Търговията на България с Германия достигна рекордните 12 млрд. евро за 2022 г., сочат последните данни на Германската федерална статистическа служба. Търговският ни стокообмен е нараснал с 22,2 на сто в сравнение с предходната година, а България заема 38-мо място в света в класацията на германската търговия, съобщиха от Германо-българската индустриално-търговска камара. България е изнесла стоки на стойност 6,7 млрд. евро за Германия (т.е. България вече заема 39-то място измежду страните вносителки в Германия), а вносът на България от Германия възлиза на 5,4 млрд. евро (или България се нарежда на 43-то място в списъка на страните, за които Германия изнася стоки и услуги).

След като отчете, че успешно се е преборило с цените на горивата, служебното правителство на България обяви, че ще вземе мерки за непрекъснато нарастващите цени на хранителните стоки.  Наблюдавали цените, проследявали процесите и анализирали информацията. Целта е ясна - държавата да използва всички свой инструменти, за да контролира цените на пазара. Незнайно защо на прицел са само печалбите и приходите на търговските вериги, при които имало свръхпечалби и щели да проверяват откъде и как са се сдобили с тях "без държавата да се меси в свободната конкуренция". За съжаление никой няма намерение да наблюдава, проследява и анализира информация за другите сектори, в които също се генерират свръхпечалби по един неособено пазарен начин. Търговските банки от години формират печалбите си основно от непрекъснато нарастващи такси. Ца това големите испански банки ще платят например тази година над 1,1 млрд. евро заради новия данък върху свръхпечалбите на банките, ама за нашият парламент беше по-важно да промени Закона за изборите и да фиксира увеличение на минималната работна заплата по един абсурден механизъм от 2024 г. Големите телекоми са си разделили удобно пазара и също подготвят повишение на цените, въпреки намаляващите такси заплащани към държавата и ползване на енергийни помощи.

Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) обяви поръчката за изграждане на интермодалния терминал в жп възела в Русе. Финансирането на проекта е по Националния план за възстановяване и устойчивост, а прогнозната стойност - 54,1 млн. лв. без ДДС. Търгът е обявен на 3 февруари, а до 6 април 2023 г. е срокът за подаване на оферти. В момента в страната има само един действащ интермодален терминал - край Пловдив, чиито оператор е ПИМК. След като приключи изграждането, ще се избере концесионер на терминала в Русе, като именно той ще трябва да осигури нужното оборудване - мобилна техника, кранове, компютърна и офис техника и т.н. По план проектирането и изграждането на терминала трябва да отнемат две години.

Обявеното в несъстоятелност дружество „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД, което има стотици милиони задължения към фирми и служители, е отправило покана за доброволно изпълнение към Община Враца. Претенциите са за от 8 433 592,29 лв. Към момента дружеството дължи на местната администрация над 7 милиона лева, както и над 100 милиона лева към Българска банка за развитие, НАП, „Инвестбанк“ АД, служители и фирми в страната. То беше изпълнител по Етап 2 на водния цикъл и е отговорно за некачественото изпълнение на строително-ремонтните дейности и наложените неустойки по проекта, твърдят от общината във Враца. Община Враца прекратява договора с „ПОННСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ през 2019 година. През 2022 година общината прави валидно прихващане – дружеството дължи 7 160 034 лв., местната администрация – 6 679 622 лв.

Гриша Ганчев вече е мажоритарен собственик на футболния клуб ЦСКА. До момента той държеше 38,1 процента от акциите на „червените“. Толкова имаше и Юлиян Инджов. Христо Стоичков бе третият най-голям акционер с 20% от ценните книжа. Гриша Ганчев вече държи 76,2% от клуба или общо има 76 200 акции. Това означава, че той може да взима еднолични решения за бъдещето на ЦСКА. До преди това всяко решение трябваше да бъде одобрено от поне двама от тримата основни акционери. На 11 февруари 2023 г. ще се проведе Общото събрание на ЦСКА. Очаква се на него да се гласуват промени в Съвета на директорите в клуба, като на мястото на Юлиян Инджов да бъде вписан Данаил Ганчев.

