Печалбата на банковата система в България към 31 май е 1,3 млрд. лв., с 564 млн. лв. (73%) повече спрямо реализираната за първите пет месеца на миналата година, показва статистиката на Българската народна банка (БНБ). Активите на банковата система възлизат на 161,8 млрд. лв. и спрямо края на април нарастват с 1,9 млрд. лв. (1,2%). За динамиката на балансовите активи и пасиви през отчетния месец влияние оказват и операциите по придобиването от Юробанк България (Пощенска банка) на търговското предприятие и дейността на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България.

Българската народна банка (БНБ) обявява, считано от 1 юли 2023 г., основен лихвен процент (проста годишна лихва) в размер на 3,12 на сто. Основната лихва започна да расте от октомври миналата година, когато се покачи от нула процента до 0,49 на сто. От първи ноември 2022 г. лихвата беше увеличена до 0,59 на сто, а от първи декември 2022 година - на 1,30 на сто. От началото на годината основният лихвен процент расте всеки месец. От първи януари той стана 1,42 на сто, през февруари си покачи до 1,82 на сто, през март - до 2,17 на сто, през април - до 2,47 на сто, през май - до 2,77 на сто и през юни - до 2,96 на сто.

Неосъществената идея за строителство на правителствен комплекс на територията на "София тех парк" носи вреди за държавата, макар от решението да се спре проектът да са минали близо 2 години. Министърът на икономиката Богдан Богданов заяви, че Държавна консолидационна компания (ДКК) е отпуснала авансово 84 млн. лева за проекта, които все още не са върнати. Идеята за правителствен комплекс е от 2008 г. по времето на кабинета "Станишев". До началото на реализацията ѝ обаче минава повече от десетилетие. През 2021 г., само два месеца преди да приключи мандатът на третия кабинет на Бойко Борисов, се разбра, че ДКК и друга държавна фирма - "София тех парк", са поискали от Столичната община да се изготви нов подробен устройствен план (ПУП) в местността "Къро" за бъдещия правителствен център, който на 9 март е одобрен. Не е направена обществена поръчка за строителството на комплекса, но въпреки това държавата чрез ДКК плаща авансово на избраната за дейността фирма 84 млн. лева. През юли 2021 г. служебното правителство на Стефан Янев с икономически министър Кирил Петков решава да спре проекта заради големите разходи. До момента е направен само идеен проект. Проблемът е, че ДКК е взела кредит от Българската банка за развитие, за да ги даде на фирмата и сега плаща лихви, въпреки че парите не са върнати. Извършената работа по проекта ще я остойностим, но остатъка от сумата очакваме да се върне", обясни Богданов.

Синеленд® е най-младата българска киноверига, която стопанисва 6 кинокомплекса и 5 летни кина в страната. До края на годината, Синеленд ще открие комплекс с 8 модерни кинозали в Bulgaria Mall в София. Инвестиционният план, възлизащ на 3 млн. лв., предвижда обновяването на интериора на залите, като за изграждането им ще бъдат използвани естествени и модерни материали, а 700-те луксозни разтегателни кресла ще допринесат за комфорта на зрителите. В техническо отношение Синеленд ще заложат на най-модерната кинопрожекционна техника – Christie, нова генерация софтуерна система, която ще предложи качествено нови услуги на клиентите. Озвучителната система ще бъде последно поколение от продуктовата гама на американския гигант в бранша QSC. Откриването на изцяло обновения кинокомплекс в Bulgaria Mall се очаква в края на 2023 година. Източник: invest-in-bulgaria

Считано от 1 юли 2023 българска одиторска и консултантска фирма АФА се присъединява към глобалната мрежа на BDO с ексклузивен лиценз за предоставяне на услуги под бранда BDO за България. Приемането на новия член в глобалната мрежа ще продължи и ще надгради предоставянето на висококачествени услуги на българските и международни клиенти както на BDO, така и на АФА. Първоначално фирмата ще оперира под името БДО АФА, като структурата и управлението ще бъдат запазени, а Рени Йорданова ще бъде управляващ съдружник на цялата практика. Екипът на БДО АФА, състоящ се от над 100 експерти, ще бъде движещата сила на новата фирма-член. AФА е основана през 1991 и е първата специализирана счетоводна и одиторска фирма в България. Нейните учредители са Рени Йорданова и Валя Йорданова.

