След дефлацията през септември, през октомври 2023 г. Националният статистически институт (НСИ) отчете месечна инфлация от 0.4%. Годишната инфлация спрямо октомври 2022 г. е 5.8%. Инфлацията от началото на годината е 4.1%, а средногодишната инфлация за периода ноември 2022 - октомври 2023 г. спрямо периода ноември 2021 - октомври 2022 г. е 11.4%.

Икономическият растеж на България ще се забави през настоящата и идната година, след което се очаква да се възстанови през 2025 г. Също така вносът и износът на стоки и услуги от страната ни ще се свие през 2023 г., а потреблението на домакинствата ще остане на достигнатите нива в края на годината и първите месеци на 2024 г., след което ще нарасне умерено. Това предвижда Европейската комисия в най-новата си есенна икономическа прогноза. Според ЕК през 2023 г. ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на България ще отслабне до 2 на сто, докато при предишната прогноза на Комисията, публикувана през май, заложеният икономически растеж бе дори по-нисък - 1,5 на сто. Догодина БВП ще се разшири с темп от 1,8 на сто, под заложения в пролетната прогноза от 2,4 на сто. През 2022 г. БВП на България нарасна с 3,9 на сто. През 2025 г. българският БВП ще се увеличи с 2,6 на сто, разкрива още есенната прогноза на ЕК. По отношение на инфлацията в страната ни, Еврокомисията очаква тя да бъде на ниво от 8,8 на сто през 2023 г., 4 на сто през 2024 г. и 2,9 на сто през 2025 г. Предвижда се държавният дефицит на България леко да нарасне през 2023 г., тласнат нагоре от по-високите разходи за увеличения на пенсиите и заплатите. Общо те ще представляват разходи за бюджета от около 4 на сто от БВП през тази година.

По данни на Националния осигурителен институт към края на първото полугодие на 2023 г. пенсионерите в България са 2 029 000. Над 500 000 от тях (около една четвърт от всички пенсионери) получават пенсия в размер до минималната - 467 лв. Около 416 000 (малко над 20% от всички пенсионери) получават пенсия в размер от 467 до 600 лв. Почти 684 000 души получават т.нар “вдовишка добавка” - 26,5% от пенсията, която е получавал/а починал/а съпруг/съпруга. Общо 65 000 души получават добавк за чужда помощ. Средната пенсия за първото полугодие на 2023 г. е 735,48 лв. Най-високата средна пенсия е в град София - 896 лв. Следват Бургас с 817 лв и Перник с 808 лв. Най-ниска е средната пенсия в Кърджали - 592 лв и в Разград - 607 лв. След увеличението от 1 юли 2023 г. средната пенсия за 2023 г. достигна 788,10 лв.След увеличението броят на пенсионерите с месечен размер от пенсии и добавки под линията на бедност от 504 лв намаля с почти 50% - от 672 870 (до 1 юли 2023 г.) на 340 209 души след тази дата. От 1 юли тази година новият минимален месечен размер на основната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 523,04 лв. Преди увеличението с 12% размерът беше 467 лв. Минималният размер на другите видове пенсии, свързани с трудова дейност, се определя като процент от посочения. Увеличението от 12% не засяга около 1000 души, чиито пенсии и преди увеличението, надхвърляха законоустановения максимален размер, който е 3400 лв. Към 1 юли 2023 г. 284 808 души получават пенсия над 1000 лв след неколкократните увеличения през последните години. Около половината от тях получават под 1600 лв, а срещу 2000 лв на месец се разписват 31 775 души. Една трета от "богатите пенсионери" живеят в София. Около 84 000 са жените с пенсия над 1000 лв.

Антикорупционната комисия е осъдена да плати 51.9 млн. лв. от такси върху свои искове към банкера и основен подсъдим по делото "Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев. Сумата представлява 4% от размера иск на комисията за конфискация на имущество и пари на бившия мажоритарен собственик на фалиралата банка. С него съдът е отхвърлил молбата на комисията да не плаща тези такси и е потвърдил първоначалното си решение, но произнасянето не е окончателно и може да бъде оспорено от Антикорупционната комсиия.

Варненският административен съд обяви за нищожно разрешението, издадено от бившия главен архитект на община Варна Виктор Бузев от януари 2022 г. за поставяне на 10 преместваеми обекта върху зелената площ през известния ресторантски комплекс "Хоризонт" в Морската градина. Шатрите на едно от заведенията в комплекса са разположени в два поземлени имота частна държавна собственост, а разрешението за поставянето им, което е оспорено пред съда, е издадено на дружеството "Овърсайз хоризонт" АД през януари 2022 година. По това време съдружник в компанията е бил сегашният кмет на Варна Благомир Коцев. Решението на Административния съд във Варна подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в срок от 14 дни. Органът, който евентуално би трябвало да подаде касационната жалба, е варненската общинска администрация.

