Държавният дълг на България ще нарасне с над 23,3 млрд. лв. само за три години. Това показват прогнози на Министерство на финансите, които съпътстват проекта на бюджета за 2023 г. В края на миналата година държавният дълг е 36,1 млрд. лв., или 21,8% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Прогнозата е до края на 2025 г. дългът да нарасне до 59,5 млрд. лв. Само за три години дългът ще бъде увеличен до 28,3% от БВП, което означава, че ще расте доста по-бързо от икономиката на страната. Причината за това е планирането на значителни бюджетни дефицити през тази и следващите две години. Очакваното нарастване на държавния дълг към края на 2023 г. до около 40,5 млрд. лв., или с 4,5 млрд. лв., се дължи на планираното пускане на нов дълг от 7,5 млрд. лв. Тук влизат и вече пласираните в началото на годината облигации на международните пазари в размер на 2,9 млрд. лв. Остатъкът от около 4,6 млрд. лв. от заложения нов дълг за 2023 г. е необходим основно за финансиране на планирания бюджетен дефицит. Средствата ще бъдат осигурени чрез емисии държавни ценни книжа (ДЦК) на вътрешния и на външните пазари. Преди приемането на бюджет да 2023 г. има възможност да бъде пускан нов дълг само за покриване на плащанията по старите държавни облигации. Затова необходимият обем нов дълг за покриване на бюджетния дефицит през 2023 г. ще бъде концентриран през втората половина на годината.

Производството на електрическа енергия в България се свива през април, отчитайки втори пореден месец на значителен спад, като голяма част от генерираното електричество е реализирано на вътрешния пазар, показват нови данни на Националния статистически институт (НСИ). През април в България са произведени 3063 гигаватчаса (ГВтч) електроенергия, от които 2704 ГВтч са доставени в рамките на родния пазар. През април спрямо предходния месец производството на всички видове енергийни продукти в страната отчита спад, водено от понижението при безоловния бензин, което достига 59,1% при продукция от 45 хил. тона. Той е следван от пропан-бутановите смеси, където спадът достига 40% до 3 хил. тона. Производството на твърди горива се свива с 27,1% до 1,44 млн. тона. Спадът при дизеловото гориво възлиза на 7,9%, при обеми от 176 хил. тона. Спрямо април 2022 г. производството на бензин се понижава с 67,4%, това на пропан-бутанови смеси – с 57,1%, на природен газ – с 50%, на твърди горива - с 44,1%, на дизелово гориво – с 25,7%, на електроенергия – с 25,6%.

Българският договорен фонд Адванс Инвест, управляван от Карол Капитал Мениджмънт, участва в първичното публично предлагане на акции от румънския държавен производител на електричество Hidroelectrica на Букурещката фондова борса, което дава възможност и на българските инвеститори да участват индиректно. IPOтосе осъществява между 23 юни и 4 юли, като в продажба са допуснати до 20% от акциите на дружеството. По предварителна оценка стойността на сделката е приблизително 1,7 млрд. евро. Първичното публично предлагане, което според борсовите анализатори вероятно ще бъде най-голямото в Европа тази година, се състои от съществуващи акции, притежавани от румънския реституционен фонд Fondul Proprietatea (FP.BX), чиито акции също са част от портфейла на Адванс Инвест. Акциите на Hidroelectrica ще бъдат включени в индекса BET. Надзорният съвет на държавната компания обяви, че ще продължи да разпределя като дивидент между 90 и 100% от печалбата си, като така очакваната дивидентна доходност за притежателите на акции на Хидроелектрика е близо 10% на година. Адванс Инвест, управляван от Карол Капитал, е първият български взаимен фонд в акции. Той инвестира в акции на водещи компании от основни сектори на икономиката на България и Румъния с цел осигуряване на висока дългосрочна възвращаемост под формата на капиталови печалби и дивиденти.

