Бюджет 2023 е на дефицит от 1.4 млрд. лв. в края на октомври от заложени 4.6 млрд. лв., става ясно от предварителните данни на Министерството на финансите към 31 октомври. Очаква се в оставащите месеци до края на годината бюджетното салдо да достигне планирания дефицит от 2.5% от БВП. Общите приходи към октомври 2023 г. са в размер на 53.4 млрд. лв. (76.9% от годишния разчет). Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 4.4 млрд. лв. (11.6%), а неданъчните приходи (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 1.2 млрд. лева. Разходите към октомври 2023 г. са 54.8 млрд. лв. (74% от годишния разчет) и нарастват с 9.1% спрямо същия период на предходната година. Най-голям ръст има при социалните разходи, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Продължава неизпълнението на приходите от най-важния данък в държавата - ДДС. Те са в размер на 11.6 млрд. лв. при заложени в бюджета 17 млрд. лв. Съпоставени с края на септември 2022 г., приходите от ДДС намаляват с 0.15 млрд. лв. или 1.2%. До края на миналата година фискът събра 15.3 млрд. лв., докато тази година планът е за 17 млрд. лв.

Цените на имотите в България продължават да нарастват, а София, където е най-големият и развит пазар на жилища в България, дори зае девето място сред 107 града в света по ръст на имотните цени, показва индексът Global Residential Cities на консултантската компания Knight Frank за второто тримесечие. С ръст на цените от 8,8% на годишна база София изпреварва исландската столица Рейкявик и е малко след Будапеща в индекса на консултантската компания. Първите осем града в тази класация са в нажежената зона, където ръстът на цените е дори двуцифрен: Анкара, Истанбул, Дубай, Вилнюс, Загреб, Йерусалим и Атина. В Анкара например цените са се вдигнали със 105 процента в сравнение с година по-рано. Но докато Турция е под силното влияние на свръхвисоката инфлация и обезценяването на националната си валута, в половината от останалите пазари, които са включени в тази класация, има намаление на цените на годишна база. Така глобалният индекс на нарастване на цените е само 1,7%, а беше 3,2% едно тримесечие по-рано. Според анализа на Knight Frank повишаването на лихвите вероятно е вече зад гърба ни, въпреки че остават на високо ниво в сравнение с неотдавнашните исторически ниски нива. Но ако това действа успокояващо на цените и те не нарастват както през 2021 и 2022 г., то има противоположни тенденции, които тласкат имотния пазар в друга посока. Има например ограничено предлагане на нови жилища, а търсенето няма как да намалее силно.

Производител на седалки за стадиони и спортни зали разширява производството си в Бургас. На 20 октомври фирма на бизнесмена Стефан Августинов спечели търг през платформата за електронни търгове към Агенцията за публичните предприятия и контрол. Той бе за имот в Промишлена зона „Север“ с площ 13 556 кв.м. Продавач е „Индустриален и логистичен парк“ АД. В търга не е имало друг участник, така че дружеството–купувач „Августа Вулгарика“ ЕООД е спечелило с минимално наддаване при цена от 1 070 600 лв. без ДДС. Собственикът на фирмата заяви, че планира инвестиция на стойност 8 - 10 млн. лв. Тя ще е през дружеството „СпортЛаб“, разполагащо с офиси в София и Варна и с производствена база в Бургас, която ще бъде разширена с новия парцел. Планира се да бъдат разкрити 30 до 50 нови работни места. Дружеството е единственият български производител на висок клас седалки и телескопични трибуни. Компанията е ексклузивен представител за Балканите на най-големия европейски производител на седалки за спортни арени и зали EHEIM (немска фирма). „СпортЛаб“ е оборудвала столичната „Арена Армеец“, „Арена Бургас“, амфитеатъра на братя Диневи в Свети Влас, летния театър в Стара Загора, стадионите на Ботев (Пловдив) и "Лудогорец" и др. Източник: flagman

