В България промишленото производство е било с 0,7 на сто по-голямо през юни спрямо май, когато също на месечна база нарасна с 1,5 на сто. Това показват най-новите сезонно коригирани данни на европейската статистическа агенция Евростат. Българската промишлена продукция обаче се е свила с 9,3 на сто през юни, отнесено към същия месец на 2022 г. Това все пак представлява забавяне на низходящия ход на родното промишлено производство, тъй като през май и април то спадна съответно с 11,3 на сто и 12,7 на сто. Сред страните от ЕС през юни по-голямо годишно намаление на промишленото производство е отчела само Естония (-12,7 на сто).

Към края на юни вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране (известни и като фирми за бързи кредити), са 4,926 млрд. лв. (2,6 процента от прогнозния БВП) при 4,119 млрд. лв. (2,5 процента от прогнозния БВП) в края на юни 2022 г., съобщават от БНБ. Това е увеличение с 19,6 процента (807 млн. лв.) спрямо края на второто тримесечие на 2022 г. и с 6,2 процента (286,1 млн. лв.) в сравнение с края на март тази година. Върху вземанията по кредити оказват влияние и нетните продажби на кредити от дружествата, които за последните дванадесет месеца са 106,4 млн. лева, обясняват от БНБ. На годишна база продадените кредити са в размер на 114,4 млн. лв., в които влизат 33,3 млн. лв. през второто тримесечие на годината, а закупените – 8,1 млн. лв. (4,2 млн. лв. през второто тримесечие на т.г.). Към края на юни размерът на необслужваните кредити е 333,9 млн. лева. Те намаляват с 4 процента (14 млн. лв.) в сравнение с края на юни 2022 г., а нарастват с 4,4 процента (14 млн. лв.) спрямо края на март т.г.

Приходите на канадската златодобивна компания Dundee Precious Metals от дейността ѝ в България за първата половина на 2023 г. достигат 260 млн. долара. По-голямата част от тях – около 137 млн. долара – са генерирани от мината в „Челопеч“, а останалите 123 млн. долара – от по-новата мина на компанията в България – „Ада тепе“ край Крумовград. Общо за първите шест месеца от новата година Dundee отчита ръст на приходите от дейността в България от близо 30 млн. долара, или около 12% спрямо съпоставимия период на миналата година. Успехът се дължи предимно на финансовите резултати от „Ада тепе“. Приходите за компанията от мината край Крумовград растат с 51% спрямо първата половина на миналата година благодарение както на по-големия обем продадено злато, така и на по-високите му цени. През първата половина тази година мината е произвела значително повече злато в сравнение със същия период на миналата. За сметка на това финансовите резултати от мината в Челопеч падат с 9%. Това се дължи главно на по-ниските обеми произведен и продаден метал и по-ниски реализирани цени на медта. Те са частично компенсирани от по-ниските такси за обработка и транспорт в мината и по-високите реализирани цени на златото. Постъпленията на компанията от дейността ѝ в България формират около 80% от общите приходи на канадското дружество по цял свят.

Приходите на куриерската фирма "Спиди" от куриерски услуги реализират ръст от 20% на годишна база през първото полугодие до 139 млн. лева. Положителен ефект върху приходите на компанията има вливането на "Геопост България" и "Рапидо експрес енд лоджистик", чийто приходи се отчитат в "Спиди" от датата на вливането 23 май 2023 г. Основните разходи на компанията са за подизпълнители и възнаграждения, които формират ¾ от оперативните разходи. Разходите за възнаграждения нарастват с по-голям размер спрямо увеличението на приходите и броя пратки, 22.3%, до 33.8 млн. лева. Изпреварващия ръст се дължи на увеличението на средното ниво на възнаграждение от началото на годината. Нетната печалба на "Спиди" достига 15.3 млн. лв. (Н1 2022: 12.3 млн. лв.), което представлява ръст от 24.8%. Спиди е най-голямата българска компания на пазара на куриерски услуги с пазарен дял от над 25,5%. Компанията е основана през 1998 г. и от създаването си досега се развива до корпоративна структура с над 1400 човека персонал и над 1000 транспортни средства. Спиди обслужва над 700 000 клиента и 25 млн. пратки годишно.

