България ще е готова да влезе в Еврозоната, когато достигне поне 45-46% номинален БВП на човек от населението и 60-62% на вътрешното ценово равнище, в сравнение със съответните  средноевропейски показатели, заяви макроикономистът проф.Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания на БАН, бивш член на управителния съвет на БНБ. В момента Българския е на последно място в ЕС по номинален БВП на човек от населението, като изостава за периода 1995-2022 г. дори от другите източноевропейски страни. Това е почти 1/3 от средноевропейскта стойност на този показател. Цените на крайно потребление на домакинствата в България е на 55% от средните стойности на ЕС., което е значително под стойността на този показател в сравнение с другите източноевропейски страни преди влизането им в Еврозоната. Това означава неминуем по-бърз ръст на местните цени в следващите години. България е под нивото си през 2010 г. по показателя бруто образуване на основен капитал по съизмерими цени. Трансграничният износ на капитали от България надвишава техния внос. Само за 2022 г. от България са изнесени 11 млрд. евро, което е съизмеримо с общия размер на вътрешните инвестиции от 13 млрд.евро. Валутните резерви на България, в размер на около 35 млрд., се управляват от БНБ, като от 2017 г. БНБ не е направила не само никаква вноска в бюджета, но е и загубила част от тяхната стойност.

Докато Министърът на финансите се опитва да задължи бизнесът да изплаща заплати и дивиденти само по банков път, банките реализират рекордни печалби и данък "свръхпечалба" не ги лови, а управляващата коалиция, със задоволство от досегашната му работа, издигат отново кандидатурата на Димитър Радев за управител на БНБ, за пореден път търговските банки необезпокоявано въвеждат поредното повишение на таксите си за работа с пари в брой. От 28 август Пощенска банка вдига таксите за граждани за теглене на пари в брой от офис от разплащателна или спестовна сметка от 0,60% от сумата (но не по-малко от 6 лв.), на 0,70% (но не по-малко от 7 лв). За теглене без заявка - от 0,70% на 0,80% от цялата сума, като минималният размер остава 15 лв. Вдигат се и таксите за теглене на суми от депозит - без предварителна заявка, таксата ще бъде 0,85%, но не по-малко от 16 лв., а със заявка таксата става 0,75%, но не по-малко от 8 лв. Вдигат се таксите за вътрешнобанкови преводи между сметки на един клиент от 4 лв. на 5 лв., а между сметки на различни клиенти - от 6 лв. на 7 лв. Таксата за преиздаване на ПИН пък нараства от 3 лв. на 5 лв. Таксите за заявление и за годишно обслужване на кредитни карти Mastercard World нарастват от 80 лв. на 100 лв., а на Mastercard Standard и Visa Classic от 45 лв. на 49 лв. Въвежда се и нова такса за изготвяне на специфична информация от клиент. За документ на български таксата ще бъде 48,90 лв., а ако е на английски - 97,79 лв. От 14 август ЦКБ също вдига таксата за теглене на пари в брой от офис на банката от 4 лв на 6 лв. Таксата за вътрешнобанкови преводи на граждани нараства от 3,50 лв. на 4 лв. От 17 юли банката въвежда и комисионна от 0,1% от сумата за покупка или продажба на чуждестранна валута в брой, освен разликата между курсовете "купува" и "продава. От 10 юли Банка ДСК пък увеличава таксите за теглене на пари от банкомати в страни извън Европейското икономическо пространство (ЕИП). И така, до следващото увеличение... Очаквайте скоро.

Държавата не може да си върне 84 млн. лв., предоставени на частна фирма за изграждане на нов правителствен комплекс, въпреки че проектът бе прекратен в зародиш преди две години и половина, съобщи министърът на икономиката Богдан Богданов. Идеята за изграждане на такъв комплекс, в който да се съберат всички министерства, на територията край "Цариградско шосе" в близост до кръстовището при "Арена Армеец", където сега се намира София тех парк, е отдавна. Стойността на проекта за правителствен център е 228 млн. лв. като парите ги осигурява Държавната консолидационна компания, под чиято шапка е "Монтажи". ДКК тегли кредит от Българската банка за развитие, така че сега търпи и допълнителни щети като връща заем с лихвите. Възложител е държавно дружество "Монтажи". За изпълнител е избран консорциум "Планекс-ГЕС", в който влизат фирмите "Планекс" и "Грийнтех инженеринг Солюшънс". Консорциумът "Планекс-ГЕС" е получил авансово 84 млн. лв. още през 2021 г. Проектът е прекратен през юли 2021 г. от служебното правителство на Стефан Янев. Държавната консолидационна компания е предоставила възложените й от бюджета 750 млн. лв. на държавното дружество "Монтажи". То от своя страна е сключило договори основно с три фирми без обществени поръчки - "Ковел-Про" за 367 млн. лв., "Планекс-ГЕС" за 228 млн. и "Абак ДС" за 125 млн. лв. Консорциумът "Планекс-ГЕС" за строителството на правителствения център е свързан с фирма "Ковел-про", успяла да сключи 134 договора с държавната "Монтажи" за ремонт на язовири на стойност 367 млн. лв., отново без конкурс. "Грийнтех инженеринг Солюшънс" и "Ковел-про" са акционери в общо дружество - "Хелиос Пауер" АД.