Първото вертолетно летище за спешна помощ вече със сертификат Първото болнично вертолетно летище вече е със сертификат и на него може да се каца. То е изградено на територията на МБАЛ „Уни Хоспитал" в Панагюрище и е за обслужване на полети за нуждите на системата за спешна медицинска помощ по въздух. Преди месец е открита първата регистрирана оперативна база за спешна медицинска помощ по въздух на територията на ВВВУ "Георги Бенковски" в Долна Митрополия. Към момента в България има още 6 изградени болнични вертолетни летища, които са в процедура по регистрация. Те са: УМБАЛ „Лозенец" – София; УМБАЛ „Проф. Александър Чирков" – София; УМБАЛ „Света Анна" – София; УМБАЛ „Канев" – Русе; УМБАЛ „Свети Георги" – Пловдив; Аварийно-спасително вертолетно летище на южния портал на тунел „Железница" на автомагистрала „Струма". Други 4 хеликоптерни летища са в процес на проектиране: МБАЛ „Д-р Иван Селимински" – Сливен; УМБАЛ „Д-р Георги Странски" – Плевен; МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" – Велико Търново; УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" – Стара Загора.

Компанията Park Lane Developments, която е специализирана в изграждането, развиването и управлението на първокласни бизнес имоти и е част от AG Capital, е потърсила ползвател на новия си офис проект – „АЙЯ бизнес център“, в кв. „Хладилника“ още преди първата копка и след разговори с потенциални купувачи е постигнала споразумение за продажба с финансовия холдинг „Мениджмънт Файненшъл Груп“ (MFG). Общата инвестиция на купувача в проекта ще бъде около 30 млн. евро. Инвестиционните намерения съвпадат с желанието на MFG да събере на едно място служителите си, които в момента работят на шест различни локации в София. Компанията присъства в седем страни в Европа. Само в България има 800-900 души служители. Офис сградата е с площ от 13,350 кв. м, като надземното ниво, включващо седем етажа, е 8700 кв. м, а двете подземни нива – 4600 кв. м. Тя ще разполага със 117 паркоместа, 16 от които за електромобили, както и с 90 места за велосипеди. 

Текстилната компания „МАК“ АД – Габрово е сключила с Министерство на иновациите и растежа, Главна дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност”, договор за изграждане на ВЕИ съоръжение. То ще се финансира по Програмата за икономическа трансформация към Националния план за възстановяване и устойчивост за проект “Изграждане на нови фотоволтаични системи за собствено потребление в комбинация с батерии”. Проектът е по процедура “Изграждане на нови ВЕИ за собствено потребление в комбинация с локални съоръжения за съхранение на енергия в предприятията”. Проектът е финансиран от Европейския съюз – NextGenerationEU чрез Механизма за възстановяване и устойчивост в изпълнение на инвестиция “Програма за икономическа трансформация” към компонент “Интелигентна индустрия” на Националния план за възстановяване и устойчивост. Планираната му продължителност е 18 месеца, а общата стойност на проекта е 1 851 850 лв., от които 925 925 лв. е европейско безвъзмездно финансиране.

България е страната от ЕС, в която е отчетено най-голямо понижение на емисиите от парникови газове през втората четвърт на 2023 г. спрямо същия период на миналата година (-23,7 на сто). Това е съчетано с повишаване на ръста на брутния ни вътрешен продукт на годишна основа през второто тримесечие, сочат публикуваните данни на европейската статистическа агенция Евростат. През второто тримесечие на 2023 година емисиите от парникови газове, отделяни при развитието на икономиките на страните от Европейския съюз, възлизат на 821 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид, което представлява намаление с 5,3 на сто спрямо същия период на 2022 година (867 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид). Регистрирането понижение до голяма степен е свързано с динамиката на брутния вътрешен продукт (БВП) на страните от Европейския съюз, което през периода април-май остава почти без изменение спрямо второто тримесечие на 2022 г. Съществено понижение на емисиите от парникови газове е регистрирано освен у нас, в Естония (-23.1 на сто), и в Нидерландия (-10.3 на сто). Най-съществено увеличение на емисиите от парникови газове сред страните от Евросъюза е отчетено в Малта (+7.7 на сто), Латвия (+4.5 на сто), Ирландия (+3.6 на сто), Литва (+3 на сто), Кипър (+1.7 на сто) и Хърватия (+1 на сто). През втората четвърт на 2023 година икономическите сектори, които са допринесли в най-голяма степен за отделянето на емисии от парникови газове, са "промишлено производство" (23,5 на сто), "домакинства" (17,9 на сто), "производство и доставка на електрическа енергия и на природен газ" (15,5 процента), "селско стопанство" (14,3 на сто) и "транспорт и съхранение" (12,8 процента). Още: Достигнат ли е пикът на парниковите емисии? Емисиите от парникови газове са се увеличили в 6 от 9 икономически сектора в сравнение със същия период на 2022 г. Най-съществено намаление е отчетено в сектора "производство и доставка на електрическа енергия и на природен газ" (-22 на сто), а най-съществено повишение е регистрирано при "транспорт и съхранение" (+1,7 на сто).

