Финансирането на научноизследователската и развойна дейност (НИРД) у нас идва предимно от чужбина, сочат предварителните данни на Националния статистически институт за 2022 г. Чуждестранните източници на средства за осъществяване на НИРД представляват 40% от цялото финансиране. Сектор "Предприятия" финансира 34.7%, а държавният бюджет - 24.6%. През миналата година разходите за научноизследователска и развойна дейност са 1 265.6 млн. лв., което е със 17.8% повече в сравнение с 2021 г. Запазва се тенденцията на ежегодното им нарастване през периода 2018 - 2022 година. Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт) възлиза на 0.75% и е с 0.02 пункта по-ниска в сравнение с 2021 година. Сектор "Предприятия" е най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД, с дял от 67.8% от общите разходи за НИРД през 2022 година. Следва сектор "Държавно управление", чиито научни институти и организации формират 25.4%. Направените разходи за наука от висшите училища и университетските болници възлизат на 6.3%, а от нетърговските организации - на 0.5%. По области на науката през 2022 г., както и през предходната година, най-голям относителен дял имат разходите за НИРД в областта на техническите науки - 50.5%, или 638.6 млн. лв., следвани от медицинските и здравни науки с дял от 20.5%, или 259.3 млн. лв., и естествените науки - 17.2%, или 217.1 млн. лева.

Избирателната активност на вота в неделя, 29 октомври, за цялата страна е била 44.94%, съобщават от Централната избирателна комисия (ЦИК). За сравнение на предходните местни избори от 2019 година избирателната активност на първия тур е била по-висока – 49.76 процента. На тазгодишните избори до урните са отишли повече от 2 713 000 избиратели от общо малко над 6 038 000 души, включени в избирателните списъци. Тази неделя в София избирателната активност e била 36.04 процента. Правото си на глас са упражнили над 380 000 души. На първия тур на изборите през 2019 година в София са гласували 42.82% или близо 456 000 избиратели.

"Бургас Плаза" - първият съвременен търговски център в морския град, се продава от частен съдебен изпълнител, който е обявил публична продан на общо 91 самостоятелни обекта в мола (от общо 92), 62,74% от общата площ на имота и от открития паркинг за 660 автомобила на покрива на сградата. Всички те са под възбрана във връзка с дело за дългове - недвижимото имущество е било ипотекирано многократно и има особен залог в полза първо на "Банка Пиреос", а след това - в полза на правоприемника ѝ "Юробанк България". Единствено един двуетажен търговски обект в мола с площ от над 12 600 квадратни метра не е обхванат от възбраната по делото. Началната цена на търга е 24 599 328,40 лв. През 2009 г., когато молът беше открит, информацията беше, че в него са били инвестирани над 60 млн. евро.В първите години търговският център се радваше на голям интерес, но затварянето на хипермаркета Carrefour и откриването на мол в жк. "Славейков" му повлияха много негативно и намаляха както клиентите, така и наемателите.

След продажбата на винзавода в Асеновград и „Стема“ в Старосел сега е ред на винарска изба „Пълдин“ в Перущица. Винпpoмът дъpжи пpaвaтa въpxy мapкaтa "Πлoвдивcкa гpoздoвa paкия". Обявената цена е 3 400 000 евро без лозята, които се простират на 32 000 дка. Πpeз 2003-2005 г. кoмпaниятa инвecтиpa в нoвo тexнoлoгичнo oбopyдвaнe, cъoбpaзeнo c пocлeднитe тeндeнции във винoпpoизвoдcтвoтo. Дoбpoтo гeoгpaфcкo paзпoлoжeниe нa винapcкaтa избa блaгoпpиятcтвa oтглeждaнeтo нa чepвeни copтoвe гpoздe - "Mepлo", "Kaбepнe coвиньoн", "Pyбин", кaктo и нa yникaлния бългapcки copт "Maвpyд". Πpoизвoдcтвeният кaпaцитeт зa винификaция e 1500 тoнa винeнo гpoздe, a кaпaцитeтът нa бyтилиpaнe e 10 000 000 бyтилки гoдишнo. По време на вълната на масовата приватизация в края на миналия век "Винпром Пловдив" АД - старото име на винарска изба „Пълдин“, става частна собственост. Срещу 555 072 щ. долара фирмата на Атанас Табов - "Фик Компас" ЕООД дъщерна фирма на "Алианц България", става собственик на 51% от "Винпром - Пловдив" АД. В първата вълна на боновата приватизация "Индустриален холдинг България", също свързан с него, придобива 22,07 на сто от капитала на винарната. По-късно Атанас Табов купува и държавния дял, управляван от Министерството на икономиката и енергетиката. Към днешна дата Табов е мажоритарен собственик и като физическо лице, и чрез фирмите си „Атанинс Инвест“ АД, с регистрация в София, и „Виноград“ АД - Перущица.