Интересът на българите към електромобилите расте с бързи темпове, по данни за регистрациите на "Пътна полиция" за първите шест месеца на година. За полугодието регистрационни табели в България са получили 4353 електромобила. За шестте месеца на миналата година регистрираните леки коли на ток бяха 1669, тоест ръстът е над 160%. Така към 1 юли в страната има 8559 електромобила. Интересът към електромобилите расте, въпреки че в ЕС само България и още шест страни не предлагат никакви финансови стимули за покупката им. У нас единствените бонуси са освобождаването от данък и възможността да се паркира безплатно в платени зони в част от градовете. За първите шест месеца на годината най-предпочитана марка за електромобил е "Тесла", от която са купени 178 нови коли и 313 употребявани, или общо 491. Така към днешна дата с общо 1100 бройки автомобилите "Тесла" представлява почти 13 процента от общо регистрираните в България 8559 електромобила. Електромобили на "Дачия" са на второ място по търсене в България с 222 купени нови и 76 втора ръка (общо 298). Третата позиция е за моделите на ток на БМВ - 96 нови и 156 втора ръка (общо 252).

На вода е най-новият кораб на Параходство "Български морски флот". Вдигането на флага върху „Мусала“ е станало в китайския завод Jiangsu Yangzi-Mitsui, където е построен. Той е 7-ият от поръчаните 12 кораба за насипни товари, тип "лейкър" с вместимост 32 150 тона. Следващият кораб ще носи името "Славянка" и ще влезе в експлоатация през август. Останалите "Козница“, "Каменица“, "Сакар“ и "Мургаш“ ще бъдат готови през 2024 и 2025 г. Новият кораб "Мусала" е третият плавателен съд с това име в историята на Параходството. Първият е построен през 1947 г. във Варна с вместимост 200 тона и плава до 1961 г. По-късно е превърнат в бар-ресторант на плажа в Бургас. През 1967 г., в Япония, е вдигнат флагът на втория "Мусала" - 13 348-тонен рудовоз. Той плава до 2009 г.

Веригата “Инса ойл” увеличава броя на бензиностанциите в градовете и по националната пътна мрежа. Новите обекти в София ще заработят до края на юли в кварталите “Дружба” и “Овча купел”. За интензивните летни пътувания ще отворят и нови бензиностанции на веригата в Първомай, Велинград, Хасково, Стара Загора и Варна. Така общият им брой ще достигне 20, а до края на годината ще наброяват повече от 25 обекта.

Има образувано досъдебно производство в Национална следствена служба в резултат на проверки, извършени в аптеките на четири болници. В хода на проверките по веригата на доставка са установени нарушения и несъответствия на Добрата дистрибуторска практика, извършени от търговците на едро „Синдра фарм“ ЕООД и „Финтроп фарм“ ЕООД, като в резултат на това техните разрешения за търговия на едро с лекарствени продукти са прекратени. Образувано е и административно-наказателно производство с налагане на имуществена санкция в размер на 150 000 лв. В периода 2022 - 2023 г. последователно и съобразно анализираната на всеки етап информация от ИАЛ са проверени болничните аптеки на столичните болници „Софиямед“, „Св. София“, „Сердика“ и „Св. Иван Рилски“. Резултатите от проверките, както и събраната и анализирана документация, са изпратени своевременно по компетентност на Държавна агенция „Национална сигурност“.

През 2021 г. потреблението на минерални торове (азот и фосфор) от земеделския сектор в ЕС е по-малко спрямо година по-рано с 2,2%. То възлиза на 10,9 млн. тона, което е спад с 6,4% спрямо пика, регистриран през 2017 г. Това показват данните на Евростат.  През същата година най-високо е потреблението на азотни торове от земеделските производители във Франция (2 млн. тона), Германия (1,3 млн. тона), Полша и Испания (с по около 1 млн. тон). Като цяло потреблението на азотни торове в ЕС се оценява на 9,8 млн., което бележи спад от 2% спрямо година по-рано. Румънските производители са използвали повече азотни торове през 2021 г. Година по-рано те са потребили 468 000 тона, а през 2021 г. - 510 000 тона. За периода 2012 г. и 2020 г. България и Румъния са шампиони по ръст на потреблението на азотни торове азот в селското стопанство. Той е приблизително 50%. Евростат обаче посочва, че и двете страни имат много ниска начална точка в сравнение със средното ниво за ЕС. През 2021 г. е намаляло и потреблението на фосфорни торове - с 3,8% до 1,1 млн. тона. Най-големите потребители са Румъния (103 000 тона) и Франция (189 000 тона). Следват ги Испания (173 000 тона) и Полша (157 000 тона). В Румъния потреблението на фосфорни торове в селското стопанство се е увеличило през 2021 г. до 103 000 тона, от приблизително 82 000 тона през 2020 г. Между 2012 г. и 2020 г. страните членки, които регистрират най-високо процентно увеличение на потреблението на фосфор-базирани торове, са България, Румъния и Унгария. В случая на България става въпрос за удвояване - 120% ръст на потреблението на фосфорни торове, докато Румъния и Унгария регистрират ръст от над 75%. agri.bg