„Бианор Холдинг” АД обяви, че успешно приключи процедурата по увеличение на капитала. Записани са 470 697 акции с номинал 1 лев и емисионна стойност 17 лева, с което дружеството привлече инвестиции от 8 001 849 лева. В процедурата по увеличение на капитала участваха общо 37 инвеститори, включително три институционални фонда. По-рано тази седмица компанията обяви сключването на окончателни договори за придобиване на 100% от капитала на дружествата „Дейтабрийд“ ЕООД и „Айтидо Технолоджис“ ООД и предприе необходимите действия за вписване в Търговския регистър на прехвърлянето на дружествените дялове. През първото тримесечие на 2023 година „Бианор Холдинг“ АД реализира 27% ръст на приходите на продажби на годишна база до близо 1,5 млн. лева. На проформа консолидирана база с новопридобитите компании групата реализира приходи за тримесечието от 3 млн. лв., припомня компанията.

В традиционните автомобили се съдържат около 120 килограма мед, а в електрическите количеството му е още по-голямо. Медта е един от металите на бъдещето, коментира Тим Курт, изпълнителен директор на "Аурубис България" и президент на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК). През февруари 2023 година за медодобивния завод на германската компания в България е започнало изпълнението на проект за над 120 млн. евро, който ще позволи преработване на анодна мед в катодна. Това ще елиминира нуждата от транспортирането на нужните количества между България и Белгия, тъй като катодната мед ще се произвежда изцяло у нас. "Това е най-голямата ни инвестиция в България. С това ще се разкрият и много работни места. В началото на тази година отворихме офис в София, той не е огромен, но за такова индустриално предприятие като нашето е голяма крачка. От януари изграждаме различните отдели, не местим целия си ИТ отдел от Западна Европа в София, но местим много малки звена от голямото ни предприятие - такива, за които има смисъл да бъдат тук и такива, за които могат да се намерят квалифицирани работници в България, каквито не намираме в Германия и Белгия", каза още Тим Курт. До момента компанията е наела 50 инженери у нас, а на по-късен етап предстои към екипа да се присъединят още 17.

"ВиК - Варна" ООД приключва 2022 година с над 2 милиона лева печалба и без просрочени задължения към доставчици и контрагенти, съобщи управителят на дружеството Веселин Русев след Общото събрание на съдружниците. В сравнение с предходната 2021 г. положителният финансов резултат на фирмата е с около 1,2 милиона лева повече. През миналата година приходите на дружеството са били над 69,7 милиона лева. Основната причина за повишението им спрямо 2021 г. е увеличението на цената на водата. Другите фактори са увеличаването на броя на абонатите, както и отчитането на необхванати до сега потребители. Към края на миналата година дружеството е имало близо 350 000 клиенти, от които малко над 31 000 са фирми. Общото събрание даде съгласие ВиК да тегли заем от малко над 25 милиона лева от "Български ВиК холдинг" ЕАД. Дружеството получава кредита при тригодишен гратисен период и много добра лихва, като ще го изплаща през следващите 15 години.

Сума в размер на 28 232 499.75 лв. се заделя за изплащане на дивидент на акционерите на “Спиди” АД – София от печалбата за 2022 година. Решението е гласувано от редовното годишно общо събрание на дружеството. Това означава, че всеки притежател на такива книжа ще получи по 5.25 лв. за всяка своя акция преди облагане. Остатъкът от печалбата за миналата година ще бъде отнесен като неразпределена печалба. Фирмата за куриерски услуги завърши 2022 г. с нетна печалба от 41 061 683 лева. Изплащането на дивидента ще става на части. Най-напред по 2 лв. на акция до 30 юли, а после до 3.25 лв. на акция до 20 август, уточниха от “Спиди”. От нетната печалба за 2021 година “Спиди” изплати по 4 лева брутен дивидент на една акция или общо 21 510 476 лева. Общо 1 080 438 броя акции или 20.09 процента от книжата държи Валери Мектупчиян. Той осъществява контрол върху „Спиди Груп“ АД и чрез притежаваните от него акции в „Спиди Груп“ АД, непряко контролира 20.09% от „Спиди“ АД. Френската GeoPost SA France притежава 3 753 908 броя акции, представляващи 69.81% от акциите с право на глас на фирмата. Останалите книжа са собственост на по-малки индивидуални инвеститори и други фирми.