Има много коментари за настоящата устойчивост на американската икономика, пише за Financial Times Джон Люелин, партньор в Independent Economics и бивш ръководител на икономическите прогнози в ОИСР. Брутният вътрешен продукт нарасна с 2,9% през третото тримесечие на годишна база, растежът на заетостта остава силен (работните места извън селскостопанския сектор се увеличиха със 150 хиляди през октомври), а безработицата е ниска (3,9%). Тази устойчивост изглежда изненадваща, като се има предвид, че идва на фона на най-голямото кумулативно увеличение на лихвените проценти от 40 години: основната лихва на Федералния резерв беше повишена с 5,25 процентни пункта (до диапазона 5,25-5,50% - бел. прев.) от март 2022 г. насам – 4,25 пункта през 2022 г. и 1 пункт през тази. Количествените ефекти от паричната политика - и по мащаб, и по време - са пословично несигурни. Но основно практическо правило е, че всяко увеличение на основната лихва на Фед с 1 пункт намалява съвкупното търсене с 1 процент, като главният ефект идва през следващата година. Въз основа на това ефектите от монетарното затягане до момента биха намалили БВП с около 4 процента тази година, с допълнителен около 1 процент през 2024 г. Някои оценки са по-високи. Неотдавнашно проучване на клона на Фед в Чикаго, което взема предвид както действителните, така и очакваните промени в лихвените проценти, изчислява, че до третото тримесечие на тази година затягането на Федералния резерв е тласнало реалния БВП с 5,4 процентни пункта надолу, като допълнително понижение от още 3,1 пр.п. ще се състои до края на 2024 г. Ефектите от паричната политика обаче, макар и важни, са само част от историята: другият и много пренебрегван фактор е фискалната политика. А той оказва важен количествен ефект в обратната посока. В момента фискалната политика има два основни елемента. Първият и по-малък от тях е краят на големия фискален тласък от времето на пандемията. Паричните помощи на Доналд Тръмп за 2020 и 2021 г., които възлязоха на около 814 млрд. долара, или около 3 процента от текущия БВП, първоначално останаха до голяма степен неизразходвани. Впоследствие домакинствата започнаха да намаляват тези излишни спестявания, но все още остават значителни запаси от тях - през август клона на Фед в Сан Франсиско определи тази стойност на около 500 млрд. долара, или близо 2% от БВП. Не е ясно колко бързо ще бъдат изхарчени тези безпрецедентни излишни спестявания. Клонът във Фриско очаква, че „тези средства могат да бъдат налични за подпомагане на личните разходи поне през четвъртото тримесечие на 2023 г.“. Вторият елемент на фискалната политика е голямото увеличение на държавните разходи поради разнообразните програми през тази година. Размерът на импулса, оценен на базата на изчисления на МВФ, е около 2 процентни пункта от БВП на САЩ. А крайният ефект върху съвкупното търсене ще бъде малко по-голям. Като се вземат предвид всички тези влияния, сегашната устойчивост на икономиката на САЩ не изглежда много изненадваща. Отрицателното влияние на монетарната политика от 4-5 процента от БВП се компенсира до голяма степен от тазгодишната фискална експанзия и използването на голяма част от оставащите излишни спестявания. Следващата година обаче може да е различна. Разходването на излишните спестявания до голяма степен ще приключи и фискалната политика ще премине към ограничения от около 1% от БВП. Междувременно забавените ефекти от последните две години на затягане на паричната политика възлизат на -1% до -3% от БВП. Разбира се, политиките могат да се променят. Но при сегашния фискален дефицит, който се доближава до 6 процента от БВП, и като се има предвид настроението в Конгреса, сериозно обръщане на фискалната политика в САЩ изглежда малко вероятно. Да, монетарната политика може да се облекчи, особено ако инфлацията спадне рязко, като пазарът в момента очаква Фед наистина да намали лихвите с 1,4 процентни пункта през следващите две години. Но дори и да стане така, доходността пооблигациите, която сега е 4,6% за 10-годишните ДЦК, вероятно ще продължи да бъде спирачка за търсенето. Така или иначе, можем да очакваме през 2024 г. да има по-малко разговори за изненадващата устойчивост на американската икономика, завършва Люелин.

