялово участие в други дружества на територията на България. „Свилоцел“ е дъщерна компания на „Свилоза“ АД, а неин мажоритарен собственик, при притежаващ 96.4% от капитала, е регистрираната в Свищов „А.Р.У.С. Холдинг“ АД.

Според обявена преди месец информация от 29.04.2020 г. оръжейният завод „Арсенал“ в Казанлък започва съкращаването на две хиляди работници. Причината е спадът на поръчките вследствие на поевтиняване на петрола на международните пазари, кризата с Covid-19 в световен мащаб и проблемите по трансграничните транспортни коридори. Дружество „Арсенал“ е 100 процента експортно ориентирано и разчита само на външни поръчки, поясняват от ръководството. Към момента те са силно намалели и не позволяват да се поддържа досегашният брой заети в дружеството, които са близо девет хиляди души.

Казино е сред първите бенефициенти на схемата 60/40 за запазване на заетостта в коронакризата. В четвъртия транш по мярката "Палмс Меркюр Казино" ще спасява 150 служители с близо 110 000 лв. от държавата, става ясно от списъка на получателите, публикуван от Националния осигурителен институт. Най-голямата компенсация по схемата 60/40 засега се оказва за Центъра за градска мобилност в София - фирмата, под чиято шапка оперира градският транспорт на столицата. ЦГМ получава 363 547.04 лв. за 952 служители. В предишни траншове заводите на "Шишеджам" в страната получиха общо 348 539 лв. за 1951 служители. Веднага след ЦГМ и "Шишеджам" на трето място по размер на субсидията идва "Профилактика, рехабилитация и отдих". Чрез различните си поделения във Вършец, Павел баня и пр., фирмата получава 223 470 лв., с които ще плаща заплатите на 657 служители. Това дружество е собственост на НОИ, който управлява чрез него базите си за профилактика и рехабилитация в страната. Близо 500 служители ще издържа старозагорският завод за автомобилни компоненти "Стандарт Профил", в който в момента работят 835 души. Неговата субсидия е 31 731 лв. Над 200 служители ще издържа с бюджетни пари и Група "ВСК Кентавър", която има няколко производствени бази за технически изделия и хотел. Нейната субсидия е 43 799 лв. за 242 души. Ботевградската фирма за производство на мивки "Булсан" ще получи 52 995 лв. за 200 свои работници.

На 28.04.2020 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи отчет за първо тримесечие на 2020 год. на КММ АД - Шумен

Мексико и Европейският съюз успешно приключиха преговорите за ново, актуализирано търговско споразумение, обявиха двете преговарящи страни вчера вечерта. Пактът предстои да бъде одобрен и от двете страни и ще включва разпоредби за защита на инвестициите и на правителствените покупки. Договорът ще допринесе за икономическото възстановяване след пандемията от COVID-19. В изявление ЕС каза, че на практика цялата търговия на стоки между ЕС и Мексико ще бъде сега безмитна. ЕС е третият най-голям търговски партньор на Мексико с 75,5 милиарда долара годишен стокообмен. През изминалата година Мексико имаше 27 милиарда долара търговски дефицит с ЕС.

Zoom избра Oracle за доставчик на услуга за облачна инфраструктура, с което пренебрегна лидерите на пазара Amazon Web Services, Google Cloud Platform на Alphabet и Azure Cloud на Microsoft. „Наскоро преживяхме най-значителния растеж в историята на нашия бизнес, което изисква огромно увеличение на капацитета на нашата услуга. Разгледахме редица платформи и Oracle Cloud Infrastructure ни помогна бързо да увеличим капацитета си и да посрещнем нуждите на нашите нови потребители“, коментира главният изпълнителен директор на Zoom Ерик Юън. „Избрахме Oracle Cloud Infrastructure, защото е водеща в индустрията по отношение на сигурността, невероятното представяне и несравнимото ниво на поддръжка“, допълва още той. Пандемията на Covid-19 принуди много компании и училища да работят от дистанция, което позволи на Zoom да се превърне в ключов играч на пазара. Софтуерът за конферентни видео разговори миналата седмица премина границата от 300 млн. потребители дневно, от 200 млн. само няколко седмици по-рано.

Производителят на батерии LG Chem подписа договор с три южнокорейски банки за общо 700 млн. вона – около 550 млн. евро – за финансиране на разширяването на завода си в Полша. Заемът е от т. нар. „зелен заем” за финансиране на екологично чисти проекти. През март компанията си осигури още 480 млн. евро от Европейската инвестиционна банка, които също са предназначени за разширяване на завода във Вроцлав. Подкрепяният от EIB проект, чийто общи разходи ще възлязат на около 1,5 млрд. евро, трябва да увеличи годишния производствен капацитет на LG Chem с над 35 GWh до около 65 GWh. До края на 2022 г. в завода ще работят около 6000 човека. Наскоро LG Chem купи бившия завод за телевизори на турската Vestel, намиращ се в близост до съществуващия завод за батерии във Вроцлав. Проблемите на LG Chem с производството тук се отразиха в забавяне на производството на Audi e-tron в Брюксел и на Jaguar I-Pace в Грац. Обявеното увеличение на производството трябва да е достатъчно за около 800 000 до 1 000 000 електромобила, който брой зависи от капацитета на батериите.