Предстои Министерството на иновациите и растежа до дни да открие новата мярка "Разработване на иновации в предприятията". С бюджет 127 млн. лв. процедурата има за цел да осигури механизъм за създаването на иновации в пет тематични области - Информатика и ИКТ; Мехатроника и микроелектроника; Индустрии за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии; Нови технологии в креативни и рекреативни индустрии; Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика. Допустими кандидати по схемата ще са отново микро-, малки, средни (МСП) и малки дружества със средна пазарна капитализация (фирми с до 499 служители). Големите предприятия също ще могат да кандидатстват, но само ако си партнират с микро-, малки или средни дружества. Основните разходи, които ще бъдат допустими, са за възнаграждения на персонала, закупуване на необходимите материали и консумативи, както и външни услуги за разработването на иновационния продукт и амортизация на оборудване. Безвъзмездната помощ може да бъде до 500 хил. лв., а процентът на подкрепата е в размер до 60% от предвидените разходи (в зависимост от категорията на предприятието).

След потвърждение от Европейската комисия се очаква да бъде отворена нова програма за финансиране на предприятия в подкрепа за прехода им към кръгова икономика. Мярката е в изпълнение на програмата за зелен преход и кръгова икономика по Плана за възстановяване и устойчивост и е с бюджет 180 млн. лв. Средствата са насочени към микро, малки, средни и големи предприятия от производствения сектор. Минималният размер на помощта е 70 000 лв. Микро предприятията могат да получат помощ с максимален размер от 350 000 лв., малките – 550 000 лв., средните – 750 000 лв., а големите – до 1 000 000 лв. Условие за всички тях е дейността им да е свързана с преработващата промишленост. Средствата от програмата те могат да разходват за закупуване на машини, съоръжения и оборудване и специализиран софтуер за производствения процес.

Производителят на електроника Escatec отвори своя първи завод в България, който се явява пети в Европа след такива във Великобритания, Швейцария и Чехия. За локация е избрана Пловдив благодарение на стратегическото му местоположения и транспортните връзки с Европа, както и заради вече съществуващата голяма индустриална база. Съоръжението от 4000 кв. м в България вече функционира с необходимото оборудване, процеси и квалифицирана работна сила. Новият завод е общо деветият производствен комплекс на компанията в световен мащаб. Новият завод в Пловдив ще е основното производствено съоръжение на азиатската компания в Европа за формоване на пластмаса и сглобяване на електроника. Дружеството „ЕСКАТЕК България“ е учредено миналия месец и собственик на капитала е шведското дружество на компанията от Малайзия. Компанията разработва технология за системи за военна и космическа употреба, за офталмология, за слухови апарати и автомобилни сензори за налягане.

Компанията зад бранда казина Palms Bet – „Телематик Интерактив България“ – напредва с плановете си за навлизане на нови пазари, като Перу и Кения, и спечелване на допълнителен пазарен дял там. От началото на годината компанията придоби лиценз в Кюрасао и основа дъщерното си дружество в Перу – стъпка, която се подготвя месеци наред. Компанията вече навлиза и по-активно на кенийския пазар. „Телематик Интерактив България“ чака финално одобрение от регулатора за смяна на спортната си платформа с алтернативна. Сайтът в Перу вече е пуснат, като в момента е в тестови период в реална среда. Стратегическите планове на дружеството в Латинска Америка и реализацията им са съгласувани и осъществени с крайния собственик на мажоритарния акционер в дружеството Роси МакКий. Компанията отчита ръст на приходите през първото тримесечие с 23% на годишна база, както и сериозно увеличение на активните клиенти благодарение на ефективна маркетингова кампания.

Българската фондова борса (БФБ) отчита оборот в размер на над 53,9 млн. лева през май, което е със 140% повече в сравнение с оборота през април (малко под 22,5 млн. лева). В сравнение с май 2022 г. (почти 69,5 млн. лева) обаче оборотът намалява с над 22%. За периода януари-май оборотът на БФБ достига почти 166,9 млн. лева, което е с близо 60% под нивото му за същия период на 2022 г. През май на БФБ са реализирани 6446 сделки, което представлява почти 80% ръст в сравнение с април. За периода януари-май обаче броят на сделките намалява с близо 45% в сравнение с януари-май 2022 г.

Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) започва изграждането на фотоволтаичен парк с инженеринговата фирма "Прострийм груп". Проектът ще бъде реализиран на два етапа, а общата му стойност е над 2 млн. лв. През първия етап ще бъде проектирана и изградена покривна фотоволтаична инсталация и такава на паркинг за производство на електроенергия, а в следващия етап ще се извършва мониторинг на постигнатите резултати, поддръжка и изплащане на инвестицията за сметка на постигнатото производство на електроенергия, които дейности се поемат от "Прострийм груп". "Заедно с фотоволтаичната система ще разполагаме и с нов модерен закрит паркинг. Това е ЕСКО договор, т.е. университетът не плаща сумата за изпълнение на обществената поръчка, а разходите се изплащат през цената на електроенергията", съобщава Ректорът на УНСС проф. Димитров. Източник: digitalk.bg

Българската "Терем – холдинг" ЕАД и полската компания Wojskowe Zakłady Lotnicze Nr2 S.A подадоха първоначалните си оферти за ремонт за шест двигателя за българските изтребители МиГ-29. Офертата на "Терем – холдинг" е на стойност 15 490 200,00 лв. без мито и ДДС, а на Wojskowe Zakłady Lotnicze Nr2 S.A - 19 386 186,96 лв. без мито и ДДС. Министерството на отбраната обяви обществена поръчка за ремонт на шест двигателя за самолети МиГ-29 през април. Прогнозната стойност на обществената поръчка е 19,2 млн. лв. с ДДС. Предметът ѝ включва извършване на основен/капитално-възстановителен ремонт на шест двигателя за МиГ-29 за възстановяване на техния междуремонтен ресурс и междуремонтен срок на служба. Срокът за изпълнение на ремонтните дейности на всеки един двигател не трябва да бъде по-голям от девет месеца.

