Икономиката на България ще нарасне с 1,4% тази година, след като през 2022 г. ръстът й бе 3,4 на сто. Това се посочва в обявената пролетна прогнозна на Международния валутен фонд. От там очакват инфлацията у нас през 2023 г. да се понижи до 7,5 на сто след ръста от 13% на усреднена хармонизирана база за 2022 г. Предишната оценка, дадена от МВФ за икономиката на страната ни, е от октомври миналата година. Тогава от Фонда посочиха, че очакват през 2023 г. БВП на България да нарасне с 3 на сто, а очакванията за инфлацията бяха тя да се понижи до 5,2 на сто. Според данните безработицата се прогнозираше да бъде 4,7 на сто. Миналата седмица Световната банка прогнозира забавяне на икономическия растеж на България до 1,5 на сто, а на инфлацията ни - до 8,7 на сто през настоящата година.

Промишленото производство през февруари в България отчита минимално понижение на годишна база - с 1.8%, и лек ръст спрямо януари - с 0.6%, показват данните на НСИ. На годишна база понижение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в добивната промишленост - с 10.7%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5%, и в преработващата промишленост - с 0.3%. Съществен спад в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на химични продукти - с 27.5%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 24.4%, производството на мебели - с 23.7% и др.

Фирма "Малтери Суфле България" инвестира в строителство на нов завод за малц в Плевен. Началото на строителната дейност ще бъде поставено официално на 13 април от 11:00 часа, с участието на посланика на Франция в България Жоел Мейер. "Вложиха първоначално над 100 милиона лева. Сега ще влагат още 100 милиона. Работят над 90 на сто с немски партньори. Намеренията им са сериозни за разкриване на няколкостотин нови работни места", подчерта кметът на Плевен Георг Спартански. Предстоящите строителни дейности са на улица "Вит" 9, бившата бирена фабрика, след Винзавода.

Двете златни мини на канадската Dundee Precious Metals в България ѝ гарантираха солиден старт на новата година. За първото тримесечие на 2023 г. от „Челопеч“ и „Ада тепе“ са регистрирани резултати в синхрон с насоките на компанията за обема от добив на злато. В същото време производството на мед е малко под плана на Dundee поради по-ниското съдържание на метала в преработената руда. Общо за първите три месеца от годината „Челопеч“ е произвела приблизително 35 300 унции злато. За сметка на това „Ада тепе“ осигури почти рекордно ниво на производителност с приблизително 33 300 унции злато. Въпреки че производството на мед е малко под планираното поради по-ниските нива на мед в преработените руди се очаква медното съдържание да бъде по-високо през остатъка от годината. На годишна база данните на компанията показват, че добитото злато от „Челопеч“ в началото на тази година е по-малко, за сметка на рязък скок в по-новата мина на компанията – „Ада тепе“, която увеличава златната си продукция с близо 55%.

Икономическата обстановка и политическата нестабилност в България са причина за искането за прекратяване на концесията и замразяването на проекта за атракциона „Дървото“ в парк „Езеро“ в Бургас. Това коментира Таня Кишкин, управител на компанията „Адвенчър Фасилити Косептс енд Мениджмънт“, която трябваше да изгради и стопанисва съоръжението. Фирмата е част от акционерното дружество „Уолтопия“. „Причината е, че предстои рецесия, което ние го виждаме покрай бизнеса ни в световен мащаб. Много бързо се променя икономическата обстановка в страната и в света и в този момент не считаме, че подобна инвестиция е оправдана. Затова решихме да освободим имота, за да може да бъде евентуално по друг начин използван от Община Бургас“, обясни Кишкин. Конкурсът на „Уолтопия“ предвиждаше в две общини да бъдат реализирани две атракционни съоръжения. Впоследствие компанията е избрала и двете да се случат в Бургас.