Държавата започна да пълни бюджета, става ясно след проведеното общо събрание на акционерите на "Българска фондова борса" ЕАД (БФБ). Съветът на директорите предлагаше дивидентът да е 4,87 млн. лв., като в крайна сметка беше решено той да е 6,87 млн. лв., или с 41% повече. Тези 6,87 млн. лв. са 100% от печалбата на БФБ. Държавата е основен акционер в дружеството с дял от 50,05%. Изплащайки дивидент от 6,87 млн. лв. (цялата печалба), се блокира следващото решение от дневния ред за издаване на 6,58 млн. нови акции, като всеки акционер трябваше да получи по 1 нова за всяка притежавана. За целта трябваше да се ползват 292 хил. лв. от печалбата през 2022 г., но те са дадени като дивидент в предната точка от дневния ред и не може да се ползват пак. Така в отчета на БФБ остават „общи резерви“ от 6,29 млн. лв., които в следващите месеци държавата може да реши да изтегли като дивидент. Така паричните наличности на „БФБ“ АД може да се стопят значително от 11,7 млн. лв. към 31 март 2023 г. Основната част от паричните наличности и цялата печалба идва от „БНЕБ“ ЕАД (Българската независима енергийна борса), където се търгува електроенергията.

Първото първично публично предлагане (IPO) на облигации на пазара за растеж на Българската фондова борса beam мина успешно. Финансова къща "ЛОГОС-ТМ" набра 4 889 575 лева с презаписване на емисията. Борсата допусна до търговия временната емисия, издадена от Финансова къща "ЛОГОС-ТМ", с цел осъществяване на първично публично предлагане на до 2500 облигации. Облигациите на "ЛОГОС-ТМ" са с номинал от 1000 евро всяка. Дружеството предложи минимална лихва от 9,3% по облигациите. Максималният лихвен процент е 10,5%. Годишната лихва се изчислява на база на шестмесечен EURIBOR плюс 550 базисни точки. Лихвата се предвижда да се плаща на всеки 6 месеца върху номиналната част от главницата. Срокът на облигациите е 48 месеца. На датата на петото лихвено плащане има опция емитентът да изкупи обратно облигациите по номинал плюс еднократна допълнителна лихва от 9,3%. Финансова къща "ЛОГОС-ТМ" е небанкова финансова институция с основна дейност предоставяне на заеми и финансови услуги към крайни клиенти.

Нетните минимални заплати (след приспадане на данъка върху доходите на физическите лица и социалноосигурителните вноски) за сам човек без деца варират от 282 евро на месец в България до 1968 евро в Люксембург. Шест страни – Хърватия, Чехия, Гърция, Малта, Португалия и Испания – не прилагат данък върху минималната заплата , а в Латвия и Холандия средният данък върху личните доходи е много малък. Това показва годишният преглед на Eurofound на минималните заплати през 2023 г.Средната данъчна ставка (данък върху личните доходи и социалноосигурителни вноски) върху брутната минимална заплата за сам човек без деца варира от 6% в Испания до 40% в Румъния. Най-съществената промяна в разпоредбите за минималната заплата беше въвеждането на месечна законова минимална заплата в Кипър. Холандия въведе хармонизирано определение за почасова ставка, а Румъния въведе допълнителна законова ставка за работниците в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, се посочва в доклада. Според данните през 2022 г. все повече държави определят нови нива на законоустановените си минимални работни заплати след двустранно или тристранно споразумение. В опит да компенсират инфлацията, правителствата увеличиха значително номиналния размер на минималните заплати в цяла Европа. През 2023 г. средното номинално увеличение беше почти 11%, в сравнение с едва 5% през 2022 г.Увеличенията варират от над 5% в Люксембург до повече от 20% в Германия и Латвия. Тези увеличения като цяло бяха много по-големи от тези от предходната година. Pariteni