Софийският градски съд обяви за нищожни всички решения на Общото събрание на "Изамет 1991", с които е превзет бизнесът на Явор Златанов. Съдът установява, че не са взети решения за приемане на Кристиян Христов като нов съдружник, за назначаването му за управител и за увеличение на капитала. Решението на СГС не е окончателно и може да се обжалва. Баща и син Златанови бяха в обтегнати отношения и спореха за фирмата. През 2019 г. Илия Златанов потърси помощ от бившия следовател Петьо Петров-Петьо Еврото. Но вместо помощ Петров и хората му превземат фирмата, пари и злато за над 4 млн. лв. на семейството, разказа Илия Златанов пред Антикорупционния фонд. Синът му Явор обяви, че е бил арестуван и изнуден да се подпише, че се съгласява с увеличаване на капитала на дружеството, приема за съдружник във фирмата Кристиян Христов, а двамата с Илия Златанов вече няма да са управители на "Изамет" за сметка отново на Христов. Подписването е станало в болница "Лозенец", където Явор Златанов е откаран от ареста, за да му бъде извършена спешна хемодиализа и подписал под заплаха за живота му. Според решенията в протокола от въпросното общо събрание, което Златанов отрича да е проведено, Кристиян Христов е приет за съдружник, капиталът е увеличен от 5000 на 6000 лв., а разпределението на дяловете е 60 дяла от по 50 лв. за Илия Златанов, 40 дяла от по 50 лв. за Явор Златанов и 20 дяла по 50 лв. за Христов. Златанови вече не са управители на "Изамет", управлението поема Кристиян Христов. Общото събрание е дало съгласие Христов да извършва търговски сделки без съгласието на дружеството, както и да участва и да заема ръководни длъжности и в други дружества с ограничена отговорност със сходен предмет на дейност. През 2021 г. Явор Златанов е завел искове в СГС, с които настоява решенията на Общото събрание за влизането на Христов да бъдат приети за невзети.

Капиталът на “Тексим Банк” АД се увеличава с 3 600 000 лева или от 29 995 036 лева на 33 595 036 лева. Капиталът се увеличава чрез издаване на 3 600 000 броя нови обикновени, поименни, безналични акции с право на глас с номинална стойност 1 лев всяка. Това ще стане чрез превръщане /конвертиране/ на 9000 броя обикновени, безналични, поименни, свободно прехвърляеми, необезпечени, лихвоносни, конвуртируеми корпоративни облигации с ISIN: BG2100007207, и с номинална стойност от 1000 лева всяка от тях. „Тексим Банк“ е най-старата частна банка от сега действащите банки в България, учредена през 1992 г. от повече от 4000 акционери. Тя притежава универсален лиценз за извършване на всички видове банкови сделки в страната и чужбина и е лицензиран инвестиционен посредник. „Тексим Банк“ е публично дружество, чиито акции се търгуват на „Българска фондова борса“. В момента котировката на книжата й е 3.40 лева за един брой, което оценява банката на 101 983 122 лева.

Консолидираните оперативни приходи на "Шелли Груп" АД (доскоро "Алтерко" АД) се увеличават през първото полугодие до 28 милиона евро, което е ръст от 53,2 на сто на годишна база. Печалбата преди лихви и данъци (EBIT) нараства със 79,9 на сто до 7 млн. евро. Нетната печалба на ниво дружеството се увеличава с 80,3 на сто до 5,8 млн. евро. Компанията отчита ръст на потребителската база в Shelly cloud с 46 на сто, дължащ се на новото приложение, с 990 000 нови потребители през първото полугодие на 2023 година. От дружеството прогнозират ръст на приходите от 51 на сто за цялата 2023 година до 72 млн. евро и увеличение на EBIT с поне 63,5 на сто до над 17 млн. евро. "Шелли Груп" АД е технологичен холдинг, основан в България. Групата се състои от 6 дъщерни компании и има офиси в България, Словения, Германия, Китай и САЩ. Дружеството присъства на Българската фондова борса от декември 2016 г. и на Франкфуртската фондова борса от ноември 2021 г

През второто тримесечие на 2023 година броят на подадените декларации за банкрут от компании в ЕС е нараснал за шесто поредно тримесечие, отчита Евростат. Спрямо предходното тримесечие броят на банкрутите се е повишил с 8,4 на сто и така е достигнал най-високото си ниво, откакто е започнало събирането на данни, датиращо от 2015 година. Що се отнася до регистрациите на нови компании, спрямо предходното тримесечие, след увеличение от 2 на сто през първото тримесечие на годината, те са намалели леко с 0,6 на сто през второто тримесечие на 2023 година. Общо от 2023 година броят на регистрациите на фирми е бил по-висок, отколкото през периода 2015-2022 година.  Ако се разгледат фалитите по предмет на дейност, то всички сектори на икономиката са регистрирали увеличение на броя на банкрутите през второто тримесечие на 2023 година спрямо предходното тримесечие. Хотелско-ресторантьорските услуги (+23,9 на сто), транспорт и складиране (+15,2 на сто), образование, здравеопазване и социални дейности (+10,1 на сто) са били секторите с най-голямо увеличение в броя на банкрутите през второто тримесечие на 2023 година спрямо предходното тримесечие. В сравнение с предпандемичнаото четвърто тримесечие на 2019 г. броят на декларациите за фалит през второто тримесечие на 2023 година е бил по-висок в по-голямата част от секторите на икономиката. Най-голямото повишение при броя на банкрутите, спрямо четвъртото тримесечие на 2019 година, е било регистрирано в хотелско-ресторантьорския сектор (+82.5 на сто) и транспорт и съхранение (+56,7 на сто). За сметка на това през второто тримесечие на 2023 година е имало само два сектора на икономиката, в които броят на декларациите за банкрут е бил по-малък, отколкото през предпандемичното четвърто тримесечие на 2019 година: промишленост (-11,5 на сто) и строителство (-2,7 на сто).