Нестле България придоби бизнеса Solgar® в атрактивната и развиваща се категория хранене и хранителни добавки. Сделката на локално ниво се случва след приключване на придобиването на основните марки на Bountiful Company от Nestlé през август 2021 г., която включва марките Nature’s Bounty®, Solgar®, Osteo Bi-Flex®, Puritan’s Pride®, Ester-C® и Sundown®. Компанията оперираща продажбите, Isoplus България, ще продължи да управлява бизнеса в България под собствеността на Нестле България, интегрирана в звеното Nestlé Health Science. С интегрирането на добавките на Solgar® в портфолиото си, Нестле България ще открие ново подразделение в България в рамките на Nestlé Health Science. През 2021 г. Nestlé Health Science придобива Bountiful Company.

Ди Ес Смит, лидер в областта на устойчивите опаковки и иновациите, бе обявен за „Зелена компания на 2023“ на ежегодните Forbes Business Awards 2023. През последните години компанията се е фокусирала върху намаляването на въглеродните емисии посредством прилагането на устойчиви практики и инвестиции в обучението на бъдещите лидери, отговорни за преминаването на българската икономика към кръгова. Базираните в Пазарджик Ди Ес Смит България бяха номинирани за „Зелена компания на 2023“ и „Компания на 2023 – производство“. Основна политика на „Най-зелената компания на 2023“ е да се фокусира върху затварянето на производствения цикъл съгласно принципите на кръговата икономика чрез подобряване на конструкциите на опаковките.

На 11.04.2023 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи покана за ОСА на КММ АД

Политиката на сближаване на ЕС, която има за цел да намали регионалните различия, облагодетелства висококвалифицираните и по-богати домакинства повече от тези с ниски доходи и изостря неравенството в регионите на ЕС според скорошно проучване, цитирано от EURACTIV. Въпреки че е успешна в целта си да намали междурегионалното неравенство, политиката на сближаване - регионална политика на ЕС на стойност една трета от общия бюджет на блока - не успява да достигне до "най-изоставените хора" и всъщност увеличава неравенството в рамките на европейските региони, се казва в проучване, проведено от изследователи от Университета в Манхайм, центъра "Жак Делор" в Берлин и Университета в Орхус. Въз основа на проучване сред 2.4 милиона респонденти в ЕС докладът разглежда как кохезионната политика е повлияла на неравенството в доходите между 1989 и 2017 г. в 231 европейски региона. Изследователите са разгледали по-специално два вида еврофондове, Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейския социален фонд (ЕСФ), за които допустимите организации могат да кандидатстват, като подадат заявления за проекти по специфични "оперативни програми". Според изследователите кохезионната политика е ефективна от междурегионална гледна точка и допринася за средния икономически растеж на регионите, които поддържа.  "Политиката на сближаване е доста ефективна за насърчаване на ръста на средните доходи в изостаналите региони, но ако погледнете вътре в региона, тези увеличения на доходите отиват предимно при най-богатите, а не при най-бедните", обяснява Валентин Ланг, един от авторите на изследването и асистент в Университета в Манхайм,.  Политиката на сближаване спомага за увеличаване на доходите от труд за високообразованите и най-богатите групи в допустимите региони, докато ефектите върху по-бедните домакинства са близки до нула. Изследователите не са проучвали причините за различното разпределение на средствата. Според Ланг обаче е "много вероятно хората с по-високи познания да имат необходимите умения или да е по-вероятно да работят за фирми с капацитет и ресурси да кандидатстват за тези средства". В резултат на това висококвалифицираните служители - често на по-добре платени позиции и като цяло по-заможни - се възползват повече от кохезионните фондове, отколкото нискоквалифицираните и по-бедните домакинства. Като цяло изследователите са установили също, че вътрешнорегионалното неравенство, което кохезионните фондове изострят, допринася повече от междурегионалното за общото неравенство в Европа и предупреждават, че може да доведе до повече политическо недоволство сред "изостаналите". Кохезионната политика трябва да бъде "съчетана с правила, които да гарантират по-егалитарно разпределение на базираната на място подкрепа", предлага проучването. ЕС може да промени критериите за допустимост, за да гарантира, че повече хора, особено най-бедните, могат да се възползват от кохезионните фондове. Изследователят също така предлага "по-радикална реформа", за да се премине от политики, базирани на мястото, към политики, ориентирани повече към хората на ниво ЕС, така че средствата да достигнат до най-уязвимите хора.