След като трябваше да напусне Лондон заради войната в Украйна, руската търговия със злато се пренасочи към Дубай. Сега обаче сменя мястото си отново, този път за Хонконг, съобщава Bloomberg. Градът отдавна е ключов за кюлчетата, влизащи в континенталната част на Китай – най-големия потребителски пазар в света – но от април руските доставки растат. В Хонконг са били внесени 68 тона руско злато през тази година, четири пъти повече, отколкото през цялата 2022 г. Пренасочването към Хонконг бе водено от американските санкции срещу водещите руски добивни компании, както и от удара на властите в Обединените арабски емирства (ОАЕ) срещу незаконната дейност на пазара на злато, посочват хора, запознати с въпроса. Вносът на руско злато в Хонкног се е увеличил значително през последните месеци. Графика: Bloomberg LP Вносът на руско злато в Хонкног се е увеличил значително през последните месеци. Когато руското злато бе блокирано извън Лондон, Дубай – ключов транзитен център за кюлчета, пращани на близкоизточните и азиатски пазари, се оказа първоначалният печеливш. ОАЕ запази неутрална позиция и тази година, отказвайки да предприеме официални мерки срещу руското злато въпреки лобирането на САЩ и Великобритания, съобщават запознати източници. Русия е изпратила 96,4 тона злато за ОАЕ през 2022 г., което я превърна в най-големия доставчик за страната. Това бе над пет пъти обема, изнесен чрез Хонконг тогава. И макар все още да няма забрана от властите в ОАЕ за внос на руско злато, обемите са намалели значително. Това отчасти се дължи на регулаторната чистка, след като близкоизточната страна бе добавена към списък за наблюдение от международния регулатор за борба с прането на пари Financial Action Task Force. Банковите преводи в ОАЕ са обект на увеличаващ се надзор, а плащанията в брой се наблюдават чрез задължителна държавна база данни, което направи плащанията към руски износители по-трудно, коментират източниците. Американските санкции от май срещу най-голямата руска миннодобивна компания на злато – „Полюс“, както и срещу местното подразделение на Polymetal International също имаха охлаждащ ефект, тъй като трейдърите от ОАЕ и банките са по-предпазливи по отношение на сделки с подобни структури, коментират запознатите. Някои базирани в Дубай купувачи са започнали да пренасочват покупки през Хонконг, показват предварителни данни от компанията за наблюдение на търговията ImportGenius на базата на данни на руските митници за шестте месеца до август. Други фирми от емирствата направо са се оттеглили. Държавната логистична компания Transguard, която е част от авиолиниите Emirates Group, заяви през май, че е спряла да транспортира руско злато. ОАЕ ще продължат да търгуват „в съответствие с всички настоящи международни норми, както са зададени от ООН“, заявиха за Bloomberg от председателствания от държавата емирски комитет за златото. Миналата сряда Великобритания издаде нов кръг санкции срещу компании, свързани с руската търговия със злато, включително базираната в Дубай Paloma Precious DMCC, за която се съобщава, че е внесла кюлчета за 300 млн. долара от страната. В миналото тя е била акционер на Emirates Gold DMCC – рафинерията, която бе премахната от списъка на ОАЕ с акредитирани компании заради притеснения за собствеността ѝ. В същото време Китай даде да се разбере, че иска да стимулира търговията си с Русия, подчертавайки сближените връзки между лидерите на двете страни Си Дзинпин и Владимир Путин. Пекин осигури дипломатическа и икономическа подкрепа за Москва, която помогна за смекчаване на ефектите от западните санкции, като сега Китай е най-големият вносител на руски изкопаеми горива. VPower Finance Security (Hong Kong) Ltd., която придвижва пари и благородни метали за някои от най-големите китайски финансови институции, е ключов играч при обработването на новополученото злато от Русия, показват данни на ImportGenius. Обръщането към Хонконг също така е подпомогнато и от ръст на китайските цени на златото над международните през септември.