Европа е обхваната от многобройни кризи, но капацитетът на ЕС за действие намалява. Със сегашния си бюджет той не е в състояние да се справи с предизвикателствата, пише Мориц Кох от Handelsblatt. Вероятно никога досега Европа не е била засегната от толкова много кризи наведнъж. Многобройните кризи се превръщат в постоянни и претоварват финансовите ресурси на ЕС. Бюджетните резерви на Съюза са практически изчерпани, а останалите милиарди отдавна са изчерпани. Предизвикателствата пред европейската политика се увеличават, но нейният капацитет за действие намалява. Комисарят Йоханес Хан ще представи първо предложенията за бюджета за 2024 г. във вторник, а след това, вероятно в средата на месеца, средносрочния преглед на финансовата рамка за периода 2021-2027 г. Но тези, които очакват облекчение, вероятно ще бъдат разочаровани. Готовността за инжектиране на допълнителни средства е ниска, особено в Германия, която е най-важният нетен платец на ЕС. В държавите членки има съпротива и срещу плановете на Европейския парламент да предостави на Комисията повече собствени приходи. Само на пръв поглед сумите в бюджета на ЕС са впечатляващи. Така наречената многогодишна финансова рамка включва повече от един трилион евро. Към нея се прибавя и Фондът за възстановяване "Корона", който е на стойност 750 млрд. евро. Разходите обаче са разпределени за седем години. И още: Около 80 % от бюджета са твърдо заделени, например за общата селскостопанска политика или кохезионния фонд, който трябва да изравни икономическата мощ в Европа. Така остават по-малко от 30 млрд. евро годишно за подкрепа на Украйна, ускоряване на енергийната трансформация, укрепване на индустрията за чипове, стимулиране на вътрешното производство на чисти технологии, разработване на нови източници на суровини и противопоставяне на китайската инициатива "Пътят на коприната". Още тази година Хан ще трябва да изстиска и последните резерви от седемгодишния бюджет. Със сегашната структура на бюджета Европа не е в състояние да се справи с предизвикателствата си. Ето защо прегледът на бюджета трябва да доведе до по-гъвкаво използване на средствата на ЕС в бъдеще - за справяне с кризи,  за насърчаване на нови научноизследователски проекти и  за обща индустриална политика.

Египетският държавен закупчик (Генералната администрация за снабдяване със стоки за широко потребление) обяви международен търг, с който търси мека и твърда пшеница от Съединените щати и Канада, съобщава в. "Ал Ахрам". Доставката, която се очаква да бъде извършена между 21 и 31 юли, ще бъде финансирана от базираната в саудитския пристанищен град Джеда Международна ислямска търговска финансова корпорация (ITFC). През януари т.г. Египет сключи споразумение с организацията за 1,5 милиарда долара за енергийни продукти и стоки от първа необходимост. През април т.г. правителството обяви поредно увеличение на изкупната цена, за да стимулира местното производство на пшеница. Държавата се надява да купи четири милиона тона от вътрешния пазар през настоящата жътвена кампания. През миналата година бяха изкупени 4,2 милиона тона, с което заложената цел от шест милиона тона не беше изпълнена. Египет е сред най-големите вносители на пшеница на света. Страната потребява годишно общо 18 милиона тона, от които 12 милиона са внос, по данни от 2022 г. Нахлуването на Русия в Украйна постави арабската републиката пред изпитание, тъй като двете страни в конфликта осигуряваха около осемдесет процента от вноса й.

Общият обем на търговията на Китай с Русия през май е нараснал до нива, невиждани от началото на войната на Москва в Украйна. Търговията между двете страни през миналия месец е на стойност 20,5 млрд. долара, като китайският внос от Русия е на стойност 11,3 млрд. долара, съобщава АФП. Износът на Китай намалява за първи път от февруари насам - прекъсвайки двумесечна серия на растеж като отскок след Ковид. Китай е най-големият търговски партньор на Русия, като търговията между тях е достигнала рекордните 190 млрд. долара през миналата година, според данни на китайските митници. По време на срещата на върха през март китайският президент Си Дзинпин и руският лидер Владимир Путин обещаха да увеличат търговията до 200 млрд. долара през 2023 г., като приветстваха партньорството си "без граници". А руските енергийни доставки за Китай ще нараснат с 40% през тази година, заяви миналия месец заместник министър-председателят Александър Новак. Износът за Русия се е увеличил със 75,6% през май, което е най-високият темп, откакто Москва нахлу в Украйна, дори когато търговията с повечето големи европейски пазари и САЩ е намаляла.