Чиста печалба от 582 млн.лв. при разходи за обезценка в размер на 1.13 млрд.лв. - така накратко изглежда финансовата 2022 г. за Българския енергиен холдинг (БЕХ). Това означава, че ако нямаше подобни "отписвания" на заеми или вземания печалбата на холдинга би била значително по-голяма - около 1.7 млрд. лв. Съществена част от разходите за обезценка заемат "опростените" заеми и вземания на свързани лица - най-вече "Булгаргаз", които са общо 899.7 млн. лева, показва доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за парите на холдинга през 2022 година. АДФИ са направили анализ на вземанията, задълженията и обезценките на компанията, проверен е и преведеният към бюджета дивидент (общо 639.7 млн.лв. за 2022 г.). Разходите за оперативна дейност на БЕХ са 1.15 млрд.лв. при 536 млн.лв. година по-рано. С най-голям дял в тази сума (98.78%) са разходите за обезценка - 1.13 млрд.лв. при едва 527 млн.лв. година по-рано. С най-голяма тежест са разходите от 899.7 мл.лв., свързани с обезценка по заеми и по вземания на свързани лица като "Булгаргаз", НЕК и "Топлофикация София". Общественият доставчик е "получил" обезценка по три свои заема - за 443 млн.лв., 191 млн.лв. и 59 млн.лв. или грубо около 700 млн.лв., показва още докладът на АДФИ. До голяма степен тези заеми се наложиха в резултат от спирането на доставките от "Газпром" през април 2022 г., което в комбинация със значително повишените цени на природния газ изправиха "Булгаргаз" пред ликвидна криза. Това наложи намесата на БЕХ, през който държавата на няколко пъти осигури средства за плащане на газовите доставки. Обезценка на обща сума от 205 млн.лв. е направена и по заем на НЕК. Такава има и за вземания от "Топлофикация София" в размер на 262 млн. лева.

Инвестиционният посредник Аларик Секюритис стартира стратегическо партньорство с една от най-големите борси в света – Nasdaq. Компанията подписа споразумение за интеграция на финансови данни, предоставяни в реално време от световния борсов гигант – еталон за златен стандарт на капиталовите пазари. По този начин, тя ще предостави достъп до навременна и качествена информация на всички свои клиенти и партньори, търгуващи през разработените свои собствени платформи за търговия с ценни книжа. Ежедневно, сделките, които осъщестява през тях, са на стойност около 1 млрд. долара, като близо 1/3 се изпълняват чрез самия борсов оператор. На българския капиталов пазар Аларик Секюритис се фокусира върху предоставянето на лесен, бърз и информиран достъп до нискорискови финансови продукти, които до момента са били предназначени главно за големи и институционални инвеститори. Тези продукти целят максимален растеж на индивидуалния капитал, съобразен с текущите пазарни условия, като достъпът до тях се осъществява чрез собствена иновативна онлайн платформа за инвестиции. Аларик Секюритис е лицензиран брокер-дилър, който извършва дейност в целия Европейски съюз и е регулиран от Комисия за финансов надзор (КФН) и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA).

Payhawk, глобална платформа за управление на разходите, обяви, че вече е главен член на Visa - световен лидер в областта на дигиталните плащания. Платформата на Payhawk предоставя на бизнеса интелигентни корпоративни карти Visa в различни валути, които помагат на компаниите да контролират разходите си в голям мащаб и да спестяват време за управление им. Членството предоставя на Payhawk възможността директно да издава карти Visa, без да разчита на трети страни, и осигурява на Payhawk по-голям контрол върху платежната ѝ инфраструктура. Това ще ускори иновативността в компанията и ще спомогне за осигуряване на още по-голяма надеждност и устойчивост на услугите. Наскоро Payhawk получи и лиценз за дружество за електронни пари (EMI) с достъп до цялото Европейско икономическо пространство от Банката на Литва, което допълнително потвърждава спазването на строги капиталови и регулаторни стандарти и стандарти за сигурност.

Българският фармацевтичен производител „Софарма“ ще използва набрания капитал през тази година за придобиване на нови компании и за разширяване на портфолиото, включително чрез закупуване на права за производство на определени продукти за определени пазари. Това съобщи д.и.н. Огнян Донев, председател на Съвета на директорите на „Софарма“. На 24 ноември предстои извънредно общо събрание на акционерите на „Софарма“, на което ще се обсъди разпределяне на най-големия дивидент в историята на компанията. Предложението е за 6-месечен брутен дивидент в размер на 90 стотинки на акция или общо 142 млн. лв. През лятото общо събрание на акционерите гласува дивидент от 60 стотинки на акция или общо над 72 млн. лв.

България е сред страните от ЕС с най-нисък размер на събираните данъци и осигуровки. У нас приходите в държавния бюджет от данъци и осигуровки са 31,1% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, показват данни на Евростат за 2022 г. Същевременно средното ниво за страните от ЕС е 41,2%. По-малки отколкото у нас са приходите от налози само в Латвия (30,8% от БВП), Малта (29,6%), Румъния (27,5%) и Ирландия (21,7%). Най-високи приходи от данъци и осигуровки като процент от БВП на страната са отчетени във Франция (48%), Белгия (45,6%) и Австрия (43,6%). В няколко държави събираните приходи от налози са изключително близки като процент от БВП. В Германия, Швеция, Дания, Италия, Гърция, Финландия и Австрия приходите от данъци и осигуровки са между 42,1% и 43,6% от БВП, показват данните на Евростат. България е сред страните, в които през миналата година са нараснали приходите от налози като процент от БВП. Увеличението е само с 0,3%, като малко по-голям ръст на приходите е отчетен в Португалия, Гърция, Франция, Унгария и Кипър. Но същевременно в 15 страни от ЕС приходите от налози намаляват спрямо БВП на страната. Най-съществен е този спад в Дания – с 5,8 на сто.