Стратегическият запас от петрол на САЩ за седмицата до 30 юни е намалял с 1,5 милиона барела, или с 0,4%, до 347,2 милиона барела, следва от седмичния обзор на Управлението за енергийна информация към Министерството на енергетиката на страната. Показателят остава на минимума от седмицата, приключила на 19 август 1983 г., когато стратегическият резерв е бил 345,7 милиона барела петрол. На този минимум от август 1983 г. показателят остава вече за четвърта седмица. Стратегическият петролен резерв на САЩ непрекъснато намалява, макар и с малко, от септември 2021 г. до началото на тази година. Между януари и март тази година показателят не се променя, след което отново започна да пада, пише Прайм. Миналата година президентът на САЩ Джо Байдън обяви освобождаването на общо 180 милиона барела петрол от стратегическия резерв, с цел намаляване на цените на бензина в страната. И тогава той беше критикуван от политически опоненти за "изпразването" на резерва без спешна необходимост. Ще припомним, че в средата на май излизе информация, че админиcтpaциятa нa CAЩ мoжe дa зaпoчнe пpoцec нa пoпълвaнe нa cтpaтeгичecĸия пeтpoлeн peзepв нa cтpaнaтa oщe пpeз юни. Toвa cъoбщи тогава миниcтъpът нa eнepгeтиĸaтa нa cтpaнaтa. Tя ĸoмeнтиpa, чe миниcтepcтвoтo мoжe дa зaпoчнe дa ĸyпyвa пeтpoл зa пoпълвaнe нa peзepвa още пpeз юни, cлeд ĸaтo пpиĸлючи пpoдaжбaтa нa 26 милиoнa бapeлa пeтpoл, пpeдвapитeлнo oдoбpeнa oт зaĸoнoдaтeлитe. Πpипoмняше ce, чe пpeз мapт миниcтъpът бeшe cĸeптичнa oтнocнo идeятa дa зaпoчнe пoпълвaнe нa пeтpoлния peзepв пpeз тaзи гoдинa. Бeлият дoм през пролетта изрази намерения да зaпoчнe пoпълвaнe нa cтpaтeгичecĸия peзepв, ĸoгaтo cтoйнocттa нa фючъpcитe нa aмepиĸaнcĸия пeтpoл пaднe дo $67-$72 зa бapeл. По-късно, на 13 юни, Bloomberg, позовавайки се на свои източници, съобщи, че Съединените щати възнамеряват да закупят около 12 милиона барела петрол за стратегическия се резерв през 2023 година.

Китай представи пакет за стимулиране на продажбите на електромоболи и други екологични автомобили през следващите четири години, за да насърчи забавящото се търсене. В изявление на Китайското финансово министерство се казва, че т. нар. "new energy vehicles" (NEV) - в тази категория са включени електромобили, хибриди и водородни автомобили - закупени през 2024 г. и 2025 г., ще бъдат освободени от данък продажба върху покупката в размер до 30 хил. юана на превозно средство, като тези облекчения ще бъдат намалени наполовина за автомобили, закупени през 2026 г. и 2027 г. Властите заявиха, че ще удължат и оптимизират освобождаването от данъци и ще проучат политиките за насърчаване на развитието на NEV. Това е продължение на настоящата политика, съгласно която NEV са освободени от данък върху покупката до края на 2023 г. Общата стойност на данъчните облекчения ще възлиза на 520 млрд. юана (72.3 млрд. долара), съобщава Reuters. През последните години правителството силно насърчаваше NEV чрез стимули, които подпомогнаха възхода на местни производители като Li Auto, NIO и BYD. Тази година BYD стана най-големият автомобилен производител в страната по продажби, като компанията пласира повече автомобили от Volkswagen. Според анализатори таванът на данъчните облекчения ще помогне за ръста на продажбите на по-евтините модели, които се произвеждат предимно от местни компании, а не на луксозните модели на чуждестранните производители. Търсенето на NEV в Китай се забави в началото на годината, след като от 1 януари страната прекрати действието на обявените преди повече от десетилетие субсидии за закупуването на електрически автомобили. Първоначалната дата за тяхното спиране беше краят на 2020 г., но те бяха удължени заради пандемията. Доставките на автомобили за първите четири месеца на годината са се свили с 1.4% спрямо същия период предходната година, съобщи по-рано Bloomberg. Доставките на електромобили и хибриди за периода отчита ръст от 36% спрямо 2022 г., но това е доста по-малко от повишението от 128% през същия четиримесечен период на 2021 г., показват данни на CPCA. Според организацията продажбите на NEV през май са се повишили с 10.5% спрямо предходния месец.