Компаниите в САЩ от индекса S&P 500(500-те най-големи компании по пазарна капитализация) през първото тримесечие на тази година по всяка вероятност ще покажат спад на нетната печалба като цяло с 6,8% спрямо първото тримесечие на миналата година. Това прогнозират анализатори от FactSet, цитирани от The Wall Street Journal (WSJ). Ако прогнозите се сбъднат, това ще бъде вторият пореден спад на тримесечните печалби на най-големите американски компании. През тази седмица се очаква в САЩ началото на сезона на корпоративните отчети на американските компании за първото тримесечие на 2023 година. А за това тримесечие, анализаторите открояват няколко фактора, оказващи значително негативно влияние на икономиката. Тези фактори включват: продължаващ растеж на инфлацията, повишения на основните лихвени проценти отФедералния резерв (Фед) на САЩи проблеми във финансовия сектор. Конкретно при проблемите във финансовия сектор се имат предвид фалитите на двете банки в САЩ, както и кризата около доскоро втората по големина швейцарската банка Credit Suisse. Тази банка практически беше спасена от фалит, благодарение на намесата на швейцарските власти, които организираха спешното й закупуване от най-голямата швейцарска банка UBS. "От гледна точка на корпоративните показатели, ние (САЩ) вече се намираме в рецесия", цитира WSJ думите на анализатора от инвестиционната компания Brown Advisory, Ерик Гордън. Едни от първите отчети за тримесечието на големи компании в САЩ, които се очакват в следващите дни, са тези на крупните финансови институции JPMorgan Chase, Citigroup и Wells Fargo. Така че анализаторите очакват тези отчети с особено безпокойство. "Опитваме се да разберем какво въздействие оказва на икономиката на страната затягането на паричната политика на Фед", коменитра директорът по инвестициите в Prime Capital Investment Advisors, Скот Даба. По думите му, банковите отчети могат да покажат, каква е текущата ситуация на финансовите пазари (в страната, а и не само).