"Техномаркет" ще отвори три нови магазина в България през ноември. Търговските обекти ще се намират между Несебър и Равда, във Видин и в Шумен. "Техномаркет" Несебър отваря на 15 ноември. Адресът на магазина е на главния път Бургас-Несебър при разклона за Равда до Lidl. Магазинът се намира в новия ритейл парк и ще е с площ от 1 200 квадратни метра. "Техномаркет" Видин отваря врати на 16 ноември тази година. Той ще се намира също в ритейл парк - този до Kaufland. Обектът е с 1 400 квадратни метра площ. "Техномаркет" Шумен ще се открие до края на месец ноември в новия Ритейл парк на ул. Кралевиче 1. Това ще е най-големият от трите нови магазина. Площта на търговския обект ще е 2 000 квадратни метра. "Техномаркет" е верига хипермаркети за бяла и черна техника - най-голямата в България по брой магазини. С новите три локации веригата разполага с 50 магазина в цялата страна. През 2022 година продажбите на компанията надхвърлят 329 млн. лева, а печалбата й нараства от 6.7 на 10 млн. лева. Растежът на "Техномаркет България" за 2022 г. е 13,8% - под инфлацията, но продажбите на компанията надхвърлят 329 млн. лева, а печалбата й нараства от 6.7 на 10 млн. лева.

"Шелли Груп" АД (бившата "Алтерко" АД), доставчик на IoT решения и продукти за сградна автоматизация увеличава производствения си капацитет. Shelly пусна в действие две нови производствени линии в партньорската си фабрика в Китай, които ще осигурят капацитет и за планирания растеж през 2024 г. Двете нови производствени линии биха могат да донесат потенциални приходи в размер на до 30 млн. евро годишно. Това е част от стратегията за растеж на компанията за постигане на среден ръст на продажбите от 43% годишно до над 200 млн. евро до края на 2026 г., както е предвидено в средносрочните насоки за развитие на дружеството. "Шелли Груп" АД е технологичен холдинг, чиято основна дейност е фокусирана върху иновацията чрез разработването на нови технологии, производството и дистрибуцията на висококачествени IoT продукти. Шелли Груп е основано в България. Групата се състои от 6 дъщерни компании и има офиси в България, Словения, Германия, Китай и САЩ. Продуктите на Шелли Груп вече покориха над 100 пазара. Дружеството присъства на Българската Фондова Борса от декември 2016 г.

Куриерската компания „Спиди“ АД свива печалбата за деветмесечието въпреки ръста на приходите. Продажбите на компанията за периода януари-септември са за над 219 млн. лева при 184,1 млн. лева година по-рано, като се увеличават с 19% за една година. Общите разходи на „Спиди“ достигат почти 193,1 млн. лева към края на септември в сравнение със 163,4 млн. лева към края на септември 2022 г. Дружеството реализира нетна печалба в размер на 23,46 млн. лева за деветмесечието при над 31,4 млн. лева година по-рано, като намалението за една година е от почти 25%. В последната година акциите на „Спиди“ поскъпват с над 30%, а пазарната капитализация надвишава 715,2 млн. лева.

Стратегическият фокус върху иновациите и подобряването на клиентското изживяване помогна на “Ай Ти Еф Груп” (ITF Group) да отчете ръст от 29 процента на обема на отпуснатите кредити към края на третото тримесечие. А това води и до нарастване с 26 на сто на нетното портфолио, съобщават от компанията. Тези резултати се дължат както на повишаване с 22 на сто на средно месечният брой на отпуснатите кредити, така и на увеличения среден размер на заемите, предоставяни от първата българска финтех компания, листната на пазар за растеж ВЕАМ на „Българска фондова борса“. С нарастването на портфолиото се увеличават и приходите на ITF Group с 57 на сто в периода януари-септември в сравнение с същия период година по-рано. В резултат компанията постигна ръст на печалбата от 64 процента за първите девет месеца на годината до близо 1.8 млн. лева. В края на третото тримесечие се повишава и коефициентът на възвращаемост на капитала (Return On Equity), който достигна 18 процента, обявиха от компанията. Финтех компанията, специализирана в небанково потребителско кредитиране, е позната на пазара с изцяло онлайн кредитите SmileCredit и заемите GetCash, които се предлагат през клонова мрежа. Иновативната финансова институция е в топ 10 на компаниите в сегмента на онлайн кредитирането в България. През декември 2022 г. ITF набра 3 010 000 лева от индивидуални и институционални инвеститори през БФБ след успеха на първичното публично предлагане (IPO).