Американската ядрена енергетика отново се радва на силен интерес, защото се очертава като надеждна безвъглеродна алтернатива на останалите източници на постоянна базова мощност, като въглищата и природния газ. Ядрените реактори са и много по-малки от вятърните или слънчевите електроцентрали. Необходимостта от декарбонизиране на електрическите мрежи, за да се ограничат емисиите на парникови газове, подтикна либералите, които исторически са предпазливи по отношение на проблема с токсичните отпадъци на ядрената енергия, да преосмислят позицията си. Най-голямата причина, поради която ядреният сектор се готви за ренесанс, са милиардите долари, които администрацията на президента Джо Байдън "налива" в ядрено развитие чрез Закона за намаляване на инфлацията (IRA), пише The Economist.  Администрацията направи ядрената енергия допустима за същите данъчни кредити като възобновяемите енергийни източници, в лицето на вятърната и слънчева енергия. Законът за инвестициите в инфраструктурата и заетостта от 2021 г. създаде фонд от 6 милиарда долара за поддържането на функционирането на съществуващите централи. Администрацията на Байдън дори предлага на разработчиците допълнително данъчно облекчение, ако построят реактори в райони с изкопаеми горива, като "въглищните градове" от миналото, за да насочат работници към "зелените" сектори, което е основен принцип на индустриалната политика на Джо Байдън. В момента ядрената енергия осигурява около 19% от производството на електроенергия в САЩ, но поне 13 реактора са затворени само от 2013 г. насам. Калифорния планираше да затвори последната останала ядрена централа Diablo Canyon, която осигурява 9% от електроенергията на щата. Сега щатът използва субсидия от 1.1 милиарда долара от Закона за инфраструктурата, за да се опита да удължи живота на централата. Западна Вирджиния отмени забраната за строителство на нови реактори. Милиардерът Бил Гейтс, който основа ядрения стартъп TerraPower, изрази интерес да построи завод там. Според Института за ядрена енергия в САЩ, 12 щата са приели закони през 2022 г., за да помогнат на съществуващите централи да работят и да привлекат нови капиталовложения. Скорошен доклад на Министерството на енергетиката предполага, че САЩ могат да утроят производството на ядрена енергия до 300 гигавата до 2050 г. - годината, в която администрацията на Байдън обеща страната да достигне нулеви нетни емисии. Има три сериозни трудности, които могат да помрачат настроението на феновете на атомните електроцентрали. Първата е свързана с тяхната цена. Министерството на енергетиката смята, че ядрените реактори трябва да струват около 3600 долара на киловат, за да бъдат построени бързо в цялата страна. Но реакторите от ново поколение струват от 6000 до 10000 долара за киловат. Стартиращата компания NuScale, която изгражда малък модулен реактор в кампуса на Националната лаборатория на Айдахо, наскоро обяви, че цената на проекта ще скочи със 75%, до 9.3 милиарда долара, поради инфлацията и по-високите лихвени проценти. Вторият въпрос, който измъчва някои компании, е откъде ще получат гориво за реакторите. Преди уранът от мините да може да бъде включен в реактор, той трябва да бъде обработен. Русия доминира в преработката на уран и е единственият търговски доставчик в света на нискообогатен уран. Републиканците в Конгреса внесоха няколко законопроекта за намаляване на вноса. Но TerraPower се нуждае от горива за реактора, който планира да построи в бившия въглищен град в Уайоминг. През декември фирмата каза, че централата ще бъде отложена с поне две години поради липса на гориво. Министерството на енергетиката се опитва да предостави на фирмите алтернатива и планира да пусне национална стратегия за производство на нискообогатен уран тази година. Към всичко това трябва да се добави и дилемата как да се процедира с отработеното гориво. Жителите на Невада остават предпазливи, че федералното правителство ще ги принуди да приемат урановите отпадъци на страната в планината Юка, където отдавна е планирано подземно хранилище. Вместо това енергийният министър Дженифър Гранхолм каза по-рано този месец, че агенцията ще похарчи 26 милиона долара в търсене на общности, желаещи да приемат отпадъците, докато правителството не намери трайно решение. Но дори изграждането на временно депо може да отнеме до 15 години. Властите имат проблем и с намирането на достатъчно работници за изграждане и експлоатация на нови ядрени централи. Министерството на енергетиката смята, че САЩ ще имат нужда от допълнителни 375 000 работници, за да постигнат целите си за 2050 г. САЩ се състезават с Русия и Китай за ролята на световен доставчик на модерни ядрени технологии. От 40-те реактора в процес на изграждане от 2015 г., които използват руска технология, 27 са извън границите на Русия. Китай има повече реактори в процес на изграждане от всяка друга страна по света (над 20).

Активността на промишленият сектор в Китай се понижи за трети пореден месец през юни, а слабото представяне на други икономически сектори се влоши. Това показват официални данни на китайското Национално статистическо бюро, цитирани от Ройтерс. Втората по големина икономика в света нарасна по-бързо от очакваното през първото тримесечие на годината до голяма степен заради силното възстановяване на потреблението след пандемията, но инерцията до известна степен намаля през второто тримесечие. Активността в китайския сектор на услугите през юни също отбелязва най-слабите си стойности, откакто страната прекрати строгите си ограничения срещу разпространяването на КОВИД-19 през декември. Съответният индекс намаля до 52,8 пункта спрямо 53,8 пункта през май. Индексът, отчитащ активността на мениджърите по доставките Пи Ем Ай (PMI) в промишлеността, се повиши до 49 пункта през юни спрямо 48,8 пункта през май, но остана под нивото от 50 пункта. Числата под 50 пункта показват свиване, а над това равнище – растеж на активността. В непроизводствения сектор Пи Ем Ай падна до 53,2 пункта през юни от 54,5 пункта през май, което показва забавяне на активността в сектора на услугите и строителството.  Доброто представяне на вътрешния туризъм и ресторантьорството компенсират по-слабия период в началото на годината, обясни Роб Карнел, регионален ръководител на изследванията за Азия и Тихия океан в Ай Ен Джи (ING). Индекс на активността на мениджърите по доставките в сектора на услугите падна до 52,8 пункта през юни, докато през май бе на ниво от 53,8 пункта - най-ниското от декември 2022 г. След публикуването на данните китайският юан намаля до седеммесечно дъно спрямо кошницата от основни валути, но скоро след това възвърна стойността си.