„Първа инвестиционна банка“ АД (ПИБ) е погасила стара емисия облигации с новата емисия за 40 млн. евро, която емитира на четири транша през 2021 и 2022 г. Старата емисия облигации е регистрирана в Централен депозитар през март 2011 г. През 2021 г. ПИБ обяви едногодишна програма за издаване на облигации с общ размер 100 млн. евро. В първата серия облигации по програмата банката емитира три транша - първият за 17,133 млн. евро, вторият за 10 млн. евро и третият за почти 2,9 млн. евро, или за общо 30 млн. евро. Във втора серия облигации по програмата банката емитира един транш за 10 млн. евро, т.е. общо от четирите транша и двете серии – 40 млн. евро. В края на 2022 г. банката реши, че ще продължи програмата.

„Топливо“ АД излиза на загуба в края на 2022 г. заради силния ръст на разходите през последното тримесечие. Продажбите на „Топливо“ за последното тримесечие на 2022 г. достигат 87,262 млн. лева в сравнение със 77,278 млн. лева през третото тримесечие и 56,131 млн. лева през последното тримесечие на 2021 г. Увеличението за тримесечието е от почти 13%, а на годишна база – над 55%, показват изчисления. Същевременно разходите за последното тримесечие на 2022 г. се увеличават до 94,026 млн. лева от 77,199 млн. лева през предходното тримесечие и 60,168 млн. лева през последното тримесечие на 2021 г. Ръстът за тримесечието е 21,79%, а на годишна база – 56,27%.

Сирия поиска помощ от Европейския съюз два дни след опустошителното земетресение, което удари нея и съседна Турция, съобщи Европейската комисия. Дадена държава може да поиска помощ чрез Механизма за гражданска защита на ЕС, когато мащабът на извънредната ситуация или бедствие превишава нейните способности за реагиране. След като бъде активиран, Координационният център на ЕС за реагиране при извънредни ситуации координира и финансира помощта, предоставена от държавите членки на ЕС и други осем участващи страни. По последни данни над 9600 души са загинали при двойното земетресение, което разтърси части на Турция и Сирия. В Турция жертвите са най-малко 7108, докато други 2530 бяха загубиха живота си в Сирия.

Търговският дефицит на САЩ се е увеличил до нов рекорд миналата година вследствие на по-висок внос, съобщава Bloomberg. Годишният дефицит на стоки и услуги се е увеличил с 12,2% до 848 млн. долара, показаха данни на министерство на търговията от вторник. Дефицитът за декември се е разширил до 67,4 млрд. долара спрямо предишния месец.  Стойността на вноса миналата година се е покачила с 16,3% на годишна база до почти 4 трлн. долара, а износът на стоки и услуги е нараснал със 17,7% до 3 трлн. долара. Макар че американските компании и потребители спечелиха от силния долар през по-голямата част от 2022 г., което прави чуждестранните стоки по-конкурентоспособни, през последните три месеца стойността му намалява. През декември вносът се е увеличил до 317,6 млрд. долара, а износът е спаднал до 250,2 млрд. долара.

Индийската централна банка повиши основната си лихва с 25 базисни пункта до 6,50 на сто и изненада пазарите с намерението си за възможно последващо повишаване на лихвения процент, предаде Ройтерс. "Устойчивите нива на базовата инфлация са основание за притеснение… Трябва да останем непоколебими в ангажимента си да намалим инфлацията", заяви управителят на Централната банка на Индия Шактиканта Дас. Повечето анализатори очакваха днешното увеличение на основния лихвен процент да бъде последното в рамките на настоящия цикъл от затягане на паричната политика на индийската централна банка. От май миналата година тя повиши лихвения процент с 250 базисни пункта.