През 2022 г. ЕС е изнесъл автомобили на обща стойност 158 милиарда евро, което е с 8 милиарда евро повече от предишния рекорд от 150 милиарда евро, регистриран през 2015 г., сочат оповестени днес данни на Евростат. Вносът пък достига 62 милиарда евро, което значи, че излишъкът на ЕС в търговията с автомобили е в размер на 96 милиарда евро. Стойността на търговията с автомобили извън ЕС нараства средно с 3,8 на сто годишно между 2002 г. и 2022 г., като вносът (4,4 на сто) нараства по-бързо от износа (3,6 на сто). През 2022 г. основната експортна дестинация на колите, произведени в ЕС, е САЩ (23 на сто), пред Великобритания (17 на сто), Китай (15 на сто), Южна Корея и Швейцария (по 5 на сто) и Япония и Турция (по 4 на сто). В тези страни са изнесени 73 на сто от произведените в ЕС автомобили. Китай и Великобритания са страните, от които са внесени най-много автомобили в ЕС през 2022 г. (по 15 на сто), следвани от САЩ (14 на сто), Южна Корея (13 на сто), Япония (12 на сто), Турция (10 на сто) и Мексико (8 на сто). Тези държави осигуряват 88 на сто от вноса на автомобили в ЕС.

Всички големи банки в САЩ са преминали успешно годишния стрес тест на Федералния резерв, чиято цел е да оцени доколко биха се справили с голяма финансова криза. Фед установи, че всички 23 тествани банки "са добре позиционирани, за да издържат на тежка рецесия и да продължат да отпускат кредити на домакинствата и бизнеса дори по време на тежка рецесия", се посочва в публикувания от него доклад. Последните резултати от тестовете последваха широко разпространените банкови сътресения в САЩ и Европа по-рано тази година, предизвикани от бързия фалит на калифорнийския регионален кредитор Silicon Valley Bank (SVB). SVB преживя масово източване на банката от вложители, обезпокоени от въздействието на бързо нарастващите лихвени проценти. "Днешните резултати потвърждават, че банковата система остава силна и устойчива", заяви в изявление заместник-председателят на Фед, отговарящ за надзора, Майкъл Бар. Малките местни банки и средните по размер регионални банки бяха освободени от тези тестове. Тазгодишният стрес тест предполагаше, че банките ще се борят с тежка глобална рецесия, значителен спад на цените на търговските имоти и жилищата, значително увеличение на броя на незаетите офис площи и рязък скок на равнището на безработица до пик от 10%. При този сценарий Фед установи, че съвкупното съотношение между собствения и привлечения капитал на банките - което осигурява защита срещу загуби - ще намалее с 2,3 процентни пункта до 10,1%. Установено е обаче, че всички 23 банки ще останат над минималните си капиталови изисквания по време на хипотетичната рецесия, въпреки че ще претърпят общи прогнозни загуби от над половин трилион долара. В изявление президентът на Асоциацията на американските банкери Роб Никълс заяви, че резултатите от теста показват, че американските банки остават силни. Те също така показаха, че институциите са "натрупали значителни капиталови резерви, които ще им позволят да продължат да отпускат кредити и да подкрепят нашата икономика дори при най-тежките икономически условия", добави той.

Виетнам регистрира рекордно висок брой нови фирми този месец, включително такива, които смятат да възобновят дейността си, показват данни на отдела за управление на регистрирането на бизнеси към министерството на планирането и инвестициите, цитирани от Виетнамската новинарска агенция (ВНА). През юни 2023 г. са създадени 13 904 нови предприятия, което е с 4,8% повече в сравнение със същия период през миналата година. От тях 7 098 са възобновили своята дейност, което представлява увеличение от 215% спрямо същия период миналата година. През първите шест месеца на 2023 г. близо 113 000 предприятия са новосъздадени или са възобновили дейността си. Същевременно около 100 000 предприятия са се оттеглили от пазара, 12 333 от които през юни месец. Средният брой на оттеглящите се от пазара предприятия достигна 16 600 месечно. Това е понижение в сравнение с регистрираните 17 600 предприятия  през първите пет месеца и 19 000 единици на месец през първите четири месеца. Броят на оттеглящите се от пазара предприятия в сектора на недвижимите имоти се е увеличил с 40,4% спрямо същия период на 2022 г., което бележи най-високи нива сред 17-те икономически сектора. Това контрастира с впечатляващия ръст на броя на новите предприятия за недвижими имоти, които навлизат на пазара - 44,8% през първите шест месеца на 2021 г. в сравнение с 2020 г.