Икономиката на Европейския съюз е нараснала с 0,1 на сто през третото тримесечие, докато в еврозоната продукцията се е свила със същия темп. Това показват най-новите сезонно коригирани предварителни оценки на европейската статистическа агенция Евростат. За сравнение през второто тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) на ЕС остана без изменение спрямо предходното, първо тримесечие, а в еврозоната бе отчетен растеж с 0,2 на сто. Отнесено към същото тримесечие на 2022 г., икономиката както на Евросъюза, така и на валутната зона се е увеличила с 0,1 на сто през тримесечието юли-септември. През предходното тримесечие годишният ръст на БВП в ЕС бе 0,4 на сто, а в еврозоната - 0,5 на сто. Сред страните членки, за които има налични данни, през третото тримесечие Латвия (+0,6 на сто) е отбелязала най-голям икономически растеж спрямо предходното тримесечие, следвана от Белгия (+0,5 на сто) и Испания (+0,3 на сто). На другия край на скалата с най-голям спад са били Ирландия (-1,8 на сто), Австрия (-0,6 на сто) и Чехия (-0,3 на сто). Пет членки са регистрирали растеж на стопанствата си спрямо същото тримесечие на предходната година, като най-значителен той е бил в Португалия (+1,9 на сто), Испания (+1,8 на сто) и Белгия (+1,5 на сто). С най-много са се свили икономиките на Ирландия (-4,7 на сто), Естония (-2,5 на сто), Австрия и Швеция (-1,2 на сто за всяка). Все още не фигурират данни за икономическия растеж в България през третото тримесечие.

Доверието на потребителите в САЩ във финансовите им възможности се влошава през октомври за трети пореден месец на фона на повишаващите се опасения от настъпването на рецесия в страната. Това съобщи Асошиейтед прес, цитирайки данните от най-новото проучване на изследователския институт "Конферънс борд" (Conference board). Индексът на потребителското доверие на "Конферънс борд" се понижава до 102,6 пункта през октомври спрямо 104,3 пункта през септември. Показателят, който отразява оценката на американските потребители за икономическата ситуация в САЩ в момента, също спада - до 143,1 пункта при 146,2 пункта през предходния месец. Показателят, който отчита очакванията на потребителите за нивото на доходите им, за развитието на бизнеса и на пазара на труда в САЩ в краткосрочен план, намалява до 75,6 пункта през октомври при 76,4 пункта през септември. През годините, когато равнището на този подиндекс се е понижавало до под 80 пункта, това е било знак за настъпването на рецесия в рамките на година. Потребителските разходи формират около 70 на сто от икономическата активност в САЩ, поради което са важен индикатор за състоянието на икономиката на страната, посочва АП. 

Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на Саудитска Арабия се е свил с 4,5 на сто през третото тримесечие, под натиска на резкия спад на петролната индустрия и на фона на съкращения на добива на черно злато. Това показват заключенията от най-новите предварителни данни за кралството, предаде Ройтерс. Икономиката на Саудитска Арабия нарасна значително миналата година, докато огромните непредвидени приходи от високите цени на петрола - около 100 долара за барел, отведоха БВП на кралството до растеж с 8,7 на сто, най-големият сред страните от Г-20. Също така миналата година бе отчетен първи бюджетен излишък от почти десетилетие в страната. Дейностите, свързани с петролния сектор, са намалели със 17,3 на сто през тримесечието юли-септември, отнесено към същия период на миналата година. Като цяло БВП на Саудитска Арабия е намалял, въпреки че без да се взема предвид петролната индустрия, икономиката се е разширила с 3,6 на сто. Страната удължи доброволните съкращения на петролния си добив от 1 милион барела на ден до края на годината. Това, според властите в Рияд, е превантивен ход за стабилизиране на пазара. Според Моника Малик, главен икономист в "Абу Даби комършъл банк" (Abu Dhabi Commercial Bank), като цяло икономиката на Саудитска Арабия ще се свие с 0,8 на сто през 2023 г. "Данните, които не са свързани с петрола, сочат отслабване на инерцията, въпреки че високите държавни разходи през третото тримесечие ще бъдат в подкрепа на растежа", обясни тя. Изключвайки дейностите, свързани с петрол, икономическият ръст на Саудитска Арабия се очаква да бъде около 6 на сто тази година. През идните години по-високите държавни разходи трябва да стимулират допълнително вътрешното търсене и да подкрепят БВП на страната.