Фабричното производство в САЩ се е свило рязко през октомври, след като показа признаци на подобрение през предходните месеци, тъй като новите поръчки са намалели, а заетостта е спаднала, което вероятно се дължи и на стачките на синдиката Обединени автомобилни работници (UAW) срещу най-големите производители на автомобили в Детройт, пише Ройтерс. Институтът за управление на доставките (ISM) заяви, че съставяният от него индекс на мениджърите по поръчките в производството (PMI) е спаднал до 46,7 пункта миналия месец от 49 пункта през септември, което е най-високият резултат от ноември 2022 г. насам. Октомври беше и дванадесетият пореден месец, в който PMI индексът е останал под границата от 50 пункта, разделяща растежа от спада. Това е най-дългият подобен период от Голямата рецесия от 2007-2009 г. насам. Икономисти, анкетирани от Ройтерс, смятаха, че индексът ще остане на равнището от 49 пункта. Част от неговия спад вероятно се дължи на стачките на UAW в заводите за сглобяване на автомобили, собственост на Ford Motor, General Motors и Stellantis в цялата страна, които нарушиха веригите за доставки и принудиха производителите на автомобили да преустановят работата си и да уволняват хиляди работници, които не стачкуват. Оттогава автомобилните производители постигнаха няколко предварителни сделки с UAW, което може да доведе до ръст на PMI индекса през ноември. Въпреки че производството, което представлява 11,1% от БВП, се затруднява под тежестта на по-високите разходи по заемите, данните за индекса на мениджърите по поръчките вероятно изкривяват представата за слабостта в индустрията. Данни от Федералния резерв от миналия месец показаха, че производството на дълготрайни промишлени стоки се е разраснало бързо през третото тримесечие. Производството на нетрайни стоки обаче се е забавило. Прогнозният подиндекс за новите поръчки в проучването на ISM е спаднал до 45,5 пункта миналия месец от 49,2 пункта през септември. Производството във фабриките е продължило да се разширява, макар и слабо, а индексът за продукцията е спаднал до 50,4 пункта през октомври от 52,5 през пункта през предходния месец. Броят на натрупаните поръчки остава нисък и без съществена промяна. Запасите във фабриките продължават да се изчерпват, което предвещава добро бъдещо производство. Цените на фабричните суровини бяха понижени. Измерителят за цените, плащани от производителите в проучването на ISM, се е повишил до все още ниското ниво от 45,1 пункта от 43,8 пункта през септември. Това по всяка вероятност отразяваше леки закъснения при получаването на някои материали от доставчиците. Заетостта във фабриките е намаляла, преобръщайки тенденцията на подобрение, наблюдавана през септември. Показателят на проучването, измерващ заетостта във фабриките, е спаднал до 46,8 пункта през октомври от 51,2 пункта през септември. Стачките на UAW вероятно са довели на спад на новите работни места в производството през октомври. Миналата седмица правителството съобщи, че е имало най-малко 30 хил. стачкуващи членове на UAW през периода, в който е анкетирало бизнес предприятията за октомврийския доклад за заетостта.

Премиерът на Япония представи план за подпомагане на икономиката на страната в размер на 107 милиарда евро, за да облекчи последиците от инфлацията за японците и да се опита да повиши популярността си, предаде Франс прес. Този план се очаква да бъде на стойност малко над 17 000 милиарда йени (106,7 милиарда евро по сегашния курс), обяви Фумио Кишида на правителствено заседание, в което участваха представители на управляващата партия. Според обществената телевизия Ен Ейч Кей мерките се очаква да включват намаляване на данъците с 40 000 йени (251 евро) на човек и безвъзмездни помощи в размер на 70 000 йени (439 евро) за домакинствата с ниски доходи. Планът ще включва още мерки за намаляване на цените на бензина и сметките за енергия, както и за насърчаване на инвестициите в полупроводниковата и космическата промишленост. Очаква се тези мерки да увеличат още повече огромния държавен дълг на Япония след стотиците милиарди евро, които правителството вече е наляло в икономиката през последните три години, за да подкрепи възстановяването след кризата с ковид. От пролетта на 2022 г. в Япония, където десетилетия наред имаше дефлация, преживява, се наблюдава инфлация при потребителските стоки заради скока на цените на енергията след избухването на войната в Украйна и едновременния спад на йената. Популярността на Кишида, чието управление е критикувано в условията на тези растящи цени, спадна до най-ниското си ниво от избирането му през 2021 г.