Картелът на ОПЕК от десетилетия се изживява като последна инстанция на световните петролни цени. Твърде скоро обаче ролята му вероятно ще стане второстепенна и за това няма да са отговорни "зелените" амбиции на богатите западни демокрации, а... Китай. Комунистическата страна има едно голямо препятствие по пътякъм глобалните си амбиции - зависимостта от изкопаемите горива. В Пекин осъзнават това и ускорено внедряват алтернативни технологии, които неизбежно ще намерят приложение по целия свят, пише "Дейли Телеграф" в свой анализ. ОПЕК като организация на част от страните производителки на петрол и най-вече Саудитска Арабия като най-мощна сред всички тях действа подобно на централна банка по отношение на пазара на горива. Например, тя спира прекалено амбициозните си членки, ако те решат да вдигнат цените до степен, в която купувачите сериозно да се замислят за алтернативни технологии. Това обаче се промени от възкачването на престола на принц Мохамад бин Салман насам. Саудитите вече подхождат със схващането, че възможностите на пазара на изкопаеми горива се изчерпват. Затова се опитват да изкарат на него възможно най-много пари чрез картелни практики, които тласкат цените нагоре. Сега обаче петролните монархии и останалите в ОПЕК може да бъдат изпратени в историята от процеси, които техните стратези не предвиждаха, а именно - възходът на Китай като самодостатъчна в енергийно отношение световна сила. От повече от 30 г. Пекин последователно преследва своята цел да се превърне в незаобиколим фактор за международните отношения.  КНР е най-големият вносител на петрол в света със 10,8 млн. барела дневно и е по-зависима от външните доставки даже от САЩ в навечерието на петролната криза от 1973 г. Страната получава и най-големите доставки на чуждестранен втечнен газ. И в двата случая по-голямата част от горивата идват по море, което ги превръща в огромна геостратегическа слабост за Китай. Висшето ръководство на страната вижда затрудненията, които в момента изпитва Русия без лесен достъп до танкери и застрахователни услуги за скъпоценните им товари, а освен това в детайли е изучавало петролната блокада, наложена от САЩ на Япония през 1941 г., вкарвайки така Токио във войната значително преди да е в пика на военната си готовност. Затова и не изглежда вероятен сблъсък в Тайван преди Китай да е обезпечен енергийно. В ОПЕК поне до неотдавна продължаваха да вярват, че търсенето на петрол ще продължава да е високо поне до средата на века - на база очакването, че средната класа в Азия ще се разраства и ще компенсира спадащото търсене в Европа и САЩ. Проблемът е, че Китай вече се движи по друг път. "Търсенето на петрол от страна на Китай изведнъж ще започне да пада. Половината от всички автомобили в Китай ще са електрически до 2030 г. Ако направите сметката, това ще са по няколко милиона барела всеки ден", коментира пред "Телеграф" лорд Адеър Търнър от международната Комисия за енергийния преход (ETC). Според данните за февруари, продажбите на бензинови и дизелови коли в Китай са спаднали с 20% на годишна база, а plug-in хибридите са вече 32% от пазара. В страната масово се изграждат станции за замяна на батерии - не чакаш на зарядното устройство, а директно ти дават зареден акумулатор. Най-популярният модел - BYD Song Plus, е с цена като на среден клас класически автомобил, а на второ място е Wuling Mini, която струва само 4000 паунда. Според лорд Търнър достъпността на електромобилите е несравнимо по-голяма, отколкото на Запад. Това се вижда и при лекотоварните автомобили, където EV сегментът расте с 85% на годишна база. До 2025 г. всички автобуси в източните китайски провинции ще са на ток. Когато става дума за пътнически транспорт, голям фактор е и високоскоростната железопътна мрежа, която намалява нуждата от вътрешни полети - авиацията по-трудно ще се избави от изкопаемите горива и това тепърва ще става проблем например в САЩ. За всичките тези електромобили е нужен ток. Китай е водещ производител на соларни панели и има огромна литиева индустрия. Пустините във Вътрешна Монголия, Гансу и Синджан се превръщат във фотоволтаични паркове, а вятърни турбини в морето и резервни мощности на въглища гарантират стабилност на мрежата и през зимните месеци. Първоначално Си Дзинпин искаше 1200 гигавата ВЕИ мощности до 2030 г., но според китайски учени този капацитет ще бъде наличен още през 2025 г. Анализатори от Goldman Sachs са на мнение, че КНР може да достигне впечатляващите 3300 GW възобновяеми мощности до края на десетилетието - и то в комбинация с батерии за съхранение на енергията.Така очакванията са въглеродните емисии на Китай да започнат да намаляват след 2028 г., а през 2040 г. енергийните доставки на страната ще са вече наполовина спрямо сегашните нива. Голям фактор е и че до 2030 г. се очаква да навлязат нови технологии при акумулаторите, които ще направят електромобилите по-евтини, с по-голям пробег и с по-малка зависимост от редки земни елементи.Със сигурност тенденциите няма да са уникални за Китай и така нуждата от изкопаеми горива може да отпадне още преди формалната им забрана в средата на следващото десетилетие, коментира авторът на статията. В прав текст: "Китай не прави всичко това в услуга на Запада. Прави го, за да се конфронтира със Запада от позицията на по-силния и защото иска да стане световен хегемон на чистите технологии", подчертават от "Дейли Телеграф".